РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 635
29.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на деветнадесети март, две
хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко Бекиров
Николай Стоянов
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор К.Паскалев, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 494/2021г., взе
предвид следното :
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Регионална дирекция по горите – Пловдив /РДГ/,
представлявана от Директора обжалва Решение № 260763/29.12.2020г., постановено
по АНД № 7487 по описа за 2020г. на Районен съд - Пловдив, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 318/09.11.2020г. на Директора на РДГ-Пловдив, за наложена
на ГЕОМАХ ЕООД, гр.Брезово, имуществена санкция в размер на 300 лв. за
нарушение по чл.270 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. с чл.14 ал.2 от Наредба №
1 / 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, на основание
чл.275 ал.1 т.2 ЗГ.
Твърди се незаконосъобразност и неправилност на решението
с искане за отмяна по следните съображения : Не е съответен на фактите извода
на ПРС за предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като целта на нормите от
Наредба № 1 / 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, е да
осигури непрекъснат и ефективен контрол върху незаконни посегателства върху
дървесина и недървесни продукти, както и определяне на условията, реда и
организацията на дейностите по контрол и опазване на горските територии. Счита
се, че нарушението не попада в категорията на малозначителните и незначителни,
вкл. деянието не е с по -ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид. В тази вр. е заявено, че в случая нарушението, за
което е санкционирано дружеството с отмененото НП е второ такова – извършено в
едногодишен срок след влизане в сила на НП № 274/16.12.2019г., влязло в сила на
28.01.2020г. за нарушение на чл.270 ЗГ вр. с чл.206 ал.1 т.3 ЗГ и чл.14а ал.1
т.2 от Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии, като чл.14 и
чл.14а от цитираната наредба попадат в един и същи раздел I Контрол от Глава
втора. Доводът на ПРС за наличие на друго смекчаващо отговорността
обстоятелство – извършването на процесното нарушение за първи път, също не
обосновава неналагане на имуществена санкция, освен което нарушението е
формално по характер и за неговата съставомерност не се изисква настъпил
вредоносен резултат. По отношение прилагане на нормата на чл.272 ЗГ е заявено,
че не е предвидена изрична „повторност” по см. на НК, тоест „същото” по вид
нарушение.
Ответникът
Геомах ЕООД, гр.Брезово се представлява от управителя Г.Добревски и оспорва жалбата
като неоснователна с искане за оставянето й без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив предлага
решението да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1. Упражнените правомощия на административнонаказващ
орган съответстват на предвиденото в разпоредбата на чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ
/Заповед № РД-49-199 от 16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните/.
Заповедта се съдържа в адм.нак.преписка. Актосъставителят е длъжностно лице
/горски инспектор/ при РДГ-Пловдив, компетентен орган в обхвата на чл.274 ЗГ.
В обстоятелствената част от НП нарушението е описано по
следния начин : „Не вписва в електронния дневник на обект, регистриран по
чл.206 от Закона за горите на фирма „Геомах” ЕООД, ЕИК : *********, в момента
на постъпване на дървесината, един брой превозен билет №
**********/07.08.2020г. Същият е вписан с четири дни закъснение на дата
11.08.2020г.”. Посочено е, че нарушението е извършено на 07.08.2020г. в обект,
регистриран по чл.206 ЗГ на Геомах ЕООД с адрес в гр.Брезово, територия на ТП
„ДЛС Тракия” и открито на 21.10.2020г. в 16ч. при извършена проверка.
Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на
чл.270 ЗГ вр. с чл.14 ал.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии. Наложена е имуществена санкция на основание чл.270
ЗГ.
Според ПРС описаните в АУАН и в НП
данни съответстват на писмените доказателства от преписката. Посочено е, че
нарушителят не оспорва фактическите констатации, а се позовава на чл.28 ЗАНН.
Прието е, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. РС – Пловдив е аргументирал наличие на предпоставки за
прилагане нормата на чл.28 ЗАНН с позоваване на ТР № 1/2007г. по т.д.№ 1/2005г.
на ВАС и чл.93 т.9 НК : Нарушението е отстранено доброволно 4 дни след допускането
му, който период съдът квалифицира за незначителен /цитирани съдебни актове на
АС – Пловдив в тази насока -к.адм.д.№№1024/2019г.; 1690/2019г.; 2638/2018г.;
др./. За особено съществено обстоятелство в случая е преценено отстраняване на
нарушението преди да бъде констатирано от адм.нак-орган – отстранено на
11.08.2020г. и открито на 21.10.2020г. В тази вр. е изтъкнато, че
отстраняването на нарушението е осъществено по собствена инициатива на
наказаното лице – преди получаване на покана за съставяне на АУАН, за което
също ПРС се позовава на съдебни актове на АС-Пловдив. По отношение поведението
на жалбоподателя и обективните факти е посочено, че дружеството реално е
разполагало с превозен билет за получената дървесина, който е отразявал
коректните транспортирани количества, като след отразяване на билета в
електронния дневник с четири дни закъснение, отново са отчетени верните
количества, които данни обосновават извод за отсъствие на стремеж за укриване
на полученото количество дървесина и незатрудняване контролните правомощия на
РДГ. Тоест, реално не са накърнени обществените отношения, гарантиращи
извършването на ефективен контрол от страна на РДГ върху движението на дървесината
– проверката на 21.10.2020г. не е била възпрепятствана или затруднена, освен
което превозния билет е бил надлежно регистриран от съконтрахента на
жалбоподателя на 07.08.2011г., което означава, че на тази дата контролният
орган е разполагал с пълните данни за превозваното количество дървесина и
превозния билет и без повторното му
регистриране от жалбоподателя в неговия собствен електронен дневник. Посочени
са и смекчаващи обстоятелства, относими към личността на нарушителя – признава
вината си и не оспорва установената фактическа обстановка, вкл. отсъстват данни
за друго извършено нарушение по чл.14 от наредба № 1/30.01.2012г. По отношение
тезата на адм.нак.орган в писмено становище относно наличие на друго издадено
НП е посочено, че това обстоятелства не е надлежно очертано нито в АУАН, нито в
НП и съобразяването му би противоречало на изискването на ТР № 2/2002г. по
н.д.№ 2/2002г., ОСНК на ВКС. Ведно с това, според приложеното в преписката НП №
274/16.12.2019г., се касае за различно нарушение от процесното, което няма общо
с режима за регистрация на превозни билети.
2. Решението е законосъобразно. Мотивите
за наличие на предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН са обосновани и съответстващи
на фактите по случая, поради което АС – Пловдив препраща към тях – чл.221 ал.2
пр. 2-ро АПК.
Разрешението за преценката за
маловажност на случая е дадено в ТР № 1/2007г. по т.д.№ 1/2005г., с прилагане
на възприетото от практиката правило за квалификация на случая като маловажен –
следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца, е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. Конкретиката на
фактите в случая разкрива предпоставки за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН. За
да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл. 93 т.9 НК.
В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно
нарушение, при което следва да се преценява цялата съвкупност на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата,
кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения. Маловажен случай на административно
нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните
вредни последици, или с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се
прилага за всички нарушения, независимо от техния вид - формални или
резултатни. Съгласно Т.Р. № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК понятието
"вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То
обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен
характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък,
правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения
държавен ред, финансовата и стопанската система и др. Дори формалното нарушение
да не изисква настъпване на вредни последици, липсата на такива е възприето да
сочи на по- ниска степен на обществена опасност на деянието. В конкретния
случай доброволното отстраняване на нарушението четири дни след допускането му
правилно е преценено от ПРС за факт със значение относно квалификацията по
чл.28 ЗАНН. Освен доброволното действие в кратък срок след извършване на
нарушението, същото в случая е отстранено преди установяването му от
контролните органи. Санкционираното дружество не оспорва установената фактическа
обстановка и отсъстват данни за друго извършено нарушение по чл.14 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, поради което може да бъде възприета
тезата за по - ниска степен на обществена опасност и на дееца. При конкретните
факти, би могло успешно да се въздейства чрез предупреждение, че при друг
подобен случай ще бъде ангажирана отговорността на лицето, тъй като не е
изключена възможност за прилагане на чл.28 ЗАНН – нормата не е разграничила
административните нарушения на формални и резултатни. Административно-наказващия орган е могъл да
предупреди писмено нарушителя /чл.53 ал.1 ЗАНН/ и при последваща проверка да
наложи санкция с необходим ефект, дори и над минимума.
В случая НП не съдържа мотиви за
определяне размера на наложената имуществена санкция над минимално предвидения
/конкретно - троен размер/, като не е допустимо с касационната жалба да се
допълват съображения в тази насока. Санкцията е правно основана на чл.270 ЗГ,
според която норма : „За други нарушения на
този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от
50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако
не е предвидено по-тежко наказание.“. Размерът на санкцията – 300лв., е
обвързан с неизпълнение на задължението по чл.14 ал.2 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии : „Превозните билети се вписват в дневника
по ал. 1 в момента на постъпване, съответно на експедиране на дървесината.“,
санкцията е основана на чл.270 ЗГ, но съответства на чл.272 ЗГ в действаща
редакция към дата на издаване на НП : „Ако лице извърши нарушение по чл. 256 -
271, след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова
нарушение в срок от една година от влизането му в сила, глобата или
имуществената санкция е в троен размер.“. Правилно ПРС се позовава на ТР №
2/2002г. по н.д.№ 2/2002г., ОСНК на ВКС /т.4.2 – противоречие между фактическа
част и диспозитив/ по отношение съдържанието на АУАН и с основание е изключил
възможността в писмено становище да бъде обосновавано прилагане на
квалифицирания състав по чл.272 ЗГ. Съдържанието на НП – обстоятелствена и
разпоредителна част не разкрива връзка с нормата на чл.272 ЗГ, на която
адм.нак.орган не се е и позовал в АУАН и в НП. Отсъства описание на твърдяното
първо нарушение, за което има влязло в сила НП / НП № 274/16.12.2019г., влязло
в сила на 28.01.2020г. за нарушение на чл.270 ЗГ вр. с чл.206 ал.1 т.3 ЗГ и
чл.14а ал.1 т.2 от Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии –
се съдържа в преписката/, което наказателно постановление не е отразено в АУАН
и НП – отменено от ПРС. Ведно с това, нарушението, за което е налице влязло в
сила НП е различно от това, за което е санкционирано дружеството с отмененото
НП.
Мотивиран с изложеното, Административен
съд-Пловдив, XXIII състав,
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение №
260763/29.12.2020г., постановено по АНД № 7487 по описа за 2020г. на Районен
съд – Пловдив
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател : /п/
Членове : /п/
/п/