Решение по дело №494/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 635
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 29 март 2021 г.)
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20217180700494
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpeg                                 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 635

29.03.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на деветнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                                                Председател : Здравка Диева

                                                                                       Членове : Недялко Бекиров

                                                                                                       Николай Стоянов

 

при секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор К.Паскалев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 494/2021г., взе предвид следното :

            Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Регионална дирекция по горите – Пловдив /РДГ/, представлявана от Директора обжалва Решение № 260763/29.12.2020г., постановено по АНД № 7487 по описа за 2020г. на Районен съд - Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 318/09.11.2020г. на Директора на РДГ-Пловдив, за наложена на ГЕОМАХ ЕООД, гр.Брезово, имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение по чл.270 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. с чл.14 ал.2 от Наредба № 1 / 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, на основание чл.275 ал.1 т.2 ЗГ.

Твърди се незаконосъобразност и неправилност на решението с искане за отмяна по следните съображения : Не е съответен на фактите извода на ПРС за предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като целта на нормите от Наредба № 1 / 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, е да осигури непрекъснат и ефективен контрол върху незаконни посегателства върху дървесина и недървесни продукти, както и определяне на условията, реда и организацията на дейностите по контрол и опазване на горските територии. Счита се, че нарушението не попада в категорията на малозначителните и незначителни, вкл. деянието не е с по -ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. В тази вр. е заявено, че в случая нарушението, за което е санкционирано дружеството с отмененото НП е второ такова – извършено в едногодишен срок след влизане в сила на НП № 274/16.12.2019г., влязло в сила на 28.01.2020г. за нарушение на чл.270 ЗГ вр. с чл.206 ал.1 т.3 ЗГ и чл.14а ал.1 т.2 от Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии, като чл.14 и чл.14а от цитираната наредба попадат в един и същи раздел I Контрол от Глава втора. Доводът на ПРС за наличие на друго смекчаващо отговорността обстоятелство – извършването на процесното нарушение за първи път, също не обосновава неналагане на имуществена санкция, освен което нарушението е формално по характер и за неговата съставомерност не се изисква настъпил вредоносен резултат. По отношение прилагане на нормата на чл.272 ЗГ е заявено, че не е предвидена изрична „повторност” по см. на НК, тоест „същото” по вид нарушение.

         Ответникът Геомах ЕООД, гр.Брезово се представлява от управителя Г.Добревски и оспорва жалбата като неоснователна с искане за оставянето й без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив предлага решението да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

1. Упражнените правомощия на административнонаказващ орган съответстват на предвиденото в разпоредбата на чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ /Заповед № РД-49-199 от 16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните/. Заповедта се съдържа в адм.нак.преписка. Актосъставителят е длъжностно лице /горски инспектор/ при РДГ-Пловдив, компетентен орган в обхвата на чл.274 ЗГ.

В обстоятелствената част от НП нарушението е описано по следния начин : „Не вписва в електронния дневник на обект, регистриран по чл.206 от Закона за горите на фирма „Геомах” ЕООД, ЕИК : *********, в момента на постъпване на дървесината, един брой превозен билет № **********/07.08.2020г. Същият е вписан с четири дни закъснение на дата 11.08.2020г.”. Посочено е, че нарушението е извършено на 07.08.2020г. в обект, регистриран по чл.206 ЗГ на Геомах ЕООД с адрес в гр.Брезово, територия на ТП „ДЛС Тракия” и открито на 21.10.2020г. в 16ч. при извършена проверка.

Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.270 ЗГ вр. с чл.14 ал.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Наложена е имуществена санкция на основание чл.270 ЗГ.

            Според ПРС описаните в АУАН и в НП данни съответстват на писмените доказателства от преписката. Посочено е, че нарушителят не оспорва фактическите констатации, а се позовава на чл.28 ЗАНН. Прието е, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. РС – Пловдив е аргументирал наличие на предпоставки за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН с позоваване на ТР № 1/2007г. по т.д.№ 1/2005г. на ВАС и чл.93 т.9 НК : Нарушението е отстранено доброволно 4 дни след допускането му, който период съдът квалифицира за незначителен /цитирани съдебни актове на АС – Пловдив в тази насока -к.адм.д.№№1024/2019г.; 1690/2019г.; 2638/2018г.; др./. За особено съществено обстоятелство в случая е преценено отстраняване на нарушението преди да бъде констатирано от адм.нак-орган – отстранено на 11.08.2020г. и открито на 21.10.2020г. В тази вр. е изтъкнато, че отстраняването на нарушението е осъществено по собствена инициатива на наказаното лице – преди получаване на покана за съставяне на АУАН, за което също ПРС се позовава на съдебни актове на АС-Пловдив. По отношение поведението на жалбоподателя и обективните факти е посочено, че дружеството реално е разполагало с превозен билет за получената дървесина, който е отразявал коректните транспортирани количества, като след отразяване на билета в електронния дневник с четири дни закъснение, отново са отчетени верните количества, които данни обосновават извод за отсъствие на стремеж за укриване на полученото количество дървесина и незатрудняване контролните правомощия на РДГ. Тоест, реално не са накърнени обществените отношения, гарантиращи извършването на ефективен контрол от страна на РДГ върху движението на дървесината – проверката на 21.10.2020г. не е била възпрепятствана или затруднена, освен което превозния билет е бил надлежно регистриран от съконтрахента на жалбоподателя на 07.08.2011г., което означава, че на тази дата контролният орган е разполагал с пълните данни за превозваното количество дървесина и превозния билет и без  повторното му регистриране от жалбоподателя в неговия собствен електронен дневник. Посочени са и смекчаващи обстоятелства, относими към личността на нарушителя – признава вината си и не оспорва установената фактическа обстановка, вкл. отсъстват данни за друго извършено нарушение по чл.14 от наредба № 1/30.01.2012г. По отношение тезата на адм.нак.орган в писмено становище относно наличие на друго издадено НП е посочено, че това обстоятелства не е надлежно очертано нито в АУАН, нито в НП и съобразяването му би противоречало на изискването на ТР № 2/2002г. по н.д.№ 2/2002г., ОСНК на ВКС. Ведно с това, според приложеното в преписката НП № 274/16.12.2019г., се касае за различно нарушение от процесното, което няма общо с режима за регистрация на превозни билети.

            2. Решението е законосъобразно. Мотивите за наличие на предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН са обосновани и съответстващи на фактите по случая, поради което АС – Пловдив препраща към тях – чл.221 ал.2 пр. 2-ро АПК.

Разрешението за преценката за маловажност на случая е дадено в ТР № 1/2007г. по т.д.№ 1/2005г., с прилагане на възприетото от практиката правило за квалификация на случая като маловажен – следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. Конкретиката на фактите в случая разкрива предпоставки за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл. 93 т.9 НК. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, при което следва да се преценява цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици, или с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, независимо от техния вид - формални или резултатни. Съгласно Т.Р. № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система и др. Дори формалното нарушение да не изисква настъпване на вредни последици, липсата на такива е възприето да сочи на по- ниска степен на обществена опасност на деянието. В конкретния случай доброволното отстраняване на нарушението четири дни след допускането му правилно е преценено от ПРС за факт със значение относно квалификацията по чл.28 ЗАНН. Освен доброволното действие в кратък срок след извършване на нарушението, същото в случая е отстранено преди установяването му от контролните органи. Санкционираното дружество не оспорва установената фактическа обстановка и отсъстват данни за друго извършено нарушение по чл.14 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, поради което може да бъде възприета тезата за по - ниска степен на обществена опасност и на дееца. При конкретните факти, би могло успешно да се въздейства чрез предупреждение, че при друг подобен случай ще бъде ангажирана отговорността на лицето, тъй като не е изключена възможност за прилагане на чл.28 ЗАНН – нормата не е разграничила административните нарушения на формални и резултатни.  Административно-наказващия орган е могъл да предупреди писмено нарушителя /чл.53 ал.1 ЗАНН/ и при последваща проверка да наложи санкция с необходим ефект, дори и над минимума.

В случая НП не съдържа мотиви за определяне размера на наложената имуществена санкция над минимално предвидения /конкретно - троен размер/, като не е допустимо с касационната жалба да се допълват съображения в тази насока. Санкцията е правно основана на чл.270 ЗГ, според която норма : „За други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.“. Размерът на санкцията – 300лв., е обвързан с неизпълнение на задължението по чл.14 ал.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии : „Превозните билети се вписват в дневника по ал. 1 в момента на постъпване, съответно на експедиране на дървесината.“, санкцията е основана на чл.270 ЗГ, но съответства на чл.272 ЗГ в действаща редакция към дата на издаване на НП : „Ако лице извърши нарушение по чл. 256 - 271, след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила, глобата или имуществената санкция е в троен размер.“. Правилно ПРС се позовава на ТР № 2/2002г. по н.д.№ 2/2002г., ОСНК на ВКС /т.4.2 – противоречие между фактическа част и диспозитив/ по отношение съдържанието на АУАН и с основание е изключил възможността в писмено становище да бъде обосновавано прилагане на квалифицирания състав по чл.272 ЗГ. Съдържанието на НП – обстоятелствена и разпоредителна част не разкрива връзка с нормата на чл.272 ЗГ, на която адм.нак.орган не се е и позовал в АУАН и в НП. Отсъства описание на твърдяното първо нарушение, за което има влязло в сила НП / НП № 274/16.12.2019г., влязло в сила на 28.01.2020г. за нарушение на чл.270 ЗГ вр. с чл.206 ал.1 т.3 ЗГ и чл.14а ал.1 т.2 от Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии – се съдържа в преписката/, което наказателно постановление не е отразено в АУАН и НП – отменено от ПРС. Ведно с това, нарушението, за което е налице влязло в сила НП е различно от това, за което е санкционирано дружеството с отмененото НП.

Мотивиран с изложеното, Административен съд-Пловдив, XXIII състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Оставя в сила Решение № 260763/29.12.2020г., постановено по АНД № 7487 по описа за 2020г. на Районен съд – Пловдив

Решението не подлежи на обжалване.                        

                       

                                                                                                           

 

Председател :    /п/                                                                                                                                    

                                                                                                                     Членове :  /п/

 

                                                                                                                                       /п/