№ 7947
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110128015 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „***********“ АД, ЕИК *********, чрез
пълномощника юрисконсулт В.К., срещу „******************“ АД, ЕИК
*********. Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.411 от КЗ
– регресна претенция по щета №**********/14.10.2022г., и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.10.2022г. в района на гр. *************** е
настъпило ПТП по вина на водача на МПС „*****“ с рег. №********,
вследствие на което са нанесени вреди на МПС „**********“ с рег.
№************. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП
№*********14.10.2022г., в който като причина за настъпване на ПТП било
отразено, че водачът на МПС с рег. №******** не спазва необходимата
дистанция от намиращото се пред него МПС с рег. №************, като го
удря в задната част. Към момента на настъпване на ПТП МПС „**********“ с
рег. №************ било застраховано по застраховка „Каско“ при ищцовото
дружество, като ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на
4293,54 лева. Отговорността на водача на МПС „*****“ с рег. №********
била застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна към датата на ПТП. Поради това ищецът отправил до
ответника покана за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение, но същият платил само част от претендираното вземане, а
именно сумата от 2161,77 лева. С оглед изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати
непогасения остатък от изплатеното застрахователно обезщетение по
процесната щета, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
1
исковата молба до окончателното плащане, мораторна лихва, както и
направените по делото разноски. Ответникът, чрез пълномощника адв. Д. С.,
е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131,
ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове, като навежда
доводи за неоснователност и моли да бъдат отхвърлени. Ответникът не
оспорва, че е застраховател по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ относно МПС „*****“ с рег. №********.
Поддържа, че не е налице виновно поведение на водача на МПС „*****“ с
рег. №********, което да е станало причина за настъпване на ПТП. Оспорва
твърдения механизъм на ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна
на водача на МПС „**********“ с рег. №************, като счита, че
съпричиняването е в размер на 50%. Излага твърдения, че водачът на МПС
„**********“ с рег. №************ е предприел внезапно спиране/рязко
намаляване на скоростта без да има обективни причини, които да налагат
предприемането на тази маневра. Водачът на МПС „**********“ с рег.
№************ не подал необходимата сигнализация за предприемане на
маневра за навлизане в съседна пътна лента. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка, като поддържа, че описаните щети не кореспондират с
твърдения механизъм на ПТП. При условията на евентуалност счита
претенцията за прекомерна по размер. Излага твърдения, че ответникът е
платил на ищеца сумата в размер на 2161,77 лева във връзка с процесното
ПТП, като счита, че тази сума е достатъчна предвид степента на увреждане на
автомобила.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от
2146,77 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по сключена имуществена застраховка “Каско”, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за сума в
размер на 81,72 лв., мораторна лихва върху главницата за периода
23.01.2023г.-22.05.2023г.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, са отделени
обстоятелствата, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключена
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
дружество, като застраховано лице бил посочен водачът на МПС марка
“*****” с рег.№ *********; че към датата на настъпване на застрахователното
събитие, за лек автомобил “**********” с рег.№ ************ е бил
застрахован по валидно сключена застраховка “Каско” при ищцовото
дружество, както и че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата в
размер на 2161,77лв., застрахователно обезщетение.
2
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-автотехническа експертиза ,се установява от фактическа и правна
страна следното:
По отношение на основния спорен по делото между страните въпрос, а
именно механизмът, по който е настъпило ПТП, по вина на кого от двамата
водачи е настъпило ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и причинените вреди на л.а. “**********” с рег.№
************.
От изготвеното и приобщено експертно заключение по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира
изцяло като пълно и обективно, кореспондиращо с останалите събрани по
делото доказателства, се установява, че ПТП е настъпило на 14.10.2022г., в
гр. В., около 13:30 ч., като товарен автомобил марка “*****” с рег.№
*********, движейки се по бул.”************”, удря отзад, намиращия се
пред него лек автомобил “**********” с рег.№ ************.
От приетия като писмено доказателство по настоящото производство,
Протокол за ПТП № *********14.10.2022г., се установява, че поради
неспазване на необходимата дистанция, водачът на товарен автомобил марка
“*****” с рег.№ *********, е ударил намиращия се пред него лек автомобил
“**********” с рег.№ ************. От показанията на разпитаните по
делото свидетели /водачите на двата автомобила, участвали в ПТП/, св. Б. и
св. Х., се установява, че ПТП е настъпило на кръстовище, намиращо се в
непосредствена близост до сградата на КАТ в гр. В., като МПС-та са се
движили по бул. ”************”, като св. Б. твърди, следното: “спуснах
колата по инерция и спрях на спирката след кръстовището”, т.е.
управляваният от него лек автомобил се е движил по пътна настилка с
наклон, като е следвало кръстовище, където движещите се автомобили е
следвало да намалят скоростта си на движение, респ. да се движат с
подходяща такава, като спазят необходимата дистанция при потегляне спрямо
намиращия се пред тях автомобил, за да могат да реагират навреме и/или при
необходимост да спрат, изчаквайки зелената сигнална светофарна уредба на
кръстовището, за да преминат през същото. Водачът на товарен автомобил
марка “*****” с рег.№ *********С, не е съобразил спазването на
необходимата дистанция за движение с намиращия се пред него лек
автомобил “**********” с рег.№ ************, управляван от св. Б., поради
което е настъпил удар в задната част на последния.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че вината за
настъпване на ПТП, е на водача на товарен автомобил марка “*****” с рег.№
*********СВ. В резултат на така настъпилото ПТП, на лек автомобил
“**********” с рег.№ ************, били причинени вредите, отразени в
съставения проткол за ПТП, както и в описа, изговен от ищцовото дружество.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в отговора на задачи 2 и 3,
3
е посочило че видът и характерът на причинените имуществени вреди върху
пострадалото МПС, изцяло съответства на механизма на настъпване на ПТП.
Допълнителен аргумент в насока на доказване на предявения иск по
основание е и приетото за безспорно между страните и като такова
ненъждаещо се от доказване обстоятелство, че ответникът е заплатил на
ищовото дружество, застрахователно обезщетение по образуваната преписка
по щета.
По възражението за съпричиняване
С отговора на исковата молба, ответникът е навел изрично възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, с твърдения че водачът на лек
автомобил “**********” с рег.№ ************, е допринесъл поне с 50 % за
настъпването му, като е нарушил разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗДвП,
предприемайки внезапно спиране/рязко намаляване на скоростта, без да има
обективни причини, които да налагат предприемането на тази маневра.
Ответникът излага конкретни фактически твърдения, че водачът на лек
автомобил “**********” с рег.№ ************ не е подал необходимата
сигнализация за предприемане на маневра за навлизане в съседна пътна
лента, поради което за водачът на товарен автомобил марка “*****” с рег.№
*********, не е съществувала обективна възможност да реагира, спирайки
навреме зад пострадалия автомобил.
Десйтвително, навеждайки възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, ответникът посочвва конкретната правна норма, която счита, че е
била нарушена и нарушението на която представлява протИ.правно
поведение от страна на водача на пострадалия лек автомобил, което
протИ.правно поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване на
ПТП. От една страна ответникът сочи, като причина за настъпване на ПТП,
протИ.правно поведение на водача на пострадалия лек автомобил, чрез
нарушаване на разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗДвП, предприемайки внезапно
спиране/рязко намаляване на скоростта, а от друга страна по -нататък
сочи съвсем различни фактически твърдения, а именно ,че водачът на лек
автомобил “**********” с рег.№ ************ не е подал необходимата
сигнализация за предприемане на маневра за навлизане в съседна пътна
лента. При отправяне на възражение за съпричиняване на конкретен
вредоносен резултат, страната която го отправя следва да посочи конкретни
фактически твърдения, които подвежда под хипотезата на конкретна правна
норма, с оглед тяхната противпоравност и поставянето им в причинна връзка
с настъпилия протИ.правен резултат. В конкретната хипотеза, ответникът
твърди, че водачът на пострадалия лек автомобил не е подал необходимата
сигнализация за предприемане на маневра за навлизане в съседна пътна
лента, като предприемайки внезапно спиране/рязко намаляване на скоростта,
е създал предпоставки за настъпване на ПТП. От събраните по делото
доказателства, не се установи водачът на лек автомобил “**********” с рег.
№ ************, въобще да е предприемал друга маневра освен потегляне
при зелена светлина на кръстовището, на което е изчаквал да премине, а
4
именно както твърди ответникът да е предприел маневра за навлизане в
съседна пътна лента, с оглед на която да е предприел внезапно
спиране/рязко намаляване на скоростта.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за изцяло
неоснователно отправеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на лек автомобил “**********” с рег.№
************.
Вещото лице посочва в приетото заключение по допуснатата САТЕ, че
стойността, необходима за възстановяване на щетите, настъпили в резултат
на ПТП, изчислена по средните пазарни цени към момента на настъпване на
застрахователното събитие, е в размер на 3664,52 лв., като при разпита си св.
Б. изрично посочва, че МПС- то е отремонтирано.
Видно от представените с исковата молба и приети като писмени
доказателства - възлагателно писмо от 17.10.2022г., опис -протокол от
14.10.2022г., фактура и приемо-предавателен протокол, ищецът е заплатил за
ремонта на пострадалия лек автомобил, сумата от 4293,54 лв. с ДДС на
автосервиз “Б.” ЕООД, гр. В..
В резултат на осъществения фактически и правен анализ на събраните по
делото доказателства, в т.ч. от приобщеното експертно заключение, се
установява по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие,
по посочения по-горе механизъм, по вина на водача на товарен автомобил
марка “*****” с рег.№ *********, застрахован при ответното дружество по
валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, като в резултат на настъпилото ПТП, на л.а. “**********”
с рег.№ ************, застрахован при ищцовото дружество по валидно
сключена застраховка “Каско”, били причинени вреди в размер на 3664,52
лв., като ищецът заплатил осъществения ремонт на увреденото МПС, сумата
в общ размер на 4293,54 лв. с ДДС, видно от представените с исковата молба,
писмени доказателства.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, с оглед
осъщественото частично плащане от ответника, че предявената искова
претенция по иска с правно основание чл.411 КЗ, е основателна и доказана в
размер на 1502,75 лв., като следва да бъде отхвърлен за горницата от
1502,75лв. до пълния предявен размер от 2146,77 лв.
По основателността на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът
намира, че същият следва да бъде уважен за сумата от 57,20 лв., като следва
да бъде отхвърлен за горницата от 57,20 лв. до пълния предявен размер от
81,72 лв., като неоснователен. По делото са представени и приети писмени
доказателства - изговена от ищеца регресна покана за възстановяване на
сумата по заплатеното застрахователно обезщетение, с предоставен срок за
доброволно изпълнение, както и разписка удостоверяваща, че същата е
връчена на ответника на 23.12.2022г. , като срокът за доброволно изпълнение
е 30 дневен и тече от получаването на поканата.
5
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца, в съответствие с уважената част на исковете, следва да бъдат
присъдени разноските за държавна такса, депозит за вещо лице и свидетел,
както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., сторени в
настоящото производство, за които са представени доказателства, а именно
разноски в общ размер на 403,11 лв.
В полза на ответника, с оглед на изрично отправеното искане, на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лв., както и разноски за депозит за един свидетел, или
разноски претендирани в общ размер на 190 лв., които съобразно с
отхвърлената част от исковите претенции, следва да се присъдят в общ
размер на 57 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 ЗК, ЗАД „******************” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *******************,
представлявано от законните си представители, да заплати на ЗД
„**********” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
***************, представлявано от законните си представители, сумата от
1502,75 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по сключена имуществена застраховка /“Каско”/, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата от
1502,75лв. до пълния предявен размер от 2146,77 лв., като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ЗАД „******************” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
*******************, представлявано от законните си представители, да
заплати на ЗД „**********” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***************, представлявано от законните си
представители, сумата от 57,20лв., за мораторна лихва върху главницата, за
периода 23.01.2023г.-22.05.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата от 57,20лв. до пълния предявен размер от 81,72 лв., като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАД „******************” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
*******************, представлявано от законните си представители, да
6
заплати на ЗД „**********” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***************, представлявано от законните си
представители, сумата от 403,11 лв., за разноски по производство, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, ЗД „**********” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***************,
представлявано от законните си представители, да заплати на ЗАД
„******************” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *******************, представлявано от законните си
представители, сумата от 57 лв., разноски по производството, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7