Р Е Ш Е Н И Е №
260093
гр. Пловдив –03.11.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд - наказателно отделение, в публично заседание на 29.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН
ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО
МИНЕВ
ВЕСЕЛИНА
СЕМКОВА
при секретаря Стефани Божинова и прокурора Димитър Махмудиев, като
разгледа докладваното от председателя ВНOХД № 1848/2020г., за да се
произнесе прецени следното:
С присъда №125 от 11.06.2020
г., постановена по НОХД №2562/2020г., Районен съд – Пловдив, XXII н.с., е признал подсъдимия А.Ш.П., за виновен, в това, че на на 16.01.2020 г. в гр.Пловдив като извършител, в
съучастие с Б.А.Б., също като извършител, без надлежно разрешително е придобил от К.И.Т., високорисково наркотично вещество-марихуана с
общо нето тегло 24,81 гр. и със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол (ТХК) 20,1 тегловни процента на стойност 148,86 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 58а,
ал. 1 вр. чл.54 от НК го е осъдил на десет месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 2000 лв.
Районен
съд-Пловдив, на основание чл.57, ал1,
т.3 от ЗИНЗС, е определил първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия А.Ш.П. наказание
лишаване от свобода в размер на десет месеца..
Районен съд-Пловдив на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. с ал.2 от НК е
приспаднал от така наложеното на подсъдимия А.Ш.П. наказание десет месеца лишаване от свобода
времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 16.01.2020 г. до влизане в сила на настоящата присъда, като е зачел
един ден задържане за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.68, ал.1 от НК съставът на РС-Пловдив е постановил
подсъдимият А.Ш.П. да изтърпи изцяло и отделно от наложеното му по настоящото дело наказание в размер на десет
месеца лишаване от свобода, наказанието, наложено му по НОХД №125/2018 г. по описа на
РС- Асеновград в размер на шест месеца лишаване от свобода.
Районен
съд-Пловдив, на основание чл.57, ал1, т.3
от ЗИНЗС, е определил първоначален общ режим за изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание на
подсъдимия А.Ш.П. лишаване от свобода в размер на шест месеца.
Със същата присъда РС-Пловдив е признал
подсъдимия Б.А.Б. за виновен, в това че на
16.01.2020г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с А.Ш.П. също като
извършител, без надлежно разрешително е придобил от К.И.Т. и сам е държал
високорисково наркотично вещество – марихуана с общо нето тегло 24,81 грама със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 20,1 тегловини % на
стойност 148,86 лв. – прстъпление по чл.354а, ал.3, т.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК, като на основание чл.58а, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК го е осъдил
на осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева.
На основание
чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното на
подсъдимия Б.А.Б. наказание от осем
месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.
На основание
чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2 от НК, съставът на РС- Пловдив е приспаднал от
така наложеното наказание „лишаване от свобода”, времето през което подсъдимият
Б.А.Б. е бил
задържан по реда на ЗМВР за времето от 16.01.2020г. до 17.01.2020г., като е
зачел един ден задържане за един ден лишаване от свобода.
С
присъдата Районен съд-Пловдив е постановил вещественото
доказателство – 1 бр. ел.везна, сива на цвят, на съхранение при домакина на
отдел „КП” при ОДМВР гр.Пловдив, да бъде унищожено като вещ без стойност след
влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда Районен съд-Пловдив е постановил вещественото
доказателство – 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг”, черен на цвят, с имей 1
№ ***и имей 2 № ***, ведно със СИМ карта на „Теленор”, на съхранение при
домакина на отдел „КП” при ОДМВР гр.Пловдив, да се върнат на собственика А.Ш.П..
Районен
съд-Пловдия е осъдил, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия А.Ш.П. и подсъдимия Б.А.Б.,
да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД МВР гр. Пловдив сумата от
по 21,13 лева, всеки един от тях, представляваща направени по делото разноски.
Недоволни от така постановения
съдебен акт са останали и двамата подсъдими, които го обжалват като неправилен
и незаконосъобразен. Подсъдимият А.Ш.П., лично и чрез
защитника си, счита, че така наложеното му
наказание лишаване от свобода е явно несправедливо, като моли присъдата на
първоинстанционния съд да бъде изменена, като бъде приложена разпоредбата на
чл.55, ал.1, т. 1 и ал.3 от НК. Подсъдимият Б.А.Б., лично и чрез защитника си,
счита, че осъщественото от него деяние следва да бъде преквалифицирано по
чл.325а, ал.5 от НК като бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК.
Представителят на
държавното обвинение изразява становище, че въззивните жалби на подсъдимите се
явяват неоснователни, а присъдата на Районен съд-Пловдив следва да бъде
потвърдена.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановената присъда по така направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
От фактическа страна съставът на Районен
съд-Пловдив е приел за установено следното: свидетелят К.Т., известен сред
приятелския си кръг с това, че при необходимост можел да посредничи при
закупуването на марихуана, нееднократно изпълнявал поръчки на свои приятели и
познати, снабдявайки ги с марихуана, която закупувал от доставчици. В тази
връзка, подсъдимият Б.Б. и подсъдимият А.П., които познавали свид. Т., се
свързали с него и в телефонен разговор го помолили да им намери марихуана,
която да закупят за лична употреба. Двамата уточнили и исканото количество, а
именно - 25 грама. След няколко дни свид. Т. се свързал с двамата подсъдими,
като им казал, че е открил необходимото количество марихуана, при което тримата
се уговорили да се срещнат на 16.01.2020г., в близост до жилището на свид. Т.,
където трябвало да стане предаването на наркотичното вещество.
На 16.01.2020г., след като била постигната
уговорка относно цената, количеството на марихуаната и конкретното място на
срещата, двамата подсъдими се отправели към дома на свид. Т., находящ
се в гр.Пловдив, бул. „***” ***. Свидетелят Т. бил познат на полицейските
служби като лице с криминални прояви, свързани с държане на наркотични
вещества. Междувременно, полицейски служители към отдел
„КП“ при ОДМВР гр. Пловдив, чийто предмет на дейност включвал оперативно
разследване па престъпления, свързани с наркотични вещества, получили
оперативна информация, за това, че свид.Т. разпространявал наркотични вещества,
както и за предстоящата на инкриминираната дата - 16.01.2020г.,
сделка между двамата подсъдими и свид. Т.. Предвид така постъпилата информация,
свид. И.К.- полицейски служител към отдел „***“ при ОДМВР гр.П., заедно с други
свои колеги, осъществили наблюдение на адреса, обитаван от свид. Т.. Около 16.30 часа, на 16.01.2020 г., полицейските
служители забелязали как двамата младежи – подс.Б. и подс.П. слезли от автобус
№ 16 в гр. Пловдив,
след което заедно влезли във входа на свид. Т.. Двамата
подсъдими били посрещнати от свидетеля в жилището му, където последният им
предал наркотичното вещество. Подс. Б. прибрал марихуаната във вътрешния джоб на якето
си, като двамата с подс. П. се разбрали впоследствие да си разделят
наркотичното вещество наполовина. За целта подс. П. носел в себе си електронна
везна. За полученото количество марихуана - 25 гр., подсъдимите заплатили на св.Т. сумата от 300лв. След около десет
минути, полицейските служители забелязали, че двамата подсъдимия заедно със
свидетеля излизат от входа на жилищната
сграда и се отдалечават в посока намиращата се в близост спирка. Служителите на отдел „***“ при ОДМВР гр. П. решили, че свид. Т. е
осъществил продажбата, затова пристъпили към арест на тримата. В отговор на въпроса
на полицейските служители, дали имат в себе си забранени от закона вещества,
подс. Б.Б. заявил, че джоба си има 25 гр. марихуана, закупена общо с подсъдимия А.П.. Подсъдимият П. отрекъл да
държи незаконни предмети. С протокол
от 16.01.2020г. бил извършен обиск по реда на НПК на Б.Б., в хода на който обиск
били намерени и иззети следните вещи:
черна на цвят найлонова чанта, в който бил поставен найлонов плик, съдържащ
зелена тревиста маса, както и 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei“, черен на
цвят, с имей 1 № ***и имей 2 № ***, ведно със СИМ карта на „Теленор“. С протокол от 16.01.2020г. бил извършен обиск
по реда на НПК на А.П., в хода на който
били открити и иззето следните вещи, а именно, 1 бр. електронна везна, сива на
цвят, както и 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, черен на цвят, с имей1 № ***и имей 2
№ ***, ведно със СИМ карта на „Теленор“.
В хода на досъдебното производство е
била назначена физико-химическа експертиза - Протокол № 512/10.03.2020г., от чието
заключение се установява, че сухата, зелена растителна маса, съдържаща се и
опакована в 1 /един/ брой прозрачна, полиетиленова, опаковка, пликче с цип -
обект на експертизата, предадена с протокол за доброволно предаване от
16.01.2020г. от подсъдимия Б.А.Б., представлява марихуана /съцветия/, с нето
тегло 24.81 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ - 20.1 тегловни %.
Изложената фактическа обстановка съдът е приел за
установена след внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал
и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите И.К.К.и К.И.Т. като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви. Законосъобразно е преценено авторството на подсъдимите А.П. и Б.Б. в престъпното деяние. Впрочем
авторството не се оспорва от страна и на двамата подсъдими. Излагат се аргументи
относно явна несправедливост на така наложените наказания и за приложение на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК от страна на подсъдимия А.П.. От страна на
защитата на подсъдимия Б. Б. се поддържа
тезата за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо такова
по чл.354а, ал.5 от НК. По искане на двамата
подсъдими производството пред първинстанционния съд е протекло по реда на Глава
XXVII от НПК, а именно съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Несонователно
се явява направеното в хода по същество
искане от защитата на подсъдимия Б.Б. да бъде преквалифицирано деянието по чл.354а, ал.5 от НК, тъй като случаят се явява
маловажен. Съгласно нормата
на чл. 93, т. 9 от НК, в който се съдържа дефеницията на понятието "маловажен
случай", за такъв може да бъде определен този, който при извършването на
престъплението, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. При преценката за наличието на „маловажен
случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, следва да бъдат взети предвид размера, количеството и стойността на предмета на
престъплението, а от друга да се преценят обществената опасност на деянието и
вредните последици. В процесния казус анализът на посочените
обективни характеристики на деянието не водят до извод за наличието на
малаоважен случай. В настоящия случай процесното наркотично вещество- 24,81 гр. марихуана,
е с относително висок процент на активен компонент- тетрахидроканабинол, а
именно 20,1 тегловни % , на стойност 148,86 лв., като се касае за деяние с
висока степен на обществена опасност и с вредни последици за здравето и живота.
В случая няма данни престъплението извършено от подсъдимия Б. да е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. Действително по отношение на подсъдимия Б. по делото са
налице доказателства, които го разкриват като личност с ниска обществена
опасност, а именно същият е млад човек, с чисто съдебно минало, студент, като
всички тези обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на
наказанието на подсъдимия.
Настоящата инстанция счита, че правилно и
справедливо Районният съд е определил
размера на наказанието, което следва да понесе подсъдимия А.П., като са обсъдени и отчетени наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства. При индивидуализацията на наказателната отговорност на този подсъдим
правилно първоинстанционният съд е счел, че в конкретния случай не
са налице многобрайни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обусловят
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства могат да бъдат преценени
единствено младата възраст на подсъдимия А.П. и обстоятелството, че същият е студент. От друга страна следва да се подчертае, че
признанието на вина от страна на подсъдимия П. е абсолютно формално и е
направено в хода на съдебното заседание пред първоинстанционния съд единствено,
с оглед иницииране на процедурата по
реда на Глава XXVII от НПК, а именно съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Признанието на фактите, изложени в обвинителния акт, чрез едно формално
волеизявление пред първоинстанционния съд по реда на чл.371, т.2 от НПК не
следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство при диференциране
на наказателната отговорност, която следва да понесе подсъдимия. По отношение
на подс. А.П. следва да бъдат отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото му съдебно минало,
а именно същият е осъждан за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за това че е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества като така наложеното му
наказание „лишаване от свобода” в размер на шест месеца, чието изпълнение е
било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години,
не е изпълнило своя превъзпитателен ефект. Законосъобразно, първоинстанционният е преценил, че на подс.П. следва да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода ориентирано към минималния предвиден от законодателя размер
за конкретното престъпление, а именно една година и три месеца, което с оглед
изискванията на чл.58а, ал.1 от НК е било редуцирано с 1/3, а именно на десет месеца лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим, на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, поради което не се налага корекция относно размера
на наложеното наказание. Законосъобразно е определен и размера на кумулативно
предвиденото и наложено на подс.П. наказание глоба в размер на 2000 лв.
Въззивната инстанция счита, че правилно и справедливо съставът на Районен съд е
определил размера на наказанието, което
следва да понесе подсъдимия Б.Б., а именно
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като са отчетени чистото
съдебно минало на подсъдимия Б., младата му възраст и обстоятелството, че
същият е студент. В случая следва да се отбележи, че признанието на вина от
страна на подсъдимия Б. е също формално, с оглед иницииране на процедурата по реда на Глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371
т.2 от НПК и не следва да се интерпретира като смекчаващо отговорността обстоятелство при
индивидуализацията на наказателната отговорност. Правилна е преценката на
първоинстанционния съд, че на основание чл.54, ал.1 от НК, на подс. Б. следва
да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и глоба в размвр на 2000
лв., т.е. размерът на наказанията трябва да бъде в предвидените от законодателя
минимуми за конкретното престъпление, като наказанието лишаване от свобода
в размер на една година, с оглед изискванията на чл.58а, ал.1 от НК е
било редуцирано с 1/3, а именно на осем месеца лишаване от свобода.
Законосъобразно първоионстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК, като е счел, че в случая са налице всички предпоставки за приложение на института
на условното осъждане, тъй като за поправянето на подс.Б. не е необходимо така
наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.
По разглеждане на делото и постановяване на
присъдата въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да доведат до необходимост от
отмяна на атакувания първоинстанционен съдебен акт и за връщане на делото за
ново разглеждане.
Ето защо, предвид на горното и на основание чл.334
т.6 от НПК присъдата на Районен съд –
Пловдив следва да бъде потвърдена, при което и Окръжен съд – Пловдив
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда
№125 от 11.06.2020 г., постановена по НОХД №2562/2020г., Районен съд – Пловдив,
XXII н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: