Решение по дело №3147/2018 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. П., 03.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 03147 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на А.С.А., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 685,58 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. „*** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 132,94 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че задълженията на ответника са съответни на притежавания обем от права върху имота.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба. Ответникът е направил възражение, че страните по делото не се намират в облигационна връзка. Пояснява се, че не е собственик на топлофицирания имот и не притежават вещно право на ползване върху него. Оспорено е реалното ползване на топлоенергия и топла вода, тъй като не са ползватели на имота. Твърди се, че ищцовото дружество не е заявило с убедителни писмени доказателства вземането си, които да обосноват извода за дължимост на сумите и точния им размер. Навеждат се твърдения, че доставената топлинна енергия не е точно определена по количество и качество. Твърди се, че отчитането на топлоенергията е извършено с неизправни измервателни уреди. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за част от претенциите.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А.С.А. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01593 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от А.С.А..

В първото съдебно заседание процесуалният представител на ответницата признава, че до процесния имот е доставяна топлоенергия на обща стойност 1371,16 лева (искът е предявен за ½ от тази сума) за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. , както и че правилно е изчислена сумата от 265,87 лева (искът е предявен за ½ от тази сума), представляваща законната лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г. В тази връзка са обявени за безспорни тези обстоятелства относно стойността на доставената топлоенергия за процесния имот и период, както и размера на лихвата за забава за горепосочения период. 

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.

Спорът е концентриран около обстоятелството дали ответникът притежава правото на собственост или вещното право на ползване върху процесния топлофициран имот. В тази връзка ищцовото дружество е представило нотариален акт от 15.08.2003 г., от който е видно, че Ю.Д.А. притежава правото на собственост върху процесния имот с адрес гр. гр. П., кв. „***. По делото не се представиха доказателства, че ответникът А.С.А. притежава правото на собственост или идеална част от него върху имота. Този извод не се променя от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ, тъй като същата не е подписана от ответника, а от трето лице, неучастващо в процеса. В този смисъл отразеното в декларацията не установява, че ответникът притежава 1/ 2 идеална част от собствеността на жилището. Не се представиха доказателства за наличието на сключен граждански брак между А.С.А. и Ю.Д.А. към датата на нотариалния акт.

 Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Установителните искове са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение, по която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК.Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, след като се установи съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка з доставка на топлоенергия до процесния имот. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото не са представени никакви доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. В тази връзка не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответната страна за процесния обект и за процесния период. Поради това предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 

 

По разноските:

С оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

В заповедното производство ответникът е направил разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, които също следва да се възложат в тежест на ищцовата страна.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу А.С.А., ЕГН **********, с адрес *** искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 685,58 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. „*** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 132,94 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 01593 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд. 

ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” да заплати на А.С.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, както и сумата от 300 лева - направени разноски за адвокатски хонорар по ч. гр. д. № 01593 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.