Р Е Ш
Е Н И Е
№ 246
гр.
Дулово, 20.12.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд гр.Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при
участието на съдебният секретар РОСИЦА
РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдията брачно дело № 601/2019година
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330,
ал.1 - чл.330, ал.5 от ГПК. Образувано е по молба за развод по взаимно съгласие
с правно основание чл. 50 от СК/трансформирано в съдебно заседание на
16.12.2019г. от исково производство по чл. 49 от СК в охранително производство
по чл. 50 от СК/.
Молителите И.Д.Й. с ЕГН ********** и Д.И.Й.
с ЕГН **********,***, молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключеният
на ***г. в ***** граждански брак им по взаимно съгласие, като одобри
постигнатото между тях споразумение по въпросите визирани в чл.51 от СК,
относно последиците от прекратяването на брака. Твърдят, че от брака си имат две
родени деца, който понастоящем са пълнолетни. Излагат доводи и представят
писмени доказателства в подкрепа на искането си.
След
преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и
становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно
от представеното Удостоверение за сключен граждански брак от *********г., издададено въз основа на Акт за
граждански брак № ***/***г. от Община – Дулово, молителите са сключили
граждански брак на ***г. в *****, първи поред
и за двамата, за който е съставен акт № ***, и съпругата е приела фамилното име
на съпруга си „Й.”. По време на брака си молителите нямат родени деца, нямат
придобито недвижимо имущество, а движимите вещи са поделени между тях
доброволно и извънсъдебно, нямат регистрирани търговски дружества и дялово
участие в такива. Заявяват, че желаят да се разведат по взаимно съгласие.
Съпрузите се явяват лично в
съдебно заседание и заявяват пред съда сериозното си и непоколебимо съгласие за
прекратяване на брака помежду им, без да се издирват мотивите за това.
Постигнато е споразумение по смисъла на разпоредбата на чл. 51 от Семейния
кодекс, същото не противоречи на закона и отговаря визираните в него изисквания
и което е представено на съда в писмен вид.
Съдът намира, че са налице
предвидените в закона предпоставки за прекратяване на брака по взаимно
съгласие, на основание чл. 50 СК.
Съгласно
окончателния текст на това споразумение съпрузите имат придобито по време на
брака недвижимо имущество, което ще поделят доброволно помежду си извънсъдебно
или в отделно производство, и нямат
претенции за издръжка един към друг, нямат претенции един към друг по отношение
на притежаваното от тях лично имущество, както и по отношение на притежаваните
от тях дялове във фирми и парични влогове.
След прекратяването на брака,
съпругата ще продължи да носи брачното
си фамилно име „Й.”.
Разноските по делото остават за
молителите, така както са направени от всеки един от тях.
Със
споразумението се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака
между молителите по делото, то не противоречи на морала и нормите на СК, поради
което следва да бъде утвърдено, като същото придобие изпълнителна сила.
На
основание чл. 330, ал. 3 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на
съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото
споразумение по чл.51 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес
на молителите, съдът следва с решението си да допусне развода им и да утвърди
тяхното споразумение за последиците от прекратяването на брака, без да издирва
мотивите им за това.
На
основание чл.329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл.6, т.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателния размер на таксата за развода да е 40.00 лева, и като взе предвид,
че 25.00 лева са внесени при завеждане на молбата от молителя И.Й. намира, че
следва да възложи на двамата молители по равно да заплатят допълнителна държавна
такса по развода в размер на по 20.00 лева, в полза Държавата по бюджета на
Съдебната власт, по сметката на Районен
съд – Дулово.
На
основание чл. 330, ал.5 от ГПК, решението, с което се допуска развода по
взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
с развод
сключеният на ***г. *****,
граждански брак между И.Д.Й. с ЕГН **********
и Д.И.Й. с ЕГН **********, за който
е съставен акт № ***/***г. от Община Дулово, поради сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие между съпрузите.
ОДОБРЯВА постигнатото между И.Д.Й. с ЕГН ********** и Д.И.Й. с ЕГН **********, споразумение по чл. 51 от СК относно
последиците от развода, съгласно което:
И.Д.Й.
с ЕГН **********
и Д.И.Й. с ЕГН **********, не си дължат издръжка един на друг
след прекратяване на брака и не претендират такава за в бъдеще.
И.Д.Й.
с ЕГН ********** и Д.И.Й. с ЕГН **********,
имат придобито по време на брака недвижимо имущество, което ще поделят доброволно помежду си, извънсъдебно или в отделно
производство.
И.Д.Й.
с ЕГН **********
и Д.И.Й. с ЕГН **********, нямат
претенции помежду си по отношение на притежаваното от тях лично имущество,
както и по отношение на притежаваните от тях дялове във фирми и парични
влогове.
ПОСТАНОВЯВА след развода Д.И. с
ЕГН **********, да продължи да носи брачното
си фамилно име „Й.” и за в бъдеще да се именува Д.И.Й..
Разноските по делото остават в тежест
на всяка от страните, според както ги е направила.
ОПРЕДЕЛЯ
окончателна
държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА И.Д.Й. с ЕГН **********,***, да
заплати в полза на Държавата, по Бюджета на съдебната власт, по сметката
на Районен съд гр.Дулово, допълнителна държавна такса по бракоразводното
производство в размер на 20.00лв. (двадесет
лева).
ОСЪЖДА Д.И.Й. с ЕГН **********,***, да
заплати в полза на Държавата, по Бюджета на съдебната власт, по сметката
на Районен съд гр.Дулово, допълнителна държавна такса по бракоразводното
производство в размер на 20.00лв. (двадесет
лева).
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.