Мотиви към присъда №260058/31.05.2021г. по НЧХД №1684/2019г., изготвени на 15.07.2021г.
Производството
е образувано по повод тъжба от С.Ж.Ж. против подсъдимия Г.Г.А., за извършено
престъпление по чл.148, ал.1, т.3, вр. т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
Съдът констатира, че с тъжбата си частният
тъжител е предявил граждански иск против подсъдимия за заплащане на обезщетение
за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането 08.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът счете,
че предявеният от частния тъжител против подсъдимия граждански иск за заплащане
на обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди е
своевременно предявен от лице, което има правен интерес, във връзка е с
предмета на делото, но разглеждането му ще затрудни наказателното производство.
С оглед на това съдът не го прие за съвместно разглеждане и не конституира частния
тъжител С.Ж. в качеството на граждански ищец.
В съдебно заседание
частният тъжител редовно и своевременно призован се явява лично и с повереника
си, който моли съда, въз основа на събраните по делото доказателства да признае
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.148, ал.1, т.3, вр. т.1,
вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй като чрез действията си той е казал нещо унизително
за честта и достойнството на С.Ж.. Моли да бъдат присъдени разноските по делото.
Подс. А. редовно и своевременно призован
за съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за
виновен. Дава подробни обяснения по обвинението. Лично и чрез защитника си
счита, че не е осъществил състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.3, вр. т.1,
вр. чл.146, ал.1 от НК от обективна и субективна страна, поради което моли съда
да постанови оправдателна присъда и да го признае за невиновен като му бъдат
присъдени и направените от него разноски по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Частният тъжител Ж. работел като
полицейски служител в РУ на МВР- я.. На 08.10.2017г. той бил на смяна като автопатрул
заедно с колегата си, св. Пламен Илиев. Около 12 часа двамата се намирали в
центъра на гр. Ямбол със служебния автомобил, на ул. „Каранова“ пред дом №2- денонощен
магазин за хранителни стоки. На входа на тази улица имало поставен пътен знак
„забранено влизането в двете посоки“. Пристигайки на мястото двамата служители
на реда установили, че пред сграда №2 има спрян лек автомобил марка „Мерцедес“
с рег. №……. Предвид факта, че има поставен пътен знак и улицата представлява
пешеходна зона частният тъжител Ж. и колегата му отишли до автомобила и
установили, че същият е собственост на подс. Г.А.. Подсъдимият А. бил на
мястото заедно със св. М.П.. От подсъдимия били поискани документите за
проверка. След като установили самоличността му двамата полицейски служители го
накарали да премести автомобила и му заявили, че ще му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение по Наредба №1 на Община Я.. Подс. А.
започнал да говори на висок тон и да ги пита защо ще му съставят акт за
установяване на административно нарушение. В резултат на това поведение частният
тъжител Ж. и св. И. преценили, че на подсъдимия следва да бъде извършена
проверка за наличие на алкохол и се обадили на дежурния в оперативната дежурна
част (ОДЧ) като поискали съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР- Я.. На място със служебен автомобил пристигнали служителите от
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Я., свидетелите Х.Х. и П.П., които
извършили проверка на подсъдимия А. с техническо средство „Дрегер алкотест
7510“ с №ARDN 0093. Бил отчетен с техническото средство отрицателен резултат. След
установяване на резултата подсъдимият отново повишил тон и започнал да крещи на
тъжителя Ж. и на колегата му, св. И. Изрекъл думите „вие сте пияни полицаи“
като тези думи били казани в присъствието на свидетелите Х. и П., а така също и
на минаващите по улицата неустановени по делото граждани. Тогава подс. А. се
обадил от мобилния си телефон на тел.112 и съобщил за инцидента, че му е била
извършена проверка за алкохол от полицаи като изразил съмнение, че единият от
тях е употребил алкохол. В 13,37 часа сигналът от тел.112 бил препратен на
дежурния в ОДЧ, а той от своя страна се обадил в 12,40 часа на дежурния по
ръководство при РУ на МВР- Я., св. Д. и му разпоредил да отиде на място и да присъства при извършване на
проверка за алкохол на частния тъжител и на св. И.. Междувременно разпоредил на
двамата служители на сектор „Пътна полиция“, свидетелите Х. и П. да останат на
място. След пристигането на св. Д., с който бил и командира на отделението на
тъжителя и на св. Илиев, св. Р.И.. В тяхно присъствие на частния тъжител и св. И.
била извършена проверка за алкохол със същото техническо средство, с което била
извършена и проверката на подс. А.. При проверката на частния тъжител и на св.
Илиев техническото средство също отчело отрицателен резултат.
След случилото се
частният тъжител и св. Илиев дали обяснения по случая на командира на
отделението, св. Р.И., а по- късно останалите колеги от управлението започнали
да им се подиграват, че са „пияни полицаи“.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели П.И., Х.Х. и П.П., тъй като същите са
безпротиворечиви, логични, относими към предмета на делото и взаимно се
допълват.
Съдът кредитира частично обясненията
на подсъдимия, дадени от него в хода на съдебното следствие, а именно в частта,
с която потвърждава, че се е намирал на същото място и че е подал сигнал по
тел.112. В останалата част обясненията му противоречат на показанията на
посочените по- горе свидетели и съдът не ги кредитира. Те представляват негова
защитна теза и с тях той цели своето оневиняване. Неговите обяснения
кореспондират единствено с показанията на приятеля му, св. М.П.. Св. П. обаче
отначало е отсъствал, тъй като е стоял до автомобила, който е бил паркиран вече
в друга пресечка. Впоследствие пак е отсъствал, тъй като е ходил да си купува
дюнер на отсрещната страна на улицата. Неговите показания също противоречат на
показанията на свидетелите Х.Х., П.П. и Пламен Илиев.
Както бе посочено по- горе показанията на свидетелите Пламен
Илиев, Х.Х. и П.П. съдът кредитира изцяло, тъй като са безпротиворечиви и те
нямат родствена връзка с частния тъжител Ж.. Установи се, че Х.Х. и П.П.
работят в системата на МВР, а св. И. вече не работи. Показанията на тези трима
свидетели не стоят изолирано от останалите по делото доказателства, а спомагат
за изясняване на обективната истина по делото. Съдът не споделя становището на
защитника на подсъдимия, че тримата твърдят неверни обстоятелства, тъй като в
сигнала подаден на тел.112 липсва израза „пияни полицаи“. След изслушване на звукозаписа
от обаждането на тел.112, както и от приложеното копие от дневника за получени
и предадени сигнали и разпореждания с инв. №37/08.09.2017г. е видно, че
подсъдимият казва на диспечерката по телефона, че се намира на улица „Цар
Освободител“ №1 и служители на полиция /КАТ/ му съставят акт, че е влязъл с
колата си на място, в което могат да спират само живущите. Според него единия
от служителите е в нетрезво състояние, изглежда в нетрезво състояние и са
паркирали автомобила си на това място, посочил е и номера …... Посочил, че не
желае информацията за него да се дава на трети лица във връзка със сигнала му.
Съдът не приема този довод, тъй като обвинението предявено с тъжбата е за
престъпление извършено на ул. „Каранова“ №2 в гр. Я. където подсъдимият е казал
обидните думи спрямо частния тъжител Ж. пред свидетелите Пламен Илиев, Х.Х. и П.П..
Видно е, че на подс. А. не е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
телефон 112. Следва да се отбележи, че от момента на инцидента до момента на
даване на показания на свидетелите И., Х. и П. е изминал период повече от 4
години и е логично те да не си спомнят всичко в детайли. Въпреки това те са
категорични, че подсъдимият на висок глас е отправил към тъжителя в тяхно
присъствие израза „пияни полицаи“.
По отношение показанията на св. Д.
съдът приема същите дотолкова, доколкото той е получил обаждане от дежурния в оперативната
дежурна част и му е било разпоредено да присъства на извършването на проверката
за алкохол на частния тъжител Ж. и св. И. От неговите показания е видно, че той
е отишъл на мястото едва след получения сигнал на тел.112, подаден от
подсъдимия и след извършването спрямо него на проверка за употреба на алкохол,
поради което няма как да даде показания относно изричането на обидните думи
„пияни полицаи“, които са били казани след извършване на проверката му и преди
извършване на проверката на частния тъжител и на св. И.
По отношение на показанията на св. Р.И.
съдът следва да ги цени дотолкова, доколкото той е отишъл на
местопроизшествието заедно с колегата си Д. и е присъствал по време на проверката
на частния тъжител Ж. и на свидетеля И. От неговите показания също става ясно,
че той е отишъл на място след получения сигнал на тел.112 и след извършването
спрямо него на проверката за употреба на алкохол. Ето защо няма как да се
очаква от него да даде показания относно изричането на обидните думи „пияни
полицаи“, тъй като те са били изречени преди неговото пристигане на
местопроизшествието.
Както бе посочено по- горе св. М.П.
дава показания, с които цели оневиняването на подсъдимия. Той е бил колега на
подсъдимия в Техническия колеж в гр. Я. и действително е бил с него по време на
проверката. Твърди, че е присъствал по време на проверката на подсъдимия, но
сочи, че не е чул да изрича обидни думи спрямо полицейските служители. Ето защо
съдът счита, че този свидетел е заинтересован от изхода на делото, поради което
и не приема за достоверни неговите показания в тази им част.
Съдът дава вяра на приложените по
делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си
подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.148, ал.1, т.3, вр. т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, затова че на
08.10.2017г. в гр. Я. на ул. „Каранова“ №2 около 12,00 часа е казал нещо
унизително за честта и достойнството на С.Ж.Ж.- израза „пияни полицаи“, в
качеството му на длъжностно лице- полицай при РУ на МВР- Я., при изпълнение на
службата му в негово присъствие като обидата е нанесена публично.
Престъплението обида се
характеризира с няколко съществени особености. То засяга обществените отношения
свързани с осигуряване неприкосновеността на честта, достойнството и доброто
име на човека като негови неотменими морални блага. Като предмет на
престъплението обида, следва да се посочи самооценката на пострадалото лице
като елемент от честта и достойнството на човека. Честта следва да бъде
свързвана с положителната обществена оценка за личността, а достойнството със
самооценката на човека за собствената му обществена значимост.
За да се приеме, че е осъществен
състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.3, вр. т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК
следва да бъдат събрани доказателства, както относно действията извършени от
подс. А., така и относно това дали същите обективно засягат самооценката на
пострадалия. Следва да бъде установено безспорно по какъв начин тези действия
са станали достояние, както на пострадалото лице, така и на трети лица, а така
също и каква е била вината на подсъдимия.
В хода на
съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с действията си подс. А.
е осъществил състава на престъплението обида като същата е била нанесена
публично. Видно е от доказателствата по делото, че отправените от подсъдимия
изрази към тъжителя „пияни полицаи“ безспорно са със съдържание, унизително за
честта и достойнството на частния тъжител. Подсъдимият А. е изразил
отрицателната си оценка за него, чрез използването на израз имащ унизителен
характер съобразно приетите в обществото порядки за нормално човешко общуване.
Деянието е извършено в присъствие на тъжителя и казаните думи са били възприети
от него. Налице е и квалифициращия обидата признак по чл.148, ал.1, т.3 от НК,
а именно същата е нанесена на длъжностно лице полицай при РУ на МВР- Я. каквото
качество е имал частния тъжител Ж..
Освен това деянието е извършено при изпълнение на службата му- извършването на
проверка от негова страна, съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, а именно при предотвратяване и пресичане на нарушенията на
обществения ред, тъй като израза „пияни полицаи“ е казан по време на извършване
на проверката, а не в по- късен момент. Налице е и квалифициращия признак по
т.1 на чл.148, ал.1 от НК, а именно да е нанесена публично, тъй като инцидента
се е случил на ул. „Каранова“ в гр. Я. в присъствието на повече от две лица, а
именно свидетелите П. И., Х.Х. и П.П., както и на минаващите по улицата
неустановени по делото лица.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
целял тяхното настъпване. Той е целял да засегне достойнството на частния
тъжител, съзнавал е че частният тъжител разполага с възможността да го чуе.
Съзнавал е и квалифициращите елементи на деянието, че отправя обидните изрази
публично към длъжностно лице и то при изпълнение на неговата служба.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението- ниска правна култура, незачитане
неприкосновеността на честта, достойнството и доброто име на човека.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът констатира чистото съдебно минало на подсъдимия, тъй като
към момента на извършване на деянието не е бил осъждан.
Съдът не отчете отегчаващи
отговорността обстоятелства.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подс. А. съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът
счете, че не са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК,
тъй като от справката за съдимост на подсъдимия А. е видно, че той е осъден с влязла в сила присъда по НЧХД
№291/2018г. на РС- Ямбол за извършено престъпление на същата дата 08.10.2017г.
по чл.148, ал.1, т.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК. Видно е, че се
касае за множество престъпления и разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК забранява
освобождаването му от наказателна отговорност. За престъплението по чл.148,
ал.1, т.3, вр. т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Глоба“
от ТРИ хиляди до ДЕСЕТ хиляди лева и съдът счита, че следва да му наложи
наказание Глоба при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е налице някое от
изключително естество. Ето защо това наказание „Глоба“ следва да се определи в
минимален размер от 3000 лева.
Съдът счита, че
следва да наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „Обществено
порицание“, което следва да се изпълни чрез поставяне на препис от присъдата на
таблото в кметството на с. Царимир, общ. Съединение за срок от един месец.
Така наложените
наказания съдът счита за справедливи и за отговарящи в пълна степен на
обществената опасност на дееца и на извършеното от него деяние и с тях ще се
постигнат целите на генералната и специалната превенция.
С оглед правилата на процеса съдът
осъди подсъдимия А. да заплати в полза на държавата по сметка на Националното
бюро за правна помощ сумата от 200 лева, представляваща направени разноски за
служебен защитник, назначен по време на разглеждането на делото в Ямболския
районен съд.
С оглед правилата на процеса съдът
счете, че следва да осъди подс. А. да заплати на частния тъжител С.Ж.Ж.
направените от него по делото разноски в размер на 512 лева.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: