РЕШЕНИЕ
№ 415 / 19.5.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на
прокурора ЖИВКО ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело №
322 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на Регионална инспекция
по околна среда и водите, Пазарджик, срещу Решение № 260010 от 10.02.2021 г.,
постановено по а.н. дело № 259 по описа на Районен съд Панагюрище за 2020г., с
което е отменено Наказателно
постановление № 20 от 25.08.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по
околна среда и водите, Пазарджик, съответно с което на П.Г.Л., ЕГН: **********,***,
за нарушение на чл. 35, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, на
основание чл. 133, ал. 4, т. 1 от Закона за управлението на отпадъците, е
наложена глоба в размер на 3 000,00 лева.
Жалбоподателят счита, че решението на районния
съд е постановено въз основа на неправилно тълкуване и прилагане на установените факти и приети
обстоятелства по делото, тоест в нарушение на материалния закон, което
съставлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, от НПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Поддържа се, че съобразно представения по делото
договор за наем, Удостоверение № 441 от 19.09.2013 г. от РДГ, Пазарджик и
Разрешение за поставяне № 9 от 03.09.2013г., частният терен собственост на Л.,
следва да се ползва за открит склад за дървен материал. Счита се, че в този
имот, дружеството няма право и е недопустимо въз основа на това основание да „…претендира…“ дейност с отпадъци. Сочи
се също така, че „Синсинати” ЕООД не притежава разрешително за дейности с
отпадъци и при извършената проверка П.Л. е представил на проверяващите от РИОСВ
и на присъствалите полицаи нотариалния акт, съгласно който той е собственик на
имота. Възразява с в тази насока, че едва с подадената жалба за пръв път са
наведени доводи, че това е имот на дружеството, като по време на проверката, в Констативен протокол № 16-10 от 26.02.2020г.,
ясно и конкретно е записано, че проверяваният имот е собственост на П.Г.Л. и
той е подписал същия без каквито и да било възражения или бележки в тази
насока. Поради тази причина, предписанията са дадени на него в качеството му на
физическо лице и изобщо не е направено някакво различно уточнение относно
ползването на имота.
Сочи се също така, че при транспортиране на
отпадъци не може да се ползват „помощни площадки“ и изобщо да се разтоварват
където и да било отпадъците. Според касационния жалбоподател, видно от
представените приемо-предавателни протоколи от 27.02.2020г. (денят, следващ
извършената проверка) е, че отпадъците са предадени от физическото лице П.Г.Л.,
а не от управителя на „Синсинати” ЕООД, тъй като изискванията на ЗУО и на
регистрационния документ на дружеството се изисква писмен договор между
страните - предаващ и приемащ отпадъците, т.е. при транспортиране и предаване
на такива би следвало страна да бъде „Синсинати” ЕООД, за да се привлече към
отговорност за нерегламентирано съхранение на отпадъци ако действително
дружеството е притежателят на отпадъците.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено,
като се потвърди процесното наказателно постановление.
3. Ответника по касационната жалба П.Г.Л., ЕГН: **********,***,
чрез процесуалния си представител адв. М., в пледоарията по същество на спора
взема становище, че същата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение. Счита се, че не
може да се твърди порочност на съдебното решение, само заради това, че на етапа
на съставяне на констативния акт и акта за установяване на административно
нарушение, предполагаемия нарушител, не е направил подробни възражения, а само
е вписал „възразявам“.
Иска се обжалваното първоинстанционно решение да
бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая решаващия съд
правилно е приел, че нарушението е фактически осъществено, но не е несъмнено
доказано неговото авторство с оглед представения по делото договор за наем. В
този контекст се счита, че касационната жалба е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Панагюрище е бил сезиран с жалба,
предявена от П.Г.Л., срещу НП № 20 от 25.08.2020 г. на Директора на Регионална
инспекция по околна среда и водите, Пазарджик, съответно с което на П.Г.Л.,
ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 35, ал. 1 от Закона за управление на
отпадъците, на основание чл. 133, ал. 4, т. 1 от Закона за управлението на
отпадъците, е наложена глоба в размер на 3 000,00 лева.
Същото е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 20 от 12.03.2020г., съставен от А.
С. К., на длъжност гл. експерт в Дирекция „Контрол на околната среда“ на РИОСВ,
Пазарджик. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 26.02.2020 г. от служители на РИОСВ, гр.
Пазарджик съвместно със служители на Районно управление, Панагюрище към ОДМВР,
Пазарджик е била извършена проверка на имот УПИ VII-4159, 4166, кв. 168 А по
плана на гр. Панагюрище, собственост на П.Г.Л.. Установено е било, че в имота, без да притежава необходимото разрешение за
дейности с отпадъци, съобразно чл. 35, ал. 1 от ЗУО, се извършва дейност по
третиране, изразяващо се в съхраняване на отпадъци от пластмаса - кутии и
капаци от термореактивен материал на две отделни купчини, едната с размер
4x4x1,5 м., около 3 тона, а другата с размери 2x2x1м., около 1 тон, полиетилен
около 100 кг., метални отпадъци (метални опаковки) в 3 бр. варели и опасни
опаковки в 2 бр. пластмасови контейнера, замърсени с отработена масло. При тези
данни е посочено, че П.Л. извършва нерегламентирано третиране на отпадъци,
съгласно §1, т. 44 от ДР на ЗУО, представляващо оползотворяване на отпадъци,
изразяващо се в съхранение на описаните отпадъци – дейност с код R13
от Приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО. Посочено е също, че П.Л., като
притежател на отпадъците, по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗУО, собственик на
имот УПИ VII-4159, 4166, кв. 168 А по плана на гр. Панагюрище, извършва тази
дейност без издадено разрешение по чл. 35, ал. 1 от ЗУО.
За извършената проверка бил съставен констативен
протокол № 16-10 от 26.02.2020 г., който бил връчен на жалбоподателя, с
отбелязване, че възражения ще представи „…. на
по късен етап ако се наложи…“
Акта е връчен лично на нарушителя, без да са
отбелязани възражения.
Това описание на противоправното деяние и неговата
правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от административно
наказващия орган в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 133,
ал. 4, т. 1 от ЗУО е наложил процесното административно наказание.
7. По административно наказателната преписка и
съответно по първоинстанционното дело са приобщени :
- Разрешение за поставяне № 9 от 03.09.2013г.,
издадено от Главния архитект на Община Панагюрище с титуляр „Синсинати“ ЕООД,
относно поставяне и ползване на „Открит склад за дървен материал“ с площ от
100,00м² в УПИ VII-4159, 4166, кв. 168 А по плана на гр.
Панагюрище ;
- Удостоверение № 441 от 19.09.2013г. на
Регионална дирекция по горите, Пазарджик, относно Производствена марка серия Н
№ 0441 за обект „Открит склад за дървен материал“ в УПИ VII-4159, 4166, кв. 168
А по плана на гр. Панагюрище с ползвател „Синсинати“ ЕООД ;
- Решение на Директора на РИОСВ, Пазарджик за
регистриране и издаване на регистрационен документ № 07-РД-222-00 от
18.11.2013г. с титуляр „Синсинати“ ЕООД, за извършване на дейност по
транспортиране (събиране и третиране), в съответствие с § 1, т.41 и т. 43 от ДР
на ЗУО на територията на цялата страна, на отпадъците, подробно изброени в документа ;
- Договор за наем от 18.09.2013г., сключен между
П.Г.Л., като наемодател и „Синсинати“ ЕООД, като наемател относно поземлен имот
с площ от 107,00м², планоснимачен номер 4166, включен в УПИ
VII-4159, 4166, кв. 168 А по плана на гр. Панагюрище. Договорът е сключен, като
безсрочен ;
- Приемо - предавателен протокол от
27.02.2020г., съобразно който Л. е приел
три броя употребявани варели, найлон шестнадесет парчета, два броя
стандартни евроконтейнери ;
- Приемо - предавателен протокол от
27.02.2020г., съобразно който Л. е предал на „Екобулхарт“ ЕООД, с. Главиница,
различни по вид и размер кутии;
- Заповед № РД-08-17 от 28.01.2019г. на Директора
на РИОСВ, Пазарджик, относно упълномощаване на длъжностни лица от инспекцията
да извършват контрол, да съставят актове, да дават предписания по изпълнение на
ЗУО.
В хода на първоинстанционното производство е
разпитан като свидетел, служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение, който в показанията си подробно е описал
обстоятелствата при които е установено административното нарушение. Кишева е
заявила, че при проверката, Л. е представил нотариален акт относно
собствеността върху въпросния недвижим имот, но не е посочил, че има сключен
договор за наем относно ползването му.
Свидетелски показания са събрани и от посочения
в акта за установяване на административно нарушение Павел Стоянов Цацов. Той е
заявил, че му е известно, че П.Л. „…има
фирма за отпадъци…“.
Разпитан е бил и свидетеля Панчо Кисов, служител
в „Синсинати“ ЕООД. Същият е заявил, че процесния недвижим имот се използва за
осъществяване на дейността на дружеството.
8. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че с оглед представения договор
за наем от 18.09.2013 г. сключен между жалбоподателя и търговско дружество
„Синсинати“ ЕООД и данните съдържащи се показанията депозирани от свидетеля
Кисов се установява, че към дата на извършената проверка имотът се е ползвал от
дружество „Синсинати“ ЕООД, на което свидетелят е служител. При това положение
е прието, че притежател на отпадъците е дружеството „Синсинати“ ЕООД, доколкото
същите са се намирали в негово владение, в качеството му на единствено лице
упражняващо фактическа власт върху имота, в който са открити отпадъците.
ІV. За правото :
9. Съобразно нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗУО, за
извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по
рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква:
разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или комплексно
разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване
на околната среда.
Според чл. 35, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУО,
разрешение не се
изисква за: събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43
от допълнителните разпоредби, както и за дейности по оползотворяване на
неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с изключение на газификация и
пиролиза, когато компонентите, образувани от дейността, се използват като
химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от
допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки,
излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за
употреба батерии и акумулатори (НУБА), излезли от употреба моторни превозни
средства (ИУМПС) и дейности по разглобяване на употребявани автомобилни
компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части, детайли и вещества
с последващото им съхранение и/или продажба.
Съобразно § 1, т. 41 от ЗУО, „Събиране“ е
натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и
предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до
съоръжение за третиране на отпадъци.
Според въпросното Приложение № 2 към § 1 т. 13
от ДР на ЗУО, дейност с код R13 е съхраняване на отпадъци до извършването на
някоя от дейностите с кодове R 1 – R 12 (с изключение на временното съхраняване
на отпадъците на площадката на образуване до събирането им).
Според чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО, наказва се с
глоба от 2000 до 5000 лв. физическо лице, което: нерегламентирано изгаря или
извършва друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци.
В § 1, т. 44 от ДР на ЗУО е пояснено, че „Третиране
на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително
подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.
Според определението на § 1, т. 29 от ДР на ЗУО
пък, „Притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или
юридическото лице, в чието владение се намират те.
10. В рамките на тази материална и
административно наказателна правна уредба, по съществото на правния спор,
районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и еднозначно установените
факти, са направени обосновани изводи относно приложението на материалната и
административно наказателната разпоредби.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд в тази насока, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
11. По отношение на поддържаните касационни
доводи, трябва да се отбележи следното :
Както правилно е констатирал първостепенния съд,
събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено и еднозначно определят
„Синсинати“ ЕООД като ползвател на процесният недвижим имот и фактически
владетел на описаните в наказателното постановление отпадъци. Очевидно
дейността на търговското дружество транспортиране (събиране и транспортиране) в
съответствие с § 1, т. 41 и т. 43 от ДР на ЗУО на територията на цялата страна
на отпадъците, посочени изчерпателно в Решение на Директора на РИОСВ, Пазарджик
за регистриране и издаване на регистрационен документ № 07-РД-222-00 от
18.11.2013г.
По делото не са представени каквито и да е
доказателства, които да съдържат някакви данни в противна насока. Въпросния
документ е издаден и осъществяването на дейността е допуснато при условията на
чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от ЗУО. Решението е постановено от Директора на ДИОСВ,
Пазарджик, което ще рече, че не е имало никаква пречка, намиращата се в
администрацията информация за дейността на дружеството, което е със седалище и
адрес на управление на дейността
идентични с тези на които е била осъществена проверката, да бъде
проверена и да се установи на място, кой точно е правния субект, който
фактически осъществява дейност с описаните отпадъци. Това обаче не е сторено от
администрацията.
Все в тази насока, трябва да се констатира, че в
случая администрацията не е посочила, поради какви причини е счела, че в
процесния имот се осъществява дейност именно по третиране на отпадъци,
представляващо оползотворяване, изразяващо се в съхраняване на отпадъците, а не
тяхното събиране и транспортиране по смисъла на
§ 1, т. 41 и т. 43 от ДР на ЗУО.
Според чл. 119, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУО,
длъжностното лице, осъществяващо проверката на място, има право: на достъп в
помещенията, в които се извършва контролираната дейност; да изисква
представянето на документите, които съгласно нормативните изисквания трябва да
се намират в мястото на проверката; да изисква писмени и устни обяснения от
всеки, който работи за проверяваното лице.
Това ще рече, че задължението по установяване на
всички факти и обстоятелства свързани с осъществяване на дейности с отпадъци е
на длъжностното лице, извършващо проверката. Обратно, проверяваните лица са
задължени да осигурят необходимия достъп до помещенията и да представят
поискани им документи, писмени и устни обяснения. В конкретния казус не се
твърди и не се установява, контролните органи да са искали някакви конкретни
документи или обяснения от Л. и той да е отказал да ги предостави.
V. За разноските :
12. Установената действителност, валидност и
законосъобразност на първоинстанционното решение, налага на ответника по касационната
жалба да се присъдят сторените разноски за производството. Те според
представения списък се констатираха в размер на 400,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260010 от 10.02.2021 г., постановено по а.н. дело № 259 по описа на Районен
съд Панагюрище за 2020г.
Регионална инспекция по околната среда и водите
гр. Пазарджик, да заплати на П.Г.Л., ЕГН: **********,***, сумата от
400,00(четиристотин) лева, представляваща извършени от последния разноски по
производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ :
1. /п/
2. /п/