№ 576
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110169871 по описа за 2022 година
Г. А. Д. е предявил срещу „С,,, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че клаузата на чл.11, ал.1 от
договор за потребителски кредит №753683/24.10.2022 е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, както и за осъждане на ответника да заплати
сумата от 145.41 лева, представляваща недължимо платено въз основа на
нищожна клауза, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба -22.12.2022 до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 24.10.2022 между страните е сключен договор за
потребителски кредит №753683, по силата на който на ищеца е отпуснат заем
в размер на 500 лева, платим на 11 седмични погасителни вноски.Счита, че
гореописаният договор е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.Сочи, че
в договора липсва методика за формиране на ГПР, тъй като същият е посочен
само като процентна величина.Твърди, че размерът на ГПР е неправилно
изчислен, като действителният такъв не отговаря на изискването на нормата
на чл.19, ал.4 ЗПК.Твърди, че не е посочен приложимият лихвен процент,
както и че е нарушено изискването за написването на договора на ясен и
разбираем за потребителя начин.Навежда твърдения за нищожност на
1
уговорената в чл.11.1 от процесния договор неустойка в размер на 145.41
лева за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, като
противоречаща на чл.33, ал.1 от ЗПК.Излага твърдения за наличие на
неравноправни клаузи.Твърди, че с плащането на сумата в общ размер на 671
лева е погасил изцяло задълженията си по договора на 27.10.2022.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С,,, е подал отговор на исковата
молба, с който заявява, че не оспорва сключването на процесния договор,
както и че заемните средства са предоставени на ищеца.Оспорва твърденията
за нищожност на процесния договор, както и на неустоечната клауза.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит №753683 към искане
№9133994 от 24.10.2022 „С,,, е предоставил на Г. А. Д. кредит в размер на
500 лева, при ГПР-49.93%, ГЛП-40.05% и обща сума за плащане 525.59
лева.Към договора е приложен погасителен план- Приложение №1.
С приходен касов ордер №********* от 24.10.2022 Г. А. Д. е заплатил в
полза на „С,,, сумата от 61 лева по кредит №753683.
С приходен касов ордер №********* от 27.10.2022 Г. А. Д. е заплатил в
полза на „С,,, сумата от 610 лева по кредит №753683.
Съгласно заключението на ССЕ изплатената сума от Г. А. Д. в полза на
„С,,, по Договор за паричен заем №753683 от 24.10.2022 за погасяване на на
задълженията по процесния кредит е в размер на 671 лева.Съгласно
заключението на ССЕ с постъпилите суми от ищеца в общ размер от 671 лева
са погасени задължения по процесния кредит, както следва:главница в размер
от 500 лева, възнаградителна лихва в размер от 25.59 лева и неустойка в
размер от 145.41 лева.Съгласно заключението на ССЕ ГПР е в размер от
49.93%.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се
включи и неустойката в размер на 145.41 лева, ГПР е в размер на 1344.04%.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Страните не спорят, че са сключили договор №753683/24.10.2022, по
силата на който ищецът е получил в заем от ответника сумата от 500 лева.
С оглед на което съдът приема, че страните са в облигационни
2
отношения по силата на договор №753683/24.10.2022 за потребителски
кредит в размер на 500 лева, при ГПР-49.93%, ГЛП-40.05% и обща сума за
плащане 525.59 лева.
По отношение на неустойката
Съгласно чл.5, ал.1 от договора страните се споразумяват, че договорът
за кредит ще бъде обезпечен с едно от посочените по –долу
обезпечения:безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка или поръчителство на едно или две физически
лица.Съгласно чл.5, ал.2 от договора страните се споразумяват, че кредиторът
ще предостави обезпечението в срок до 3 дни от сключването на договора.
Съгласно чл.11, ал.1 от договора с подписването на договора
кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че
ако не предостави договореното в чл.5 от договора обезпечение в тридневен
срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 145.41 лева.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е
налице, когато се нарушават принципите на справедливост и на
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Договорената клауза за неустойка би могла да се счита за нищожна,
като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора.Неустойката следва
се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е уговорена, излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съдът намира, че уговорената неустойка, която е в размер почти 1/3 от
кредита, накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната,
обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за
заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява
претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно
разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на
3
имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно
обогатяване.Освен това преценката за кредитоспособността на
кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с
чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузата на чл.11, ал.1 от
договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 24.10.2022,с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент от
1.10. 2022 г. е 0.49%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10.49 %.В
случая по договора ГПР е 49.93% и така както е посочен не надвишава
петкратния размер на законната лихва от 52.45%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за
неосигурено обезпечение.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР.Невключването на неустойката
в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие
с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява
допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън
договорната лихва.
Съгласно заключението на ССЕ ако бъде включена и неустойката за
неосигурено обезпечение ГПР възлиза на 1344.04% , което многократно
надвишава ограниченията по чл.19, ал.1 от ЗПК.
4
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР,
което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на
изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че ищецът е
заплатил на ответника сумата в размер на 671 лева, с която са погасени
задължения по процесния кредит, както следва:главница в размер от 500 лева,
възнаградителна лихва в размер от 25.59 лева и неустойка в размер от 145.41
лева.
Доколкото договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, съдът приема, че ищецът дължи само чистата на
стойност на кредита или сумата от 500 лева.
С оглед на което съдът приема, че сумата от 145.41 лева, с която е
погасена неустойка за неосигурено обезпечение, е платена на ответника без
основание.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца.Ищецът е реализирал разноски в размер от 350 лева, от които 100 лева
– държавна такса и 250 лева – депозит за ССЕ
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за
потребителски кредит №753683/24.10.2022 поради противоречие с добрите
нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, по предявения от Г. А. Д.,
ЕГН**********, с адрес:гр.,,,0, ет.4, със съдебен адрес:гр.С,,,и”, бл.112, вх.А,
ет.2, офис 11, чрез адв. Милев, срещу „С,,,, ЕИК,,,, със седалище и адрес на
управление:гр.,,”№29, ет.7, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
ОСЪЖДА „С,,,, ЕИК,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,”№29,
ет.7, да заплати на Г. А. Д., ЕГН**********, с адрес:гр.,,,0, ет.4, със съдебен
адрес:гр.С,,,и”, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 350 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6