№ 700
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110202127 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „
Карма“ ЕООД, представлявано от управителя К.К.С. -ЕГН ********** , против
Наказателно постановление № 03-013466/ 24.02.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда" - Варна, с което на „Карма “ ЕООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 800 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.
В жалбата се иска отмяна на постановлението, като се твърди, че описаното в
него нарушение не е допуснато, тъй като св.Г. на 23.07.2020г. не е била на работа, а е
ползвала отпуск.В подкрепа на това са представени копия от молба за отпуск, заповед
от работодателя и ведомост за заплати за м.юли 2020г. На следващо място в жалбата са
наведени доводи и за това, че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл.415
„в“ от КТ, въпреки че са били налице предпоставките за това. Поради това и се иска
отмяна на постановлението като незаконосъобразно, а в условията на евентуалност –
прилагане на разпоредбата на чл.415 „в“ от КТ и налагане на санкция в минималния
предвиден размер.
Въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в
нея основания. По същество адв.Б.З. отново навежда доводи, че нарушението не е
1
допуснато, както и че правата на работника не са били накърнени. Въз основа на тези и
други основания отново се иска постановлението да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, представлява се от надлежно
упълномощен представител, който оспорва жалбата и изразява мотивирано становище
за потвърждаване на постановлението като правилно и законосъобразно.Прави и
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следната фактическа обстановка:
На 05.02.2021 г., служители на ДИТ – Варна , една от които св. М.М.,
извършили проверка на „Карма“ ЕООД, в офис , намиращ се на ул.“Андрей Сахаров“
№ 6 в гр.Варна, като били изискани необходимите документи.Основната дейност на
дружеството била „ организиране на погребения и свързани с тях услуги“.
Установило се, че с правилника за вътрешния трудов ред е било въведено сумирано
отчитане на работното време за целия персонал, като били въведени работни смени
съответно за работещите на пълно работно време и за работещите на непълно работно
време. При проверка на представен месечен график / присъствена форма, св. М.
установила, че за св.Р.Г. , която работела като продавач-консултант, било направено
отбелязване, че е полагала труд от 17.07.2020г. до 23.07.2020г. без да ползва почивен
ден.По този начин не й била осигурена непрекъсната междуседмична почивка от най-
малко 36 часа. Тези и други свои констатации св.М. описала в Протокол № ПР
2104616/19.02.2021г., с който дала и съответните предписания.
Поради установеното нарушение на 19.02.2021г. св.М. съставила против „
Карма” ЕООД акт за установяване на административно нарушение, за това че при
въведено сумирано отчитане на работното време св. Р.Г. е полагала труд в периода
17.07.2020г. до 23.07.2020г. , включително без да й е била осигурена непрекъсната
седмична почивка с продължителност не по-малко от 36 часа. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.153 ал.2 от КТ.Било прието, че то е извършено на
23.07.2020г., когато св.Г. е следвало да ползва седмична почивка.При предявяването на
акта на надлежно упълномощено лице възражения не били направени.В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения , в които било посочено , че
в дружеството не са били допускани други нарушения, че са били взети мерки за
спазване на трудовото законодателство и в заключение било формулирано искане
случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Тези възражения
били разгледани и с мотивирано становище приети за неоснователни.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление, в
което наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в него и правната
квалификация на нарушението-по чл.153 ал.2 от КТ.За него на основание чл.414 ал.1 от
2
КТ на „ Карма ” ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 1 800лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. М.М.-
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно,
безпристрастно и пълно.От тях се установи, че нарушението е констатирано при
извършена проверка по документи, представени от представителя на работодателя.
По искане на процесуалният представител на въззивната страна съдът допусна
до разпит и св. Р.Г., чиито показания също кредитира. Свидетелката посочи, че в
периода, описан в постановлението, е била в отпуск, който първоначално е бил
планиран с начало от 06.07.2020г. Св.Г. заяви, че работните графици се изготвят от
самите служители.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и
приложените към жалбата ,които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление № 03-013466/24.02.2021 г. е издадено от
компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна., съгласно
Заповед № 0280/03.08.2010г.Същото е издадено в шестмесечния преклузивен
срок.Посочена е нарушената материално-правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано.
От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че св. Гергиева е работела като „ продавач-консултант“ към „ Карма “
ЕООД , както и че според представения от работодателя график тя е работила без
почивка в периода от 17.07.2020г. до 23.07.2020г.Спорният елемент в настоящият казус
е дали действително св. Г. е работила в този период, респективно дали от страна на
дружеството е допуснато описаното в акта и постановлението нарушение на чл.153
ал.2 от КТ.В тази връзка са оформиха две групи доказателства.От една страна в
представения в хода на проверката график безспорно е вписано, че св. Г. е полагала
труд в периода от 17.07.2020г. до 23.07.2020г.От друга страна в показанията си самата
работничка сочи, че в този период е ползвала платен отпуск, с начало 20.07.2020г.,
3
който е имала намерение да ползва такъв по-рано през същия месец. Тя заяви още, че е
била в отпуск до 24.07.2020г. и на 23.07.2020г. не е била на работа. В подкрепа на
показанията на св.Г. са представените с жалбата молба от 13.07.2020г. за ползване на
платен годишен отпуск от 20.07.2020г. до 24.07.2020г., заповед № 014/ 13.07.2020г., с
която това е била разрешено от работодателя , и разчетно-платежна ведомост за
заплати за м.юли 2020г., в който също е отразено ползване на платен отпуск в размер
на 5 работни дни. Същевременно, в приложения по преписката график за м.юли 2020г.
, за периода от 06.07.2020г. до 10.07.2020г. за св.Г. е било направено вписване, че е в
отпуск.Това свидетелката обяснява с намерението си действително да ползва отпуск в
този период, който обаче се е наложило да ползва от 20.07.2020г. до 24.07.2020г.
При преценка на тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , като
съобрази, че нарушението е било установено единствено по представен график за
работа, съдът намира , че не може с категоричност да се твърди, че св. Г. е полагала
труд в периода 17.07.2020г. до 23.07.2020г без да й е била осигурена непрекъсната
междудневна почивка.Действително, представените със жалбата писмени
доказателства не са били представени по време на проверката, но с оглед тяхното
съдържание и хронологичност, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото се потвърждават и от показанията на самата работничка.
Поради изложеното до тук съдът намира, че извършването на нарушение по
чл.153 ал.2 от КТ от страна на „ Карма“ ЕООД не е доказано по безспорен и
категоричен начин, поради което и наказателното постановление следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и като съобрази, че от страна на адв.З. не е направено
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че не
следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013466/ 24.02.2021г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на „Карма “ ЕООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 800 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
4
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5