Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Р., 09.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Р.ският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № .0 по описа за
2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че
ищците и ответниците били съсобственици по наследство
на следния недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот ..в кв. .по
регулационния план на с. Ч., общ. Р., обл. П., с площ
от 730 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници: от две страни улица,
УПИ .и УПИ ., заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, със
застроена площ от 54 кв. м.
Ищците владеели този имот от 2000
г. непрекъснато, необезспокоявано и явно. Обработвали
двора и обитавали сградата в имота, като направили и редица ремонти и
подобрения в имота в изминалите години.
Имотът бил придобит през 1976 г.
от Й. В.К., баща на ищеца В.К., с нотариален акт № .г. В нотариалния акт било
посочено, че бащата на ищеца е признат за собственик на 2/3 ид.
ч. от бивш имот УПИ I-100, целият с площ от 1080 кв. м. Другата 1/3 ид. ч. принадлежала на лелята на ищеца - Ф.В.С..
С протокол за съдебна делба от
03.03.1977 г. по гр. дело на Р.ския
районен съд Й. В.К. и Ф.В.С. си поделили съсобствения
имот, като Й. В.К. придобил собствеността върху урегулиран поземлен имот .в кв.
., идентичен със сегашен УПИ ..в кв. .по регулационния план на с. Ч., общ. Р., обл. П., с площ от 730 кв. м, отреден за жилищно
застрояване, при граници: от две страни улица, УПИ .и УПИ ..
След смъртта на Й. В.К. на
23.08.2000 г., същият оставил за наследници З.А.К. - съпруга, починала през
2007 г., И. Й.К. – син, починал през 2014 г. и В.Й.К. - син.
Ищецът сочи, че след смъртта на
баща му започнал дела с неговия брат за други имоти, находящи
се в гр. София, което довело до силно обтягане на отношенията помежду им, като
брат му не го допускал до техен семеен имот в гр. София и затова и той не го
допускал до имота в с. Ч.. След смъртта на брат му през 2014 г., заради техните
обтегнати отношения, в имота никога не били допуснати неговите наследници - ответниците по делото.
Ищците твърдят, че са придобили
правото на собственост върху процесния имот по силата
на изтекла придобивна давност, тъй като от 2000 г.
обитавали имота и го владеели непрекъснато, явно и необезспокоявано.
С оглед изложеното, молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Й.И.К., Р.И.К. и С.И.Х., че ищците В.Й.К. и В.С.К.
са собственици на урегулиран поземлен имот ..от кв. .по регулационния план на
с. Ч., общ. Р., обл. П., с площ от 730 кв. м, отреден
за жилищно застрояване, при граници: от две страни – улица, УПИ .и УПИ .,
заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 54
кв. м, по силата на изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
С отговора на исковата молба ответниците Р.К. и С.Х. оспорват предявения иск, с
твърдения, че техният дядо Й.К. заедно с баща им И. К. са построили в процесния имот двуетажната масивна жилищна сграда, като
баща им е живял до смъртта си през летните месеци в процесния
имот в с. Ч..
Сочат, че ищците не са владели
имота, нито са се грижили за него, като пред три години са сменили бравата на
външната врата на къщата и с това се изчерпвало ползването и поддържането на
имота от тяхна страна. Наред с това, ответницата С.Х. периодично посещавала
имота, като поддържала зеленчуковата градина, но ищецът ограничил достъпа
ù до имота, след като сменил бравата на входната врата. Не отговаряло на
действителното положение и твърдението, че ответниците
не били допускани до имота.
Поради изложеното, молят исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
Й.К. не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищците, чрез
упълномощен представител, поддържат предявения иск.
Ответницата С.Х., редовно
призована, в съдебно заседание, чрез упълномощен представител оспорва предявения
иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ответникът Й.К., редовно
призован, чрез упълномощен представител, признава предявения иск.
Ответникът Р.К., редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото съдебно – спогодителен протокол от 30.04.1975 г.
по гр. д. № .г. по
описа на РС – Р. се установява, че в общ дял на Й. В.К. и Ф.В.С. е поставен
следният недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 1080 кв. м, съставляващо парцел .в кв. .по
плана на с. Ч., заедно с 2/3 ид. ч. от паянтова къща,
изградена в парцела, при граници: от две страни – улици и от останалите две
страни – наследници на Л.З.К., при следните квоти от правото на собственост:
2/3 ид. ч. за Й.К. и 1/3 ид.
ч. за Ф.С..
От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ., том ., дело №
./. г.на Р.ски районен съдия, се установява, че Й. В.К. е признат на основание
чл. 483 ГПК (отм.) за собственик на 2/3 ид. ч. от
дворно вилно място, цялото с площ от 1080 кв. м, съставляващо парцел .в кв. .по плана на с. Ч., заедно
с 2/3 ид. ч. от паянтова къща, изградена в парцела,
при граници: от две страни – улици и от останалите две страни – наследници на Л.З.К..
По делото е представен и нотариален акт за собственост на недвижим имот №
., том ., дело № ./. г.г. на Р.ски районен съдия, от
който се установява, че Ф.В.С. е призната на основание чл. 483 ГПК (отм.) за
собственик на 1/3 ид. ч. от дворно място, цялото с
площ от 1080 кв. м, съставляващо парцел .в кв. .по плана на с. Ч., заедно с 1/3
ид. ч. от паянтова къща, изградена в парцела, при
граници: от две страни – улици и от останалите две страни – наследници на Л.З.К..
От представения по делото съдебно – спогодителен протокол от 02.03.1977 г.
по гражданско дело по описа на РС – Р., се установява, че Й. В.К. и Ф.В.С. са
поделили гореописания съсобствен имот, като Й. В.К. е
получил в дял и е станал изключителен собственик на УПИ .от кв. .по плана на с.
Ч., като видно от удостоверение с изх. № .г., издадено от Община Р., част от
УПИ .и
част от УПИ ., кв. .по
отменения план на с. Ч. от 1939 г. са идентични с УПИ ., кв. .по действащия кадастрален
и регулационен план на с. Ч., одобрен със заповед № 517/30.10.1989 г.
По делото е представено и издадено от Община Р. удостоверение за търпимост
по отношение на изградената в УПИ ., кв. .по плана на с. Ч. жилищна сграда със застроена
площ от 50 кв. м.
По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № .г., издадено
от Столична община, р-н „О.к.“, от което се установява, че ищецът В.К. и ответниците Й.К., Р.К. и С.Х. са наследници на Й. В.К.,
починал на 21.08.2000 г.
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак,
издадено от Кирковския народен съвет, гр. София въз
основа на акт за сключен граждански брак № .г., се установява, че ищците В.К. и
В.К. са сключили граждански брак на 21.10.1973 г. в гр. София.
Ищците са представили и приходни квитанции за заплатен данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци за недвижим имот, находящ
се в с. Ч., за периода от 2013 г. до 2020 г.
По делото са представени и други писмени доказателства, които са неотносими към правния спор, поради което не следва да бъдат
обсъждани в настоящия съдебен акт.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите А.К., С.П., В. К., С.М.и Б.П..
От показанията на свидетеля А.К. се установява, че ищецът и съпругата му са
извършвали множество ремонтни дейности в процесния
имот, като поддържат и дворното място. Според свидетеля имотът е придобит по
наследство от Й.К., който е живял в него до смъртта си през 2000 г., след което
ищецът е посещавал имота със съпругата си почти всяка събота и неделя. Твърди,
че никога не е виждал в имота И. К., който е брат на ищеца. За последно е видял
ищеца в имота преди около две години. Твърди, че е присъствал на разговор между
двамата братя, в който ищецът заявил на брат си И., че тъй като той се е
настанил в техен наследствен имот в гр. София, ЖК „О.к.“, ищецът няма да го
допуска до имота в с. Ч.. Според свидетеля понастоящем имотът изглежда като
такъв, който не се поддържа. Покривът се нуждае от ремонт, тъй като имало
множество течове.
От показанията на свидетелката С.П. се установява, че след смъртта на Й.К.
ищецът и съпругата му са посещавали имота в с. Ч. всяка седмица и са извършвали
множество ремонтни дейности. Твърди, че е посещавала общо два или три пъти процесния имот и не е виждала в него И. К. и децата му.
От показанията на свидетеля В. К. се установява, че същият притежава имот,
съседен на процесния в с. Ч.. Според свидетеля след
смъртта на Й.К. в имота не се е случвало почти нищо, като за известен период от
време И. К. е идвал в имота и дори е живял в него след 2011 г. до смъртта си,
като в този период от време е посещаван и от неговата дъщеря С.Х.. Твърди, че
никога не е виждал В.К. и не го познава. В момента покривът на къщата бил
разрушен и прозорците се отваряли от вятъра.
Пред съда свидетелят С.М.твърди, че е живял в с. Ч. повече от 15 години. След
смъртта на Й.К. и неговата съпруга З. К. техният син И. К. е посещавал редовно
имота, като в определен период от време е живял в него и в този период е бил
посещаван и от дъщеря си С.Х. до смъртта си през 2014 г. Понастоящем къщата
била за ремонт, дворът имал нужда от почистване. Твърди, че е разговарял с
ответницата С.Х. за състоянието на имота, като последната му е заявила, че след
смъртта на баща ѝ, чичо ѝ В.К. ù е отказал достъп до имота и
по тази причина не можела да влезе и да го почисти.
От показанията на свидетеля Б.П. се установява, че след смъртта на Й. и З.К.И.
К. и С.Х. са посещавали редовно имота в с. Ч.. Преди смъртта на И. К.
свидетелката не е виждала в имота никой друг, освен членовете на неговото
семейство. Не е виждала някой да поддържа къщата.
От заключението по изслушаната съдебно – техническа експертиза се
установява, че по местоположение процесният УПИ ., кв. .по действащия регулационен
план на с. Ч. попада с по-голямата си част в границите на парцел I-100, кв. .по отменения регулационен
план на с. Ч.. Площта на имот с планоснимачен номер .
по действащия план на с. Ч. е 796 кв. м, а площта на УПИ ., кв. ., образуван от
имот . по действащия регулационен план на с. Ч., е 730 кв. м. Имот с планоснимачен номер ., респ. УПИ ., кв. .по действащия регулационен
план на с. Ч. се припокрива с парцел ., кв. .по отменения регулационен план на с. Ч., т. е.
между двата имота има частична идентичност, като в съдебно заседание при
изслушването му вещото лице уточнява, че липсата на пълна идентичност се дължи
на липсата на съвпадение между имотната граница на имот с планоснимачен
номер . към улицата по кадастралния план от 1989 г. с улично – регулационните
линии на парцел ., кв. .по
регулационния план от 1939 г.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал. Съдът кредитира и
заключението по приетата съдебно – техническа експертиза, като компетентно
изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се
съмнява.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
С предявения положителен установителен иск ищците са поискали от съда да признае за
установено по отношение на ответниците, че те са
собственици на урегулиран поземлен имот ..от кв. .по регулационния план на с. Ч.,
общ. Р., обл. П., с площ от 730 кв. м, отреден за
жилищно застрояване, при граници: от две страни – улица, УПИ .и УПИ ., заедно с
построената в имота двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 54 кв. м,
по силата на изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
Предметът на иска се определя от
изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум.
При предявен иск за собственост съдът разполага с правомощието да се произнесе
само по наведеното в исковата молба основание за придобИ.е
на това право (решение № 476/26.10.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. на ВКС, ГК,
II г. о.). В случая ищците твърдят в исковата молба, че са придобили
собствеността върху целия процесен имот по силата на давностно владение, поради което съдът дължи произнасяне
единствено по така наведеното основание за придобИ.е
на собствеността.
При съвкупната преценка на
ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че по делото не може да
се направи обоснован извод, че ищците са придобили собствеността върху процесния недвижим имот въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Това е така поради следното:
На първо място, съдът приема за
безспорен между страните факта, че процесният
недвижим имот има наследствен характер и същият е съсобствен
между ищеца В.Й.К. и ответниците Й.К., Р.К. и С.Х.,
които са наследници на И. Й.К., починал през 2014 г. Съсобствеността между тях
е възникнала въз основа на наследяване от техния общ наследодател Й. В.К.,
починал през 2000 г.
В исковата молба ищците са
изложили твърдения, че са придобили собствеността върху процесния
имот по силата на изтекла придобивна давност, като са
владели имота явно, спокойно и необезспокоявано в
периода от 2000 г. до настоящия момент.
За да се признае на едно
физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един -
отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС
установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без
прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на
собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus),
т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.
Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл.
79, ал. 1 ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност, следва да е пряко и пълно. Липсата на
категоричност, за която и да е от законовите материалноправни
предпоставки, изключва придобИ.ето на собствеността.
Според легалната дефиниция на чл.
68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата на
чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се
приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнително. Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на
фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като
елемент от придобивната давност владението трябва да
е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен
характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят
вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена
власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика.
Както се установява от събраните
по делото писмени доказателства, съсобствеността върху процесния
имот, съществуваща между страните по делото, произтича от наследяване, което
налага съдът да съобрази и разясненията, дадени с ТР № 1 по т. д. № 1/2012 г.,
ОСГК на ВКС, според което презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. В цитираното тълкувателно
решение е посочено също, че по начало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След
като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху
вещта признава такава и на останалите съсобственици (какъвто е и разглежданият
случай), то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се
счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на владението (interversio
possessionis), при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за
себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва
да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им
и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат
доказани.
В разглеждания случай от
събраните по делото гласни доказателствени средства
безспорно се установява, че бащата на ответниците е
посещавал редовно имота, като в определен период от време преди смъртта си е
живял в него, като този факт се установява от показанията на свидетелите С.М., Б.П.
и В. К., които имат преки и непосредствени впечатления от процесния
имот, тъй като и тримата свидетели живеят постоянно в с. Ч.. Установява се също
и че в периода от време, в който И. К. е живял постоянно в имота, той е бил
посещаван от неговата дъщеря – ответницата С.Х.. Установява се безпротиворечиво и че след смъртта на И. К. през 2014 г.
ищецът е препятствал достъпа на ищците до имота, като понастоящем имотът не се
поддържа и покривът на жилищната сграда се нуждае от ремонт.
При така установените обстоятелства не може да се
приеме, че от страна на
ищците е установено владение върху сънаследствения недвижим имот и това
владение, осъществявано в изискуемия се
от закона срок, е довело до придобИ.ето му по давност. Този извод не се променя и от факта, че както се изясни от събраните в хода
на производството гласни доказателствени средства, ищците
са направили подобрения в процесния имот. За да
достигне до този извод, съдът съобрази практиката на ВКС, формирана с решение №
302/24.06.2011 г. по гр. д. № 1168/2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., според което
фактът на съществуване на съсобственост, независимо от основанието за възникването
ù, дава право на всеки от съсобствениците да си служи с цялата вещ, като
обезщети останалите съсобственици при писмена покана от тяхна страна. Затова
самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците, включително и сънаследниците, не означава, че той е установил владение за
себе си. Когато съсобственик, включително и сънаследник, ползва цялата вещ, той
е владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици,
освен ако е демонстрирал явно и категорично, че е променил държането на частите
на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано
недвусмислено. Затова действия по извършване на ремонти и подобряване на имота,
които могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той
може да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС, не може да се приеме като достатъчно за
установяване на владение върху техните части. Ползването на целия имот, което
може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 ЗС, също не може
да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си
на частите на останалите. Отказ да се допуснат останалите съсобственици в имота
и отказ да им се даде ключ може да се приеме като демонстрация на намерение за своене, но то следва да е съчетано и с други действия,
демонстриращи своене на имота, като правна защита на
имота и защита от фактически посегателства, деклариране на свое име пред
данъчните власти. В разглеждания случай, макар от събраните по делото доказателства да се
установява, че ищците в периода от 2014 г. до настоящия момент са лишили ответниците от достъп до имота и дори да се приеме, че по
този начин същите са демонстрирали своето намерение да го своят за себе си, то
към момента на предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, а и към настоящия момент не е изтекъл предвиденият в закона срок, за да
бъде прието, че ищците са придобили собствеността върху имота по давност, като
този извод съдът мотивира с разясненията на ППВС № 6/1974 г., в което са дадени
задължителни за съдилищата указания, а именно, че правно основание за
добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни)
двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението,
завета, както и административни актове с вещноправни
последици. Правно основание е и съдебното решение по конститутивен
иск, с което се прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право.
В разглеждания случай от страна
на ищците не бяха ангажирани доказателства, че са упражнявали фактическа власт
върху процесния имот на някое от основанията,
посочени в цитираното ППВС, което налага извода, че същите не биха могли да
притежават качеството на добросъвестни владелци и да се позовават на кратката
5-годишна придобивна давност и биха могли да придобият
собствеността с изтичането на по-дългия 10-годишен давностен
срок, който към датата на предявяване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, а и към
настоящия момент, не е изтекъл.
По изложените съображения, съдът
намира предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за неоснователен и
недоказан, вкл. и по отношение на ответника Й.К., който е признал предявения
иск, като в тази връзка следва да се посочи, че признанието на иска не обвързва съда (доколкото по
принцип може да е продукт на симулативно воден
процес), дори това да е направено при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК - аргумент
от чл. 237, ал. 3 ГПК. На следващо място, по силата на чл. 216, ал. 1 ГПК
признанието на иска обвързва само страната, от която то изхожда. При това
положение, с оглед последователно поддържаното от останалите двама ответници оспорване на иска, съдът е длъжен да изследва
активната материално-правна легитимация на ищците по делото и при констатация
за отсъствието на такава следва да отхвърли претенциите изцяло.
Ето защо и след като съдът
приема, че ищците не са упражнявали фактическа власт върху съсобствения
недвижим имот в изискуемия се от закона 10-годишен давностен
срок, предявеният иск следва да бъде отхвърлен по отношение на всички ответници.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците Р.К. и С.Х. сторените от последните разноски в
настоящото производство в размер на 700,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Й.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и В.С.К., с ЕГН: **********, с
адрес: *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците Й.И.К., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, Р.И.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и С.И.Х., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, че ищците са собственици на урегулиран поземлен
имот ..от кв. .по регулационния план на с. Ч., общ. Р., обл.
П., с площ от 730 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници: от две
страни – улица, УПИ .и УПИ ., заедно с построената в имота двуетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 54 кв. м, по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
ОСЪЖДА В.Й.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и В.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Р.И.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и С.И.Х., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата в размер на 700,00 лева (седемстотин лева), представляваща направени
от ответниците деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: М.М.