Р Е Ш Е Н И Е № 121
гр. Варна, 31.05.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, ІІ състав, на десети април през две хиляди и осемнадесета година в
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. д. № 65/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Пламен
Хараламбиев Чобанов, в качеството му на ЕТ „Пламен Чобанов - Чобанов”, против
решение № 20 от 13.10.2017 г., постановено по т. д. № 12/2017 г. по описа на
Разградския окръжен съд, в частта, с която е уважен предявеният от Национална
агенция по приходите /НАП/ срещу жалбодателя, иск по чл. 694 от ТЗ за приемане
за установено съществуването на публични вземания на НАП, представляващи главници
в размер 132 969.86 лв. и лихви в общ размер на 49 779.28 лв., от
които 16 884.12 лв. – лихви за просрочие, включени в ревизионен акт №
********* от 07.03.2014 г. за периода от възникване на задълженията до
съставянето на акта и 32 895.16лв. – лихви за останалия период до
12.08.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците от датата на
предявяване на вземанията – 16.09.2014 г. до окончателното им изплащане,
неприети като вземания в производство по несъстоятелност по т. д. № 10/2013 г. по описа на Разградския окръжен
съд.
Въззивникът излага доводи за неправилност на
решението в частта, в която се извежда, че приемането на вземанията на
държавата за публични задължения не е обусловено от спазването на преклузивните
срокове за предявяване на вземанията, уредени в чл. 685 и чл. 688 от ТЗ. Сочи,
че съдът неправилно е възприел, че разпоредбата на в чл. 164 от ДОПК е
специална по отношение на реда на предявяване на вземания, уреден в чл. 685 и
сл. от ТЗ. Въззивникът счита, че цитираните разпоредби от ДОПК и ТЗ нямат
отношение към сроковете за предявяване на вземанията и само отричат
възможността синдикът да преценява дали установените с влязъл в сила акт
публични вземания съществуват по основание и размер. Излага становище, че по
отношение на реда за предяваване и приемане на вземания ТЗ се явява специален
по отношение на ДОПК. Позовавайки се на новелата на чл. 688, ал. 1 от ТЗ
намира, че е невъзможно приемането на вземания, предявени след срока, уреден в
същата разпоредба. В продължение на горните твърдения, счита, че
несъобразяването на сроковете се отрича регламентираният принцип в ГПК за
равнопоставеност на страните. Няма
доказателствени искания.
В законоустановения срок не са депозирани писмени отговори
на въззивната жалба от Национална агенция по приходите, както и от синдика Д.В.Х..
Подадена е и частна въззивна жалба от Национална агенция
по приходите, чрез В П – директор на дирекция „Държавни вземания”, срещу
Определение № 1157 от 12.12.2017 г., постановено по т. д. № 12/2017 г. по описа
на Разградския окръжен съд, с което молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение
на решението, в частта му относно разноските по делото е оставена без
разлеждане.
В частната въззивна жалба се излага становище, че НАП още
с исковата молба е поискала да й бъдат присъдени разноски по делото. Твърди се,
че според константната съдебна практика списъкът за разноските може да бъде
инкорпориран в исковата молба или в жалбата. Счита, че макар да не е представен
нарочен списък по чл. 80 от ГПК, това не предствлява пречка, за такъв да се
приеме „структурата” от данни, съдържащи в себе си поредица от елементи,
касаещи различни разноски. Моли за отмяна на определението и изменение на
решението, в частта относно разноските. Претендира ответникът ЕТ „Пламен
Чобанов - Чобанов” да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25,
ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В законоустановения срок не са депозирани писмени отговори
на частната въззивна жалба от ЕТ „Пламен Чобанов - Чобанов”, както и от синдика Д.В.Х..
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в
която е отхвърлен предявеният иск от НАП с правно основание чл. 694, ал. 2, т.
1 от ТЗ за признававане за установено съществуването на държавно публично
вземане на последния срещу ЕТ „Пламен Чобанов - Чобанов“ в размер на 20 лева, представляващо глоба по фиш,
неприето в производството по несъстоятелност по т. д. № 10/2013 г. по описа на
Разградския окръжен съд, поради което в тази част същото е влязло в законна
сила.
Настоящият съдебен
състав намира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и
срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално
допустими.
В последното съдебно
заседание въззивното несъстоятелно дружество, както и синдикът Д.Х., редовно
призовани, не се явяват и не се представляват.
В о. с. з. от 10.04.2018 г. процесуалният
представител на НАП, излага становище за неоснователност на въззивната жалба,
както и за основателност на депозираната от страната частна въззивна жалба по
реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема
за установено следното:
Съдът е сезиран посредством предявен иск от Национална агенция по приходите за установяване съществуването на вземането й, в общ размер
на 182 749.14 лева, от които 132 969.86 лева – главница и 49 779.28
лева – лихви, представляващо публично вземане по ревизионен акт № ********* от
07.03.2014 г., издаден от ТД на НАП – гр. Варна, неприето в производството по
несъстоятелност на ЕТ „Пламен Чобанов - Чобанов“, на основание чл. 694 от ТЗ.
В писмения отговор
на исковата молба, синдикът на ЕТ „Пламен Чобанов - Чобанов“ – Д.В.Х., излага становище за неоснователност
на иска поради предявяването на вземането извън срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
На следващо място посочва, че списъкът на приетите вземания се изготвя
еднократно. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 164 от ДОПК, навежда доводи
за липсата на изрично вменено задължение на синдика да включва публичните
задължения, заявени извън сроковете за това. Посочва, че вземането за фиш, не
може да бъде предявено, доколкото касае задължение на физическото лице. Моли
искът да бъде отхвърлен.
В законоустановения срок не е
депозирана допълнителна искова молба, поради което не е осъществявана
двустранната размяна на книжа.
Настоящата съдебна
инстанция съобразява следната фактическа
установеност:
Страните не спорят помежду си и
съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото
доказателства, приема за безспорно установено, че въз основа на подадена молба от
кредитор на основание чл. 625 от ТЗ, с решение № 24 от 29.03.2013 г. на Разградския
окръжен съд, постановено по т. д. № 10/2013 г. е обявена неплатежоспособността
на ЕТ „Пламен Чобанов - Чобанов“, открито е производството
по несъстоятелност и е определена начална дата на неплатежоспособността –
11.02.2010 г., на оснoвание чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
От
служебно извършената справка в ТР по партидата на едноличния търговец е видно,
че на 12.09.2016 г. НАП предявява пред съда по несъстоятелността вземанията си, произтичащи от ревизионен акт № ********* от
07.03.2014 г., 36 броя декларации
образец № 6, 3 броя годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и фиш за
налагане на глоба от 12.12.2013 г., издаден от МВР – гр. Русе, с обща стойност
от 231 419. 11 лева. По силата на ревизионен акт № ********* от 07.03.2014 г., издаден от ТД
на НАП – гр. Варна се установява наличието на задължение на ЕТ „Пламен Чобанов
– Чобанов“ представляващо ДДС за периода от 01.10.2012 г. до 25.10.2012 г. и
данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г..
След
вписване в ТР на списъците с приети и неприети от синдика в законоустановения
срок НАП подава възражение срещу неприемането на сумата в размер на 182 749.14
лева. По същото възражение с определение № 37 от 26.01.2017 г., постановено по
т. д. № 10/2013 г. по описа на Разградския окръжен съд, е оставено без уважение
възражение вх. № 4362 от 24.10.2016 г., в частта, в която синдикът е отказал
приемането на предявените публични вземания по реда на чл. 688 от ТЗ, като е
одобрен списъкът на приетите вземания, обявен по партидата на длъжника в ТР към
18.10.2016 г. под № 20161018092456.
Гореизложената
фактическа обстановка дава основание на въззивната съдебна инстанция да направи
следните правни изводи:
По същество:
Въззивната
инстанция, отчитайки конвенционалните предпоставки за допустимост на иск по чл. 694
от ТЗ и с оглед на обстоятелствата, че: кредиторът е измежду страните, на
които им е признато качеството на надлежен ищец с активна процесуална
легитимация да предяви положителния установителен иск по чл. 694,
ал. 2 от ТЗ, че исковата молба е депозирана в съда на 13.02.2017 г., т .е. подадена в
срока по чл.
694 от ТЗ и от възразилия по смисъла на чл. 690
от ТЗ кредитор – следователно, страна с възникнала формално активна
процесуална легитимация, би могла да достигне до правния извод за допустимост
на развилото се пред Разградския окръжен съд производство и да се произнесе по
съществото на правния спор.
От
заключението по назначената в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, които съдът кредитира като
обективно, компетентно дадени, съответстващи на останалия събран доказателствен
материал по делото и неоспорени от страните се установява, че 1/. Главницата по
ревизионен акт № ********* от 07.03.2014 г.
е в размер на 132 949.86 лева, 2./ Законната
лихва за забава за периода от откриване на производството по несъстоятелност
/03.04.2013 г./ до датата на издаване на ревизионния акт /07.03.2014 г./ е в
размер на 12 547.78 лева, 3/. Законната лихва за периода от 08.03.2014 г.
до 12.08.2016 г. е в размер на 32 897 лева, 4/. Размерът на законната
лихва за периода от 13.08.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба
/13.02.2017 г./ е в размер на 6 845.81 лева, 5/. Мораторната лихва от деня
следващ датата на подаване на исковата молба /14.02.2017 г./ до депозиране на
допълнителното заключение /07.09.2017 г./ е в размер на 7 622.90 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 685 от ТЗ кредиторите следва да предявят
вземанията си в едномесечен срок, считано от откриване на производството по
несъстоятелност 03.04.2013 г.. В
настоящия случай едномесечният срок е изтекъл на 07.05.2013 г. /първи присъствен ден/, а допълнителният двумесечен
срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 07.07.2013
г.. На следващо място, едва след издаването /07.03.2014 г./ и влизането в сила на ревизионния акт е ясно какво
точно се дължи от данъчно-задълженото лице, независимо, че почива на данъчни
декларации, предхождащи датата на откриване на производството по несъстоятелност.
Молбата на НАП за предявяване на публичните вземания е постъпила на 16.09.2016
г., съответно след изтичане на горепосочените срокове.
Настоящият съдебен състав, при
изграждане на своите правни изводи, от една страна съобрази разпоредбата на чл.
687, ал. 2 от ТЗ, визираща служебното вписване от страна на синдика на
публичните задължения, установени с влязъл в сила акт за това. В горепосочената
разпоредба е предвидена особена привилегия за две групи кредитори /работници и
служители за вземания, произтичащи от трудово правоотношение и вземания,
установени с влязъл в сила акт за публично вземане относно необходимостта от
предявяването на вземанията в производството по несъстоятелността. В доктрината
се приема, че привилегията на горепосочените кредитори се изразява в липсата на
задължение да предявят вземанията си в установените от закона срокове и ред,
както и във вмененото задължение на синдика да прегледа счетоводните книги на
длъжника и в срока по чл. 685 от ТЗ по собствена инициатива да състави списък
на приетите на вземания на същите /така С. С., Т. Р., М. Д., Н. Б. Актуални
въпроси на производството по несъстоятелност, 2013, 185/.
От друга страна между страните е спорно приложението на разпоредбата на чл.
164 от ДОПК в производството по несъстоятелност. Процесното вземане, породено
от ревизионен акт № ********* от 07.03.2014 г., е публично
такова, по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, доколкото касае данък за добавена
стойност и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Същото е възникнало преди откриване на производството по
несъстоятелност, но е индивидуализирано по основание и размер едва с издаването
на ревизионния акт, т. е. след откриване на производството по несъстоятелност
на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 3 от ДОПК на НАП е
вменено задължение да предяви всички категории публични вземания, независимо
дали актът за установяването им е влязъл сила, като в тази хипотеза вземането
се включва под условие и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от ТЗ.
Въззивният състав приема, че за публичните държавни вземания
законодателят е предвидил специален правен режим /чл.
164, ал. 4 от ДОПК/, който изключва приложното поле на чл.
685, ал. 1 и чл.
688, ал. 1 от ТЗ, поради което наведеното възражение от страна на
въззивника в тази насока се явява неоснователно. Този извод се подкрепя от
факта, че разпоредбите, регламентиращи установяване и събиране на данъчни задължения са установени в обществен интерес. На следващо място,
разпоредба на чл.
164, ал. 4 от ДОПК е императивна и задължава синдика незабавно да включи в списъка на
приетите от него вземания публичните такива, установени с влязъл в сила акт. В
подкрепа на този извод е и въведената
забрана публичното вземане да може да бъде оспорено по реда на част ІV от
ТЗ или чрез
обжалване определението на съда по несъстоятелността за
одобряване на списъка с приетите от синдика вземания
ако е установено с влязъл в сила акт. Предвид
горното, следва да се приеме, че правилото на чл.
164, ал. 4 от ДОПК, следва да бъде съобразено и в производството по чл. 694 от ТЗ, като се зачете задължителната сила на
акта относно установеното с него публично вземане. Последното следва да бъде
прието и включено в списъка на приетите вземания
независимо, че е предявено след сроковете за предявяване на вземанията,
доколкото разпоредбата на чл. 164 от ДОПК е специална по отношение на тези от
ТЗ, свързани с предявяването на вземанията /така решение № 166 от 13.05.2015 г. на
Пловдивския апелативен съд, постановено по в.
т. д. № 175/2015 г. и решение № 369 от 20.07.2007 г. на ВКС, постановено по т.
д. № 1116/2006 г., ТК, II т. о /.
Дори да не се възприемат доводите за специалност на
разпоредбите на чл. 164 от ДОПК по отношение на тези в ТЗ, визиращи
предявяването на вземания в производството по несъстоятелността, следва да се
съобрази невъзможността за предявяване на процесното публично вземане в срока
по чл. 685, ал. 1 от ТЗ /изтичащ на 07.05.2013 г. - първи присъствен ден/, респ. в
допълнителния двумесечен срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ /изтичащ на 07.07.2013 г./, доколкото
същото е възникнало с издаването на ревизионния акт на 07.03.2014 г.. Предвид горното, публичното задължение следва да бъде
предявено в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, доколкото е възникнало след датата
на откриване на производство по несъстоятелност, се предявява по реда на глава XXXXIII, за което синдикът съставя допълнителен
списък /така Определение № 253 от
19.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2365/2014
г., II т. о., ТК/.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
разрешението, дадено в решение № 165 от 10.04.2012 г., постановено по в. т. д.
№ 1414/2011 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, на което се позовава въззивникът
е неотносимо към настоящия спор. В горепосоченото решение е прието, че публични
задължения, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност следва да бъдат предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, за
да не се достигне до отричане на принципа на равнопоставеност на страните. В
процесния случай се касае за публично вземане, което е възникнало на 07.03.2014
г., съответно след откриване на производството по несъстоятелност с решение №
24 от 29.03.2013 г., постановено по т. д. № 10/2013 г. по описа на Разградския
окръжен съд. С оглед на горното, даденото разрешение в частта на решението, на
което се позовава въззивникът, касае различна казуистика, поради което се явява
неприложимо към настоящото производство.
В допълнение, приемането на
публичните задължения се реализира по реда на чл. 695 от ТЗ, като първоначално
одобреният списък на приетите вземания от страна на съда се допълва с
последващо предявените вземания по реда на чл. 164, ал. 3 от ДОПК. Предвид горното,
искът се явява основателен за установеното вземане за главници в размер на 132 949.86 лева и законна лихва за
периода за периода от изискуемостта на задължението за ДДС /15.11.2012 г./ и на
задължението за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ /01.05.2013 г./ до датата на издаване
на ревизионния акт /07.03.2014 г./ в размер на 16 884.12 лева. С оглед на
горното, първоинстанционното решение, следва да бъде отменено за разликата над 132 949.86
лева до присъдените 132 969.86 лева, представляващи сбор от главници, по
ревизионен акт № ********* от 07.03.2014 г., издаден от ТД на НАП – гр. Варна.
В исковата молба се
претендира законна лихва за забава в общ размер на 49 779. 28 лева, от
които 32 895.12 лева – законна лихва за забава от издаване на ревизионния
акт до предявяване на вземането в съда и 16 884.12 лева – законна лихва за
забава от възникване на задълженията, включени в ревизионния акт до издаване на
същия. Вещото лице в заключението си посочва, че вземането за законна лихва за
забава от издаване на ревизионния акт до предявяване на вземането в съда е в
размер на 32 897 лева. С оглед на горното, претендираното акцесорно
задължение в общ размер на 49 779.
28 лева, съществува, поради което искът се явява основателен в
разглежданата част.
С оглед на горното,
обжалваното решение е частично неправилно и като такова следва да бъде отменено
в съответната част.
По повод на депозираната частна
въззивна жалба от страна на Национална агенция по приходите по реда на чл. 248,
ал. 3 от ГПК, съдът намира
следното:
Отговорността на
страните за разноски е облигационно правоотношение, като е обусловена от изхода на
спора и се разпределя съобразно правилата на
чл. 78 от ГПК.
С определение
№ 1157 от 12.12.2017 г., постановено т. д. № 12/2017 г. по описа на Разградския
окръжен съд е оставена без разглеждане молбата на НАП, по чл. 248, ал. 1 от ГПК, за присъждане на сумата в размер на 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по съображения за недопустимост на искането за
изменение на решението в частта за разноските, поради липсата на положителна
процесуална предпоставка – своевременно представен списък по чл. 80 от ГПК.
С решението съобразно изхода на спора в полза на НАП
са присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 149. 98 лева,
представляващи внесен депозит за изготвяне на експертизата.В първоинстанционното
производство НАП макар и да отправя искане за присъждане на съдебно-деловодни
разноски не представя списък по чл. 80 от ГПК. На следващо място, за да се
приеме, че е налице списък на разноските по смисъла на
чл. от
80 ГПК досежно искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е достатъчно същото да бъде посочено в списъка,
без да е необходимо уточняване на
претендирания размер.
В настоящия случай молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК
не касае искане за допълване на решението в частта за разноските, доколкото
такова би било приложимо в хипотезата когато в
решението липсва изобщо произнасяне
относно разноските, но е било заявено от
страната искане за присъждането им. В
продължение на горното, съгласно указанията, дадени в т. 8 от ТР № 6 от 06.11.2013 г.
по т. д. № 6 от 2012 г. на ВКС списъкът
за разноски по чл. 80 от ГПК се явява положителна процесуална предпоставка,
касаеща допустимостта на молбата за изменение на
решението в частта за разноските. Предвид
горното, обжалваното определение, с което молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е
оставена без разглеждане, се явява правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода от
спора разноски се дължат по съразмерност. Въззивникът не претендира заплащането
на съдебно-деловодни разноски, поради което ако такива са сторени – остават в
тежест на страната.
Въззиваемата страна НАП, чрез процесуален представител в о.
с. з. претендира
заплащането на съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. С
оглед на горното, на страната следва да се заплати сумата в размер на 150 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвид липсата на предварително внасяне на държавна такса и служебното
задължение на съда да следи за внасянето на държавните такси по делата /чл. 6
от ЗДТ/, държавна такса за въззивно обжалване в размер на 3 654.60 лева,
следва да бъде заплатена от ЕТ „Пламен
Чобанов – Чобанов“ чрез масата на несъстоятелността,
по сметка на Варненския апелативен съд.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20 от 13.10.2017
г. на Разградския окръжен съд, постановено по т. д. № 12/2017 г. в частта, с
която е признато за установено съществуването на публични вземания на Национална агенция
за приходите, за разликата над 132 949.86 лева до 132 969.86 лева, представляващи главници, включени
в ревизионен акт № ********* от 07.03.2014 г., неприети като вземания в
производство по несъстоятелност по т. д. № 10/2013
г. по описа на Разградския окръжен съд, на основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ, като
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Национална агенция за приходите за
признаване за установено съществуването на публично държавно вземане срещу ЕТ
„Пламен Чобанов – Чобанов“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул.
„Априлско въстание“ № 58, вх. Г, ет. 3, ап. 6, за разликата над 132 949.86 лева до 132 969.86
лева, представляващи главници, включени в ревизионен акт № ********* от
07.03.2014 г., неприети като вземания в производство по несъстоятелност по т.
д. № 10/2013 г. по описа на Разградския
окръжен съд, на основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20 от 13.10.2017 г. на Разградския
окръжен съд, постановено по т. д. № 12/2017 г. в останалата обжалвана част,
както и определение № 1157 от 12.12.2017 г., постановено по същото дело.
ОСЪЖДА ЕТ „Пламен
Чобанов - Чобанов“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Разград, ул. „Априлско въстание“ № 58, вх. Г, ет. 3, ап. 6, чрез масата на
несъстоятелността, да заплати на Национална агенция по приходите съдебно –
деловодни разноски в размер на 150 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ „Пламен
Чобанов - Чобанов“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Разград, ул. „Априлско въстание“ № 58, вх. Г, ет. 3, ап. 6, чрез масата на
несъстоятелността, да заплати по сметка на Варненския апелативен съд, държавна
такса в размер на 3 654.60 лева, на основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.