№ 14680
гр. София, 23.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110102151 по описа за 2023 година
С искова молба от 16.01.2023 г. Е. М. е предявил осъдителен иск по чл. 2в
ЗОДОВ срещу Върховен касационен съд за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с нови фактически положения по непредявени
обвинения по Решение от 16.04.2020 г. по н.д. № 1018/2019 г. на ВКС, III н. о.
В срока по чл. 131 ГПК Върховният касационен съд прави отвод за
недопустимост на производството по изложени съображения.
На съда е служебно известно, че по образувани по искови молби на Е. Д. М.
следни дела на СРС – 5050/2022 г., решението по което е атакувано с въззивна жалба
пред Софийски градски съд, 65102/2022 г. и 66425/2022 г., същият е предявил еднаква
претенция с разлика единствено в процесния период за обезвреда и в размера на
претенцията.
Различния размер на претендираното обезщетение не е основание да се приеме,
че са предявени различни искове, тъй като сам по себе си размерът не е самостоятелна
част и не определя характера на иска и неговия предмет. Основанието на предявените
искове е едно и също, а и търсената с тях защита е една и съща. Различният размер на
претендираното по двата иска обезщетение и различният период касателно
обезщетението не е основание да се приеме, че се претендират различни вреди
(Определение № 92 от 22.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 468/2019 г., IV г. о.;
Определение № 514 от 1.02.2018 г. на САС по в.гр.д. № 6063/2017 г.).
Във всяко едно от горепосочените искови производства Е. М. претендира
обезвреда срещу едно и също лице – Върховен касационен съд, въз основа на едно и
също основание – нарушено право на защита поради нови фактически положения,
установени по едно и също наказателно дело, страна по което е ищецът – н.д. №
1018/2019 г. на ВКС, III н.о., с единствената разлика, че ищецът сочи различни периоди
и различни размери на претендираните обезщетения, през които твърди, че е претърпял
вреди, като по настоящото производство процесният период обхваща девет календарни
дни.
Предвид изложеното, при наличие на субективен и обективен идентитет между
настоящото производство и производството по горепосочените три дела на основание
чл. 126 ГПК, следва прекратяване на производството.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126 ГПК производството по гр.д.№ 2151/2023
г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Да се връчи на Е. М. препис от настоящия акт чрез директора на Централен
софийски затвор.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2