Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262011
16.07.2021 година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав,
в публично заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13611 по описа на съда за
2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 168.16
лева- главница, представляваща незаплатена цена на получени услуги по
договор за мобилни услуги от 07.01.2016г. и
сумата от 83.47 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на получени услуги по договор за мобилни услуги
от 10.11.2015г., както и осъдителен иск
за сумата от 24.96 лева- представляваща лизингови вноски по договор за
лизинг от ***** г.
Ищецът твърди, че между него и
ответницата били сключени посочените договори за мобилни услуги. Въз връзка с
договор за мобилни услуги от ***** г. на ответницата било предоставено на
изплащане и мобилно устройство „Huawei Y5” Ответницата не била изпълнила
задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу нея било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно
производство по частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми за
услуги, ведно с разноски. Заповедта била връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК, като
било указано предявяването на установителни искове. Иска се да бъде установено
съществуването на описаните задължения и осъждането на ответницата да плати
оставащите лизингови вноски. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител, с който се оспорват претенциите по размер. Счита, че не се
установява ответницата в действителност да не е погасила задълженията, както и
да е искано доброволно изпълнение.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството е
инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Теленор България“ ЕАД срещу ответника, по което е
образувано ч. гр. дело № 7923/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както
и за разноските.
Препис от заповедта
е връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на
съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок (17.08.2019г.- събота), но
се констатира разминаване между изложените твърдения по отношение на
обстоятелствата довели до възникването на вземането от 83.47 лева.
В заявлението е
посочено, че същата се дължи по договор сключен на ******г. В исковата молба се
поддържа сключването на същия договор, но се добавя и допълнително споразумение
от ***** г. При така изложените обстоятелства се констатира разминаване в
основанията, на които е претендирана сумата и е издадена заповед за изпълнение
и основанието, на което се иска установяване на задължения в настоящото дело.
За да е допустимо производството по
чл. 422 ГПК е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието
и размера на предявените искове и задълженията, за които са издадени заповеди
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
В настоящия случай, кредиторът сочи
един от договорите в заявлението, а в исковата молба добавя и допълнително
споразумение. Това разминаването е съществено, тъй като е относимо към
конкретните обстоятелства довели до възникване на задълженията предвид периода,
за който се отнасят. Въвеждането на други, различни или допълнителни
правопораждащи факти, в сравнение с тези посочени в заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, обосновават извода на липсата на идентичност на
вземанията на производството по чл. 422 ГПК и заповедното производство. В този смисъл Определение № 1308 от
21.06.2018 г. на ОС-Пловдив по в.ч.гр.д. № 1237/2018 г.
При
предявяването на иска по чл.422 ГПК ищецът следва да се съобрази с посоченото от
него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи
съществуването на спорното вземане такова, каквото е присъдено със
заповедта по чл. 410 ГПК. Обстоятелствената му част
трябва да съответства на основанието, на което е заявено вземането в
заповедното производство и на което е издадена заповедта за изпълнение. Рамките
и предметът на исковото производство са предопределени от заповедното производство.
В този смисъл: Решение № 123 от 30.11.2017 година на
ВКС, търговско дело № 1627/2015 г., Решение № 18/16.02.2016 г. на ВКС, ТК,
първо т.о. по т.д.№ 1880/2014 г. и Решение № 34/11.08.2016 г. на ВКС, Второ
т.о. по т.д.№ 3107/2014 г.
Заради посоченото разминаване
производството е недопустимо в тази част и подадената искова молба следва да
бъде върната.
Съгласно разясненията дадени в т. 13
на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съд е компетентен и
следва да обезсили издадената заповед за изпълнение.
Установителният иск за 168.16 лева е
допустим и подлежи на разглеждане.
По същество на
спора:
В исковата молба ищецът основава
установителния иск за 168.16 лева на договор от ***** г., а осъдителната си
претенция за 24.96 лева на договор за лизинг от ***** г. Искането за приемането
на копия от същите като писмени доказателства бе оставено без уважение с
определението по чл. 140 ГПК, предвид представянето на копия с много лошо
качество, което не позволява разчитането на част от текста. С определение от
о.с.з. от 19.06.2020г. на ищеца бе предоставена възможност да представи четливи
преписи на неприетите договори до следващото съдебно заседание, а именно до 05.08.2020г.
Указанията са връчени на ищеца, чрез процесуалния представител на 01.07.2020г.,
но до насроченото о.с.з., както и до края на съдебното дирене, такива не бяха
представени.
Предвид горното по делото не се
установяват твърдените от ищеца правоотношения и постигнатите между тях
уговорки. Ето защо исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Е.А.Т.,
ЕГН **********, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Е.А.Т., дължи на „Теленор България”
ЕАД, сумата от 168.16 лева- представляваща
неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 15.07.2017г. до 14.12.2017г.
по договор за мобилни услуги от 07.01.2016,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № **** от 22.05.2019г. по частно гр. дело № 7923/2019 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Е.А.Т.,
ЕГН **********, иск за ОСЪЖДАНЕТО,
че Е.А.Т., да заплати на „Теленор
България” ЕАД, сумата от 24.96 лева- представляваща
неплатени лизингови вноски за периода от м. декември 2017г. до м. март 2018г.
по договор за лизинг от 07.04.2016г.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ВРЪЩА искова молба с вх.
№ ***** от 20.08.2019г., подадена от „Теленор България” ЕАД срещу Е.А.Т., в частта относно сумата от 83.47 лева- представляваща неплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 01.08.2017г. до 31.10.2017г. по договор
за мобилни услуги от 10.11.2015г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гражданско дело № 13611 по описа за 2019 г. на Районен съд- Пловдив, XIV гр.с., в частта
относно сумата от 83.47 лева.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****
от 22.05.2019г. по частно гр. дело № 7923/2019 г. на ПРС в частта относно сумата от 83.47 лева- представляваща неплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 01.08.2017г. до 31.10.2017г. по договор
за мобилни услуги от 10.11.2015г.
Решението, в част относно връщането на
исковата молба, прекратяването и обезсилването на заповедта, има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала!
КЯ