Р Е Ш
Е Н И Е
София, 17.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на седми
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 10338/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от Н.И.М., ЕГН **********, Н.Ц.М., ЕГН **********,
И.Ц.М., ЕГН **********, П.Б.М., ЕГН ********** и Х.Б.Б., ЕГН **********,
наследници на Ц.Н.М., ЕГН **********, починал на 08.01.2019 г., чрез
адв. М.Д., САК,
съдебен адрес:***, офис 215 против ЗД „Е.“ АД, ЕИК *****, София, бул. “*****, с
правно основание чл. 432 КЗ И ЧЛ. 86
ззд, за сумата 150 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 06.01.2017
г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, в това
число и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 06.01.2017 г.
около 13,00 ч. на пътя между гр. София и гр. Пирдоп водачът на л.а. Шкода
Фелиция, Рег.№ *****, по субективни причини се е завъртял, навлязъл в
насрещната лента за движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. Форд
Транзит. Вследствие на ПТП на път за болницата починала пътничката в л.а. Шкода
Фелиция Д.Б. – дъщеря на наследодателя на ищицте Ц.Н.М..
По случая е съставен КП с пострадали лица № 2 по описа на
РУП – гр. Елин Пелин и е образувано ДП № 7/06.01.2017 г., което все още не е
приключило.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. 07516002774199, валидна от 31.10.2016 г. до 30.10.2017 г.
Ц.Н.М. изключително тежко понася
загубата на своята дъщеря, тъй като през годините поддържали много топли
отношения и тя винаги е бил до родителите си в нужда. Приживе им помагала и с
парични средства, грижела се за тях и те разчитали за всичко на нея. Не можел
да понесе мисълта, че е надживял детето си. Станал затворен и често мислел за
своята смърт. Твърди, че болка от загубата й ще изпитва до края на дните си.
Според отразеното в
исковата молба, с молба, вх. № 5252/21.04.2017 г., е предявил претенция пред
ответното дружество, като е била заведена щета № **********, по която до момента
на предявяване на иска не е налице изплащане на обезщетение, а с писмо с изх.№
5255/2/17.07.2017 г. ответникът е отказал заплащане на такова.
По изложените съображения
е предявявен настоящият иск срещу ответното дружество с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение в посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви
и разноски.
Представени са писмени
доказателства, поискани са гласни такива и експертизи.
В хода по
същество ищците поддържат предявения иск с всички законни последици, вкл. и
разноски по списък.
Ответникът ЗД „Е.“ АД оспорва предявените
искове по основание и размер. Претендира разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение.
Счита, че водачът на МПС не е нарушил правилата на ЗДвП,
в резултат на което виновно да е причинил процесното ПТП, както и смъртта на
дъщерята на ищеца.
Оспорва механизма на станалото ПТП, като заявяа, че към
исковата молба няма приложени каквито и да било удостоверителни документи,
установяващи както този механизъм, така и пряката причина за смъртта на пострадалата
Д.Б..
Отделно от това, оспорва размера на предявените
претенции, като заявява, че те са много завишени и не отговарят на критерия за
справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Оспорва и акцесорния иск за лихва по основание и размер.
Представил е писмени доказателства, поставил е задачи към
автотехническата експертиза.
В приложения по делото отговор и в хода по същество моли
предявеният иск да се уважи изцяло, като неоснователен, като, според него, с
плащане на сумата 70 000 лв. като застрахователно обезщетение,
претърпените болки и страдания са овъзмездени. Претендира разноски по списък
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоначално делото е образувано по искова молба,
подадена от Ц.Н.М., като, с оглед неговата смърт, с определение от 25.03.2019
г. съдът е конституирал наследниците му като ищци по делото.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че 06.01.2017 г. около 13,00
ч., на пътя между гр. София и гр. Пирдоп, водачът на л.а. марка Шкода Фелиция,
Рег.№ ***** Б.П.Б., причинил ПТП, като се завъртял, навлязъл в насрещната лента
за движение и ударил насрещно движещия се л.а. Форд Транзит.
В резултат на катастрофата
на път за болницата починала пътничката в л.а. Шкода Фелиция Д.Б. – дъщеря на
наследодателя на ищеците.
По делото бе
признато за безспорно установено наличието на застрахователно правоотношение за
автомобила, чиито водач е причинил ПТП, по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество з.п. 07516002774199, валидна от 31.10.2016 г. до 30.10.2017
г.
С присъда от 04.06.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 209/2019 по описа на Софийски
окръжен съд, влязла в законна сила на 20.06.2019 г., водачът на лекия автомобил
Б.П.Б. е признат за виновен за настъпилото ПТП и причинената по непредпазливост
смърт на Д.Ц.Б., пътник в неговата кола – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„В“, вр. чл. 342, ал. І, пр. 3-то и чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
и му е наложено съответното наказание.
От
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ,
допусната във връзка с направените от ответника
оспорвания, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява следният
механизъм на станалото ПТП: На 06.01. 2017 г.., около 12,45 ч., л.а.. марка „Шкода” модел „Фелиция“, Рег. № ***** с водач Б.Б.
се движи по път
ПП-6 в
зоната на 139-ти километър – землище на с. Григорево, община Елин Пелин с
посока от гр. София към гр.
Пирдоп. Пътят в района на произшествието е двулентов с по една лента за всяка
посока. Пътят е прав, равнинен участък, заснежен с дълбочина на утъпкания
снежен слой – 5 см. В същото време в срещуположната посока и в своята лента за
движение се движи л.т.а. „Форд Транзит Конект” рег. № *****, управляван от М.У..
На около 125-128 м. след ориентир 1
водачът на л.а. „Шкода Фелиция” губи контрол върху управлението на автомобила,
автомобилът се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка и, продължавайки своето
движение напред, и ротационно, навлиза в лентата за насрещно движение.
Последва удар между двете превозни средства, който настъпва с предна челна част на л.т.а.
„Форд Транзит” в дясната странична част на л.а. „Шкода Фелиция”. Кинетичната
енергия на л.т.а. „Форд” е погасена и той се установява почти на мястото на
удара, едновременно със завъртване на задната част по посока обратна на
часовниковата стрела. Лекият автомобил „Шкода Фелиция” е върнат назад на около
3 метра, като до окончателното си спиране е изминал още около 4 метра напред и
наляво, заставайки в положението регистрирано от раследващите органи.. При този
удар загива пътничката, возеща се на предна дясна
седалка в автомобила „Шкода“, Д.Б..
Според вещото
лице, ударът е станал по протежение на платното за движение
на около 132-133 м. след ориентир 1 или на около 4-5 м. след линията на
ориентир 1. По широчина на платното за движение мястото на ударът е изцяло в лентата за движение на л.т.а. „Форд
Транзит”, на около 1-2 м. вдясно от левия край
на платното за движение. В района на произшествието е имало
надлъжна пътна маркировка – единична прекъсната линия – М3 от ЗДвП – за
отделяне на пътните ленти за движение в различните посоки в участъци с
осигурена видимост, която не се е
виждала, тъй като пътното платно е било покрито със
сняг. В района на
произшествието не е имало вертикална пътна маркировка.
По – нататък в
заключението си експертът заявява, че причината за настъпване на ПТП е
навлизане на автомобила „Шкода Фелиция” в лентата за насрещно движение,
вследствие на загуба на контрол от страна на водача Б.Б. върху управлението на
автомобила, дължащо се на действие върху командните органи.
На база на
установените деформации по превозните средства, разположението им на пътното
платно и експертния опит,
може да се приеме, че скоростта на движение на двата автомобили в района на произшествието е била около 50
км/ч, а опасната зона е била 114 м.
Изводът на вещото
лице е че удар между двата автомобила не би
настъпил, при условие, че водачът на лек автомобил „Шкода Фелиция” Б.Б. е управлявал автомобила си без да губи
контрол върху управлението му и без да навлиза в лентата за насрещно движение.
От момента, в
който предната част на л.а. „Шкода” е навлязла в лявата пътна половина, лекият
автомобил е изминал около 4 м.. Следователно към момента на навлизане л.т.а.
„Форд” се е намирал от мястото на удара на разстояние също около 4 м., което,
при опасна зона за спиране 114 м., означава, че водачът на л.т.а. „Форд
Транзит” не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара.
В хода на делото
съдът прие за безспорно обстоятелството, че смъртта на Д.Ц.Б. е настъпила
вследствие на настъпилата на 06.01.2017 г. катастрофа, описана по – горе.
По искане на ищцовата страна и
за доказване на претърпените от нея неимуществени вреди, съдът допусна и разпита свидетелката Биляна
И. Проданова, която живее на съпружески
начала с единия ищец.
В показанията си тя заяви, че познава починалия в
хода на делото Ц.М. /наследодател на ищците/. Пострадалата и починала
вследствие катастрофата негова дъщеря Д.Б. ай е била приятелка още от детските
години. Тя първа е разбрала за катастрофата от сина на починалата П. и е
трябвало да съобщи на баща й. Д.е била на 48 години. Свидетелката твърди, че
баща и дъщеря са били много близки, той е бил на 81 – 82 години и е било много
тежко за него да разбере за свъртта на детето си. Семейството на починалата Д.Б. е живеело в
Мирково, но е идвало често в Панагюрище при родителите на Д., всякяа седмица,
защото, отделно от това е зареждала и продукти от борсата. Ударът от смъртта й
е бил много тежък за Ц.М., наложило се е да го карат в болница, отказал е дай
се храни, отказал е да живее, наложило се е да му бият инжекции и да му
предизвикат изкуствено апетит.
След образуване на настоящото производство, с платежни
нареждания от 11.12.2017 г. и 13.12.2017 г. ответникът е заплатил на
наследодателя на ищците и първоначален ищец Ц.М. сумата 70 000 лв.
застрахователно обезщетение във връзка с образуваната щета.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗД „Е.“ АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди на наследодателя на ищците Ц.Н.М. от станалото на 06.01.2017 г. ПТП, в размер 150 000 лв., вследствие смъртта
на дъщеря му Д.Ц.Б., със законните последици – лихва от деня на събитието и
разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия
текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост.
Следователно основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в
съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и да се определи по справедливост
от съда, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на наследодателя на ищците вследствие причинената
на дъщеря му смърт, като вземат пред вид всички обстоятелства, приети за
доказани по делото.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП Ц.М. е загубил своето дете – дъщеря си на 48 години, с
която, както бе доказано, е бил особено близък и двамата са имали силна и трайна
емоционална връзка на обич. Доказа се,
че загубата й му се е отразила много тежко, като до момента на смъртта си в
хода на делото, не е могъл да я преодолее.
Настоящият състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че искът за обезщетяване на причинените неимуществени вреди е
доказан по основание, като
следва да се разгледа и възражението
на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна на пострадалата. Това възражение на
ответната страна, обаче, не бе доказано в хода на съдебното производство, а
съдът следва да се съобрази и със задължителната сила на постановената по
описаната по – горе присъда срещу виновния водач. Безспорно се доказа както от
приложената присъда с мотивите към нея, така и от заключението на назначената и
приета САТЕ, че причината за настъпването на ПТП е поведението на водача на
лекия автомобил, който е навлюзъл в лентата за насрещно движение, вследствие на
загуба на контрол върху управлението на автомобила, дължащо се на действие
върху командните органи.
При определяне размера на обезщетението, също така,
следва да бъде съобразено и извършеното от ответната страна в хода на делото
плащане на сумата 70 000 лв. във връзка с образуваната щета
Приемайки, че сумата за адекватна оценка на претъпените от
наследодателя на ищците
и доказани в производството неимуществени вреди, възлиза на 150 000 лв. – така, както са поискани, съ дът счита че,
след приспадане на заплатеното от ответника, на ищците следва
да се присъди разликата до 150 000 лв., а именно - 80 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от изтичане на срока за произнасяне на
застрахователя по образуваната при него щета във връзка с настъпилото
застрахователно събитие – 21.07.2017 г. Съдът приема, че, пред вид извършеното
плащане от страна на ответното застрахователно дружество на сумата общо
70 000 лв. като застрахователно обезщетение, същият е приел, че такова се
дължи и, като не го е платил в срока, визиран в КЗ, се е поставил в забава,
поради което и дължи лихва върху присъденото обезщетение, считано от посочената
по – горе дата до окончателното изплащане.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан за сумата 80 000 лв. и за нея следва да бъде уважен,
ведно със законните последици – законна лихва, считано от 21.07.2017 г.
При този изход на спора на адвоката на ищцовата страна М.Д., САК, съдебен адрес:***,
офис 215, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА
в размер 2 930 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
„Е.“ АД, ЕИК *****, София, бул. “*****, да
заплати на Н.И.М., ЕГН **********, Н.Ц.М., ЕГН **********, И.Ц.М.,
ЕГН **********, П.Б.М., ЕГН ********** и Х.Б.Б., ЕГН **********, наследници на Ц.Н.М.,
ЕГН **********, починал на
08.01.2019 г., чрез адв. М.Д., САК, съдебен адрес:***,
офис 215, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, за сумата 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 21.07.2017 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за разликата до 150 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД да заплати на адв.
М.Д., САК, съдебен адрес:***,
офис 215, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в
размер 2 930 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: