Решение по дело №968/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. К. С. А., [държава], [ЛНЧ], с посочен по делото адрес: РПЦ Харманли, [жк], против Решение №2583/18.03.2025г. на П. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като основания за отказа в акта били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на Сирия като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ – възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход. Сочи се, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на оспорващия. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидатът. Същевременно не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на лицето в Сирия и региона на страната, в който той евентуално щял да бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване, не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ, на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. Следвало да извърши и обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. Липсвало изследване на възможността на лицето да пътува до конкретно посочения регион на Сирия в настоящия момент. Не бил извършен и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната, посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Не били анализирани и пречките за установяването на търсещия закрила в конкретната област на Сирия от финансов и битов характер, предвид материалните му затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни и правни препятствия за установяването в дадена област. Следователно, атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на член 8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07. В оспорения акт липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидата в Сирия, където ще бъде върнат. Информацията, на която се позовавал органът, не отговаряла на реалната ситуация в страната на произход. Причините молителят да напусне държавата си били свързани с твърдени актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. Именно поради тези обстоятелства кандидатът се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата си на произход. В Сирия и в конкретното му местоживеене там продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент не била такава, каквато органът я преценил. Жалбоподателят счита, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му, ако бъде върнат в Сирия, поради което били налице и предпоставките по смисъла на закона за предоставяне на международна закрила. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на кандидата с общата обстановка в Сирия, както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение, със законните последици от това.

Ответникът – П. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител, в представен по делото писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадени чрез С. – София с вх. № УРИ 105400-4121/02.10.2024г. и чрез РПЦ – Харманли към ДАБ с вх. №4196/10.10.2024г., А. К. С. А. от Сирия е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистрирани чрез попълване на Регистрационен лист с рег. № УП-35118/10.10.2024г. (л.68), като лицето посочило имена А. (собствено) А. (бащино) К. С. (фамилно), гражданство – *, етническа принадлежност – *, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], с постоянен адрес [населено място], обл. Дамаск, със средно образование, професия – *, религия – *, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята и сестрата на жалбоподателя.

Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация с рег. № УП-35118/10.010.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.43), видно от която същия е индивидуализиран, както следва: А. А. К. С., [държава], роден на [дата]. в Сирия, [населено място], *.

С писмо с рег.№ УП 35118/14.10.2024г. на ДАБ, началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-215/08.01.2025г. ИФ директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 22.01.2025г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 35118/22.01.2025г. В хода на интервюто жалбоподателят посочил, че напуснал Сирия в края на 2020г. и нелегално преминал в Турция. Установил се в [населено място], в жилище под наем. Започнал работа като общ работник в строителството. По време на престоя в Турция не са му били издавани документи от турските власти. Напуснал Турция, защото се опасявал да не бъде хванат от властите и депортиран обратно в Сирия. На 28.09.2024г. влязъл незаконно в Република България, когато преминал на българска територия сам потърсил закрила от властите. Мотивирал молбата си за закрила с лошото икономическо положение на страната си, както и с нежеланието си да отслужи докрай задължителната военна служба. Разказал, че е роден и живял в [населено място] и оттам през 2020г. напуснал страната си. Напуснал Сирия заради тежкото финансово положение, в което се намирал. Разказал, също така, че през 2020г. в [населено място] започнал да отбива задължителната военна служба, като останал в казармата 45 дни, след което с помощта на брат си избягал и веднага заминал за Турция. Обяснил, че не искал да се върне обратно в Сирия, защото икономическото положение на страната му било много лошо, също така в Сирия нямало сигурност. Заявил, че не бил арестуван, осъждан и не е имал проблеми с официалните власти. Не е членувал в политическа партия или организация, нито в религиозна общност. Не е получавал заплахи, не му било оказвано насилие. Подал молба за закрила в Република България, защото нямал финансовата възможност да продължи напред.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до председателя на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП 35118/11.03.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. К. С. А.. Решението е връчено на лицето лично на 31.03.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 11.04.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяна. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е протекло в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец, административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Относимите факти и обстоятелства са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно обсъдена от административния орган. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било обект на репресии. Хипотетичните опасения от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. В този смисъл в Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, в глава V е дадено определение за дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба и според който, лице което е дезертирало или избягало от военна служба просто поради неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. Действително съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнението на военна служба е единствената причина да се иска статут на бежанец, но само когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта, каквито обстоятелства обаче не са наведени в хода на интервюто от кандидата. Привличането на същия към редовната армия на Сирия не е неизбежно обстоятелство, което обосновава приемането му за субективно опасение, а не за обективен факт и не следва да се приема за преследване.

В допълнение следва да се посочи, че по отношение на обстановката в Сирия към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общо достъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки и поемането на контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Дамаск, както и представените по делото справки от 03.02.2025г. и от 08.04.2025г. на Директор Дирекция “Международна дейност“ при ДАБ. След преглед на информацията за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Не се установява и спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, а дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват.

Следователно в частта на обжалваното решение, с която се отказва предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя, органът правилно е приложил закона и не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т.1-т.5 от АПК, поради което жалбата му по отношение на тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В останалата част на решението, с която органът е отказал да предостави субсидиарна закрила на молителя, административният орган е приел, че липсват релевантни твърдения за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут и е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква „в“ от [жк], респективно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Приел е, че от справката за ситуацията в страната по произход на жалбоподателя, можело да се направи извод, че за търсещия закрила не съществувала реална опасност от тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, съответно искането за закрила и в тази му част било неоснователно. Липсвали и предпоставки за предоставяне на статут по чл.9, ал.6 и ал. 8 от ЗУБ.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУБ.

Така осъществената преценка на органа се явява правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган.

Цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка справка и в представените в хода на съдебното производство Справка вх. № МД-02-200/08.04.2025г. и Справка вх. № МД-02-76/03.02.2025г., както и от данните в медиите, в периодите преди и около изготвянето на справките в Сирия са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Съществува и възможност за вътрешно разселване. Информация за последното се съдържа в най-актуалната справка на ДАБ – от 08.04.2025г., в която са изложени и данни за хиляди завръщащи се в Сирия лица.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в Сирия. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. Според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на ситуацията в Сирия се запазват. Налице са и данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето (оттеглянето) от власт на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на Сирия в началото на март 2025г. не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в Сирия е по скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в Сирия до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното или от мястото, в което е живял преди отпътуването, жалбоподателят ще бъде изложена на тежки заплахи срещу живота или личността и поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с жалбоподателя интервю, той е нямал взаимоотношения с полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно, не може да се направи извода, че личното му и обществено положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в Сирия и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя следва безогледното насилие в Сирия да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Ето защо, съдът счита, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Накрая в мотивите на оспорения акт правилно е прието, че в случая липсват предпоставките за приложение на принципа “забрана за връщане“ (non-refoulment) предвид обсъдените вече бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение.

Въз основа на всичко изложено и с оглед актуалното положение в Сирия към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. К. С. А., [държава], [ЛНЧ], с посочен по делото адрес: РПЦ Харманли, [жк], против Решение №2583/18.03.2025г. на П. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.