Решение по дело №1488/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№............

 

гр. Варна, ............2022 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

при участието на секретаря Светла Василева и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Пеловски КАНД № 1488 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Бриелла МГ Груп“ ЕООД -гр. Варна, срещу Решение № 401/22.03.2022 г. постановено по АНД № 54/2022 г. по описа на Районен съд-Варна (ВРС), с което е ИЗМЕНЕНО Наказателно постановление (НП) № 03-2100004/15.09.2021 г. издадено от директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (Дирекция „ИТ“ – Варна), като наложената на дружеството за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. е намалена на 1500 лв.

С жалбата касаторът поддържа, че решението на ВРС е постановено изцяло в противоречие с материалния и процесуалния закон и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде отменено изцяло НП. Сочи, че въззивния съд изцяло е пренебрегнал нормативната уредба по отношение на представителството на санкционираното дружество. Счита, че решението на ВРС е постановено, без да е обсъдено противоречието между обстоятелствената част на НП и квалификацията на описаното нарушение. Претендира отмяна на Решението и на НП изцяло и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции, съгласно представения списък.

От страната е подадена и частна жалба срещу Определение № 691/25.05.2022 г. по същото АНД, с което съдът е оставил без уважение искането на процесуалния представител на „Бриелла МГ Груп“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските. В същата се излагат съoбражения за незаконосъобразност на определeнието, поради наличие на законови основания за присъждане на съдебно-деловодни разноски и в хипотезата на изменение на НП. Моли се отмяна на определението и уважаване на искането.

Ответната страна – Дирекция „ИТ“ – Варна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.

 

По касационната жалба:

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес за оспорването, поради което е допустима.

С Решение № 401/22.03.2022 г. ВРС е изменил НП № 03-02100004/15.09.2021 г. на директора на Дирекция „ИТ“ – Варна като намалил от 5000 лв. на 1500 лв. размера на наложената на основание чл. 414, ал. 1 КТ на „Бриелла МГ Груп“ ЕООД-гр. Варна имуществена санкция за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ. За да постанови това въззивния съд установил от събраните по делото доказателства от фактическа страна, че на 10.08.2021 г. служители на Дирекция „ИТ“ – Варна, сред които свид. К Д , извършили проверка за спазването на трудовото законодателство на павилион за наргиле стопанисван от „Бриелла МГ Груп“ ЕООД, към снек – бар Пинк, находящ се в гр. Варна, плаж Кабакум, се установило, че работодателя е допуснал да полага труд лицето А А И , ЕГН ********** на длъжност „консултант наргиле“. Въз основа на доказателствата ВРС установил в решението си следното: при проверката Илиев попълнил декларация на основание чл. 402 КТ, в която посочил, че полага труд като „наргиле консултант“ с работно време от 10:00 часа до 17:00 часа и уговорено трудово възнаграждение в размер на 30,00 лева на ден, при сключен граждански договор, без да е получил копие от заверено уведомление в ТД НАП; свид. Б  съставила на 09.09.2021 г. на „Бриелла МГ Груп“ ЕООД – гр. Варна АУАН за това, че на 10.08.2021 г. дружеството в качеството му на работодател е допуснало лицето  на А А И  да извършва трудови функции в полза на дружеството, при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без между тях като страни по трудовото правоотношение да е сключен трудов договор в писмена форма, с което били нарушени чл. 62, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и чл. 61, ал. 1 КТ; въз основа на АУАН на 15.09.2021 г. изпълняваща длъжността директорът на Дирекция „ИТ“ – Варна  издал НП № 03-2100004, в което възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка и извода, че е извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, за което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството наложил имуществена санкция в размер на 5000 лв.

ВРС е приел, че фактическата обстановка свързана с нарушението е отразена обективно, всестранно и пълно от проверяващите, въз основа на правилна преценка на възприетото на обекта от тях при проверката на място, от данните в попълнената декларация от работника на обекта и събраните доказателства. Твърденията в жалбата на дружеството, относно компетентността на лицата извършващи проверката, въззивния съд изхождайки от приложената по делото длъжностна характеристика на свид. Б , е счел възраженията за неоснователни. По отношение на възраженията, свързани с представителната власт на Илиев и доколкото в административно-наказателното производство същият не се е легитимирал, като лице с представителна власт по отношение на „Бриелла МГ Груп“ ЕООД, ВРС е приел, че този факт е без значение за делото. На следващо място въззивния съд е установил от показания на свид. Б , че същата е осъществила контакт с управителя на дружеството и той е потвърдил данните, предоставени при проверката. Последствие на управителя на дружеството са били  представени документи за проверката, като съставения АУАН е бил предявен и връчен лично на него. Районният съд е приел, че доколкото по отношение на Илиев е било установено да полага труд в обекта при постигната договореност по отношение на параметрите на трудово правоотношение, правилно е била определена квалификацията по чл. 6, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Въззивният съд е счел, че липсват основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно дружеството е било имуществено санкционирано.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на ВРС за правилно. Напълно споделя и възприема като свои, на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 АПК, мотивите на въззивния съд относно постановяване на НП от компетентен орган; в предвидените от закона срокове; при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните норми, препятстващо извършване на провека за съответствие с материалния закон, поради което и не е необходимо да преповтаря същите.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на „Бриелла МГ Груп“ ЕООД, както и за законосъобразност на определеното наказание глоба като вид и размер. Правилно РС намерил НП за законосъобразно издадено, при правилно квалифициране на извършеното от дружеството нарушение, а именно допускане на Илиев да престира труд на 10.08.2021 г. без сключен трудов договор, в нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, за което свидетелствали събраните в съдебната фаза гласни и приетите писмени доказателства.

Съгласно императивната норма на чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От доказателствата по делото се установява, че в отношенията между „Бриелла МГ Груп“ ЕООД и А А И , последният е предоставял единствено и само работната си сила. Доказателствата свидетелстват, че това физическо лице е установено от проверяващите да работи на обекта на „Бриелла МГ Груп“ ЕООД като „консултант наргиле“, изпълнявайки поставена му задача, при определени от дружеството работно време и работно място. Т. е. между страните съществува йерархична обвързаност и работодателят осъществява пряк контрол върху изпълняваната от работника дейност. Проверяващите и РС правилно са заключили от обективно установеното условията, при които Илиев престира труд на обекта, наличие на установено работно време, липса на възможност за вземане на независимо и самостоятелно от дружеството решение дали да работи или не и кога. Поради това правилна е основаната на доказателствата преценка на РС, че е доказано наличието на трудово правоотношение между „Бриелла МГ Груп“ ЕООД и А А И , като „консултант наргиле“, без да е сключен между тях трудов договор в писмена форма. По този начин е осъществен обективния състав на вмененото на дружеството административно нарушение, за което е ангажирана имуществената му отговорност на основание чл. 414, ал. 3 КТ.

В съответствие с правомощията си за цялостна проверка на НП, след като установил, че не е налице основание за отмяна на НП, РС извършил проверка за правилно приложение на закона при определяне на размера на наложената имуществена санкция. След като в преписката и по делото не се съдържат данни и доказателства за обстоятелства, които да отличават конкретното нарушение като такова с по-висока степен на обществена опасност, нито за предходно санкциониране на дружеството за такова нарушение на КТ, въззивния съд законосъобразно изменил НП, като намалил размера на наложената имуществена санкция от 5 000 лв. на предвидения в чл. 414, ал. 3 КТ минимум от 1 500 лв. Правилно този размер на санкцията е определен като съответен на нарушението, справедлив и достатъчен за постигане на целите на превенцията.

По изложените съображения оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са неоснователни. Съгласно чл. 348, ал. 2 НПК, неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.

С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на Решението на ВРС и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред касационната инстанция, своевременно направеното искане от представителя на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и такива не следва да му бъдат присъждани.

 

По частната жалба:

С оспореното Определение № 691/25.05.2022г. по АНД № 54/2020г. съдът е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските. Изложил е мотиви, че в приложимия чл.143 АПК не е включена хипотезата на изменение на административния акт чрез намаляване на санкцията. При наличие на същата искането за разноски би било основателно само в случай, че възраженията и искането на дружеството са били единствено в насока да се намали размера на наложената имуществена санкция.

Така постановеното определение настоящата инстанция намира за неправилно, като несъобразено с приложимите правни норми.

При оспорване на НП разноските се присъждат по реда на АПК, включително и в производството пред въззивния съд, доколкото по този въпрос е налице изрична уредба - чл.63д ЗАНН, ДВ бр. 109/2020, в сила от 23.12.2021г., действаща към момента на постановяване на определението на съда. Цитираната разпоредба предвижда, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

От своя страна в АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Правилно ВРС е установил, че в случая в АПК липсва изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Не е отчел обаче препращащата норма на чл.144 АПК, съгласно която за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Същата не предвижда изключение по въпросът за разноските. Ето защо в случая приложение намират общите правила на чл.78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.

Индиция, че именно това е законовата идея е и нормата на чл.136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.

При приложение на този принцип и двете страни в административно-наказателното производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. В този случай липсва законова опора в извода на въззивната инстанция, че направените от жалбоподателя разноски за един адвокат не се дължат само поради обстоятелството, че НП е изменено, а не отменено.

В тази връзка освен горното следва да се има предвид и това, че за да измени размера на санкцията, съдът все пак е констатирал порок на НП /липса на изложени от АНО мотиви за по-високия размер или неправилна преценка на определения такъв съобразно установените по делото обстоятелства/.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че оспореното определение следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго по същество. В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и са доказани по размер доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има характера на разписка за извършеното плащане.

При това на страната се дължат разноски съобразно уважената част от иска. Доколкото разноските са претендирани в размер на 600 лв., предвид размерът на уважената част – 3 500 лв. от общия интерес по оспореното НП – 5 000 лв., искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски се явява основателно в размер на 420 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд – Варна, VII тричленен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 401/22.03.2022 г. постановено по АНД № 54/2022 г. по описа на Районен съд-Варна.

 

ОТМЕНЯ Определение № 691/25.05.2022 г. по АНД № 54/2022г. по описа на Районен съд-Варна, 38 състав; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, да заплати на „Бриелла МГ Груп“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. Бели Лом № 35А, вх. Б, ет. 4, ап. 22, сума в размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лева – съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

2.