№ 1274
гр. София, 26.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110161797 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Т*******”
ЕАД против Т. И. Ц. иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
задължения, за които по ч.гр.д.№ 1206/2022 г. на СРС е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 1 312,10 лв., претендирани като
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб.
№191939 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
за период от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 227,04 лева -
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 16.12.2021 г., 24,97лева - цена на
услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 5,15 лева - мораторна лихва за период от 31.01.2019 г. до 16.12.2021 г.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които
и за погасяване по давност.
От страна на третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД,
конституиран на страната на ищеца, се представят отчетни документи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна
връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона
факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от
страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за
откриване на партида. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички
1
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът има качеството клиент на
топлинна енергия, което съдът намира за установено в достатъчно пълна
степен поради липсата на оспорване на представения с исковата молба
Списък на етажните собственици, както и по реда на чл. 192 ГПК договор за
продажба, които документи съдържат положен за ответника подпис.
От страна на ответника не са оспорени представените Главни отчети
/които съдържат положен за ответника подпис/ и съответното на тях
заключение на съдебно-техническата експертиза, което установява, че
радиаторите в жилището са демонтирани, съответно топлоподаването за
отопление е надлежно прекратено; дяловото разпределение за имота включва
такса сградна инсталация, отопление само за щранг-лирата, която е без
индивидуален разпределител, както и топлинна енергия за топла вода.
За сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153, ал.
6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си), остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата..
Основната функция на сградната инсталация не е отопление, а свързване на
отоплителните тела в имотите с абонатната станция (чл.140, ал.3 от Закона за
енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването:
сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща
етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от
абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните
хоризонтални и вертикални разпределителни линии).
Щранг-лирите са отоплителни тела по силата на § 1, т. 37 от ДР на
Закона за енергетиката, съгласно който "Отоплителни тела" са тръбните
отоплителни тела и щранг-лири и други посочени, които са конструктивни
елементи. В заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е
разяснен начинът, по който е определена топлинната енергия, отдадена от
щранг-лирата. Заключението е обосновано, тъй като е съобразено с т. 6.9 от
Методиката от Приложението към чл. 61, ал. 1 към Наредба № 16-334 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването, която предвижда, че при щранг-лира без
уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по
изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5.
От страна на ответника не се твърди да е била заявена рекламация
срещу отчета на показанията на отоплителните уреди, за топла вода и
разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право
абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, поради което съдът намира заключението за обосновано и
2
кредитира направения с него извод, че са спазени нормативните правила и
методика при определяне на задълженията за главница за топлинна енергия
са в размер на 1274,45 лв., което е по-малко от претендираните от ищеца 1
312,10 лв.)
Като се има предвид, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, следва, че
заявеното от страна на ответника възражение за погасяване по давност е
основателно за прогнозно начислените месечни задължения, за които са били
издавани фактури – за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2019 г., общо в
размер на 980,45 лв., след намаляване с които крайният дължим от
ответника размер е 294 лв. (1274,45 лв. – 980,45 лв.) , за колкото главното
задължение за топлинна енергия се явява установено, съответно
установителният иск е частично основателно.
Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:
За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1
от Общите условия на „Т*******” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане
към „Т*******” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово
разпределение“ е обективно извършена, поради което с оглед двата отчетни
периода съдът кредитира изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза
заключение, според което за услугата дялово разпределение за двата отчетни
периода дължимата сума е в размер на 24,97лева.
По исковете за лихви за забава:
От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация
ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в
сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е
извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на
топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни
сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът
издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното
и действително потребеното количество топлоенергия.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се
издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от
3
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по
същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи
фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ, а както се изясни от
заключението на СТЕ действителното потребление е в по-нисък размер.
Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от
ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане.
Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84,
ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не
доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури,
поради което и исковете за лихви са неоснователни.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията
на ищеца за разноски е частично основателна за 240,64 лв. (от 1183,87 лв.) –
общо за исково и за заповедно производство.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. Ц. с ЕГН:
**********, че има парични задължения към „Т*******” ЕАД с ЕИК
*********, във връзка с топлоснабдяване на имот с аб. № в размери: 294 лв. -
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. №
191939 за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането; 24,97лева - цена на услуга
за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането– ЧАСТ от
задълженията, за които по ч.гр.д.№ 1206/2022 г. на СРС е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т*******” ЕАД искове: за главница,
претендирана като топлинна енергия - за разликата над 294 лв. до пълния
претендиран за установяване размер 1 312,10 лв. и за периода от 01.05.2018
г. до 31.10.2019 г.; за 227,04 лева - мораторна лихва относно задължението за
топлинна енергия и за забава в период от 15.09.2019 г. до 16.12.2021 г., 5,15
лева - мораторна лихва относно задължението за дялово разпределение и за
забава в периода от 31.01.2019 г. до 16.12.2021 г.
ОСЪЖДА Т. И. Ц. с ЕГН: **********да заплати на „Т*******” ЕАД с
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,, сумата 240,64 лв. – съдебни
разноски.
4
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ”
ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т*******” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5