Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2786
03.08.2020
година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански
състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Марина Кънева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
17929 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника множество договори за
предоставяне на мобилни услуги, по които останали непогасени задължения: 34.44 лева- главница за незаплатени
абонаментни такси и услуги за периода от 10.02.2017г. до 09.03.2017г. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от *** г.; 36.88 лева - главница за незаплатени
абонаментни такси за периода от 10.01.2017г. до 09.03.2017г. по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги от **** г.; 48.36 лева - главница за незаплатени абонаментни такси за периода
от 10.01.2017г. до 09.03.2017г. по Договор за мобилни услуги от *** г.; 58.28 лева - главница за незаплатени
абонаментни такси и услуги за периода от 10.01.2017г. до 09.03.2017г. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от *** г. и общо 59.80 лева за 2 лизингови вноски по
договор за лизинг от *** и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
поради прекратяване на правоотношението.
Иска
се установяването на задълженията. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който се прави възражение за изтичане на погасителна давност. Претендира
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Теленор България“ ЕАД
срещу Р.С.Р., по което е образувано ч. гр. дело № 10289/2019
г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за
недължимост, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в
преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
В
издадената заповед за изпълнение търсените суми са посочени като общо вземане
за главница, но са описани всички договори между страните, като обстоятелства,
от които произтичат вземанията са подробно изложени в самото заявление. На
същите обстоятелства се позовава ищецът и в исковата молба, поради което е
налице пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело.
1.Относно Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги от *** г.:
От
представеното на лист 5-6 допълнително споразумение се установява, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което
операторът е предоставил мобилен номер ***. Бил е уговорен план с месечна такса
от 19.99 с ДДС. Срокът на договора е бил 24 месеца. Съгласно представените на
лист 44 справка за потребление на абоната за процесния период от 10.02.2017г.
до 09.03.2017г. на ответника е била начислена, уговорената абонаментна такса,
заедно с 1.25 лева за допълнителен пакет SMS/MMS, 1.24 лева за временно възстановяване на трафик и 4.60 лева
за услуги с добавена стойност (SMS). Общата
стойност на задълженията е посочена в размер на 27.62 лева без ДДС. Представената
справка представлява извлечение от електронната система на оператора и
удостоверява регистрираните за номера на потребителя услуги. Същата не е
оспорена от ответника с отговора на исковата молба, (не се оспорва сключването
на договорите и използването на услугите), поради което не е възниквала
необходимост от допускане на СТЕ за проверка на описаните данни. Предвид
горното съдът намира, че същата удостоверява описаните в нея обстоятелства.
Ползването и начисляването на други услуги за процесния период не се
установява. Към исковата молба е приложена още една справка- лист 41, но
удостоверените в нея обстоятелства не се отнасят за процесния период.
Предвид
ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от 33.14 лева с
ДДС за месечна абонаментна такса и цена за използвани услуги. За разликата до
34.04 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
2.Относно Договор за мобилни услуги от *** г.:
От
представеното на лист 12-14 договор за мобилни услуги се установява, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което
операторът е предоставил мобилен номер ***. Бил е уговорен план с месечна такса
от 17.99 с ДДС. Срокът на договора е бил 24 месеца, като е предоставено и
устройство Tablet Alcatel
Pixi3 7 Black. Съгласно представените на лист 42 и 45 справки за потребление на абоната за процесния период
от 10.01.2017г. до 09.03.2017г. на ответника е била начислена единствено
уговорената абонаментна такса в размер на 14.99 без ДДС. Общата стойност на
задълженията е посочена в размер на 29.98 лева без ДДС. Представената справка
представлява извлечение от електронната система на оператора и удостоверява
регистрираните за номера на потребителя услуги. Същата не е оспорена от
ответника с отговора на исковата молба, (не се оспорва сключването на
договорите и използването на услугите), поради което не е възниквала
необходимост от допускане на СТЕ за проверка на описаните данни. Предвид
горното съдът намира, че същата удостоверява описаните в нея обстоятелства.
Ползването и начисляването на други услуги за процесния период не се
установява.
Предвид
ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от 35.98 лева с
ДДС за месечни абонаментни такси. За разликата до 36.88 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
3.Относно Договор за мобилни услуги от **** г.:
От
представеното на лист 19-21 договор за мобилни услуги се установява, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което
операторът е предоставил мобилен номер ***. Бил е уговорен план с месечна такса
от 49.99 с ДДС. Срокът на договора е бил 24 месеца, като е предоставено и
устройство Lenovo A1000
Dual. Съгласно представените на лист 41 и 44 справки за
потребление на абоната за процесния период от 10.01.2017г. до 09.03.2017г. на
ответника са били начислени абонаментни такси в размер на 16.66 без ДДС за два месеца,
1.24 лева за възстановяване на изходящ трафик и 4.99 лева за допълнителна
услуга мобилен интернет. Общата стойност на задълженията е в размер на 39.55
лева без ДДС. Представената справка представлява извлечение от електронната
система на оператора и удостоверява регистрираните за номера на потребителя
услуги. Същата не е оспорена от ответника с отговора на исковата молба, (не се
оспорва сключването на договорите и използването на услугите), поради което не
е възниквала необходимост от допускане на СТЕ за проверка на описаните данни.
Предвид горното съдът намира, че същата удостоверява описаните в нея
обстоятелства. Ползването и начисляването на други услуги за процесния период
не се установява.
Предвид
ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от 47.46 лева с
ДДС. За разликата до 48.36 лева искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
4.Относно Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги от *** г.:
От
представеното на лист 25-27 допълнително споразумение се установява, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за предоставяне на
услуги по мобилен номер ***. Бил е уговорен план с месечна такса от 20.99 с
ДДС. Срокът на договора е бил 24 месеца, като е предоставено и устройство Philips S309
Red. Съгласно представените на лист 42 и 45 справки за
потребление на абоната за процесния период от 10.01.2017г. до 09.03.2017г. на
ответника са били начислени абонаментни такси в размер на 17.49 без ДДС за два месеца, 1.25 лева за
допълнителен пакет SMS/MMS за два месеца, 1.24 лева за временно
възстановяване на трафик и 0.32 лева за услуги
с добавена стойност (SMS). Общата
стойност на задълженията е посочена в размер на 39.04 лева без ДДС.
Представената справка представлява извлечение от електронната система на
оператора и удостоверява регистрираните за номера на потребителя услуги. Същата
не е оспорена от ответника с отговора на исковата молба, (не се оспорва
сключването на договорите и използването на услугите), поради което не е
възниквала необходимост от допускане на СТЕ за проверка на описаните данни.
Предвид горното съдът намира, че същата удостоверява описаните в нея
обстоятелства. Ползването и начисляването на други услуги за процесния период
не се установява. Видно е начисляването на лизингови вноски по договор за
лизинг за предоставеното устройство, но за същите са предявени с отделна
претенция.
Предвид
ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от 46.85 лева с
ДДС. За разликата до 58.28 лева искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
5. Относно договора за лизинг:
От
представения на лист 31 договор за лизинг се установява, че между страните в
възникнало валидно облигационно правоотношение по предоставянето за ползване на
устройство Philips S309
Red за
срок от 24 месеца при вноска в размер на 2.99 лева с ДДС. Плащане на вноските
за периода от 10.02.2017г. до 09.04.2017г. не се установява, поради което се
дължи сумата от 8.97 лева за три лизингови вноски.
В
представения договор не се установява да е постигната уговорка за настъпване на
предсрочна изискуемост, поради което не се дължи разликата до 59.80 лева за
предсрочно изискуеми вноски.
Относно възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението на потребителите е
такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото
касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да
е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от
консумацията на абоната. Давностния срок е започнал да тече от момента на
изискуемостта на задълженията, защото до неговото настъпване кредиторът не би могъл
да иска изпълнение. Предвид месечния характер на плащанията, най-ранните вземания
са станали изискуеми към момента на издаване на първата фактура- ***. Давностният
срок е бил прекъснат от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 20.06.2019г.
съгласно фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК. До прекъсването, тригодишната
погасителна давност не е изтекъл по отношение на никое от процесните вземания.
Относно
разноските:
Предвид изхода
на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като
съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за
изпълнение.
На ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за ДТ в размер на 194.22 лева и адв. възнаграждение
в размер на 479.37 лева по заповедното и исковото производство, по съразмерност.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски. Такива не следва да бъдат присъждани,
тъй като представените документи не удостоверява плащането на
възнаграждението.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.С.Р. с ЕГН **********, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми: 33.14 лева- представляваща абонаментна такса и използвани услуги за
периода от 10.02.2017г. до 09.03.2017г. по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от *** г.; 35.98
лева- представляваща абонаментни такси за периода от 10.01.2017г.
до 09.03.2017г. по договор за мобилни услуги от *** г.; 47.46 лева- представляваща абонаментни такси и използвани услуги за
периода от 10.01.2017г. до 09.03.2017г. по договор за мобилни услуги от *** г.; 46.85 лева- представляваща
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 10.01.2017г. до 09.03.2017г.
по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от *** г. и 8.97
лева- лизингови вноски за периода от 10.01.2017г. до 09.04.2017г. по договор
за лизинг от ***, ведно със законната
лихва върху сумите считано от
датата на постъпване на заявлението в съда– 20.06.2019 г. до окончателното им
погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенциите за разликите: НАД 33.14 лева до 34.04 лева по първото
правоотношение; НАД 35.98 до 36.88 лева по второто правоотношение, НАД 47.46
лева до 48.36 лева по третото правоотношение, НАД 46.85 лева до 58.29 лева по
четвъртото правоотношение и НАД 8.97 лева до 59.80 лева по договора за лизинг, за
които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5679 от 21.06.2019г. по частно гр. дело № 10289/2019
г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р.С.Р. с ЕГН **********,
да заплати на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 194.22
лева за държавни такси и сумата от
479.37 лева за адвокатски възнаграждения в настоящото производство и по
частно гр. дело № 10289/2019 г. на ПРС, съразмерно на уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:
/п/Тоско Ангелов
Вярно
с оригинала.
М.К.