Р Е Ш Е Н И Е
Номер 863 от 14.07.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на втори юли две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Диана Ганева
при секретаря С.Х. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 701 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“
против Решение №255/25.02.2020 г.,
постановено по НАХД №5883/2019г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено
наказателно постановление № 19-0769-005671/14.11.2019 г., издадено от Началник
група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.
150а, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал.1,т.1 от ЗДвП, на Н. е наложена глоба
в размер на 150 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно,
постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и
поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ
от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация се представлява от адв.А., който оспорва жалбата.
Пледира решението на първата инстанция да бъде оставено в сила, като правилно е
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност
на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.
Касационната
жалба e
подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.
210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С Решение
№255/25.02.2020г., постановено по НАХД № 5883/2019г., Районен съд - Бургас, е отменил
наказателно постановление №19-0769-005671/14.11.2019г., издадено от Началник
група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.
150а, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал.1,т.1 от ЗДвП, на Н. е наложена глоба
в размер на 150 лева.
Н. е
наказан за това, че на 26.10.2019г.,
около 13.50 часа, в гр.Бургас по ул.“Струга“ управлявал лек автомобил „Ауди А 6
“, с рег.№А5728 КТ, след като е лишен от това право по административен ред
съгласно НП №19-0237-000130/18.04.2019г., връчено на 19.09.2019г. За така установеното нарушение на място в
момента на проверката бил съставен АУАН за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Впоследствие
Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ издал оспореното пред районния съд наказателно постановление, в което описал
извършеното от дееца нарушение.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че липсва състав на нарушението,
поради което наказателното постановление се явява материално незаконосъобразно и
следва да се отмени.
Решението на РС-Бургас
е правилно, като съображенията за това са следните.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Направените с
касационната жалбата възражения са неоснователни. Въз основа на установената фактическа
обстановка, при надлежно събрани в
производството писмени и гласни доказателства, районният съд е извел верни
изводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Независимо от обстоятелството,
че по административната преписка е приложен приемо-предавателния протокол от
25.09.2019 год. (л.15 от адм.дело №5883/2019г.), с който се удостоверява, че
именно на 25.09.2019 год. Р.Н. е предал СУМПС, този протокол не е обсъден в
касатора. В този смисъл, факта на предаване на СУМПС, който е от съществено
значение за произнасянето на административния орган, не е бил изяснен. Така
допуснатото процесуално нарушение се явява съществено такова, доколкото, ако не
беше допуснато резултата би бил различен, т.е. ако административния орган беше
обсъдил приемо-предавателния протокол би установил, че СУМПС е предадено на
25.09.2019 год. и съгласно посочената в самия протокол нормата на чл. 190, ал.
2 от ЗДвП, наказанието „лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство“ тече от датата на изземването на свидетелството за управление, т.е от
25.09.2019 год. и изтича на 25.10.2019 год. По отношение изчисляването на
сроковете, доколкото се касае за административно наказание, наложено по реда на
ЗАНН, на основание чл. 84 от ЗАНН приложими са нормите на НПК, като съгласно
чл. 183, ал. 3 от НПК, срокът който се изчислява в месеци изтича на съответното
число на последния месец, като когато последния месец няма съответно число,
срокът изтича в последния ден на месеца. В този смисъл, 1-месечния срок на
наложеното наказание „лишаване от право за управление на МПС“ е започнал да
тече на 25.09.2019 год. (съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП) и е изтекъл на
25.10.2019 год. В този смисъл, към момента на извършената проверка – 26.10.2019
год. жалбоподателя е изтърпял наложеното му административно наказание.
С оглед изложените мотиви, настоящия съдебен състав намира за
нужно да отбележи, че не споделя доводите на пълномощника на административния
орган, развити в касационната жалба, че срока на наложеното наказание е
започнал да тече от датата на влизане в сила на наказателното постановление –
27.09.2019 год. и следва да се приеме, че е изтекъл на 27.10.2019 год. Така
развитите доводи изцяло противоречат на изричната норма на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП, която указва началния момент на изтърпяване на наказанието „лишаване от
право да се управлява МПС“, а именно от момента на изземване на СУМПС, поради
което възраженията в тази насока са неоснователни.
При извършената
служебна проверка настоящият касационен състав установи, че решението на
първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
С оглед изложеното
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд - гр.Бургас, ХV състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №255/25.02.2020г.,
постановено по НАХД № 5883/2019г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.