№ 733
гр. Варна, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20243110200526 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Е. Р. В. ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ул. „Кестен“ ****,
подадена чрез адв. Й. А. от ВАК против НП № 23-0436-001470 от
20.12.2023г., издадено от Началника на сектор в ОД на МВР-Варна, РУ 02
Варна, с което на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП са му били наложени
административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС„ за срок от шест месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, като навежда доводи както за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила (в НП не било посочено кое
предложение от чл. 140, ал.1 от ЗДП било нарушено според АНО; нормата на
чл. 140 от ЗДП била обяснителна и не формирала състав на нарушение; имало
приключило наказателно производство за същото деяние и проведеното
производство по ЗАНН било в нарушение на принципа ne bis in idem“; в НП
не било посочено правното основание на което били отнети контролни
точки), така и за допуснато нарушение на материалния закон като сочи, че в
случая се касаело за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК . Отделно от
това прави възражение и досежно това, че в НП АНО изобщо не бил изложил
становището си досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН като сочи, че
според него деянието попадала в тази хипотеза. Моли НП да бъде отменено
като отправя искане за присъждане на разноски за адвокатско
1
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на
адв. Й.А., който във фазата по същество моли НП да бъде отменено на
посочените в жалбата основания.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Лукова – Атанасова, в които същата излага становище за
неоснователност на жалбата, моли НП да бъде потвърдено и отправя искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай,
че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на адвокатско възнаграждение
от ответната страна, моли за присъждане на такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Св. Б. стопанисвал автосервиз. Същият познавал въззивника, който
правел автомобилни застраховки и често му водел автомобили за
отремонтиране. На 08.07.2023год. (събота) в автосервиза на св. Б. се намирал
л.а. „Форд Мондео“ с № на рама W****. Автомобилът бил собственост
клиент на въззивника. Същият бил нов внос от Италия, без регистрационни
табели и след ремонта му предстояло представяне в сектор ПП за
регистрация. На посочената дата въззивникът бил в сервиза на св. Б. и му
помагал за ремонта на МПС-то, което в понеделник трябвало да бъде
представено за регистрация. След като ремонта приключил въззивникът
привел в движение автомобила и потеглил по бул. „Христо Смирненски“ в
посока към ж.к. „Бриз“. В същото време св. Г. и негов колега, и двамата
служители на ІІ РУ изпълнявали служебните си задължения като със
служебен полицейски автомобил се движели по същия булевард, но в
обратната посока. В отсечката между УМБАЛ „Св. Марина“ и военна
болница, при разминаване с управляваното от въззивника МПС, полицаите
видели, същото няма поставени регистрационни табели. Същите направили
обратен завой и тръгнали след въззивника подавайки му звуков и светлинен
сигнал да спре. Последния спрял под моста (пътния възел) между бул.
„Христо Смирненски“ и бул. „Осми приморски полк“, преди бензиностанция
„Петрол“. Полицаите започнали проверка в хода на която въззивникът
представил чуждестранно СРМПС. Установили също така, че автомобилът не
е регистриран на територията на РБ, както и че за него няма сключена
застраховка гражданска отговорност. На място на въззивника били съставени
два АУАН един за това, че управлява нерегистрирано МПС – АУАН серия
GA№ 897226/08.07.2023год. и втори за това, че за автомобила няма сключена
застраховка гражданска отговорност.
На същата дата, в хипотезата на чл. 212, ал.3 от НПК за същото деяние
2
отпочнало и бързо досъдебно производство № 821/2023год. по описа на ІІ РУ
при ОД МВР Варна с оглед извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.
На 10.07.2023год. била издадена мотивирана резолюция за прекратяване
на административнонаказателното производство образувано с АУАН серия
GA№ 897226/08.07.2023год.
С постановление от 27.07.2023год. прокурор от ВРП Д. Вълчева
прекратила досъдебно производство № 821/2023год. по описа на ІІ РУ при ОД
МВР Варна на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК като приела, че деянието е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК и не е престъпно и
постановила препис от постановлението с оглед извършване на преценка за
ангажиране на адм.наказателната отговорност на въззивника В..
Въз основа на изпратеното постановление на ВРП на 20.12.2023год.
началника на сектор в ОД на МВР - Варна, РУ 02 Варна на 31.05.2023г., издал
атакуваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите Д. Г. и
Б. Б.) както и писмените доказателства – материалите приложени към АНП
(АУАН № 897226/08.07.2023год.; писмо от разследващ полица Й.Й.ов до
началника на ІІ РУ ОД МВР Варна, докладна записка от Миглена Атанасова
Димитрова до началника на ІІ РУ ОД МВР Варна, Мотивирана резолюция №
23-0436-М000034 от 10.07.2023г.; Постановление за прекратяване на
наказателното производство по д.п. № 821/2023год. по описа на ІІ РУ ОД
МВР Варна; справка за нарушител; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи; Заповед № 365з-958/16.02.2022год. на
директора на ОД МВР Варна), както и изисканите и приобщени служебно от
страна на съда материали по пр.пр.№ 200/2023год. включваща материалите по
д.п. № 821/2023год. по описа на ОД МВР Варна, както и Удостоверение
издадено от началник Сектор „Човешки ресурси“ при ОД МВР – Варна, които
съдът кредитира изцяло като достоверни, непротиворечиви и
взаимнодопълващи се.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 23-0436-001470/20.12.2023г. е
издадено от компетентен орган, в срока по чл.34 от ЗАНН и съдържа
формалните реквизити предвидени в нормата на чл.57 от ЗАНН. В него се
3
съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В
обст. част на НП, макар и твърде лаконична, се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника
нарушение (управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и
без поставени рег. табели) посочени са обстоятелствата при които е
извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение. В контекста на горното съдът не
споделя наведеното в жалбата възражение за липса на пълно точно и ясно
описание на нарушението. Следва да бъде посочено още и това, че защитата
се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация поради
което непосочването на конкретното предложение на чл. 140 от ЗДП не
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, без
приложен АУАН, при наличие на акт на прокурора за прекратяване на
наказателно производство за същото деяние.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение за нарушаване на
принципа "non bis in idem", то не се споделя от съда.
По съществото си принципът "non bis in idem", характерен за пеналното
право, представлява забрана за повторно съдене и наказване на едно и също
лице за същото деяние. Този принцип е приложим в националната ни правна
система и е гаранция, че едно и също лице за едно и също деяние не може да
понесе два пъти наказателна или съответно административнонаказателна
отговорност. Всъщност, нормата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към
Конвенцията закрепва същия принцип "non bis in idem" като същият е
доизяснен и в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. №
3/2015 г. на ОСНК, очертавайки забраната за повторно съдене и наказване на
едно и също лице за същото деяние, когато спрямо него е било проведено и
приключило с влязъл в сила акт производство с наказателен характер. Според
утвърдената практика на ЕСПЧ, нормата се прилагат единствено на
национално ниво, като се приема, че правилото „non bis in idem“ забранява
окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано
повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от
наказателно преследване въобще. Изяснено е, че дублирането на наказателни
процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя
си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Посоченият
принципът се активира при идентичност на субекта в двата наказателни
процеса като административнонаказателното производство е с характер на
4
наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. С други думи, правилото
въвежда изискване постановеният първи по време акт да има окончателен
характер. В случая обаче, към датата на издаване на процесното НП
(20.12.2023г.), наказателното производство вече е било прекратено с
постановление на прокурор от ВРП от 27.07.2023г. без да е била ангажирана
наказателната отговорност на въззивника за извършеното деяние с влязъл в
сила акт. Санкционният акт за извършеното нарушение е един единствен и не
се е стигнало до наказване на въззивника два пъти за едно и също деяние.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК, съгласно
която когато прекратява наказателното производство на основание чл.24, ал.1,
т.1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение,
прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по
компетентност на съответния административнонаказващ орган. Такъв е и
настоящият случай, поради което и принципът "non bis in idem" не е нарушен.
Постановлението за прекратяване по чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е необходимо
условие за спазване на забраната "non bis in idem", поради което не може да
бъде подвеждано като факт, сочещ на вече реализирана от държавата
наказателна принуда спрямо същото лице за същото деяние. Отделен е
въпроса, че в случая наказателното производство е било прекратено не
поради недоказаност на обвинението в това число и по отношение на
авторството, а поради това, че деянието не осъществява признаците на
престъпление поради малозначителност и представлява административно
нарушение.
С НП на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200лв. както и адм. наказание "Лишаване от право да управлява
МПС " за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДП, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДП, действала към момента
на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр.
1 ЗДП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
По същество съдът намира, че правилно АНО е констатирал наличието
на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата
на правната норма.
От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се
установява, че на датата посочена в НП въззивникът е управлявал автомобил,
5
който не е бил регистриран по надлежния ред като в тази насока са както
показанията на двамата разпитани по делото свидетели, така и приложената
към материалите по д.п. № 821/2023год. докладна записка относно извършена
проверка за регистрацията на МПС „Форд Мондео“ с рама W****. От
показанията на свидетеля Годсподинов се установява, че въззивникът е
управлявал автомобил който е бил без поставени каквито и да било
регистрационни табели, а по време на проверката е представил документи за
МПС-то на чужд език. На свой ред в показанията си св. Б. сочи, че
въззивникът е бил посредник между него и собственика на МПС-то с оглед
извършване на ремонт на автомобила преди представянето му за регистрация
в сектор „Пътна полиция“. Нещо повече този свидетел заявява, че поради
записания вече час за регистрация на автомобила на определена дата
въззивникът лично му е помогнал при извършването на ремонта.
Поради това съдът намира, че нарушението безспорно е било
извършено. Въззивникът е бил наясно, че автомобилът не е бил регистриран
по надлежния ред, представяне за регистрация е предстояло и поради тази
причина е съдействал на собственика на МПС-то за извършване на ремонт от
св. Б., и въпреки това е управлявал МПС-то по път отворен за обществено
ползване – по бул. „Хр. Смирненски“ в гр.Варна.
Що се касае до изложеното в жалбата становище, че се касаело за
случайно деяние, била налице хипотезата на чл.15 от НК, то не се споделя от
съда. Хипотезата на чл. 15 от НК изисква деецът да не е бил длъжен или да не
е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В
случая въззивникът е бил наясно, че МПС-то не е било регистрирано и е бил
длъжен да съобрази този факт преди да предприеме управлението му по
булевард от общинската пътна мрежа в гр. Варна. Според настоящия съд в
случая не само че хипотезата на чл. 15 от НК не е налице ами нарушението е
извършено умишлено.
С оглед разпоредбата на чл. 189з от ЗДП съдът не намира за нужно да
обсъжда възражението в жалбата за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Специалната разпоредба на ЗДП изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН
за нарушения по ЗДП.
Правилно е била приложена и санкционната норма на чл. 175, ал. 3 пр. 1
от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС,
6
който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на въззивника
административно наказание "Глоба" и "Лишаване от право да управлява
МПС", тъй като това са предвидените в закона санкции за допуснатото
нарушение. Доколкото наказанията наложени на въззивника са определени в
минималните предвидени санкционната правна норма размери - "глоба" в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 месеца те се явяват законосъобразни, а и за съда не
съществува законова възможност да измени издаденото НП, като определи
административни наказания под предвидения от законодателя размер.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивника, така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно.
С оглед изхода на делото съдът счете, че направеното искане от страна
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и счете, че на основание 63д, ал.1 от ЗАНН такова следва
да бъде присъдено в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и от друга
това, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а процес.
представител на въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното
заседание като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че
следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден
в наредбата, а именно - 80лева. Посочената сума следва да бъде заплатена от
въззивника в полза на ОД на МВР Варна.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на потвърждаване) искането на
въззивника за присъждане на разноски се явява неоснователно. В тези случаи
разноски не му се дължат.
С оглед на всичко изложено по-горе и на основание чл.63 ал.2, т.5 от
7
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0436-001470 от
20.12.2023год. на началник Сектор в ОДМВР Варна, РУ 02 Варна, с което на
Е. Р. В. ЕГН ********** с пост. адрес гр. Варна, ул. „Кестен“ № 1***, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200лв. както и адм. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за нарушаване нормата на чл.140, ал.1
от ЗДП.
ОСЪЖДА Е. Р. В. ЕГН ********** с пост. адрес гр. Варна, ул.
„Кестен“ № 1***, да заплати в полза на ОД на МВР Варна сума в размер на
80лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8