Р
Е Ш Е
Н И Е № 1819
гр.
Пловдив, 27.05.2015 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – IV
гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди
и петнадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при
секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9703
по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове по чл.415, ал.1, вр. с чл.422, ал.1, от ГПК от
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул.”Шести септември” № 250, представлявано от
управителя С.Н., чрез юрисконсулт Г.Н. против С.А.Д. с ЕГН ********** с адрес-***
за признаване за установено , че ответника дължи на ищеца сумата от 1037,01
лв-главница предоставени услуги по ползване на питейна вода и отведена канална
за периода 01.12.2006 г.-19.07.2012 г. сумата от 272,35 лв.-мораторна лихва за
периода 06.01.2008 г.-31.01.2014 г., за което се е снабдил със заповед за
изпълнение, издадена по ч. гр. дело № 2900/2014 г. на ПРС. Притендира разноски
по заповедното и настоящето производство.
Ищецът,
твърди, че в периода от 01.12.2006 г.-19.07.2012 г. е предоставил на ответника
заявените услуги в обект находящ се в гр. П.******** на стойност 1037,01 лв.,
за която на същият са били издадени фактури 50 бр. в периода 08.01.2007
г.-01.12.2006 г. Посочва, че ответника не е заплатил задължението си в
30-дневен срок от датата на фактурирането му, поради което дължи за посоченото
вземане и обезщетение за забава в размер на 272,35 лв. за периода 06.01.2008
г.-31.01.2014 г. Заявява, че ответника е потребител на дружеството с абонатен
номер *********. Твърди, че за притендираното вземане се е снабдило със заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу, която в срок е било отправено
възражение от длъжницата.
Ответника
в предоставеният срок за отговор не е отправил такъв.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
От
представените извлечения от счетоводни сметки (на лист 8-31 от делото) и
справка от 17.06.2014 г. (на лист 44-103 от делото) и справка от
17.06.2014 на лист 32 от делото се
установява, че за периода 01.12.2006 г.-19.07.2012 г. по партида на ответника за
водомер с № ************* дружеството е начислило задължения за потребена
питейна вода и отведена канална такава в размер на 1037,01 лв. и лихви за забава
в размер на 272,35 лв. за периода 06.01.2008 г.-31.01.2014 г. От представените
копия от карнети (на лист 41-43) се установява, че ответника е титуляр на
партидата в периода 01.08.09 г.-17.07.2012 г.
От представените
писмени доказателства присъда № 12782011 г. на ПРС по НОХД № ********* г. и
решение № 206823.06.2011 г. на ПОС по ВНОХД № 653/2011 г.; протокол от
26.06.2012 г. на ЧСИ П.И. с № *** и район ПОС; НА № ********* г. е видно, че на
02.12.2009 г. притежаваната ид. част от правото на собственост върху имота е
прехвърлена от ответника на Н.К., а в периода 09.10.2009 г. 26.06.2012 г.
процесният имот се е владеел от Ст.К. без наличие на правно основание за това.
От
изготвеното заключение от 12.12.2014 г. по извършената ССЕ, се установява, че в
ищцовото дружество са осчетоводени фактурирани задължения на ответника в размер
на 1037,01 лв.-за потребена студена вода в периода 01.12.2006 г.-19.07.2012 г.
и лихви за забава върху посочената главница за периода до 06.01.2008
г.-31.01.2014 г. в размер на 272,35 лв. Фактурираното количество вода
съответства на отчетената потребена вода от водомера с № *********, на
процесния адрес, описана в карнетите за същия. От приложеното гр. дело 2900/14
г. на ПРС се установява, че за притендираното вземане на ищеца е издадена
заповед за изпълнение № 1903/24.02.2014 г. срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника.
Предвид
така установените факти, съдът намира, от правна страна следното:
С оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК,
налагаща при подаване на възражение от длъжника по издадена заповед за
изпълнение, кредитора да предяви иск за установяване на вземането си, който на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен от момента на подаване на заявлението е
налице правен интерес у ищеца за водене на настоящото дело.
Уважаването
на предявения иск предполага на първо място установяване от страна на ищеца, че
ответника има качество на потребител на посочените услуги в заявения период и
обект, която тежест му е указана с изготвения доклад по делото. Доколкото от
ангажираните от негова страна писмени доказателства –карнети се установява, че С.Д.
е сочен като титуляр на партидата за водомера, монтиран в имота, в периода 01.08.09
г.-17.07.2012 г. той би могъл да бъде задължен да плати стойността на тези
услуги само за този период. Тъй като от събраните писмени доказателства-присъда
и решение на наказателен съд и протокол за предаване на владение на имота,
съставен от ЧСИ; нотариален акт се установява, че на 02.12.2012 г. отнетника е
прехвърлил притежаваната от него ид. част от имота на трето лице, както и, че в
този период същият не е ползвал имота,
поради самооправното настаняване в него на трето лице, то той не се явява
потребител на консумираната вода в имота, а оттам и задължен за нейната
стойност.
По
изложените съображения съда намира, че предявения иск следва да се отхвърли на
това основание, което сочи липса на необходима предпоставка за уважаването му
без да се обсъждат останалите обстоятелства по отношение размера и
изискуемостта.
Отхвърлянето
на притенцията сочи отхвърляне и на притендираната сума за обезщетение за
забава.
С
оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски за заповедното и
настоящето производство, а на ответника не следва да се присъждат такива поради
липса на отправено искане и представени доказателства за направени такива.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че С.А.Д. с ЕГН ********** с адрес-*** не
дължи на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД- гр. Пловдив, бул.”Шести септември” № 250 представлявано от
управителя С.Н., сумата 1037,01 лв (хиляда тридесет и седем лева и една ст.)
-главница предоставени услуги по ползване на питейна вода и отведена канална за
периода 01.12.2006 г.-19.07.2012 г. сумата от 272,35 лв.(двеста седемдесет и
два лева и тридесет и пет ст.)-мораторна лихва за периода 06.01.2008
г.-31.01.2014 г., за което се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по
ч. гр. дело № 2900/2014 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:/п./Д.Тенева/
Вярно с оригинала
ВД