№ 20639
гр. ****, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110163991 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на „****“ ЕООД срещу „****“
ЕООД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че страните по делото са сключили неформален договор за
покупко-продажба на мокри кърпи, влажна тоалетна хартия и самобръсначки,
за която сума са издадени 14 на брой фактури в периода от 07.02.2023г. до
07.06.2023г. Ищецът изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение,
но доколкото ответникът не заплатил вземането, то ищецът намира
предявения иск за основателен и доказан изцяло.
В указания по реда на чл.131 ГПК срок е постъпил отговор от ответника
по делото, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан като в тази
връзка са релевирани следните възражения: не е настъпил падежът на
вземането; оспорва твърдението на ищеца, че е получил покана за доброволно
изпълнение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
предявен от „****“ ЕООД срещу „****“ ЕООД , с който се иска осъждането на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 12469.72 лева – главница по
сключен неформален договор за покупко-продажба на мокри кърпи, влажна
тоалетна хартия и самобръсначки, за която сума са издадени 14 на брой
фактури в периода от 07.02.2023г. до 07.06.2023г., ведно със законната лихва,
1
считано от 22.11.2023г.
За основателността на предявения в доказателствена тежест на ищеца
при условията на пълно и главно доказване да установи по делото следните
обстоятелства: 1/ валидно сключен между страните по делото неформален
договор за покупко-продажба на мокри кърпи, влажна тоалетна хартия и
самобръсначки; 2/ доказване на обстоятелството, че ищецът е изправна страна
по договора; 3/ настъпила изискуемост на вземането за възнаграждение.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства да
докаже, че е заплатил вземането, както и възраженията в отговора на исковата
молба.
Като писмени доказателства в настоящото производство са представени
и приети заверени копия на фактури с № 1536/07.02.2023 г., № 1558/17.02.2023
г., № 1560/22.02.2023 г., 1561/27.02.2023 г., 1564/07.03.2023 г., 1565/14.03.2023
г., 1566/29.03.2023 г., 1567/30.03.2023 г., 1568/19.04.2023 г., 1569/02.05.2023 г.,
1570/10.05.2023 г., 1572/17.05.2023 г., 1573/25.05.2023 г., 1575/07.06.2023 г.,
стокова разписка № 1870/01.08.2023 г. и стокова разписка № 1873/10.08.2023 г.
Сборът от стойността на описаните по-горе счетоводни документи е в
размер на сумата от 12 469,72 лв., от която 11 950,10 лв. – сбор от издадените
12 бр. фактури и 519,62 лв. – сбор от стойността на 2 бр. стокови разписки.
От приетото по делото без възражения от страните заключение на ССчЕ
се установява, че за стоките по стокови разписки от 01.08.2023г. и 10.08.2023г.
дружеството е издало две фактури - към стокова разписка № 1870 от
01.08.2023 г. е издадена фактура № 1589 от 28.06.2024 г., на обща стойност
388.22 лв., а към стокова разписка № 1873 от 10.08.2023 г. е издадена фактура
№ 1590 от 28.06.2024 г. на обща стойност с ДДС 131.40 лв. От извършения
преглед в счетоводството на ищеца, вещото лице е установило процесните 12
бр., фактурите са включени в дневниците за продажби на дружеството, като
фактурите, издадени пои двете стокови разписки са включени в дневниците за
продажби на дружеството в м.юни 2024 г.
При преглед в счетоводството на ответното дружество, експертът е
констатирал, че същото е осчетоводило и включило в дневниците за покупки
процесните 12 бр. фактури, като в счетоводните регистри на „****” ЕООД,
към датата на изготвяне на заключението фигурира задължение към ищеца
„****” ЕООД в размер на сумата от 11 950,10 лв. Претендираното задължение
по процесните 2 бр. стокови разписки, които са отразени в счетоводството на
ищеца през м.06.2024 г., не фигурира като задължение в счетоводството на
ответника, т.е. фактурите, издадени от „****” ЕООД през м.06.2024 г. не са
осчетоводени от ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че в производството, ищецът е
ангажирал доказателства за осъществено изпълнение на поетото задължение
за доставка на стоки към ответника „****” ЕООД, за цената на които са
издадени процесните 12 бр. фактури - надлежно осчетоводени, включени в
дневниците за покупки по ЗДДС.
Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да
документира стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно
2
водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен
свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена
стока или услуга, когато е подписана от получателя. Съдебната практика е
последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за плащане,
основанието е извършването на материалната престация, а фактурата само
удостоверява този факт.
В случая процесните фактури, а така също и стоковите разписки не са
двустранно подписани. Независимо от това, съгласно уеднаквената практика,
формирана по реда на чл. 290 ГПК, обективирана например в решение № 23
от 07.02.2011 г. по т. д. № **** г. на ВКС, решение № **** г. по т. д. № **** г.
на ВКС, ІІ т.о., решение № **** г. по т.д. № **** на ВКС, І т.о. и решение №
**** г. по т.д. № **** г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № **** г. по т.д. №
**** г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между
страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване. Само по себе си „отразяване на парична престация като дължима в
счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и ползването на
данъчен кредит, съобразно със стойността й съставлява извънсъдебно
признание на задължението“ (така изрично Решение № **** г. по т.д. ****
Г., т.к., I т.о. на ВКС).
Следователно в правната сфера на ответника „****” ЕООД е възникнало
задължение за заплащане на цената на доставената му от ищеца стока по
издадените и осчетоводени 12 бр. фактури, възлизаща на сума в общ размер на
11 950,09 лева, до която сума искът е основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът не е ангажирал доказателства от които да се установява, че
ответникът дължи заплащане на стойността по представените 2 бр. стокови
разписки, поради което искът за тази част от сумата – 519,62 лв. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възникват и за двете страни,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от иска. Такива се
претендират единствено от ищеца в общ размер на сумата от 850 лв., от които
500 лв. – платена държавна такса и 350 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Съразмерно с уважената част от иска, в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата от 814,58 лв., от която 479,16 лв. – д.т. и 335,42 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. ****, ж.к. „***”, бл. 20, вх. Г, ет. 4, ап. 92 да
заплати на „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, бул. „****” № 22, ет. 3, сумата от 11 950,09 лева (единадесет хиляди
3
деветстотин и петдесет лева и девет стотинки) – главница, представляваща
цена по сключен неформален договор за покупко-продажба на мокри кърпи,
влажна тоалетна хартия и самобръсначки, за която сума са издадени 12 бр.
фактури в периода от 07.02.2023г. до 07.06.2023г., ведно със законната лихва,
считано от 22.11.2023 г., като ОТХВЪЛЯ иска за разликата над сумата от 11
950,09 лева до пълния предявен размер от 12 469,72 лв., като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „****“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, ж.к. „***”, бл. 20, вх. Г, ет. 4, ап. 92
да заплати на „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, бул. „****” № 22, ет. 3, сумата от 814,58 лв. (осемстотин и
четиринадесет лева и петдесет и осем стотинки) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4