Определение по дело №3062/2014 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          №    15.01.2015г., гр.Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

 

разгледа докладваното гражданско дело № 3062 по описа на съда за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производството по делото е образувано по иск, предявен от А.А. Лолова против Р.А.Л.. В исковата молба се твърди, че страните имат сключен граждански брак от 23.08.2012 г., първи поред и за двамата, като бил съставен акт № 0285/23.08.2012 г.. Посочено е, че от брака си имат едно малолетно дете - Люсияна Рангелова Лолова, родена на *** г. В исковата молба ищцата сочи, че в началото на брака страните имали добри взаимоотношения и двамата били въодушевени от възможността да бъдат едно семейство, да създадат самите  те деца, да ги обичат и да им се радват. Ищцата сочи, че се нанесли да живеят при родителите на ответника в гр. Пазарджик, ул. "Струма" № 29, но очакванията й за един сполучлив и щастлив семеен живот не се оправдали. Твърди, че от началото на 2014 г. ответникът значително променил отношението си спрямо ищцата. Започнал да пие и да я бие, забранявал й да вижда майка си, забранявал детето също да вижда майка й и да я посещава, както и разбрала, че контактувал с други жени и се виждал с тях. Посочено е, че след поредния побой през м. април на 2014г.  ищцата  взела някои неща и отишла при майка си, като на 08.05.2014г. решила да се прибере, тъй като детето било при него и не го била виждала. След поредния разговор с ответника разбрала, че той нямало да се промени и решила окончателно да го напусне. Така от средата на м. май на 2014г. не живеели заедно с ответника и се  намирали във фактическа раздяла. Детето останало при родителите на ответника, които забранявали ищцата да го вижда и посещава, дори забранили на лелките от детската ясла тя да забира детето вечер.  Ищцата сочи, че малолетното им дете се гледало единствено от майката на ответника, тъй като той постоянно пътувал извън страната. Освен това, когато ходел по панаири в страната водел и детето с него, като дъщеря им била принудена да спи по коли насред пътищата. Сочи, че не  намирала никакъв смисъл да живее с този човек, който не изпитвал никакво уважение към нея. Не съществувало никакво доверие и взаимност в отношенията им. Съпружеската им връзка била изчерпана от всякакво съдържание, каквото смисъл  влагал законът и моралът. От нейното запазване нямало полза нито обществото, нито близките  на страните, нито самите те. Направено е искане  да бъде постановено решение, с което да  бъде прекратен сключеният между страните брак, поради вина на ответника. Моли се да бъде  предоставено на ищцата упражняването на родителските права върху малолетната Люсияна Рангелова Лолова, като се осъди ответникът да плаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. С решението се иска да бъдат постановени лични контакти на детето с ответника през всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца, считано от 10.00 ч. в събота до 15.00 ч. в неделя на месеца, както и един месец през лятната ваканция, когато не използвала платения си годишен отпуск, като ответникът взима и връща детето в жилището на майката. Ищцата не желае да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, на посочения по-горе адрес, тъй като притежавала собствено жилище в гр. Пазарджик, ул. „Пловдивска" № 43. Моли  да бъде постановено малолетната им дъщеря да живее там заедно с ищцата, както и след прекратяване на брака ищцата да носи брачното си фамилно име - Лолова. Не се претендира издръжка за ищцата. Претендирани са направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, по опис и е направено искане за допускане до разпит при режим на довеждане на двама свидетели, за установяване на обстоятелствата изложени в молбата.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р.А.Л., със становище за неоснователност на предявените искове. Действително бракът между страните бил дълбоко и непоправимо разстроен, но единствено по вина на ищцата. След няколко години брачен живот според ответника проличали някои сериозни разминавания и несъответствия във вижданията им за семейството и съвместния им живот, като нежеланието на ищцата да споделя общите грижи за семейството била очевидна и непрекъснато се задълбочавала. Не проявявала никаква заинтересованост по отношение финансовата обезпеченост на семейството, както и морална ангажираност и уважение към  ответника и детето. Стигнало се дотам, че на 09.05.2014г. зарязала без надзор детето, на улицата пред дома на  ответника  и била избягала с лицето - Марио Николов Николов, с който впоследствие заживяла на съпружески начала. В отговора ответникът сочи, че първоначално не знаел за тази изневяра и след като ищцата не се прибрала същата вечер потърсил съдействието на полицията. На 14.05.2014г. ищцата заедно с любовника си били засечени от бащата на  ответника Асен Янков Л. и патрулиращ полицейски автомобил на разклона на с.Мало Конаре, след което и двамата били задържани и откарани в РУП-Пазарджик. Преди да бъдат задържани  ответникът помолил в присъствието на полицейските служители ищцата да се прибере в къщи, защото детето ревяло за нея и било болно, но същата заявила - „Не ме интересува и не ми трябва никакво дете, аз се ожених за Марио и ще живея само с него. Вие се оправяйте". Впоследствие ответникът разбрал, че ищцата поддържала тези любовни отношения повече от половин година, като и друг път оставяла детето без надзор. Няколко дни по-късно ищцата била избягала с любовника си в Германия. За детето единствено се грижили ответникът и родителите му. Понастоящем детето продължавало да живее при  ответника в къщата на родителите му в гр.Пазарджик, ул. "Струма"№ 29. Оттогава до ден днешен ищцата не се интересувала нито от ответника, нито от детето. Поради което е изразено становище, че исковата молба била неоснователна по изложените в нея съображения, но с оглед липсата на съвместно съжителство между страните и нежеланието на ищцата да споделя общите грижи за семейството, било по-добре бракът им с ищцата да бъде прекратен, по вина на ищцата. В отговора се сочи,  че ответникът  работел, имал необходимите социално-битови условия да се грижи и възпитава детето, в каквато връзка срещал подкрепата на родителите си. Направено е искане да  бъдат отхвърлени  предявените от ищцата искове за упражняване на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето, като вместо това е направено искане да бъдат възложени упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете на ответника, което да живее при него в гр.Пазарджик, ул. "Струма"№ 29 и да се определи подходящ режим на лични контакти на детето с ищцата, както и да се осъди последната да заплаща издръжка за детето в размер на 150 лв., считано от 14.05.2014г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменяне или прекратяване, платима всеки месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното й изплащане. Претендирани са разноските по делото. Направено е искане  да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане Албена Стоянова Бейкова, Любен Фердов Алексиев и Мария Костадинова Попова, за установяване на посочените обстоятелства. Направено е искане да бъде  допуснат до разпит и полицейският служител Костадин Огнянов в качеството на свидетел по делото. Направено е и искане да бъде издадено съдебно удостоверение на ответника, в изложения в отговора смисъл.

            Предявеният иск е с правно основание чл.49 СК. С брачния иск са съединени и небрачни искове относно упражняването на родителски права, местоживеенето и издръжката на детето, режима на лични отношения с детето, ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след прекратяване на брака.

            Съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства. Следва да се даде възможност на ищцата да доведе двама свидетели, за установяване на обстоятелствата по исковата молба, както и следва да се допуснат посочените в отговора Албена Стоянова Бейкова, Любен Фердов Алексиев и Мария Костадинова Попова. Не е необходим според съда разпит на посочения полицейски служител, тъй като част от обстоятелствата, за които се иска неговият разпит, са идентични с тези, за които са допуснати останалите свидетели. Следва да се издаде на ответника исканото удостоверение. Следва да се пише писмо до Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, за изготвяне на социален доклад и/или изпращане на представител. На основание чл.140, ал.3 ГПК съдът

 

                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, по опис.

            УКАЗВА на всяка от страните, че по предявения иск с правно основание чл.49 СК носи тежестта да докаже фактите, за които твърди, че са причинили разстройството на брака.

            ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да доведе двама свидетели, както и ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели Албена Стоянова Бейкова, Любен Фердов Алексиев и Мария Костадинова Попова, при режим на довеждане, от ответната страна.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на полицейския служител Костадин Огнянов.

            ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника исканото съдебно удостоверение.

            ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, за изготвяне на социален доклад и/или изпращане на представител.

УКАЗВА  на страните, че могат да се обърнат към медиатор или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2015г. от 09.15 ч., за която дата и час да се призоват страните.

 

            На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата – и от отговора на ответната страна.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: