№ 109
гр. ., 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20201110144444
по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 9005611/15.09.2020 г. от СТ. Й. Н. против „.“
ЕАД, уточнена с молба от 16.11.2020 г., с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 354,65
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до
30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. ., ул. „.“ ., . с абонатен № ., ведно със законна лихва
върху главницата от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 48,18
лева, представляваща начислено обезщетение за забава върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 04.06.2020г., сумата в размер на 27,99 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017
г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва върху главницата за дялово разпределение от
11.06.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 5,96 лева, представляваща
обезщетение върху вземането за дялово разпределение за периода от 31.03.2017 г. до
04.06.2020 г. и сумата общо в размер на 75 лева, от която сумата в размер на 25 лева,
представляваща внесена държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 50
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на „.“ ЕАД
срещу СТ. Й. Н. е издадена Заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.07.2020 г.
по ч. гр. д. № 23757/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът на 08.09.2020 г. получил препис
от издадена срещу него по заявление на „.“ ЕАД заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Страната поддържа, че предявеният
отрицателен установителен иск е допустим, тъй като съгласно съдебната практика
длъжникът има възможност да избере как да защити накърнените си субективни права
когато оспорва претендирано от кредитора вземане. В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът не дължи начислената от „.“ ЕАД цена за доставена топлинна енергия
за процесния имот и период, тъй като такава не е ползвана нито за отопление, нито за битово
горещо водоснабдяване. В допълнение в исковата молба се сочи, че отоплителните тела в
жилището са демонтирани и няма щранг за топла вода към апартамента. Ищецът поддържа,
че задължението за заплащане на цена на потребена топлинна енергия е такова за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което вземането на
ответника за периода преди 30.04.2017 г. е погасено по давност. В исковата молба са
изложени твърдения, че СТ. Й. Н. не дължи заплащането на такса „дялово разпределение“,
1
тъй като не е в облигационно правоотношение с дружеството, извършило услугата за
сградата, в която се намира процесния имот, както и защото ответникът не е извършвал
подобна услуга.
В срока по чл. 131 ГПК, процесуалният представител на ответното дружество
поддържа, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като
претенцията е заявена след като дружеството е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните вземания срещу СТ. Й. Н.. Страната поддържа, че
процесуалният закон изрично предоставя възможност на длъжника да оспори вземанията по
заповедта с подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което подаването на нарочна
искова молба за оспорване на вземанията е безпредметно. В подадения отговор са изложени
доводи за недопустимост на настоящото производство, тъй като длъжникът
недобросъвестно упражнява процесуалните си права. По същество на спора ответникът,
чрез процесуалния си представител, поддържа, че страните по спора са обвързани от
облигационно правоотношение, произтичащо от сключен при общи условия договор за
продажба на топлинна енергия. В подадения отговор се излагат доводи, че ищецът
притежава право на собственост върху процесния имот, поради което има качеството
„потребител на топлинна енергия“. Процесуалният представител на ответника поддържа, че
топлофикационното дружество е доставило топлинна енергия за отопление на инсталацията
на сградата, в която се намира процесния имот. В подадения отговор са изложени доводи, че
на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение при
наличие на договор с лице вписано в регистъра по чл. 139а ЗЕ. В контекста на изложеното
процесуалният представител на дружеството поддържа, че между етажната собственост и
„МХ ЕЛВЕКО“ ООД съществува облигационно правоотношение, по силата на което
соченото дружество извършва услуга „дялово разпределение“.
По делото е представен препис от заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с вх. № 3027298/11.06.2020 г. от „.“ ЕАД против СТ. Й. Н. за процесните суми,
по което е издадена Заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.07.2020 г. по ч. гр.
д. № 23757/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав.
Видно от справка на лист 17 от делото препис от издадената заповед за изпълнение
на парично задължение е връчена на ищеца на 08.09.2020 г.
По делото ( лист 98) е приложен препис от Определение № 20257696/21.11.2020г.
постановено по ч. гр. д. № 23757/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, с
което заповедното производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до
приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
По направеното от ответника възражение за недопустимост на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителен иск,
включително на отрицателния такъв, е наличието на правен интерес от неговото
предявяване. В разглеждания случай ищецът поддържа, че предявява иск за признаване за
установено, че не дължи вземания по издадена срещу него в полза на ответника в
настоящото производство заповед за изпълнение на парично задължение. Процесуалният
закон предоставя възможност на кредитора на едно вземане да избере ред, по който да
предяви претенцията си, а именно чрез предявяване на иск по общия ред или чрез подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В случай, че кредиторът избере да търси
защита на накърнените от неизпълнението права срещу длъжника по реда на заповедното
производство, процесуалният закон разписва правата и задълженията на страните в
процесуалното правоотношение. Разпоредбата на чл. 414, ал.1 ГПК предоставя възможност
на длъжника, който оспорва кредиторовото вземане, да подаде възражение, с което действие
страната препяства влизането в сила на заповедта. От изложеното следва, че когато за
спорното вземане е издадена заповед за изпълнение длъжникът няма правен интерес да
предяви отрицателен установителен иск с оглед осигурената му възможност да оспори
претенцията с подаване на възражение. Съдът намира, че възприетото в цитираното от
2
ищеца Решение № 76/07.05.2013 г. по гр. д. № 391/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО схващане
за допустимост на предявен от длъжника срещу заявителя отрицателен установителен иск за
вземанията по заповедта не следва да бъде споделено, тъй като води до неприемливи от
гледна точка на процесуалния ред последици разяснени подробно в особеното мнение на
съдия . по Определение № 154/27.02.2014 г. по ч. гр. д. № 769/2014 г. по описа на ВКС, IV
ГО. С подаване на възражение правата на длъжника са защитени, тъй като заповедта за
изпълнение не влиза в сила и в тежест на заявителя е да предяви установителен иск за
вземането си, като в случай, че не стори това заповедта бива обезсилена на основание чл.
415, ал. 5 ГПК. В предявения положителен установителен иск длъжникът може да изчерпи
всички възражения срещу вземането по заповедта, като съгласно задължителните указания
дадени с т. 11, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, в
производството по чл. 422 ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението
на длъжника оспорвания на вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор
на исковата молба или не е навел подобни възражения в срока за отговор. От изложеното
следва, че производството по отрицателния установителен иск става безпредметно
доколкото предмета на делата е един и същ: спорното материално право, за което е поискано
издаване на заповед за изпълнение, респ. за което е предявен иск за несъществуването му.
Ако длъжникът не възрази срещу заповедта за изпълнение тя влиза в сила, в който случай
той не може да предяви иск за несъществуване на вземането въз основа на обстоятелства,
които са съществували към момента на изтичане на срока за възражение по аргумент от
разпоредбата на чл. 424, ал. 1 ГПК. Съгласно съображенията на съдия . законът не
предвижда като процесуална пречка за влизане в сила на заповедта фактът предявяване
между момента на издаването й и този на влизането й в сила на отрицателен установителен
иск за същото вземане. Ако отрицателният установителен иск на длъжника се приравни на
възражение по чл. 414 ГПК следва, че за заповедния съд възниква задължение да даде
указания на заявителя да предяви положителен установителен иск, който иск съгласно
фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. От изложеното следва, че предявеният отрицателен
установителен иск на основание чл. 126, ал. 1 ГПК подлежи на прекратяване. Не е налице
законова опора, която да обоснове извод, че фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК в сочената
хипотеза не намира приложение. В подкрепа на изложеното виждане, че предявен от
длъжника в срока за възражение отрицателен установителен иск е недопустим са и
Определение по ч. т. д. № 764/2011 г. по описа на ВКС, II ТО, Определение по ч. т. д. №
867/2011 г. по описа на ВКС, I ТО и Определение по ч. т. д. № 131/2012 г. по описа на ВКС,
II ТО, както и Определение по в. ч. т. д. № 179/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна,
Определение № 854/06.12.2018 г. по ч. гр. д. № 577/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр.
Перник.
Разбирането, че предявен от длъжника иск за установяване, че вземането по
заповедта за изпълнение е недължимо е всякога допустим води до образуване на множество
дела с идентичен предмет и страни, и оставя отворен въпроса по какъв ред кредиторът ще се
снабди с изпълнителен титул за вземането си срещу длъжника. В разглеждания случай
заповедният съд е приел, че производството по образуваното по заявление за издаване на
заповед за изпълнение за процесните суми от „.“ ЕАД против СТ. Й. Н. следва да бъде
спряно до приключване на настоящото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 416 ГПК изпълнителен лист за сумите по заповедта се издава в
изчерпателно изброени хипотези, а именно когато възражение срещу заповедта не е
подадено в срок или е оттеглено или след влизане в сила на съдебното решение за
установяване на вземането, като „под съдебно решение за установяване на вземането“
законът визира решение по чл. 422 ГПК. Предвид липсата на изрична законодателна уредба
и липсата на формирана съдебна практика по въпроса остава неясно при евентуално
неблагоприятно съдебно решение за ищеца, дали заповедният съд може да съобрази
решението по предявения отрицателен установителен иск при решаване на въпроса дали и
за какви суми следва да бъде издаден изпълнителен лист. Неясен остава въпросът в какво
3
производство следва да бъдат възмездени сторените от заявителя съдебни разноски в
производството по ч. гр. д. № 23757/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав.
Извод за недопустимост на настоящото производство може да бъде изведен и от
изложеното разбиране в Определение № 222/13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 222/13.05.2019г. по
ч. гр. д. № 335/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО, съгласно което изричното законодателно
решение по чл. 424 ГПК, предвиждащо възможност на длъжника да предяви отрицателен
установителен иск за вземането по заповедта за изпълнение единствено при новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не
са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с
които не е могъл да се снабди в същия срок, не би било необходимо ако длъжникът
разполагаше с възможност да предяви отрицателен установителен иск срещу заявителя във
всеки един момент.
С оглед изложеното, съдът намира, че настоящото производство е недопустимо.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 9005611/15.09.2020 г. от СТ. Й. Н. против „.“ ЕАД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 44444/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
РЕШЕНИЕТО, имащо характер на определение, подлежи на обжалване от
страните в едноседмичен срок от получаване на съобщението с частна жалба пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4