№ 644
гр. Разград, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ц.ЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от Ц.ЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело №
20223330101467 по описа за 2022 година
Производството е по чл.200 КТ.
Депозирана е искова молба от М. Д. М., който твърди, че бил назначен на длъжност
„*****************” в предприятието на ответника. На 27.03.2020г. заедно с колегата му
С. Н. К. по разпореждане на прекия им ръководител посетили зърнобаза на „СЕМПЕ-2”
ЕООД град Разград, находяща се в град Разград, ж.к.”Орел”. До зърнобазата отишли със
служебен сервизен автомобил, като при спиране на сервизния автомобил до входа на халето,
водача на челен товарач не ги видял, излязъл на заден ход, направил маневра и тръгнал
напред с вдигната кофа, при което последвал удар в предното стъкло на автомобила им, като
от удара ищецът пострадал и получил множество травматични увреждания, сред които:
закрита полифрагментна фрактура на дясна челна кост, десен челен синус, покрива на
орбитата в дясно и разместена фрактура на орбитален ръб; фисура/пукнатина/ на пода на
предната черепна ямка с изтичане на ликвор; разкъсно-контузна рана в челната област и
десен горен клепач; счупване на носни кости.
С Разпореждане №29/12.05.2020г. на длъжностно лице при ТП-НОИ Стара Загора
злополуката е призната за трудова.
За инцидента е образувано ДП №1873 ЗМ-202/2020г. по описа на РУМВР-Разград, ПП вх.
№799/2020г. по описа на РП, приключили с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 26.02.2021г.
В резултат от получените от злополуката увреждания ищецът лежал от 27.03.2020г. до
30.03.2020г. в Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, при което му
била извършена хирургическа интервенция-„краниектомия и екстирпация на костни
фрагменти”.
1
През периода от 11.05.2020г. до 17.05.2020г. отново лежал в Клиника по неврохирургия при
МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, при което му била извършена хирургическа
интервенция-„дебридман, лаваж, друнаж, супинация, дурален силант, няколко единични
шева”.
През периода от 11.01.2021г. до 15.01.2021г. лежал в Клиника по чернодробна, жлъчна,
панкреатична и обща хирургия, Отделение по лицево-челюстна хирургия при „Аджибадем
Сити Клиник”, Болница Токуда, при което ми бе извършена хирургическа интервенция-от
тубера на париеталната кост се отпрепарираха 3 кортикоспонгеозни костни присадки, с
последните се е осъществила реконструкция на горния орбитален ръб, костните
автотрансплантати са фиксирани към черепните кости с титанови минипластини и титанови
винтове, хемостаза, послоеи шев и затваряне на коронарния достъп. Направена е ревизия на
кожния дефект на горния десен клепач, премахнати са фибросните натрупвания.
Ha 14.05.2021г. бил освидетелстван с ЕР №90687/91 от 14.05.2021г. на ТЕЛК при МБАЛ
„Св.Иван Рилски” АД град Разград и ми бе определена трайно намалена трудоспособност от
50% до 01.05.2022г. за срок от една година.
На 12.08.2021г. трудовото му правоотношение с ответника било прекратено по взаимно
съгласие и бил преназначен на длъжност „технически сътрудник” в предприятието на
ответника.
На 18.05.2022г. бил освидетелстван от ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски” АД град Разград,
като му е определен процент трайно намалена трудоспособност от 40% за срок от 2години, с
вписани противопоказни условия на труд: тежък физически труд, нервно- психическо
пренапрежение.
При провеждане на болничните му лечения работодателя му предоставил под формата на
заеми парични суми в общ размер на 9790лв. чрез банкови преводи по банковата сметка на
съпругата му Ц. Т. М.а, с които били заплатени дължимите се суми за лечение в полза на
МБАЛ „Св.Анна- Варна” АД в размер на 4460лв и на 2180лв, в полза на „Аджибадем сити
клиник” в размер на 120лв., в размер на 910лв., и в размер на 628.79лв.
На 04.08.2021г. по банковата му сметка постъпа сума в размер на 41169.87лв. с основание за
плащане “CLAIM 3607202000067” с наредител ЗАД „Виена иншуърънс груп”.
През месец февруари 2022г. получил на електронна поща предложение да подпиша
спогодба с ответното дружество и ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, с което
да се съгласи да получи допълнително и сума в размер на 10523.27лв, като окончателно
обезщетение за всички претърпени от него имуществени и неимуществени вреди от
трудовата злополука. След консултация с адвокат предложил корекции по споразумението,
които изпратил на застрахователя.
С искане до застрахователя от 11,02.2022г. поискал от да му бъдат предоставени копия от
застрахователни полици във връзка с постъпилата по сметката му парична сума в размер на
41169.87лв, а така също и копия на заявления за щети заявени от работодателя по сключени
по полици, за които са образувани преписки по щета №3607202000067 и по щета
2
№**********/06 и двете от 2021г., респективно да му бъдат предоставени копия на
решенията по двете преписки по щети. Тъй като не получил писмен отговор от
застрахователя на 28.03.2022г. отново изпратил искане до застрахователното дружество, с
които повторно поискал информацията и документите посочени в искането от 11.02.2022г.
Не получил документите.
На 28.03.2022г. изпратил Покана за доброволно изпълнение до „ОПТИКОМ” ООД гр.Стара
Загора, с която поискал от бившия си работодател да му заплати обезщетение за
претърпените от злополуката вреди в общ размер на 50000лв.
С Уведомление от 06.04.2022г. ответното дружество заявило, че е сключило
застрахователни полици „Трудова злополука” и „Отговорност на работодателя” в ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Труп”, пред което са представени всички депозирани от мен
пред работодателя документи и по които решение следвало да вземе застрахователя. От
датата на посоченото уведомление не е получавал писмени изявления от работодателя или
застрахователя, а само е провел телефонни разговори, в които не му била съобщена
конкретна информация за начина и реда на допълнителната ми обезвреда.
В резултат от трудовата злополука претърпял множество болки и страдания, включително и
имах неблагоприятни изживявания във връзка с провежданите множество оперативни
лечения и продължителния постоперативен период, а така също и продължителното
изменение на външния ми вид в следствие на претърпяната злополука, като и към момента
има незатваряне на десен клепач и отпускане на десен устен ъгъл, като и към момента е в
сила ЕР №90962/93 от 18.05.2022г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски” АД, с което ми е
определен процент намалена трудоспособност - 40%/четиридесет/ процента за срок от
2години.
В резултат от злополуката и преназначаването му на друга длъжност в предприятието на
ответника за периода от настъпване на злополуката - 27.03.2020г. до освобождаването му от
длъжност 12.08.2021г. получавал обезщетение за временна нетрудоспособност и финансова
подкрепа по ЗХУ в размер на 25.83лв, считано от 01.07.2021г.
Считано от 14.05.2021г. му била отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука
в размер на 342.17лв, чийто размер считано от 01.09.2021г. е определен на 369.17лв, като
изплащането на пенсията било прекратено след освидетелстването му на 18.05.2022г.
След прекратяване на трудовото му правоотношение на 12.08.2021г. с ответника, на
23.08.2021г. подписал трудов договор с „ЕКОАЛ” ООД, но с оглед влошеното му
здравословно състояние и здравните противопоказания по експертното решение на ТЕЛК
бил назначен на длъжност „специалист с контролни функции търговия” с основно месечно
трудово възнаграждение от 650лева, което е значително по-ниско от изплащаното ми по
Трудов договор №44/29.07.2019г. при „ОПТИКОМ” ООД.
Общият размер на разликата между трудовото възнаграждение за длъжността
„*****************”, което би следвало да получи за периода от 27.03.2020г. до датата на
завеждане на исковата молба 08.08.2022г. и полученото от мен трудово възнаграждение при
3
същия работодател, но за друга длъжност, получените социално-осигурителни плащания,
пенсии, помощи и трудовото възнаграждение при друг работодател „ ЕКОАЛ” ООД,
възлиза на 3 654.53лв.
За прегледи и операции, както и за издаване на документи заплатил сума в общ размер на
11345.47лв.
Предвид гореизложеното счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудовата злополука от
27.03.2020г. размер на 50000лв.-болки, страдания и неблагоприятни изживявания,
представляваща ЧАСТИЧЕН ИСК от общо претърпени неимуществени вреди в размер на
58830.13лв., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2020г. до датата на изплащане на
задължението; сумата 15000лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от трудовата
злополука представляваща разликата между дължимото трудово възнаграждение за
длъжността „*****************” при ответника за периода 27.03.2020г.-08.08.2022г., което
следва да му се начисли от работодателя в случай,че не бе настъпила трудова злополука с
него и изплатените му за същия период трудови възнаграждения при същия работодател,
пенсии, социално-осигурителни плащания, помощи и трудови възнаграждения изплатени от
„ЕКОАЛ” ООД,ведно със законната лихва от датата на злополуката до датата на изплащане
на задължението, както и сторените по делото разноски.
Ответникът „Оптиком“ООД счита исковете за допустими, но неоснователни. Оспорва
същите, както по основание, така и по размер.
По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ответникът не оспорва
качествата на страните на работодател и на работник по трудово правоотношение, както и
факта на настъпването на самата злополука, но обстоятелствата при които тя е настъпила
подлежат на установяване при доказателствена тежест на ищеца.
Не оспорва извършеното плащане от страна на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП" в размер на 41 169.87 лева, като обезщетение за претърпените от ищеца вреди от
трудовата злополука.
За да се стигне до заплащането на това обезщетение от застрахователя в полза на ищеца,
ответника, като негов работодател към момента на настъпване на злополуката, е сторил
всичко необходимо, за да бъдат обезпечени всички негови работници за претърпените от тях
вреди при евентуално настъпили подобни злополуки, като е сключил два типа застраховки:
задължителна застраховка „Трудова злополука” с полица № а607201100000026, сключена на
26.02.2020г., по която всъщност е извършено цитираното от ищеца плащане на сумата от
41169.87лв и застраховка ’’Отговорност на работодателя”, с полица № 3402191100000003,
сключена на 15.07.2019г., с покритие на риска, валидно към момента на настъпване на
злополуката - 27.03.2020г., по която е било предложено плащане на ищеца, но същият го е
отказал.
Непосредствено след настъпване на застрахователното събитие — трудовата злополука с
ищеца, още на 30.03.2020г. по електронната поща ответникът уведомил застрахователя за
4
настъпилото застрахователното събитие. Подали и съответните заявления за настъпилото
застрахователно събитие, като приложили всички необходими документи. Регулярно и
своевременно изпращали на застрахователя всички, поискани от него документи за
уреждане на щетите по застраховките.
Счита, че изплатената на ищеца сума, от застрахователя по сключената застраховки
„Трудова злополука" и предложената за изплащане сума от застрахователя по сключената
застраховки „Отговорност на работодателя" изцяло удовлетворяват и компенсират
справедливо реално причинените на ищеца от неимуществени вреди — болки и страдания и
имуществени вреди.
Претендираното от ищеца допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер от
50000лв, се явява прекомерно, спрямо реално претърпените от него неимуществени вреди -
болки и страдания от процесната трудова злополука. Присъждането в полза на ищеца и на
такова допълнително обезщетение би било изцяло в разрез с принципа на справедливостта,
залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД и би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, за
сметка на ответното дружество, тъй като реално ищецът е претърпял увреждания от
процесната злополука, които са с характер само на леки телесни повреди, съгласно
Постановление за прекратяване на наказателното производство.
Дори да се приеме, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са с по-висок
интензитет от този, обичайно съответстващ на уврежданията с характер на леки телесни
повреди, и съответно, за същите съдът прецени, че на ищеца се следва обезщетение в по-
висок, от изплатения му от застрахователя размер, то счита, че не ответника следва да носи
отговорността за възмездяването на тези вреди, а застрахователя, пред който ответника е
застраховал ищеца, с което е изпълнил задълженията си да осигури на своите работници
надлежно покритие на риска от възникване на увреждания от трудови злополуки.
Отговорност за евентуално присъдени на ищеца обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди ще следва да носят и лицата, пряко отговорни за настъпването на
злополуката, резултат от която се явяват настъпилите за ищеца вреди.
Има искане за привличане на трети лица-помагачи на негова страна: ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД; С. Н. К.-работника по чиято вина е настъпила трудовата
злополука, тъй като е управлявал МПС в което е бил ищеца с алкохол в кръвта.; К. Х. Т. –
лицето, което е управлявало другото МПС, участник в настъпилото ПТП - челния товарач.
Оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди от злополуката в размер на 15000лв,
представляващи разлика между трудово възнаграждение, което би следвало да получи
ищеца за периода 27.03.2020г.-08.08.2022г. и размера на изплатеното му трудово
възнаграждение от същия работодател, обезщетения за временна нетрудоспособност,
социално-осигурителни плащания, помощи, пенсии и трудови възнаграждения изплатени му
от друг работодател „ЕКОАЛ" ООД за същия период. По отношение и на този иск важи
отчасти казаното по-горе за иска за неимуществени вреди - и тази искова претенция следва
да е покрита, от една страна, както от плащането, извършено от застрахователя в размер на
41 169.87лв, като обезщетение по сключените от работодателя застраховки „Трудова
5
злополука" и „Отговорност на работодателя", така и от финансовата помощ, оказана от него
на ищеца при провеждане на болничните му лечения в общ размер на 9790лв, извършена
чрез банкови преводи по банковата сметка на съпругата му Ц. Т. М.а, с които са заплатени
дължимите се суми за лечението на ищец в МБАЛ „Св.Анна- Варна" АД в размер на 4 460лв
и на 2180лв, и в полза на „Аджибадем сити клиник" в размер на 120лв, в размер на 910лв и
в размер на 628.79 лв.
В исковата си молба ищецът признава, че работодателят му е предоставил тези пари за
лечението му, но твърди, че са му предоставени „под формата на заеми”. В действителност
заем няма. Научавали какви средства са необходими за лечението на ищеца и ги нареждали
по сметката на съпругата му, за да може да бъде заплащано лечението му. Вярно е, че в
основането на паричните преводи, които са правили е записано „заем за лечение”, но това е
направено така единствено за целите на осчетоводяването на тези, направени от
„ОПТИКОМ” ООД разходи. Твърдят, че не са имали намерение да го притесняват и не са го
притеснявали за връщането на тези средства. Приели са, че той трябва да получи съответно
обезщетение и по втората застраховка, която е направена в негова полза: „Отговорност на
работодателя”, в която следвало застрахователят да предвиди и тези, предоставени от тях
средства, ефективно изразходвани за неговото лечение.
При преценка основателността на иска на ищеца за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, следва да се имат предвид още и следните две обстоятелства:
Независимо от трудоустрояването му, ищецът беше запазен на работа в „ОПТИКОМ” ООД
на по-лека и съответстваща на здравословното му състояние административна работа - като
технически сътрудник, но със запазено трудово възнаграждение като сервизен работник. Т.е.
оставайки на работа в „ОПТИКОМ” ООД, макар и на друга длъжност, макар и на по-лека
работа, ищецът не е реализирал разлика в трудовото си възнаграждение. Това е видно от
допълнително споразумение № 107/31.05.2021г. към трудов договор № 44/29.07.2019г.
Ищецът и досега щеше да е служител на „ОПТИКОМ” ООД, при запазено възнаграждение в
размер отпреди злополуката, ако сам не беше подал молба за напускане на 09.08.2021 г. с
искане да бъде освободен, считано от 12.08.2021г. Това, че ищецът сам е напуснал, а не е
бил освобождаван от страна на ответника означава, че ищецът сам е решил да отиде на
друга, по-ниско платена работа. Затова той сам с поведението си е провокирал настъпването
на по-неблагоприятни последици за него от тези, при които се е намирал при ответника.По
тази причина и заради неговия собствен избор, той е получавал при друг работодател по-
малко отколкото при „ОПТИКОМ” ООД, за което обстоятелство ответникът не може да
носи отговорност.
Така дефинираната претенция всъщност се явява претенция за пропуснати ползи по чл.200,
ал.3 от КТ за периода 27.03.2020г.-08.08.2022г.Следва да се има предвид, че тези пропуснати
ползи се претендират за периода 27.03.2020г.-08.08.2022г. С ЕР №90962/93 от 18.05.2022г.
на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски" АД, на ищеца е определен 40% намалена
трудоспособност, след тази дата /18.05.2022г./, искът за заплащане на обезщетение за
пропуснати ползи е явява изцяло неоснователен, тъй като призната намалена
6
трудоспособност от 40% процента, а предпоставката на закона - чл.200 КТ, предвижда, че
работодателят отговаря само за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност , трайно намалена работоспособност 50
и над 50 на сто или смърт на работника или служителя. В случая работодателят не следва да
дължи обезщетение за пропуснати ползи след тази дата - 18.05.2022г.
Предвид изложеното, моли съда отхвърли изцяло исковете. В условията на евентуалност,
ако съда прецени, че искът за заплащане на неимуществени вреди се явява основателен, то
моли справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания, да бъде
определено като се спази принципът на справедливост и имайки предвид всички
обстоятелства по делото в съвкупност, както и практиката на съдилищата по отношение на
този вид обезщетение за неимуществени вреди, както и вече получените от ищеца суми -
като обезщетение от застрахователя и като финансова помощ от работодателя. С оглед
изхода на спора моли присъждане на разноските.
Третото лице-помагач ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД също прави изрично
възражение за местна подсъдност по чл. 105 ГПК по постоянният адрес или седалището на
ответника- гр. Стара Загора и съответно искане делото да се прекрати пред Районен съд
Разград и да се изпрати по подсъдност на местно компетентния да разгледа спора съд -
Районен съд Стара Загора.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между „ОПТИКОМ" ООД и
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" по застраховка „Трудова злополука" с №
№3607201100000026, както и по застраховка „Отговорност на работодателя" с №
3402191100000006.
По отношение на заявената претенция към застрахователното дружество във връзка с
изплатеното обезщетение по застраховка „Трудова злополука" с № №3607201100000026,
заявява че първоначално са били представени от страна на упълномощен служител на
работодателя, медицински документи, удостоверяващи временна неработоспособност на
работника М. Д. М.. Образувана е застрахователна преписка/щета, като претенцията и
представените документи са разгледан и е определено и изплатено застрахователно
обезщетение, при спазване на относимите норми на закона.
Съгласно сключеният застрахователен договор по застраховка „Трудова злополука"
застрахователят дължи обезщетение по реда и в размерите на чл.9, ал. 3 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука"
В конкретния случай пред застрахователя има представено копие от трудов договор,
съгласно който М. Д. М. е получавал месечна брутна заплата в размер на 1001.70лв., както и
болнични листове, удостоверяващи периода на временната загуба на работоспособност, за
244 календарни дни /прилага се хипотезата на т. 4 - над 121 календарни дни - 10 на сто/, т.е.
дължимото му обезщетение по застрахователната полица е било в размер на: 1001.70 лева х
9 започнати месеца (продължителност на болничните) х 10 % = 901.53 лв.
В последствие е представено допълнително и експертно решение на ТЕЛК № 90687 от зас.
7
№ 91 от 14.05.2021 г., издадено от МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград" АД - гр. Разград,
освидетелстващо М. Д. М. с 50% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза
„Счупване на свода на черепа“, вследствие претърпяната на 27.03.2020 г. трудова
злополука. Съгласно Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите
за риска „Трудова злополука“ застрахователната сума се определя на базата на месечната
брутна работна заплата на застрахованите работници и служители. Брутна заплата на М. Д.
М. е била в размер на 1,001.70 лв, Застрахователното обезщетение се изчислява, както
следва: Застрахователна сума: 1,001.70лв. х 12 месеца х 7 кратния размер = 34,142.80лв.
Застрахователно обезщетение: 84142.80лв. х 50%= 42,071.40лв.
По случая е било вече изплатено обезщетение за 244 календарни дни настъпила временна
загуба на работоспособност, в размер на 901,53лв.
Съгласно ОУ към сключения застрахователен договор, изплатената сума за Временна загуба
на работоспособност се приспада от определената сума за Трайно намалена
работоспособност.Допълнително заплатеното застрахователно обезщетение е определено,
като: 42,071.40лв. - 901,53лв. = 41,169.87лв.
Дължимото застрахователно обезщетение е изплатено, като това обстоятелство е безспорно
и се признава и от ищеца, и от ответника. В тази връзка счита, че до колкото
застрахователният лимит по полицата по застраховка „Трудова злополука” с
№3507201100000026 се свежда до отговорност за изплащане на обезщетение в размер на
42,071.40лв., като по-нататъшните претенции за искове по чл.200 от КТ следва да бъдат
насочени към ответника.
По отношение на заявената претенция към застрахователното дружество във връзка със
застраховка „Отговорност на работодателя“ с № 3402191100000006. Заявява, че същата е
неоснователна, тъй като от представените в копия документи по делото, а и от твърденията
на страните в исковата молба и отговора на исковата молба, може да се предположи
обосновано, че инцидентът е настъпил при извършване от страна на ищцата работа, свързана
с посещение в зърно базата на „Семпе-2“ ЕООД със служебен сервизен автомобил. При
спиране на сервизния автомобил до входа на халето, водача на челен товарач не го е видял,
излиза на заден ход, прави маневра и тръгва напред с вдигната кофа. Последвал удар в
предното дясно стъкло на автомобила, в резултат на което г-н М. получава „Множествени
рани по главата, както и счупване на свода на черепа. Действията на ищеца и колегата му,
управлявал сервизното МПС марка „Дачия" са били свързани с неправилно използване на
МПС и в противоречене на дадените им „Инструкции за безопасно движение на моторни
превозни средства". При влизане в базата през бариерата автомобилът не спазва правилата
за безопасност и пропусквателния режим на зърно базата и се насочва към маневрираща
машина - челен кофачен товарач до склад № 8. Последва удар между двете МПС, при което
са нанесени травми и на двамата работници в МПС. Действията и бездействията на
действията на двамата служители на ответника, единият от които е ищецът, довели до
трудовата злополука са вследствие на грубо неизпълнение и нарушение НА ЗДвП, ППЗДвП,
335УТ, Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
8
безопасни условия на труд, както и Инструкциите за работа от страна на ответното
дружество - работодател. Отделно от това съставляват и действия, които са различни от
възложените като работа на служителя по трудов договор. От събраните по делото
доказателства може да се стигне до заключение, че злополуката е станала при извършване на
дейност в интерес на работодателя, но е свързана с нарушаване на правилата за безопасност
при работа от страна на работника, за които същият е бил наясно.
Във връзка с изложеното прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия
ищец. Твърди, че ищецът е допринесъл за вредоносния резултат с поведението си. Същият
са е качил при водач, употребил значително количество алкохол, като е бил наясно и е
съзнавал този факт. Застъпва тезата, че напълно вероятно и възможно ищецът и водачът в
процесното МПС са изпили съвместно оперделено количество алкохол, като след това са
пътували с процесното МПС заедно.
Работникът М. Д. М. не е положил нужните грижи и внимание за здравето и безопасността
си и най-вече не е изпълнила своите трудови задължения съобразно проведеното му
обучение и инструктаж, като с поведението си реално сам се е изложил на риск. Ищецът е
съзнавал, че извършва действия, с които нарушава установените правила на работа, както и
е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат от това, но се е надявал, че ще
го предотврати, като с това твърдим и правим възражение, че случая може се квалифицира и
като проявена груба небрежност, проявена от страна на ищеца.
Отделно от това, от страна на ищцовото дружество има данни, че ищецът е бил запознат с
длъжностната си характеристика, проведено и е специално обучение и е бил инструктиран
за работата си.
М. Д. М. е застраховано лице по силата на застрахователна полица „Отговорност на
работодателя” № 3402191100000006. Във връзка с изложеното по - горе и на основание
раздел IV, т.1, буква „б” от ОУ, представляващи неразделна част от застрахователния
договор, Застрахователят не дължи обезщетение за временна неработоспособност, трайна
неработоспособност или смърт, дължащи се на неспазване на инструкциите за безопасна
работа. Пред ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” съгласно застрахователния
договор не е налице основание за наличие на покрит застрахователен риск, респективно
основание за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение.
Поддържа и подкрепя възраженията на ответника по отношение на втория предявен от
ищеца иск - за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от същата
трудова злополука в размер на 15000 лв, представляващи разлика между трудово
възнаграждение, което би следвало да получи ищеца за периода 27.03.2020 г,- 08.03.2022 г. и
размера на изплатеното му трудово възнаграждение от същия работодател, обезщетения за
временна нетрудоспособност, социално-осигурителни плащания, помощи, пенсии и трудови
възнаграждения изплатени му от друг работодател „ЕКОАЛ" ООД за същия период.
Оспорва изцяло, като неоснователен и този иск. Ищецът е напуснал по своя молба ответното
дружество като сам е прекратил трудовия си договор и избрал да работи за друг работодател
при различни и също избрани от него условия и договорено възнаграждение. Да се търси
9
разлика е до предходно получавано трудово възнаграждение в подобна ситуация е
неоснователно и незаконосъобразно. Отделно от това твърдим, че подобно обезщетение не е
предмет на застрахователно покритие по сключените с ответника застрахователни договори.
Във връзка с инцидента има образувано ДП № 1873 ЗМ 2020/2020г., по описа на РУ на МВР
гр. Разград, като моли, съда служебно да изиска и приложи по настоящото производство в
цялост преписката по образуваното ДП. В хода на ДП са събрани допълнителни
доказателства във връзка с настъпилия инцидент, при който поради наличие на
противоправно поведение от страна на повече от един участник в него са нанесени вреди на
работници в ответното дружество. Представянето на тези доказателства е в пряка връзка с
възражението ни по отношение неправомерното поведение и нарушение на правилата и
нормативните актове отстрана участниците в инцидента.
Предявените срещу „ОПТИКОМ" ООД искове са недоказани и по размер, силно завишени.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието “справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие.
Безспорно е, че определена травма на човек не може да бъдат изцяло оценена в пари,
предвид което при определянето на размера на обезщетението се следват принципа на
справедливостта, законовите разпоредби и съдебната практика при определяне на
обезщетения от подобен вид и с подобна степен.
Третото лице-помагач К. Х. Т. счита, че няма съвина от негова страна. За настъпилата на
27.03.2020г. трудова злополука /ПТП/, респективно за претърпените от ищеца болки и
страдания, а също и за имуществените счита,че няма вина.Работи в „СЕМПЕ 2" ООД от
2009 г., на зърнобаза, намираща се след ЖК „Орел" в град Разград. Притежава Свидетелство
за правоспособност „водач на челен кофъчен товарач".
В деня на злополуката прекият му началник и ръководител на зърнобазата - П. П., му
наредил да транспортира чували със зърно от лабораторията на базата до склад № 1. Челният
товарач, с който трябвало да извърши тази дейност бил паркиран до склад № 1, но на него
нямало прикачена кофа, в която да се натоварят и транспортират чувалите. Поради това се
придвижил от склад № 1, през работната площадка до склад №8. В този склад била
въпросната кофа, която трябвало да прикачи към товарача, след което да се придвижи до
лабораторията, да натовари чувалите и съответно да ги разтовари в склад № 1.
Придвижвайки се през работната площадка между склад № 1 и склад № 8 видял, че там няма
хора или други моторни превозни средства. В зърнобазата има установени правила, които
забраняват на външни лица или моторни превозни средства да пребивават на работната
площадка, ако нямат конкретна причина пряко свързана с работния процес в момента. Освен
това не само на площадка, но също и в опасна близост до складовете и техните
входове/изходи е забранено да пребивават лица или МПС - та, които не са пряко натоварени
с работата, която се изпълнява в тях.
В случай, че външни лица трябва да бъдат на територията на базата, на входа на същата те
биват спирани от охраната, съобщават с каква цел посещават базата, съответно лице ги
10
посреща и придружава до място, където трябва да отидат - сграда, помещение, склад,
работилница, лаборатория или място за паркиране, когато са с МПС.
През този ден не са се извършвали товаро-разтоварни дейности на работната площадка
докато се придвижвах по нея, а и в близост до склад № 8 нямало никой.
След като влязъл в склада, прикачил кофата. Площта, на която трябвало да извърши
маневрата за излизане назад е малка, а челният товарач с прикачената към него кофа е с
голяма дължина (около 6 м.) и с цел да не засегне други обекти в склада и неговата стена,
позиционирал кофата с „ножа" надолу, като така се намалява общата дължина на състава и
маневрата се извърша безопасно. Ориентирайки се по страничните огледала за обратно
виждане и леко обърнат назад излязъл от склада на заден ход, като позиционирал товарача
така, че да започне да се движи напред. В това положение кофата ограничавала видимостта
му непосредствено пред него, защото тя е на около 3 м. пред кабината, от която управлява
товарача. Допълнително и стената на склад № 8 ограничава видимостта от позицията, в
която се намира, за това след като знаел, че пред входа на склада, а и в близост до него няма
никой, започнал да спуска кофата, за да има необходимата видимост преди да продължи
напред през площадката към лабораторията. При спускането на кофата усетил, че нещо я
препятства и тя не може да слезе, за това решил да я повдигна и тогава видял колата под
кофата. Не е вярно, че по време на сблъсъка между двете МПС-та, челният товарач се е
движил. Ако беше така уврежданията по МПС щяха да са много по-големи предвид това, че
челният товарач тежи около 9 тона, а с прикачената кофа общата му маса става около 9,7
тона. Очевидно през цялото това време и двамата са виждали добре челният товарач, както
и че той маневрира с него пред входа на склада, но въпреки това не са предприели действия,
да се отдалечат и да застанат на безопасно място.
За пристигането и присъствието на Ст. К. и Мл. М. - сервизи работници на „ОПТИКОМ"
ООД в базата, никой не го е уведомявал, по никакъв начин не е знаел, че те ще дойдат в този
ден и час. Няма как и да допусне, че ще има външни лица до склада предвид правилата в
базата и това, което видях преди да вляза в склада.
Освен това, когато пристигнали в базата, охраната на входа ги е спряла. Казано им е да
изчакат лице, което да ги придружи до работилницата, където трябва да отидат. Вместо да
изчакат или да отидат до работилницата, която е близо до входа на базата, или да паркират
автомобила на предвидените за това паркоместа те са потеглили към склад № 8. Можело е
също така да паркират до стената на склад № 8, където мястото е по-малко опасно.
Двамата като сервизни работници, често са посещавали зърнобазата на „СЕМПЕ 2" ООД,
запознати са с вътрешния ред за посещенията и пребиваването на нейната територия. С
оглед на професионалната им подготовка и предвид трудовите им задължения са запознати
много добре и с техническите характеристики на челния товарач, с параметрите на неговата
работна и съответно опасната му зона, когато машината е в работещ режим.
С. К. не е трябвало да управлява МПС през работната площадка и в близост до входа на
склад № 8. Зоната около склада и пред входа му е предназначена за товаро-разтоварни
11
дейности, които са с висока степен на производствена опасност или иначе казано и за
двамата не е имало каквато и да е било основателна причина да бъдат на това място в
базата. Въпреки, че са знаели правилата за посещение в базата те съзнателно и на свой риск
са ги нарушили.
Ст. К. е нарушил и задълженията си на работник по чл. 126 от КТ да спазва техническите и
технологическите правила, както и да спазва правилата за здравословни и безопасни
условия на труд. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗЗБУТ - Всеки работещ е длъжен да се
грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите
лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените
от работодателя инструкции.
На следващо място като работник той е длъжен да се явява на работа в състояние, което му
позволява да изпълнява възложените му задачи и да не употребява през работното време
алкохол или друго упойващо вещество.Видно от Постановление вх.№ 799/26.02.2021г. за
прекратяване на наказателното производство на Н. Петрова - прокурор при РП-Разград, стр.
5 и заключението по назначената по ДП химическа експертиза е бил в нетрезво състояние, с
концентрация на алкохол в кръвта от 1,48 на хиляда, към часът на злополуката. Тази
концентрация на алкохол очевидно е довела до нарушено възприятие на околните фактори
от страна на Ст. К., нарушава се зрителното възприятие, касаещо правилна преценка за
отдалечеността до друго опасно превозно средство, намалява се възможността за адекватна
преценка на скоростта на движение и своевременна реакция. Самоконтролът върху
действията осезаемо намалява. В хода на делото спрямо обв. Ст. К. е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК и образувано НОХД № 141/2021 г. по
описа на РС-Разград, приключило с одобряване на сключено споразумение.
С това си поведение той е поставил колегата си - ищецът Мл. М. в състояние на повишена
опасност за неговото здраве и живот.
Счита, че вината за настъпилата трудова злополука е на третото лице помагач на ответника
- С. Н. К. и водач на лек автомобила „Дачия Докер" с рег.№ СТ 8683 ВН. За настъпването на
същата евентуално е допринесъл и пострадалият ищец, който се е качил в лек автомобил
управляван от лице употребило алкохол, както и като не е възпрепятствал същия да се
придвижи с МПС-то в опасна близост до склада, респективно до челният товарач, като не го
е посъветвал да спрат на безопасно място в базата, сам се е поставил в състояние на
опасност за живота и здравето си. С това си поведение е допринесъл за настъпването на
неблагоприятния резултат. Дори да не е знаел, че колегата му е употребил алкохол е
трябвало да прояви минимално дължимата грижа да разбере това, както и минимално
дължимата грижа да спрат с МПС- то на обозначените за това места, които са безопасни.
При деликта обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите. Без правно значение е дали пострадалият е допринесъл за
увреждането си със свои действия или със свои бездействия, съпричиняването е "деяние" на
пострадалия, което е в причинна връзка с увреждането и то влече своите последици
независимо от това дали е "виновно" или "невиновно". Вината на пострадалия не е елемент
12
от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да
действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Като водач на челен товарач е изпълнил правилно всички маневри, съобразявайки ги с
инструкциите и правилата за управление на това тежко товарно МПС, както и с външните
фактори, касателно пространството за маневриране, параметрите му и механизмите за
управление.
В заключение за да е изпълнен фактическия състав на чл.200 ал.1 КТ е необходимо да се
установи, че ищецът е бил в трудово правни отношения с ответното дружество към момента
на злополуката, наличие на претърпяна трудова злополука, причинена при или по повод на
възложена работа, наличие на причинна връзка между трудовата злополука претърпени
вреди. Отговорността на работодателя е гаранционно-обезпечителна. Той може да се
освободи от нея само чрез възражение за плащане, тъй като само плащането погасява
вземането на пострадалия.
Видно от представените по делото писмени доказателства, а също и от изявленията на
ищеца и ответника по главния иск, първият е получил като обезщетение сумата в размер на
41 169.87 лева от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", в качеството на
застраховател по сключена между ответника - „ОПТИКОМ" ООД /работодател/ -
задължителна застраховка „Трудова злополука" с полица №3607201100000026 на 26.02.2020
г.. Предвид вида и степента на описаните в исковата молба увреждания, считам че с тази
сума изцяло се удовлетворяват и справедливо компенсират реално претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания.
В съдебната практика е константно прието да се присъждат обезщетения в размер от
50000лв или над тази сума в случаите на причинена смърт, или при тежки телесни
увреждания, или при множество на средни такива.
Счита, че и искът за неимуществените вреди е неоснователен предвид изложените от
ответника - работодател възражения и доводи, а именно, че на ищеца му е оказана
финансовата помощ, при провеждане на болничните му лечения в общ размер на 9790лв,
извършена чрез банкови преводи по банковата сметка на съпругата му Ц. Т. М.а, с които и
той сам признава, че са били заплатени дължимите се суми за лечението му на МБАЛ
„Св.Анна-Варна" АД в размер на 4460лв и на 2180лв, и в полза на „Аджибадем сити
клиник" в размер на 120лв, в размер на 910лв и в размер на 628.79лв.
Очевидно, че не е налице соченото между страните заемно правоотношение, въз основа, на
което горепосочените суми са били изплатени. Самият ответник е направил признание в
отговора на исковата молба, че предоставяйки тези средства на ищеца чрез неговата съпруга
не е целял тяхното връщане в един бъдещ момент и макар счетоводно тези суми да са
оформени като заем, те не представляват такъв, а са предоставени, именно за да покрият
разходите на ищеца за неговото болнично лечение и да го компенсират за претърпените
имуществени вреди.
13
Основателно е и възражението на ответника, че не му се дължи обезщетение изразяващо се
в разликата между полагащото му се трудово възнаграждение за периода от 27.03.2020 г. до
предявяването на исковата молба, тъй като същият макар и да е бил преназначен на друга
длъжност с по-лека по характер работа е получавал същото по размер трудово
възнаграждение, каквото и преди злополуката, след което ищецът сам е поискал да бъде
освободен и от тази длъжност /работа/ и така се е лишил от възможността да продължи да
получава полагащото му се при ответника трудово възнаграждение след 10.08.2021 г.
Съответно на това са неоснователни и претенциите за заплащане на лихви за забава върху
претендираните суми от датата на злополуката до окончателното им плащане, както и
разноските по делото. Моли съда да отхвърли изцяло, като неоснователни предявените
искове.
В условията на евентуалност,ако съда счете иска за основателен, то моли съда да определи
обезщетение съобразно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и практиката на
съдилищата по отношение на този вид обезщетение за неимуществени вреди, както и
имайки предвид всички обстоятелства по делото в тяхната съвкупност, да се произнесете
относно вината, налице ли е съпричиняване/допринасяне, относно степента на приноса и
съответно на това и на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД ако прецени да намали определеното
обезщетение, като се вземат предвид и получените от ищеца досега суми като обезщетение
от застрахователя и като финансова помощ от работодателя. С оглед изхода на спора
претендира и разноски.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и изслушаните
екзпертизи, съдът установи следните факти: Ищецът и ответника са сключили трудов
договор №44/29.07.2019г., по силата на която ищецът е занначен на длъжнист
„*****************- механик,земеделски машини“ на пълен работен ден с основно месечно
възнаграждение от 945лв.,месторабота: Разград сервиз с 6 месечен срок за изпитване.
Между „ОПТИКОМ" ООД и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" по застраховка
„Трудова злополука" с № №3607201100000026, както и по застраховка „Отговорност на
работодателя" с № 3402191100000006.
На 27.03.2020г. около обяд заедно с колегата му С. Н. К. по разпореждане на прекия им
ръководител Цено Ценов посетили зърнобаза на „СЕМПЕ-2” ЕООД град Разград, находяща
се в град Разград, ж.к.”Орел” за обслужване на машина, която била на ход. До зърнобазата
двамата отишли със служебен сервизен автомобил Дачия Докер с рег.№СТ 86 83 ВН, като
л.а. управлявал С. К., а ищеца се возел на предна дясна седалка. На входа на базата има
установен пропускателен режим, както и поставена инструкция за посетители. На входа се
записват имената на всеки посетител, като в случая охраната позвънила на главния инженер
Ангел Дамянов за пристигналата сервизна група. Получили инструкция да се придвижат до
работилницата. Инж.Дамянов не ги намерил пред работилницата. Вместо да изчакат в
работилницата на Сепме 2, двамата отишли при склад №8 където била машината за
обслужвне. Докато ги търсели на св.П.П. се обадил М. М., началник склад да му каже за
станал инцидент. Обадили се и на св.Й., търговски предствител на дружеството ответник.
14
Сервизният автомобил видял машината за обслужване /фадрома/ и я последвал. Машината
влязла в склад №8,без кофа. Когато пристигнало на място св.Пенев видял служителите на
сервизния автомобил, навън с окървавени лица, в съзнание. От тях разбрал,че самоволно
решили да последват фадромата. Двете МПС били спрели едно до друго, като пострадал
бил л.а. на Ортиком. Фадромата била вече с кофа.В последствие се установило,че при
спиране на сервизния автомобил до входа на склад №8, водача на челен товарач не видял
сервизнияавтомобил, излязъл на заден ход, направил маневра и тръгнал напред с вдигната
кофа, при което последвал удар в предното стъкло на автомобила им.
Дошла линейка и откарала пострадалите. В резултат от получените от злополуката
увреждания:закрита полифрагментна фрактура на дясна челна кост, десен челен синус,
покрива на орбитата в дясно и разместена фрактура на орбитален ръб; фисура/пукнатина/ на
пода на предната черепна ямка с изтичане на ликвор; разкъсно-контузна рана в челната
област и десен горен клепач; счупване на носни кости, ищецът лежал от 27.03.2020г. до
30.03.2020г. в Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, при което му
била извършена хирургическа интервенция-„краниектомия и екстирпация на костни
фрагменти”.
Предвид показанията на св.Пенев от Семпе 2 ЕООД за пропусквателния пежим и дадените
указания на ищеца и Третото лицеи Ст.К. е изискана тетрадка/днавник, в които се отразява
допуснатите външни лица в зърнобазата на Семпе 2 ЕООД на дата 27.03.2020г. От Семпе 2
ЕООД е допэозиран отговор /л.932/,от който се установява,чеу в дружеството няма налични
документи относно организацията на пропусквателния режим в зърнобазата, които да
отразяват допускането на външни лица към дата 27.03.2020г.
Според св.Й. в базата на ответника е забранена употребата на алкохол, като не се допускат
работници в нетрезво състояние. За свидетеля е изненада отчетеният резултат на С. К..
През периода 11.05.2020г.-17.05.2020г. отново лежал в Клиника по неврохирургия при
МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, при което му била извършена хирургическа
интервенция-„дебридман, лаваж, друнаж, супинация, дурален силант, няколко единични
шева”.
През периода 11.01.2021г.-15.01.2021г. лежал в Клиника по чернодробна, жлъчна,
панкреатична и обща хирургия, Отделение по лицево-челюстна хирургия при „Аджибадем
Сити Клиник”, Болница Токуда, при което ми бе извършена хирургическа интервенция-от
тубера на париеталната кост се отпрепарираха 3 кортикоспонгеозни костни присадки, с
последните се е осъществила реконструкция на горния орбитален ръб, костните
автотрансплантати са фиксирани към черепните кости с титанови минипластини и титанови
винтове, хемостаза, послоеи шев и затваряне на коронарния достъп. Направена е ревизия на
кожния дефект на горния десен клепач, премахнати са фибросните натрупвания.
Ответникаът предоставил финансовата помощ за провеждане на болничните лечения на
ищеца в общ размер на 9790лв, извършена чрез банкови преводи по банковата сметка на
съпругата му Ц. Т. М.а, с които са заплатени дължимите се суми за лечението му на МБАЛ
15
„Св.Анна-Варна" АД в размер на 4460лв и на 2180лв, и в полза на „Аджибадем сити
клиник" в размер на 120лв, в размер на 910лв и в размер на 628.79лв.
С Разпореждане №29/12.05.2020г. на длъжностно лице при ТП-НОИ Стара Загора
злополуката е призната за трудова.
Ha 14.05.2021г. ищецът бил освидетелстван с ЕР №90687/91 от 14.05.2021г. на ТЕЛК при
МБАЛ „Св.Иван Рилски” АД град Разград и ми бе определена трайно намалена
трудоспособност от 50% до 01.05.2022г. за срок от една година.
На 12.08.2021г. трудовото му правоотношение с ответника било прекратено по взаимно
съгласие и бил преназначен на длъжност „технически сътрудник” в предприятието на
ответника.
На 18.05.2022г. бил освидетелстван от ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски” АД град Разград,
като му е определен процент трайно намалена трудоспособност от 40% за срок от 2години, с
вписани противопоказни условия на труд: тежък физически труд, нервно- психическо
пренапрежение.
За инцидента е образувано ДП №1873 ЗМ-202/2020г. по описа на РУМВР-Разград, ПП вх.
№799/2020г. по описа на РП, приключили с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 26.02.2021г.
Спямо третото лице помагач- Ст. К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 3436, ал. 1 от НК и образувано НОХД № 141/ 2021г. по описа на РС-Разград,
приключило със споразумение.
С подълнително споразумение №107/31.05.2021г. трудовият договор е изменен като ищецът
е преазначен от длъжност „*****************“ на „технически сътрудник“ с основно
трудово възнаграждение от 1040лв.
Относно претърпените болки и страдания са разпитани двама свидетели.Св.Ц. М.а, съпруга
на ищеца твърди,че за инцидента найучила от регионалния мениджър, който й обяснил как
точно е станал инцидента, какво е състоянието на съпруга й, както и че е по-добре да бъде
траспортиран за лечение в гр.Варна. В болница „Св.Ана“ му направили операция за
отстраняване на парценцата от черепа, като извикали и очен лекар да намести окото.
Поставили му пластини, едната да придържа окото, а другата в носа.Свидетелката видяла
съпруга си на третия ден.Бил с превръзка, имал кръвпо лицето и носа.След изписването
трябвало да ходят на превръзка.М. имал гобям белег от челото до окото.Наложила се
последваща операция за наместване на окото. Очите му не били симетрични.Това правело
впечатление и М. отказвал да излиза сред хора.Не допускал никого до себе си. Започнал да
изпада в депресия и постоянно да се гледа в огледалото. Не излизал навън. Не можел да
спи.Наложило се постоянно да се пази, тъй като по това време върлувал Ковид-19. Раната на
окото не зараствала,вкл. и след втората операция. Била постоянно възпалена, а окото му
течало.Тъй като раната се влошила се наложила ревизия. Изрязали възпалената част и
сложили капсула с гел. Това не помогнало, тъй като част от раната останала и отново била
гнойна. Следващите месеци лутайки се посетили няколки специалиста. Стигнали в болница
16
Токуда. Там му направили операции за отстраняване на некротичната тъкан и
реконструкция на веждата. В продължение на десетина месеци се наложило М. да пие
антибиотици. Края на месец март 2021г. раната му вече била зараснала.Месец юни мъжът й
се върнал на работа. Свидетелката твърди,че съпругът и коренно се променил след
злополуката, както психически, така и видимо физически.
Св.Т. Н., тъст на ищеца твърди,че преди инцидента М. бил спокоен,добър баща и съпруг.
Сега е отчаян. Трудно изживял станалото. Постоянно мислел за това. Споделил му,че не
може да остана на работа във фирмата, тъй като свичко му напомня за инцидента. Преди
това във фирмата също имал инцидент, счупен зъб. Затова напуснал.
По делото е назначена автотехническа експертиза, според заключението на която водачът на
телескопичния товарач „JSB 535-95 Agri Plus” с рег.№РР 05676 - К. Т. е излязъл заедно с
машината назад от склад №8. Веднага след излизането от склада движейки се назад,
товарачът завил наляво и след като застанал успоредно на входа на склад №8 с предна част
насочена към т.а.”Дачия Докер”, спрял на място, превключил на предна предавка и потеглил
напред. При движението си напред, телескопичният товарач блъснал с кофата прикачена на
върха на телескопа, намиращия се пред него т.а.”Дачия Докер”, в зоната на челното стъкло
и предната част на покрива. След сблъсъка, водачът Т. преместил назад телескопичния
товарач, спрял и спуснал кофата си на нивото на терена.
Скоростта на т.а.”Дачия Докер” с per. №СТ 8683 ВН непосредствено преди ПТП и в
момента на сблъсъка е била 0 км/ч, т.е. същият се е намирал в спряно положение. Скоростта
на телескопичния товарач „JSB 535-95 Agri Plus” с рег.№РР 05676 непосредствено преди
ПТП е била 0 км/ч, а в момента на удара около 5-10км/ч. В момента на сблъсъка, т.а.”Дачия
Докер” с per. №СТ 8683 ВН е бил в покой.
По време на ПТП, водачът К. Х. Т. е седял в едноместната кабина на телескопичния
товарач. Водачът С. Н. К. е седял на предната, лява седалка на т.а.”Дачия Докер”, а ищецът
М. Д. М. е седял на предната, дясна седалка.
Водачът на т.а.”Дачия Докер” С. Н. К. е нямал обективна пречка да възприеме действията на
водача на телескопичния товарач след излизането му от склад №8. Водачът на
телескопичния товарач К. Х. Т. е имал обиктивна пречка да възприеме действията на водача
на т.а.”Дачия Докер”, тъй като непосредствено преди ПТП телескопичното устройство на
товарача е било вдигнато и при движението му назад на излизане от склад №8 същото най-
вероятно е ограничавало видимостта надясно към т.а.”Дачия Докер”. При движението на
телескопичния товарач непред, най-вероятно видимостта му в същата посока, т.е. към
т.а.”Дачия Докер” също е била ограничена, този път от кофата прикачена към върха на
телескопичното устройство.
В автоекспертната теория,под техническа възможност за предотвратяване на ПТП се
разбира възможността водачът на съответното МПС да спре преди мястото където върху
пътното платно пред него има неподвижно препятствие или преди мястото върху пътното
платно, където траекторията му на движение се пресича с траекторията на движение на
17
подвижно препяствие, каквото може да бъде ППС, пешеходец или др. Този алгоритъм се
основава на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Тъй като непосредствено преди ПТП, т.а.”Дачия Докер” е
бил в спряно положение, водачът му е нямал техническа възможност да предотврати
процесното ПТП, чрез аварийно спиране. Непосредствено преди ПТП телескопичния
товарач е бил в спряно положение след изпълнение на маневрата движение назад при
излизането му от склад №8. Възможността за предотвратяване на ПТП от страна на този
водач се е изразявала с осигуряване на видимост преди управляваното от него превозно
средство да бъде приведено в движение напред.
Входът на зърнобазата е съоръжен с помещение за охраната, бариера и информационна
табела.На последната са изобразена пътни знаци А39 “Внимание!Други опасности“ и
В26“Забранено е движение със скорост по-висока от означената“ /20км/ч./, важащи за цялата
база. На пътния участък след входа няма хоризонтална маркировка.Вляво до сградата има
лента за камиони,изчакващи излизане от зърнобазата.При влизане пред тази лента има пътен
знак В4“Забранено е влизането на т.а.“, а на излизане вляво на лентата-пътен знак
В27“Забранени са престоят и паркирането“. На кантарите има пътни знаци В1“Забранено е
влизането на ППС“ и Г9“Преминаване отдясно на знака“,указващи кой кантар е за влизащи
и кой за излизащи т.а.След кантарите в пътния участък до склад №/ няма хоризонтална
пътна маркировка и пътни знаци.Пътните знаци предназначени за ППС идващи от склад №8
към останалата част на зарнобазата за „Стоп“ и „Задължителен завой наляво“.
Според назначената СМЕ при трудовата злополука ищецът е получил: -закрита
полифрагментна фрактура на дясна челна кост, десен челен синус покрива на орбитата в
дясно и разместена фрактура на орбитален ръб; фисура /пукнатина/ на пода на предната
черепна ямка с изтичане на ликвор;разкъсно-контузна рана в челна област и десен горен
клепач; счупване на носни кости.
В хода на възстановяване, на мястото на разкъсно-контузна рана и подлежащата фрактура,
се е развил упорит бактериален процес, предизвикан от Стафилококус ауреус. Поради
костния дефекта на фронталната /челна/ кост в дясно супраорбитално с липса на горния
орбитален ръб и изразена мекотьканна деформация, вкл. и дискретна деформация на
вътрешната /медиална/ орбитална стена, както и значим кожен дефект на горния клепач, е
цел подобряване на състоянието, е извършено оперативно лечение - костна и кожна
пластика.
Диагностицирана е периферна пареза на VII /лицев/ черепно-мозъчен нерв /ЧМН/ в дясно -
състояние на частична загуба на движение на лицеви мускули.
Във връзка с получените травматични увреждания ищецът е претърпял комбинирани
оперативни интервенции за: закритото счупване на свода на черепа - екстрипирани
множество костни фрагменти и чужди тела /камъчета и косми/, пластика е изкуствена дура
матер /най- външна обвивка на мозъка/ и дурален силант, зашиване на клепача /тарзорафия/
в дясно и наложена предна носна тампонада, последици от ЧМТ — остеомиелит
/инфекциозно възпалително най-често бактериално заболяване на костта, възникващо
обичайно от първично огнище в надлежащи тъкани/ с фистула и гнойна секреция областта
18
на медиалния ръб на дясна очница — дебридмант /хирургическо отстраняване на мъртва или
инфектирана тъкан с цел да се подобри потенциалът на зарастване на останалата здрава
тъкан/, лаваж, дренаж, хемостаза, дурален силант на мястото; посттравматична деформация
на дясна орбита - реконструкция на горния орбитален ръб с костни автотрансплантанти,
титанови минипластини и титанови винтове, ревизия на кожния дефект на десен горен
клепач – премахване на фиброзните натрупвания /повишено разрастване на съединителната
тъкан/ и Комбинирана пластика с кожен автотрансплантант, взет от зоната зад дясно ухо.
След ПТП била налице промяна във външния вид на ищеца в резултат от получените
увреждания при трудовата злополука на 27.03.2020г. Извършеното оперативно пластично
лечение значително е подобрило състоянието на горна лицева половина до начин, който се
установява към настоящият момент.
Оздравителният период от посочените уврежданията следва да се разглежда съвкупно.
Видно от медицинската документация М. М. е бил временно неработоспособен една
календарна година - за периода 27.03.2020-25.03.21 г. При действието на ЕР
№90687/14.05.2021г. на ТЕЛК при МБАЛ-Разград е бил преназначен на друга длъжност-
31.05.2021г. Увредата свързана с промяна/ намаляване на зрението надясно око е с
посттравматична генеза и ще остане трайна и завинаги, с очертаваща се негативна динамика.
Хлътването/изместването на очната ябълка навътре в орбитата също ще е трайно състояние.
Това се отнася и до деформитета и асиметрията на горния лицев етаж. Медицинските
причини са довели до определени 40% трайно намалена неработоспособност.
Всички четливи косови бонове, посочени са относими към провежданото лечение с
изключение на: Неоангин и Нолипрел би форте - касов бон 00834940097/02.09.2020г, Аптека
„Сейба“ Разград;Ксилометазолин солуцио - касов бон 00078400028/02.02.2021г Аптека
„Добричфарма“ Разград; Муконазал и Берлиприл Юмг - Касов бон
00593180063/26.03.2021г. Аптека „Мултимед 2014“ Разград.
Приложените фискални бонове, съответстват на заплатена такса за ЛКК във връзка с
издаване на тези болнични листи. От тях изключение прави заплатена такса за Рентген —
вероятно за предоставяне на копие от рентгенов образ на CD, но това също има отношение
към общия оздравителен процес.
Фискалните бонове също сочат връзка между плащанията и извършените оперативни
интервенции. Останалите документи фактури и касови бонове от Аджибадем сити клиник
сървисис ЕООД и Герма и КО ЕООД,Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда ЕАД нямат
пряко отношение към оперативното лечение, но имат касаят оздравителния процес,
При възникналият на 27.03.2020г. инцидент водачът на МПС „Дачия Докер“ с per. №
СТ863ВН С. К. се е намирал под въздействие на алкохол. Със Съдебно-химическа
експертиза №19/02.04.2020г. на НТЛ ОД МВР- Разград в изследваната проба от кръв на С.
Н. К. с ЕГН********** е констатирано наличие на етилов алкохол с концентрация 1,25%о
(g/1) към момента на вземане на кръвната проба - 27.03.2020г. 12,45ч. Към времето на
настъпване на трудовата злополука - 11,15ч. на същата дата тази концентрация е била
19
1,48%о, което отговаря на лека степен на алкохолно повлияване, на горна граница. При
такова алкохолно опиянение е налице добро самочувствие и самодоволство, намалени са
самокритичносгга, самопреценката и работоспособността. Емоциите са предимно
положителни. При такава степен на алкохолно въздействие не винаги може да се възприеме
въздействието на алкохол при обикновено внимание,
Пасажерът на предна дясна седалка М. М. не е бил алкохолно повлиян.
Назначена е и офталмологична експертиза, според която към настоящия момент
пхоказателите на ищеца са: VOD=0,6 с - 1,00 d. cyl ax.Ogr.; TOD=19 mmHg; TOS=18mmHg;
Д.О. - вежди - лека деформация, орбита - състояние след пластика на горния орбитален ръб;
долен, медиален и темпорален ръб - интактни, очна ябълка - подвижна във всички погледни
позиции, клепачи - цикатрикс на горния клепач, непълно затваряне на клепачната цепка
(лагофталм), конюнктива - спокойна, роговица - прозрачна, ПК - норм. дълбока, с бистро
съдържимо, ирис - запазен строеж, зеница - кръгла, еднаква с лявата, норм. ФМР, леща -
прозрачна, очно дъно - папила с ясни граници, коса, C/D=0,4-0,5; темпорално бледа, макула -
отслабен рефлекс.
Описаните в медицинската документация промени за дясно око:нарушение в
цветоусещането - дисоциация за червения цвят;намалена зрителна острата за далеко;трайно
понижено налягане на дясно око, сравнено с лявото;стеснени периметри за виждане;непълно
затваряне на клепачната цепка и периферна пареза на 7-ми ЧМН; са с посттравматична
генеза. Въпреки провеждането на постоянно наблюдение и лечение от специалист
промените са с негативна динамика и не са компенсирани. Те се задържат трайно след
получаване на травмата и до момента. Не се очаква подобрение, а прогнозата е за
прогресиране на състоянието. Изместването от нормалната анатомо-физиологична позиция
на дясна очна ябълка навътре в орбитата е трайно състояние.То е резултат от получената
механична - костна и мекотъканна травма в тази област при инцидента от 27.03.2020г.
Проведените оперативни интервенции - костна и пластична корекция са били правилни и
необходими и са довели до значително подобрение във външния вид на пострадалия.
Деформитета и асиметрията на горния лицев етаж: след оперативните корекции на
получената травма и периферната пареза на лицевия нерв /VII черепно-мозъчен нерв/ е
трайно състояние.
Съгласно назначената съдебно-счетоводна експертиза Размерът на БТВ на ищеца, за месеца
предхождащ трудовата злополука е 1001.70лв., нетно 777.30лв. дължимото месечно брутно
трудово възнаграждение на длъжността „*****************“ за периода : 27.03.2020г.-
18.05.2022 г. е 28547,77 лева, от които основно трудово възнаграждение 26748,45 лв.
допълнително за проф.опит 1 799,32лв., удръжки /ДОО, 30, ДЗПО + данък ЗДДФЛ/ 6 395,27
лева; чиста сума за получаване 22152.50лева; 27.03.2020г.- 08.08.2022г. е 31 654,64 лева, от
които основно трудово възнаграждение 29 644,53лв., допълнително за проф. опит е
2010,11лв., Удръжки /ДОО, 30, ДЗПО + данък ЗДДФЛ/ е 7091,27 лева, чиста сума за
получаване 24563.37лв
Стойността на заплатените от ищеца разходи за престой и оперативно лечение за периода
20
27.03.20г.-25.07.22г. по представените фактури са в размер на 8298.79лв.Стойността на
заплатените медикаменти по касови бонове е 1025.85лв. Стойността на зпалатените такси за
прегледи,за издаване на протоколи от ЛКК е 744.80лв. Стойността на заплатените такси за
прегледи и изследвания в РТурция е 891лв.
На 04.08.21г. ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп" е изплатило сумата от 41169.87 лева,
като обезщетение за претърпените от ищеца вреди от трудовата злополука, определено по
реда и в размерите на чл.9, ал.3 от Наредбата за задължително застраховане на работниците
и служителите за риска „трудова злополука".Пред застрахователя е представено копие от
трудов договор, с месечно МТВ на ищеца от 1001.70лв., както и болнични листове,
удостоверяващи периода на временната загуба на работоспособност, за 244 календарни дни,
т.е. дължимото му обезщетение по застрахователната полица е било в размер на: 1001.70
лева х 9 започнати месеца (продължителност на болничните) х 10 % = 901.53 лв.
В последствие е представено допълнително и експертно решение на ТЕЛК № 90687 от зас.
№ 91 от 14.05.2021 г., издадено от МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград" АД - гр. Разград,
освидетелстващо М. Д. М. с 50% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза
„Счупване на свода на черепа“, вследствие претърпяната на 27.03.2020 г. трудова
злополука. Застрахователят е определил обезщетението на база на месечната брутна работна
заплата: 1001.70лв. х 12 месеца х 7 кратния размер = 34,142.80лв. Застрахователно
обезщетение: 84142.80лв. х 50%= 42071.40лв. След приспадане на вече платеното
обезщетение от 901,53лв. е изплатил дължимото обезщетение от 41169.87лв..
През м.февруари 2022г. ищецът получил на имейл предложение за спогодба с ответника и
третото лице застраховател за допълнително заплащане на сума от 10523.27лв., като
окончателно обезщетение за всички претърпени от него имуществени и неимуществени
вреди от трудовата злополука.
На 28.03.2022г. ищецът изпратил ПДИ до ответника, с която е поискал от бившия си
работодател да му заплати обезщетение за претърпените от злополуката вреди в общ размер
на 50000лв.
С Уведомление от 06.04.2022г. ответното дружество е заявило на ищеца, че дружеството е
сключило застрахователни полици „Трудова злополука” и „Отговорност на работодателя” в
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Труп”, пред което са представени всички депозирани от
служителя пред работодателя документи и по които решение следвало да вземе
застрахователя.
Страните нямат спор относно фактите, че е налице трудова злополука със служител на
ответника по време на изпълнение на трудовите му задължения. Същите не спорят и
относно начина /механизма/, по който е настъпила трудовата злополука и настъпилите
травматични увреждания. Спорен за ответника е размера на претендираното обезщетение за
вреди /имуществени и неимуществени/.
Въпреки това, при наличието на заявено искане за намаляване на обезщетението поради
груба небрежност, съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да
21
отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност.
От събраните доказателства писмени, гласни и експертизи се установи, че на 27.03.2020г. М.
Д. М. е претърпял трудова злополука по време на изпълнение на поставената му от
работодателя задача. Установени са и получените травматични увреждания в резултат от
злополуката: закрита полифрагментна фрактура на дясна челна кост, десен челен синус,
покрива на орбитата в дясно и разместена фрактура на орбитален ръб; фисура/пукнатина/ на
пода на предната черепна ямка с изтичане на ликвор; разкъсно-контузна рана в челната
област и десен горен клепач; счупване на носни кости.
Установени са вида и продължителността на проведеното спрямо ищеца лечение,
множеството последващи хирургически интервенции, приема на редица медикаменти,
нарушаване на нормалното функциониране на ищеца в социума, настъпили трайни промени
във външния му вид, влошаване на здравословното му състояние и наличието на негативни
тенденции. Ищецът ангажира достоверни доказателства за начина, по който му се е отразила
трудовата злополука върху псичихиката му и емоционалното му състояние, отношенията му
към членовете на семейството, близки и приятели. Натрапчивото чувство на срам от
външния вид. Ищецът станал затворен, раздразнителен, изпаднал в депресия. Множеството
операции и ревизии, хронифициране на възпалението на раната са довели до допълнителен
и продължителен страс за ищеца. Същия се е наложило да ползва продължително време
антибиотици, болкоуспокояващи и успокоителни медикаменти. И към настоящия момент
ищеца избягва да шофира, не може да си намери работа по специалността, тъй като има
протовопоказания.
Доказан е и механизма на злополуката: третото лице помагач С. К. и ищеца в изпълнение на
поставената им от работодателя задча за обслужване на телескопичен товарач, влезли в
базата на Семпе 2 ЕООД, като вместо да се насочат към работилницата, отишли до склад
№8, в който работела машината. Водачът на телескопичния товарач /третото лице помагач
К. Т. излязъл заедно с телескопичен товарач назад от склад №8. Веднага след излизането от
склада движейки се назад, товарачът завил наляво и след като застанал успоредно на входа
на склад №8 с предна част насочена към т.а.”Дачия Докер”, спрял на място, превключил на
предна предавка и потеглил напред. При движението си напред, телескопичният товарач
блъснал с кофата прикачена на върха на телескопа, намиращия се пред него т.а.”Дачия
Докер”, в зоната на челното стъкло и предната част на покрива. След сблъсъка, водачът Т.
преместил назад телескопичния товарач, спрял и спуснал кофата си на нивото на терена.
Водачът на т.а.”Дачия Докер” С. К. е нямал обективна пречка да възприеме действията на
водача на телескопичния товарач след излизането му от склад №8. Водачът на
телескопичния товарач К. Т. е имал обиктивна пречка да възприеме действията на водача на
т.а.”Дачия Докер”, тъй като непосредствено преди ПТП телескопичното устройство на
товарача е било вдигнато и при движението му назад на излизане от склад №8 същото най-
вероятно е ограничавало видимостта надясно към т.а.”Дачия Докер”. При движението на
телескопичния товарач непред, най-вероятно видимостта му в същата посока, т.е. към
т.а.”Дачия Докер” също е била ограничена, този път от кофата прикачена към върха на
22
телескопичното устройство. След инцидента водачът на т.а.”Дачия Докер” С. К. е изпробван
за алкохол,вкл. и с кръвна проба, като установеното колиество алкохол в кръвта му е 1.48
промила.
Ответникът твърди съпричиняване, тъй като е налице „груба небрежност“ отстрана на
ищеца. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата
без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване поначало не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Поведението на работника следва да бъде окачествено като груба
небрежност, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови
действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били
предприети от работника в нарушение с установените технологични правила и правилата за
безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа. Обективно С. К.
е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1.48 на хиляда, покоето отговаря на лека степен
на алкохолно повлияване, на горна граница.Както обяснява вещото лице при такова
алкохолно опиянение е налице добро самочувствие и самодоволство, намалени са
самокритичносгга, самопреценката и работоспособността. Емоциите са предимно
положителни. При такава степен на алкохолно въздействие не винаги може да се възприеме
въздействието на алкохол при обикновено внимание. От разпита на св.Й. не се установи
прекият ръководител на третото лице С. К. да е установил или забелязал последния да е под
въздействие на алкохол. Ответникът не доказва твърдението си, че ищецът е могъл да
забележи състоянието на своя колега и да не сяда до него. Според св.Й. в базата на
ответника не се допускат лице повлияни от алкохол и е забранена употребата на алкохол.
Следователно след като ответникът не е установил употребата на алкохол в своя работник,
незнайно защо счита,че ищецът е длъжен да стори това. Действително двамата работници на
ответника не са изчакали в работилницата, а са предприели действия по намиране на челния
товарач. Св.Пенев твърди, че ищеца и третото лице са били инструктирани на входа,че
трябва да отидат до работилницата, но инструктажна книга /тетрадка/ за деня Семпе 2 не
можа да представи. От изложеното не може да се приеме, че ищецът е бил инструктиран за
местоназначението си,поради което отивайки на друго място е проявил груба небрежност,
респ. е допуснал проява на груба небрежност от другия работник, с което да е допринесъл за
настъпване на вредата.
Претенцията на ищеца за неимуществени вреди е в размер на 100000лв., от който той е
приспаднал заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 41169.87лв..
Дължимият според него остатък овъзмездяващ претърпените болки е 58830.13лв., като
ищецът претендира частично само 50000лв.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази
обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, получените
23
травматични увреждания, продължителността на оздравителния процес, множеството
хирургически интервенции, наличието на трайни последици както за физическото му
състояние, така и за психоемоционалното му такова. Ето защо съдът намира частичната
претенция за основателна до размера на 30000лв. По този начин обезщетение в размер на
71169.87лв. се явява справедлив овъзмездяващ размер на неимуществените вреди.
Обезщетението за имуществени вреди е в размер на 15000лв., включващо претенция от
3654.53лв., представляваща разлика между получаваното от ищеца трудово възнаграждение
преди злополуката и трудовото възнаграждение и обезщетенията за временна
нетрудоспособност, след настъпването й, и втората - в размер на 11345.47лв.
представляваща разходите, направени от ищеца за оперативно лечение, медикаменти,
прегледи и изготвяне на документация.
Претенцията на ищеца за сумата 3654.53лв. явяваща се разликата от трудовото
възнаграждение, което е следвало да получи и действително полученото, вкл. обезщетенията
за временна нетрудоспособност.
По делото се установи,че независимо от трудоустрояването ищецът е бил запазен на работа
в ответното дружество, на по-лека и съответстваща на здравословното му състояние
административна работа, със запазено трудово възнаграждение като сервизен работник. Т.е.
оставайки на работа в „ОПТИКОМ” ООД, макар и на друга длъжност, макар и на по-лека
работа, ищецът не е реализирал разлика в трудовото си възнаграждение, преди злополуката
и след нея. Такава разлика се явява, но вече след напускането от страна на ищеца на
работата при работодателя му „ОПТИКОМ” ООД, което е станало по негово искане с да
бъде освободен с молба за напускане от 09.08.2021г., считано от 12.08.2021 г. Ответникът е
удовлетворил молбата при условията на ищеца. От разпита на св.Т. Н. ищецът сам е
напуснал, тъй като всичко му напомняло за инцидента. Следователно ищецът сам е напуснал
и е решил да отиде на друга, по-ниско платена работа. Той сам с поведението си е
провокирал настъпването на по-неблагоприятни последици за него от тези, при които се е
намирал при ответника.Пореди това ответникът не може да носи имуществена отговорност.
Претенцията за разликата в получаваните възнаграждения се явява неоснователна.
Относим е и довода на ответника,че се претендират пропуснати ползи за период
27.03.2020г.-08.08.2022г., като за част от него /18.05.22г.-08.08.22г./ на ищеца е определен
процент намалена трудоспособност- 40%, което освобождана работодателя от отговорност.
Втората претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 11345.47лв представляваща разходите, направени от ищеца за оперативно лечение,
медикаменти, прегледи и изготвяне на документация е частично основателна до размера на
1555.34лв. От заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява, че ищецът е заплащал суми за лечение, медикаменти, прегледи и др, на обща
стойност 11361.34 лева. От ответника е била предоставена на ищеца финансова помощ за
провеждане на болничните му лечения в общ размер 9790лева, извършена чрез банкови
преводи по банковата сметка на съпругата на ищеца Ц. Т. М.а, с която както признава
ищеца са били заплатени дължимите се суми за лечението на ищеца в МБАЛ „Св.Анна-
24
Варна" АД и в „Аджибадем сити клиник". Тези преводи, извършени от ответника, са както
следва: на 30.03.2020г.- 4460лв; на 13.05.2020г.- 2180лв; на 13.01.2021г.- 2530лв; и на
15.01.2021г.- 620лв.
Съдът споделя доводите на ответника, че независимо от записаното основание на банковите
преводи „заем за лечение”, в действителност е предоставена финансова помощ на
пострадалия работник, тъй като по делото не се установи страните да са сключвали
неформален договор за заем, нито неговите съществени елементи. Съдът е склонен на
приеме,че бившият вече работодател на ищеца не е имал намерение да иска връщането на
посочената сума, а е формил предостаъвянето й по този начин за нуждите на
счетоводството.
Страните претендират разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 2000лв., а ответника
в размер на 6210лв. На страните се следват разноски съразмерно на уважената, респ.
отхвърлената част от исковете.ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 970.93лв., а
ищецът на ответника в размер на 3195.24лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОПТИКОМ ООД, ЕИК ********* гр.Стара Загора, представлявано от
пълномощника адв.Н. Г. да заплати на М. Д. М., ЕГН ********** от гр.Разград,
представляван от пълномощник адв.М. М. сумата от 30000лв. /тридесет хиляди лева/,
явяваща се обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука от
27.03.2020г. по предявения частичен иск в размер на 50000лв. от общо 58830.13лв., сумата
от 1555.34лв. /хиляда петстотин петнедест и пет лева и тридесет и четири стотинки/
обезщетение за претърпени имуществени вреди, двете ведно със законната лихва, считано от
27.03.2020г. до окончателното им изплащане и сумата 970.93лв./деветстотин и седемдесет
лева и деветдесет и три стотинки/ съдебни разноски КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциите по
чл.200 КТ за неимуществени вреди на частичната претенция за размера над 30000лв. до
50000лв., за заплащане на сумата 3654.53лв., явяваща се разликата от трудовото
възнаграждение, което е следвало да получи и действително полученото и за разликата над
1555.34лв. до 11345.47лв. сторени разходи за лечение КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. Д. М. да заплати на ОПТИКОМ ООД, ЕИК ********* гр.Стара Загора сумата
3195.24лв./три хиляди сто деветдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ съдебни
разноски.
ОСЪЖДА ОПТИКОМ ООД, ЕИК ********* гр.Стара Загора да заплати по сметка на РРС
държавни такси в размер на 1262.21лв./хиляда двеста шестдесет и два лева и двадесет и
една стотинки/.
Решението е постановено ПРИ УЧАСТИЕТО на третите лица-помагачи ЗЕАД“Булстрад
Виена Иншурънс груп“ЕАД, С. Н. К. и К. Х. Т..
25
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
26