Определение по дело №4482/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7225
Дата: 27 март 2018 г. (в сила от 18 октомври 2018 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20171100104482
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2017 г.

Съдържание на акта

                                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                           гр.София, 27.03.2018г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ  СЪД , ГК, I г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2018г.в  състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                                                             

при секретаря ………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4482 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Предявен е иск от „И.е.к.”ООД против С.У. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

 

В ИМ ищецът – търговско дружество, твърди, че ответникът, докато е бил негов управител, е сключил договор на 15.02.2017г., с който продал притежавани от ищеца дялове от капитала на друго търговско дружество със седалище в Италия.  Договорът бил сключен без да е взето решение от общото събрание на дружеството – ищец, каквото решение се изисквало, съгласно чл. 137, ал.1, т.6 от ТЗ.

 

Ищецът твърди в ИМ, че от сделката претърпял вреди, които се изразили в следното: невъзможност да получава доходи под формата на дивиденти от италианското дружество и в получена по-ниска цена от сделката, в сравнение с „това, което би получил от участието си, като съдружник, в  италианското дружество”.

 

При така изложените твърдения е поискал да бъде установено, че ответникът, в качеството на управител, е сключил сделката на 15.02.2017г., без да е взето решение от общото събрание на дружеството. Посочил е, че има правен интерес от предявения иск, тъй като възнамерява да претендира в бъдеще обезщетение за вреди от ответника.

 

С разпореждане от 01.08.2017г. ИМ е оставена без движение с указание ищецът да уточни правен интерес от предявения установителен иск за установяване на факта, че не е взето решение за продажбата на притежаваните от него дялове от капитала на друго дружество, вместо да предяви осъдителен иск срещу ответника за причинените му вреди.

 

С уточняваща молба от 04.09.2017г. ищецът твърди, че имал правен интерес от установителен иск, тъй като така би отпаднал спорът между страните дали сделката е сключена без решение на общото събрание. Наред с това заявява, че не му е известно в какъв размер са вредите, които е претърпял, тъй като не му е известно дали италианското дружество ще реализира печалба и дали ще разпределя дивидент.

 

С разпореждане от 12.01.2018г. ИМ отново е оставена без движение с указание ищецът да уточни кое е спорното право или правотоношение, което иска да бъде установено.

  

С молба от 02.02.2018г. ищецът заявява, че правоотнтношението, което иска да бъде установено е сключване на договор за продажба на дружествени дялове.

Наред с това иска да бъде установено, че договорът е сключен без да е взето решение от общото събрание на съдружниците.

 

При така формулирания от ищеца петитум, предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:

 

Съгласно чл. 124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

 

 

 

Ищецът твърди, че правоотношението, което иска да бъде установено е сключването на договор за продажба на дружествени дялове от 15.02.2017г./уточняваща молба от 02.02.2018г./, респ. съществуването на правоотношение между него и Р. Г. по този договор. Липсва правен интерес от такъв иск – не се твърди някой да оспорва съществуването на правоотношение между дружеството – ищец и Р. Г. по повод на договора от 15.02.2017г.

 

На второ място ищецът в уточняваща молба от 02.02.2018г., както и в исковата молба, и в уточняваща молба от 04.09.2017г., заявява, че иска да бъде установено, че договорът от 15.02.2017г./за продажба на дружествени дялове/ е сключен без да е взето решение от общото събрание на съдружниците. Такъв иск е недопустим. Ищецът иска да бъде установен отрицателен факт - липса на решение на общото събрание на съдружниците към датата на сключване на договора от 15.02.2017г. Съгласно чл.124, ал.4 от ГПК, иск  за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. Настоящият случай не е такъв, касае се за факт, за който не е предвиден нарочен иск в закона. Този факт би имал значение евентуално при реализиране на отговорност за вреди от управителя на дружеството, но това може да стане единствено по пътя на предявяване на осъдителен иск срещу управителя.

 

Поради изложените съображения, производството по делото, на основание чл.130 от ГПК, следва да бъде прекратено.

 

Мотивиран така, съдът

 

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА ИМ вх.№ 47878/10.04.2017г. на „И.е.к.”ООД и прекратява производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.

 

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: