№ 148
гр. С.З., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500214 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила писмена жалба, с правно
основание чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК, от адв. Н.Р., от БАК. с адрес: гр. Б. ул.
„******* GSM 0886 **** качеството си на пълномощник на КР. К. К., ЕГН
**********, с адрес: с. Р., общ. Г. срещу: ОТКАЗ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
изпълнително дело под № 2124/2015 по описа на ЧСИ Г.И. с рег.№ ** с район
на действие Окръжен съд – С.З., против Постановление от датата
31.01.2022г., с което се отказва да се прекрати изпълнението по същото изп.
дело.
В законоустановеният за това срок, обжалват ОТКАЗ на ЧСИ И. да
прекрати изпълнително дело с № 2124/2015 - нейн опис, обективиран в
ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 31.01.2022г., връчено им на 01.02.2022г.
Жалбата отправят на основание чл. 435 ал. 2, т. 6 от ГПК. Същата се
подава от страна на длъжника срещу подлежащото на обжалване действие
(отказ да се прекрати изпълнително дело), поради което молят да се приеме,
че същата е допустима.
По същество: При проверката от тяхна страна на развоя и движението
по изпълнително дело с № 2124/2015г. установили, че същото е прекратено ех
lege и отправили изрично за целта искане на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК, с молба производството да бъде прекратено. Именно въз основа на тази
тяхна молба ЧСИ И. постанови изричен отказ да прекрати производството по
1
същото дело.
В конкретния случай съдебният изпълнител е изготвил постановление
/обжалваното/, с което се отказва прекратяването на изпълнителното
производство по горепосоченото изп. дело. В този смисъл жалбподателя
твърди, че е налице отказ от страна на съдебния изпълнител да прекрати
производството, поради което счита че настоящата жалба се явява допустима,
а съответно отказът се явява неправилен и незаконосъобразен.
Съображенията му за незаконосъобразност на отказа за прекратяване са
подробно описани в писмената жалба на жалбоподателя К.К..
В тази връзка счита, че е нарушено правото му на защита и с оглед на
гореизложеното, моли, да бъде отменено като незаконосъобразно
постановлението от 31.01.2022 год. за отказа за прекратяване на изпълнението
по горепосоченото изпълнително дело на ЧСИ Г.И., рег. № **, с район на
действие Окръжен съд – С.З.. Подробни съображения и доводи са изложени в
жалбата на жалбоподателя КР. К. К.. Моли също така, да се задължи ЧСИ
Г.И., peг. № ** на КЧСИ да прекрати изпълнително дело № 2124/2015 - нейн
опис поради перемпция.
В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение-отговор
от другата страна по делото.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили писмени
мотиви по обжалваните действия от ЧСИ Г.И., с район на действие Окръжен
съд – С.З., с които моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без
уважение като неоснователна, процесуално недопустима и недоказана.
Подробни съображения са изложени в писмените мотиви на ЧСИ Г.И..
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства
преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за
установено следното:
По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се
явява процесуално допустима, поради следните съображения:
Настоящата жалба е допустима съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, тъй
като посочената разпоредба дава възможност на длъжника да обжалва отказа
на ЧСИ за прекратяването на принудителното изпълнение. В тази насока
жалбата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната
материална основателност.
Въззивният съд намира, че подадената жалба от жалбподателя К.К. се
явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:
Изпълнително дело под № 2015**0402124 по описа на ЧСИ Г.И. е
2
образувано на 24.11.2015г. по молба на „А.С.В.“ АД ЕИК ****** чрез
юрисконсулт М.Д. против КР. К. К., въз основа на издаден изпълнителен лист
от датата 28.10.2015г. по ч.гр.д. № 514/2015г. по описа на PC - Г. по силата на
който КР. К. К. ЕГН ********** е бил осъден да заплати на „А.С.В.“ АД ЕИК
****** сумата от 210,48 лв. - главница, 5,28 лв. — договорна лихва, 118,02
лв.- лихва за забава, ведно със законната лихва от 05.10.2015г. до
окончателното плащане на сумата, както и сумата от 25 лв. - ДТ и 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид постъпило по делото Удостоверение изх.№
240371501465178/26.11.2015г., издадено от НАП - ТД — П. за наличие или
липса на задължения и обезпечителни мерки, държавата е била конституирана
като присъединен взискател за изискуемите спрямо длъжника публични
задължения в размер на 1 439,25 лв.
Уведомление за образуваното изпълнително дело длъжникът е получил
на 30.11.2015г.
В хода на изпълнителното производство са били извършвани
изпълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, а
именно:
На 03.12.2015г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника при работодателя му - „Т.“ ООД гр. П., за което длъжникът е бил
редовно уведомен. По повод подадена на 03.11.2017г. молба от взискателя по
изпълнителното дело, е била извършена справка за притежавани банкови
сметки, по които титуляр е длъжникът, като е извършено и проучване на
имущественото му състояние предвид постъпила справка от 10.02.2017г. от
НАП - ТД - П..
На 07.12.2017г. взискателят е поискал да бъде извършен опис на
движимо имущество в дома на длъжника, с оглед на което искане ЧСИ е
насрочила опис на дата 16.01.2018г., за което действие длъжникът е бил
уведомен на 18.12.2017г.
На 23.05.2019г. ЧСИ е разпоредила да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника при „А.“ ЕООД, като запорно
съобщение до третото задължено лице е било изготвено и изпратено на датата
27.05.2019г. и съответно получено на 31.05.2019г. /л.44 от изп.дело/. В
изпълнение на наложения запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника по делото са постъпвали сумите през месец юли 2019г., септември
2019г. и октомври 2019г.
По молба на взискателя „А.С.В.“ АД, на 26 април 2021 г. е бил наложен
запор върху банковите сметки на длъжника в “Б.Д.“ АД и в „Ц.Б.“ АД. На
12.05.2021г. по делото е постъпила и сумата в размер на 257,77 лв. от „Ц.Б.“
АД в резултат на наложения запор върху банкови сметки на длъжника, а на
18.05.2021 г. е бил насрочен опис на движими вещи в дома му.
3
С молба вх.№ 34581/07.07.2021 г. взискателят е поискал да бъде
установено декларираното от длъжника движимо и недвижимо имущество в
отдел МДТ при съответната община.
На 25.10.2021г. по делото е постъпила сума от 78,35 лв. от трето
задължено лице „А.З.“ АД, при когото на 23.12.2021г. е бил наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 26.01.2022г. по и.д. с № 2015**0402124 по описа на ЧСИ Г.И. е
постъпила молба от длъжника КР. К. К. чрез упълномощения адвокат Н.Р. от
БАК, с която е направено искането за прекратяване на изпълнителното
производство на основание настъпила перемпция, като началният
момент на която според длъжника, следва да се счита след 24.11.2017г.
С Постановление от датата 31.01.2022г. ЧСИ Г.И. е отказала да прекрати
производството по и.д. под № 2015**0402124 предвид липса на законови
предпоставки за приложение на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Отказът на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство е бил сведен до
знанието на длъжника, действащ чрез адв.Н.Р. чрез съобщение по ел. поща
/л.85 от изп. дело/.
На 09.02.2022г. по настоящото изпълнително дело е постъпила жалба от
пълномощника на длъжника против Постановление от 31.01.2022г. за отказ да
бъде прекратено изпълнително дело № 2015**0402124 по описа на ЧСИ Г. И..
В жалбата са развити съображения както за допустимостта, така и за
основателността й, предвид сочените от жалбоподателя норми на чл.435, ал.2,
т.6 и чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Според длъжника, наложеният към момента на
образуване на изпълнителното дело запор върху трудовото му
възнаграждение от дата 03.12.2017г. не е породил правни последици поради
липса на постъпили суми и липса на изявление от работодателя. Твърди, че за
периода 03.12.2015г. до 03.12.2017г. е изминал предвидения в чл.433, ал.1, т.8
ГПК двугодишен срок, който не е бил прекъсван с валидно изпълнително
действие. С жалбата е направено искане за отмяна на постановлението от
31.01.2022г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство поради перемция, която за жалбоподателя е настъпила в
периода: 03.02.2015г. - 03.02.2017г.
С оглед приложението на разпоредбите на чл. 262, ал.1 във вр. с чл. 261
от ГПК, на жалбоподателя са били дадени указанията със съобщение изх.№
13057/10.02.2022г. за отстраняване на нередовност по депозираната от
длъжника жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Жалбоподателят
е отстранил нередовностите в указания срок, поради което подадената жалба
срещу действията на ЧСИ Г.И. по ИД 2015**0402124 следва да бъде
изпратена на компетентния съд, заедно с настоящите мотиви и копие
посоченото изпълнително дело.
Взискателят „А.С.В.“ АД не е взел становище по така депозираната
4
жалба в срока по чл.436, ал.3 от ГПК.
Разгледана по същество, предвид изтъкнатите съображения от
жалбоподателя, съдът приема жалбата за неоснователна и поради следните
мотиви:
Съгласно дадените с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тьлк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания,
давността в изпълнителното производство се прекъсва многократно - с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител. Ето
защо искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, когато съдебният изпълнител предприеме
съответното действие по принудително изпълнение. Последното обаче ще има
ретроактивно действие и искането на взискателя ще има прекъсващ давността
ефект от момента, в който е било направено. С цитираното Тълкувателно
решение примерно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността, а именно: налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране вместо плащане, извършване на
опис или оценка на вещ, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети лица.
В процесния случай изпълнителното дело е било образувано на
24.11.2015 г. по молбата на взискателя "А.С.В." АД. Бил е наложен е запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя му „Т.“ ООД
на 03.12.2015г., който има прекъсващ ефект по отношение течението на 2-
годишния давностен срок, след който започва да тече нова давност.
Последната е била прекъсната с направените от взискателя искания за
извършване на изпълнителни действия и предприемането им от
съдебния изпълнител. В случая обстоятелството, че след депозирано от
взискателя искане за извършване на справка за притежавани от
длъжника банкови сметки, такива не са били установени, съдът счита, че
не може да промени извода за активно поведение от страна на кредитора
за принудително изпълнение. В този смисъл на 13.02.2017г. е постъпило
писмо от НАП - ТД - П. за притежавано от длъжника движимо и
недвижимо имущество, а на 03.11.2017г. взискателят отново е поискал
извършване на справка за притежавани от длъжника банкови сметки с
цел удовлетворяване на вземането си. Месец след това — на 07.12.2017г.
съдебният изпълнител е насрочила и дата за опис на движими вещи в дома на
длъжника, а именно за 16.01.2018г. от 10:30 часа, за което последният е бил
надлежно уведомен.
С оглед гореизложеното, не може и не следва да бъде споделена тезата на
жалбоподателя, че в периода 03.12.2015г. до 03.12.2017г. не са били искани и
5
извършвани изпълнителни действия от взискателя. Напротив, взискателят е
имал активно поведение и не се е дезинтерисирал от изпълнителното
производство, независимо, че определени изпълнителни действия са останали
безуспешни и са били предприети дори повторно. По висящото изпълнително
дело регулярно са били извършвани действия, водещи до прекъсване на
давността по смисъла на ТР с № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. Не съществуват
две отделни действия, между които да е изтекъл срок по - голям от две
години, поради което и не е настъпила перемпцията по смисъла на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Предвид гореизложеното, Окръжният съд намира, че ЧСИ Г.И. правилно
е отказала прекратяването на изпълнителното производство, констатирайки
именно липсата на настъпила и твърдяна от жалбоподателя перемпция по
смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С оглед на посочените мотиви, съдът следва да постанови съдебен акт, с
който да потвърди изцяло обжалваното Постановление от 31.01.2022г. на
ЧСИ Г.И. постановено по изп.д. с № 2015**0402124 по описа на ЧСИ Г.И.,
последната с peг. № **, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство по ИД с №2015**0402124 по описа на ЧСИ И., като правилно и
законосъобразно, а подадената жалба Н.Р. от АК — Б., действащ като
процесуален на длъжника К.К. по изп.д. № 2015**0402124 по описа на ЧСИ
Г.И. съответно да бъде оставена без уважение.
В заключение настоящият съд следва да отбележи, че дори и да се
приеме, че е налице някаква неправилност на горните действия на ЧСИ
/каквато не е налице/, то това не води до извода за прекратяването на изп.
дело, а напротив до неговото продължаване с предприемането на друг
изпълнителен способ до пълното удовлетворяване на взискателя по делото. В
този смисъл релевантни и относими към случай се явяват най-вече и преди
всичко “поисканите действия” от взискателя, каквито безспорно са налице
в сочения от жалбоподателя двугодишен период. Тези аргументи и основания
на жалбоподателя сами по себе си се явяват несъстоятелни и съответно
неоснователни и недоказани.
В тази връзка въззивният съд счита, че по съществото си подадената
писмена жалба на жалбоподателя К.К. КЪНЕВ се явява неоснователна и
недоказана, и като такава следва да бъде оставена без уважение, ведно с
всички законни последици от това.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е
окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З. в настоящият си състав и на
основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл. 435, ал. 2, т.6 и ал.3 и чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК и във връзка с чл.437, ал.4 от ГПК
6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ писмена жалба с вх. № 8600/09.02.2022
год., с правно основание чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК, подадена от адв. Н.Р., от
БАК. с адрес: гр. Б. ул. „******* GSM 0886 **** в качеството си на
пълномощник на КР. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. Г. срещу:
ОТКАЗ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА изпълнително дело под № 2124/2015 по
описа на ЧСИ Г.И., с рег.№ **, с район на действие Окръжен съд – С.З.,
против Постановление от датата 31.01.2022г., с което се отказва да се
прекрати изпълнението по същото изп. дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА и
НЕДОКАЗАНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7