Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 13893 по описа
за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от „Ю.Б.“ АД против М.В.К. кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 12.10.2007г. сключил с ответника договор за кредит за покупко-продажба
на недвижим имот. Съгласно чл.1, ал.1 от договора, банката предоставила на ответника
кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 52 619 евро по курс “купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня
на усвояване на кредита, а ответникът поел задължение да върне кредита при
условията на договора. На 07.11.2007г. кредитополучателят усвоил кредита. С
договор за цесия от 06.12.2007г. банката прехвърлила своите вземания по
процесния договор на „Б.Р.С.“ АД. С последващ договор за цесия от 07.03.2012г.
„Б.Р.С.“ АД прехвърлило обратно на ищеца вземанията по процесния договор за
банков кредит. Поради забава на плащанията на 24 вноски за договорни лихви и
главница, дължими за периода 08.07.2015г. - 08.06.2017г., банката обявила кредита
за предсрочно изискуем, считано от 14.06.2017 г., на основание чл.18, ал.1 от
договора, като на ответника с нотариална покана от 30.06.2017 г. бил даден
7-дневен срок за погасяване на вземанията, но той не изпълнил задълженията си.
Поради изложените доводи ищецът моли съда да осъди ответника да заплати сумата
от 55 081.28 швейцарски франка/главница/, 6662.07 швейцарски франка/възнаградителна
лихва за периода 08.07.2015 г. – 14.06.2017г./, 3275.72 швейцарски франка/мораторна
лихва за периода 08.07.2015 г. – 19.09.2017г./, 385.13 швейцарски франка /такси
по чл.4 от договора за кредит, дължими за периода 10.07.2015 г. –
19.09.2017г./, 145.63 швейцарски франка /направени разноски за застраховки за
недвижим имот, служещ за обезпечение на кредита, дължими на основание чл.14 от
договора, по застрахователен сертификат от 26.10.2015 г. и от 02.11.2016 г./ и
630.05лв. - нотариални такси за подновяване на ипотека и за нотариална покана,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба /26.10.2017 г./ до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: договорът между страните бил
развален със заявление от 03.08.2015г., поради виновно неизпълнение на
задължения на банката; на ответника не било връчено писмено волеизявление от
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; без основание банката
едностранно начислила лихва по кредита над
5.45% , тъй като клаузите на чл.З, ал.1 и ал. 5, чл. 6, ал.З, чл.12, ал.1 от
договора били обявени за нищожни с влязло в сила решение; кредитът не бил
усвоен в швейцарски франкове, поради което нямало основание да бъде връщан в
тази валута за периода от 12.10.2007г. до датата на развалянето на договора;
неравноправни били чл.1, ал.1 и ал.З, чл.2, ал.1 и ал.З, чл.6, ал.2 от
договора, на основание чл.143 и чл.146 от ЗЗП; оспорва претенцията за такси и
застраховки - банката неправомерно подновила служебно застраховката върху
недвижимото имущество, представляващо обезпечение по кредита, върху необосновано
висока застрахователна стойност, определена едностранно от банката, макар
ищецът изрично да я уведомил, че не желае да бъде подновявана застраховката по
жилищния кредит, без негово писмено съгласие; липсвало основание за начисляване
на такси. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 27864/12.10.2007г. ищецът е поел задължение да
предостави на ответника кредит в
швейцарски франкове. Размерът на кредита е определен по следния начин:
равностойността на 52 619 евро в швейцарски франкове по курс „купува“ за
швейцарския франк спрямо еврото на самата банка в деня на усвояване на
кредита. Посочено е, че част от кредита
в размер на 22 600 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро в деня на
усвояване на кредита се предоставят за закупуване на недвижимия имот:
апартамент, завършен в груб строеж, находящ
се в гр.София, а останалата част от кредита от 30 019 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк спрямо еврото в деня на усвояване на кредита е предоставен за
други разплащания. Страните са договорили срок за връщане на кредита от 180 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита. Датата на усвояване на кредита се
удостоверява чрез подписване на приложение №1 към договора. Кредитът се
погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка
вноска, съгласно погасителен план, представляващ приложение № 2 от договора.
Погасителните вноски се заплащат ежемесечно. Ответниците са се задължили да
заплащат годишна лихва, равняваща се на сбора на базовия лихвен процент/БЛП/ за
жилищни кредити в швейцарски франкове +0.95 % надбавка. Към момента на
сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е
определен на 4.5%. Уговорена е еднократна такса за управление, представляваща
1.5 % върху размера на кредита и ежегодна такса за управление в размер на 0.3%
върху размера на непогасената главница.
С договор от
06.12.2007г. за прехвърляне на вземания по
договори за кредит банката е прехвърлила
свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити на трето за
спора лице – „Б.Р.С.“ АД, съобразно приложение към договора, което не е
представено по делото.
С последващ
договор за цесия от 07.03.2012г. „Б.Р.С.“
АД е прехвърлил обратно на „Ю.Б.“ АД вземания по договори за кредит за покупка
на недвижим имот. Видно от приложението към този договор е прехвърлено и
вземането по процесния кредит.
На
30.06.2017г. ищецът е отправил нотариална покана до ответника на адрес:
гр.София, бул.„*****, с която е заявил,
че поради забава на плащанията на 24 вноски за договорни лихви и главница, дължими
в периода 08.07.2015г. – 08.06.2017г., обявява кредита за предсрочно изискуем и
е поканил ответника в седемдневен срок да заплати в полза на банката сумата от
64 205.18 швейцарски франка, която включва главница, договорни лихви, такси и
разноски. Върху поканата е отразено, че адресатът не е открит на посочения адрес,
поради което на 02.08.2017г. е залепено уведомление.
С решение от
12.04.2013 г. по гр.д. № 38034/2011 г. на СРС и от 16.03.2015 г. по вгрд. №
9907/2013 г. на СГС по иск на М.В.К.
срещу „Ю.Б.“ АД са приети за неравноправни клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5,
чл.6, ал.3, чл.12, ал.1 от договора за
банков кредит № HL 27864/12.01.2007 г., с които е
била предвидена възможност за банката едностранно да променя лихвения процент
по сключения договор. С решението от 12.04.2013 г. по гр.д. № 38034/2011 г. на
СРС е отхвърлен иск за установяване неравноправност на клаузата на чл.22 от договора. С цитираните решения е е осъдена „Ю.Б.“ АД да заплати на М.В.К., на
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, следните суми: 2406.33 швейцарски франка – сума, заплатена
без правно основание по договор за банков кредит HL 27864/12.01.2007г., която съставлява разликата между първоначалния
размер на договорената месечна анюитетна вноска
и измененията в резултат на едностранното увеличаване от страна на
банката на размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва за
периода 12.10.2007г. - 07.09.2011г., ведно със законната лихва, считано от
07.09.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4.22 швейцарски
франка, представляваща надплатена сума за годишна такса за управление на кредита за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 07.09.2011г. до окончателното изплащане.
С покана от 08.06.2015 г. ответникът е поканил ищеца в 14 дневен срок да
актуализира размера на кредита, без да прилага неравноправни клаузи от
договора; заявил е, че в противен случай ще развали договора за кредит.
Със
заявление от 03.08.2015
г. ответникът е уведомил ищеца, че
счита договора за развален.
Представени
са протоколи на Комисията за защита на потребителите, писмо от 29.05.2015 г. от
КЗП до ищеца, от които става ясно, че Комисията за защита на потребителите е
отправила препоръки до „Ю.Б.” АД за промяна на Общите условия за отпускане и
обслужване на кредити на физически лица, поради наличие на неравноправни клаузи
в тях, които предоставят възможност на банката едностранно да променя лихвения
процент по договорите. Наред с това са дадени указания за неприлагане на
неравноправни клаузи, които прехвърлят валутния риск по договорите в швейцарски
франкове върху кредитополучателя.
По делото са
изслушани основно и допълнително заключение на счетоводна експертиза.
От основното
заключение, което съдът кредитира частично, се установява, че ищецът е
предоставил на ответника по блокирана банкова сметка ***.11.2007 г. сумата от
89 216 швейцарски франка, чиято равностойност в евро е 52 619 евро, по курс
„купува“ за швейцарски франк в деня на усвояване на кредита/08.11.2007г. –
1.695509 швейцарски франка за евро/. На същата дата чрез валутна сделка по
сметката с 89 216 швейцарски франка е закупена сума в размер на 52 619 евро по
курс 1.695509 швейцарски франка за евро и именно сумата в евро е преведена по
друга банкова сметка ***, от където е усвоена. Договореният от страните годишен
лихвен процент е 5.45 % към датата на
сключване на договора. Банката едностранно е променяла лихвеният процент по
кредита, както следва: считано от 08.07.2008 г. - 5.95 %; считано от 08.10.2008г.- 6.68 %; считано
от 08.11.2008г. - 6.95 % и считано от
08.10.2012 г. - 6.70%. Едностранните промени в годишния лихвен процент са
извършвани от банката след влизане в сила на решението по гр.д. № 9907/2013 г.
на СГС. Вещото лице е описало методиката за изчисляване на БЛП на банката към
момента на сключване на договора. Посочило е, че липсва конкретна формула за
определяне на базовия лихвен процент. Неплатените застраховки по кредита за
периода 08.12.2015 г. – 19.09.2017г. са в размер на 145.63 швейцарски франка по
вальори от 08.12.2015 г. и от 10.11.2016 г. Не са заплатени нотариални такси в
размер на 630.95 лв. по вальори от 07.07.2017г. и от 15.09.2017г. Съдът не кредитира основното
заключение в останалата част, в която
размерът на задълженията по кредита за
главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва са изчислени на база на
едностранни промени на базовия лихвен процент от страна на банката./по въпроси,
поставени от ищеца/. Съдът
не обсъжда заключението в частта, в която са извършвани изчисления за размера
на задълженията на ответника към 03.08.2015г., тъй като към тази дата договорът не е бил развален и е безпредметно да
бъде установяван размерът на задълженията към посочената дата.
От
допълнителното заключение/отговор на въпрос втори/, в която част съдът
кредитира заключение, се установява, че при изчисляване размера на задълженията
на база на първоначално договорения лихвен процент от 5.45 %
и като се съобразят извършените от ответника доброволни плащания, са останали
непогасени вноски за главница с настъпил падеж за периода 08.08.2018 г.
-09.04.2022 г./датата на изготвяне на заключението/ в размер на 16 845.83 евро,
неплатени вноски за възнаградителна лихва за периода 08.09.2018 г. - 09.04.2022
г. в размер на 2 332.06 евро, неплатени годишни такси за управление в размер на
142.10 евро за периода 08.11.2018 г. - 09.04.2022 г. Съдът не кредитира
допълнителното заключение в останалата част/отговор на въпрос първи/, тъй като видно от таблица №1 към отговора на този въпрос размерът на
задълженията е изчислен на база годишен лихвен процент от 6.70 %, какъвто
страните не са договорили.
При така събраните доказателства
съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са с
правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. 79, ал.1 от ЗЗД, вр чл. 99 от ЗЗД.
За да
бъдат уважени трябва да бъдат установени
следните предпоставки: валидно сключен договор за банков кредит, предоставяне
на заема, наличие на договори за цесия, чрез които вземанията на кредитора по
договора за кредит да са прехвърлени на ищеца; уведомяване на ответника за
цесията; настъпила изискуемост на вземанията; да е установен размерът на
задълженията.
При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По делото
се установи сключването на договор между страните за кредит, усвояването на
кредита, прехвърлянето на вземането от банката на „Б.Р.С.“ АД, а след това и от
„Б.Р.С.“ АД обратно на банката-ищец. С
връчването на исковата молба, към която са приложени договорите за извършените
цесии, ответникът е уведомен за тях.
Неоснователно е
възражението на ответника, че с покана от 08.06.2015 г. и заявление от
03.08.2015 г. е развалил договора между
страните.
За да има
право да развали договора, следва насрещната страна да е била неизправна. От основното
заключение на счетоводната експертиза се установи, че банката е превела поискания от ответника
кредит, който е бил усвоен от него, поради което не е имало основание да иска
разваляне на договора.
Спорен въпрос е дали са
прилагани неравноправни клаузи от ответника,
какъв е размерът на задълженията, настъпила ли е предсрочна изискуемост.
С решение
от 12.04.2013 г. по гр.д. № 38034/2011 г. на СРС и от 16.03.2015 г. по вгрд. № 9907/2013
г. на СГС по иск на М.В.К. срещу „Ю.Б.“
АД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК са приети за неравноправни клаузите
на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.12, ал.1 от договора за банков кредит № HL 27864/12.01.2007 г., с които е била предвидена възможност за банката
едностранно да променя лихвения процент по сключения договор. С решението от
12.04.2013 г. по гр.д. № 38034/2011 г. на СРС е отхвърлен иск за установяване
неравноправност на клаузата на чл.22 от
договора.
Спорен въпрос по настоящото
дело е дали са неравноправни и други клаузи от договора, а именно – чл.1, ал.1 и ал.3 , чл.2, ал.1
и ал.3 и чл.6, ал.2 от договора.
Съгласно
чл. 1, ал.1 от договора банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит
в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 52
619 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита.
Съгласно
чл.1, ал.3 от договора, в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение №1 към договора,
представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата
дата курс “купува“ за швейцарския франк на банката , както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Съгласно
чл.2, ал.1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на
кредитополучателя в швейцарски франкове.
Съгласно чл.2,
ал.3 от договора, усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира
служебно от банката в евро по търговски курс “купува“ на швейцарския франк към
еврото на банката за съответната валута в деня на усвояването , като се
превежда по сметка на кредитора в съответната валута. С подписването на
договора кредитополучателят дава своето съгласие за служебното извършване от
банката на горепосочените действия.
Съгласно
чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по
главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или в евро по своите сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката, освен във валутата на кредита, и в лева
или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по
курс “продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро.
От
съдържанието на сключения договор за кредит се установява, а и със сила на
пресъдено нещо по цитираните по горе решения е прието, че ответникът има качеството на „потребител“ по
смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и може да се ползва от уредената в
закона защита срещу неравноправни клаузи
в процесния договор.
Клаузите на чл.1, ал.1 и
ал.3 и на чл.2, ал.1 и ал.3 и чл.6, ал.2, изречение първо, от договора не са
неравноправни, тъй като по достатъчно ясен и
разбираем начин обективират волята на страните
за предоставяне на кредита в швейцарски франкове /равностойни на определено
количество евро/, с превалутиране на така получения ресурс от швейцарски
франкове в евро в деня на усвояването му и дължима цена /лихва/ за ползване на
паричния ресурс в същата валута – швейцарски франкове. В случая се касае за възмездна сделка и следва да се съобрази
обстоятелството, че цената на кредитирането ползва
приложими към договорите в тази валута преференциални лихвени проценти, които
ползва и самият ответник, а това е
обстоятелство, мотивирало го да сключи договора в тази валута. В тази насока в решение по т.д.№ 1467/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че: „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е
предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на
страната – евро, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена
в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението
за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не
се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита
се дължи в чуждестранната валута /швейцарски франкове /- аналогично и в
решение по т.д. № 1901/ 2019 г. на ІІ т.о. на ВКС . Клаузите на чл.1 ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1
и ал.3 и чл. 6 ал.2, предложение първо, от договора, сами по себе си са ясни и разбираеми – договаряне на кредитен ресурс в
швейцарски франкове и връщането му в същата валута.
Неравноправна е обаче
клаузата на чл.6, ал.2, изречение второ,
от договора. Текстът на чл. 6, ал. 2, изречение второ, от договора предвижда задължение за потребителя
да погасява кредита във валута „швейцарски франкове“ и дава право на банката да
преизчислява направени в евро или лева
вноски, чрез превалутирането им в швейцарски франкове по произволно определен курс "продава". Според чл. 2, ал. 1, кредитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове, до която кредитополучателят няма достъп. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3,
швейцарските франкове задължително служебно се превалутират в евро преди усвояването им, и на разположение на кредитополучателя се
предоставят само евро, т.е процесният кредит се усвоява в евро. Така от една страна, клаузата на чл. 6, ал. 2
предвижда задължение за потребителя да погасява кредита във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен, а кредитът
реално е усвоен в евро. От друга
страна, клаузата предвижда, потребителят да погасява задълженията си в швейцарски франкове – валута, в която кредитът в действителност не е усвоен, без да е ясно отнапред каква ще бъде курсовата разлика към падежа на
всяка от вноските.
Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин. Клаузата на чл. 6, ал. 2, изречение второ, от процесния договор не отговаря на това нормативно изискване в частта, в която предвижда служебно превалутиране на
плащания в лева или евро в швейцарски
франкове по курс „продава“ на банката в деня на плащането, тъй като не е ясно
отнапред каква ще бъде курсовата разлика при всяко от плащанията.
Текстът на чл. 6, ал. 2, изречение второ, е във вреда на потребителя, тъй като въвежда различна валута на
насрещните задължения на търговеца и потребителя по договора за кредит. С
въвеждане на задължение в швейцарски франкове върху потребителя е възложен
съществен валутен риск, който е потенциално силно вредоносен за него. Сделка с
валутен риск по дефиниция е рискова и спекулативна и създава предпоставка за
облагодетелстване на търговеца за сметка на потребителя над договорената цена
на финансовата услуга. Договорът предвижда гаранции и предпазни клаузи,
изключващи възможността търговецът да понесе евентуални неблагоприятни последици за него при промени в курса на швейцарския франк, с което се
създава значително неравновесие между правата на потребителя и тези на
търговеца. Задължението на банката е на фиксирана стойност в евро и не се влияе от курса на швейцарския франк (чл. 1, ал. 2), а насрещното
задължение на потребителя е неопределено и неговият размер се определя едностранно от банката, без да е
договорена приложимостта на официален курс или други обективни критерии, с
които да е съобразен търговският курс на банката. Търговецът разполага с
дългогодишна информация и специалисти, които са запознати с движението в
дългосрочен план на котировките на швейцарския франк, за разлика от
потребителя, който няма достъп до такава информация и необходимите познания да
предвиди мащабите на валутния риск. Освен, че не е в състояние да оцени риска,
потребителят не разполага със знания и финансови възможности да се предпази от
него, като се застрахова срещу валутен риск, докато такива сделки са част от
професионалната дейност на търговеца и последният е в състояние да избегне
негативните последствия от промените на валутните пазари. Единствената
възможност за потребителя да ограничи вредите от реализирания валутен риск е
правото му да поиска превалутиране на кредита по чл. 20, което от една страна е
обусловено от съгласието на банката за това, според интереса й, а от друга - превалутирането би се осъществило по актуален курс на
швейцарския франк, при което потребителят ще изплати по-висока сума от
получената и отново ще поеме за своя сметка всички вече настъпили негативни
последици.
Клаузата не отговаря на изискването за добросъвестност, предвид различното ниво на информираност, професионална подготовка и
възможност на двете страни да преценят последствията от сключване на договора
към момента на сключването му. Добросъвестността и обичайната банкова практика
изискват преди сключване на договор за кредит и двете страни да съобразят дали
доходите на кредитополучателя са достатъчни да изплаща кредита и да посреща
финасовите си нужди. При сключване на договора тази преценка може да се направи
само за кредит на стойност в лева или евро при месечна погасителна вноска в
лева или евро при уговорените лихва и срок. Съществени параметри на договора, обаче, в случая не са ясни – не са
посочени факторите, които определят курса на търговеца, по който извършва
превалутирането (в договора не е пояснено въз основа на какви
показатели банката определя курсовете „продава“ и „купува“ за съответните
валути); в договора не е посочен размерът на месечните
погасителни вноски в швейцарски франкове - валутата, определена в договора за
валута на задължението на кредитополучателите да погасяват кредита – техният
размер е посочен едва при изготвяне на погасителния план, а това е станало след подписването на договора при усвояване на кредита.
Клаузата на чл. 6, ал. 2, изречение второ, от договора покрива не само общите критерии на чл. 143 от ЗЗП, но и попада в някои от хипотезите от
примерния списък на частните случаи на неравноправни клаузи. Клаузата е неравноправна, съгласно чл. 143, т.10 от ЗЗП, тъй като позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание -
потребителят не може да влияе върху определения от търговеца нов размер на
кредита, договорът не предвижда приложимост на обективен курс или индекс, който
да направи размера на задължението обективно определяем. Тя позволява на
банката да променя едностранно, без основание, характеристиките на услугата
по смисъла на чл. 143, т.11 от ЗЗП, а именно стойността на анюитетните вноски, а от там - и стойността на кредита, като го
преизчислява по курс, определен от нея, което е още едно основание за нейната
неравноправност.
Тъй като
клаузата на чл.6, ал.2, изр. второ, от договора е неравноправна, тя не следва
да се прилага в отношенията между страните. Кредитът трябва да бъде върнат в
уговорения размер и валута – равностойността в швейцарски франкове на 52 619
евро по първоначално определения курс,
т.е по курс “купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита, без това да води до изменение на основния
предмет на договора.
Спорен въпрос е дали към
14.06.2017 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
От
допълнителното заключение на счетоводната експертиза, което съдът кредитира/отговор
на въпрос втори/ и приложение № 1 към допълнителното заключение, се установява,
че към 14.06.2017 г. ответникът не е имал непогасени задължения с настъпил
падеж за главница и възнаградителна лихва, поради което не е имало основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Спорен въпрос е какъв е
размерът на задълженията:
Относно размера на
главницата:
Тъй като
предсрочната изискуемост не е настъпила нито към 14.06.2017 г., нито към датата
на връчване на исковата молба на ответника/14.03.2018г./, искът следва да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо./ТР № 8/02.04.2019г. по
т.д. № 8/2017г. ОСГТК на ВКС/
По
отношение на ответника задължението за главница следва да бъде определно по
договора за кредит за покупка на недвижим имот от 12.10.2007г. при първоначално
договорения лихвен процент от 5.45 %. От допълнителното заключение на
счетоводната експертиза/отговор на въпрос втори/ и приложение № 1 към заключението
се установява, че към датата на устните
състезания по делото не са заплатени вноски с настъпил падеж за периода 08.08.2018
г. до 08.04.2022 г. в общ раззер от 16
845.83 евро, чиято равностойност в швейцарски франкове по курс „купува“ на
банката в деня на усвояване на кредита /08.11.2007
г. – 1.695509 швейцарски франка за евро/ възлиза на 28 562.26 швейцарски
франка, до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 55 081.28 швейцарски франка следва да бъде отхвърлен.
Относно размера на възнаградителната
лихва:
Предявеният
осъдителен иск е за възнаградителна лихва за периода 08.07.2015 г – 14.06.2017г., но от
допълнителното заключение на счетоводната експертиза/отговор на въпрос втори/ и
приложение № 1 към заключението се
установи, че за този период няма незаплатена възнаградителна лихва, поради
което искът следва да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за
мораторна лихва:
Предявеният
осъдителен иск е за мораторна лихва за периода 08.07.2015 г. – 19.09.2017 г. в
размер на 3 275.72 швейцарски франка. От допълнителното заключение на
счетоводната експертиза – отговор на въпрос втори - се установява, че за този
период не се дължи мораторна лихва, поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
По претенцията за
заплащане на заемни такси:
В уточняваща
искова молба по делото ищецът заявява, че претендира такси, съгласно чл.4 от
договора/такси за управление на кредита/, дължими за периода 10.07.2015 г. –
19.09.2017 г.
Ответникът
не дължи такси за управление на кредита, тъй като, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Тази разпоредба е приложима и за
договори, сключени преди влизане в сила на закона, по силата на параграф 13 от ПЗР
към ЗИД на ЗПК/ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г./.
По
изложените съображения този иск следва да бъде отхвърлен.
По претенциите за заплащане
на сумата от 145.63 швейцарски франка – разноски за застраховки:
Съгласно
чл.14, ал.1 от договора, кредитополучателят е длъжен да застрахова недвижимия имот, който е предоставил като
обезпечение.
Според
чл.14, ал 5 от договора, когато разходите за застрахователната премия са
заплатени от банката, с техния размер се увеличава задължението на
кредитополучателя по договора.
Видно от
представените по делото платежни документи банката е заплатила разноски за
застрахователна премия за недвижим имот по застрахователен сертификат от 26.10.2015г. – 194.08 лв. и по
застрахователен сертификат от 02.11.2016 г. – 69.15 лв. или общо 263.23 лв. От
основното заключение, което съдът кредитира частично, се установява, че е
останала неизплатена сума за застраховки с вальор 08.12.2015 г. и 10.11.2016 г.
в размер на 145.63 швейцарски франка, колкото претендира ищецът, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен.
По претенцията за
заплащане на нотариална такса за подновяване на ипотека и за връчване на
нотариална покана:
Съгласно
чл.13, ал.2 от договора, таксите за подновяване и заличаване на ипотека са за
сметка на кредитополучателя.
Не е
предвидено задължение за ответника да заплаща такси за нотариални покани,
поради което такива разноски не се дължат на договорно основание.
От
основното заключение на счетоводната експертиза, което съдът кредитира
частично, се установява, че ищецът е заплатил нотариални такси на 07.07.2017г.
и на 15.09.2017 г. в размер общо на 630.95 лв. Ищецът е представил извлечение
от счетоводните си сметки / л.244/, според което заплатената такса за
подновяване на ипотека е в размер на 567.35 лв., до който размер предявеният
иск е основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 630.95 лв.
за заплащане на такса за връчване на нотариална покана следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за държавна такса, за счетоводна
експертиза и адвокатско възнаграждение, в размер на 4266.68 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
При определяне размера на разноските съдът не уважи възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед общата цена
на исковете/131 638.90 лв./, минималният размер на адвокатско възнаграждение е 4162.78
лв., което с ДДС възлиза на 4 995.34 лв. Ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 4 524 лв. Делото е сложно от фактическа и правна
страна, поради коието няма основание за намаляване размера на адвокатското
възнаграждетие до минималния размер, предвиден в НМРАВ.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за
такса за издаване на съдебно удостоворение и за счетоводна експертиза в размер
на 2803.08 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН **********, адрес *** – за адв.В.,
да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, съдебен
адрес:***, на основание чл. 430, ал.1 от ТЗ,
вр. чл.99 от ЗЗД, сумата от 28 562.26 швейцарски франка/главница,
дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 27864/12.10.2007г./, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.10.2017г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, в която се претендира главница за сумата над 28
562.26 швейцарски франка до 55 081.28 швейцарски франка, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, против М.В.К., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 430, ал.2 от ТЗ, вр чл.99 от ЗЗД, за сумата от 6662.07 швейцарски франка/възнаградителна лихва за периода 08.07.2015 г.
– 14.06.2017 г., дължима по договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL 27864/12.10.2007г./ и 3275.72 швейцарски
франка/мораторна лихва за периода 08.07.2015г. – 19.09.2017г.,дължима по договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 27864/12.10.2007г./.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *****, против М.В.К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.430, ал.1
от ТЗ, вр.79, ал.1 от ЗЗД, вр чл.99 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати заемни
такси в размер на 385.13 швейцарски франка, дължими по чл.4 от договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 27864/12.10.2007г. за периода 10.07.2015 г. – 19.09.2017 г.
ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН **********, да заплати на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *****,
на основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД/, сумата от 145.63 швейцарски франка /направени разноски за застраховки за недвижим имот, служещ за
обезпечение на кредит, дължими на основание чл.14 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 27864/12.10.2007г.,
по застрахователни сертификати от 26.10.2015 г. и от 02.11.2016 г./
ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН **********, да заплати на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *****,
на основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД/ сумата от 567.35 лв. – разноски за нотариална такса за
подновяване на ипотека, като иска в останалата
част, до пълния предявен размер от 630.05 лв., в която се претендират
разноски за нотариална такса за връчване на нотариална покана, като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.В.К. да заплати на „Ю.Б.“
АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
4266.68 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да заплати на М.В.К., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 2803.08 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: