Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 53/08.02.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова и с участието
на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 50 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 276 и сл. от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба и уточнение по нея подадена от К.Т.П. изтърпяващ наложено
му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Б*** ” към Затвора гр.В*** чрез
Началник Затвора гр.В*** до Административен съд – Монтана, за прекратяване на
действия на орган по изпълнение на наказанията, свързано с ограничаване на
престоя на открито от смяната дежурна на 14.01.2021г. 19.01.2021г.,
20.01.2021г., 22.01.2021г. 24.01.2021г. и на 25.01.2021г. Иска се
преустановяване на действието на затворническата администрация, която да бъде
задължена да не му прекъсва престоя на открито.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, се явява лично доведен от органите на ОЗ "Съдебна охрана"
Монтана. Поддържа искането си по доводи изложени в него. По съществото на
делото желае престоя на открито да е два часа както е по утвърдения дневен
режим.
Ответната страна– началника на Затвора – В***
, чрез процесуалния си представител Г*** Х*** ст. юрисконсулт към Затвора В*** ,
оспорва жалбата. В подробни писмени бележки излага доводи за нейната
неоснователност свързани със спазване на разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Счита,
че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие от страна на органа
по изпълнение на наказанието и иска е неоснователен и недоказан по чл. 276 ЗИНЗС. Моли да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Монтана уведомена за
образуваното производство и конституирана на осн. чл.16, ал.1,т.3 от АПК чрез
представителя си прокурор Галя Александрова дава заключение, че искането е
неоснователно тъй като са спазени разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В подробно
писмено заключение излага доводи по съществото на искането свързано с
ограничаване престоя на открито на лишения свобода, като счита че не е налице
незаконосъобразно действие или бездействие от страна на ответника което да
представлява нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.
Съдът, като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото и се установява от
приложените справки, че К.Т.П. е осъден по НОХД №146/2007г. по описа на ОС –
Видин, за извършено престъпление от общ характер на 20години „лишаване от
свобода“ при „усилено строг“ режим. По силата на закона, считано от
01.06.2009г. наказанието му се изтърпява при „строг“ режим. С протокол
№13/19.05.2015г. на комисията по чл.73 от ЗИНЗС /отм./ режимът му е заменен от
„строг“ на „общ“ режим за доизтърпяване на наказанието му. От 23.10.2018г. лишения
от свобода е преместен в ЗОЗТ Б*** към Затвора – В*** , където се намира и
понастоящем.
От приложеният утвърден дневен режим на
лишените от свобода изтърпяващи наложено наказание при закрит тип за времето от
01.10.2020г. до 30.04.2021г., по отношение на лишените от свобода в зона „А“, в
която попада и жалбоподателя е разписано, че за времето от 13,00ч. до 15.00ч. е
предвиден престой на открито и ползване на лавка зона.
От приложените докладни записки на командир
на отделение и инспектор в ДГН ЗОЗТ „Б*** “ на 14.01.2021г. е проведен престой
на открито на лишените от свобода от зона „А“ в периода от 13,00часа до
14,35часа, като не е установено в този период жалбоподателя да е пазарувал от
лавката.
От докладна записка на л.29 от делото от мл.
инспектор в ЗОЗТ „Б*** “, след преглед на записите от видеокамерите е
установено, че на 19.01.2021г. престоя на открито по отношение на лишените от
свобода в зона „А“, в която попада и жалбоподателя е проведен за времето от
13.00ч. до 14,08часа, на 20.01.2021г. за времето от 12.48ч. до 14,21часа; на
22.01.2021г. за времето от 12.48ч. до 14,20часа; на 24.01.2021г. за времето от
13.00ч. до 14,45часа и на 25.01.2021г. за времето от 13.16ч. до 14,49часа. По
отношение на проведения престой на открито са приложени и докладни записки на
командирите на отделения, като на 19.01.2021г. се установява, че престоя на
открито е приключил по-рано по желания на л.св.П., което се потвърждава и от
неговите обяснения в о.с.з.
От приложената медицинска справка на специалист
в ЗОЗТ „Б*** ” към Затвора гр.В*** е отразено, че здравословното състояние на
жалбоподателя е много добро, като редовно посещава медицинския център за
получаване на лекарства по предписана му терапия. Няма нито поискана от
жалбоподателя, нито разписана от медицинския специалист терапия свързана с
удължаване престоя му на открито.
По делото е приложен и утвърден дневен режим
със Заповед №Л-1346/23.06.2020г. на лишените от свобода изтърпяващи наложено
наказание при закрит тип за времето от 23.06.2020г. до 31.08.2020г. /летен/, по
отношение на лишените от свобода в зона „А“, в която попада и жалбоподателя,
където е разписано, че за времето от 10,00ч. до 11.30ч. е предвиден престой на
открито и ползване на лавка зона.
По делото устно и непосредствено е изслушан
л.св. К.Т.П. изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Б***
” към Затвора гр.В*** , в което по същество иска престоя му на открито да е два
часа, като отрича да е депозирал искане до медицински специалист към Затвора за
удължаване на престоя му на открито поради здравословни проблеми.
При така изложената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Искането с правно основание чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС е депозирано от активно процесуално легитимиран да го предяви, тъй като
изтърпява наказанието си лишаване от свобода в ЗОЗТ „Б*** ” към Затвора гр.В***
, като действията свързани с престоя на открито за които се твърди, че
нарушават забраната по чл.3 от ЗИНЗС са и очевидно и обективно предстоящи, като
същите съществуват, както към момента на искането, така и при произнасяне на
съда, поради което е допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно по
следните съображения:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 на чл.3 от ЗИНЗС, за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, всеки лишен
от свобода или задържан под стража може да иска: по т. 1- прекратяването на
действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно
лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; по т. 1 – прекратяване на
действия и бездействия на органа по изпълнение на наказанията или на длъжностни
лица, представляващи нарушение на забраната по чл. 3. Съгласно ал. 2 на чл.276
от ЗИНЗС липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за
извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде
уважено, за да се прекрати нарушението по чл. 3. Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът се произнася с разпореждане в срока по чл. 278, ал. 1, като
съгласно ал. 2, с разпореждането съдът може да отхвърли искането /т. 1/ или да
разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на съответно длъжностно
лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати
безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3,
като определи срок за това /т. 2/. Съгласно чл. 283 от ЗИНЗС, за неуредените в
тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета,
раздел І от АПК.
Разпоредбите на чл. 276-283 от ЗИНЗС се
прилагат само за фактически действия и бездействия на органите по изпълнение на
наказанията или на длъжностни лица, които действия/бездействия нарушават
забраната по чл. 3 по отношение на лицето, търсещо защита.
Съгласно чл. 278 от ЗИНЗС съдът е изискал от
началника на Затвора В*** актуален график за престой на открито на лишените от
свобода и индивидуален такъв по отношение на лишения от свобода. С постъпилия
от ответника писмен отговор са представени утвърдените графици за престой на
открито /през лятото и през зимата/ от 23.06.2020г. до 31.08.2020г., в зона
„А“, в която попада и жалбоподателя, за времето от 10,00ч. до 11.30ч. и от
01.10.2020г. до 30.04.2021г. , по отношение на лишените от свобода в зона „А“,
за времето от 13,00ч. до 15.00ч. От медицинската справка и тази изготвена от
Началник ЗОЗТ не се установява по отношение на жалбоподателя да е изготвяно
предложение за удължаване на престоя на открито по аргумент от чл.71, ал.11 от
ППЗИНЗС.
От посочения график за престой на открито от
01.10.2020г. до 30.04.2021г., става ясно, че за група „А“ осъдени, в която К.Т.П.
е настанен, престоят на открито на 14.01.2021г. видно от докладната записка е
проведен от 13,00часа до 14,35часа, като не е установено в този период
жалбоподателя да е пазарувал от лавката. За останалите сочени в допълнение към
искането дати от приложените докладни записки се установява, че на 20.01.2021г.
престоя на открито е проведен за времето от 12.48ч. до 14,21часа; на
22.01.2021г. за времето от 12.48ч. до 14,20часа; на 24.01.2021г. за времето от
13.00ч. до 14,45часа и на 25.01.2021г. за времето от 13.16ч. до 14,49часа.
Изрично в докладната записка за престоя на открито на 19.01.2021г. е посочено,
че същият е приключил по-рано по желания на л.св.П., което се потвърждава и от
неговите обяснения в о.с.з.
При така обсъдените доказателства съдът
намира за недоказано твърдението на жалбоподателя, че е лишен от престой на
открито както на 14.01.2021г.; 19.01.2021г., 20.01.2021г., 22.01.2021г.
24.01.2021г. и на 25.01.2021г., така и понастоящем.
Следва да се отбележи, че с оглед на
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС на
лишените от свобода е гарантирано правото на престой на открито не по малко от
един час дневно, като допълнителен престой на открито се предоставя по
предложение на медицинско лице или от Инспектора социални дейности и
възпитателна работа. Ето защо, допълнителният престой на открито в часови
диапазон, по желание на лице, лишено от свобода не представлява право на
лишения от свобода, което администрацията е задължена да му осигури, както това
се отнася до задължителния един час престой на открито по чл. 86, ал. 1, т. 1
от ЗИНЗС, а е по скоро правна възможност, обусловена от предложение на лицата
по чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС. Следователно разпоредбата на чл. 71, ал. 11
ППЗИНЗС не задължава затворническата администрация да осигури допълнителен
престой на открито по молба на лишен от свобода. От всички представени писмени
доказателства, се установява, че по отношение на лишеният от свобода К.Т.П. са
взети мерки за осигуряване на престой на открито респ. за пазаруване и посещение
на фитнес – залата в затвора в часовете по графика на затвора за група „А“, в
която е лицето, като дори е осигурен престой на открито повече от минимално
разписания в ЗИНЗС. Горното не се опровергана и от обясненията на лишения от
свобода разпитан в съдебното заседание.
Ограниченията и неудобствата, които в случая
лишения от свобода търпи са пряко следствие от наказанието, наложено му с
влязла в сила присъда, а не са в следствие на незачитане на закона от страна на
затворническата администрация.
Предвид горното, не се установиха
противоправни фактически действия и бездействия в нарушение на забраната по чл.
3 от ЗИНЗС на длъжностни лица и началника на Затвора В*** относно осигуряване
на престой на открито по отношение на лишения от свобода К.Т.П., поради което
искането следва да се отхвърли като неоснователно.
С оглед изхода на делото и направеното
своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната
страна, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева /сто/, който е съобразен
с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната
помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.144 от АПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, Административен съд Монтана ІІ-ри състав,
Р А З П
О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на К.Т.П.
изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Б*** ” към
Затвора гр.В*** , за преустановяване на действието на затворническата
администрация, която да бъде задължена да не му прекъсва престоя на открито.
ОСЪЖДА К.Т.П. изтърпяващ
наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Б*** ” към Затвора гр.В*** ДА
ЗАПЛАТИ на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София
сумата 100.00 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането на основание чл. 281 от ЗИНЗС
може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд
– Монтана, в тридневен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от разпореждането
да се изпрати незабавно на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: