№ 447
гр. Русе , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20204520103998 по описа за 2020 година
ИВ. СТ. К. твърди, че е собственик на дворно място с площ 700 кв.м., съставляващо
парцел ІV-166 в кв.19 по регулационния план на с.Б., община Бяла, при граници за имота: от
две страни – улици, Владко Петров Алексиев и парцел ІІІ-166.
К. СТ. К. притежавал съседния имот – парцел ІІІ-166 в кв.19 по регулационния план
на с.Б., община Бяла.
През 2000г. страните по делото извършили съвместно подобрение, без съответните
строителни книжа, представляващо общ склад тип навес за съхранение на селскостопанска
техника, с площ 288 кв.м. Поделили ползването на постройката, като всеки ползвал частта от
помещението, която попадала в имота му.
Пет години по-късно възникнали спорове във връзка с ползването на сградата,
вследствие което през 2011г. молителят предявил срещу ответника иск за собственост, който
бил уважен. Въз основа влязлото в сила съдебно решение се снабдил с изпълнителен лист о
образувал изпълнително дело. На 24.08.2020г. съдебният изпълнител го въвел в имота.
И.К. счита, че в периода 24.08.2015г. – 24.08.2020г. бил лишен противоправно от
възможността да ползва собствеността си, с оглед което моли съда, да осъди К. СТ. К. да му
заплати обезщетение в размер на 18 000 лева (по 300 лева месечно).
Претендира направените по делото разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. СТ. К. е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Не оспорва твърдяните от ищеца факти, относно правото на собственост върху двата
съседни имота, както и обстоятелството, че с общи усилия страните построили в тях навес за
съхранение на селскостопанска техника и продукция. Пояснява, че предвид разположението
на двете дворни места се налагало да преминава през имота на ищеца, за да стигне до своя
имот.
Поддържа, че както през процесния период, така и преди това, имота на ищеца не бил
ограден от източната, южната и западната си страна и по тази причина достъпът до него
винаги бил свободен и безпрепятствен. Твърди, че по никакъв начин не е осъществявал
някаква самостоятелна фактическа власт върху имота на ищеца или върху части от него; не
е препятствал ищеца и не му е пречил да използва имота си по начин, който намери за добре,
включително и чрез отдаването му под наем, респективно не го е лишил от каквито и да е
ползи.
Оспорва претенцията, както по основание, така и по размер.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Не се спори, че ИВ. СТ. К. твърди, че е собственик на дворно място с площ 700 кв.м.,
съставляващо парцел ІV-166 в кв.19 по регулационния план на с.Б., община Бяла, а К. СТ. К.
– собственик на съседния имот – парцел ІІІ-166 в кв.19 по регулационния план на с.Б.,
община Бяла.
Страните по делото поддържат, че съвместно са изградили общ склад тип навес за
съхранение на селскостопанска техника, с площ 288 кв.м., който заема части от двата
съседни имота.
С влязло в сила съдебно решение №91/14.10.2011г., постановено по гражданско дело
№321/2011г., БРС осъдил К.К. да предаде на И.К. владението на дворно място с площ 700
кв.м., съставляващо парцел ІV-166 в кв.19 по регулационния план на с.Б., община Бяла. Въз
основа съдебния акт е издаден изпълнителен лист и с Протокол по ИД №20209140400603
съдебен изпълнител с рег.№914 предал на ищеца владението на имота.
За установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на Мариян Тодоров
Георгиев и Валентин Минчев Иванов.
Мариян Георгиев заявява, че между двата съседни имота няма ограда и достъпа до
процесния имот не е бил препятстван. Твърди, че ответникът ползвал имота за стопанска
2
дейност, складирал техника и зърно. През 2005г. ищецът получил инсулт и „се отказал от
земеделска дейност“. На свидетеля не е известно дали К.К. е препятства възможността И.К.
да ползва имота. Знаел, че ищецът не ползвал имота, но не знаел защо. Пояснява, че след
2015г. имотът не е бил заграден и не е имало врата.
В.И. твърди, че достъпа да имота е свободен, нямало мрежа – „разграден двор“.
Съставлявал празна площадка, в дъното на която имало хале.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно и
всестранно. Вещото лице е изчислило средния пазарен наем за ползването на дворното
място, за периода 24.08.2015г. – 24.08.2020г. в няколко варианта: въз основа данни за
отдаване на земеделски земи в района - 378 лева; по метода на вечната рента без отчитане
застрояването – 1587.60 лева и с отчитане застрояването – 1218 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с претенция намираща правното си основание в нормата на чл.59 ЗЗД.
Уреденият в чл.59 ЗЗД е общ субсидиарен състав. Последователно, както в
доктрината, така и в практиката на ВКС се приема, че основателността на иска предполага
установеност на следните обстоятелства: увеличаване имуществото на едно лице за сметка
имуществото на друго лице; липса на друга възможност за защита на обеднелият;
обедняването и обогатяването да произтичат от един и същ факт или обща група факти като
връзката между тях не е причинно – следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на
обедняването, като е дължима по малката от двете стойности при разлика между тях.
Неоснователно обогатяване има при спестяване на разходи, които иначе обогатилият
се е трябвало да понесе, като най-честата хипотеза, тази на ползване чужд имот без
основание, извежда обогатяването от облагодетелстването на ползващия със спестения наем,
който би плащал, а обедняването като пропуск да бъдат придобити имуществени блага.
Общият факт, от който произтичат обедняването и обогатяването е ползването без правно
основание на чуждото благо. В посочената хипотеза обедняването на ищеца по иск с правно
основание чл.59 ЗЗД се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения
си недвижим имот или да го отдава под наем, а обогатяването за ответника съставлява
спестяване на разходи за наем за ползване на имота, като и обедняването и обогатяването
произтичат от един и същ факт – ползване имота без правно основание. Следователно
поведение, променящо или изключващо този общ факт, има пряко отношение към
преценката за съществуване на неоснователно обогатяване въобще.
В разглеждания случай не бе установено неоснователно ползване от ответника на
3
процесния имот в исковия период. Дворното място на ищеца не е било оградено и достъпът
до него не е бил препятстван по какъвто и да е начин. Очевидно ответникът е ползвал
изграденото с общи усилия помещение, което, както и ищеца твърди е ситуирано и в двата
имота. В хода на производството не бяха ангажирани доказателства, обуславящи извод, че
ответникът по някакъв начин, чрез лични действия (заключване на оградни порти и врати,
складиране на вещи, обработване на земя, недопускане на ищеца и т.н.) или чрез действия
на оправомощено от него трето лице (напр. чрез сключване договор за наем) е ползвал
парцела на ищеца извън частта необходима за достъпа до неговия и да е препятствал
ползването му от ищеца.
След като не бе установено, че ответникът е ползвал имота и поради тази причина
ищецът не е лишен от възможността да реализира ползи от него, претенцията като
недоказана следва да бъде отхвърлена изцяло.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер на 1200 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от ИВ. СТ. К., ЕГН ********** с адрес:
гр.Горна Оряховица, ул.“Борима“№11 срещу К. СТ. К., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе,
ул.“Будапеща“№1, вх.1, ет.2 иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане сумата 18 000
лева – обезщетение за лишаване от правото на ползване на следния недвижим имот: дворно
място с площ 700 кв.м., съставляващо парцел ІV-166 в кв.19 по регулационния план на с.Б.,
община Бяла, при граници за имота: от две страни – улици, Владко Петров Алексиев и
парцел ІІІ-166, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. К., ЕГН ********** да заплати на К. СТ. К., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 1200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4