Р Е Ш Е Н И Е
№ 553,
08.06.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд ,
шести граждански състав
на двадесет и седми май две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Пенка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско дело Nо 650 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на от Областна администрация-Пловдив против Решение № 3984/21.10.2019г., пост. по гр.д.№
7948/2019, ПРС, с което е признато за незаконно уволнението, извършено със
Заповед № РД – 20-40/ 29.03.2019г. на Областния управител на Област Пловдив, с
административен адрес гр. П., пл. ***, с
която на основание чл. 325, ал.1, т.12 от Кодекса на труда, считано от
01.04.2019 г., е прекратено трудовото правоотношение с Т.Г.Х. и като такова е
отменено, като ищеца Т.Г.Х. е възстановена на предишната, заемана преди
уволнението, длъжност – ***, на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на
труда, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят Областна
администрация-Пловдив поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради
противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че в решението Областния
управител е осъден да заплати разноски по делото, но той не е надлежна страна,
т.к. не е бил конституиран по делото и искът не е бил насочен против него. По отношение твърдението за
неправилност се поддържа, че са неправилни изводите на съда за наличие на
злоупотреба с права във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение.
Счита, че работодателят може да извършва промени в изискванията за заемане на
определена длъжност, като липсва възможност за съдебен контрол над мотивите за
извършванените промени. Сочи, че в
тежест на ищеца е доказване на твърдяната злоупотреба с права. Поддържа, че са неоснователни и изводите за
наличие на свободна щатна длъжност, която е могла да бъде преобразувана, като
счита и че работодателят не може да бъде
задължен да извършва подобно преструктуриране. Излага и подробни съображения за
твърдението си, че съдът превратно е тълкувал фактите по делото. Моли съда да
обезсили постановеното решение като недопустимо или евентуално да го отмени
като неправилно и вместо него да постанови ново такова, с което отхвърли иска.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Т.Х.
е подала отговор, в който поддържа неоснователност на жалбата. Счита, че
изводите на съда за извършена злоупотреба с правото по целесъобразност да бъде
преобразувана длъжността са правилни и съобразени с установените по делото
факти. Развива и доводите си относно същността на злоупотребата с права и
конкретните факти по делото. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник,
останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл.
нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса
относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По
отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с
който е бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е
валидно и допустимо. Следва да се отбележи и че с Решение №491/12.02.2020г., постановено по
същото дело, първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в обжалваното решение, като е постановил в диспозитива на същото вместо
Областен управител да се чете Областна администрация. В този смисъл наведените твърдения
във въззивната жалба за недопустимост на решението са лишени от предмет.
Предявеният
иск е за признаване на уволнението на работник за незаконосъобразно и отмяната
му, както и за възстановяване на работника на заеманата длъжност – искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, като предмет на въззивното
обжалване е цялото решение, с което са уважени
исковете. За да постанови
решението, първоинстанционният съд е приел, че извършеното уволнение на
служителя е незаконно, поради извършена злоупотреба с право от страна на
работодателя. Доводите на съда се заключават в анализ на щатното разписание и
наличието на идентични и незаети щатни бройки, които биха могли да бъдат
трансформирани в такива, които да се заемат от държавен служител. Оставането на
свободна щатна бройка от общо четирите щатни бройки на длъжнистта „******“ и
трансформацията точно на заетата от ищцата такава щатна бройка в такава по
служебно правоотношение, според съда, съставлява злоупотреба с права и сочи на
цел да бъде прекратено трудовото правоотношение именно с този служител.
Настоящата
инстанция намира, че в първоинстанционното решение правилно са установени
фактите по повод правоотношенията между страните, поради което и няма да ги
преповтаря, а на осн. чл.272 от ГПК ще препрати към мотивите.
При разпределение на
доказателствената тежест работодателят е страната, която следва да докаже, че
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, като в конкретния случай
следва да установи, че е налице трансформация на длъжността, заемана от
уволнената служителка в такава, заемана по служебно правоотношение. Наличието
на това преобразуване е достатъчно за установяване на законосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.325, ал.1, т.12 от КТ. При
наведени твърдения от страна на служителя за злоупотреба с право при
извършеното уволнение, в негова тежест е установяване на тези твърдения, като
съдът дължи изследване и произнасяне по въпроса дали работодателят, използвайки
законови средства, не е целял постигане на незаконен резултат.
В
настоящия случай по делото е установено безспорно, че работодателят Областна
администрация е извършил трансформация на една щатна бройка „***“,
предназначена за заемане по трудово правоотношение в щатна длъжност „***“,
предназначена за заемане по служебно правоотношение с държавен служител.
Безспорно се установява при сравняване на поименните щатни разписания,
действали към 01.03.2019г. и към 01.04.2019г., че в дирекцията, към която е
работила Т. Х. – „А. п. о., ф. и у. на с.“, е имало четири щатни бройки „***“,
които са били заети към началото на
м.03.2019г., а към началото на м.04.2019г. бройката, заета от Х. е
трансформирана в такава за държавен служител, останали са две заети щатни
бройки , а последната е останала свободна. От показанията на свидетелката Ц. Н.
се установява, че в дирекцията към края на м.03.2019г. се е освободила една длъжност „***“. Тази длъжност се „пазела“ за главния
счетоводител, на когото му предстояло пенсиониране. Според свидетелката решението
коя длъжност да се преобразува се вземало от областния управител. От посочените
доказателства, които кореспондират помежду си, се установява несъмнено, че към
момента на трансформацията на една от четирите щатни бройки „ ***“ е имало една
свободна и три заети от служители с трудови договори. Въпреки това, обаче,
трансформацията е извършена с една от заетите щатни бройки, което навежда на
извод за целенасочено прекратяване на трудовото правоотношение със служителя,
който я заема. В същото време незаетата щатна бройка е „запазена“ за служител,
на когото му предстояло пенсиониране. Тези факти в съвкупност обуславят извода,
че целта на трансформацията на длъжността от такава, заемана по трудово
правоотношение, в друга, заемана по служебно правоотношение, не е интересът на
работодателя от по-високообразовани служители, които да работят по-добре, а цели
прекратяване на трудовото правоотношение с конкретния служител, чиято бройка се
трансформира. Ако не преследваше тази цел, работодателят би трансформирал
свободната щатна бройка. Във въззивната
си жалба работодателят навежда възражения, че четирите щатни бройки „ ***“ не
били непременно за длъжност „***“, но по делото нито са наведени някакви
твърдения какви са били трудовите им функции, нито са ангажирани доказателства
за това. При това положение не се оборва изводът, че целта на трансформацията
на конкретната длъжност от „***“ в „***“ не е подобряване качеството на работа,
а прекратяване на трудовия договор на служителя на конкретната длъжност. Съгл.
чл.8, ал.1 от КТ страните по трудово правоотношение следва добросъвестно да
упражняват своите права и изпълняват своите задължения в съответствие със
законите. В настоящия случай е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя, който е целял и постигнал неразрешена от закона цел и резултат –
прекратяване на едно безсрочно трудово правоотношение извън лимитивно
посочените хипотези по чл. 325 и сл. от КТ. Това обуславя незаконност на
извършеното уволнение и респ. отмяната му. Така предявеният иск за признаване
на уволнението за незоконосъобразно и отмяната му се явява основателен и
доказан, поради което и ще следва да бъде уважен. Следва да бъде уважен и
обусловеният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност .
Решението
на първоинстанционния съд , с което са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 от КТ, е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде
потвърдено.
На
осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от 700лв., разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на изложеното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3984/21.10.2019г., пост. по гр.д.№ 7948/2019, ПРС.
ОСЪЖДА Областна администрация-Пловдив, чрез
областния управител на област Пловдив, с адрес гр. Пловдив, пл. Никола Мушанов
№1, да заплати на Т.Г.Х., ЕГН **********,***, сумата от 700лв. разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от обявената дата за
постановяване на решението – 10.06.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :