Решение по дело №616/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от Закон за устройство на територията и е образувано по жалба от В. Й. М. от гр.Хасково против Заповед №166/11.04.2022г., издадена на Кмет на Община Хасково. В жалбата се твърди, че поземлен имот с [идентификатор] по КК на Хасково попадал в територията на кв.326 по плана на Хасково, където по действащия ПЗ било предвидено комплексно застрояване на многоетажни жилищни сгради. Със Заповед №1425/2006г. на Кмет на Община Хасково за имота било предвидено да се урегулира в УПИ ІІІ с предназначение – за жилищни нужди, без да се предвиди режим на застрояване. Съгласно действащия ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед №РД-14-03-172 от 1984г. за територията, в която попада имота, било предвидено комплексно застрояване на многоетажни жилищни сгради. Изработеният ПУП-ПЗ бил за УПИ, а не за територията, в която попадал имота. Имало действащ ПУП-ПЗ, поради което следвало да се извърши Изменение на ПУП-ПЗ и то според предвижданията на чл.22 от ЗУТ. В случая липсвало обществено обсъждане, като дори не били определени от общината заинтересованите страни, които не били получили уведомления за изготвяне на ПУП-ПЗ съгласно чл.131 от ЗУТ. В оспорената заповед в графичната част на проекта ограничителната линия на застрояване била отразена с удебелена червена линия на улична регулация и съгласно условията на чл.31, ал.2 от ЗУТ – 1/3Н от вътрешните регулационни граници. Но посочената разпоредба се прилагала за други случаи, докато в случая била приложима разпоредбата на чл.22, ал.6 от ЗУТ. Южно от ПЗ с [идентификатор] имало десететажна сграда с [идентификатор], като била на отстояние 4,28м., поради което поради предвижданията на ПУП – ПЗ той е проектиран и одобрен като такъв с намалени отстояния към съседния имот. Поради това и на основание чл.131, ал.3 от ЗУТ собствениците на поземления имот в съседство били непосредствено засегнати и трябвало да бъдат уведомени. Освен това в оспорената заповед било посочено, че с плана за застрояване се установявала устройствена зона център Ц, но не било ясно при какви критерии имотът, предмет на заповедта, бил определен в тази зона. Не били спазени изискванията на чл.108 от ЗУТ и едва при проверка на графичната част на ПУП-ПЗ това можело да се установи. Иска се оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.

Ответната страна – Кмет на Община Хасково, счита оспорването за неоснователно, както и претендира направените по делото разноски. Изрично в отговора уточнява техническа грешка при изписването словом на пълното наименование на зоната: Ц – Смесена централна зона, а така одобрените показатели на застрояване на имота отговаряли на чл.38, ал.1 от Наредба №7/22.12.2003г. Действително по план било предвидено комплексно застрояване на многоетажни жилищни сгради. След изменението на РП и урегулиране на процесния имот не били определени начин и характер на застрояване на новопроектираното УПИ, изобщо не било конкретизирано „строително петно“. Така не било предвидено никакво застрояване, поради което и законосъобразно било процедирано с изработване на ПУП-ПЗ, а не на изменение. Възразява и по допустимостта на жалбата, като сочи, че тя имала за предмет и включвала единствено ПИ с [идентификатор] /УПИ ХІІІ, кв.326/, а така жалбоподателят не попадал в кръга заинтересовани лица по чл.131, ал.2 от ЗУТ. Нямало посочени намалени отстояния нито в заповедта, нито в графичната част, а самата заповед била обявена единствено на възложителя и не била съобщавана на никой от собствениците на самостоятелни обекти, разположени в съседния държавен УПИ ХІІ. Заповедта била влязла в законна сила на 27.04.2022г. и жалбата била просрочена.

Заинтересованата страна М. В. М., В. М. В. и В. М. В. /последните двама конституирани с Определение на съда №903/03.10.2023г./ не вземат становище по същество.

Заинтересованата страна ООД ЕР Билдинг 21 – Хасково /Определение №903/03.10.2023г./, счита жалбата за неоснователна, като възразява и по допустимостта ѝ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения н.а. №80, т.01, рег.№1427, д.049 от 2021г. жалбоподателят В.М. е собственик на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] по КККР на Хасково /апартамент/, попадащ в сграда с [идентификатор], разположена в ПИ с [идентификатор] и на самостоятелен обект с [идентификатор] /гараж/, разположен в същия ПИ с [идентификатор].

Със Заявление рег.№94М-955-1 от 11.01.2022г. – непредставено по делото, подадено от М. М. – собственик на [ПИ] по КК на Хасково съгласно н.а.№38 от 24.10.2003г. – л.31 от делото, е поискано разрешение за изработване на проект за Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на имота. Видно от заданието за проектиране – л.27, за имота с 77195.712.72 /УПИ ХІІІ/ имало действащ РП със Заповеди №РД-14-172 от 1984г. и №1428/2006, но нямало действащ план за застрояване, поради което с ПЗ следвало да се предвиди свободно средноетажно застрояване с устройствена зона „Ц“. На основание чл.124а, ал.2 във вр. с чл.109, ал.2 и чл.110, ал.1, т.3 и чл.17, ал.1 от ЗУТ със Заповед №УТ-35/27.01.2022г. Кметът на Община Хасково разрешава да се изработи проект за ПУП-ПЗ на УПИ ХІІІ, кв.326 по плана на Хасково и одобрява на основание чл.124б, ал.1 от ЗУТ заданието за изработване на ПУП, като допуска с ПЗ за УПИ ХІІІ, кв.326 по плана на Хасково да се предвиди свободно средно застрояване, при спазване на правилата и нормативите за разполагане на сградите на основното застрояване по ЗУТ. Изрично в мотивите на заповедта се сочи, че имот с [идентификатор] попада в територията на кв.326, където по действащ план за застрояване е предвидено комплексно застрояване на многоетажни жилищни сгради. Със Заповед №1428/2006г. било одобрено изменение на регулационния план и изменението предвиждало [ПИ] да се урегулира в УПИ ХІІІ с предназначение „за жилищни нужди“, без да е определен режим на застрояване. Съгласно действащия ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед №РД-14-172 от 1984г., за територията, в която попада ПИ, не било предвидено никакво застрояване, но за реализиране на инвестиционните намерения на собственика, свързани със строителство в имота, било необходимо изработване на ПУП-ПЗ.

По подадено Заявление рег.№94М-955-2 от 16.03.2022г. от М.М. – л.23, за одобряване на ПУП-ПЗ за имот [идентификатор] , УПИ ХІІІ, кв.326 по плана на Хасково – след като ЕСУТ приема и предлага да бъде одобрен проекта /Протокол №03 от 22.03.2022г. – л.22/, с процесната Заповед №УТ-166/11.04.2022г. на основание чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА и чл.129, ал.2 във вр. с чл.109, ал.2, чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ Кмет на Община Хасково е одобрил ПУП-ПЗ на имота, като за имота се установява устройствена зона център (Ц), при следните показатели: височина на основното застрояване – до 15м; плътност на застрояване – до 80%, коефициент на интензивност – до 3.0; минимална озеленена площ – 20%; начин на застрояване – свободно, като е посочено, че в графичната част на проекта ограничителната линия на застрояване е отразена с удебелена прекъсната червена линия на уличната регулация и съгласно условията на чл.31, ал.2 от ЗУТ – на 1/3Н от вътрешните регулационни граници.

Заповедта е обявена на М.М., като съгласно представеното съобщение, КП от 27.04.2022г. и КП от 12.10.2022г. – л.18-20, до жалбоподателя или други заинтересовани страни няма изпратено уведомление.

Видно от представената в преписката Заповед №1428 от 18.10.2006г. на Кмет на Община Хасково /л.48/ – след решение по Протокол №53/03.10.2006г. на ЕСУТ, със заповедта се одобрява ПУП – изменение на плана за регулация на кв.326 по плана на гр.Хасково, като се променя уличната регулация и се заличава задънена улица между ОТ 2420-ОТ 2419; заличава се осова точка №2419; променят се очертанията и размерите на УПИ І – за комплексно жилищно строителство, и УПИ ХІІ – за жилищно строителство и общ.ползване, като се образуват два урегулирани ПИ – УПИ І – за жилищно строителство и УПИ ХІІ – за жилищно строителство. Проектира се УПИ ХІІІ-1788, като североизточната и югоизточната дворищнорегулационни линии на новопроектирания УПИ се поставят в съответствие по съществуващите имотни граници. Видно от допълнително представените доказателства със Заповед №РД-14.03.1972 от 03.12.1984г. е одобрен кадастралния, застроителния и регулационен план на ж.к.Раковски Хасково.

Съгласно представения н.а. №62, т.6, рег.№4438, д.№506/2022г. съсобствениците на ПИ с [идентификатор] /М.М., В.В. и В.В./ учредяват на ООД ЕР Билдинг 21 – Хасково, право да построи жилищна сграда по одобрен ПУП със заповед №УТ-166/11.04.2022г., като на 04.05.2023г. е издадено и разрешение за строеж от 04.05.2023г.

За пълното изясняване на спора от фактическа страна съдът е назначил и изслушал съдебнотехническа експертиза, заключението /както първоначалното, така и допълнителното/ по която се възприема напълно като компетентно и безпристрастно изготвено.

Вещото лице в първоначалната експертиза е работило по поставените въпроси и дава отговор, че по отношение на процесния имот и кв.326 планът в застроителната част е в сила и с него е предвидено комплексно жилищно, високо застрояване със Заповед №РД-14-03-172 от 1984г. В заданието за проектиране, касаещо процесната заповед, нямало данни за наличната изграденост – не само за процесното УПИ, но и за УПИ-та в контактната зона. Въобще не се споменавала и съществуващата високоетажна жилищна сграда с Н 30,0м., разположена в УПИ ХІІ, от югоизток, на 4,28м отстояние спрямо проектируемия УПИ ХІІІ. От вещото лице се сочат конкретни несъобразявания с разпоредбите на Наредба №7 от 2003г. – по отношение определяне на устройствената зона, и Наредба №8 за 2001г. – при изпълнение графичното представяне на проекта. Изрично вещото лице сочи, че проектите за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищния комплекс подлежат на обществено обсъждане по реда на чл.127, ал.1 преди внасянето им в ЕСУТ /чл.22, ал.4 от ЗУТ/. Вещото лице установява и че не е приложена уличната регулация, като така прави извод, че устройствената основа, която ще послужи за изработване на ПЗ е нестабилна и не може да бъде изработен и одобрен ПЗ.

При изслушването на вещото лице в с.з. се установява, че между съществуващия обект – 10-етажна сграда, и новопредвидения обект в оспорената заповед, не било коректно изписано разстоянието съгласно чл.31 и чл.36 от ЗУТ, при което да е било съобразено, че има съществуваща жилищна сграда, която е на по-малко от предвидените разстояния. Според вещото лице това не било сторено, като така все едно, че било прието за 10-етажната сграда, че я няма. При посочената височина до 15м. и при осъществяване на строеж на 1/3Н се получавал конфликт и намалени отстояния, което обосновавало и правния интерес на жалбоподателя по чл.131, ал.2 от ЗУТ.

В допълнителното заключение на вещото лице, което е изготвено по искане на заинтересованата страна ООД ЕР Билдинг 21, вещото лице категорично сочи, че няма данни за приложена регулация по ул.Одрин и ул.[населено място] ІІ / ОТ1172-1253 и ОТ 1172-2420/ относно процесия имот; след Заповед №1428/18.10.2006г. за ПИ с пл.№1788 в част План за застрояване остава действащия план за застрояване по ЗРП от 1984г., съгласно който се предвижда високо комплексно жилищно застрояване, като застроително петно върху имота не е попадало. По ЗРП от 1984г. част от имот с пл.№1788 е бил предвиден за свободна площ, северно от многоетажното застрояване, а друга част – за улица. Със Заповед №УТ-166 от 11.04.2022г. относно [ПИ] /УПИ ХІІІ, кв.326/ се одобрявал проект, който по своето естество е за преструктуриране на съществуващ жилищен комплекс в част План за застрояване. За процесната територия е установена със ЗРП от 1984г. жилищна устройствена зона, която по съвременната терминология на ЗУТ и Наредба №7/2003г. е от разновидност Жк, а процесният ПУП установявал нова устройствена зона от вида смесена централна – Ц, което представлявало промяна в предвижданията на ОУП, а в случая устройственият план изпълнявал роля на ОУП. В документацията не се съдържали сведения за прилагане на чл.124 и чл.134, ал.3 от ЗУТ. Не било съобразено съществуващото застрояване в съседни УПИ и през улица и не се съдържали данни, от които да е видно, че са изпълнение постановките на чл.31, ал.4 от ЗУТ. Въведена била устройствена зона Ц с устройствени показатели, различни от тези по чл.19, ал.1 от Наредба №7/2003г., т.е нормативите за застрояване в жилищни територии устройствена зона Ж, както и промяна на един вид застрояване в друг вид, с което се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на съседния ПИ с [идентификатор]. Според вещото лице в ПУП-ПЗ следва да бъдат показани отстоянията от имотните регулационни линии от съществуващите сгради в съдебните имоти, като така това е в доказателство, че е изпълнено условието на чл.31, ал.4 от ЗУТ. Изискуемото отстояние на съществуващата многоетажна сграда /Н 30м, 10 етажа/ до страничната регулационна граница на север към УПИ ХІІІ-1788 съгласно чл.31, ал.2, т.1 във вр. с чл.23, ал.1, т.2-3 от ЗУТ е равно на 1/3 от височината на сградата или е равно на 1/3 от 30м, т.е. е 10,0м. Изискуемото отстояние на новото средноетажно жилищно строителство – Н до 15м, до 5 етажа, до страничната регулационна граница на юг към УПИ ХІІ съгласно чл.31, ал.2, т.1 във вр. с чл.23, ал.1, т.2-3 от ЗУТ е равно на 1/3 от височината на сградата, т.е. 1/3 от 15м. или 5м. Общото разстояние между двете сгради – съществуваща и новопредвидена, през страничната граница на съседните УПИ ХІІІ и ХІІ е сбор от изискващите се разстояния на всяка от сградите до границата между имотите и е равно на 10м + 5м, т.е. 15м. Като са направени измервания на място и е установено, че разстоянието на съществуващата многоетажна сграда до страничната регулационна граница на север към УПИ ХІІІ-1788 в северозападния ъгъл е равна на 4,5м., а в североизточния – 4,00м, вещото лице прави изчисления относно процесния случай – общото разстояние между двете жилищни сгради в съседните УПИ ХІІІ и УПИ ХІІ е равно на 4,0м или 4,5м + 1/3 от 15м, т.е. 5,0м. или общото разстояние е 9,5м / 9,0м. Като има предвид разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗУТ и изискващото се разстояние между заварени сгради и предвидените с плана в съседни УПИ вещото лице изчислява, че при изискуемо разстояние между сградите при условията на чл.31, ал.4 от ЗУТ – 15,0м., то допустимото отклонение по чл.36, ал.1 от ЗУТ е равно на 1/3 от 15,0м. или 10,0м. Но с направените измервания на място експертизата прави извод, че общото разстояние между застрояването – ново и съществуващо, не отговаря на чл.31, ал.4 и не покрива условията за допустими отклонения по чл.36 от ЗУТ, като не е равно на 2/3 от общото разстояние. Обсъжда се подробно от вещото лице начинът на застрояване в ПИ с [идентификатор], уреден за първи път със ЗРП със Заповед №РД-14-03 от 1984г., като с процесната заповед се променя начинът на застрояване – от комплексно жилищно строителство в индивидуално жилищно строителство; променя се устройствената зона от Жк в Ц – смесена централна зона. След 2006г. за ПИ с пл.1788, когато със Заповед №1428 от 18.10.2006г. се създава УПИ ХІІІ-1788, предназначението на имота става „за индивидуално жилищно строителство“. С обособяването на нов УПИ се изменял действащия план за регулация, а не плана за застрояване При изменението през 2006г. се образува нов УПИ, но било предвидено друго застрояване освен това по заповедта от 1984г., което е комплексно жилищно строителство.

Жалбата е подадена на 19.05.2023г. в Административен съд – Хасково.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Между страните не съществува спор, че уведомление за заповедта е изпратено единствено на собственика на [ПИ], както и няма спор, че жалбоподателят е собственик на апартамент и гараж, построени в съседния [ПИ]. Съгласно чл.131 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния – чл.131, ал.2, т.3; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана – чл.131, ал.2, т.4; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В случая жалбоподателят не е собственик на съседния имот, а на обекти, построени в съседния имот, поради което е носител право на строеж в този имот. Според заключението на вещото лице има намалено разстояние между предвиденото ново застрояване в [ПИ], УПИ ХІІІ, кв.326 по плана на Хасково и заварената 10-етажна сграда в [ПИ], тъй като общото разстояние между двете жилищни сгради в съседните имоти при измерването се установява, че е равно на 4,0м или 4,5м /разстоянието на съществуващата многоетажна сграда до страничната регулационна граница на север към УПИ ХІІІ-1788 в северозападния ъгъл е 4,5м., а в североизточния – 4,00м/ + 1/3 от 15м., т.е. 5,0м. Така общото разстояние при измерването е установено съответно от северозападния/североизточния ъгъл като общо разстояние 9,5м / 9,0м. при допустимо отклонение по чл.36, ал.1 от ЗУТ, което се равнява на 1/3 от 15,0м. или 10,0м. В този смисъл е налице хипотеза на чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ и за жалбоподателя е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване, а доколкото не е уведомен за постановената заповед, то жалбата не е просрочена и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ подробен устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Посоченият срок е инструктивен и неспазването му не опорочава издадената заповед. В случая се касае за одобряване на ПУП-ПЗ на [ПИ] по КК на Хасково, УПИ ХІІІ, кв.326 по плана на града, като за имота с ПЗ се установява устройствена зона Ц и съответни посочени в заповедта показатели, поради което одобряването на ПУП-ПЗ попада в правомощията на кмета на общината.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата по закон писмена форма, съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ѝ законосъобразност. Изложени са фактически и правни основания за постановяването ѝ.

При издаването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не е спазена уредената в ЗУТ процедура. Заявените в този смисъл твърдения от оспорващия са основателни. в съдебната теория и практика е прието, че съществено е онова нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не бе допуснато, би довело до друг краен резултат, различен от постановения. В разглеждания случай може да се направи обоснован извод, че ако проектът за застрояване е бил подложен на обществено обсъждане съгласно действащата редакция на чл.22, ал.4 във вр. с чл.127, ал.1 от ЗУТ, както и ако са били отразени линиите на застрояване в съответствие на разположението на заварената сграда в съседния имот съобразно изискването на чл.36, ал.1 във вр. с чл.31, ал.2, т.1 във вр. с ал.4 от ЗУТ производството би се развило с възражения и органът би достигнал до друг извод. Но в случая не са уведомени и заинтересованите страни по чл.131 от ЗУТ. Относно неуведомяването няма спор между страните, а по делото няма представени доказателства в тази посока - доколкото следва да се приеме, че съгласно действащия план за застрояване по ЗРП от 1984г. предвиждането е за високо комплексно жилищно застрояване и следва да има проведено обществено обсъждане по реда на чл.127, ал.1 от ЗУТ, касаещо новото строителство.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на относимите материалноправни норми. От релевантните факти, установени от събраните по делото доказателства, включително и от назначената СТЕ, заключението по която е неразделна част от доказателствата по делото, следва извод, че одобреният с оспорената заповед ПУП-ПЗ не отговоря на всички правила на ЗУТ и на Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и Наредба №8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове относно линиите на застрояване. Във връзка с релевираните от страна на жалбоподателя възражения, съдът напълно възприема заключението на вещото лице, което е съобразено с поставените задачи, като вещото лице е дало подробни и обосновани отговори на поставените въпроси. Съгласно чл.36 от ЗУТ, касаещ отклонения от правилата и нормативите за застрояване, за запазване на заварени годни сгради се допуска в РУП фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години или са обекти на културно-историческото наследство по смисъла на Закона за културното наследство. В тези случаи изискващото се разстояние между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти може да бъде намалено най-много с една трета, като линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда. Въз основа на РУП заварените масивни сгради могат да се надстрояват заедно с необходимото за това пристрояване, като се спазват изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните урегулирани поземлени имоти, без да е необходимо да се спазва и изискващото се най-малко разстояние от сградите до съответните имотни граници. В този случай се допуска разстоянието между сградите, включително и през улица, да се намалява най-много с една трета в зависимост от положението на заварените масивни сгради и възможностите за застрояване.

Съгласно Скица №2707/20.12.2021г. на [ПИ] в съседния имот [ПИ] има заснета сграда – За жилищно строителство и обществено обслужване, като по данни от кадастъра е отразено 10Ж, както и това е предвиждането да остане с тази височина съгласно копието от ЗП, одобрен със Заповед №РД-14.03.172 от 1984г. на л.220, приложение на експертизата. Видно от графичната част на процесния проект, между предвиденото застрояване в УПИ ХІІІ с височина на основно застрояване до 15м, до страничната граница на урегулирания поземлен имот е посочено разстояние „1/3Н“, което е в съответствие с установеното от нормата на чл.1, ал.2, т.1 от ЗУТ. Няма посочено конкретно разстояние общо разстояние между предвидената сграда и съществуващата 10-етажна, т.е. разстоянието между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти, което съгласно чл.31, ал.4 от ЗУТ следва да бъде определено като сбор от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите. Това е така, тъй видно от графичната част на процесния проект няма отразено разстояние между заварената сграда в УПИ ХІІ, [имот номер]., въпреки изискването на чл.36, ал.1, изр.2 от ЗУТ.

В случая изчислено съгласно чл.31, ал.2, т.1 във вр. с чл.23, ал.1, т.3 от ЗУТ разстоянието, което се изисква от съществуващата многоетажна сграда - Н 30м, до страничната регулационна граница на север към УПИ ХІІІ-1788 е равно на 1/3 от височината на сградата или конкретно посочено следва да е 10,0м. От друга страна – разстоянието на предвидената сграда с процесния план – Н до 15м, до страничната регулационна граница на юг към УПИ ХІІ съгласно чл.31, ал.2, т.1 във вр. с чл.23, ал.1, т.2 от ЗУТ е равно на 1/3 от височината на сградата или конкретно посочено следва да е 5,0м. Определено съгласно чл.36, ал.4 от ЗУТ разстоянието между двете сгради – съществуващата и новопредвидената, през страничната граница на съседните УПИ ХІІІ и ХІІ, ще бъде сборът от изискващите се разстояния на всяка от сградите до границата между имотите, като така това разстояние е 10м + 5м, т.е. 15м. При направените измервания от вещото лице е установено разстоянието на съществуващата многоетажна сграда до страничната регулационна граница, което е различно в северозападния и североизточния ъгъл или съответно е измерено като 4,5м. и 4,00м. Така при сбор с предвидените 5м. за новостроящата се сграда, то на място общото разстояние между двете жилищни сгради в съседните УПИ ХІІІ и УПИ ХІІ и в зависимост от ъгъла при който са измерванията би било 9,5м или 9,0м. Последното обаче се явява в разрез с разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗУТ, която приложена към настоящия случай изисква разстояние между заварената сгради и предвидената с плана в съседното УПИ с допустимо отклонение от 5м., т.е. намаление най-много с една трета, като линиите на застрояване се установяват в съответствие на разположението на заварената сграда. При изискуемо разстояние между сградите при условията на чл.31, ал.4 във вр. с чл.23, ал.1, т.2 и 3 от ЗУТ, то съобразно отклонението по чл.36, ал.1 от ЗУТ общото разстояние между застрояването – ново и съществуващо, в проекта не отговаря на условието за допустими отклонения, тъй като не е равно на 2/3 от общото разстояние – 10м., а е по-малко – 9,5м. или 9,0м., измерено в северозападния или североизточния ъгъл на съществуващата 10-етажна сграда.

По изложените мотиви съдът приема, че са налице основания по чл.146, т.3 и 4 от АПК за отмяна на оспорената заповед.

С оглед на крайния извод за основателност на оспорването, то на жалбоподателя са дължими направените в производството разноски – 10,00 лева – д.т. за образуване на делото; 650,00 лева – възнаграждение за вещо лице, и 1250,00 лева – възнаграждение за адвокат.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №УТ-166/11.04.2022г., издадена на Кмет на Община Хасково, с която на основание чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА и чл.129, ал.2 във вр. с чл.109, ал.2, чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПЗ на ПИ с [идентификатор], УПИ ХІІІ, кв.326 по плана на гр.Хасково, като за имота се установява устройствена зона център (Ц), при следните показатели: височина на основното застрояване – до 15м; плътност на застрояване – до 80%, коефициент на интензивност – до 3.0; минимална озеленена площ – 20%; начин на застрояване – свободно.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на В. Й. М., [ЕГН], направените по делото разноски в общ размер 1910,00 лева

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.