МОТИВИ ПО НОХД № 794 ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ ЗА 2017 ГОДИНА
Районна прокуратура – Кюстендил е повдигнала срещу подс. С.Й.Е.
с ЕГН ********** обвинение за това, че на 21.05.2013 г. в землището на с.
Коняво, област Кюстендил, на първокласен път 1-6, км 33+740, с посока на
движение от с. Владо Тричков към гр. Кюстендил, при управление на МПС – товарен
автомобил, марка „Мерцедес Актрус” с рег.№ ***, собственост на „Мегаинвест Холд” ЕООД – гр. Дупница, е нарушил правилата
за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, а именно,
че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие – като при
избиране на скоростта за движението не се е съобразил с релефа на местността,
спускайки се по път с продължителен наклон от 12%, както и с превозвания от
него товар, и с това по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди
на управляваното от него МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес Актрус” с рег.№
***, собственост на „Мегаинвест
Холд” ЕООД - гр. Дупница, на обща стойност 49644.00 лева - престъпление по чл.
343, ал.1, б.“А“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
С Решение № 27 от 22.03.2017г. по ВНОХД № 15/2017г. по
описа на Окръжен съд- Кюстендил е отменена изцяло присъдата на на КРС
постановена по НОХД № 607/2015г. по описа на КРС и делото е върнато за
разглеждане от друг състав от стадия „съдебно заседание“. Окръжният съд е
констатирал процесуално нарушение при производството проведено пред КРС, тъй
като съдът е конституирал неправилно ощетеното юридическо лице като частен
обвинител и незаконосъобразно е отказал искането за конституиране на ощетеното
юридическо лице като граждански ищец /л.3 от горепосоченото решение/.
По настоящото производство в хода на съдебните прения
представителят на РП – Кюстендил поддържа обвинението и твърди, че същото е
доказано в хода на процеса по безспорен начин.
Гражданският ищец - „Мегаинвест Холд” ЕООД - гр. Дупница,
чрез адв. И. намира, че обвинението е доказано и се иска уважаване изцяло на
допуснатия за разглеждане граждански иск, който по размер съвпада със
имуществените щети предмет на обвинението.
Защитникът на подс. Е. – адв. А. пледира подзащитният му
да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Сочи, че събраните по делото доказателства не са в подкрепа на изнесената в
обвинителния акт фактическа обстановка и най-вече обвинителна теза. Счита, че
обвинението не е доказано, като излага аргументи в тази насока.
Подсъдимият Е. поддържа изложеното от защитника си.
Заявява, че се счита за невиновен. Моли съда да го признае за невинен и да го
оправдае по повдигнатото му обвинение.
Съдът на основание чл. 13 и чл. 14 от НПК, обсъди
събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И.И., Г.Б., Б.С.,
Е.А., Г.И., В.А. и Ц.Ц., обясненията на подс. Владимиров, изготвените на
досъдебното производство авто-технически
и оценителна експертизи надлежно приобщени в хода на процеса, като изложените
отговори на поставените въпроси при изслушването на вещите лица в съдебно
заседание изготвили тройната авто-техническа експертиза.
Подс. С.Й.Е. е
роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със средно образование,
шофьор във Фирма „Сеп и ю” – гр. Дупница, женен, неосъждан, ЕГН **********. Е. е правоспособен водач на МПС и към процесната дата работел по трудово правоотношение в „Мегаинвест-Холд"ЕООД
гр.Дупница, като
изпълняваната от него длъжност била „шофьор“. При изпълнение на трудовите си задължения подс. Е. управлявал предоставеният му от
работодателя товарен автомобил марка „Мерцедес Актрос с ДК № ***"-
собственост на фирма „Мегаинвест холд" ЕООД. На 21.05.2013г. подс. Е. тръгнал сам с товарния автомобил от с.Шишковци обл.Кюстендил към асфалтна база - с.Владо
Тричков, общ".Своге",
където следвало да натовари асфалтова смес. Около 14.00 часа подс. Е. пристигнал в с. Владо Тричков, където автомобила бил натоварен с асфалтова смес, след
което веднага тръгнал в
обратна посока. Подс. Е. се движел по първокласен път I-6
с посока с.Шишковци с около 46 км/час при
разрешена с пътен знак „В26“ скорост за този участък от път от 60 км/ч и около 16.00 часа
в землището на с.Конояво при км 33+740 товарния автомобил
започнал да се спуска по път със завои и попътен наклон от
около 10-12%. При спускането спирачната система на автомобила
отказала. В следствие на инерцията и наклона на терена товарния
автомобил започнал да се ускорява, а двигателят се развъртял над
нормалните работни обороти поради, което подс. Е. опитал да
намали скоростта и предприел действия по смяна на предавката от по-висока към по-ниска с цел намаляване на скоростта. С включването на по-ниска предавка автомобилът
започнал плавно да забавя скоростта си, но в този момент от
двигателя се вдигнал пламък, който обхванал кабината.
Виждайки, че автомобилът става неуправлявам, подс. Е. отворил
вратата на кабината и скочил от него.
Оставен без контрол товарния автомобил навлязъл в банкета,
спуснал се по склон и се обърнал на дясната си страна, а
превозвания товар се изпипал.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от
събрания доказателствен материал, като обвинението се позовава в заключенията
на вещите лица по делото счита, че водача на автомобила при спускане на
Конявската планина, в участъка на км. 33+740/ подсъдимият се движел със скорост
около 46 км/ч.
и за преминаването на този участък скоростта не би позволили на водача при
конкретните атмосферни и пътни условия да избегне настъпилото произшествие.
Изложеното от вещите лица в експертните заключение изготвени на досъдебната
фака, обаче е неправилно изтълкувано от обвинението, като достатъчно
доказателство за вменяване на наказателна отговорност на подс. Е., тъй като
самите вещи лица и при изслушването в съдебно заседание заявяват, че процесния
автомобил не е бил запазен от разследващите органи и е върнат на ощетеното
юридическо лице, което се е разпоредило с неговите останки /част/ и не може да
бъде установено дали е бил модифициран автомобила да носи повече товар, каквито
съмнения се излагат от защита. Не са събрани категорични доказателства при
огледа на местопроизшествието за действителното превозвано количество товар и
дали не е налице претоварване на автомобила и това обстоятелство да е
спомогнало значително за настъпването на ПТП. В съдебно заседание вещите лица
допълнително разясняват посочените от тях скорости в експертизата си и сериозно
разколебават обвинителната теза, като сочат, че същият автомобил, през същата
крива, критичната стойност, при която може да премине и поднесе е 69 км/ч, а данните по
делото говорят, че автомобила в тази част е преминал с около 46 км/ч. Също така вещите
лица сочат, че дори критичната стойност за преобръщане с твърдения товар положен
върху автомобила е 58.6
км/ч. В протокола за оглед на местопроизшествието
липсват данни относно състоянието на скоростният лост на автомобила, което е
съществен пропуск на разследващите органи и реално не може да се установи към
момента на настъпилото ПТП на коя скоростна предавка се е намирало МПС-то.
Недоказано в хода на процеса е и твърдението, че
единствено виновен за причиняването на вредоносния резултат е водача на
автомобила, като в същото време не е установено по категоричен начин допуснато ли
е изменение на конструкцията на автомобила, чрез надстрояване на товарният му
леген. Липсва ясен и категоричен отговор, защо е допуснато процесният автомобил
да бъде разглобяван и продаван на части и при повторният оглед с цел изготвяне
на тройна съдебнотехническа експертиза на място в гаража вещите лица по делото
са намерили само останки. Безспорно са установени липсите на: десният модул на
предавателната кутия и монтирания към автомобила ретардер; агрегат при огледа
на които би станало ясно изправен ли е бил или не. Не без значение за изхода на
делото е и състоянието на самата предавателна кутия, от която може да се изведе
установи на каква скоростна предавка е бил автомобила по време на
произшествието, а и самата тя дали е била изправна. В същото време липсва и
втората част на кардановия вал. Тази част също е в пряка връзка с предаването
на скорост на движение съобразно достигнатата мощност на двигателя на
автомобила. Липсата на трети и четвърти двигателни мостове касае задната част
на автомобила и задвижвенето на задните му колела. Несъмнено цялостната липса
на тези агрегати от автомобила е довело до невъзможност същите да бъдат
разглобени, огледани и преценени от вещите лица съобразно останалите доказателства
за станалото ПТП и даване ясен отговор относно предполагаемата им изправност.
При това безспорен факт е, че същите намирайки се в задната част на автомобила
не са засегнати от пожара. При разглобяването им би могло да се установи
безспорно твърдяното прегряване на феродовите накладки, а не да се предполага
такова. Но в същото време би могло да се установи и недопустимото им износване,
което в би довело и до вредоносният резултат. Липсват и автомобилните гуми,
които са важна част от обекта на изследване съотносим, както към скоростта на
движение на автомобила, така и към
възможностите му за спиране. Категоричен е извода на вещите лица за
тотално унищожени спирачни цилиндри, бутилки за въздух, разпределители, кранове
и въздухопроводи.
Прокуратурата твърди нарушение на разпоредбата на чл.20,
ал.2 изр.1 от ЗДвП, а именно, че водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия , с релефа на местността със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препядстивие. Нормата на
чл.20, ал.2 изр.1 от ЗДвП не може да бъде възприета за нарушена, тъй като от
доказателствата по делото е видно, че подс. Е. е направил всичко възможно, за
да нали скоростта, видно от опита за намаляване на същата с преминаването на
по-ниска предавка и едва след като е установил пълната не управляемост на горящия
товарния автомобил е скочил от него. Твърди
се, че при избиране на скоростта за движението подс. Е. не се е съобразил с
релефа на местността, спускайки се по път с продължителен наклон от 12% както и
с превозвания от него товар. Посоченото от обвинението не може да бъде
кредитирано за достоверно, тъй като вещите лица в съдебно заседание твърдят, че
подобен автомобил в добро техническо състояние и подобен товар е могъл да
премине през участъка от пътя с по-висока скорост от тази, с която се е движел
подсъдимия.
Местопроизшествието е посетено от служители на МВР, като са извършени непълно
необходимите действия по разследване. Съставени са протокол, скица, но липсва
изземване и съхранение за нуждите на делото разпилените в участъка на ПТП
агрегати и части от автомобила. При това за пореден път следва да се отбележи
твърде оскъдното събиране и съхранение на веществени доказателства от местопроизшествието
съотносими към изхода на делото. Не е извършван самостоятелен оглед на шофьорската
кабина. Сочи се наличието на маслени петна по пътната настилка, но от къде е
станало изтичането на маслото няма посочени конкретни доказателства. Остава
неясно защо е позволено да се върнат и съхранени ли са изобщо намерените при
огледа : пета от биела, биела, мласлена помпа, пистонен болт, шарнирен болт,
друг пистонен болт и човки от електромотор. Липсва отговор, дали пожара не е
причинен от повреда именно на този електромотор. Не е извършван оглед от
съответната пожаротехническа служба. Не е установено безспорно огнището на
горенето и механизма на причиняване на пожара. Липсва извършване на оглед и
пожаротехническа експертиза за даване професионален отговор на въпроса, как и
поради каква причина е изгорял автомобила. В протокола за оглед на
местопроизшествие не е отразено наличие
на спирачни следи на автомобила и връзката на същите с произшествието.
В хода на досъдебното производство са изготвени два броя
авто-технически експертизи, които частично мотивират твърдението на КРП, че
причина за ПТП е поведението на подсъдимия Е., който според в.л. , изготвили
тази експертизи, е управлявал автомобила
с несъобразена такава с конкретната пътна обстановка 12% наклон на
пътното платно и неправилно боравене със спирачната система на автомобила. Тези
изводи на експертите, са послужили на
държавното обвинение да приеме, че е налице виновно поведение от страна на
подсъдимия Е., за което му е било повдигнато и обвинение.
За приемане на горепосочените заключения за
обосновани съдът следва да е убеден, че
експертите са се запознали със състоянието на всички агрегати и възли от
спирачната и останалите системи за управление на автомобила. Неясно е как
достигат до крайният си извод при липсата на горепосочените възли и агрегати от
автомобила намиращи се в пряка и непосредствена връзка със спирачната система.
В хода на съдебното следствие съдът бе лишен поради липсата на всички тези
веществени доказателства да извърши проверка, преглед и анализ и да направи
несъмнените си заключения. Известно е , че спирачното усилие е в зависимост от:
„Коефициентът на надлъжно сцепление – пътно платно и автомобилни гуми, зависи и
от много конструктивни и експлоатационни
фактори – вид и състояние на пътната конструкция, шарките на протектора
на автомобилната гума, налягането на гумите, скоростта на движение и натоварването
на автомобилното колело”.
С продажбата на голямата част от значимите за делото
веществени доказателства собственика на автомобила на практика е довел съдът до
невъзможност да провери изправността им и влиянието на всяка част по–отделно и
влиянието им за настъпването на ПТП. Действително вещите лица сочат критична
скорост на автомобила, но в същото време твърдят, че тя би могла да се счете за
абсолютно доказана само при наличието на съответните веществени доказателства.
Неизяснено защо липсва компютърът/паметта/ на автомобила. Твърди се прегаряне
на спирачните накладки и барабани, но преглед реално на такива не е извършван.
Безспорен факт е липсата на почти половин автомобил и то предимно части и
агрегати в пряка връзка със спирачната система на автомобила.
Горната фактическа обстановка се прие за установява от събраните в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие писмени и гласни доказателства – показанията
на свидетелите И.И., Г.Б., Б.С., Е.А., Г.И., В.А.
и Ц.Ц. /част, от които са прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК/ и
изготвените експертни заключения.
Показанията на всички тези свидетели, съпоставени и с
установеното от експертите, прегряване на спирачните барабани и дискове/без да
са разглобили и огледано състоянието им а и липсата на автомобилните гуми,
въздушни цилиндри, компютър, заден мост на автомобила, както и на оценка
състоянието на иззетите при огледа веществени доказателства само и единствено
несъмнено правят доказан факта, твърдян
от подсъдимия в обясненията му, че автомобилът му е станал неуправляем.
За да е осъществен
от обективна страна състава на престъплението, вменено във вина на
подсъдимия следва кумулативно да са
налице следните предпоставки : подсъдимият да управлява едно от изброените в
чл. 343, ал1 б”а” от НК ППС, да е нарушил правилата за движение, по
непредпазливост да е причинил значителни имуществени вреди. Липсата на всеки
един от посочените елементи на
фактическия състав води до липса на престъпление.
В конкретния съдът намери, че от събраните по делото
доказателства не се установи по категоричен и несъмнен начин, подсъдимият да е
нарушил правилата за движение по пътищата при управлението на товарния
автомобил. От извършените и приети по делото
експертизи се установи , че
скоростта на движение на подсъдимия е била
в рамките на разрешената такава
за процесния участък от пътя и не бе доказана категоричната причина за
повредата на спирачната уредба и последвалото запалване на товарния автомобил
още преди напусне пътното платно.
При така приетата за установената фактическа обстановка,
съдът намери, че подсъдимият С.Й.Е. не е извършил от обективна и субективна
страна престъплението по чл. 343, ал.1, б.“А“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК,
за което е обвинен и го призна за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Доколкото гражданският иск,
предявен от ощетеното юридическо лице в хода на съдебното производство, касае
претърпени от него имуществени вреди, резултат от твърдяното в обвинителния акт престъпно
деяние, което не се възприе от съда за доказано по несъмнени и категоричен
начин, то гражданският иск се явява неоснователен, поради което и съдът го
отхвърли изцяло.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото
разноски остават в тежест на държавата.
Мотивиран от горното, Кюстендилски районен съд постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: