Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 27.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 11822 по
описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
е иск на А.И.А., ЕГН**********,
срещу ГД „П. б. и з. н. н.“
при МВР, адрес гр. ***, както следва:
с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за осъждане ответника за сумата 1477.72лв.
(изм. в о.с.з.) – допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд, получен в резултат
преизчисление на общия положен труд през нощта, с коефициент 1.143 по чл.9,
ал.2 НСОРЗ, който труд е положен в периода
01.06.2016г. – 31.03.2019г., ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че за периода 01.06.2016г. – 31.03.2019г. е полагал труд на
длъжност „младши експерт“ в Регионална дирекция „П. б. и з. н. н. – В., която
е структурно подчинена на Главна дирекция
„П. б. и з. н. н. в МВР, поради което
е бил със статут на държавен
служител.
Твърди, че конкретно за периода
01.06.2016г. – 31.03.2019г. е положил общо 1544 часа нощен труд,
който съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 1764.79 часа. Преизчисляването
на нощния към дневен труд
води до извънреден
труд от още
220.79часа, който твърди, че следва да
бъде допълнително заплатен от ответника,
при отчитането и на чл.187, ал.6 от ЗМВР, в общ окончателен размер от 1477.72лв.
Моли за присъждане на сумата и
за съдебни разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва
съществувалото служебно правоотношение в релевирания период
на сочената от ищеца длъжност.
Оспорва обаче предявения иск с довода, че е платил
всички отработени от ищеца часове извънреден
труд. Твърди освен това,
че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време
при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа
и ищецът няма как да обоснове
претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното
работно време, на база общите
норми на КТ и ЗДСл при положение,
че има действащи
специални норми, които в случая са ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
Твърди още, че в целия исков
период е действала Заповед №8121з-791/28.10.2014г., която
в т. 1 посочва, ча за всеки отработен
нощен час или част от
него между 22.00 и 6.00ч. на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
на 0.25лв, което е платено. Ищецът погрешно е формирал
претенцията си за заплащането на положения от
него нощен труд като същото
е извършено правилно по смисъла на
твърдяната от ответника нормативна уредба.
Моли за отхвърляне на исковете
и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по
делото, че през исковия 01.06.2016г.
– 31.03.2019г.
ищецът
е полагал труд
на длъжност „младши експерт“ в Регионална дирекция „П. б. и з.
н. н. – В., която е структурно
подчинена на Главна дирекция „П. б. и з. н. н.
в МВР, поради което е бил със статут
на държавен служител.
Не се спори още,
че за процесния период ищецът
е положил твърдяните
от него часове нощен труд, като абсолютна стойност (спори се дали те следва да
бъдат преизчислени с коефициент
1.143 по чл.9, ал.2 от НСОРЗ и дали следва
да бъдат заплащани по чл.187, ал.6 от ЗМВР).
Приложена по делото
е Заповед на министъра на вътрешните работи, под №8121з-791/28.10.2014г., с нормативен характер и относима към случая.
Приложено по делото
е и Писмо на МТПС под №94-НН-198/29.08.2011г., с ненормативен характер, но
относимо към случая.
Приета по делото е
още кадрова справка относно ищеца по делото, с която се потвърждават данните за
съществувалото между страните по делото служебно правоотношение през исковия
период.
Пт делото са приложени и преписи на преводни документи за
плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него
труд в процесните периоди, които не са оспорени по констатации от страните и
данните от които са взети предвид от вещото лице при заключението по ССчЕ.
От заключението по приетата ССчЕ,което съдът кредитира
като обективно и обосновано, се установяват общо положените от ищеца часове
нощен труд за исковия период и заплащането им от ответника (без увеличение на
същите чрез преизчисление с коефициент). Не са отработени часове над нормата. Установява
се обаче, че ако се преобразува
нощният труд
в извънреден с
преизчисляване с коефициента
– 1.143, реално отработените
часове нощен
труд биха се
увеличили до 1755часа, с разлика
от общо 217 часа, останали неплатени, като стойност в размер
на 1477.72лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният по
делото иск предполага
доказване от ищеца на: наличието
на твърдяното служебно правоотношение с ответника; полаганият в твърдяния
обем извънреден труд през нощта, през
процесния период;
индексирането му по твърдяния начин и твърдяните за приложими законови правила; още размера
на дължимото възнаграждение за него. В тежест на ответниа е
да докаже соченият от него механизъм за заплащане труда на ищеца, който
механизъм води до отпадане на последващите задължения на ответника, евентуално
– плащането на дължимите възнаграждения.
Съгласно чл.176 ЗМВР Брутното
месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни
такива. Сред предвидените
в ЗМВР допълнителни възнаграждения
е и месечно възнаграждение за извънреден труд
– чл.178, ал.1, т.3. Според
нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи“.
В
процесния период 01.06.2016г. – 31.03.2019г са действали Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
на министъра
на вътрешните работи,
уреждащи реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и
в наредбите
са идентични, че „При
работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период“.
В
Наредба №8121з-592/25.05.2015г.
и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва
изрична норма относно преобразуване
на часовете положен нощен труд
с коефициент 1.143. Липсата
на такава
норма обаче съдът
намира, че не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна),
а представлява празнота в правната уредба
относно реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсиране на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство и
на времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава
непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007г.), в чл.9,
ал.2 от която
е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В противен случай
би се поставил
държавният служител
в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от
КТ, което не следва да се
допуска, още повече с оглед спецификата в дейността
на служителите в МВР.
По тези
съображения искът
за заплащане на извънреден труд
в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен,
съдът намира за доказан
по своето основание. Основание за преобразуването
на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1.143,
е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, действала в предходен момент,
а след отпадане действието й, при констатираната липса на
специална уредба за служителите в МВР – субсидиарно приложимата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2 от нея.
Изцяло в горния
смисъл е и практиката на ВОС при аналогични случаи, за пример от която може да
се посочат: Решение от 28.03.2019г. по
в.гр.д. №349 за 2019г. на ВОС, потвърждаващо аналогично решение на настоящия
състав; още Решение от 21.01.2019г. по в.гр.д. №2300/2018г. на ВОС (друг
състав) и други.
На осн. чл.162 ГПК
относно размера на иска претендираният такъв следва да се
възприеме заключението по ССчЕ, което не е оспорено, като
констатации относно положения от ищеца труд (в абсолютна математическа бройка),
нито е оспорена относно самите изчисления, а е оспорена само относно
приложимата нормативна уредба, който правен въпрос съдът вече разреши и
мотивира. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло в окончателно предявения
и съответен на заключението по ССчЕ раззмер, а именно
– 1477.72лв., по арг. от чл.86 ЗЗД ведно
със законната лихва от иска.
По разноските:
Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски за адвокатски хонорара, в
минимален според интереса размер (с оглед на уважено възражение за
прекомерност), но с начислен ДДС (с оглед данните за наличие на предпоставките
за отчисляване на такъв данък и практиката на ВОС и на ВКС по дължимостта на
ДДС в подобни случаи), тоест – сумата 400.13лв.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден в полза на БСВ за сумата 59.11лв. –
държавна такса за изцяло уважения срещу него иск, както и за сумата 180.00лв. –
платен от БСВ хонорар за ССчЕ, също по уважения иск.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ГД „П. б. и з. н. н.“ при МВР, адрес гр. ***, да заплати на А.И.А.,
ЕГН**********, сумата 1477.72лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд - 217ч., получен в резултат преизчисление на общия положен
труд през нощта, с коефициент 1.143, по чл.9, ал.2 НСОРЗ, който труд е положен
в периода 01.06.2016г. – 31.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното изплащане
на задължението,на осн. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР вр.
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ГД „П. б. и з. н. н.“ при МВР, адрес гр. ***, да заплати на А.И.А.,
ЕГН**********, сумата 400.13лв. – разноски за адвокатски хонорар пред ВРС (с ДДС на хонорара), на осн. чл.78, ал.1
и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА
ГД „П. б. и з. н. н.“ при МВР, адрес гр. ***, да заплати по сметка на ВРС, в
полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 59.11лв. –
държавна такса за уважения срещу него иск, както и сумата 180.00лв. – платен от БСВ хонорар за ССчЕ, също по уважения иск, на
осн. чл.78, ал.6 ГПК вр. чл.1 ТДТ по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – В. в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………