Р Е Ш
Е Н И Е
София, 23.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3-ТИ състав, в открито
заседание на десети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при
секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6710/2016 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И.И.Г. твърди, че ВОП – Сливен е водила срещу него
ДП 37-Сл-IV-2/2011 г. за
престъпления по чл.387,
ал.1, чл.339, ал.1 и чл.202, т.2 вр.с чл.311 от НК.
С решение на ВСС от януари 2013 г. И.Г. е отстранен от заеманата
от него длъжност
прокурор във ВОП – София до приключване
на производствата по НОХД № 420/2012 г. по описа на Военен
съд – Пловдив и ДП №
085-Сл-I-4/2010 г. по
описа на ВОП – София.
Ищецът твърди, че в негово
отсъствие незаконно се е влязло в използвания
от него кабинет,
извършени са обиск, претърсване и изземване и са съставени документи документи с невярно съдържание. Тези документи са използвани от
ВОП – Сливен пред Военен съд – Пловдив,
въпреки знанието, че те са
в разрез с разпоредбите на НПК. На 25.07.2011 г. е извършено претърсване, обиск и изземване от
прокурора и следователя от ВОП – Сливен. ВКС е приел, че съставеният
протокол обаче е негоден източник на доказателства. Тези действия на
прокуратурата ищецът счита за превишаване
на права и неизпълнение на служебни задължения.
На
08.08.2011 г., в следствие на
грубо нарушение на НПК, прокурорът и следователят от ВОП – Сливен са изготвили документ с цел причиняване на вреди на ищеца.
ВКС е приел, че този документ не
е годен да възпроизведе интересуващи процеса факти.
Ищецът твърди, че в хода
на производството по НОХД№ 420/2012 г. по описа на Военен
съд – Пловдив е констатирана подмяна на веществени доказателства,
неправомерно иззети, както и грубо отношение
към св.Е.П.от страна на следователя
про ВОП – Сливен и диктуване на показанията.
В хода на досъдебното
производство Прокуратурата на Р.Б.е
изпратила писмо до БФВ, където като съдия е бил
И.Г., в следствие на което ищецът е изваден от списъка
на съдии,
свирещи за световната лига, поради липса на
морал. Прокуратурата е изискала подлагане на психиатрична
експертиза от страна на ищеца,
като последният е предупреден, че неявяването му ще го „вкара“
принудително в психиатрично
заведение.
С Решение № 592/2014 г. на ВКС ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения поради
липса на престъпление. Делото е върнато на Военно-апелативния
съд за произнасяне
по съпътстащото престъпление по чл.311 от НК. Делото е върнато незаконосъобразно от апелативния съд на ВС – Пловдив,
а от там на ВОП – Сливен, с мотив, че обвинението
не било ясно.
В хода на прозиводствата е наложен запор на лек
автомобил „Фолскваген Пасат“ с рег.№ *******. Военен съд – Пловдив
с присъда е признал И.Г. за невинен по
повод повдигнатото обвинение по чл.311 от НК. Присъдата е влязла в сила с Решение № 403/28.03.2016 г. на
ВКС.
Ищецът И.И.Г. счита, че посредством повдигнато му
обвинение и воденото наказателно производство, което е приключило с
оправдателна присъда, са му нанесени неимуществени вреди. В тази възка
предявява настоящите искове срещу П.на Р.Б.с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпение неимуществени вреди в размер от 700 000 лв. – за повдиганото престъпление по чл.387, ал.1 от НК –
200 000 лв.; за повдиганото престъпление по чл.339, ал.1 от НК –
200 000 лв.; за повдиганото престъпление по чл.202,т.2 от НК –
200 000 лв.; за повдиганото престъпление по чл.311 от НК – 100 000 лв., и обезщетение в размер от 261 485, 06 лв. за претърпение имуществени вреди, от които: 80 000 лв. – суми за
издръжка на семейството; 126 197, 86
лв. – неполучено трудово възнаграждение; 47 787, 20 лв. – невнесени осигуровки; 4 000 лв. – адвокатски възнаграждения; 2 500 лв. – разноски по явяване
пред разследващи органи и съд, ведно
със законна лихва от влизане
в сила на съответните присъди. Претендира разноски в производството.
Ответникът П.на Р.Б.оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер, включително и
претендираната лихва.
Счита, че не са ангажирани доказателства в
подкрепа на твърдените вреди и за наличието на пряка причинно-следствена връзка
между тях и воденото наказателно производство.
Не са ангажирани доказателства за претърпени неимуществени
вреди, пряка последица от действията на прокуратурата.
Твърди, че ищецът е временно
отстранен от длъжност с решение на ВСС преди образуване
на наказателното производство, предмет на разглеждане.
Липсват доказателства за влошено психично здраве на ищеца
и причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Ответникът твърди, че за
вреди от медиини публикация не носи отговорност.
Оспорва претендираното обезщетение като
прекомерно завишено и несъответстващо на твърдените вреди, на икономическия
стандарт в България, на принципа на справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД,
нито на трайната съдебна практика за аналогични случай. Възразява срещу
началния момент, от който се претендира лихва.
Счита, че претенцията за обезщетение за имуществени вреди не е доказана
по размер и по основание.
Поради това моли така предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид
представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Срещу ищеца е водена от ВОП – Сливен
ДП 37-Сл-IV-2/2011 г. за
престъпления по чл.387,
ал.1, чл.339, ал.1 и чл.202, т.2 вр.с чл.311 от НК.
С решение на ВСС от януари 2013 г. И.Г. е отстранен от заеманата
от него длъжност
прокурор във ВОП – София до приключване
на производствата по НОХД № 420/2012 г. по описа на Военен
съд – Пловдив и ДП №
085-Сл-I-4/2010 г. по
описа на ВОП – София.
С Решение № 592/2014 г. на ВКС ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения поради
липса на престъпление. Делото е върнато на Военно-апелативния
съд за произнасяне
по съпътстващото престъпление по чл.311 от НК. Делото е върнато незаконосъобразно от апелативния съд на ВС – Пловдив,
а от там на ВОП – Сливен, с мотив, че обвинението
не било ясно.
В хода на прозиводствата е наложен запор на лек
автомобил „Фолскваген Пасат“ с рег.№ *******. Военен съд – Пловдив
с присъда е признал И.Г. за невинен по
повод повдигнатото обвинение по чл.311 от НК. Присъдата е влязла в сила с Решение № 403/28.03.2016 г. на
ВКС.
По делото е назначена СПЕ, неоспорена от страните и кореспондираща с
доказателствения материал по делото, като от заключението на вещото лице се
установява, че при ищеца И.И.Г. се наблюдават
остатъчни симптоми на тревожност и депресия. Налице са епизодични появи на
вегетативни симптоми, които могат да бъдат определяни като свързани с
разстройство в адаптацията с код F43.2 по МКБ-10 – протрахирана депресивна реакция, което заболяване продължава
към момента. Вещото лице твърди, че при ищеца се наблюдава ограничаване на
социалните контакти на фона на предишен активен социален живот. Вещото лице
сочи, че разстройството в адаптацията не би настъпило без стресогенен фактор,
като спрямо И.И.Г. се наблюдават депресивно настроение,
тревожност, безпокойство, в някаква степен затруднения при извършването на
рутинните ежедневни дейности, проблем с концентрацията.
От назначената и неоспорена от страните по делото ССчЕ, която съдът
кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен
материал, става ясно, че размерът на трудовите възнаграждения за периода от
януари 2013 г. до завеждане на исковата молба е 126 197, 86 лв., сумата за
дължими и неплатени осигуровки за същия период е 48 787, 20 лв., а
размерът на законна лихва е 154 098, 96 лв.
По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите И.Г.Г. – баща на ищеца, и М.В.А.. В разпита си свидетелят Г.
заявява, че делето срещу сина му продължило 3-4 години. По време на
наказателното производство ищецът бил отстранен от работа, като бил издържан от
баща си. Имало статия за случая във в. „24 часа“, историята се разчула и това
се отразило психически на И.Г.. Започнал да употребява силни лекарства, които
пие и до днес, станал раздразнителен, започнали дрязги в семейството му.
Майката на ищеца също приела трудно събитията, разболяла се с диабет, започнала
да страни от семейните приятели.
В разпита си свидетелят А.заявява, че към момента на образуване на наказателното
производство е колега на ищеца. Твърди, че всички наказателни производства
срещу И.Г. са прключили с оправдателни присъди. Описва ищеца като перфектен
юрист. Сочи, че всичко се отразило тежко психически на ищеца. Станал нервен,
раздразнителен, наложило се да влезне в психиатрична болница. Получавал нервни
кризи и пристъпи. Отношенията със съпругата му също се влошили. Отстраняването
от работа му се отразило зле финансово, като пари за издръжката на семейството
си взимал от баща си и от други приятели.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав кредитира всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер от 700 000 лв. за
причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от влизане в сила на
оправдателните присъди до окончателното изплащане на сумите, както и сумата в
размер на 261 485, 06 лв. – обезщетение за претърпение имуществени вреди,
ведно със законната лихва от момента на вилизане в сила на оправдателните
присъди до окончателно изплащане на сумите.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата и
съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, както и от задържане под стража, ако то бъде отменено поради липса
на законно основание. Безспорно се доказа в хода на
настоящото дело, че след повдигане на обвинение по отношение на ищеца И.И.Г. и продължилото от 2011 г. до 2016 г. наказателно
производство, с постановяване на оправдателни присъди с Решение № 592/2014 г,
на ВКС , влязло в законна сила на 14.05.2014 г., и с Решение № 403/2016 г. на
ВКС, влзло в законна сила на 28.03.2016 г. , същият е признат за невиновен по
повдигнатите му обвинения.
Следователно за един период от време – от образуването срещу него на
наказателното производство до влизането в сила на оправдателната присъда,
продължил общо със съдебната фаза повече от пет години, ищецът е бил обвиняем и
подсъдим, като обвинен в престъпления, които не е извършил. С оглед на това
съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него И.И.Г. е бил принуден да търпи неимуществени вреди – болки и
страдания, уронване на престижа и
доброто име пред обществото, колеги от работа, семейство и приятели, психически
травми, които не са отшумели и до настоящия момент и всичко това – в резултат
на действията на органите на прокуратурата, които са образували наказателно
производство, повдигнали обвинение, внесли овинителния акт в съда и поддържали
този акт в хода на съдебното производство без наличие на убедителни
доказателства за осъществяване от страна на ищеца /обвиняем и подсъдим/ на
фактическия състав на извършените престъпления, както и наложените мерки за
процесуална принуда.
С оглед доказателствата по делото и предвид изложеното съдът намира, че
предявената по делото претенция от страна на И.И.Г. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното
обвинение, наложената му мярка за процесуална принуда и осъждането на наказание
по НК, когато лицето бъде оправдано, се явява доказана по своето основание.
Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, пред вид
повдигане на обвинение срещу ищеца, отстраняването му от длъжност и воденето
срещу него на наказателно производство и постановяване на оправдателна присъда в
един следващ момент.
Относно размера на предявения иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ:
Неимуществената вреда представлява
сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в
негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде
съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се
събития и отраженията, които са оказали върху него. То има за цел да репарира
накърняването на личните права и интереси, а справедливото обезщетяване на
всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен еквивалент на
негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото лице. В
случая, настоящият съдебен състав установи от представените писмени и гласни
доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените
неимуществени вреди на И.И.Г. и действията на
правозащитните органи.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Предвид всички обстоятелства по
делото, както и времето, през което срещу ищеца се е водело наказателно
производство приключило с постановяване на оправдателна присъда, съдът намира,
че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост
с обезщетение общо в размер на 210 000 лв., както следва: за престъпление по
чл. 387, ал. 1 вр.чл.26, ал. 1 от НК сумата в размер на 60 000лв., за
пресътпление по чл. 339, ал. 1 от НК сумата в размер на 60 000лв., за
престъпление по чл. 202, т. 2 от НК сумата в размер на 60 000лв., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 14.05.2014 г. до окончателното
изплащане на сумите, а за престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК сумата в
размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
28.03.2016 г. до окончателно изплащане на сумите, като до пълния предявен
размер от 700 000 лв. искът се явява недоказан и неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди,
предвид всички обстоятелства по делото, представените писмени и гласни
доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССчЕ съдът намира,
че претърпените имуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с
обезщетение общо в размер на 181 485, 06 лв., както следва: за неполучени
трудови възнаграждения за периода от януари 2013 г. до завеждане на исковата
молба сумата в размер на 126 197, 86 лв., за дължими и неплатени
осигуровки за същия период сумата в размер на
48 787, 20 лв., за адвокатски възнаграждения по наказателните дела
– сумата в размер на 4 000 лв., за разноски по явяването на ищеца в гр.
Ямбол и гр. Пловдив – сумата в размер на 2 500 лв., ведно със законната
лихва от постановяване на оправдателните присъди до окончателно изплащане на
сумите, като до пълния предявен размер от 261 485, 06 лв. искът се явява
недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на
ищцовата страна съразмерно с уважената част от иска сумата в размер на 9 593
лв., представляваща разноски в прозводството за депозит за съдебни експертизи и
адвокатски хонорар.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА
П.
НА РБ, с адрес: гр. София, бул. *******, да заплати на И.И.Г., ЕГН **********,***
сумата от 210 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконни действия на ответника на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от момента на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, както и разноски в производството в
размер от 1 630 лв., както следва: за престъпление по чл. 387, ал. 1 вр.чл.26,
ал. 1 от НК сумата в размер на 60 000лв., за пресътпление по чл. 339, ал.
1 от НК сумата в размер на 60 000лв., за престъпление по чл. 202, т. 2 от НК сумата в размер на 60 000лв., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 14.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, а за престъплението
по чл. 311, ал. 1 от НК сумата в размер на 30 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 28.03.2016 г. до окончателно изплащане на сумите,
както и сумата в размер на 181 485, 06 лв., представляваща обезщетение за
претърпение имуществени вреди, ведно със законната лихва от постановяване на
оправдателните присъди до окончателно изплащане на сумите, ведно със сумата в
размер на 9 593 лв., представляваща разноски в прозводството за депозит за
съдебни експертизи и адвокатски хонорар съразмерно уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта за претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 700 000 лв. и в частта за претендираното
обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 261 485, 06 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: