Решение по дело №1723/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по предявен от Б.А.Б. *** Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени в периода от 17.02.2022г. до 28.03.2022г. неимуществени вреди в размер на 5000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията и длъжностни лица на Ареста към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна /Ареста – Варна/, състоящи се в: неосигуряване на достатъчна жилищна площ, липса на достъп до самостоятелен санитарен възел, неосигуряване на мястото за престой на открито, неефективност на дезинфекцията и дезинсекцията на спалните помещения, неблагоприятни материални и битови условия – лоша миризма, мухъл по стените и пода, липса на спални принадлежност, неосигуряване на препарати за отпушване на санитарния възел, отказ за предоставяне на адекватно медицинско обслужване – неосигуряване на редовен прием на инсулин, диетична храна и възможност за физическа активност. Позовавайки се на множество разпоредби от ЗИНЗС, ППЗИНЗС, ЕКЗПЧОС и Конституцията на РБ, както и на решения на ЕСПЧ, ищецът настоява, че е бил поставен в неблагоприятни материални и битови условия, както и че не му е оказвано адекватно медицинско обслужване, редовен прием на инсулин, диетична храна и възможност да осъществява физическа активност, в нарушение на забраните по чл. 3 от ЗИНЗС. Твърди, че това е породило у него чувство на страх, незащитеност и малоценност, довело до влошаване на общото му здравословно състояние, безсъние, редуциране на телесно тегло, депресия и тревожност. Сочи, че преживените негативни емоции, дискомфорт и унижение са му се отразили особено стресогенно в емоционален план. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, искът се поддържа изцяло.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан. С депозиран писмен отговор излага съображения за неоснователност на предявения иск. В съдебно заседание твърди, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия на специализирания орган по изпълнение на наказанията. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че в процесния период на ищеца са му осигурявани нормални условия за изтърпяване на мярката, включително надхвърляща минималните изисквания за жилищна площ, както и медицинско обслужване съобразно нормативните изисквания.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че ищецът, в качеството си на подсъдим по ДП № 2045/2022г. по описа на Четвърто РУ МВР – Варна, е постъпил в Ареста – Варна на 17.02.2022г., поради което съдът намира този факт за установен.

От представените по делото справки рег. № 3934/09.08.2022г. /л. 43 от делото/ и рег. № 5090/18.10.2022г. /159 от делото/ е видно, че още в деня на постъпването си в Ареста – Варна Б.Б. е посетен от сестра си Н.А., от която е получил одеяло, спално бельо и дрехи, това се установява и от приложената по делото разписка за приети и предадени храни, вещи и предмети на задържано лице /л. 64 от делото/. Представени са разписки за приети и предадени храни, вещи и предмети на задържано лице от 27.02.2022г. и 20.03.2022г., видно от които Б. е получавал, както хранителни продукти, така и вещи и постелъчно бельо, както и парични средства. От справката от 09.08.2022г. се установява, че Б. е бил настанен в килия № 10, която е с размери 17.64кв.м., която площ е отделено самостоятелно помещение /тоалетна с мивка/, оградено със стени и отделено с ПВЦ врата с площ 1.43кв.м. Посочено е, че чистата жилищна площ е 16.21кв.м., поради което се настаняват до 4 лица и за процесния период в килията са настанявани до 4 лица едновременно. Изброени са поименно лицата, пребивавали в килия № 10 през процесния период. Санитарното помещение е отделно и няма пряка видимост от помещението до санитарния възел като задържаните лица имат достъп до санитарния възел денонощно. Водата от мивката и тоалетната се ползват денонощно във всички килии.

От представените правила за задържаните лица в ареста в гр. Варна, към сектор „Арести“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна /л. 51-52 от делото/ се установява, че Б.Б. е запознат с тях на 17.02.2022г. Представена е подписана от задържания декларация /л. 53 от делото/, че: желае служител на ареста да уведоми З.И. за настаняването му в ареста; е запознат с реда, по който може да потърси медицинска помощ или да подаде писмена молба или жалба; е запознат с вътрешния ред в ареста; е запознат с реда за приемане на молби и жалби; е запознат с правата си на кореспонденция, свиждане, срещи, провеждане на телефонни разговори, престой на открито или определеното за целта помещение, размера на паричните суми за лични нужди, разрешените за получаване храни, вещи и предмети. По делото са приложени искания за закупуване на фонокарти от Б. от 21.02.2022г., 28.02.2022г., 07.03.2022г. и 21.03.2022г. /л. 56-59 от делото/.

От представените по делото приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка /л. 66 и 67 от делото/ се установява, че на 21.02.2022г. и на 11.03.2022г. са извършени дезинсекция и дератизация в Ареста – Варна /срещу хлебарки, дървеници, мравки, плъхове, мишки и др./.

Видно от докладна записка от дежурен по арест в сектор „Арести“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна /л. 68 от делото/ на 14.03.2022г., при извеждане за престой на открито, Б.Б. се оплакал, че нивата му на кръвна захар са много завишени, поради което е предприето спешно конвоиране на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, където същият е приет за лечение в клиника по Ендокринология.

По делото е приложена епикриза /л. 70 от делото/ от престоя на ищеца в Клиниката по Ендокринология и обмяна на веществата към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, видно от която лицето е постъпило на 14.03.2022г. и е изписано на 18.03.2022г. По време на престоя му в лечебното заведение са му направени изследвания и му е назначено лечение, видно от представената от болничното заведение с писмо с.д.№ 15590/19.10.2022г. /л. 119 от делото/ медицинска документация /л. 120-158 от делото/.

Представено е писмо рег. № 6366-2/10.06.2013г. /л. 71 от делото/ относно организацията на диетичното хранене в местата за лишаване от свобода, ведно с Диета № 9, предвидена за лица със захарна болест /диабет/.

От представените извадки от дневник телефонни разговори от задържани /л. 74-92 от делото/ се установява, че Б.Б. е провеждал ежедневни телефонни разговори със своите близки.

От ответника са представени фиш за спешна медицинска помощ /л. 162/, медицинска справка за задържания под стража /л. 164 от делото/, приемо-предавателни протоколи за получена храна за периода 01.03.2022г. – 31.03.2022г. /л. 166-172 от делото/, видно от които всеки ден в сектор „Арести“ е осигурявана храна по Диета № 9. Представени са заявки от 21.02.2022г., 28.02.2022г., 07.03.2022г., 14.03.2022г. и 21.03.2022г. за закупуване на хранителни продукти. От докладна записка от фелдшера в Ареста – Варна /л. 178 от делото/ се установява, че Б.Б. е прегледан при постъпването си в ареста на 17.02.2022г., както и на 21.02.2022г., 28.02.2022г., 14.03.2022г., 21.03.2022г., 22.03.2022г., 23.03.2022г. и 25.03.2022г. Това се установява и от приложената амбулаторна книга за регистриране на прегледи на задържаните лица /л. 181-196 от делото/.

Представена е справка рег. № 5240/28.10.2022г. за И.В.Д. /л. 230 от делото/, чиито разпит като свидетел е поискал ищецът.

По делото са събрани гласни доказателства. В процесуалното качество на свидетел е разпитан И.В. И., изтърпяващ към момента наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, който заявява, че е бил задържан в Ареста – Варна през месец февруари и е пребивавал там около месец. Познава ищеца и са били заедно в ареста, в различни помещения, които са съседни. Виждал е помещението на Б.. Сочи, че помещенията са еднотипни и санитарният възел не се намира в отделно помещение, но има преграда, която е висока. Свидетелят посочва, че има възможност да се излиза всеки ден на открито в т. нар. каре. Заявява, че излизат на открито няколко групи заедно – около 10 човека. Посочва, че храненето в ареста се извършва в килиите, като твърди, че има случаи, когато не им дават прибори за хранене. Свидетелят сочи, че всички се хранят с една и съща храна. Виждал е ищеца с влошено здравословно състояние, както и е бил свидетел, когато е отведен с линейка, тъй като има завишена кръвна захар. Твърди, че условията в ареста са много лоши, няма нито одеяла, нито дюшеци. Когато той е бил в ареста, е нямало лекар. Сочи, че за да бъде прегледан е било необходимо да се вика спешна помощ. Свидетелят твърди, че когато е бил в ареста е нямало парно, прозорецът не се е затварял и водата е течала в спалното помещение. Често е обработвано против вредители, но това не е давало резултат.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът намира същия за неоснователен поради следното:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. За да възникне право на обезщетение по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е необходимо установяването на следните кумулативни предпоставки: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила вреда в правната сфера на ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и вредата. В тежест на ищеца е да сочи доказателства относно условията, при които е поставен и от които претендира да е претърпял вреди, като в случай на установено нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното – чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Следователно, за разлика от отговорността по чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, при претендирането на която увреденият трябва да докаже наличието на причинени неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от неправомерното деяние, при отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, по аргумент от въведената в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция, ответникът е този, който носи тежестта да разколебае презумираното от закона настъпване в патримониума на лишения от свобода на твърдените от него неимуществени вреди вследствие на нарушената от специализираните органи по изпълнение на наказанията забрана по чл. 3 от ЗИНЗС. Доказването на останалите елементи от фактическия състав на отговорността е изцяло в тежест на ищеца, който посредством пълно и главно доказване, т.е. по категоричен и безсъмнен начин, трябва да установи по делото, че спрямо него е извършено твърдяното неправомерно действие, респ. че е налице неправомерно бездействие, от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, с което е нарушена забраната по чл.3 от ЗИНЗС.

В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е регламентирано, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В случая ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх, незащитеност и малоценност, довели до влошаване на общото му здравословно състояние, безсъние, редуциране на телесно тегло, депресия и тревожност, породени от конкретно посочено в исковата молба незаконосъобразни бездействия на служителите на ответния административен орган.

От доказателствата по делото не се установяват незаконосъобразни бездействия от страна на администрацията в Ареста – Варна.

Неоснователно в исковата молба се твърди, че площта, която е обитавал ищецът при престоя си в Ареста – Варна, е по-малка от минимално допустимата, предвидена в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Съгласно цитираната разпоредба минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м. Видно от справка рег. № 3934/09.08.2022г. килията, в която е бил настанен Б.Б. /килия № 10/, е с чиста жилищна площ от 16.21кв.м., като през процесния период в нея са настанявани до 4 лица едновременно. Следователно е спазено изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за минимална жилищна площ. Съдът кредитира с доверие посоченото писмено доказателство, установяващо конкретните и точни размери на спалното помещение, в което ищецът е пребивавал при престоя си в Ареста – Варна, а не дава вяра на показанията на свид. Д., който твърди, че спалните помещения са еднотипни и са с площ по-малко от 10кв.м., тъй като преценката на свидетеля относно площта на помещението е субективна, като освен това същата се отнася до спалното помещение, в което той е бил настанен, а не това, в което е пребивавал Б.Б., доколкото самият свидетел заявява, че с ищеца са били в различни спални помещения. От същата справка /тази от 09.08.2022г./ се установява, че в спалното помещение е обособен самостоятелен санитарен възел, който е отделен, и няма пряка видимост от помещението до него. Самостоятелният характер на санитарното помещение спрямо спалното такова се установява и събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят Д. потвърждава наличието на висока преграда, която отделя санитарния възел от спалното помещение. Съгласно справката задържаните лица имат достъп до вода и до санитарния възел денонощно. Тоест изпълнено е изискването на чл. 20, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС /ППЗИНЗС/ за осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, чието ползване се осъществява в спалните помещения. С оглед горното не може да се приеме за доказано твърдението в исковата молба, че ищецът е бил поставен в ситуация да задоволява физиологичните си нужди пред други лица, както и че е бил свидетел на задоволяване на чужди физиологични нужди.

От справка рег. № 3934/09.08.2022г. се установява, че на основание чл. 276 от ППЗИНЗС в Ареста – Варна, която се намира в сградата на Окръжен следствен отдел, е обособено място за престой на открито с остъклени стени и отваряеми прозорци, откъдето се провеждат и телефонните разговори на задържаните лица. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца, който потвърждава съществуването на въпросното помещение, както и че е използвал същото, провеждайки телефонни разговори със своите близки, което се установява и от приложените по делото извадки от дневник телефонни разговори от задържани и искания за закупуване на фонокарти. Наличието на място за престой на открито в Ареста – Варна се потвърждава и от показанията на свид. Д., който посочва, че за задържаните лица е налице възможност за ежедневно излизане на открито на групи от около 10 човека. Субективните възприятия и оценка на Б. за функционалността на специално определеното място за престой на открито е ирелевантно относно преценката за изпълнение на нормативното задължение за обособяване на такова. Безспорно установеният по делото факт на обособяване на такова помещение обосновава извод за липса на твърдяното от ищеца бездействие.

По отношение твърденията на ищеца, че е бил принуден да пребивава на място, в което има хлебарки и дървеници, от ответния административен орган са представени 2 броя приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка на 21.02.2022 . и на 11.03.2022г., от които се установява, че на посочените дати са извършени дезинсекция и дератизация в Ареста – Варна /срещу хлебарки, дървеници, мравки, плъхове, мишки и др/. Третирането на помещенията в Ареста – Варна против насекоми и вредители се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят Д. заявява, че често е обработвано против вредители. От изложеното се налага извод за неоснователност на процесните твърдения за бездействие от страна на затворническата администрация, доколкото съществуват и други фактори, които способстват за наличието на насекоми, вредители и гризачи, въпреки усилията на администрацията да дезинсекцира и дератизира всички площи в Ареста – Варна. Това би могло да се дължи на неполагането на достатъчно грижи за хигиената в спалните помещения, като следва да се има предвид, че задължението за поддържане на тази хигиена е възложено на самите лишени от свобода. Освен това видно от докладна записка от фелдшера в Ареста – Варна Б.Б. не е посещавал медицинския кабинет в Ареста – Варна с оплаквания за ухапвания от дървеници и хлебарки. Следва да се има предвид и ноторният факт, че борбата с дървеници и хлебарки, както и с гризачи /плъхове и мишки/, е трудна. От представените от ответника приемо-предавателни протоколи за реално извършени услуги по дезинсекция и дератизация се установява релевантният факт на предприемане на действия от страна на администрацията в Ареста – Варна с цел осигуряване на лишените от свобода на добри условия в спалните и в общите помещения.

Неоснователно ищецът възразява срещу непредоставянето му на спално бельо. Действително съгласно чл. 272, т. 1 от ППЗИНЗС на настанените в арестите се осигуряват самостоятелно легло и спални принадлежности, но в случая видно от приложената по делото разписка за приети и предадени храни, вещи и предмети на задържано лице още в деня на постъпването си в Ареста – Варна Б.Б. е посетен от сестра си Н.А., от която е получил одеяло, спално бельо и дрехи. Това напълно кореспондира с посоченото в справка рег. № 5090/18.10.2022г., че е налице установена в Ареста – Варна практика задържаните лица да ползват лично спално бельо, донесено от роднини, като получават служебни единствено при поискване. Твърденията за поставянето на ищеца в неблагоприятни битови и хигиенни условия са опровергани от посоченото в справката от 18.10.2022г., че перилни и почистващи препарати се предоставят на задържаните лица при молба от тяхна страна, както и че е налице възможност за закупуване на такива от лавката на при Ареста – Варна. По делото няма данни за постъпване на подобни молби от задържания Б.. С оглед горното и доколкото поддържането на хигиената в спалните помещения, прилежащите към тях части и в помещенията за общо ползване е възложено с нормата на чл. 176, ал. 1 ППЗИНЗС на лишените от свобода, то възражението за неподдържане на хигиена в спалните помещения е недоказано. В справка рег. № 3934/09.08.2022г. е посочено, че в Ареста – Варна целогодишно се поддържа оптимална температура между 20-24 градуса посредством локално парно отопление и централна климатична система, поради което твърденията в обратна насока са неоснователни.

Лишени от основание са твърденията в исковата молба за липса на медицинското обслужване на ищеца. В приложената по делото докладна записка от фелдшера в Ареста – Варна са описани провежданите на Б.Б. прегледи, които за процесния период, обхващащ период от 40 дни, са 7 на брой. Това обстоятелство сочи на предоставяне на съответното медицинско обслужване на ищеца. По делото са налице данни /докладна записка от дежурен по арест в сектор „Арести“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна/, че при възникнала необходимост /оплакване за завишени стойности на нивата на кръвната захар/ ищецът е конвоиран по спешност в Клиниката по Ендокринология и обмяна на веществата към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, където са му назначени изследвания и му е проведено лечение, видно от приложената по делото многобройна медицинска документация. Оказаната на Б. своевременна спешна медицинска помощ се потвърждава и от показанията на свид. Д., който е станал пряк очевидец на откарването му с линейка в болнично заведение поради завишени нива на кръвната захар.

По отношение твърдението на ищеца за противоправно бездействие на администрацията на Ареста – Варна, изразяващо се в отказ да бъде предоставена на ищеца диетична храна, съдът намира следното:

Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Според чл. 84, ал. 3 от ЗИНЗС по предписание на лекаря болните получават диетична храна. Идентично задължение е регламентирано и в чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС. От доказателствата по делото се установява спазването на посочените нормативни изисквания от страна на затворническата администрация. Видно от приемо-предавателни протоколи за получена храна за периода 01.03.2022г. – 31.03.2022г. ищецът ежедневно е получавал безплатна храна, включително и такава по Диета № 9, предвидена за лица със захарна болест /диабет/, от каквото заболяване страда Б.. Съгласно справка рег. № 5090/18.10.2022г. храната на задържаните лица се предоставя от Затвора – Варна и се приготвя от главен готвач и домакин, които следят за достатъчния по химически и калориен състав на същата съгласно утвърдени таблици. На тези писмени доказателствата, на които съдът дава вяра, противоречат показанията на свид. Д., че всички задържани се хранят с една и съща храна, които в тази част не следва да бъдат кредитирани. Въпреки съобразяването на администрацията на Ареста – Варна с хранителните нужди на ищеца с оглед неговото заболяване в справката от 18.10.2022г. се съдържат данни, че същият си е закупувал и са му донасяли захарни изделия – захар, вафли, бисквити, кроасани, шоколад, които са противопоказани при диабет тип 1. Тоест самият Б. е нарушавал хранителния си режим, с което по всяка вероятност е предизвикал и повишаването на нивата на кръвната захар, довело до конвоирането му в лечебно заведение и обусловило необходимостта от болничен престой и лечение. Преценено съвкупно, изложеното дотук сочи на отсъствието на нарушения по смисъла чл. 84, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като през процесния период ищецът е разполагал с безплатна храна, която е била достатъчна по химически и калориен състав, като същевременно му е била осигурена и диетична храна по Диета № 9 съобразно неговото здравословно състояние /заболяване захарен диабет/.

В заключение, от събраните доказателства, обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, не може да се направи извод, че спрямо ищеца е било проявено, дори и еднократно, унизяващо достойнството му отношение при престоя му в Ареста – Варна. Не са налице твърдените в исковата молба бездействия от страна на администрацията на Ареста – Варна по отношение на ищеца, а още по-малко такива, които да са довели до унизително или нечовешко отношение по смисъла на чл. 3 ал. 1 и ал. 2 от ЗИЗНС, поради което съдът счита, че не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС.

Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди. Доколкото не се установи незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, т.е. не се доказа нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС не намира приложение в случая. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от бездействието на длъжностни лица от Затвора – Варна по силата на безусловно необходимата връзка между тях.

Налага се извод за неоснователност на предявения иск поради липса на елементите от фактическия състав, необходим за ангажиране на отговорността на Държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което той следва да се отхвърли.

Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихви.

Въпреки крайния изход на спора, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като видно от чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС при отхвърляне на иска изцяло ищецът дължи единствено заплащането на разноските по производството за разлика от случаите на частично или пълно уважаване на иска, когато съгласно чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС ответникът дължи на ищеца и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, когато е имал такъв в производството.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.А.Б. ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени в периода от 17.02.2022г. до 28.03.2022г. неимуществени вреди в размер на 5000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията и длъжностни лица на Ареста към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна, състоящи се в: неосигуряване на достатъчна жилищна площ, липса на достъп до самостоятелен санитарен възел, неосигуряване на мястото за престой на открито, неефективност на дезинфекцията и дезинсекцията на спалните помещения, неблагоприятни материални и битови условия – лоша миризма, мухъл по стените и пода, липса на спални принадлежност, неосигуряване на препарати за отпушване на санитарния възел, отказ за предоставяне на адекватно медицинско обслужване – неосигуряване на редовен прием на инсулин, диетична храна и възможност за физическа активност.

Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Варна в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.

	Съдия: