№ 93
гр. Враца, 08.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора К. Н. И.
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20241400200097 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от л.св. М. Г. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В
молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право на УПО, поради
което прави искане да бъде освободен условно предсрочно от остатъка от
наказанието.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
Началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.
155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на л.св. М. Д..
В съдебно заседание осъдения участва лично, като поддържа молбата с
изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Затвора гр. Враца се представлява от Инспектор Режимна дейност С.
М., който изразява становище за неоснователност на молбата по
съображения, че макар и осъдения да е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание, същият с поведението си не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията
на чл. 439а НПК. Представя актуална справка за изтърпяното до момента
наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
1
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата за УПО и прави искане за
оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
Л.св. М. Г. М. е осъден с присъда по НОХД № 415/2021год. на РС Лом,
присъда по ВНОХД № 68/22год. на ОС Монтана и решение на ВКС по н.д. №
743/22, за престъпление по чл. 330 ал.1 от и 339, ал.1 НК, за които му е
наложено наказание от 4 години лишаване от свобода, при първоначален
"Строг" режим. По същото дело е зачетено времето, през което е бил
задържан по МН"Задържане под стража от 1 година, 10 месеца и 26дни. На
основание чл. 68, ал.1 от НК, с въззивната присъда е приведено в изпълнение
общото наказание от 2 години лишаване от свобода, при първоначален
"Строг" режим, определено му по НОХД №183/2020год. и по НОХД №
499/2020год. по описа на РС Лом. В момента осъдения М. търпи приведеното
наказание от 2 години лишаване от свобода, като му предстои да доизтърпи и
наказанието от 4 години лишаване от свобода. Преди това същият е осъждан
без ефективно изтърпяване на лишаване от свобода.
Л.св. М. М. е започнал да търпи определеното му общо наказание от две
години лишаване от свобода на 15.12.2022год., като до момента е изтърпял
фактически 1 година, 1 месец и 23 дни, от работа 4 месеца и 11 дни, или общо
е изтърпял 1 година, 6 месеца и 4 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в
размер 5 месеца и 26 дни.
При това положение, осъденият М. към момента е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание, така както изисква
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК, приложима за него.
От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди,
изискуем съгласно чл. 155 от ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на
риска от рецидив го определя като среден със 70 точки. Рискът от вреди за
служителите и за останалите лишени от свобода е с ниски стойности. Има
толерантно отношение към служителите и останалите лишени от свобода. Не
проявява дискриминационни нагласи. Рискът от вреди за обществото след
освобождаването му е със средни стойности и се обуславя от характера на
2
настоящето деяние и криминалното му минало. Наложените му наказания при
предходни осъждания определят риск да причини вреди на широк кръг от
хора, както и на животни.
Като дефицитни стойности при осъдения М. са отчетени "отношение
към правонарушението", "взаимоотношения", "умение за мислене". Л.св.
счита, че наложеното наказание не е справедливо; разведен е с бившата си
съпруга, като има издадена ограничителна заповед поради домашно насилие,
не поддържа контакт с децата си; не осъзнава собствения принос в някои от
проблемите си, не ги разрешава по адекватен и законосъобразен начин,
склонен е да действа импулсивно, без да мисли за негативните последици.
В първоначално изготвения план на присъдата, са заложени като цели
и задачи: преценка на минало поведение, анализ на досегашния начин на
живот и факторите с негативно въздействие, с цел постигане на позитивна
промяна в нагласите; разпознаване на проблемите, формиране на ясни и
реалистични бъдещи цели; мотивиране за участие в корекционна програма,
съхраняване на позитивните социални контакти; назначаване на подходяща
работа, с цел приучване на системно полагане на труд.
При направената ревизия на оценката, рискът от рецидив запазва
средните си нива, с промяна в числовата стойност на 69 точки. Не се отчитат
настъпили конструктивни промени в цялостното поведение на л.св. и
дефицитните раздели се запазват – наблюдава се минимален напредък в
"отношение към правонарушението" и разпознава частично проблемите си в
"умение за мислене", но изпитва затруднения при разрешаването им по
законосъобразен начин. Не винаги предвижда негативните последици от
собствените си действия. Не полага усилия и не е последователен при
поставяне на дългосрочни цели. Близка до дефицитни зони е и "начин на
живот и обкръжение" – с противоречиво и неустойчиво поведение, податливо
на негативно влияние на средата. Склонен към прибързани и необмислени
постъпки.
Рисковете от вреди запазват своите стойности за всички категории.
От 15.12.2022год. е приведено в изпълнение наказание от две години
лишаване от свобода, при първоначален "Строг" режим, приведено по реда на
чл. 68, ал.1 НК. При престоя му в първа група показва изблици на нервност и
раздразнителност, свързани с развоя на съдебния процес.Поради това обявява
3
гладна стачка, която прекратяван на следващия ден. От 10.11.2022год. е
ангажиран трудово за кратко, като чистач на крилото, в което е настанен. От
01.05.2023год. е назначен на половин щат като поддръжка парно, но поради
конфликт с останалите лишени от свобода е депозирал декларация за отказ и
е свален от заеманата длъжност, въпреки проведените беседи и мотивация от
страна на затворническата администрация. Това говори за противоречиво и
неустойчиво поведение от страна на л.св. М..
Във връзка с професионално обучение и провеждане на курс за
упражняване професия "Машинист на котли с високо налягане" е настанен в
затвора Ловеч. След приключване на курса и връщане на л.св. М. в затвора
Враца, на същия отново е гласувано доверие и ангажиран с трудова дейност –
назначен е на работа на половин щат и 4 часа по чл. 80 от ЗИНЗС като
поддръжка на парно в училище "Мито Орозов". Проследено е цялостното му
поведение и желанието му за промяна.
В първоначалния план на присъдата е заложено участие в групова
програма "Умение за мислене". Л.св. М. не е участвал в корекционни
програми и културно-масови мероприятия, което ясно показва липсата на
желание за промяна.
Администрацията на затвора Враца е на мнение, че претърпените от
осъдения М. ограничения не са постигнали необходимия поправителен ефект.
Няма наложени дисциплинарни наказания и не е награждаван, поради липса
на системни положителни прояви. В МЛС осъдения демонстрира привидно
добро поведение, но навън води незаконосъобразен начин на живот, което се
извежда от неговото криминално минало. Не е склонен под влияние на
околните и на предишните осъждания да промени вижданията и принципите
си. Не е осъзнал вината си и няма критично отношение към досегашния си
криминален начин на живот. Няма безспорни и неопровержими доказателства
за неговото реално поправяне и превъзпитание.
Отношението на л.св. М. към плана на присъдата е отчасти
положително, което се изразява във включването му в трудов процес. Дори в
тази насока не може да се констатира по категоричен начин, че е настъпила
трайна положителна промяна. Все още има прояви на неустойчиво поведение.
Декларираното желание за работа не е категорично доказателство за промяна
на ценностната система на л.св. М.. Спрямо служителите на затвора Враца
4
показва привидно добро отношение, но не желае да съдейства за разкриване
на режимни нарушения. Не желае да промени вижданията и принципите си
под влияние на околните. Цялостното поведение на осъдения, фиксираните
проблемни зони в оценката на правонарушителя и непроменения криминален
профил сочат, че не е постигнат значим поправителен ефект от наложеното
наказание. Заложените цели и задачи в плана на присъдата не са изпълнени.
Индивидуално-корекционната работа с л.св. М. трябва да продължи в
насока подобряване на уменията за мислене и преминаване през корекционна
програма "Умение за мислене", която е заложена в плана на присъдата. С цел
успешна ресоциализация е препоръчително преминаване на л.св. през замяна
на режима от "Строг" на "Общ". След прекатегоризирането му и преместване
в открит тип е удачно да бъде включен в програма "Подготовка живот на
свобода", което ще го запознае с предлаганите възможности от държавните
институции за по-пълноценна ресоциализация.
На този етап от изтърпяване на наказанието липсват убедителни
доказателства за поправяне на осъдения.
В обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия
момент по отношение на л.св. М. М. е налице само една от двете законови
предпоставки за УПО, а именно това, че същият е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал
достатъчно категорични доказателства за своето поправяне и не отговаря на
изискванията на чл. 439а НПК. Рисковете от рецидив и вреди за обществото
се запазват в средни граници, дефицитните зони не са преодолени, не е
преминал през прогресивната система, заложените в плана на присъдата цели
и задачи не са изпълнени.
Освен това, л.св. М. М. има да търпи и друго наказание –
доизтърпяване на наказанието от 4 години лишаване от свобода, с оглед на
което реално не би могло да бъде реализиран института на УПО.
Недопустимо е по време на изтърпяване на друго наказание лишаване от
свобода,по отношение на осъдения М. да тече изпитателен срок от УПО.
По тези съображения съдът намира, че молбата му за УПО с остатък 5
месеца и 26 дни следва да бъде оставена без уважение. За този си извод съдът
се доверява изцяло на дадената в доклада по чл. 155 от ЗИНЗС оценка от
5
длъжностните лица при затвора Враца и в конкретност от ИСДВР, които са
натоварени с изпълнението на плана към присъдата на л. св. Д..
При горните съображения и на основание чл. 70, ал.1, т.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. М. Г. М., роден на ***,в гр.
Лом, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно специално
образование, разведен, осъждан, с ЕГН **********, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от приведеното му
по ВНОХД № 68/2022год. по описа на ОС-Монтана по реда на чл. 68, ал.1 НК
общо наказание лишаване от свобода за срок от две години, с остатък 5
месеца и 26 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6