Старозагорски окръжен съд - 1 - в.н.ч.х.д. № 1008/2021 г.
МОТИВИ:
С присъда № 260024
от 12.11.2020 г., постановена по н.ч.х.д. № 329/2020 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, подсъдимата Ж.Т.К. е призната за невинна в това, че на 22.09.2019
г., около 9.30 ч. в гр. Казанлък, е причинила
леки телесни повреди на И.А.К., изразяващи се в охлузвания по лицето, оток по
дясната подбедрица, причинили
му болка и страдание,
като е оправдана по обвинението по чл.130,
ал.2 от НК.
Със същата присъда
е отхвърлен предявеният от частния тъжител И.А.К. против подсъдимата Ж.Т.К. граждански
иск за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.130, ал.2 от НК за сумата от 1 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
Частният тъжител И.А.К.
е осъден да заплати, както следва: на
подсъдимата Ж.Т.К. – направените по делото разноски в размер на 500
лв., а по бюджетната сметка на Казанлъшкия районен съд – направените по делото
съдебни разноски в размер на 38 лв.
Недоволен от така постановената
присъда е останал частният тъжител И.А.К., който я е обжалвал в законоустановения срок чрез повереника си
адв. Р.К.. Жалбоподателят К. твърди, че обжалваната присъда е неправилна,
незаконосъобразна и постановена, без да бъде съобразена с доказателствата по
делото – както в наказателната, така и в гражданската й част. Моли въззивния
съд да отмени първоинстанционната присъда, като постанови нова, с която да
осъди подсъдимата Ж.Т.К. по повдигнатото й с тъжбата обвинение по чл.130, ал.2
от НК и да уважи изцяло предявения срещу нея граждански иск. Претендира за
направените по делото разноски. Подробни съображения за това развива в
пледоарията си адв. Р.К..
Въззиваемата Ж.Т.К.
взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като такава
следва да бъде потвърдена. Подробни съображения за това излага в пледоарията си
защитникът й адв. Х.М..
Окръжният съд, след
като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по
н.ч.х.д. № 329/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, изразените
становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда,
намери за установено следното:
Жалбата на И.А.К. е основателна.
Н.ч.х.д. № 329/2020
г. по описа на Казанлъшкия районен съд е образувано по тъжба на И.А.К. срещу Ж.Т.К. за престъпление по
чл.130, ал.2 от НК, извършено в гр. Казанлък на 22.09.2019 г.
По делото е
безспорно установено, че частният тъжител К.
и подсъдимата К. са съпрузи, които към м. септември 2019 г. били във фактическа
раздяла. Отношенията между тях били обтегнати.
- 2 -
Тъй като частният
тъжител К. и
подсъдимата К. имали малолетно дете – ****К. (родена на *** г.), било утвърдено
по съдебен ред постигнатото от тях споразумение по чл.127, ал.1 от СК за местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, режима на лични контакти между
детето и бащата и размера на ежемесечната издръжка, която последният следвало
да плаща.
Видно от решение №
38 от 22.01.2019 г., постановено по гр.д. № 49/2019 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, на частния тъжител К. му
бил определен режим на лични контакти с детето – всяка събота и неделя от
месеца, от 9.30 ч. до 17.00 ч. на същия ден, без преспиване (л.5 от н.ч.х.д. №
329/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд).
На 22.09.2019 г.
(неделя), около 9.30 ч., частния тъжител
К. отишъл до дома, в който живеела подсъдимата
К.,***, за да вземе дъщеря им в определените за лични контакти ден и час.
Подсъдимата К.
излязла с детето пред входа. Тогава започнала и поредната кавга между нея и
частния тъжител К., а детето започнало да плаче и да се дърпа, защото не искало
да отиде при баща си.
Районният съд е
приел, че в този момент частният тъжител К. хванал подсъдимата К. за косата,
започнал да я дърпа и от това съприкосновение между тях К. паднала на земята. По-късно
излязла и сестрата на подсъдимата – свидетелката Я.Т.Т., като съпрузите продължавали
да се разправят, а детето продължавало да плаче.
Тези действия били
наблюдавани от майката на подсъдимата К. – свидетелката Е. Б. П., която била на
балкона на обитаването от нея и от дъщерите й жилище.
След това двете
сестри се прибрали в дома си с детето, а частният тъжител К. сигнализирал на
тел.112 за инцидента.
На място дошъл полицейски
автопатрул – свидетелите И.Д.И. и И.П.И.. Там ги чакал частният тъжител К., а
след малко излязла и подсъдимата К., която носела детето.
Свидетелите И. И. и
И. И. разговаряли със съпрузите по случая и видели съдебното решение. Но тъй
като детето било разстроено и плачели, свидетелите не предприели действия по
предаването му на бащата.
Свидетелят И.И.изготвил
докладна записка за случая (л.31 от н.ч.х.д. № 329/2020 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд).
Същия ден частният
тъжител К. отишъл на преглед при съдебен лекар и му било издадено
съдебномедицинско удостоверение на живо лице
№ 136-ІІ/22.09.2019 г. (л.4 от н.ч.х.д. № 329/2020 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд). Видно от него, при извършения на 22.09.2019 г., в
13.45 ч., преглед на И.А.К. са установени: охлузвания по лицето и оток по дясната подбедрица
Видно от
заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 178/2020 г. от 11.06.2020 г. (л.23 – л.25 от н.ч.х.д.
№ 329/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд), И.
Старозагорски окръжен съд - 3 - в.н.ч.х.д. № 1008/2021 г.
А.К. при станал инцидент на
22.09.2019 г. е получил: охлузвания по
лицето и оток по дясната подбедрица. Установените и описани травматични увреждания
са причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и напълно
отговарят да са получени по начин и време, описани в тъжбата. А именно – в
областта на лицето – от действието на човешки ръце и нокти, а по дясната
подбедрица – от удар с крак. Тези травматични увреждания са от
медико-биологичния квалифициращ признак болка и страдание, като периодът за възстановяване и отшумяването им е в
рамките на 5-7 дни.
Подсъдимата К.
отрича да е нанасяла на частния тъжител К. каквито и да е било телесни
увреждания. Даже напротив – тя твърди, че той я е хванал за косата, дърпал я е
и я е съборил на земята.
В подкрепа на
твърденията на подсъдимата К. са показанията на свидетелките Я. Т. и Е.П.
(съответно, сестра и майка на подсъдимата К.), които твърдят, че са очевидци на
случая.
Районният съд е
обсъдил показанията на горните свидетелки, като е отчел, че същите са в близка
родствена връзка с подсъдимата Г., но въпреки това е кредитирал тези показания.
Това е видно от приетата фактическата обстановка по делото, която е изложена в
мотивите към обжалваната присъда.
Според свидетелите
А.К.А. и С. Н. М. (съответно, баща и родственик на частния тъжител К.), на
22.09.2019 г. сутринта двамата били пред гаража на А.. Те чакали частния
тъжител К. да се върне с дъщеря си И.-Е., тъй като бил отишъл да я вземе от
майка й. И двамата свидетели твърдят, че частният тъжител К. се върнал
разстроен и без детето. К. им разказал, че съпругата му отново била агресивна,
започнала да го обижда и детето се разплакало. Свидетелите А. и М.са
единодушни, че частният тъжител им е казал, че подсъдимата го е наплюла, одрала
по лицето и ритнала в крака, както и за това, че е показал на баща си
последствията от нападението – къде е надран и къде е ритнат. Свидетелят А. е
категоричен, че е видял надрано лицето на сина си.
Районният съд не е
дал вяра на разказаното от свидетелите А. и К.. Приел е, че те не са очевидци и
са заинтересувани от изхода на делото, въпреки че техните показания изцяло
подкрепят изложената в тъжбата фактическа обстановка.
За обективни и достоверни
са приети от районния съд показанията на третата група свидетели – полицейските
служители И.И.и И.И., които се отзовали на сигнала за инцидента, подаден на
тел.112. Посочените свидетели разговаряли за случая със съпрузите К. и К., но
никой от последните не се оплакал от физическа агресия от страна на другия.
Свидетелят И.И. твърди: „Не помня някой от двамата да е имал видими
наранявания” (л.51 – стр.2, от н.ч.х.д. № 329/2020 г. на Казанлъшкия районен
съд).
Въз основа на
приетата и описана по-горе фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, районният съд е приел, че обвинението против подсъдимата
К. по чл.130,
ал.2 от НК не е доказано по несъмнен начин и на основание чл.304 от НПК я е
оправдал.
- 4 -
Основните
възражения на жалбоподателя К. са, че оправдателна присъда на подсъдимата К. е
неправилна, незаконосъобразна и постановена, без да е съобразена с
доказателствата по делото.
Въззивният съд
приема горните възражения за основателни и счита, че в хода на
първоинстанционното съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства,
които налагат противоположния извод. А именно, че обвинението против подсъдимата
К. по чл.130, ал.2 от НК е доказано по несъмнен начин.
Без да преповтаря
фактическата обстановка, отнасяща се до началото на инцидента на 22.09.2019 г.,
възивният съд счита, че изложеното в тъжбата относно физическия сблъсък между
подсъдимата и частния тъжител намира подкрепа в наличните по делото
доказателства, поради което го възприема изцяло.
По делото безспорно
са установени посочените по-горе време и място на деянието, както и това, че на
22.09.2019 г. частният тъжител К. е имал травматични увреждания, получени от
действието на човешки ръце и нокти и от удар с крак.
В мотивите към
обжалваната присъда районният съд е изразил своето съмнение по отношение на
начина, по който частният тъжител К. е получил охлузванията по лицето и отока
по дясната подбедрица, като е приел, че той вероятно ги е получил по време на
съприкосновението си с подсъдимата – докато я е дърпал за косата и я е блъснал
на земята. Т.е. – това е станало неволно от страна на К., в отговор на
агресивните действия на съпруга й към нея.
Въззивният съд
счита, че доказателствата по делото дават категоричен отговор на въпроса как и
кой е нанесъл на частния тъжител К. инкриминираните увреждания, а именно – че подсъдимата
К. е одрала по лицето и е ритнала в областта на дясната подбедрица частният
тъжител К.. В подкрепа на този извод са следните доказателства:
-съдебномедицинско
удостоверение на живо лице
№ 136-ІІ/22.09.2019 г., издадено при извършения преглед на частния
тъжител К. на 22.09.2019 г., в 13.45 ч. – няколко часа след инцидента;
-заключение на съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 178/2020 г. от 11.06.2020 г.;
-показанията на
свидетелите А. и М., които са имали преки впечатления от състоянието и вида на
частния тъжител непосредствено след срещата с подсъдимата, за която К. подробно
им е разказал.
Действително,
свидетелят И.И. не помни при отиването на мястото на инцидента някой от двамата
съпрузи да е имал видими наранявания. Но следва да се отбележи, е било
обективно невъзможно полицаите да забележат нараняванията, получени от частния
тъжител. Според съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 136-ІІ/22.09.2019 г., травматичните
увреждания на К. са: три подробно описани охлузвания по лицето, всяко едно от
тях с дължина около 5-6 мм., както и слаб разлят оток, с площ 2,5/3,5 см., по
предната средна към долна трета на дясната подбедрица. Т.е. – одраскванията по
лицето и травмата от ритането са били на практика невидими от дистанцията и в ситуацията,
в която са контактували частният тъжител К. и свидетелите – полицаи.
Старозагорски окръжен съд - 5 - в.н.ч.х.д. № 1008/2021 г.
Според въззивния
съд, обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не се оплакал от физическа
агресия от страна на другия пред дошлите по сигнала за инцидент полицейски
служители, хвърля съмнение по-скоро върху изложеното от подсъдимата К. в хода
на съдебното следствие, че всъщност частният тъжител К. я е нападнал, а не тя –
него.
Въззивният съд
приема това твърдение за защитна позиция на подсъдимата К., която не може да
бъде кредитирана, въпреки че кореспондира с показанията на свидетелките Т. и П.
(съответно, сестра и майка на подсъдимата).
Твърдяното от
подсъдимата К. за физическа агресия от страна на частния тъжител К. не е
подкрепено от обективни доказателства по делото (напр. медицински документи),
поради което въззивният съд го приема за недоказано.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд счита, че подсъдимата К. е осъществила от
обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, за което й е повдигнато обвинение
с тъжбата, понеже на 22.09.2019 г., около
9.30 ч., в гр. Казанлък е причинила лека телесна повреда на частния тъжител К., изразяваща се в
причиняване на страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Охлузванията по
лицето и отокът по дясната подбедрица, нанесени от подсъдимата К. на частния
тъжител К., са му причинили страдание („продължаваща болка”, съгласно
ППВС-3-79-т.16), без разстройство на здравето, тъй като периодът за възстановяване и отшумяването им е бил в
рамките на 5-7 дни.
Деянието
по чл.130, ал.2 от НК е извършено от подсъдимата К. умишлено. Тя е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала настъпването на тези последици.
Видно от справка за
съдимост № 2382/19.10.2020 г. от Казанлъшкия районен съд (л.55 от н.ч.х.д. №
329/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд), подсъдимата К. е неосъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
С оглед предвидената наказателна отговорност за
престъплението по чл.130,
ал.2 от НК (лишаване от свобода до шест месеца или пробация,
или глоба от сто до триста лева), императивният характер на разпоредбата на
чл.78а от НК, чистото съдебно минало на подсъдимата и липсата на причинени
съставомерни имуществени вреди от деянието, налице са предпоставките на чл.78а
от НК за освобождаване от наказателна
отговорност на подсъдимата
К..
Предвид гореизложеното, въззивният съд счита, че
спрямо подсъдимата К.
са изпълнени условията на чл.78а от НК за освобождаването й от
наказателна отговорност и налагането на административно наказание глоба за
извършеното деяние.
При определяне размера на глобата
въззивният съд следва да вземе
-
6 -
предвид
тежестта на деянието и смекчаващите отговорността обстоятелства относно подсъдимата К. –
чисто съдебно минало, трудова ангажираност, семейното положение (съпруга в
развод, на което са предоставени родителските права и отглеждането на едно
малолетно дете) и усложнени отношения с частния тъжител К.. Тъй като законът
предвижда наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева, въззивният съд
счита, че глоба в
размер на хиляда лева е справедливо наказание, отговарящо на тежестта на деянието
и на обществената опасност на дееца.
Предвид всичко
изложено, въззивният съд счита, че са налице основанията на чл.336, ал.1, т.2
от НПК за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова присъда, тъй
като подсъдимата К., оправдана от първоинстанционния съд по обвинението по
чл.130, ал.2 от НК, следва да бъде призната за виновна в извършването на това
деяние.
След като бъде
призната за виновна в извършването на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, подсъдимата
К. следва да бъде освободена от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и следва да й бъде наложено административно наказание глоба в размер на хиляда
лева.
В наказателното
производство е предявен граждански иск от пострадалия И.А.К., който е с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
Пострадалият К. е
конституиран като граждански ищец по делото, като исковата му претенция е
подсъдимата Ж.Т.К. да му заплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.2 от НК в размер на 1 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 22.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, който се прилага субсидиарно (предвид
разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК), обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост и с оглед конкретната фактическа обстановка.
По безспорен и
категоричен начин по делото се установи, че подсъдимата К. е причинила на гражданския
ищец К. следните травматични увреждания – три охлузвания по лицето, всяко едно
от тях с дължина около 5-6 мм., както и слаб разлят оток, с площ 2,5/3,5 см.,
по предната средна към долна трета на дясната подбедрица. Описаните травматични
увреждания са причинили на гражданския ищец К. страдание, без разстройство на
здравето, като периодът за възстановяване и отшумяването им е около 5-7
дни.
С оглед на това и
на събраните по делото доказателства, въззивният съд счита, че гражданският иск
е основателен и доказан до размера на 500 лв., тъй като определеното по този
начин обезщетение за пострадалия К. ще е съобразено с претърпените от последния
неимуществени вреди от нанесената му лека телесна повреда, описана по-горе.
Гражданският иск в
останалата му част до 1 000 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан по
размер.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата К. следва да бъде осъдена да заплати на частния
тъжител К. направените по делото разноски по делото в размер на 732 лв.
Старозагорски окръжен съд - 7 - в.н.ч.х.д. № 1008/2021 г.
Подсъдимата К.
следва да бъде осъдена да заплати по бюджетната сметка на Старозагорския
окръжен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на
50 лв.
Частният
тъжител К. следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на
Старозагорския окръжен съд държавна такса за въззивното производство в размер
на 6 лв.
Причините за
извършване на престъплението от подсъдимата К. са незачитане на телесната
неприкосновеност на другите.
Предвид
гореизложените мотиви въззивният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.