О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131/4.1.2019г.
гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в
закрито заседание, проведено на четвърти януари, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА
КОЖУХАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 13626 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по делото е образувано въз основа на
молба с вх. № 58897/ 10.09.2018 г. от
Н.А.Д., ЕГН: ********** срещу „П.В.“ ЕАД, ЕИК: *********.
В исковата, уточнителни
молби се твърди, че от 1974 год. между страните е сключен трудов договор. На
15.04.1998 год. ищецът е уволнен. Заповедта за уволнение е оспорвена
по съдебен ред, като с решение по гр.д. № 5834/ 1998 г. ВРС уволнението е
отменено, а ищецът - възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. На
27.04.2001 год., след съобщение от съда, ищецът се явява на работното си място,
но така е получава отговор на искането си за започване на работа. След изтичане
на срока по чл. 345 КТ, работодателят издава заповед за възстановяване на
ищеца, но на длъжност, различна от посочената в съдебното решение. В
последствие, поради структурни реформи, работодателят му отправя предизвестие
за уволнение. Твърди, че ответника не създава за ищеца условия за работа,
съгласно съдебното решение.
Отправено
е искане до съда да постанови решение, с което да:
- приеме
за установено, че на 28.04.2001 год. се е явил на работа при работодателя, но
не е допуснат;
- признае
наличието на присъдено субективно право да започне работа, и да посочи период,
в който да бъде упражнено;
- осъди
ответника да заплати на ищеца обезщетения и лихви в размер на 124612.02 лв.,
формирани като сбор от сумите от 9040.00 лв. и 115572.02 лв.
С
Разпореждане № 36158/ 12.09.2018 год. производството по делото е оставено без
движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности.
В
предоставения срок, от страна на ищеца е депозирана молба вх. № 66909/
15.10.2018 год., с която указанията не са изпълнени.
С
Разпореждане № 41245/ 19.10.2018 год. на ищеца отново са дадени указания, във
връзка с нередовности на исковата молба.
На
03.01.2019 год. от страна на ищеца е депозирана уточнителна
молба, с която указанията на съда отново не са изпълнени.
Липсват
наведени твърдения, обосноваващи правния интерес на ищеца от успешно провеждане
на установителната му претенция – за установяване факта
на влизане на съдебно решение по гр. д. № 5834/ 1998 год. на ВРС, а също и за
недопускане до работа от страна на ответника.
На
следващо място – осъдителните претенции не са конкретизирани осъдителните
претенции за обезщетения и лихви, с посочени размери в исковата молба от
9040.00 лв. и 115572.00 лв., общо 124612.02 лв. Не е уточнено, коя сума
съставлява главница и коя лихва, какъв е размера на претендираните
лихви, като е посочен единствено началния момент на акцесорната
претенция – 15.04.1998 год. Отделно от това, липсват точни данни за начина на
формиране размера на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ. Уточненото е
единствено, че същото е определено въз основа на брутни трудови възнаграждения
по колективен трудово договор, без да са посочени конкретни размери на същите.
Независимо
от предоставената възможност, ищецът не е отстранил нередовностите
на исковата молба, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Независимо
от горното, за пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното:
Производството,
в частта относно исковете за установяване, че на 28.04.2001 год. ищецът се
е явил на работа при работодателя, но не е допуснат, а също и за признаване
наличие на присъдено субективно право да започне работа, и да посочи период, в
който да бъде упражнено, са недопустими. По отношение на първата претенция,
съдът намира, че се касае за установяване на факти (на явяване, на
недопускане), което по аргумент от чл. 124, ал. 4, изречение второ ГПК, е
недопустимо.
На
следващо място - при твърдения за наличие на влязло в сила решение, по силата
на което ищецът е възстановен на съответна длъжност, то за него не е налице
интерес от провеждане на нарочно производство за признаване на правата, които
друг съдебен състав е приел, че има. В тази връзка, следва да бъде разяснено,
че влязлото в сила решение е задължително за страните по делото и подлежи на
изпълнение. Същевременно, спорът отново се свежда до установяване на факт
(влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 5834/ 1998 год. на ВРС), което
както бе посочено по – горе, е недопустимо.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13626 по описа на Варненски
районен съд за 2018 год., ХХХV състав.
Определението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с частна жалба, едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: