№ 2742
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110127999 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на „З...” АД, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление: гр. Со/адрес/, представлявано от Й.Ц. -
председател на СД и Ру.Б. – ИД чрез юрисконсулт Н. спрямо „ Г....., ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. С/адрес/.
Ищецът твърди, че по застраховка „Каско на МПС“ с полица с №
00500100458660/04.04.2022г. със срок на валидност от 06.04.2022г. до
05.04.2023г. е бил застрахован ЛА „Тойота“, модел „Авенсис“, с peг. № Е
4484 ВХ.
Излага се, че на 28.11.2022 г. в района на ул. „Пернишко шосе“, в
посока от гр. София към гр. Перник, е настъпило ПТП по вина на водача на
МПС марка „Субару“, модел „XV“, с peг. № СВ .., в резултат на което са
причинени вреди на застрахования при ищеца ЛА.
Излага се, че водачът на виновния за случилото се ЛА е бил със
застраховка ГО при ответното дружество с период на покритие от
12/06/2022г. до 12/06/2023 г. като за щетите по ЛА Тойота се излага, че е била
образувана щета с № **********/30.11.2022, по която е било определено и
платено по доклад за щета сумата от 1779.73 лева за стойност на извършения
по ЛА ремонт, която е потърсена от застрахователя на виновния водач с
1
писмо от 19.12.2022г. ведно с включени лик. разноски от 15 лева или общо
сумата от 1794.73 лева по щета с № **********/30.11.2022 и която не е
платена в срок и е предмет на настоящото дело. Претендира се и законовата
лихва за забава от датата на подаване на иска – 23.05.2023г. до окончателното
плащане, както и мораторната лихва от 70.60 лева за периода от 19.01.2023г.
до датата 22.05.2023г. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който искът се оспорва
изцяло вкл. и като се навежда липсата на застрахователно правоотношение по
имуществената застраховка без да се оспорва наличието на ГО за лекия
автомобил, застрахован при ответника. Това възражение съдът не разглежда,
тъй като само страна по договора може да оспорва неговата действителност,
не и трето лице в непосочени в закона хипотези. По същество не се оспорват
датата и мястото на възникване на ПТПто, както и изплащането на ЗО, но се
оспорва механизма на възникване на ПТПто вкл. се оспорва двустранния
протокол за ПТП. Оспорва се и начина на обезщетяване, а именно определяне
на застрахователното обезщетение като завишени. Претендира се решение в
този смисъл и се ангажират доказателства като се претендират разноски.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД като изцяло с доклада си по чл. 146 от ГПК съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване съществуването на валидно сключена
застраховка гражданска, както и възникването на ПТП от 28.11.2022г. и
плащане на обезщетение по него.
От двустранен КП за ПТП от 28.11.2022г., който е оспорен в частта
досежно механизма на възникване на събитието, копие на полица по
автомобилна застраховка ‚Каско на МПС“ от 04.04.2022г. с период на
покритие от 06.04.2022г. до 05.04.2023г. и застраховка за ГО за лек
автомобил по полица с № BG/ 26/12200145278 с период на покритие от
12.06.2022г. до 12.06.2023г., за която не се спори от страните, се установява,
че двете дружества са застрахователи по ИЗ и по ГО за леки автомобили ЛА
„Тойота“, модел „Авенсис“, с peг. № Е 4484 ВХ и „Субару“, модел „XV“, с
peг. № СВ .., както и че на 28.11.2022г. около 13.30 часа по пътя София –
Перник по Пернишко шосе на два км. от Лукойл в посока Перник е
възникнало ПТП между водача на застрахования при ищеца по
имуществената застраховка и застрахования при ответника лек автомобил. Не
2
се спори и досежно заявяване на уведомление- декларация за щета от водача
на лекия автомобил Тойота Авенсис, че щетите по него от случилото се ПТП
е била заведена щета при ищеца с № **********/01.12.2022г., която е
приключила с доклад по щета на стойност от 1794.73 лева, която сума е била
изплатена на собственика на лекия автомобил Тойота през декември на 2022г.
Страните не спорят и това е видно от покана за плащане по регресени
претенции от 19.12.2022г. до ответника, че дружеството, застраховател по ГО
е било поканено да възстанови стойността по процесната щета в размер на
1779.73 лева, но не се е случило плащане по регреса, за което страните не
спорят.
Спорно по делото е състоянието на увредения автомобил от случилото
се ПТП и съответно начина за определяне на обезщетението, както и
механизма на случилото се ПТП по протокола.
В тази връзка съдът е събрал гласни доказателства – показанията на
свидетелите А. П. А. и свидетеля М. А. П., както е изслушал и заключение по
САТЕ.
От показанията на свидетеля А., чийто показания съдът кредитира като
дадени от лице с непосредствени впечатления от случилото се установява, че
около 13.30 ч. се прибирал от гр. София в посока гр.Сандански като
управлявал ЛА Тойота „Авенсис“ с рег.№ Е.. по ул. Пернишко шосе. В
участъка на разстояние два км от бензиностанция „Лукойл“ в посока гр.
Перник при двупосочно движение с две пътни ленти в една посока, забелязал
в дясно катастрофирали автомобили, които били обслужвани от КАТ „Пътна
полиция“. Сочи, че малко по-надолу имало трети самокатастрофирал
автомобил, който се бил покатерил на мантинелата - еластичната метална
преграда. Движил се в бързата лента - лява посока гр. Перник, а в дясната
лента в същата посока се движел ЛА „Субаро“ със софийска регистрация.
Водачът, при забелязването на катастрофата и на автомобила рязко намалил
скоростта. ЛА Тойота бил на безопасна дистанция след него, като намалил
също скоростта. След това ЛА Субару продължил да се движи в своята си
лента, но неочаквано натиснал още един път спирачките и започнал да
навлиза от бавната към бързата пътна лента за движение т.е в пътна лента на
водача на ЛА Тойота. Пътят бил мокър и хлъзгав, а реакцията на водача на
ЛА Субару била неочаквана за свидетеля А.. Настъпил удар в предна дясна
3
част на автомобила на А. с задната лява част на ЛА Субару. Имало
материални щети и по двата автомобила като щетите по Тойтата били
сериозни, предвид това, че Субару намалявал и уврежданията по автомобила
са били повече в задната му част. Излага, че по ЛА Субару това, което видял
била одраскана задна броня.
Свидетелят е разпознал подписа си по предявения му ДКППТ и отново
е описал начина на сблъска, а именно: сблъсъкът станал в лявата лента за
движение в посока гр.Перник след като водачът на автомобил Субаро
навлязъл от дясната бавна лента за движение в лявата бърза лента за
движение за изпреварване.
В подобна светлина са и показанията на свидетеля М. А. П., другият
участник в ПТПто и водач на ЛА Субару, според които на същия участък и в
същото време е бил участник в ПТП. На отсечка „полузавой“ забелязал, че е
имало ПТП със спрял полицейски автомобил и два или три други
автомобили, които били катастрофирали. Единият се бил ударил в мантинела
- 20-30 м по-надолу. Имало хора, поради което намали скоростта, но без да
спира рязко. Свидетелят сочи, че може и да се е изнесъл по към осевата
линия, за да избегне хората и автомобилите - без резки движения, без рязко
спиране намалил скоростта, за да е по-безопасно. В този момент усетил удар
отзад. Конкретизира, че лентите в този участък са общо две – една в едната
посока и една в другата посока като той се движел в лентата на неговото си
движение, с разминаване „двупосочно“. Усетил удар, карал си в неговото
платно. Полицията и спрелите автомобили се намирали в неговата посока –
негово дясно и били в банкета, но и заемали малка част от платното.
Съставили протокол за ПТП, чийто съдържание не се оспорва от свидетеля.
От заключение на вещото лице по САТЕ, което съдът приема като дадено от лице с
нужните за изследваната област знания и без заинтересованост от изхода на спора, се
установява въз основа на отразеното в протокола за ПТП и събраните гласни доказателства,
които съдът цени дотолкова, доколкото кореспондират и с останалите доказателства по
делото, че случилото се на 28.11.2022 г., около 13:30 часа, ПТП между ЛА „Субару XV“, с
рег.№ СВ4846РР, който се е движил по Републикански път 1-1, с посока от гр.София към
гр.Перник, в района на около 2 км. след бензиностанция „Лукойл“, и поради настъпило по -
рано ПТП вляво на платното за движение, водачът на ЛА Субару предприел маневра за
намаляване на скоростта и престрояване в лявата лента за движение. В същия момент и в
същата посока, в лявата лента за движение, зад ЛА „Субару XV“, се е движил ЛА „Тойота
Авенсис”, с рег.№ Е.., при което траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва
съприкосновение между тях.
4
От възприетия от вещото лице механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че
щетите по лек автомобил „Тойота Авенсис”, с рег.№ Е.., се намират в пряка и причинно -
следствена връзка с настъпилото на 28.11.2022 г. събитие.
Стойността, необходима за възстановяване на ЛА „Тойота Авенсис”, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2829,31 лв. като вещото лице сочи, че всички
подменени детайли е следвало да бъдат подменени.
Или при така събраните доказателства и от фактическа и правна страна съдът
приема, че заявеният иск е доказан и основателен.
Безспорно се установи, че на сочената в исковата молба дата 28.11.2022.
около 13.30 часа се е случило ПТП между двата автомобила, в резултат на
което ЛА „Тойота Авенсис”, се е ударил в предприелия маневра
‚престояване“ ЛА Субару. Доказа се, че случилото се е било в резултат на
движението и на двата автомобила, а именно при престрояване в лява лента
на ЛА Субару, за заобикаляне на пътно препятствие бил ударен отзад от
застрахования при ищеца ЛА ‚Тойота“.
Стойността, необходима за възстановяването на щетите, изчислена на
база средни пазарни цени и с влагане на оригинални резервни части, към
датата на ПТП е 2829,31 лева.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните писмени
доказателства, гласните доказателства и на двамата свидетели без тези на
свидетеля М. в частта досежно броя на летните, както и показанията на
свидетеля А., както и от заключението на вещото лице, установяват деликта и
причинната връзка с вредите като се установи, че механизмът на процесното
ПТП е този, посочен от вещото лице в заключението си.
С действията си водачът на ЛА Субару е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата, свързани с осъществяването на маневри
– нарушил е правилото на чл. 25, ал. 1 и чл.42, ал.1 от ЗДвП. Деянието на
посочения водач е противоправно и в пряка причинна връзка от него са
настъпили твърдените увреждания на застрахованото при ищеца МПС.
Вината се предполага – чл.45, ал. 2 ЗЗД. Следователно увреденият има срещу
виновния водач вземане по чл.45, ал.1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в
правата на увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за
причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента, респ. срещу неговия застраховател по застраховка "гражданска
отговорност".
5
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение и
съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието без обаче да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество –
чл. 400, ал. 1 КЗ. В това число се включват и всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400,
ал.2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора –
чл.386, ал.1 КЗ. По делото се установи съгласно заключението по САТЕ, че
стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на процесния
лек автомобил по средни пазарни цени възлиза на 2829.31 лева, която сума е
по – висока от тази, заплатена от ищеца на пострадалия от ПТПто водач на
ЛА Тойота или 1779.73 лева.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на
платимото по регресен път обезщетение и обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение, за които няма спор, че са в размер на
15 лева или дължимата сума от ответника на ищеца е в общ размер на 1
794.73 лева.
Претенцията е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане – за периода от
23.05.2023г. до окончателното плащане като на основание чл. 378, ал.6 от КЗ
ищецът има право и на обезщетение за забава в размер на законовата лихва за
периода от изтичане срока за доброволно плащане от датата на поканата –
12.01.2023г. до датата на сезиране на съда – 22.05.2023г., която не се оспорва
по размер и следва да бъде присъдена с сума от 70.60 лева.
Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. Съгласно текста на чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца разноски при уважаване на иска се поемат от ответната
страна. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 501.79 лева като сбор за ДТ от 121.79 лева, 300 лева за
възнаграждение на вещо лице и 50 лева за възнаграждение за юрисконсулт и
30 лева за такова за свидетел.
6
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 от КЗ „ Г....., ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С/адрес/ да заплати на „З...” АД, ЕИК ..., седалище
и адрес на управление: гр. Со/адрес/, представлявано от Й.Ц. - председател на
СД и Ру.Б. – ИД чрез юрисконсулт Н. сумата от 1794.73 лева – сбор от
регресно вземане за платено обезщетение в размер на 1779.73 лева,
изплатено по застраховка „Каско на МПС“ с полица с №
00500100458660/04.04.2022г. със срок на валидност от 06.04.2022г. до
05.04.2023г. за ЛА „Тойота“, модел „Авенсис“, с peг. № Е 4484 ВХ и щета с
№ **********/30.11.2022 във връзка с ПТП, настъпило на 28.11.2022 г. в
района на ул. „Пернишко шосе“, в посока от гр. София към гр. Перник в
резултат на противоправно поведение на водача на ЛА“Субару“, модел „XV“,
с peг. № СВ .., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество по ГО с полица с № BG/ 26/12200145278 с период на покритие от
12.06.2022г. до 12.06.2023г и 15 лева за ликвидационни разноски ведно със
законната лихва върху цялата главница, считано от датата на подаване на
исковата молба- 23.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата и
ОСЪЖДА на основание чл.378, ал.6 от КЗ „Г....., ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С/адрес/ да заплати на „З...” АД, ЕИК
..., седалище и адрес на управление: гр. Со/адрес/, представлявано от Й.Ц. -
председател на СД и Ру.Б. – ИД чрез юрисконсулт Н. сумата от 70.60 лева
като обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.01.2023г. до
22.05.2023г. и
ОСЪЖДА „Г....., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С/адрес/ да заплати на „З...” АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление:
гр. Со/адрес/, представлявано от Й.Ц. - председател на СД и Ру.Б. – ИД чрез
юрисконсулт Н. на основание чл.78, ал. 1 от ГПК съдебно – деловодни
разноски в размер на 501.79 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8