РЕШЕНИЕ
гр. София, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 4863 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение, обективирано в протокол от о.с.з.
от 01.03.2018 г., по гр. дело № 10837/2017 г. по описа на СРС, 62 състав, е отхвърлен
предявеният от М.Й.Г. срещу „З.к.Л.И.“ АД, осъдителен иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 3150,00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 05.09.2016 г. Със същото решение ищецът е осъден
да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебни разноски в
размер на 530,00 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца М.Й.Г., чрез пълномощника си – адв. С. С. с надлежно
учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност
на решението поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени и процесуални нарушения и необоснованост.
Поддържа, че СРС не е анализирал в цялост заключението на назначената по делото
САвТЕ и СМЕ, стигайки до погрешен извод за наличието на изключителен принос у
пострадалия за реализиране на вредоносния резултат поради непоставянето на
обезопасителен колан. Счита, че това обстоятелство, въведено от ответника като
възражение, е останало недоказано при условията на пълно и главно доказване по
делото. Сочи, че вещите лица са изразили единствено мнение за вероятност пострадалият
да е пътувал без предпазен колан, а освен това, не била установена и
причинно-следствена връзка между соченото противоправно бездействие на ищеца и
настъпилото счупване в областта на бедрената кост. При условията на
евентуалност поддържа, че дори и да е налице противоправно поведение от негова
страна, вина за настъпване на ПТП има и застрахования при ответника делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което би
било налице съпричиняване на вредоносния резултат, обосноваващ намаляване на
претендираното обезщетение, но не и отхвърлянето на иска изцяло. По изложените
съображения моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск,
като присъди и направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник „З.к.Л.И.“ АД оспорва
въззивната жалба, по подробно изложени в отговора възражения и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Счита, че заключението
на приетата пред СРС съдебно-медицинска експертиза е дала обоснован извод за
липсата на поставен предпазен колан, отчитайки характера на получените от ищеца
травми. Твърди, че при поставен предпазен колан тялото и тазът не биха
достигнали предните части на оборудването на автомобила и уврежданията биха
били в по-лека степен, а конкретното увреждане на бедрената кост не би
настъпило.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ,
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск
за обезщетяване на претърпените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деликта, срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно
за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав обхваща
три групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил
ищеца; 2) наличието на имуществени и/или неимуществени вреди, които да са пряка
и непосредствена последица от претърпяното увреждане и 3) наличието на
застрахователно правоотношение, което да произтича от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника – застраховател.
Не е спорен между страните факта, че на
05.09.2016 г., на път I-4,258+300 км, е настъпило ПТП, между МПС марка „Фолксваген“,
модел „Туран“, с peг. № ******, управлявано от А.Б.Б.и МПС марка „Пежо“, модел
„605“, с peг. № ******, управлявано от Б.С.М., в който на лява задна седалка е
пътувал ищеца. От приетата пред СРС и неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза се установява категорично, че вината за настъпване на
процесното ПТП е във субективните действия на водата на л.а. „Фолксваген“, с
peг. № ******, който неправомерно, при предприета маневра изпреварване, е
навлязъл в лентата за насрещно движение, предизвиквайки челен удар с насрещно
движещия се л.а. „Пежо“. Поддържаното в отговора на исковата молба
противоправно поведение на водача на л.а. „Пежо“, който не е осигурил
достатъчно странично разстояние от насрещно движещия се автомобил, е неоснователно
като недоказано, а и дори да се приеме, че е налице съизвършителство от
водачите на двата автомобила, това обстоятелство е ирелевантно за ангажиране отговорността
на ответника, който по аргумент от чл. 53 ЗЗД, отговаря спрямо увредения – ищец
в пълен обем.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП за л.а. „Фолксваген“ с peг. № ****** е налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество.
Пред първата инстанция ищецът е
претендирал заплащането на застрахователно обезщетение от ответника по повод
причинените от процесното ПТП имуществени вреди на стойност 3150,00 лв.,
изразяващи се в разходи за поставянето на бедрен пирон по фактури
№78374/08.09.2016 г. и № 78397/09.09.2016 г, издадени от „МБАЛ - Шумен“ АД,
които разходи не са били оспорени от ответното дружество, а и от така
представените фактури се установява, че са направени от ищеца.
От изслушаната пред СРС СМЕ, се
установява, че в причинно-следствена връзка от процесното ПТП на ищеца са
причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лявата бедрена
кост в областта на трохантерния масив (до таза); счупване на шийката (до раменната
става) на лявата раменна кост, счупване на малкия пищял на лявата подбедрица в
горната трета; малък откършек от срамната кост над пикочния мехур и счупване на
левия страничен израстък на първи кръстен прешлен; разкъсване на далака в
горния полюс. Наличието на описаните травми се установяват и от допуснатата
пред настоящата инстанция допълнителна СМЕ.
Според заключението на първоначалната
СМЕ претендираните разходи от 3150,00 лв. за бедрен пирон са били необходими за
лечението на ищеца и са в причинна връзка с полученото от ПТП травматично увреждане
в областта на бедрото. Основният спор между страните е дали за настъпването на
тази травма ищецът е съпричинил с поведението си, като не е поставил
обезопасителен колан, в нарушение на нормата на чл. 137а от ЗДвП.
В тази връзка следва да се отбележи, че
действително приетата пред СРС съдебно-медицинска експертиза, изказва
предположение, че най-вероятно ищецът е бил без поставен предпазен колан, тъй
като използването му би задържало таза към седалката и уврежданията биха били в
по-лека степен. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че бедрената кост
би могла да се счупи и с поставен предпазен колан, ако предната седалка е
дръпната назад.
Допусната пред въззивната инстанция
повторна СМЕ, отчитайки обстоятелството, че са налице силни деформации в лявата
част на л.а. „Пежо“, включително изместена назад седалка на шофьора, зад която
е пътувал и ищеца, и вземайки предвид, че травмите му са причинени именно в
лявата страна на тялото, вещото лице е стигнало до извод, че получената травма
в областта на бедрото е щяла да настъпи и с поставен предпазен колан. Посочено
е, че при ПТП с челен удар на пътник с правилно поставен предпазен колан,
тазът, коремът и гръдният кош се отклоняват на сравнително малко разстояние
напред, а в процесния случай ударът е челно-ляво ексцентричен. В съдебно
заседание при изслушване на заключението вещото лице пояснява, че травмата в
областта на бедрото може да се получи, както в резултат от директно въздействие
от ляво разположени елементи, така и при предно разположени елементи. С оглед
настъпилият удар в лявата част на автомобила, дори и при поставен колан,
минималното отклонение на тялото от 5-10 см. е възможно да контактува с
елементи от автомобила и по този начин до доведе до процесното счупване.
По отношение на наведеното от ответника
възражения за съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат, константно и безпротиворечиво в съдебната практика е прието, че
такова възражение следва да бъде доказано по категоричен и несъмнен начин от
страната, която го е направила, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да се основава на предполагаем принос, а следва да е установен при условията на
пълно и главно доказване (в този смисъл и Решение № 151 от 12.11.2012 г. по т.
д. № 1140/2011 г., ІІ Т.О. на ВКС).
При съвкупната преценка на събраните
доказателства и с оглед заключенията на САТЕ и двете СМЕ, настоящият състав
намира, че застрахователят не е установил при условията на пълно и главно
доказване възражението си за
съпричиняване от страна на пострадалия. В тази връзка въззивната инстанция намира
за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие заключението на повторната
СМЕ, тъй като тя отчита в по-висока степен от първоначалната СМЕ специфичните
деформации на автомобила (в лявата му част), включително изместената назад
шофьорска седалка, зад която е пътувал ищеца, за да достигне до обоснован извод,
че и без поставен предпазен колан би могла да настъпи процесната фрактура на
бедрото на ищеца. Оспорването на повторната експертиза от страна на ответника с
аргумент, че изводите ѝ не съответстват на установеното пред СРС
обстоятелство, че ищецът не е бил с поставен колан, е неоснователно. Принос за
настъпване на вредоносния резултат, е наличието на причинна връзка между
непоставянето на предпазен колан и полученото травматично увреждане в областта
на бедрената кост, причинило имуществени вреди и каквато връзка не се
установява категорично. Следва да се отбележи, че приетата пред СРС медицинска
експертиза не е могла да даде еднозначно заключение дали пострадалият е бил с
поставен колан (а изразява само предположение в тази насока). От друга страна,
в о.с.з. от 01.03.2018 г. вещото лице допълва, че бедрената кост може да се счупи
и при наличието на колан, ако предната седалка е изместена назад.
При приетите две СМЕ, едната от които
не изключва възможността процесната травма да е настъпила и без поставен колан,
а повторната дава категорично становище, че счупването може да се получи
независимо дали е нарушена разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, ответникът не е
провел доказване на възражението за принос от страна на пострадалия при настъпването
на вредоносния резултат. При тези съображения решаващия извод на СРС, че
травмата на бедрената кост не би настъпила при поставен предпазен колан, се
явява необоснован. Доколкото по делото се установява, че вина за настъпването
на ПТП има водачът на лекия автомобил, чиято „Гражданска отговорност“ е
застрахована при „З.к.Л.И.“ АД, в резултат на което ищецът е получил счупване
на бедрена кост и се е наложило извършването на разходи за поставяне на бедрен
пирон в размер на 3150,00 лв., съдът намира, че са доказания горепосочените три
групи предпоставки от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, с което и
отговорността на ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
следва да бъде ангажирана в пълния претендиран от ищеца размер.
Тъй като правните изводи на въззивната
инстанция не съвпадат с тези на СРС, обжалваното решение следва да бъде изцяло
отменено, включително в частта с присъдени в полза на застрахователя съдебни разноски
и вместо това ищцовата претенция да бъде уважена в пълен размер, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 22.02.2017 г.
При този изход на правния спор, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него съдебни разноски, както следва: 126 лв. - държавна такса и
350 лв. – депозити за СМЕ и САТЕ, заплатени в производството пред СРС, както и
63 лв. - държавна такса и 220 лв. – депозит за повторна СМЕ, заплатени във
въззивното производство.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца – адв. С.Е.С., следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правно помощ пред СГС в размер
на 540,60 лв. с ДДС. Искането за присъждане на адвокатски хонорар за
производството пред СРС е неоснователно, доколкото по делото липсва представен
договор за правна помощ, сключен между адвоката и ищеца, в който да е договорено,
че възнаграждението за процесуалното представителство ще е дължимо по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в който смисъл е и т. 1 от ТР №6 от 06.11.2013
г., постановено по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение, обективирано в протокол от о.с.з. от
01.03.2018 г., постановено по гр. дело № 10837/2017 г. по описа на СРС, 62
състав, включително и в частта с присъдените в полза на З.к.Л.И.“ АД съдебни
разноски, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Й.Г. с ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, р-н „******, чрез адв. С.С., сумата от 3150,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени
вреди – разходи за поставянето на бедрен пирон по фактури №78374/08.09.2016 г.
и № 78397/09.09.2016 г, издадени от „МБАЛ - Шумен“ АД, настъпили в резултат на
ПТП от 05.09.2016 г., виновно причинено от водач на л.а. „Фолксваген“, модел
„Туран“, с peг. № В1978РТ, чиято отговорност към дата на ПТП е застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно
със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 22.02.2017 г.,
до окончателно погасяване на задължението а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 273 ГПК и сумата от 476,00 лв.,
представляващи разноски за
производството пред СРС и сумата от 283,00 лв., представляваща разноски
в производството пред СГС.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адв. С.Е.С., с адрес ***, р-н „******, сумата
от 540,60 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
на ищеца безплатна правна помощ в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: