Определение по дело №1428/2020 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№1132, 15.07.2020г., Пловдив

 

 

Окръжен съд, Пловдив                                                 VІ    граждански състав,

на петнадесети юли                                           две хиляди и двадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова

                                                           ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова

                                                                                    Таня Георгиева

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

Ч. гражданско дело  № 1428  по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

         Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

         Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, против  Разпореждане № 27655/13.04.2020г., пост. по ч.гр.д.№ 3253/2020, ПРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против М.А.З..

Жалбоподателят е развил доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че приложение намира ЗПК/ в сила от 01.10.2006г., отм. ДВ, бр.18/15.03.2010г./. Сочи, че съгласно посочената нормативна уредба в договора следва да има единствено ГПР, но не и ГЛП. Сочи, че в процесния договор е налице цялото необходимо съдържание и не може да се вменява задължение за включване на съдържание, което не е указано в закона. Освен това  счита, че ако заповедният съд е намерил, че заявлението е непълно откъм съдържание, то е следвало да даде указания за отстраняване на непълнотите, а не веднага да го върне. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ,  поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Пред районният съд е постъпила молба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против М.А.З.. Сочи се в заявлението, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит PLUS-01266392/25.09.2008 с „БНП Париба Пърсънъл“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 08.07.2014г. Претендираните суми са за невърнат остатък от главницата по договора за заем, като се твърди, че крайният срок за изпълнението му е изтекъл на 24.11.2009г., с което е станала изискуема цялата невърната главница, както и лихва за забава от момента на цесията – 14.02.2020г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.  Към заявлението е приложено копие от договора за паричен заем.

 С обжалваното разпореждане  съдът е отхвърлил заявлението , като е посочил, че с оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит е констатирал такива. Посочва, че в договора липсва посочване на ГЛП, както и че липсвали данни за броя на платените вноски и какви задължения са погасили те. Предвид на това счита, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, както и че е налице пречка да се установи съществуването на вземането.   

Настоящата инстанция не споделя изводите на заповедния съд . ЗПК,действащ към момента на сключване на договора, не съдържа изискване за посочване на ГЛП. Следователно липсата на подобен реквизит не може да води до извод за вероятност за наличие на неравноправни клаузи. По отношение на втория довод  за отхвърляне на заявлението, съдът намира, че доколкото се претендира настъпване на крайния срок за издължаване на получения заем, то няма основания да се приема, че е налице непълнота на заявлението.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане на заявлението по същество.

         По изложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

         ОТМЕНЯ Разпореждане № 27655/13.04.2020г., пост. по ч.гр.д.№ 3253/2020, ПРС и ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за произнасяне по същество на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на  „„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД“, ЕИК *********.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ :