№ 1773
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.А
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110114570 по
описа за 2022 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу А. П. М. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания в размер на 2701,65 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 06.12.2021 г. до изплащане на вземането, 462,99 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 19.11.2021 г., 53,09 лева – главница за дялово разпределение за периода
11.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до изплащане на вземането
и 11,45 лева – мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. – 19.11.2021 г. за топлоснабден имот
в гр. София, ул. „Ч.Д.“ № 3, вх. 1, ап. 8, аб. № 337809.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
1
предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е потребител на топлинна енергия, като
излага, че не е нито собственик, нито вещен ползвател на процесния имот. Заявява, че е
неоснователна претенцията на ищеца за процесните лихви, тъй като не се установява
публикуването на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, и не можело да се
приеме, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане
на цената на доставената топлинна енергия и предоставената сума за дялово разпределение
за процесния имот. Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение, извършвано
от третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД, както и техният размер. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявените искове са за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия. За уважаването им ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване на първо място да установи наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
С исковата молба се претендират вземания за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот в гр. София, общ. Изгрев, ул. „Ч.Д.“ № 3, вх. 1, ап. 8. От представените
по делото доказателства обаче не се установява ответникът А. П. М. да е собственик или
вещен ползвател на процесния имот. Не е представен титул или друг документ, от който да
е видно, че ответникът е придобил собственост върху имота.
При това положение и при липсата на доказателства, че за процесния период
ответникът е бил собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот следва да бъде
прието, че същият не притежава качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153 ЗЕ и не са задължена страна по договор при общи условия за цената на доставяната в
процесния имот топлинна енергия, предвид на което и предявените срещу него искове за
дължимост на цена на топлинна енергия и обезщетение за забава в размер на законната
лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Поради изложеното съдът намира, че е безпредметно да обсъжда наведените
възражения за изтекла погасителна давност за претендираните вземания.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, комуто е била
2
предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което
на адв. И. А. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева,
което не е прекомерно с оглед чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********* срещу А. П. М., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата 2701,65 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.12.2021 г.
до изплащане на вземането, 462,99 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
19.11.2021 г., 53,09 лева – главница за дялово разпределение за периода 11.2018 г. – 04.2020
г., ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до изплащане на вземането и 11,45 лева –
мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. – 19.11.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София,
ул. „Ч.Д.“ № 3, вх. 1, ап. 8, аб. № 337809.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. И. А. Н., личен №
**********, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 400 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „.... ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3