Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260011/26.01.2021 г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание,проведено на тринадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА
При участието на секретаря П Б,като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №173 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава Тридесет и втора – производство по търговски спорове,чл.365
и сл.от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от И.К.Т., ЕГН **********
***, Бул.Джеймс Ваучер № 87.Твърди се,че на майката на ищеца А К Т,излизайки от
Гробищен парк в гр.В, след погребение на своята най-близка
приятелка-колежка,съсипана от мъка пресича уличното платно, като претърпява ПТП
с лек автомобил марка , модел с
регистрационен № и водач А.Т..Въпреки оказаната медицинска помощ и грижи в лечебно
заведение майката на ищеца починала на.
Образуваното нохд №352/2016г.по описа на ОС -
Пазарджик приключило с осъдителна за водача присъда.
Лекият автомобил,управляван от А.Т. е с валидна
сключена застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ" № 02114002698410 от 03.11.2014г.
Ищецът
твърди,че предявил искане пред застрахователя с входящ №ОК-217270 от
05.05.2017г.за изплащане на застрахователно обезщетение.Ответното дружество
завело преписка по щета №********** от 02.10.2015г.
И към настоящият момент по заведената претенция не е изплатено и застрахователно обезщетение.
Твърди,че преди
ПТП майка му била в изключително добро здравословно състояние.Цялото семейство
имало силна емоционална връзка и взаимна привързаност.Майка му полагала грижи
за баща му, който е с напреднала степен на слепота.Всеки един от семейството
изстрадал загубата на жената, която била центърът на семейството.Изпаднали в
депресия и отчаяние.Смъртта й го наранила жестоко. Наложило се да пие
успокоителни дълго време.Ритъмът му на живот се объркал и никога няма да може
да се възстанови.
С оглед на
горното съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което да осъди
ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размера на
140000,00лв.,ведно със законната лихва за забава върху посочената предявена
главница от датата на деликта -до датата на окончателното изплащане на
сумата,както и лихва за забава върху главницата от деня на поканата -05.05.2017г.,
до датата на завеждане на исковата молба
в размер на 3577,78 лв.и направените разноски по делото.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.
В отговора на
исковата молба ответника оспорва твърдението на ищеца за виновно противоправно
поведение на водача на лекия автомобил и причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца неимуществени вреди.
Дори да се
приеме, че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, това обстоятелство
не е основание да се приема, че същите са в резултат на деликт по смисъла на
член 45 от ЗЗД - виновно, противоправно деяние, в причинно-следствена връзка, с
което е настъпила вредата, при наличието на който следва да бъде ангажирана
отговорността на ответното дружеството за заплащането на застрахователно
обезщетение. Соченият като пряк причинител на вредите — водача на лекия
автомобил марка , модел , с регистрационен .№ А.С.Т., няма вина за настъпването
на ПТП, тъй като в случая се касае за случайно деяние по смисъла на член 15 от
Наказателния Кодекс, което изключва вината на водача на МПС за настъпилите
вредни последици.
Твърди,че към исковата молба е приложена присъда №5 от
дата 17.02.2017 г.,постановена по НОХД №352/2016 година по описа на Окръжен съд
град Пазарджик, но липсва отбелязване,че същата е влязла в законна сила, за да
се правят изводи за приложението па член 300 от ГПК.
Позовава се на разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД като
твърди,че поведението на пострадалата с
действията си е допринесла за настъпването на вредоносния за нея резултат,респ.допринесла
е за настъпването на ПТП на 02.10.2015г.Като пешеходец тя е предприела
пресичане на пътното платно на необозначено за това място по рисков начин,без
да се огледа така,че да се увери,че липсват приближаващи се МПС-та, както и не
е предприела никакви действия за опазването на собственото си здраве и живот.
Наред с това,без да е било необходимо по време на предприетото от нея пресичане
е спряла на платното за движение,с което не нужно е удължила престоя си на
пътя.Твърди се,че е пострадалата е нарушила разпоредбата на чл.5 от Закона за
Движението по Пътищата, а именно да не създава опасности и пречки за
движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето на хората в това
число и на своето собствено.
Регламентираното от законодателя поведение на
пешеходците като участници в движението е дадено в разпоредбите на член 107 -
член 115 от Закона за Движението по Пътищата. Според тези норми Пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а при пресичане
па платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на разписаните в правната норма правила.
Позовава се на
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016
г., ОСНК ,където е прието,че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат
по член 343 от НК от страна на пешеходец, ако той не се е съобразил с
ограниченията на чл.113 ал. 1 точки 1,2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението да
отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава.
Ответника прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
По отношение на претендираното обезщетение за забавено
плащане ответникът твърди,че не са представени доказателства застрахования да е
уведомил ответното дружество за настъпило застрахователно събитие или да е
заявил претенция за обезщетение.
Формулира доказателствени искания.
Депозирана е допълнителна искова молба,с която ищецът
представя изпратено до ответника уведомление за настъпило застрахователно
събитие и предявена претенция за изплащане на обезщетение и отговор на
ответника.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът
заявява,че поддържа направените от него възражения по предявения иск и
формулираните доказателствени искания както и че не възразява да се приемат
приложените към нея писмени доказателства.
След
преценка на събраните по делото доказателства,настоящият състав приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдът приема са безспорно установено по делото ,че с
присъда №5 постановена на 07.02.2017г.от Пазарджишкия окръжен съд по НОХД
№352/2016г., подсъдимият А.С.Т. е признат за виновен за извършено престъпление
по чл. 343а, ал.1, б. Б вр. с чл. 343, ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1 НК като е
нарушил правилата за движение по пътищата ,а именно чл.21 ал.1 от ЗДвП - управлявал е автомобила със скорост
67,2км./ч.,вместо с максимално разрешената в анселено маясто скорост от 50
км./ч.,вследствие на което е причинена смъртта на А К Т,настъпила на .При
условията на чл. 54, ал. 1 НК подсъдимият е осъден на една година лишаване от
свобода, като е признат за невинен в това да е извършил престъплението и
вследствие нарушаване правилата по чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП.
На основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното на
подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода е отложено за
изтърпяване с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 343г НК на подсъдимия е наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
Присъдата е обжалвана и потвърдена с решение №103,постановено
от Апелативен съд гр.Пловдив на 10.04.2018 г.по ВНОХД
№152 по описа за 2017г.,след
което не е била обжалвана или протестирана и съответно е влязла в законана
сила.
Между страните по делото не е налице спор относно
факта,че към датата на настъпване на процесното ПТП –,МПС марка , модел с регистрационен № ,управлявано от А.Т. е било застраховано при условията на задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД БУЛ ИНС АД с валидност от 03.11.2014 год.до
03.11.2015 год.
Не се оспорва и
активната материално правна легитимация на ищеца,която се устанвовява и от
представеното като доказателство по делото удостоверение за наследници на А Т,от
което е видно,че ищеца е неин низходящ от първа степен. Оправомощените лица,
които могат да претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане –
смъртта на техен близък, са определени в Постановление № 4/1961г.на Пленума на
ВС– съпругата, децата и родителите на починалия,поради което съдът намира,че ищеца
е материалноправно легитимиран да търси обезвреда вследствие на причинения
деликт.
Във
връзка с направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата е
допусната от съда по искане на ответната страна съдебно автотехническа
експертиза и е разпитан свидетеля С.Т..
Заключението на САвТЕ е изготвено по поставени от
двете страни въпроси.Съдът цени и кредитира заключението на експертизата като
изключително компетентно изготвено,обосновано с посочване на методите и
способите за изследване,аргументиранно и безпристрастно.След изчисления и
анализи извършени от експерта същият заключава ,че инцидента е станал на
хоризонтален пътен участък при равна и суха асфалтова настилка,без неравности
идупки при неограничена видимост в рамките на 200метра в двете посоки и ясно и
слънчево време.Пътното платно е от три ленти,като две от тях са за движение,а
третата за паркиране е престой на МПС и същата е била отдясно по посока на
движение на процесното МПС със ширина от 2,83м.Средната лента,в която се е
движел автомобила е с ширина от 5,32м.и същата е отделена от лявата лента за
насрещно движение с ширина от 5,27м.с непрекъсната линия.От дясната страна на
пътя по посока на движение на автомобила има тротоар,а от лявата страна-тревна
площ.Експерта определя сблъсъка между МПС и пешеходката като нетипичен,приплъзгващ
и за двамата участника в движението.При този удар пешеходката губи равновесие и
пада на земята,без да е отхвърлена от автомобила.Мястото на сблъсъка е
определено в лентата на движение на автомобила на около метър вдясно от осовата
линия.Заключението на експерта е,че същата е предпириела пресичане на пътното
платно от дясно на ляво пред автомобила и срещу входа на гробищния парк към
намиращия се в най-лявата лента за насрещно движение паркирал автобус „“
,най-вероятно с цел качване в него.На 15 метра преди мястото на сблъсъка има
пешеходна пътека.
Експерта определя скоростта на движение на автомобила
на 76-78 км./ч.преди удара като на разстояние около 5,5м.преди мястотот на
удара автомобила променя посоката на движение на ляво.Скоростта на движени ена
пешеходката експерта определя в границите от 6,3км./ч.до 10,10км./ч.,което
съответства на спокойно до бързо бягана на жена на възраст между 60 и 70
години.Дължината на спирачния път на автомобила
при движение с посочената по-горе скорост е 61метра,която той изминава
за 4,5 сек.Експерта заключава,че не е имало пречки и за двамата участника в
движението да възприемат другия от разстояние над 100 метра.Първоначалната
реакция на водача е на 49,5 метра преди мястото на инцидента,което се изминава
за около 2,66 сек.Времето от 4,5 сек,което е ноебходимо на автомобила за измине
опасната зона за спиране от друга страна
е било достатъчно на пешеходката да преустанови навлизането си в лентата за
движение на автомобила пресичайки траекторията му на движение.На поставени в
съдебно заседание въприси към експерта същия отговаря хипотетично,че сблъсък е
било възможно да се случи и ако пешеходката е пресичала на място където има
пешеходна пътека,т.е.15 метра преди мастото на удара,ако концентрацията на
шофьора не му е позволила да я забележи своевременно и в същия момент да
предприеме необходимата маневра намаляване на скоростта и спиране.
От показанията
на свидетеля Т. в тази връзка се установява,че същия е пътувал на предна дясна
седалка в автомобила участвал в ПТП на.Свидетеля установява,че автомобила се
движел покрай гробищния парк като в дясно от лентата за движение имало спряли
автомобили ,а пред входа на гробищния парк имало събрали се разговарящи помежду
си хора.Точно пред входа на парка,на пътя изскочила жена,която сама се ударила
странично в автомобила след като чантата й се закачила в дясното странично
огледало.Жената изскочила на пътя тичайки като се отделила от групата хора ,
без да се огледа.Свидетелят,който имал пряка и непосредствена видимост към нея
,като седящ на дясната седалка,видял жената в момента,в който тя скочила на
платното.Жената се движела бързо, почти тичешком.В момента ,в който водача я
забелязал завил наляво,където бил паркиран автобуса с цел да избегне удара с
нея и даже леко се блъснал в автобуса.
Като свидетел по делото е разпитана ЯЯ,посочена от
ищцовата страна.Свидетелката е съседка на починалата А и познава семейството й
от години.Живее на същия етаж в
кооперацията в гр.В,където е апартамента
на починалата А.Двете били в много близки отношения.Ж Общували непрекъснато.А
била на години ,в много добро здраве.А
живеела в апаратмента със съпруга си ,а синовете им М и И. от повече от 7
години преди смъртта й ,живеели в И.И. заминал пръв,а след него и М.И. имал
семейство като със съпругата му били разделени.Има голяма дъщеря.Синовете
посещавали родителите си в България обикновено веднъж годишно,но се случвало да
си идват и по-често когато нямат работа и имат възможност.И. си е идвал и по
празници и когато има някаква работа да върши.Постоянно поддъражли връзка по
телефона.Отношенията между И. и майка му били прекрасни.Цялото семейство
живеело задружно и щастливо.И. понесъл тежко смъртта на майка си,пиел
хопчета,тъй като не му се отразило добре на нервите.
С оглед на така
установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Предвид влизането в сила от 01.01.2016г.на новия
Кодекс на застраховането /обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г./,който отмени
Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.), съдът
съобразява, че в § 22 от ПЗР на КЗ /2016 г./ е уреден въпроса относно
заварените към датата на влизане на новия кодекс застрахователни договори като
е прието,че ако са сключени преди тази дата,се прилагат разпоредбите на част ІV
от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на новия кодекс.Съдът приема,че спрямо процесното
застрахователно правоотношение следва да се прилагат разпоредбите на отменения
Кодекс на застраховането,доколкото от представената като доказателство по
делото застрахователна полица е видно,че договорът за застраховка
"Гражданска отговорност" е сключен преди влизането в сила на новия КЗ и съобразно
разпоредбата на § 22 от ПЗР на закона приложение ще намерят правилата на част І.
от КЗ (отм.), в която се включва и текста на чл.226,ал.1,уреждащ прекия иск
срещу застрахователя-предмет на делото.
Предвид изложените от ищеца твърдения,съдът приема,че
претенциите са допустими, като предявени срещу надлежна страна, при наличие на
правен интерес.
С оглед приетите за установени по делото факти, ищеца следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
причинната връзка между претърпените неимуществени вреди -болки и страдания,от
смъртта намайка си и противоправното деяние на водача на лекия автомобил,включително обосноваване
размера на претендираното обезщетение за настъпилите вреди.
В случай на установяване на горните факти ответното
дружество следва да докаже настъпването на правоизключващ или правопогасяващ
отговорността му факт, в случая - твърдяните възражения за съпричиняване.
Не се спори между страните относно факта на
настъпилото произшествие и причинената смърт на близък родственик на ищеца.Обстоятелството,
че автомобилът, с който е извършено ПТП, е имал застраховка "Гражданска
отговорност", също не се оспорва от страните.
По въпросите за факта на извършване на деянието,
неговата противоправност и вината на извършителя се е произнесъл наказателния
съд в горецитираната присъда, поради което настоящият състав е обвързан от
задължителната й сила на основание чл.300 от ГПК.Безспрона е причинна връзка между процесното ПТП и
настъпилата смърт на наследодателя на ищеца.
При това положение съдът приема,че
предпоставките визирани в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД регламентираща института
на непозволеното увреждане са налице като доказани по безспорен и категоричен
начин в хода на производството по делото.Това е достатъчно основание да бъде
ангажирана отговорността на ответника по чл.226 ал.1 тт КЗ /отм./.
Размера на дължимото на ищците обезщетение следва да
бъде определено от съда по справедливост при условията на чл.52 от ЗЗД.
Справедливостта като понятие по смисъла на цитираната по-горе
правна норма не е абстрактна категория.Тя зависи от преценката на обективни
обстоятелства като характера на увреждането;неговата неочакваност,начинът на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено и др.Внезапната загуба
на майка несъмнено се е отразило негативно върху психическото състояние и
душевния мир на ищеца.
За да определи размерът на обезщетение съдът анализира
всички обективни обстоятелства в конкретния казус – внезапно настъпилата смърт
на изключително близък човек от семейството, в една зряла възраст – на години,но без данни за сериозни здравословни
проблеми,установената привързаност и взаимно разбирателство между майка и син ,изградените
от тях близки отношения основаващи се на взаимно уважение,привързаност и обич.При
съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент,
които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие /в този смисъл постановените решения на ВКС - решение № 83/06.07.2009 г. по
т.дело №795/2008г.на ВКС,ТК, II т.о., решение № 1/26.03.2012г.по т.д. 299/2011 г. на ВКС,ТК,II т.о.,решение №189/04.07.2012г.по
т.д.№634/2010г. на ВКС,ТК,II т. о., решение № 95/24.10.2012г.по т.д.№
916/2011г.на ВКС,ТК, I т. о. и др./, съдът счита размерът на иска за
причинените неимуществени вреди е съответен на претърпените от ищеца душевни
болки и страдания, поради което е доказан в размер на 80000,00лв.за всеки един от ищците.Факта
на близост между ищеца и майка му съдът приема за доказан с оглед показанията
на свидетелката Я-макар и живеещ в ищецът не е прекъснал връзката си с родителите
си,чували се по телефона постоянно,посещавал ги най-малко веднъж годишно.Именно
заради това съществуващо чувство на близост,ищецът понесъл тежко внезапната
смърт на майка си,което е типично за такъва тежка и безвъзвратна загуба на
най-близък човек.Съдът,при определяне на горния размер , обаче отчита и
обстоятелствата относо личността и начина
на живот на ищеца.Същият към момента на
смъртта на майка си е бил на 51 години ,зрял и самостоятелен човек,създал
собствено семейство и дете,което да осмисля живота му.Устроил се е да живее и работи от дългигодини в Испания,където е
създал среда и социални контакти.Положителното в случая е,че по делото няма
данни загубата на майка му да се е отразила трайно и изключително негативно на
неговото душевно състояние до степен да промени завинаги или за дълго начина му
на живот и да доведе до влошаване на здравословното му състояние.
Основателно е
обаче релевираното в процеса по надлежния процесуален ред от ответната страна
възражение по чл.51 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата.Съдът приема,че в настоящия казус обективните факти относно
съпричиняването са установени по несъмнен начин.Спор относно противоправните
виновни действия на водача на товарния автомобил няма.Същия се е движел с
превишена скорост.Но от страна на наследодателката на ищеца са извършени
действия,които са спомогнали за настъпване на вредоносния резултат и то в
значителна степен.От заключението на Съдебно автотехническата експертиза,което
съдът цени като доказателство по делото,а в крайна сметка и което страните не
оспориха ,следва да се приеме,че А Т е
предприела пресичане на пътното платно не на определеното за това място,а
именно на намиращата се в близост пешеходна пътека и то без да се увери,че това
е безопасно.От страна на пешеходката е нарушена разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1
от ЗДвП,която указва,че при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки като преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.А Т е
била длъжка като участник в движението да спази и разпоредбата на чл.114 т.1 от ЗДвП,а именно не навлиза внезапно на платното за движение.Свидетелят Т.,чиито
показания съдът цени и кредитира ,съобразявайки и разпоредбата на чл.172 от ГПК
,установява именно че пешеходката е навлязла в платното за движение внезапно
,без да се огледа като се е движела много бързо почти тичайки.В тази насока е и
заключението на експерта,че скоростта на движение на пешеходката е била между
спокойно и бързо бягане.Съдът приема,че и двете нарушения на правилата за
движение посочени по-горе обективно са допринесли и улеснили настъпване на
вредоносния резултат.Експерта в съдебно засеадние изразява мнение,че дори и да
беше пресякла на пешеходната пътека инцидента пак би настъпил,което се базира
на условието,че дори и в тази хипотеза водача би могъл на не възприеме
пешеходката и да не предприеме правилната маневра с цел избягване на
сблъсъка.Съдът не възприема това мнение за експертен извод.Съдът приема,че
точно обратното е по-вероятно,а именно,тъй като в зоната на пешеходната пътека
принципно не спират автомобили,които да затрудняват видимостта на водача към
идващите откъм тротоара пешеходци,водача
би имал възможност по-рано да забележи пресичащата жена още повече,че на това
място вниманието му би трябвало да е
по-завишепо предвид пътната маркировка .
При определяне степента на съпричиняването,подлежи
на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения,за да
бъде установен действителният обем,в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие.Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението,с оглед правилата, които всеки е длъжен да
съблюдава,обосновава конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.С оглед на
горното съдът приема,че съпричиняването е в големи размери,които математически
определя на 1/2 от вредоносния резултат.В такъв размер следва да се намали и дължимото на ищеца обезщетение
от 80000,00лв.на 40000,00лв.
Предявения иск следва да бъде уважен за сумата от
40000,00лв.след определеното от съда съпричиняване и за разликата до
140000,00лв.,или за сумата от 100000,00лв.иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Поради уважаване на иска за неимуществени вреди,
претърпени от ищците, съдът намира за основателен и акцесорния иск досежно
мораторната лихва. Съгласно трайно установената съдебна практика същата се
дължи от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението, на
осн.чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ (отм.).В
исковата молба лихвата се претендира именно от тази дата ,поради което искането
се явява основателно.Лихвата следва да се присъди,считано от 02.10.2015г.до
окончателното изплащане на главницата и като размер следва да се определи към
момента на изплащането.
С оглед изхода на делото и направеното искане от адв.А
да й бъде присъдено адвоктаско възнаграждение в минимален размер по
Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения във връзка с чл.38 ал.2 от ЗАдв,ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1730,00лв.определено при условията на чл.7
ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
увеличено със 100,00лв.на основание чл.7
ал.9 от същата наредба.
Ответната страна има право на разноски,в какъвто
смисъл е направено искане, съобразно отхвърлената част от претенцията на
основание чл.78 ал.3 от ГПК.Представени
са доказателства за действително сторени разноски в размер на 4420,00лв.
,4400,00лв.от които изплатено по банков път адвокатско възнаграждение и
20,00лв.внесен депозит за призоваване на свидетел.С оглед изхода на делото
ответника има право на разноски в размер на 3157,14лв.Неоснователно е възражението на
ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение,направено на
основание чл.78 ал.5 от ГПК.В случая уговореното и изплатено адвокатско
възнаграждение и в размер близък до минималния такъв по чл.7 ал.2 т.5 от
Наредбата за минималните размера на адвокатските възнаграждения от
4330,00лв.,поради което не се явява прекомерно и не подлежи на намаляване
предвид и фактическата и правна сложност на делото.В дължимите в полза на
ответника разноски съдът не включва внесения от него депозит за възнаграждение
на свителел в размер на 80,00лв.Депозита не е
усвоен,поради което и по искане на ответника може да му бъде върнат.
С оглед изхода
на делото ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 1600,00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА ЗД
БУЛ ИНС АД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление гр.София,район Лозенец,
Бул.Джеймс Ваучер № 87 ДА ЗАПЛАТИ на
И.К.Т., ЕГН ********** *** сумата от 40000,00 /четиридесет хиляди лева/,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на майка му А
К Т,ЕГН-**********, настъпила в резултат на ПТП на .,виновно причинено от А.С.Т. като водач на лек автомобил - марка,модел с регистрационен №, застраховано при условията
на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД
БУЛ ИНС АД с валидност от 03.11.2014 год.до 03.11.2015 год.по полица №02114002698410,
ведно със законната лихва върху главницата,считано от .до окончателното й изплащане, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за заплащане на обезщетение за разликата над 40000,00лв.до
претендираните от ищеца 140000,00лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД,ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
ДТ по делото в размер на 1600,00лв.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД,ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на адв.В. В А. от САК,съдебен адрес *** адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.7 ал.2 т.4 и
чл.7 ал.9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 1830,00лв.
ОСЪЖДА И.К.Т.,ЕГН ********** *** да
заплати деловодни разноски в полза на
ответника ЗД БУЛ ИНС АД,ЕИК ********* в
размер на 3157,14лв.
Решението може да се обжалва пред апелативен съд гр.Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба.
СЪДИЯ
: