ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 14.04.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, четвърти въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на четиринадесети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМИЛИЯ
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
АДЕЛИНА ИВАНОВА
след като разгледа
докладваното от съдия Петкова ВНЧД №174 по описа на АСНС за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра и чл.270 НПК.
С протоколно определение от 02.04.2020г.,
постановено в с.з. от същата дата по НОХД №3066/2019г., Специализираният
наказателен съд – 10-ти състав, в производство по чл.270, ал.1 от НПК, е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия Н.Л.С. (адв. М.Д.),
за изменение на мярката му за неотклонение
от ”Задържане под стража” в по-лека. Съдът е счел, че продължават да са
налице изискуемите в НПК предпоставки за изпълнението спрямо подс. С. на
най-тежката мярка за неотклонение.
Срещу определението е постъпила частна
жалба от адв. М.Д. – упълномощен защитник на подс. Н. С., в която се изтъкват
съображения за прекомерна продължителност на задържането под стража на нейния
подзащитен, утежнено негово семейно положение и
неприемливи условия в следствения арест в периода на извънредното
положение в страната, предизвикано от епидемията от коронавирус (COVID 19). В жалбата се иска отмяна на
определението на СпНС от 02.04.2020г. и изменение в по-лека на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подс. С..
В изпълнение на процедурата по чл. 342
ал.2 от НПК, преписи от частната жалба и от допълнението към нея, са били
изпратени на Специализираната прокуратура, от която не e постъпило писмено
възражение.
АСНС намира частната жалба за допустима,
а разгледана по същество- за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Срещу подсъдимия Н.Л.С. и още 3 (три) обвиняеми лица, от страна на
Специализираната прокуратура е внесен обвинителен акт на 23.08.2019г. По
отношение на Н.С. в него са повдигнати обвинения, както следва: за престъпление
по чл. 321 ал.3 т.2 вр. с ал.2 от НК (с формулиран в обвинението инкриминиран
период от м. май 2016г. до 29.03.2018г.);
за престъпление по чл. 199 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.2 и т.5 предл. 2-ро вр. с чл.
198 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК (включващо четири деяния в състава на
продължаваното престъпление, съобразно повдигнатото обвинение), за 2 (две)
престъпления по 346 ал.2 т.1 предл. 2-ро и т.3 вр. с ал.1 от НК, както и за
престъпления по чл. 339 ал.1 от НК и по чл. 348а предл. 2-ро от НК.
Настоящият въззивен състав прецени доказателствата по
делото „a la prima faciе“ („на пръв поглед“), и намери, че същите подкрепят
обосновано предположение за авторство на подсъдимия-жалбоподател в
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения (без да се дерогира
презумпцията за невинност на подсъдимото лице).
Въззивният състав
намира, че реалната опасност от извършване на престъпление, що се отнася до
подсъдимия-жалбоподател, макар да е с намалял интензитет (предвид срока на
задържане под стража), не е отпаднала. Същата е изводима, на първо място, от
броя, спецификата и характера на
инкриминираната чрез обвинението негова вероятна престъпна деятелност.
Обвиненията са за 6 (шест) умишлени
престъпления от общ характер, всички те - тежки по см. на чл. 93 т.7 от НК.
Следва да се подчертае, че за
престъплението по чл. 199 ал.2 т.3 от НК, за каквото също е повдигнато
обвинение спрямо Н.С., законът предвижда наказание лишаване от свобода от 15
(петнадесет) до 20 (двадесет) години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна.
В
нормата на чл. 63 ал.2 т.3 от НПК законодателят е презумирал реалната опасност
от укриване и от извършване на престъпление, когато обвиняемият е
привлечен към наказателна отговорност за престъпление, за което се предвижда
наказание не по-малко от 10 (десет) години лишаване от свобода или друго
по-тежко наказание. Настоящият казус е именно такъв, доколкото спрямо С. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 199 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.2 и т.5
вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
По
това обвинение се касае за деятелност, обединяваща по см. на чл. 26 ал.1 от НК,
четири отделни квалифицирани грабежа, за които от държавното обвинение (в
обвинителния акт) се твърди, че са реализирани при осъществени предварителни
планове и подготовка, част от тях – въоръжени, чрез употреба на груба агресия и
насилие спрямо пострадалите за преустановяване на фактическата им власт над
отнетите вещи, с общо 5 (пет) потърпевши физически лица и 11 (единадесет)
ощетени юридически лица и с обща стойност на отнетите вещи 517 434, 93лв.,
която стойност неколкократно надвишава критерия в националното наказателно
законодателство за „особено големи размери“.
Останалите
обвинения, повдигнати на подс. С. с обвинителния акт на прокурора, са също за
престъпления с висока степен на обществена опасност.
Независимо
от чистото съдебно минало на жалбоподателя, въззивният съд намира, че реалната
опасност от извършване на престъпление е изводима от броя, характера и
спецификите на инкриминираните деяния по повдигнатите му обвинения, периода на
осъществяването им и степента на тяхната обществена опасност, която несъмнено е
висока в конкретно разглеждания казус. Деянията по повдигнатите обвинения носят
такива негативни характеристики, които сочат за напълно реален риск от
извършване на престъпление, особено като се има предвид вероятната употреба на
физическо насилие над жертвите от престъплението по чл. 199 ал.2 т.3 вр. с ал.1
т.2 и т.5 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Това поведение, свързано
не само с броя на инкриминираните деяния по обвиненията спрямо подс. С., но и с
начина на предполагаемото им реализиране, не може да не бъде взето предвид от
съда в контекста на опасностите по чл. 63 ал.1 от НПК, както според
националната, така и според европейската съдебна практика (в този смисъл е
Решение от 22.10.2009г. на ЕСПЧ по делото „С.
Димитров срещу България“ и Решение №425/27.09.2001г. по н.д. №363/2001г. на
ВКС, 1-во н.о.).
Срокът на задържането под стража на подс.
Н.С. към настоящия момент действително надхвърля 2 (две) години. Следва да се
подчертае обаче, че в разпоредбата на чл. 63 ал.4 от НПК законодателят е
предвидил максимална продължителност на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ на досъдебното производство за срок от 1 (една) година и 6 (шест)
месеца, т.е. – 18 месеца, когато е повдигнато обвинение за престъпление,
наказуемо с не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко
наказание (каквото в случая е повдигнатото спрямо жалбоподателя обвинение за
престъплението по чл. 199 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.2 и т.5 вр. с чл. 198 ал.1 вр.
с чл. 26 ал.1 от НК). Този срок не е бил надхвърлен към датата на внасянето на
обвинителния акт в съда (23.08.2019г.), но по-важно е да се отбележи, че срокът
на задържането и към настоящия процесуален момент се преценява и от въззивния
състав за разумен, предвид фактическата и правна сложност на делото – с четирима
обвиняеми, с разпити на множество свидетели и много на брой експертни
изследвания. Наказателното производство и в двете фази (досъдебната и
съдебната), е водено ритмично и с необходимата интензивност, като националните правораздавателни органи не могат да
бъдат упрекнати в забавяне на същото.
Семейното положение
на подсъдимия-жалбоподател (наличието на съпруга и родители), не разкрива някакви
особености или утежненост, в сравнение с идентични случаи на лица, спрямо които
се изпълнява мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Наличието на
стоматологични проблеми при задържания подсъдим също не могат да станат причина,
на самостоятелно основание, за изменение на мярката му за неотклонение в
по-лека, тъй като те не са застрашаващи неговия живот и здраве.
Относно изложеното в
частната жалба на адв. Д., в контекста на епидемичната обстановка в РБългария
от коронавирус и обявеното в страната в тази връзка извънредно положение,
въззивният състав не счита, че тези обстоятелства имат пряко отношение към
мярката за неотклонение на подс. Н.С., до степен, че да обусловят нейното
изменение. Мярката „Задържане под стража“ предполага изолираност на задържаното
лице от останалата част от обществото, следователно, изтърпяването й не би се
отразило върху здравословното състояние на подсъдимия, в аспекта, изтъкнат от
защитата.
Водим от горното и на основание чл.345
от НПК, Апелативният специализиран наказателен съд, четвърти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на
СНС, 10-ти състав от 02.04.2020г., по НОХД №3066/2019г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.