О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 15.11.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12066 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
С
подадената от В.Д.Т. искова молба срещу Б.П.Б. е предявен отрицателен
установителен иск, че не дължи на ответника сумата от 30 000 лева, тъй
като между него и ответницата не съществуват облигационни отношения,
произтичащи от договор за заем от 29.01.2010 г., който бил нищожен.
Така
предявеният иск съдът намира за недопустим по следните съображения:
В глава 37 от ГПК
са предвидени специални процесуални норми, относими само към страните по
производство за издаване на заповед за изпълнение. Установените особени правила
изключват приложението на общите разпоредби на ГПК, като предвиденият в тях ред
е по-благоприятен за длъжника – сам с подаване на възражение срещу заповедта, в
тежест на заявителя (ищец в производството по чл. 422 от ГПК) е да установи
съществуването на вземането си – основанието, от което то произтича и неговия
размер.
От
изисканото ч.гр.д. № 18168/2015 г. по описа на СРС, 29 състав се установява, че
на 01.04.2015 г. СРС е бил сезиран със заявление от Б.П.Б. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу В. Д.Т. за заплащане на сумата от
38 000 лева, представляваща получена от длъжника сума по договор за заем
от 29.01.2010 г. с нотариална заверка на подписите. По образуваното ч.гр.д. №
18168/2015 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ, с която на В.Т. е разпоредено да заплати посочената в
заявлението сума, ведно със законната лихва от 01.04.2015 г. до окончателното
изплащане.
Срещу заповедта
длъжникът не е подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, нито възражение по
чл. 423 от ГПК пред въззивния съд, с което заповедта по ч.гр.д. № 18168/2015 г.
се е стабилизирала. С това се преклудира оспорване на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането.
Изключението е в хипотезата на чл. 424 от ГПК – новооткрити обстоятелства и
доказателства от значение за съществуването и изискуемостта на вземането, които
не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на
възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
Иск по реда на чл.
424 от ГПК не е предявен.
Изложените в
исковата молба факти не могат да обосноват приложение на текста на чл. 424 от ГПК. Твърдението за нищожност на договора за заем, от който произтича вземането
на Б.Б. е било известно на ищеца при узнаване за заповедта за изпълнение и подлежи
на изследване в производството по установяване съществуването на вземането й.
В случая обаче
предявеният иск е по общия ред на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Извън уредените в
заповедното производство способи за защита – срещу материално правни изисквания
за законосъобразност (чл. 414, ал. 1 от ГПК и чл. 424 от ГПК) и процесуално
правни такива (413 и чл. 423 от ГПК), длъжникът няма право на друг иск или ред
за защита. Пропускането му да се възползва от тях води до неблагоприятни за
длъжника последици, които не могат да преодолени чрез предявяване на
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК след стабилизиране на
заповед по чл. 417 от ГПК относно вземане, идентично с процесното.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 12066/2017 г. по описа на СГС, І-17
състав.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Софийски Апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: