Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Номер  258                       27.06.2019г.                          Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                                        наказателен  състав

На  двадесет и седми май                                                   Година 2019

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Галя Мавродинова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова

административно наказателно дело номер 180 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ЗП М.А.К.от с.Ловско, общ.Лозница, против НП № 17- 000586/22.02.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Разград, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ му е наложена глоба в размер на 1500лв. за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от същия кодекс. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено изцяло. В с.з. процесуалния му представител- адв.М. заявява, че поддържа жалбата на посочените основания, твърди, че лицето Г. М. не е наето на работа, а му е предоставено помещение за живеене, същото не може да бъде пише и не е попълвало приложената към преписката декларация, поради което моли да бъде отменено НП изцяло.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“- Разград, счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2019г. в 10.20ч. св.Ю.М., заедно с колегата й инж.Ив.И., инспектори в ДИТ- Разград, извършили проверка по работни места в обект кравеферма, стопанисвана от жалбоподателя, във връзка с постъпил сигнал от РУ Полиция Лозница за хора без трудови договори. Пристигайки на обекта, установили само Г., която живеела там заедно с дъщерите й в пригодена за това стая. Разговаряли с нея, тя говорела доста добре и обяснила, че работи в тази ферма на длъжност пазач и от около 14 години живее там с децата си. Обяснила, че работи от 8 до 18ч. и й се заплаща месечно трудово възнаграждение в размер на 100 лв., като последно получила на 30.12. 100 лв. от М.. Земеделският производител М.К.също попълнил декларация, в която обяснил, че е предоставил стаи за живеене на Г. и двете й дъщери, срещу което искал единствено да пазят обекта. Впоследствие, при документалната проверка в Дирекцията на 30.01.2019г. бил представен договор за наем между Г. и М. за предоставяне на жилището за живеене, но не бил представен трудов договор. Ето защо на 31.01.2019г. свидетелката съставила АУАН № 17-000586 срещу земеделския производител, за това, че лицето Г. предоставя работната си сила, без отношенията между тях да са уредени като трудови, в нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от КТ. Впоследствие, въз основа на този акт било издадено и обжалваното НП.

Към преписката са приложени и протокол от извършена проверка, възражение срещу съставения АУАН, призовка, декларация от Г. А. М., декларация от М.А.в К., договор за наем, заповеди за определяне на компетентни лица, копи на служебна карта.

По делото са разпитани и свидетелкитеГ. М. и дъщеря й А. Н., които са категорични, че живеят във фермата, но в отделно обособена стая. Категорични са, че по време на проверката Г. М. не е попълвала декларация, а е заявила, че не може да пише и чете, само са й казали да се подпише. По време на проверката те са били в стаята, която живеят, не при животните и дори св.Н.е спяла.

Във връзка с представеното експертно решение № 191/15/23.01.2018г., че св.Г. А. М. е с 60 % трайно намалена работоспособност и страда от лека умствена изостаналост, е назначена и изслушана комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, вещите лица по която дават заключение, че освидетелстваната Г. А. М. страда от лека умствена изостаналост- дебилност лека степен. Заболяването се определя като недоразвитие на интелекта, настъпило в резултат на ранно увреждане на централната нервна система. Налице са нарушения в познавателните, речевите, двигателните и социалните умения на индивида- общото интелектуално функциониране е по-ниско от средното, нарушено е и адаптивното поведение. при освидетелстваната е налице най- леката степен на олигофрения- дебилността, при която има относително добре развита реч, втората сигнална система е по правило развита, но мисленето не достига до логични абстракции, а е предимно конкретно, образно. При освидетелстваната умственото изоставане е съпроводено и с изразена дисхармония в характеровата сфера, която кореспондира на основните когнитивни и интелектуални дефицити и на условията на развитие- примитивизъм и крайно ограничени общи познания за живота, ценности и личностови нагласи; емоционална незрялост, зависимост, затруднение за прогнозиране на негативните последици от собственото поведение и да структурира решения за справяне. Леката дебилост не й пречи да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях, тъй като засяга само възможността за сложно абстрактно мислене. Степента на интелектуален дефицит е стационарна величина за целия живот. Освидетелстваната макар и на елементарно ниво може да възпроизведе случки и събития от заобикалящата я действителност както към днешна дата, така и към датата на проверката. Същевременно същата трудно може да изрази собствено мнение свързано със сложните интерперсонални и обществени отношения. Неосъзнати са и трудовите отношения и отговорности свързани с нормативно определените изисквания за заемане на работа. Вещите лица са категорични, че освидетелстваната е затруднена да попълва какъвто и да е документ, тъй като е неграмотна и не може да пише, трудно пише дори името си- познава някои букви и чете, но ограничено.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана.

При издаване на АУАН и НП са спазени стриктно разпоредбите досежно тяхното съставяне. Същите са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че нарушението на жалбоподателя не е установено по безспорен и несъмнен начин от обективна страна. В тази връзка съдът намира, че показанията на актосъставителя не следва да бъдат кредитирани относно факта, че св.Г. М. е попълнила лично приложената по делото писмена декларация и е заявила категорично, че работи при земеделския производител. От доказателствата следва да бъде изключена и въпросната декларация, която макар и подписана от св.М. не е попълнена от нея и не изразява нейно волеизявление, предвид установения от вещите лица дефицит в тази връзка и неграмотност.

С оглед заключението на вещите лица, съдът намира, че св.М. не може да формира воля относно подлежащите на доказване факти свързани с престирането на работна сила и в тази връзка е недоказано, че на 28.01.2019г. същата е предоставила работната си сила на жалбоподателя, без отношенията между тях да са уредени като трудови, още повече, че проверяващите реално са извършили проверка в обитаваното от семейството на М. отделно обособено помещение, а не на някакво определено работно място.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.     

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И      :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 17- 000586/22.02.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Разград, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на ЗП М.А.К.от с.Ловско, общ.Лозница, е наложена глоба в размер на 1500лв. за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от същия кодекс.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: