Р Е Ш Е Н И Е
№ III-290, 28.08.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на четвърти август две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия
Красен Вълев в.гр.д.№ 1590 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №67 от 26.03.2020 г. по гр.д. №882/2019 г, на РС-Айтос по предявения отрицателен установителен иск
с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК от И.Х.П. с ЕГН ********** от с. Т.
е признато за установено, че ответниците
К.М.Х. с ЕГН **********, Ф.Х.Х. с
ЕГН ********** и М.К.М. с ЕГН **********,
не са собственици за размера над 1/20
идеална част до размера на 1/2 идеална част (равняваща се на 10/20 идеални
части), по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.
Топчийско, общ. Руен, ЕКАТТЕ 63224, а именно:
1.НИВА
от 2.101 дка /два дка и сто и един кв.м./ шест категория, местност Г.А., имот №
012009 по картата на землището при граници /съседи/:№ 012012 Нива - стопанисва общината, № 012010 Нива на С.Х.П., № 000054 Полски път на
Общинска собственост, №
012007 Нива насл. на М. М.М., №
012008 Нива насл. на О.С.Д.
2. Нива
от 3.756 дка /три дка и седемстотин петдесет и шест кв.м./ шеста категория,
местност М.А., имот № 031006 по картата на землището, при граници /съседи/ :№ 031003 Нива насл. на О.С.Д., № 031004 Нива на Р.Х.С., № 031005 Нива на И.Х.С., № 031007 Нива на К. Х.С., № 031008 Нива насл. на А.Х.П., № 000096 Полски път –
общинска собственост
3.Нива
от 2.636 дка /два дка и шестстотин тридесет и шест кв.м./, шеста категория,
местност М.А., имот № 031016 пи картата на землището п ри граници /съседи/:№ 000038 полски път –
общинска собственост,№
031001
– нива насл. на Ю.Ю.С., №
031015 Нива насл. на С.Х.А.,№
000095 – полски път – общинска собственост
4.Нива
от 4.345 дка /четири дка и триста четиридесет и пет кв.м./ шеста категория, местност
Т.И., имот № 037009 по картата на землището при граници /съседи/: №
000110 – полски път – общинска собственост, № 000112 – път IV кл. – общинска собственост, № 037007 – нива насл. на А.Х.К., № 037024 – Нива насл. на Х.
Х.К.,
№
000121 – Др.сел.ст.тер. – общинска собственост,№ 037010 – Нива насл. на О.С.Д.
5. Нива
от 5.261 дка /пет дка и двеста и шестдесет и един кв.м./ девета категория,
местност К., имот № 043018 по картата на землището при граници /съседи/:№ 000025 – полски път –
общинска собственост, №
043004 – нива насл. на И.С.Н.,№
043017 – нива насл. на А.Х.П.,№
043019 – нива насл. на О.С.Д.
6.Нива
от 1.412 дка /един дка и четиристотин и дванадесет кв.м./ шеста категория,
местност Ч., имот 050014 по картата на землището при граници /съседи/: № 050011 – Нива насл.на Х.Д.О., № 050012 – Нива на Х.Х.И.Х., № 050013 – Нива насл. на Д.А.К., № 000128 – полски път –
общинска собственост, №
050015 – Нива на И.А.И
7.Нива
от 1.895 дка /един дка и осемстотин деветдесет и пет кв.м./ шест категория,
местност И.А., имот № 054004 по картата на землището, при граници /съседи/: № 000136 – Пасище, мера –
общинска собственост,№
000130 – Горска стопанска територия – държавна собственост, № 000138 – полски път –
общинска собственост
8.Нива
от 6.052 дка /шест дка и петдесет и два кв.м./ шеста категория, местност Б.Б.,
имот № 055003 по картата на землището при граници /съседи/:№ 055002 – Нива насл. на С.С.Б., № 000168 – полски път –
общинска собственост, №
055005 – Нива на А.И.И., №055004
– Нива – стопанисвана от Общината
9.Нива
от 3.532 дка /три дка и петстотин тридесет и два кв.м./ шеста категория,
местност Б., имот № 057024 по картата на землището, при граници /съседи/: №
057023 – нива насл. на А.Х.П., №
057014 – изоставена нива – стопанисвана от общината, №057013 – изоставена нива –
стопанисвана от общината, №
057025 – Нива насл. на О.С.Д., №
000171 – полски път – общинска собственост
10.Изоставена
нива от 9.123 дка /девет дка и сто двадесет и три кв.м./, девета категория,
местност Б.А., имот № 062007 по картата на землището при граници /съседи/:№ 000121 – др.сел.ст.тер. –
общинска собственост, №
062001 – изоставена нива стопанисвана от общината, № 062005 – изоставена нива стопанисвана
от общината,
№
062006 – изоставена нива стопанисвана от общината, № 062049 – изоставена нива насл. на Я. Я.
А.
11. Изоставена
нива от 4.709 дка /четири дка и седемстотин и девет кв.м./ девета категория,
местност Ю.У., имот № 065014 по картата на землището при граници /съседи/:№ 065016 – Изоставена нива
– стопанисвана от общината,№
065013 – изоставена нива насл. на Я.С.М.,№ 000110 – полски път – общинска собственост,№ 065015 – Изоставена нива
насл. на А.Х.П.
12. Залесена
територия от 1.682 дка /един дка и шестстотин осемдесет и два кв.м./ местност Б.
имот № 069008 по картата на землището при граници /съседи/:№ 069007 – залесена
територия – стопанисвана от общината, № 000005 – горски път
- общинска собственост, №
069009 – залесена територия -
стопанисвана от общината
13.Залесена
територия от 5.799 дка /пет дка и седемстотин деветдесет и девет кв.м./
местност А.А.имот № 072004 по картата на землището, при граници /съседи/: №
072003 – Залесена територия – стопанисвана от общината,№ 072005 – залесена
територия – насл. на А.Х.П., №
072006 – залесена територия насл на О.С.Д.,№ 000502 – гор.стопанска територия – държавна собственост.
С
Решението е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск с правно
основание по чл.124, ал.1 от ГПК от И.Х.П. с ЕГН ********** *** в останалата
част – за размера от 1/20 идеална част от гореописаните недвижими имоти.
Отменен
е нотариален акт за собственост върху идеални части от недвижими имоти № **,
том втори, рег. № ***, дело № ** от 07.02.**** г., издаден от нотариус Г. ***
действие – РС-Айтос с рег. № 557 на НК в полза на ответника К.М.Х. с ЕГН **********
по време на брака му с ответницата Ф.Х.Х. с ЕГН **********, за размера над 1/20
идеална част до размера на 1/2 идеална част (равняваща се на 10/20 идеални
части) по отношение на гореописаните недвижими имоти.
С
решението К.М.Х. с ЕГН **********, Ф.Х.Х. с ЕГН ********** и М.К.М. с ЕГН **********
са осъдени да заплатят на И.Х.П. с ЕГН ********** *** сумата от 45 лева съдебно
деловодни разноски, а И.Х.П. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на К.М.Х. с ЕГН **********,
Ф.Х.Х. с ЕГН ********** и М.К.М. с ЕГН ********** сумата от 2 лева съдебно
деловодни разноски.
Постъпила е въззивна
жалба от ответниците, чрез адв. Георги Михов, с която се обжалва Решение №67 от
26.03.2020 г. по гр.д. №882/2019 г, на РС-Айтос в частта, с която е уважен
установителния иск, като неправилно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила.
На първо място се
оспорва наличието на правен интерес от воденето на отрицателен установителен
иск. Твърди се, че между ищеца и бащата на първия от ответниците през 1998 г. е
извършена „фактическа делба“, по силата на която всеки е получил по ½ от
имотите. Не се спори, че тази фактическа делба не поражда правни последици, но
се твърди, че всеки от своеобразните съделители е установил фактическа власт
върху ½ от имотите от 1998 г.
Сочи се, че оспорвайки т.н. делба и придобитите по давност идеални
части, ищецът би получил по-малка част
от вече придобитата от него по давност.
Оспорва се извода на
съда, че ответникът не е придобил процесните имоти по давност в идеални части.
Твърди се, че от събраните по делото гласни
доказателства безспорно се установява началото на установената фактическа власт
върху процесиите имоти -1998 г., която година е и годината на възстановяване на
собствеността и на делбата. Твърди се, че не е необходимо ответникът да доказва
отблъснато владение на ищеца, тъй като между тях съществува делбено отношение,
което макар и да не води до правни последици, безспорно в отношенията между
„съделителите“ означава съзнание за установена в полза и на двамата владение.
Сочи се, че е доказан началния момент на
установеното владение, а ответника К.Х. обработва процесиите имоти и
понастоящем.
Поддържа се, че е
налице процесуално нарушение, а именно съдът не е направил анализ на всички
доказателства. Твърди се, че съдът единствено е посочил част от свидетелските
показания, без да е извършил необходимия анализ. Сочи се, че са игнорирани
гласните доказателства в частта им установяваща, че първият от ищците владее от
момента на възстановяване на собствеността и понастоящем. Твърди се, че не са
обсъдени и анализирани голяма част от писмените доказателства, както
самостоятелно, така и в кореспонденция с гласните доказателства. Оспорва се
кредитирането на показанията на свидетелите ангажирани от ищеца, тъй като са
заинтересовани.Като логически и житейски необосновани са определени показанията
на св. Х.Х..
Иска се обезсилване
на обжалваното решение като недопустимо, евентуално отмЯ.та му като
незаконосъобразно.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от И.Х.П.,
чрез адв. Диана Вълчева. Сочи се, че първоинстанционният акт е съобразен със
закона, със задължителната съдебна практика по въпроса и събраните по делото
доказателства и с него правилно и обосновано е прието, че ответниците не са
собственици на процесиите имоти за размера над 1/20 ид.ч.
Поддържа се, че не е
установено ищецът И.Х.П. да е загубил правото си на собственост като наследник
върху процесиите земи, да се е отказвал от това си право, нито се установи да
са били извършвани такива действия с имотите, с които ответниците да са
демонстрирали пред останалите наследници свои изключителни собственически
права.
Като недоказана е определена извършената между двамата братя
/ищецът и първия ответник/ подялба, като се сочи, че дори и извършена тя е
нищожна, поради неспазване на предписаната от закона форма и поради факта, че в
нея не са взели участие всички наследници.
Сочи се, че ответникът
К.М.Х. е бил признат неправилно за собственик по давност на съответната идеална
част от земите. Оспорва се и твърдението, че от правата по констативния
нотариален акт, издаден в полза на първия ответник за 1/2 ид.ч., не се
накърнява наследствената 1/5 ид.ч. на ищеца, доколкото нотариалния акт не е
издаден и за двамата, а за другата ½ ид.ч. има издадени констативни
нотариални актове в полза на други лица.
Като безспорно се
определя, че И.Х.П. е наследник /едно от
петте деца/ на Х. Х.ов П. и следователно полагащият му се от наследството
дял възлиза на 1/5 ид.ч.
Подържат се изводите
на РС-Айтос, че ответникът К.М.Х. не е станал собственик на земите за размера
над 1/20 ид.ч. до 1/2 ид.ч. от възстановените на наследниците на Х. Х.П.земи по
давностно владение, поради което и ответникът М.К.М. също не е станал
собственик на тази част, тъй като договорът за дарение, не е породил
вещно-прехвърлително действие.
Иска се потвърждаване
на първоинстанционното решение.
Претендират се
разноски.
Бургаският окръжен
съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната
въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирани лица в
срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
С
въззивната жалба е наведено възражение, че липсва правен интерес от воденето на
отрицателен установителен иск, доколкото не е уточнено как конкретната ½
ид.ч на ответника накърнява идеалните части на ищеца. Относно допустимостта на
отрицателния установителен иск между съсобственици има формирана практика на
ВКС, според която правен интерес от отрицателен установителен иск е налице и
когато спорът за собственост е между правни субекти легитимиращи се за съсобственици
на един недвижим имот, тъй като ще се внесе яснота и безспорност в отношенията
между страните и ще се определи режимът на собственост на вещта, в която всяка
от страните по спора счита, че има определен дял. За съсобственика не е без
значение и кой е сътитуляр на правото на собственост наред с него и какви са
правата му с оглед решаването на въпроси по управлението на общата вещ при
упражняване на собственическите правомощия. В този смисъл е Определение
№81/18.02.2019 по дело №2228/2018 на ВКС, ГК, I г.о., Решение № 213 от 3. 10.
2014 г. по гр. д. № 2881/14 г., I г.о., Решение № 162
от 9. 07. 2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г., II
г.о.
Ето
защо решението на районният съд е допустимо.
Решението
е и правилно. Във връзка с доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се посочи следното:
Видно
от приложеното Удостоверение за наследници/ л. 6-7 от делото на АРС/ общият
наследодател Х. Х.П.е починал на 28.09.1974 г. и е оставил петима низходящи –
двама сина/М.Х. Х. и И.Х.П.-ищец по делото/ и три дъщери /Н. Х. К., Е. Х. Х., Ф. Х.М./. От същото удостоверение е
видно, че М.Х. Х. е починал на
25.11.1995 г. и е оставил четирима низходящи- Ф.М. И., К. М. Муса, Айше М.
Якуб и К.М.Х.-ответник по делото.
С
Решение №Т37 от 12.02.1997 г. на поземлената комисия в с. Руен/л. 8-9 от делото
на АРС/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. Х.П.в
съществуващи стари реални граница на процесните тринадесет имота.
С Нотариален акт № **, том втори, рег. № 735, дело №
62 от 07.02.2019 г. /л. 10-11 от делото на АРС/ ответникът К.М.Х. е бил признат
за собственик по наследство и присъединено давностно владение на 1/2 идеална
част от възстановената земеделска земя.
С Нотариален акт № **, том втори, рег. № 740, дело №
64 от 07.02.2019 г. /л. 12-14 от делото на АРС/ ответникът К.М.Х. е дарил на втория
ответник- сина си М.К.М. 1/2 идеална част от възстановената земеделска земя.
Приобщени по делото са 13 бр. удостоверения за
данъчни оценки по чл. 264, ал. 1 от ДОПК/ л.30-42 от делото на АРС/ и 13 бр.
скици/ л. 43-55 от делото на АРС/ по отношение на процесните имоти.
От представения Нотариален акт №**, том I, рег.
№246, дело №12 от 2019 г. на Нотариус Бисер Демирев/л. 70 от делото на АРС/ и
нотариалната препуска по извършването на обстоятелствената проверка /л. 87-106
от делото на БРС/ се установява, че за ½ /една втора/ ид.ч. от имоти,
описани с номера 2, 3 и 5 в исковата молба Д.Х.К.се е сдобила с нотариален акт
за собственост на недвижим имот по давност.
От представения Нотариален акт №***, том I, рег. №1145,
дело №87 от 2019 г. на Нотариус Бисер Демирев/л. 71 от делото на АРС/ и
нотариалната препуска по извършването на обстоятелствената проверка /л. 107-112
от делото на БРС/ се установява, че за ½ /една втора/ ид.ч. от имот,
описан с номер 4 в исковата молба Ю.А.Х., Ф.К. Ю., А. К.М. и Х. К.М. са се
сдобили с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност.
От приложения Договор за наем на земеделски земи от
30.07.2017 г. /л. 124 от делото на АРС/, се установява, че ответникът К.М.Х. е
отдал под наем имоти, описани с номера 1,2,3,4,5,6,8,9 и 11 на трето лице за
срок от 1 година при цена 3 лева на декар.
Представен по делото е и Договор за наем на
земеделски земи от 08.12.2017 г., с който Х. Д. Х. и И.Х. П. са отдали под наем
процесните 13 имота на Ф. Х. Д. лице за срок от 4 години при цена 10 лева на
декар.
Представени са справки от ДФ „Земеделие”, ОД-Бургас за
декларирана за подпомагане от ответника К.М.Х. през 2008 – 2014 г. земеделска
земя/ 138-149 от делото на АРС/
Разпитани са свидетелите Х. Д. Х. и Ф. Х. Д. - съответно баща и
син, като свидетелят Х. Д. Х. е син на Н. Х. К., починала на 06.12.2007 г. – дъщеря
на общия наследодател Х. Х.ов П.. И двамата сочат, че процесните имоти са е
земеделска земя, останала от техния общ наследодател Х. П.. Първоначално я
обработвал Х. Д. Х., който я знае като наследствена земя, от която има дялове,
като това продължило около 10 години. След това я предоставил на сина си Ф. Х. Д.,
който продължил да обработва земята. За целта е бил сключен договор за наем от
св. Х. Д. Х. и ищеца И.Х. П. като наемодатели и св. Ф. Х. Д. като наемател.
Според свидетеля Х. Д. Х. делба между наследниците не е имало. Неговата майка Н.
никога не се е съгласявала земята да остане за страните по делото и не е
получавала пари в тази връзка. Освен нея общият наследодател имал още две
дъщери, които също не са се отказвали от земята на общия наследодател.
Свидетелят
Ф.М.Ю.свидетелства, че знае кои са процесните земи и, че същите са възстановени
през 1998 г. Разказва, че непосредствено след това с участието на тогавашния
кмет Идрис Ахмед и общественика Е.Ю., ищецът
И.Х. П.
и ответника К.М.Х. са измерили с пергел и разделили на две земите. Впоследствие
И. продал совите земи, а К. ги е обаботвал. Сочи, че не знае за претенции от
други наследници освен от сина на Х. Д./ Ф. Х. Д./.
Свидетелят
А. М. Ю. също разказва за разделяне на земите от „бай И.“ и „бай Е.“, на което
присъствали само те, а И. и К. определя като единствените наследници. Сочи, че Х.
е имал още три дъщери, които не са били на разделянето, предполага че са дали
съгласие.
Свидетелят С. М. К. сочи, че е съпруг на Д.е,
която е купила от И. три места. Също твърди за разделяне на земите за две.
Твърди, че сестрите/ на И./ са били живи и не са били на раздялата. Твърди, че
с Д.е са закупили земи от И., като сестрите са подписали пълномощно.
При
отрицателния установителен иск за собственост ищецът доказва твърденията, с
които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо
право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.
ответникът е длъжен да
докаже съществуването на отричаното от ищеца право на собственост./
Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 8/2012 на ОСГТК на ВКС./
За ищеца
е налице правен интерес посредством предявяването на отрицателния установителен иск да
установи несъществуването на спорното право в патримониума на ответника,
който носи тежестта да докаже
притежанието на правото. Доводи за допустимостта на иска и наличието на правен
интерес на ищеца са изложени по-горе. Правният интерес ищеца извежда от
качеството си на съсобственик на 1/5. ид.ч. чрез реституция на собствени на
общия наследодател Х. Х.П.13 броя недвижими имоти. Тези обстоятелства се
доказват от Удостоверение за наследници/ л. 6-7 от делото на АРС/ и Решение
№Т37 от 12.02.1997 г. на поземлената комисия в с. Руен/л. 8-9 от делото на АРС/.
С
исковата молба ищецът изтъква, че ответникът също има качеството наследник на общия
наследодател Х. Х.ов П., но не е пряк наследник и неговата квота се равнява на
1/20. Оспорва се придобиването на ½ от процесните имоти по наследство и
давностно владение.
С
отговора на исковата молба се излагат съображения, че независимо от действащия
Закон за наследството е имало традиция мъжкото потомство да получава основния
дял от наследството и земята, а момичетата сключвайки брак да получават зестра.
Сочи се, че преживе общия наследодател е дарил дъщерите със стопански животни,
а евентуалните земи и дворни места е оставил за синовете си. Твърди се, че през
1999 г. ищецът И.Х.П. и ответника К.М.Х. са установили владение върху
процесните земи и въз основа на упражняваното владение от ответника със
съзнание, че владее ½ е придобил собствеността и това е причината за
снабдяването с констативен нотариален акт. Така изложеното всъщност
представлява твърдение за придобиване на собственост върху общо ½ от
процесните поземлени имоти, т.е. придобиване на 1/20 по наследство и 9/20 по
давност на основание чл. 79 от ЗС.
Безспорно
от Удостоверение за наследници/ л. 6-7 от делото на АРС/ и Решение №Т37 от
12.02.1997 г. на поземлената комисия в с. Руен/л. 8-9 от делото на АРС/ се
установява, че ответникът К.М.Х.
придобил в качеството си на наследник 1/20 ид.ч. от процесните недвижими
имоти.
Спорно е
придобиването на другите 9/20 ид.ч. до претендираните ½ ид.ч от
ответниците по делото.
Следва да
се приеме, че към момента на възникване на съсобствеността наследниците на Х. Х.П.като
негови обши правоприемници са станали съсобственици при квоти, съобразно тези
определени в Закона за наследството, а не според обичайното право. Ето защо
независимо от твърдяното през 1999г. „разделяне“ на имотите между мъжките
потомци на общия наследодател, ответникът К.М.Х. е продължил да бъде съвладелец като е владял своята
идеална част-1/20. Същевременно той би държал идеалните части на други
съсобственици ако упражнява фактическа власт върху имотите.
С
проектодоклада по делото, инкорпориран в Определение №959 от 12.11.2019 г.,
обявен за окончателен с протоколно определение от 19.12.2019 г. Айтоският районен съд е възложил в тежест на
ответниците да докажат, че са придобили правото на собственост въз основа на
наследство и изтекло в тяхна полза давностно владение- упражнявана фактическа
власт, период на упражняване на фактическата власт и намерение за своене през
този период.
Правилно
районният съд приема, че не е доказано упражняването на фактическа власт върху
имотите за срок от 10 години. Настоящата инстанция споделя извода на АРС, че категорично
е установено единствено, че ответникът К.М.Х. е заявявал земите за подпомагане
в периода от 2008 г. до 2014 г., което като срок също не е достатъчно, за да се
счете осъществен обективния елемент на давността. Никой от разпитаните
свидетели не сочи, конкретен период, в който ответниците да са упражнявали
фактическа власт върху имота.
Въззивната
инстанция кредитира показанията на св. Ф.М.Ю.ов, А. М. Ю. и С. М. К. относно
извършената „неформална делба“ между ищеца и първия ответник . Тримата излагат
детайлни непротиворечиви показания относно уговорката между И. и К. да ползват
поравно имотите, като от показанията и на тримата свидетели не се установява
дъщерите на общия наследодател Н. Х. К.,
Е. Х. Х., Ф. Х.М. да са участвали в т.н. „подялба“. Свидетелят С. М. К.
твърди, че съпругата му Д.е е закупила част от процесните имоти като сестрите
също са участвали в сделката като са подписали пълномощно. Това обстоятелство
се подкрепя от приложения по делото Предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 29.09.1999 г. / л. 102-104 от делото на АРС/.
Съдът
кредитира и показанията на св. Х. Д. Х. и Ф. Х. Д., доколкото същите по никакъв
начин не противоречат на гореизложените показания на другата група свидетели. Св.
Х. Д. Х. поддържа, че не знае за извършена делба между наследниците, което е
нормално доколкото другата група свидетели сочат, че на т.н. „делба“ са
присъствали единствено И. и К.. Св. Х. твърди изрично, че нито майка му/ Н. Х. К./
, нито лелите му/ Е. Х. Х. и Ф. Х.М./ са се отказвали от правата си върху
земите. Това обстоятелство се подкрепя от показанията и на св. С. М. К., чиято
съпруга е сключила предварителен договор за покупко-продажба на част от имотите
през 1999 г. /л. 102-104 от делото на АРС/, като в него фигурират като
продавачи Н. Х. К. и Ф. Х.М..
Следва да
се посочи, че когато фактическата власт е установена като държане при наличие
на съсобственост, страната с оглед доказване на намерението за своене следва да
изложи твърдения и да ангажира доказателства за конкретните действия, чрез
които се отричат правата на съсобствениците, т.е. как е демонстрирана промЯ.та
в намерението, тъй като това е момента от който започва да тече срока на
придобивната давност. Алтернативно би било възможно страната да наведе обстоятелства,
които правят демонстрирането на промЯ.та в намерението обективно невъзможна
/например договор за цялата вещ със съсобственик, при незнание за наличието на
съсобственост/.
В
процесния случай не е доказано демонстриране на намерението за своене и промЯ.та
на фактическото състояние от държане във владение спрямо другите съсобственици.
По
тези съображения възраженията във въззивна жалба от този състав се намират за
неоснователни и тя следва да се остави без уважение, а като взе предвид, че направените от страна на
настоящата инстанция крайни фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският
окръжен съд намира, че то следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да бъде уважено искането на ответника по
въззивната жалба – И.Х.П. и да му бъдат присъдени и направените по делото
разноски в размер на 600 лева, съобразно представения списък.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 271, изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №67 от
26.03.2020 г. по гр.д. №882/2019 г, на РС-Айтос.
ОСЪЖДА К.М.Х. с ЕГН **********, Ф.Х.Х.
с ЕГН ********** и М.К.М. с ЕГН **********
да заплатят на И.Х.П. с ЕГН **********
от направените пред въззивната инстанция разноски
в размер на 600,00/ шестстотин/
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
Председател:
Членове: