Определение по дело №6292/2013 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 25.05.2016 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ ТО, 5 състав, в открито заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. РА.КИНСКА

разгледа докладваното от съдия РА.кинска т. д. № 6292 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 692 ТЗ.

Образувано е по възражения срещу списъците с приетите и неприетите от синдика на "П.ф.к.Ц." АД, ЕИК ***** (наричано по-долу ПФК Ц... АД) вземания на кредиторите, предявени в сроковете по чл. 685, ал.1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, както и срещу списъка на служебно включените вземания по чл. 687 ТЗ.

С решение № 1581/02.10.2015 г. е обявена неплатежоспособността на длъжника ПФК Ц... АД, опредЕ.е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик, на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ. Същото е обявено в търговския регистър на 05.10.2015 г.

В изпълнение на правомощията си, синдикът е изготвила списъците по чл. 686 от ТЗ на приетите и неприетите предявени вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския регистър съответно на 04.01.2016 г. и 21.01.2016 г. Изготвен е списък на служебно вписаните вземания на кредитори, обявен в търговския регистър на 21.01.2016 г.

Впоследствие са изготвени и списъците на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския регистър на 26.02.2016 г.

В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили възражения от кредитори и/или длъжника, по които своевременно и в срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ са постъпили становища от синдика. Възраженията са разгледани в четири открити съдебни заседания, предвид големия им брой – на 05.04.2016 г., на 21.04.2016 г., на 26.04.2016 г. и на 10.05.2016 г.

Относно производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 685 от ТЗ, кредиторите на неплатежоспособния длъжник предявяват вземанията си писмено пред съда по несъстоятелността в срок от един месец, считано от вписването на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност, или в случая този срок е изтекъл на 05.11.2015 г.

Съгласно чл. 688, ал. 1 ТЗ, вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на открИ.е на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.

В молбата за предявяване на вземането кредиторите трябва да са посочили всички факти, от които претендират да произтича тяхното вземане, а ако съществуват две и повече груП.факти, всяка от които формира отделно основание на вземането (напр. договор, а евентуално неоснователно обогатяване), кредиторът е длъжен да ги посочи при условия на евентуалност. В противен случА. преклудиращият ефект на сроковете за предявяване на вземанията ще бъде пречка за последващото им предявяване. Недопустимо е кредиторът да навежда едва във възражението си по списъците ново фактическо основание на своето вземане, незаявено в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Както синдикът, така и съдът са обвързани и разглеждат предявеното вземане само при заявеното от кредитора основание.

Синдикът разглежда предявените вземания в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, съотв. – чл. 688, ал. 1 ТЗ и ги включва в списък на приетите вземания, списък на неприетите вземания, както и списък на вземанията по чл. 687 от ТЗ - тези на работниците и служителите, както и тези, установени с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане. Вземанията се предявяват пред съда, но компетентен да се произнесе по тях е синдикът, като впоследствие, по постъпило възражение от кредитор или от длъжника, съдът упражнява контрол върху списъците, за което се провежда производството по чл. 692 от ТЗ. Процесуално легитимиран да депозира възражение е само кредитор, който е предявил вземане, независимо в кой списък е включено то, както и длъжника.

Съдът разглежда възраженията в открито съдебно заседание с призоваване на синдика, длъжника и възразИ.кредитор, а ако се възразява по прието вземане на друг кредитор – и кредитора, чието вземане се оспорва.

Съдът одобрява списъка на приетите вземания след като разгледа възраженията. На изрично одобрение подлежат само списъка на приетите вземания и списъка на служебно вписаните вземания (по аргумент от заглавието на чл. 692 ТЗ – „Списък на приетите вземания“ и ал. 1 на тази норма, според която съдът одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания), тъй като целта на производството е да се установят кредиторите на длъжника, а това са именно тези, които са включени в списъка на приетите вземания. При преценката си дали едно вземане следва да бъде включено, съответно изключено от списъка на приетите вземания съдът изхожда само от събраните писмени доказателства. Вписванията в търговските книги на длъжника имат доказателствено значение по отношение вземанията по чл. 687 ТЗ, тъй като именно въз основа на тях синдикът изготвя списъка на служебно вписаните вземания. По отношение на останалите вземания търговските книги имат само спомагателно значение, тъй като тези вземания подлежат на предявяване и доказване с писмени доказателства.

Производството по разглеждане на възраженията от съда няма за цел да установи със сила на пресъдено нещо предявените вземания, а само да установи вероятното им съществуване, когато от събраните писмени доказателства и преценката им от външна страна може да обоснове извод, че вземанията са валидно възникнали и няма данни да са погасени. В това производство на кредитора не могат да се противопоставят и да се доказват оспорвания и възражения, типични за исковото производство (по отношение истинността на представените писмени доказателства, липсата или опорочаването волята на договарящите, привидност в съглашенията и др.), освен ако същите не могат да бъдат установени въз основа на външна оценка на събраните доказателства. Целта на този междинен етап е да се установят онези вземания, които са или безспорни, или за чието съществуване има убедителни писмени доказателства, като не са налице основателни съмнения относно възникването или погасяването им. Ако такива са налице, то съдът следва да отхвърли възражението, като спорът се пренася в исковото производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ, където може да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, при използване всички доказателствени и защитни средства по ГПК, допустими във всяко исково производство. Аргумент за посочените особености на производството по чл. 692 ТЗ е изискването на чл. 686, ал. 1, т.1 от ТЗ в молбата за предявяване на вземането да бъде посочено само основанието и размера на вземането, страните по материално-правното отношение и наличието или липсата на обезпечения и привилегии, като бъдат представени писмени доказателства за основанието, размера, обезпеченията и привилегиите.

Следователно, в настоящото производство съдът не следва да установява окончателно и категорично съществуването на предявените вземания, а само да формира извод за верността на изводите на синдика въз основа на събраните писмени доказателства (включително представени в открито съдебно заседание – така Определение № 1085/30.12.2011 г. по ч.т.д. № 735/2011 г. на ВКС, II т.о.), като основание за изключване на вземания от списъка на приетите вземания следва да бъдат обстоятелства, установени с писмените доказателства, които изключат възникването или съществуването на вземането, или пък пълната липса на доказателства за възникване на вземането.

Според настоящия състав няма пречка в това произвоство да бъдат разглеждани възраженията за погасяване на предявените вземания по давност. Давността не се прилага служебно (чл. 120 ЗЗД) и фактическият й състав включва: изтичане на период от време, през който кредиторът бездейства и волеизявление на длъжника, че правото на иск на кредитора е преклудирано. Възражението на длъжника за погасяване правото на иск на кредитора е лично възражение, което само длъжника може да реши дали да направи или не и производството по чл. 692 ТЗ е първият момент, когато същото може да бъде заявено в съдебно производство, в което и длъжникът участва. Разглеждането му тук е и целесъобразно, тъй като целта е именно в това производство да се отделят спорните от безспорните вземания и ако бъде направено възражение за погасяване на вземането по давност, същото да бъде взето предвид, като кредиторът също придобива представа дали длъжникът ще се позове на давността, съотв. – ако не са налице обстоятелства, които са спирали и прекъсвали довността и такива не бъдат наведени от кредитора, безсмислено е разглеждането на такова възражение да се прехвърля към исковото производство. Там следва да бъде разглеждано само такова възражение за погасяване на иска по давност, при което е спорно, че давностниятт срок е изтекъл и този спор не може да се разреши само въз основа на представените писмени доказателства.

При съобразяване на изложеното, по отделните възражения съдът намира следното:

I. Възражения срещу списъците на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, както и срещу списъка на служебно включените вземания:

Предявено е Възражение вх. № 2171/08.01.2016 г. от „Ф.Х.“ ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК ********, срещу включването в списъка на неприетите вземания на негово вземане, предявено с вх. № 128830/23.10.2015 г. Размерът на предявеното вземане е 10 941 544.30 лева, от които: 10 625 887.48 лева – главница; 315 656.82 – лихви; законна лихва, считано от 17.06.2008 г. до окончателно погасяване на вземането. Като основание на вземането е посочен Договор за учредяване на залог на парични средства № 780/08.08.2007 г. Вземането е предявено като необезпечено.

В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът е депозирала становище за неоснователност на възражението на кредитора „Ф.Х.“ ЕАД. В съдебно заседание длъжникът и синдикът поддържат становища за неоснователност на възражението, а кредиторът поддържа изложеното във възражението и моли да бъде включено вземането в списъка на приетите вземания в пълен размер.

Съдът, след като разгледа възражението, изложените доводи и събраните писмени доказателства, намира следното:

Възражението е допустимо, като депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ и от процесуално легитимирано лице. Разгледано по същество същото е неоснователно, предвид следното:

Кредиторът твърди, че предоставил залог на парични средства в полза на „И.А.Б.“ АД, по договор от 08.08.2007 г., в обезпечение на задължение на кредитополучателя ПФК Ц... АД по договор за кредитна линия. Поради невъзможност на кредитополучателя да погасява задълженията си, същите били погасени от депозираните от „Ф.Х.“ ЕАД парични средства до размер на 5 451 039.77 евро, от които главница в размер на 5 432 930 евро и просрочена лихва в размер на 18 109.77 евро. Освен това, от депозитните сметки на кредитора били погасени и задължения на „ПФК Ц...“ АД за просрочени лихви още в размер на 143 283 евро на пет транша, подробно посочени в молбата. При тези твърдения, кредиторът смята, че се е суброгирал в правата на банката при условията на чл. 155, ал. 1 ЗЗД, поради което поканил длъжника да плати с нотариална покана. Получил отговор от тогавашния изпълнителен директор на ПФК Ц... АД – В.Х., с който той изцяло признал задълженията и поел ангажимент дължимите суми да бъдат погасени в разумен срок.

Настоящият състав намира, че от събраните писмени доказателства не се установява в полза на кредитора да е възникнало вземане в предявените размери и при изложените фактически основания. Действително, установява се сключване на договор между „Ф.Х.“ ЕАД и „И.А.Б.“ АД за залог в пари до размер на 741 872 евро, за обезпечаване задължения на ПФК Ц... АД по договор за кредитна линия с банката, но не се установява нито банката да е използвала заложената сума за погасяване задължения на длъжника, нито е ясно как заложената сума от 741 872 евро е покрила задължения, надхвърлящи 6 000 000 евро. Що се отнася до извънсъдебното признание от страна на длъжника, на което се позовава кредитора, то наистина е представен документ, озаглавен „нотариална покана“ от август 2009 г. (без да са налице данни, че наистина е изпратена чрез нотариус, а още по-малко – кога е връчена), както и писмен отговор на нотариалната покана, подписан от името на ПФК Ц... АД от В.Х., в който отговор изрично се признават посочените в нотариалната покана задължения, като признанието е датирано с дата 10.09.2009 г. Видно обаче от посочения в писмото-отговор адресат и данните за него: „Ф.Х.“ ЕАД, ЕИК ******** по т.д. № 7933/2012 г., VІ-4 с-2, ТО, на СГС, представлявано от прокуриста Б.Б.“, този отговор е очевидно антидатиран и е възможно да бъде написан най-рано през 2012 г., защото няма как през октомври 2009 г. (момента на изготвяне н аотговора според посоченото в него) да е бил ясен номера на делото, по което „Ф.Х.“ ЕАД ще бъде обявено в несъстоятелност – т.д. № 7933/2012 г. Предвид посоченото антидатиране на признанието, както и липсата на достоверна дата на „нотариалната покана“ съществува основателно съмнение, че такова признание на претендираното вземане изобщо е правено от представляващия длъжника, поради което същото не следва да се взема предвид.

След като липсват доказателства, че кредиторътът „И.А.Б.“ АД се е удовлетворил чрез дадения от „Ф.Х.“ ЕАД залог в пари, то недоказана е суброгация при условията на чл. 155 ЗЗД, съответно – възникване на предявеното вземане в полза на този кредитор в претендирания размер.

Депозирано е възражение вх. № 2567/11.01.2016г. от А.П., действаща като ЕТ „А. – А.Д. А.Д.-А. П.“, ЕИК *******, срещу включването в списъка на неприетите предявени вземания на част от предявеното от нея вземане с вх. № 129619/26.10.2015 г., която част е в размер на 2 975,17 лева и представлява разноски по две изпълнителни дела - изп. дело № 20128400400172, съгласно Удостоверение изх. № 15400/30.09.2015 г. на ЧСИ; Разноски по изп.дело № 20128400400173, съгласно Удостоверение изх. № 15401/30.09.2015 г. на ЧСИ.

В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът е депозирала становище за неоснователност на възражението с доводи, че липсват доказателства за реално заплащане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и авансови такси в полза на ЧСИ, а претендираните разноски за пропорционална такса не са направени от взискателя, а се събират от длъжника при събиране на вземането. Синдикът поддържа становщето си в съдебно заседание.

Длъжникът е изразил становище за неоснователност на възражението.

Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора, синдика и длъжника и съобрази събраните писмени доказателства, намира следното:

Възражението е допустимо като предявено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, от процесуално легитимирано лице. Разгледано по същество същото е частично основателно, предвид следното:

От събраните писмени доказателства се установява, че пред ЧСИ М. Ц. са образувани две изпълнителни дела с взискател ЕТ „А. – А.Д. А.Д.-А. П.“ и длъжник ПФК Ц... АД – изп.д. № 172/2012 г. въз основа на изп. лист по гр.д. № 27246/2012 г. на СРС, 24 състав и изп.д. № 173/2012 г. въз основа на изп. лист по гр.д. № 15652/2011 г. на СРС, 24 състав. ЧСИ М. Ц. е издала удостоверение по всяко от двете изпълнителни дела, в което е посочила за събиране на какви суми се води всяко от тях, включително какви разноски подлежат на събиране. По изп.д. № 172/2012 г. са приети разходи за адвокатски хонорар 640 лева, начислени са такси по ТТРЗЧСИ в размер на 198 лева и са посочени като дължими такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 215.90 лева.

По изп.д. № 173/2012 г. са приети разходи за адвокатски хонорар 975 лева, начислени са такси по ТЗЧСИ в размер на 180 лева и като дължими са посочени такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 769.26 лева.

С възражението са представени два договора за правна помощ, сключени между ЕТ „А.“ и адв. Т.В. за: образуване на изп. дело въз основа на изп. лист по гр.д. № 27246/2012 г. на СРС, 24 състав, като в него е уговорен хонорар от 630 лева, посочен като изплатен в брой при подписване на договора и втори - за образуване на изп.дело въз основа на изп. лист по гр.д. № 15652/2011 г. на СРС, 24 състав, като в него е уговорен хонорар от 975 лева, посочен като изплатен в брой при подписване на договора. Посочените два договора установяват не само уговарянето, но и заплащането на адвокатски хонорар по двете изпълнителни дела общо в размер на 1605 лева, тъй като в частта за извършеното плащане имат характер на разписка (така т. 1 от ТР по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Представени са и две сметки за изплатени суми по посочените две изпълнителни дела, всяка за 90 лева и със задължено лице ЕТ „А.“, които установяват заплащането на 180 лева – авансови такси по изпълнителните дела от кредитора. Останалата част от претендираните авансови такси (198 лева) няма доказателства да са заплатени от взискателя, същите са само начислени, според издадените от ЧСИ удостоверения. Според чл. 79, ал. 2 ГПК, ако авансовите такси не са заплатени от взискателя, те се заплащат от длъжника на ЧСИ. Т.е., взискателят няма вземане за начислените, но неплатени авансови такси.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК платените такси по изпълнението са за сметка на длъжника. Същите следва да бъдат събрани в производството по несъстоятелност, тъй като към момента липсват доказателства длъжникът да ги е заплатил. Възражението е основателно до размер на 1785 лева (1605 лева за адвокатски хонорар и 180 лева – авансови такси по ТТРЗЧСИ).

Неоснователно е обаче възражението по отношение незаплатените авансови такси в размер на 198 лева , както и по отношение пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 985.16 лева – тези такси се начисляват върху размера на събираното вземане, но се заплащат от длъжника при реалното събиране на вземането. Кредиторът-взискател не дължи авансовото им плащане, а и липсват доказателства да ги е заплатил.

Депозирано е възражение вх. № 2878/11.01.2016 г. от Н.Е.Д. против включването на предявеното от нея вземане с вх. № 130155/27.10.2015 г. в списъка на неприетите вземания. Вземането е в размер на 78 000 лева и произтича от Договор за цесия от 13.12.2013 г., сключен с Г.П.П., с който договор й е прехвърлено негово вземане, възникнало по силата на Споразумение от 04.09.2012 г., сключено с ПФК Ц... АД, обезпечено със Запис на заповед, издаден от ПФК Ц... АД на 04.09.2013 г., с падеж 26.06.2013 г.

В становището си по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът е заявила становище за неоснователност на възражението. Поддържа становището си в съдебно заседание.

Длъжникът е изразил становище за неосноватеност на възражението.

Съдът, след като взе предвид възраженията и доводите на кредитора, синдика и длъжника и съобрази събраните писмени доказателства, намира следното: Възражението е допустимо като предявено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ и от легитимирано лице. Разгледано по същество същото е неоснователно, предвид следното: Предявеното от кредитора Н.Д. вземане произтича от договор за цесия на вземане, възникнало по Споразумение с ПФК Ц... АД, посочено по-горе. За да възникне и да е изискуемо вземането на цесионера по договора за цесия, следва цедираното вземане да е валидно възникнало и да съществува, както и да има валиден договор за цесия, който да е съобщен на длъжника, за да има действие по отношение на него и третите лица – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Нито към молбата за предявяване на вземането, нито с възражението кредиторът Н.Д. е представила Споразумението, от което твърди, че произтича цедираното вземане, поради което не може да се приеме, че същото е възникнало и съществува. Липсват и доказателства, че уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е изпратено на длъжника към датата на предявяване на вземането. Следователно, договорът за цесия не е породил действие спрямо длъжника и третите лица, поради което цедентът не е материално легитимиран да търси посочените в тях вземания, което само по себе си е достатъчно да се приеме, че Н.Д. не е носител на предявеното вземане.

Представен е запис на заповед, издаден на 04.09.2012 г. от ПФК Ц... АД в полза на Г.П.П. за сумата 78 000 лева, платим на 26.06.2013 г. Макар съдът да намира, че е предявено вземането по каузалното правоотношение, възникнало въз основа на посоченото Споразумение от 04.09.2012 г., а не вземането по абстрактната сделка, дори да приемем, че, (доколкото се твърди, че записът на заповед обезпечава задължението по каузалното правоотношение), вземането е предявено и на двете основания, не се установява Н.Д. да е придобила вземането по запИ.на заповед. Съгласно чл. 467, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 537 ТЗ правата по записа на заповед, който в случая е издаден на заповед, се прехвърлят с джиро. Това е форма за действителност на прехвърлянето, поради което писменият договор за цесия не може да прехвърли правата по записа на заповед.

Предвид изложеното и доколкото не се установява вземането по Споразумението да съществува, а по отношение вземането по запИ.на заповед не е спазена задължителната форма за действителност на прехвърлянето, то възражението на Н.Д. е неоснователно – не се доказва тя да е носител не предявеното вземане.

Депозирано е възражение вх. № 2874/11.01.2016 г. от Г.П.П. срещу включване на предявеното от него вземане с вх. № 130159/27.10.2015 г. в списъка на неприетите вземания поради частичното му включване в служебно съставения списък по чл. 687, ал. 1 ТЗ. Предявното вземане е в размер на 27 264 лева - неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. 01, 02, 03, 04, 05 и 06. 2013 г., ведно със законна лихва от 09.09.2013 г. до датата на пълното изплащане на задължението и 5 985.10 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 25 работни дни за 2012 г., а като основание за вземането е посочено Решение № II-75-161/17.08.2015г., постановено по гр.д. № 37419/2013 на СРС, 75 състав и издаден въз основа на него изпълнителен лист от 09.10.2015 г. Предявеното обезпечение е без обезпечения.

Синдикът е депозирала становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в което е посочила, че е включила вземането на Г.П. в списъка по чл. 687 ТЗ, тъй като същото е от трудово правоотношение, а съгласно търговските книги на ПФК Ц... АД същото е с общ размер на 30 157.11 лева, от които главница 24 264.08 лева – трудово възнаграждение за м.м. януари, февруари, март, април, май, юни и частично за юли 2013 г. и 5893.03 лева лихва до датата на решението за открИ.е производство по несъстоятелност. В същото време, макар съдебното решение да не е влязло в сила, присъденото с него обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5985.10 лева е включено в списъка на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Предвид изложеното, моли съда да остави възражението без уважение, като това становище поддържа и в съдебно заседание.

В съдебно заседание процесуалният представител на кредитора поддържа възражението си.

Длъжникът изразява становище за неоснователност на възражението.

Съдът, след като съобрази направените възражения и изложените в тяхна подкрепа доводи на страните и обсъди представените писмени доказателства, намира следното:

Възражението е допустимо, доколкото е депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано лице. Разгледано по същество същото е неоснователно, предвид следното: В списъка по чл. 687 ТЗ, изготвен от синдика и обявен в търговския регистър на 21.01.2016 г., под № 37 е включено вземане на кредитора Г.П.П., с източник трудово правоотоношение, с общ размер на 30 157.11 лева, от които главница 24 264.08 лева – трудово възнаграждение за м.м. януари, февруари, март, април, май, юни и частично за юли 2013 г. и 5893.03 лева лихва до датата на решението за открИ.е производство по несъстоятелност. В същото време в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 04.01.2016 г., е включено вземане на кредитора Г.П.П. в размер на 5985.10 лева, с основание Решение № II-75-161/17.08.2015г., постановено по гр.д. № 37419/2013 на СРС, 75 състав. По делото е представено посоченото решение, без да има данни същото да е влязло в сила, а и представителят на кредитора изрично е посочил, че не разполага с доказателства за влизане на решението в сила. Представен е и изпълнителен лист, издаден след като решението е допуснато до предварително изпълнение. Видно от тях, на Г.П. са присъдени 27 264 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода януари 2013 – юни 2013 г. и 5 985.10 лева обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ, като върху главницата е присъдена и законната лихва от 09.09.2013 г. до изплащането й.

Тъй като синдикът е длъжен да включи служебно вземанията по трудови правоотношения, фигуриращи в търговските книги на длъжника, без да е необходимо предявяването им и тя е сторила това, то за включените в списъка по чл. 687 ТЗ вземания на Г.П. възражението му е неоснователно. Размерът на включената от синдика главница в списъка по чл. 687 ТЗ, за която не е спорно, че представлява сбор от посочените от кредитора трудови възнаграждения и обезщетение, е по-малък от претендирания, но ищецът не е представил доказателства за вземане от трудово правоотношение над размера, който се установява от търговските книги на длъжника. Тъй като представеното съдебно решение не е влязло в сила, то същото няма обвързващата сила на пресъденото нещо по отношение съществуването и размера на вземането, присъдено с него, поради което и само по себе си не представлява доказателство за вземането. Не е такова доказателство и издадения въз основа на него изпълнителен лист, който установява само изпълнителната сила на допуснатото до предварително изпълнение решение и има значение в индивидуалното принудително изпълнение. В производството по несъстоятелност обаче този изпълнителен лист не е достатъчен, за се приеме вземането по него за установено.

Неоснователно е възражението и по отношение на лихвата за забава, начислена до 02.10.2015 г., тъй като такава е включена в списъка по чл. 687, ал. 1 ТЗ в дължимия размер.

Лихва след датата на решението в конкретен размер не е предявявана, поради което и по такава не се дължи произнасяне.

Депозирано е възражение с вх. № 2875/11.01.2016 г. от И.В.И. срещу списъка на неприетите предявени вземания, в който е включено предявеното от него вземане вх. № 130163/27.10.2015 г. Предявеното вземане е в размер на 5 604.72 лева - неизплатено трудово възнаграждение за периода януари 2013 г. - август 2013 г.; 1278 лева - обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ; 1 666.96 лева - обезщетение по чл. 224 от КТ и законна лихва върху главниците от 28.11.2013 г.

Като основание на вземането е посочено Решение от 26.08.2015г., постановено по гр.д. № 49368/2013 на СРС, 73 състав. Вземането е предявено като необезпечено.

Синдикът е депозирала становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в което е посочила, че е включила вземането на И.И. в списъка по чл. 687 ТЗ, тъй като същото е от трудово правоотношение, а съгласно търговските книги на ПФК Ц... АД същото е с общ размер на 10 154.52 лева, от които главница 8 251.10 лева и лихва от датата на посоченото от кредитора съдебно решение до датата на решението за открИ.е производство по несъстоятелност в размер на 1903.42 лева. В същото време, макар съдебното решение да не е влязло в сила, присъдените с него разноски в размер на 674.76 лева са включени в списъка на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Предвид изложеното, моли съда да остави възражението без уважение, като това становище поддържа и в съдебно заседание.

В съдебно заседание процесуалният представител на кредитора поддържа възражението си.

Длъжникът изразява становище за неоснователност на възражението.

Съдът, след като съобрази направените възражения и изложените в тяхна подкрепа доводи на кредитора, длъжника и синдика и обсъди представените писмени доказателства, намира следното: Възражението е допустимо, доколкото е депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано лице. Разгледано по същество същото е неоснователно, предвид следното: В списъка по чл. 687 ТЗ, изготвен от синдика и обявен в търговския регистър на 21.01.2016 г., под № 61 е включено вземане на кредитора И.И., с източник трудово правоотношение, с общ размер на 10 154.52 лева, от които главница 8 251.10 лева и лихва до датата на решението за открИ.е производство по несъстоятелност в размер на 1903.42 лева. В същото време, в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 04.01.2016 г. е включено вземане на кредитора И.В.И. в размер на 674.76 лева, с основание Решение от 26.08.2015 г., постановено по гр.д. № 49368/2013 г. на СРС, 73 състав. По делото е представено посоченото решение, без да има данни същото да е влязло в сила, а и представителят на кредитора изрично е посочил, че не разполага с доказателства за влизане на решението в сила. Представен е и изпълнителен лист, издаден след като решението е допуснато до предварително изпълнение. Видно от тях, на И.И. са присъдени 6 604.72 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода януари 2013 – август 2013 г.; 1278 лева обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ, 1666.96 лева – обезщетение по чл. 224 КТ (общо 8 549.68 лева), като върху главницата е присъдена и законната лихва от 28.11.2013 г. до изплащането й, както и 674.76 лева – разноски по делото.

Тъй като синдикът е длъжен да включи служебно вземанията по трудови правоотношения, фигуриращи в търговските книги на длъжника, без да е необходимо предявяването им и тя е сторила това, то за включените в списъка по чл. 687 ТЗ вземания на И.И. възражението му е неоснователно. Размерът на включената от синдика главница в списъка по чл. 687 ТЗ, за която не е спорно, че представлява сбор от посочените от кредитора трудови възнаграждения и обезщетения, се различава от общия размер на главницата, претендирана от ищеца с 298.58 лева, но ищецът не е представил доказателства за вземане от трудово правоотношение в този размер, който не се установява от търговските книги на длъжника. Тъй като представеното съдебно решение не е влязло в сила, то същото няма обвързващата сила на пресъденото нещо по отношение съществуването и размера на вземането, присъдено с него, поради което и само по себе си не представлява доказателство за вземането. Не е такова доказателство и издадения въз основа на него изпълнителен лист, който установява само изпълнителната сила на допуснатаото до предварително изпълнение решение и има значение в индивидуалното принудително изпълнение. В производството по несъстоятелност обаче този изпълнителен лист не е достатъчен, за се приеме вземането по него за установено.

Неоснователно е възражението и по отношение претендираните разноски, тъй като те са включени под № 14 в списъка на приетите вземания, обявян в търговския регистър на 04.01.2016 г.

Тъй като няма данни решението, на което се подовава кредитора да е влязло в сила, то правилно синдикът не е включила в списъците на приетите вземания законна лихва от датата на исковата молба. От друга страна, кредиторът не е посочил размер на вземането си за лихва след датата на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ до датата на предявяване на вземането и нито синдикът, нито съдът могат да определят размера й. За вземането за лихва, възникнала след датата на решението до изтичане срока за предлагане на оздравителен план, е приложим чл. 688, ал. 3 ТЗ, според който неплатените на падежа такива вземания се предявяват и синдикът ги включва в отделен списък.

Предвид изложеното, възражението е изцяло неоснователно.

Постъпило е възражение вх. № 2879/11.01.2016 г. от К.Г.Р. срещу списъка на неприетите предявени вземания, в който е включено предявеното от него вземане вх. № 130167/27.10.2015 г., което е в размер на 5 500 лева - неизплатено трудово възнаграждение за периода юни 2013 г. - август 2013 г.; 1150.20 лева - обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ; 850.15 лева - обезщетение по чл. 224 от КТ; Законна лихва върху главниците, считано от от 14.12.2013 г. Като основание на вземането е посочено Решение № II-74-159/25.09.2015г., постановено по гр.д. № 52380/2013 на СРС, 74 състав и издаден въз основа на него изпълнителен лист от 14.10.2015 г. Вземането е предявено без привилегии и обезпечения.

Синдикът е депозирала становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в което е посочила, че е включила вземането на К.Р. в списъка по чл. 687 ТЗ, тъй като същото е от трудово правоотношение, а съгласно търговските книги на ПФК Ц... АД същото е с общ размер на 9 282.41 лева, от които главница 7 512.92 лева и лихва от датата на посоченото от кредитора съдебно решение до датата на решението за открИ.е производство по несъстоятелност в размер на 1769.49 лева. В същото време, макар съдебното решение да не е влязло в сила, присъдените с него разноски в размер на 550 лева са включени в списъка на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Предвид изложеното, моли съда да остави възражението без уважение, като това становище поддържа и в съдебно заседание.

В съдебно заседание процесуалният представител на кредитора поддържа възражението си.

Длъжникът изразява становище за неоснователност на възражението.

Съдът, след като взе предвид възраженията и доводите на кредитора, синдика и длъжника и съобрази събраните писмени доказателства, намира следното: Възражението е допустимо, доколкото е депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано лице. Разгледано по същество същото е неоснователно, предвид следното: В списъка по чл. 687 ТЗ, изготвен от синдика и обявен в търговския регистър на 21.01.2016 г., под № 68 е включено вземане на кредитора К.Р., с източник трудово правоотоношение, с общ размер на 9 282.41 лева, от които главница 7 512.92 лева и лихва от датата на посоченото от кредитора съдебно решение до датата на решението за открИ.е производство по несъстоятелност в размер на 1769.49 лева. В същото време, в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 04.01.2016 г. е включено вземане на кредитора К.Р. в размер на 550 лева, с основание Решение № II-74-159/25.09.2015г., постановено по гр.д. № 52380/2013 на СРС, 74 състав. По делото е представено посоченото решение, без да има данни същото да е влязло в сила, а и представителят на кредитора изрично е посочил, че не разполага с доказателства за влизане на решението в сила. Представен е и изпълнителен лист, издаден след като решението е допуснато до предварително изпълнение. Видно от тях, на К.Р. са присъдени 5500 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода юни 2013 – август 2013 г.; 1150.20 лева обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ, 850.15 лева – обезщетение по чл. 224 КТ (общо 7500.35 лева), като върху главницата е присъдена и законната лихва от 14.12.2013 г. до изплащането й, както и 550 лева – разноски по делото.

Тъй като синдикът е длъжен да включи служебно вземанията по трудови правоотношения, фигуриращи в търговските книги на длъжника, без да е необходимо предявяването им и тя е сторила това като размерът на включената главница е дори малко по-голям от предявения – 7 512.92 лева при претендирани 7 500.35 лева, то за включените в списъка по чл. 687 ТЗ вземания на К.Р. възражението му е неоснователно.

Неоснователно е възражението и по отношение претендираните разноски в размер на 550 лева, тъй като те са включени под № 15 в списъка на приетите вземания, обевян в търгонския регистър на 04.01.2016 г.

Предвид изложеното, възражението е изцяло неоснователно.

Депозирани са три идентични възражения от ПСФК „Ч.Б.“, ЕИК *********, с вх. № 12772/01.02.2016г., вх. № 3325/12.01.2016 г. (получено по факс на 11.01.2016 г.) и вх. 3762/13.01.2016 г. против включването в списъка на неприетие вземания на предявеното от него вземане с вх. № 131059/28.10.2015г., с размер от 538 635.58 лева на основание чл. 7 и чл. 7.1. от Договор за трансфер на състезателни права от 31.08.2009 г. и представляващо левовата равностойност на задължение за заплащане на неустойка в размер на 275 000 евро за периода 01.10.2009 г. до 29.12.2009 г., начислена в размер на 0.5% върху 612 000 евро. Вземането е предявено като необезпечено.

Синдикът е изразила становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ за неоснователност на възражението, тъй като в изготена експертиза по образуваното от кредитора исково производство за вземането било установено, че в счетоводствата на двете страни няма задължения по този договор, както и че извършените плащания надхвърляли общото основно задължение по договора.

Длъжникът е изразил становище за неоснователност на възражението.

Съдът, след като разгледа възраженията и изложените доводи, съобразно приетите писмени доказателства, приема следното: Възражение вх. № 3325/16 г. е изпратено по факс на 11.01.2016 г. и е в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, поради което е допустимо (другите две възражения са иднетични по съдържание). Разгледано по същество, същото е неоснователно, предвид следното: С договор за трансфер на състезателни права от 31.08.2009 г. ПСФК „Ч.Б.“ АД е прехвърлил на ПФК Ц... АД състезателните права за професионалния състезател по футбол М.П.Ф.М., при трансферна цена от 510 000 евро без ДДС. Заплащането им е уговорено да стане на три вноски през 2010 г., 2011 г. и 2012 г., а дължимият ДДС – при подписване на договора. В чл. 7 е уговорено, че при забава в плащането на някоя от вноските за ДДС или за цената, приобретателят дължи неустойка в размер на 0.5% върху забавеното плащане за всеки ден забава до окончателното му изплащане. Според чл. 7.1., ако забавата продължи повече от 30 дни, тогава цялото вземане става предстрочно изискуемо, ведно с дължимата неустойка за забава, уговорена в предходната алинея, за което прехвърлителят не дължи уведомение. Уговорено е в чл. 17, че договорът влиза в сила след получаване съгласие на футболиста за трансфера и ако футболиста е постигнато съгласие относно неговите лични финансови условия по сключване на П.трудов договор. Под подписите на страните по договора е вписан печатен текст „Запознат съм с условията на настоящия договор, при които състезателните ми права ще бъдат продадени на ПФК Ц... АД и давам изричното си съгласие за това“. Под този текст е положен подпис на футболист.

На 04.09.2009 г. е издадена фактура за 1 196 967.96 лева, от които 199 494.66 лева – ДДС. Представено е дневно извлечение от сметка на кредитора при ТБ „И.“ АД от 30.1.20109 г., видно от което на тази дата по сметката е постъпила сумата от 199 494.66 лева.

Представено е заключение на вещото лице З.Д. по т.д. № 6388/2012 г. с ищец ПСФК „Ч.Б.“ Ад и ответник ПФС Ц... АД, видно от която делото е с цена на иска 275 000 евро и е във ръзка с процесния договор. В него са констатирА.Плащания по него в полза на прехвърлителя в общ размер на 1 499 081 лева, като първото плащане в размер на 199 494.66 лева е отразено на 20.12.2009 г. Макар това заключение да не съставлява доказателство в настоящото производство, данните по него могат да служат за проверка на данните от събраните писмени доказателства, тъй като същото все пак е частен свидетелстващ документ.

От така събраните писмени доказателства, съдът прави следните правни изводи: липсват категорични доказателства за момента на влизане в сила на договора за трансфер на състезателни права от 31.08.2009 г. – както бе посочено, страните са въвели отлагателно условие, при настъпването на което същият влиза в сила, а именно – изразяване съгласие от страна на футболиста за трансфера и уговаряне на финансовите условия по личния му трудов договор с приобретателя. Установи се, че футболистът е дал съгласие за трансфера, но няма данни кога това е станало. Съответно – задълженията за плащане могат да възникнат само след като договорът породи действие, поради което и изразът „при подписване на договора“ в чл. 3 следва да се тълкува корективно на „при влизане в сила на договора“. Което пък означава, че недоказан остава момента, в който задължението за заплащане на ДДС е станало дължимо, съотв. – кога длъжникът е изпаднал в забава за плащането му и кога и дали тази забава е надхвърлила 30 дни.

Посоченото важи и по отношение възникването на вземането за неустойка за забава в плащането на това задължение – за да възникне това задължение трябва да има не само сключен договор, но и той да е породил действие, като още неустойката трябва да е валидно уговорена и да е налице неизпълнение на задължението, за което е уговорена. Следователно, след като от събраните доказателства, не може да се установи, че в процесния период, за който се търси неустойка, договорът е породил десйтвие, не може да се установи забава в плащането и продължителността й по отношение първата вноска, съответно - вземане за неустойка изобщо не се установява да е възникнало за този период.

На следващо място, не може категорично да се приеме, че е уговорена неустойка да се начислява и след настъпване на евентуална предсрочна изискуемост на везамането по чл. 7.1. от договора – категорично такова задължение произтича само от т. 7, при забава в плащане на някоя от разсрочените вноски, до окончателното й изплащане. В т. 7.1. обаче е предвидено, че ако забавата продължи повече от 30 дни, тогава цялото вземане става предсрочно изискуемо, ведно с дължимата неустойка по чл. 7. Думата „дължимата“ има смисъл на „вече начислена“ неустойка върху забавената вноска, т.е., при забава продължила повече от 30 дни е предвидена нова санкция за длъжника – отпадане предимството на срока, като се запазва задължението му за заплащане на вече начислената неустойка върху просрочената вноска. От формулираното правило на клаузата на чл. 7.1. никак не може да се направи извод, че и върху цялата предсрочно изискуема сума е уговорено да се начислява същата неустойка.

Предвид изложеното, възражението е неоснователно.

Депозирано е възражение с вх. № 2338/08.01.2016г. от „Т.Н.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу включването в списъка на непритите вземания на предявеното от него вземане с вх. № 133489/03.11.2015г., с размер на вземането 5 782.94 лева, от които: 5 625 лева - главница по договор за заем от 30.07.2015 г.; 90.62 лева - неустойка за периода 21.08.2015г. - 02.10.2015 г.; 67.32 лева - законна лихва за периода 21.08.2015-02.10.2015г.

Посочено е обезпечение - реален залог на временно удостоверение № 001 от 29.07.2015 г. по Договор за реален залог на ценни книжа от 03.08.2015 г.

В становището си по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът е заявила мнение за основателност на възражението в частта относно претендираните главница, възнаградителна лихва и неустойка, предвид представените с възражението допълнителни писмени доказателства, ное поддържала, че възражението е неоснователно по отношение законната лихва, тъй като същата не може да се кумулира с неустойката. Поддържа становището си в съдебно заседание.

Длъжникът е изразил становище за неосноватеност на възражението.

Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора, синдика и длъжника и съобрази събраните писмени доказателства, намира следното: Възражението е допустимо като депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано лице. Разгледано по същество, същото е частично основателно, предвид следното: Предявеното от кредитора „Т.Н.Б.“ ЕАД вземане произтича от договора за заем, посочен по-горе. В същия е констатирано, че по-рано от заемодателя е заплатена част от дължима от ПФК Ц... АД вноска в капитала на Ф.Ц. АД, в размер на 5 625 лева, за сметка на ПФК Ц... АД и страните са се споразумели тази сума да бъде върната като заемна в срок до 20.08.2015 г. Уговорена е неустойка за забава в размер на 14% от усвоената и невъзстановена в срок сума. Предвид реалния характер на договора за заем, същият се сключва с предаване на заемната сума. В случая са събрани доказателства не само за писмената уговорка за заем между страните, но и за реално предаване на сумата чрез банков превод в полза на Ф.Ц. АД на 23.07.2015 г. Следователно, възникнало е вземане на кредитора „Т.Н.Б.“ АД за връщане на заемната сума, като падежът е настъпил на 20.08.2015 г.

След като заемателят не е върнал в срок сумата, за него е възникнало задължение да заплати уговорената неустойка, която е в размер на 787.50 лева. Доколкото кредиторът претендира по-малка неустойка – 90.62 лева, то възражението и в тази си част е напълно основателно. По отношение претендираната законна лихва обаче, съдът намира, че такова вземане на кредитора не е възникнало. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато не изпълни в срок свое парично задължение. Тази норма обаче е диспозитивна и страните могат да уговорят обезщетението да бъде различно по размер и да има освен обезщетителна, и обезпечителна и санкционна функция под формата на неустойка – чл. 92 ЗЗД. В този случА. кредиторът може да търси уговорената неустойка без да доказва размера на вредите, а ако е претърпял по-големи вреди, да ги търси по общия ред. Не може едновременно с неустойката да се търси и законната лихва, тъй като двата вида обезщетение имат една и съща обезщетителна функция. Възможно е страните да уговорят два или повече елемента, от които се формира неустойката, един от които да е начислената законна лихва, но в случая подобна уговорка липсва.

Предвид изложеното, в списъка на приетите вземания следва да бъдат включени 5 782.94 лева, от които: 5 625 лева - главница по договор за заем от 30.07.2015 г. и 90.62 лева - неустойка за забава за периода 21.08.2015 г. - 02.10.2015 г., като вземането е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Депозирано е възражение с вх. № 2336/08.01.2016 г., от „Ф.М.К.“ ООД, ЕИК ******, срещу включването на предявеното от него вземане с вх. № 133490/03.11.2015г. в списъка с неприетите вземания, като същото е в размер на 47 208.37 лева, от които:

По договор за заем от 27.07.2015 г.: 14 950 лева - главница; 61.44 лева - договорна лихва; 308.18 лева - неустойка за забава и законна лихва за период 27.08.2015 г. - 02.10.2015 г.;

По договор за заем от 21.07.2015 г.: 2 258 лева - главница; 9.28 лева -договорна лихва; 54.28 лева - неустойка за забава и законна лихва за период 21.08.2015 г. - 02.10.2015 г.

По договор за заем от 07.05.2015 г.: 10 000 лева - главница; 41.10 лева -договорна лихва; 659.44 лева - неустойка за забава и законна лихва за период 07.06.2015 г. - 02.10.2015 г.;

По договор за заем от 04.05.2015 г.: 10 000 лева - главница; 41.10 лева -договорна лихва; 676.18 лева - неустойка за забава и законна лихва за период 04.06.2015 г. - 02.10.2015 г.;

По договор за заем от 03.05.2015 г.: 7 600 лева - главница; 31.23 лева - договорна лихва; 518.14 лева - неустойка за забава и законна лихва за период 03.06.2015 г.- 02.10.2015 г.;

Вземането е предявено като необезпечено.

В становището си по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът е заявила становище за основателност на възражението в частта относно претендираните главници и възнаградителни лихви, предвид представените с възражението допълнителни писмени доказателства, но намира възражението за неоснователно по отношение претендираната неустойка и законни лихви, тъй като същите не могат да се кумулират. Поддържа становището си в съдебно заседание.

Длъжникът е изразил становище за неосноватеност на възражението.

Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора, синдика и длъжника и съобрази събраните писмени доказателства, намира следното: Възражението е допустимо като предявено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано лице, но разгледано по същество е неоснователно, предвид следното: Предявеното от кредитора „Ф.М.К.“ ООД вземане произтича от пет договора за заем, посочени по-горе. Същите са сключвани с напълно идентични условия – със срок на връщане на заемната сума 1 месец и задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 5% годишно, дължима ведно със заемната сума. Уговорена е неустойка за забава в изпълнение задължението на длъжника да върне заемната сума, която е в размер на законната лихва. Предвид реалния характер на договора за заем, същият се сключва с предаване на заемната сума. В случая са събрани убедителни доказателства само за писмената уговорка за заем между страните, но не и за реално предаване на сумите по петте договора. Представени са множество приходни касови ордери (ПКО), в които е посочено, че ПФК Ц... АД е получило от М.Г. различни суми с основание „финанс“. Макар М.Г. да е законният представител на кредитора, не може да се приеме, че платените от него суми са от името на „Ф.М.К.“ ООД и то именно по посочените пет договора за заем, още повече, че той е предявил и свое лично вземане вх. № 133491/03.11.2015 г., т.е., претендира и лично да е кредитор на ПФК Ц... АД. Освен това, сумите и датите по ПКО не съответстват на сумите и датите по договорите за заем, а на следващо място, някои от ПКО са представени като доказателства и по предявеното от кредитора „И.БГ“ ЕООД вземане вх. № 133492/03.11.2015г., за което се твърди да е придобито по договор за цесия с „Ф.М.К.“ ООД и отделно по договор за цесия с М.Г. (напр. за 600 лева, платени на 20.05.2015 г., за 200 лева, платени на 29.04.2015 г., за 5400 лева, платени на 27.05.2015 г.). Други ПКО удостоверяват плащане от И. М. (напр. от 14.05.2015 г. за 4 500 лева), като това плащане по никакъв начин не може да се установи да е за сметка на „Ф.М.К.“ ООД. Представено е и преводно нареждане от кредитора в полза на М.Г. за 13 070 лева, което прави последния евентуално длъжник за тази сума на „Ф.М.К.“ ООД, но не установява ПФК Ц... АД да я е получило, и то по заем.

Посоченото в ордерите основание „финанс“ също не може да се отнесе категорично към основанието „заем“, защото думата „финансиране“, която вероятно е съкратена в основанието, може да означава и дадено безвъзмездно финансиране или по договор за спонсроство, а не непременно такова по договор за заем със задължение за връщане на даденото.

Тъй като е недоказано даването на заем по посочените договори, то не е възникнало вземане за връщане на посочените в писмените договори суми, нито за заплащане възнаградителна лихва за ползването им или неустойка за забава.

Депозирано е възражение с вх. № 2337/08.01.2016г. от кредитора М.С.Г. срещу включване на предявено от него вземане с вх. № 133491/03.11.2015 г. в списъка на неприетите вземания. Предявеното вземане е с общ размер от 622 213,65 лева, от които:

По договор за заем от 27.04.2015 г.: 4 000 лева - главница; 16.44 лева -договорна лихва; 286.10 лева - неустойка за забава и законна лихва за период 28.05.2015 г.-02.10.2015 г.;

По договор за заем от 23.04.2015 г.: 14 000 лева - главница; 57.53 лева -договорна лихва; 1 040.46 лева - неустойка за забава и законна лихва за период 23.05.2015 г. - 02.10.2015 г.;

По договор за заем от 22.04.2015 г.: 13 000 лева - главница; 53.42 лева -договорна лихва; 966.14 лева - неустойка за забава и законна лихва за период 23.05.2015 г.-02.10.2015 г.;

По договор за заем от 21.04.2015 г.: 13 000 лева - главница; 53.42 лева -договорна лихва; 973.40 лева - неустойка за забава и законна лихва за период 22.05.2015 г.-02.10.2015 г.;

По договор за заем от 20.04.2015 г.: 14 000 лева - главница; 57.53 лева -договорна лихва; 1 056.10 лева - неустойка за забава и законна лихва за период 21.05.2015 г.- 02.10.2015 г.;

По договор за заем от 17.04.2015 г.: 240 769.48 лева - главница; 989.46 лева -договорна лихва; 18 566.02 лева - неустойка за забава и законна лихва за период 18.05.2015 г.-02.10.2015 г.;

По договор за заем от 16.04.2015 г.: 76 188.98 лева - главница; 354.85 лева - договорна лихва; 5 750.52 лева - неустойка за забава и законна лихва за периода 21.05.2015 г. - 02.10.2015 г.;

По договор за заем от 07.04.2015 г.: 199 699 лева - главница; 820.68 лева -договорна лихва; 16 514,12 лева - неустойка за забава и законна лихва за период 08.05.2015 г.-02.10.2015 г.;

Вземането е предявено като необезпечено.

В становището си по чл. 690, ал. 1 ТЗ синдикът е заявила становище за основателност на възражението в частта относно претендираните главници и възнаградителни лихви, предвид представените с възражението допълнителни писмени доказателства, но намира възражението за неоснователно по отношение претендираната неустойка и законни лихви, тъй като същите не могат да се кумулират. Поддържа становището си в съдебно заседание.

Длъжникът е изразил становище за неосноватеност на възражението.

Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора, синдика и длъжника и съобрази събраните писмени доказателства, намира следното: Вземането е допустимо, като предявено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано лице. Разгледано по същество същото е частично основателно, предвид следното: Предявеното от кредитора М.Г. вземане произтича от осем договора за заем, посочени по-горе. Същите са сключвани с напълно идентични условия – със срок на връщане на заемната сума на опредЕ.дата, но която е точно 1 месец след датата на договора; със задължение за заемателя за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 5% годишно, дължима ведно със заемната сума. Уговорена е неустойка за забава в изпълнение задължението на длъжника да върне заемната сума, която е в размер на законната лихва.

Предвид реалния характер на договора за заем, същият се сключва с предаване на заемната сума. По първите пет договора за заем, посочени по-горе, с общ размер на заемните суми 58 000 лева, не е доказано реално предаване на сумите. Представен е ПКО от 28.04.2014 г., в който е посочено, че ПФК Ц... АД е получило от М.Г. 72 000 лева с основание „финанс“. Този ПКО не може да се отнесе категорично към посочените договори, както защото сумата по него не съвпада със сумите по тях по отделно и като общ размер, така и защото не съвпада по дата с никой от договорите. Основанието „финанс“ също не може да се отнесе категорично към „заем“, защото думата „финансиране“, която вероятно е съкратена в основанието, може да означава и дадено безвъзмездно финансиране или по договор за спонсорство, а не непременно п одоговор за заем със задължение за връщане на заемната сума. Тъй като е недоказано реалното даване на заем по посочените договори, то не е доказано възникването на вземане за връщане на посочените в писмените договори суми, нито за заплащане възнаградителна лихва за ползването им или неустойка за забава.

По отношение претендираното вземане по договор за заем от 17.04.2015 г. със заемна сума 240 769.48 лева, съдът намира, че представените писмени доказателства установяват реалното предоставяне на заемната сума по уговорения в договора начин, което е станало на 17.04.2015 г. чрез банкови преводи за сметка на ПФК Ц... АД, в полза на посочените в договора трети лица. Съобразно уговорения процент на годишна договорна лихва, за срока на ползване на заемната сума – 1 месец, заемателят дължи да заплати 1004.01 лева. Доколкото се претендира по-нисък размер – 989.46 лева, то вземането за договорна лихва е изцяло доказано.

По отношение вземането за „неустойка и законна лихва“ в размер на 18 566.02 лева, съдът намира, че според уговореното се дължи само неустойка, която е в размер на законната лихва върху заетата сума за всеки ден забава. За периода на забава 18.05.2015 г. – 01.10.2015 г. включително (датата на решението за несъстоятелност 02.10.2015 г. следва да се счита за момент след датата на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност, по аргумент от чл. 634а ТЗ), е 9 177.72 лева, до която сума възражението е основателно.

Доказано е и реално предаване на сума в общ размер на 486 188.98 лева по договор за заем от 16.04.2015 г., което е станало на различни дати, но основно на 20.04.2015 г. чрез банкови преводи за сметка на ПФК Ц... АД, в полза на посочените в договора трети лица. Доколкото от тях частично се претендират 76 188.98 лева, възражението в тази част е изцяло основателно. Дължимата възнаградителна лихва за период от предоставянето на сумата – 20.04.2015 г. до датата на падежа на задължението за връщане – 16.05.2015 г. е в размер на 271.31 лева, до който размер възражението е основателно.

По отношение вземането за „неустойка и законна лихва“ в размер на 5 750.52 лева, съдът намира, че според уговореното се дължи само неустойка, която е в размер на законната лихва върху заетата сума за всеки ден забава. За претендирания период на забава 21.05.2015 г. – 01.10.2015 г., е 2840.63 лева, до която сума възражението е основателно.

Доказано е и реално предаване на сума в общ размер на 199 699 лева по договор за заем от 07.04.2015 г., която е преведена по банков път за сметка на ПФК Ц... АД на ПФК Л. 1926 на 07.04.2015 г. Възражението относно главницата е изцяло основателно. Дължимата възнаградителна лихва за период от един месец е в размер на 832.74 лева, а доколкото се претендират 820.68 лева, то и в тази част възражението е изцяло основателно.

По отношение вземането за „неустойка и законна лихва“ в размер на 5 750.52 лева, съдът намира, че според уговореното се дължи само неустойка, която е в размер на законната лихва върху заетата сума за всеки ден забава. За периода на забава 08.05.2015 г. – 01.10.2015 г., е 8 167.55 лева, до която сума възражението е основателно.

Всички установени вземания са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Депозирано е възражение с вх. № 2333/08.01.2016 г. от „И.Б.“ АД, ЕИК *********, против включването на предявеното от него вземане вх. № 133492/03.11.2015г., в списъка на неприетите в земания. Същото е с общ размер 807 016.06 лева, от които: 349 659.82 лева - главница по Договор за прехвърляне на вземания от 30.09.2015г., сключен с „Ф.М.К.“ ООД, с който се прехвърлят вземания по осемнадесет договори за заем (Договор за паричен заем от 08.05.2015 г.; Договор за паричен заем от 11.05.2015 г.; Договор за паричен заем от 12.05.2015 г.; Договор за паричен заем от 20.05.2015 г.; Договор за паричен заем от 21.05.2015 г.; Договор за паричен заем от 22.05.2015 г.; Договор за паричен заем от 29.05.2015 г.; Договор за паричен заем от 01.07.2015 г.; Договор за паричен заем от 02.07.2015 г.; Договор за паричен заем от 02.07.2015 г.; Договор за паричен заем от 03.07.2015 г.; Договор за паричен заем от 06.07.2015 г.; Договор за паричен заем от 07.07.2015 г.; Договор за паричен заем от 08.07.2015 г.; Договор за паричен заем от 17.07.2015 г.; Договор за паричен заем от 17.07.2015 г.; Договор за паричен заем от 01.07.2015 г. е Договор за паричен заем от 21.07.2015 г.); 1436.97 лева - договорна лихва; 12834.98 лева - неустойка за забава и законна лихва;

Предявено е и вземане за 410 000 лева - главница по Договор за прехвърляне на вземания от 30.09.2015г., сключен с М.С.Г., с който се прехвърля вземане, произтичащо от Договор за паричен заем от 16.04.2015 г.; 1 909,59 лева -договорна лихва; 31 174.70 лева - неустойка за забава и законна лихва;

Вземането е предявено като необезпечено.

В становището си по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът е заявила становище за основателност на възражението в частта относно претендираните главници и възнаградителни лихви, предвид представените с възражението допълнителни писмени доказателства, но намира възражението за неоснователно по отношение претендираната цедирана неустойка и законни лихви, тъй като същите не могат да се кумулират. Поддържа становището си в съдебно заседание.

Длъжникът е изразил становище за неосноватеност на възражението.

Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора, синдика и длъжника и съобрази събраните писмени доказателства, намира следното: Възражението е допустимо, като депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано лице, но разгледано по същество същото е неоснователно. Предявеното от кредитора „И.БГ“ ЕООД вземане произтича от два договора за цесия на вземания, възникнали по договори за заем с ПФК Ц... АД, посочени по-горе. Вземането по договорите за цесия, за да възникне и да е изискуемо, следва да има валиден договор за цесия, и същият да е съобщен на длъжника, за да има действие по отношение на него и третите лица – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Освен това, цедираното вземане трябва да съществува. В случая са сключени два идентични по съдържание договори за цесия относно условията, при които се сключват, изключая прехвърляните вземания. Предвидено е прехвърляне на главница, договорна лихва, неустойка и законна лихва по съответните договори за заем. Представени са потвърждения от съответния цесионер до цедента, че длъжникът ПФК Ц... АД е надлежно уведомен за извършената цесия, но липсват доказателства, че такова уведомление действително е достигнало до длъжника към датата на предявяване на вземането. Следователно, двата договора за цесия не се породили действие спрямо длъжника и третите лица, поради което цедентът не е материално легитимиран да търси посочените в тях вземания. Посоченото прави ирелевантнен въпроса дали съществуват цедираните вземания. Възражението на „И.БГ“ ЕООД като недоказано, е изцяло неоснователно.

Депозирано е възражение вх. № 2334/08.01.2016г. от „П.С.” АД, ЕИК *********, срещу включването на предявеното от него вземане вх. № 133493/03.11.2015г. в списъка на неприетите вземания. Същото е предявено в размер на 405 370.20 лева, от които:

- 166 350 лева - главница по договор за прехварляне на вземания от 30.09.2015 г., сключен с цедента Ю.С.И., като вземанията на цедента произтичат от договор за паричен заем от 07.04.2015 г. с ПФК Ц... АД; 683.63 лева - цедирана договорна лихва; 16 543.02 лева - цедирана неустойка за забава и законна лихва;

- 148 917.49 лева - главница по договор за прехварляне на вземания от 30.09.2015 г. с цедента „Финансова М.К.“ ООД, като вземанията на цедента произтичат от договори за паричен заем от 17.04.2015 г. и 18.04.2015 г.;

611.99 лева - цедирана договорна лихва; 3 908.16 лева – цедирана неустойка за забава и законна лихва;

- 64 046 лева - главница по договор за прехварляне на вземания от 30.09.2015 г. с цедента М.С.Г., като вземанията на цедента произтичат от пет договора за паричен заем от 24.04.2015 г., 30.04.2015 г., 04.05.2015 г., 08.05.2015 г. и от 01.07.2015 г.; 263.21 лева - цедирана договорна лихва; 4 046.70 лева - цедирана неустойка за забава и законна лихва;

Вземането е предявено като необезпечено.

В становището си по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът е заявила становище за основателност на възражението в частта относно претендираните главници и възнаградителни лихви, предвид представените с възражението допълнителни писмени доказателства, но намира възражението за неоснователно по отношение претендираната цедирана неустойка и законни лихви, тъй като същите не могат да се кумулират. Поддържа становището си в съдебно заседание.

Длъжникът е изразил становище за неоснователност на възражението.

Представени са посочените в договорите за цесия договори за заем, по които са възникнали цедираните вземания. Същите са сключвани с напълно идентични условия – със срок на връщане на заемната сума 1 месец от датата на договора и задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 5% годишно, дължима ведно със заемната сума. Уговорена е неустойка за забава в изпълнение задължението на длъжника да върне заемната сума, която е в размер на законната лихва. Предвид реалния характер на договора за заем, същият се сключва с предаване на заемната сума. В случая са събрани доказателства не само за писмената уговорка за заем между страните, но и за реално предаване на сумите по всички договори за заем на тримата заемодатели-цеденти.

По отношение претендираното цедирано вземане по договор за заем от 07.04.2015 г. в размер на 166 350 лева, съдът намира, че представените писмени доказателства установяват реалното предоставяне на заемната сума от Ю.И., което е станало на 07.04.2015 г. чрез банкови преводи за сметка на ПФК Ц... АД, в полза на посочено в договора трето лице. Съобразно уговорения процент на годишна договорна лихва, за срока на ползване на заемната сума – 1 месец, заемателят дължи да заплати 683.67 лева. Доколкото се претендира по-нисък размер – 683.63 лева, то вземането за договорна лихва е изцяло доказано.

По отношение вземането за „неустойка и законна лихва“ в размер на 16 543.02 лева, съдът намира, че според уговореното се дължи само неустойка, която е в размер на законната лихва върху заетата сума за всеки ден забава. За периода на забава 08.05.2015 г. – 01.10.2015 г. (датата на решението за несъстоятелност 02.10.2015 г. следва да се счита за ден след датата на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност, по аргумент от чл. 634а ТЗ), е 6 803.60 лева, до която сума възражението е основателно.

По отношение претендираното цедирано вземане по договор за заем от 07.04.2015 г. в размер на 148 917.49 лева, съдът намира, че представените писмени доказателства установяват реалното предоставяне на част от заемните суми от „Финансова маркетингова компания“ ООД, което е станало на 17.04.2015 г. чрез банкови преводи за сметка на ПФК Ц... АД, в полза на посочените в договора трети лица, като не се установява плащане в полза на третото лице С.Б.Х. в размер на 10 812 лева. Или, реално дадени в заем по този договор се доказва да са 130 045.49 лева. Съобразно уговорения процент на годишна договорна лихва, за срока на ползване на заемната сума (от 17.04.2015 до 07.05.2015 г., което е датата на падежа завръщане на сумата), заемателят дължи да заплати 423.95 лева, до който размер вземането за договорна лихва е изцяло доказано.

По отношение вземането за „неустойка и законна лихва“, съдът намира, че според уговореното се дължи само неустойка, която е в размер на законната лихва върху заетата сума за всеки ден забава. За периода на забава 08.05.2015 г. – 01.10.2015 г., е 5 318.77 лева, до която сума възражението е основателно.

Не се установява реално предаване на сумата от 7 200 лева по договор за заем от 18.07.2015 г. Представен е ПКО за тази сума, за получен от М.Г. „финанс“, но същият е от 28.04.2015 г. и очевидно не може да е по договор с по-късна дата. Същият ПКО е представен и за доказване на предявеното лично вземане на М.Г. вх. № № 133491/03.11.2015 г., което обстоятелство също прави съмнителна доказателствената стойност на този ПКО по отношение претендираното цедирано вземане.

По отношение претендираното цедирано вземане по договори за заем с М.Г., съдът намира, че представените писмени доказателства установяват реалното предоставяне на част от заемните суми от М.С.Г.. Категорични доказателства за реално предаване на заемната сума има само по договора за заем от 01.07.2015 г., като това е което е станало на 01.07.2015 г. чрез банков превод за сметка на ПФК Ц... АД, на сума в размер на 12 000 лева в полза на „Р.-Р“ ЕООД. По останалите договори за заем, вземания по които са включени в договора за цесия с М.Г. от 30.09.2015 г., не се установява реално плащане на заемните суми – представените ПКО не съответстват нито по суми, нито по дати с договорите за заем, поради което не може да се приеме, че са дадени по тях.

Не е доказано реално даване на заемната сума по договор за заем от 30.04.2015 г. Представени са доказателства за извършен банков превод в полза на И.С. в размер на 15 600 лева на 20.04.2015 г., но доколкото договорът за заем с ПФК Ц... АД, който е уговорено да бъде даден чрез превод на същата сума в полза на същото лице е от 30.04.2016 г. и в него даването на заемната сума е предвидено в бъдеще време, а не е посочена като вече дадена, то не може да се приеме, че преводът от 20.04.2015 г. е по този договор за заем.

Или, реално дадени в заем могат да се приемат само 12 000 лева, включени в договора за цесия с М.Г.. Съобразно уговорения процент на годишна договорна лихва, за срока на ползване на заемната сума – 1 месец, заемателят дължи да заплати 50.04 лева, до който размер вземането за договорна лихва е изцяло доказано.

По отношение вземането за „неустойка и законна лихва“, съдът намира, че според уговореното се дължи само неустойка, която е в размер на законната лихва върху заетата сума за всеки ден забава. За периода на забава 02.08.2015 г. – 01.10.2015 г., е 203.72 лева, до която сума възражението е основателно.

Установените вземания, които не се ползват с привилегия, нито са обезпечени, следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 т. 8 ТЗ.

Постъпило е възражение с вх. № 2335/08.01.2016г., депозирано от кредитора „И.2.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу включването на предявеното от него вземане вх. № 133499/03.11.2015 г. в списъка на неприетите вземания с общ размер на вземането 111 457.56 лева, от които:

-13 000 лева - главница по договор за заем от 16.03.2015 г.; 53.42 лева - договорна лихва; 1234.74 лева-неустойка за забава и законна лихва;

-13 000 лева - главница по договор за заем от 18.03.2015 г.; 53.42 лева- договорна лихва; 1220.22 лева - неустойка за забава и законна лихва;

-13 000 лева -главница по договор за заем от 19.03.2015 г.; 53.42 лева-договорна лихва; 1212.96 лева-неустойка за забава и законна лихва;

-11 000 лева - главница по договор за заем от 20.03.2015 г.; 45.21 лева- договорна лихва; 1020.22 лева - неустойка за забава и законна лихва;

-10 000 лева - главница по договор за заем от 02.04.2015 г.; 41.10 лева -договорна лихва; 854.88 лева-неустойка за забава и законна лихва;

-4000 лева - главница по договор за заем от 02.04.2015 г.; 16.44 лева-договорна лихва; 341.94 лева - неустойка за забава и законна лихва;

-9000 лева - главница по договор за заем от 09.04.2015 г.; 36.99 лева -договорна лихва; 734.20 лева-неустойка за забава и законна лихва;

-18 000 лева - главница по договор за заем от 27.05.2015 г.; 73.97 лева -договорна лихва; 985.96 лева-неустойка за забава и законна лихва;

- 2000 лева - главница по договор за заем от 29.06.2015 г.; 8.22 лева - договорна лихва; 72.66 лева-неустойка за забава и законна лихва;

- 3700.94 лева - главница по договор за заем от 02.07.2015 г.; 15.21 лева - договорна лихва; 128.26 лева - неустойка за забава и законна лихва;

- 6000 лева - главница по договор за заем от 22.07.2015 г.; 24.66 лева - договорна лихва; 140.86 лева - неустойка за забава и законна лихва.

Вземането е предявено като необезпечено.

Длъжникът е изразил становище за неосноватеност на възражението.

Предвид реалния характер на договора за заем, същият се сключва с предаване на заемната сума. В случая не са събрани доказателства за реално предаване на сумите, освен по три от договорите за заем, от които кредиторът „И.2.“ ЕООД претендира вземане, а именно: по договорите от 27.05.2015 г. – 18 000 лева, 02.07.2015 г. – 3700.94 лева и от 22.07.2015 г. – 6000 лева, по които сумите са преведени на посочените в договорите за заем трети лица за сметка на ПФК Ц... АД, съотв. на 27.05.2015 г., на 17.09.2015 г. и на 22.07.2015 г., видно от представените платежни документи.

Като доказателства за предаване на заемни суми по останалите договори за заем са представени ПКО, от които се усатновява получаване на суми от ПФК Ц... АД от Ю.И. лично или чрез трети лица, с основание „финанс“. Макар Ю.И. да е едноличен собственик на капитала и управтел на „ИСА 2.“ ЕООД, не може да се направи категоричен извод, че предоставените от него суми на ПФК Ц... АД са по договори за заем с „ИСА 2.“ ЕООД. Тези ПКО не могат да се отнесат категорично към посочените договори и защото датите на плащане в нито един случай не съвпадат с датите на договорите, а и основанието „финанс“ също не може да се отнесе категорично към „заем“, защото думата „финансиране“, която вероятно е съкратена в основанието, може да означава дадено безвъзмездно финансиране, и дадено по договор за спонсорство, а не непременно дадено в заем със задължение за връщане. Тъй като е недоказано реалното даване на заем, освен по посочените по-горе три договора за заем, то не е възникнало вземане за връщане на посочените в останалите осем писмени договори заемни суми, нито за заплащане възнаградителна лихва за ползването им или неустойка за забава.

По отношение дължимата договорна лихва по трите договора от 27.05.2015 г., от 02.07.2015 г. и от 22.07.2015 г., съдът намира, че при съобразяване уговорения срок за връщане на заемната сума и размер, по първия договор се дължат 75.06 лева, а по третия договор се дължат 25.02 лева. По договора от 02.07.2015 г. заемната сума реално е предоставена на 17.09.2015 г., а в договора е уговорен срок за връщането й 22.08.2015 г., която дата предхожда реалното предаване на сумата. Съдът намира, че в този случай заемната сума е дължима след покана, която до предявяване на вземането няма данни да е отправяна, поради което и вземането е станало изискуемо след датата на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, съответно възнаградителна лихва се дължи от 17.09.2015 г. до 03.11.2015 г., когато може да се приеме, че е отправена покана. Размерът на тази претенция е по-висок от предявените 15.21 лева, поради което предявеното взеане за възнаградителна лихва е изцяло доказано.

По отношение вземането за „неустойка и законна лихва“ по трите договора от 27.05.2015 г. , от 02.07.2015 г. и от 22.07.2015 г., съдът намира, че според уговореното се дължи само неустойка, която е в размер на законната лихва върху заетата сума за всеки ден забава. За периода на забава до 01.10.2015 г. (датата на решението за несъстоятелност 02.10.2015 г. следва да се счита за момент след датата на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност, по аргумент от чл. 634а ТЗ), неустойката по първия договор е за периода от 28.06.2015 г. – 01.10.2015 г. в размер на 480.89 лева, по втория договор за заем вземане за неустойка към датата на решението за открИ.е производство по несъстоятелност не е възникнало, тъй като падежът на взземането е след тази дата, а по третия договор за заем за периода 23.08.2015 г. – 01.10.2015 г. дължимата неустойка е в размер на 66.79 лева, до които суми възражението е основателно.

Установените вземания са с поредност на удовлетворяване п чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, с изключение на главницата в размер на 6000 лева, която е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.

Депозирано е възражение вх. № 2904/11.01.2016 г. от В.Г.М. и Е.Л.М. против включването в списъка на неприетите вземания на предявеното от тях вземане с вх. № 134303/04.11.2015 г. Вземането е в размер на 1 920 339.70 лева, от които: 1 887 763.20 лева –главница; 32 576.50 лева - лихва за периода 01.09.2015 г.-01.11.2015 г. и представлява цена по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 74, том I, рег. № 7331, дело 74 от 2015г. на нотариус рег. № 310 с район на действие РС гр. С. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 75, том I, рег. № 7332, дело 75 от 2015г. на нотариус рег. № 310 с район на действие РС гр. София.

Вземането е без обезпечение и привилегия.

Синдикът е депозирала становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в което излага доводи за неоснователност на възражението и поддържа становището си в открито съдебно заседание. Според нея, двете сделки са сключени при явно неизгодни условия, които се изразяват в несъответствие между стойностите на насрещните престации по сделките, (пазарната стойност на недвижимите имоти и продажната цена на имотите); продажната цена е значително по-висока от пазарната и с нея се уврежда длъжника. Според нея приемането на така предявеното вземане ще увреди както длъжника, така и кредиторите, тъй като ще има пряко влияние върху структуратата на дълга на длъжника и степента на удовлетворяване на кредиторите.

Длъжникът е изложил становище за неоснователност на възражението

Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора, синдика и длъжника и съобрази събраните писмени доказателства, намира следното: Възраженето е депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирани лица, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно, предвид следното: Установява се от представените два нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти - Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 74, том I, рег. № 7331, дело 74 от 2015г. на нотариус рег. № 310 с район на действие РС гр. София и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 75, том I, рег. № 7332, дело 75 от 2015г. на нотариус рег. № 310 с район на действие РС гр. София., че с първия нотариален акт В. Г. М. е продал на ПФК Ц... АД свой недвижим - Поземлен имот в с. Железница с площ от 22 918 кв.м., за сумата от 851 650.53 лева, платима от купувача до 31.08.2015 г. С втория нотариален акт В. Г. М. и Е.Л.М. са продали на ПФК Ц... АД седем свои недвижими Поземлени имот в с. Долни Пасарел, при обща цена от 1 036 112.67 лева, платими до 31.08.2015 г. За да възникне вземане в полза на продавача по договор за покупко-продажба за цената на продаваната вещ, необходимо е страните да постигнат валидно съгласие за прехвърляне собствеността на вещта, както и за размера на цената на прехвърляното право. По начало договорът за покупко-продажба е неформален, освен в посочените от закона случаи. Според чл. 18 ЗЗД договорите, с които се прехвърля собственост се извършват под формата на нотариален акт. Следователно, договорите за покупко-продажба, обективирани в двата представени нотариални акта валидно прехвърлят правото на собственост върху описаните в тях недвижими имоти чрез продажба. С подписването им е възникнало задължението на купувача да заплати уговорената цена в уговорения срок. Удостоверителното изявление на нотариуса, съставил нотариалните актове, относно съдържанието им съставлява официален удостоверителен документ, ползващ се с формална и материална доказателствена сила по отношение казаното и извършеното от страните пред нотариуса, включително изявлението на страните относно постигнатото съгласие за цената на имотите. Плащането на цената е отложено във връмето, като падежът на задължението на купувача е определен в срок до 31.08.2015 г. Следователно, представените нотариални актове удостоверяват валидното възникване на задължение за ПФК Ц... АД да заплати на продавача уговорената цена на закупените имоти. Такова негово задължение по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 74, том I, рег. № 7331, дело 74 от 2015г. се установява да е възникнало към продавача В.М. в размер на 851 650.53 лева, а по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 75, том I, рег. № 7332, дело 75 от 2015г. се установява задължение към продавачите В. Влазенов и Е.М. в размер на 1 036 112.67 лева. Няма данни тези задължения да са погасени. По нот. акт № 74 не се установява вземане на кредитора Е.М. – нито има данни продаваният имот да е бил семейна имуществена общност, нито Е.М. е продавач по договора.

Дали уговорената в двата договора цена е при неизгодни условия и цената съществено надвишава пазарната цена не може да бъде изследвано от синдика в производството по приемане на вземанията. Тя може, ако намира основания за това, да предяви иск по чл. 647 ТЗ. В настоящото производство, както бе посочено по-горе, възникването и съществуването на предявените вземания се преценяват само въз основа на събраните писмени доказателства и евентуално вписванията в търговските книги на длъжника, без да се разглеждат възражения и събират доказателства, типични за исковото производство, които могат по-късно да бъдат релевирани в производството по чл. 964 ТЗ. След като се установява постигнато съгласие между страните по цената, изразено в изискуемата се от закона форма на нотариален акт, то ирелевантно в настоящото производство е дали тази цена е над пазарната.

Следователно, възражението на В.М. е основателно по отношение на главниците и по двата нотариални акта, като по втория вземането му е общо с Е.М.. Неоснователно е възражението на Е.М. по отношение главницата от 851 650.53 лева, тъй като тя не е страна по нотариалния акт, от който произтича това вземане, нито се доказва продаваният имот да е бил семейна имуществена общност, в който случай би възникнало вземане и за нея, независимо, че не е страна по договора.

Основателно е възражението и по отношение претенцията за мораторна лихва – тъй като вземането за цена е станало изискуемо на 31.08.2015 г., то след тази дата длъжникът дължи и мораторна лихва в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Върху сумата от 851 650.53 лева, за периода 01.09.2015 г. до 01.10.2015 г. мораторната лихва е в размер на 7 347.44 лева, а върху сумата от 1 036 112.67 лева за същия период е 8 938.85 лева, които са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Върху сумата от 851 650.53 лева, за периода 02.10.2015 г. до 01.11.2015 г. мораторната лихва е в размер на 7 584.46 лева, а върху сумата от 1036 112.67 лева за същия период е в размер на 9 227.21 лева, които са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

Депозирано е възражение с вх. № 3257/12.01.2016 г. от „П.Е.А.“ АД, ЕИК ********, срещу включването на предявеното от него вземане с вх. № 134352/04.11.2015г., в списъка на неприетите вземания. Вземането е в размер на 112 800.41 лева, от които: 100 000 лева - главница; 6617.57 лева - лихва за периода до 15.01.2015 г.; 2058.33 лева - лихва за периода 16.01.2015 г. - 19.05.2015г.; 514.70 лева - лихва за периода 11.02.2015 г.-19.05.2015 г.; 3383.81 лева - разноски, от които 2183.81 лева - държавна такса и 1200 лева - възнаграждение за адвокат; законна лихва върху главницата от 20.05.2015 г. до изплащане на вземането; 226 лева - разноски по събиране на вземането.

Като основание на вземането е посочен първоначално Изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 27544/2015 г. по описа на СРС, а впоследствие е уточнено, че изпълнителният лист е издаден за вземане по два договора за заем – от 18.12.2013 г. за 45 000 лева и от 16.01.2014 г. – за 55 000 лева, като и по двата договора било договорена възнаградителна лихва в размер на 6.5% годишно и наказателна лихва за забава 11.5% годишно. И по двата договора падежът на задължението бил уговорен до 31.12.2014 г. На 28.01.2015 г. било подписано споразумение, с което било признато от ПФК Ц... АД, че дължи на „П.Е.А.“ АД 100 000 лева по посочените два договора за заем и лихви до 15.01.2015 г. в общ размер на 6617.5 лева, както и наказателни лихви. Споразумели се за разсрочване на дълга, платим на вноски. Прието било, че до пълното погасяване на дълга заемателят ще заплаща и лихва в размер на 6.5% годишно върху всяка разсрочена главница, на падежа на съответната вноска. При просрочие на вноска е уговорена наказателна лихва в размер на 11.5% годишно. На 10.02.2015 г. изтекъл срокът за заплащане на първата погасителна вноски и длъжникът изпаднал в забава, поради което за него възникнало и задължение да заплати наказателна лихва в размер на 11.5%. Кредиторът инициирал производство по чл. 417 ГПК, по което му бил издаден изпълнителен лист за 100 000 лева - главница, ведно със законната лихва за периода до 20.05.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 6617.5 лева за периода до 15.01.2015 г.; лихва в размер на 2058.33 лева за периода от 16.01.2015 г. до 19.05.2015 г.; лихва в размер на 514.7 лева за периода от 11.02.2015 г. до 19.05.2015 г. и съдебни разноски в размер на 3383.81 лева по гр.д. № 27544/2015 г. на СРС, 52 състав.

Синдикът е депозирала становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в което излага доводи за неоснователност на възражението и поддържа това становище в съдебно заседание.

Длъжникът е изразил становище за неоснователност на възражението.

Съдът, след като разгледа възраженията и доводите на страните, в съответствие със събраните писмени доказателства, намира следното:

Възражението е допустимо като предявено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано лице, а разгледано по същество същото е неоснователно, предвид следното: По делото са представени посочените два договора (наречени договор за предоставяне на кредит) и споразумение от 28.01.2015 г. между ПФК Ц... АД, „П.Е.А.“ АД и солидарния длъжник А.Т.Т., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 27544/2015 г. на СРС, 52 състав и изпълнителен лист, молба до ЧСИ Мариян П. въз основа на посочения изпълнителен лист, по която е образувано изп.д. № 2163/2015 г.; платежни нареждания за платени такси по изпълнението в общ размер на 226 лева.

Договорът за заем е реален договор, при който същият се сключва с реално предаване на заемната сума. Не е достатъчно да бъде уговорено писмено предаването на заема и условията, при който заемната сума ще бъде връщана. В случая не са представени доказателства за реално предаване на заемните суми. Вярно е, че подписаното споразумение между страните съдържа признанието на длъжника за задължението. В производството по несъстоятелност и по-конкретно в производството по чл. 692 ТЗ това извънсъдебно признание обаче няма пълното доказателствено значение, което би имало в исковия процес. Производството по несъстоятелност има за цел справедливо удовлетворяване вземанията на всички кредитори и признанието на вземането на един кредитор от длъжника не може да се противопостави на останалите, когато е единствено доказателство за задължението, тъй като това признание ги уврежда. Предявеното вземане не съществува в търговските книги на длъжника, въпреки признанието, направено в споразумението, което е още едно основание за съмнение относно реалното предаване на сумите.

Представената заповед за изпълнение няма данни да е влязла в сила, поради което тя също не установява вземането.

Депозирано е възражение вх. № 2265/08.01.2016г. от кредитора „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу включването на предявеното от него вземане с вх. № 134703/04.11.2015 г., в списъка на неприетите вземания. Същото е предявено с размер от 315 271,25 лева, от които: 280 000 лева – главница; 17 044.44 лева – възнаградителна лихва до 15.01.2015 г.; 6 218.33 лева - възнаградителна лихва за периода 16.01.2015 г. до 18.05.2015 г.; 1 512,97 лева – неустойка за периода 11.02.2015 г. до 18.05.2015 г.; 10 495.51 лева – разноски (държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт); 226 лева – разноски за събиране на вземане.

Вземането е предявено с основание Изпълнителен лист от 08.06.2015 г., издаден по гр.д. № 27140/2015 г. на СРС, като необезпечено. Във възражението е уточнено, че изпълнителният лист е издаден за вземане, което произтича от три договора за заем – от 10.12.2013 г. за 100 000 лева, от 06.03.2014 г. за 80 000 лева и от 28.03.2014 г. за 100 000 лева. Пълният размер на задълженията бил установен между заемателя ПФК Ц... АД, заемодателя „“Т.-С.“ ЕАД и солидарния длъжник А.Т.Т. със Споразумение от 29.01.2015 г. Предявили вземанията си по реда на чл. 417 ГПК, като в заповедното производство им била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В заповедното производство били присъдени 280 000 лева – главница, възнаградителна лихва в размер на 17 044.44 лева за периода до 15.01.2015 г., възнаградителна лихва в размер на 6 218.33 лева за периода 16.01.2015 г. до 18.05.2015 г., неустойка за забава в размер на 1512.97 лева и съдебни разноски в размер на 10 495.51 лева. Било образувано и изпълнително дело. Направили разноски за събиране на вземането вразмер на 226 лева.

В становището си по чл. 690 ТЗ синдикът е заявила становище за неоснователност на възражението Поддържа становището си в съдебно заседание.

Длъжникът е изразил становище за неосноватеност на възражението.

Съдът, след като съобрази твърденията на страните и събраните писмени доказателства, намира следното: Възражението е допустимо като предявено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано ли;е, а разгледано по същество същото е основателно, предвид следното: С посочените три договора за заем (***речени договори за кредит) „Т.-С.“ АД е предоставило в заем на ПФК Ц... АД суми в заем, така, както твърди кредиторът, по посочена в договора банкова сметка на „Ц... И.“ АД. Представени са платежни нареждания за извършен превод и извлечения от сметката на кредитора. Следователно, заемните суми са реално предоставени на заемателя в уговорения размер и по уговорения начин. И в трите договора е уговорена възнаградителна лихва с годишен размер 6.5% Уговорено е още, че при просрочие на главницата, върху нея се начислява наказателна лихва в размер на 11.5% годишно. Срокът за връщане на заема по договора от м. 12.2013 г., който е преведен на 10.12.2013 г., е една година от усвояването му; по договора от 06.03.2014 г., по който сумата е преведена на 07.03.2014 г. – до 31.12.2014 г. и по договора от 28.03.2014 г., по който сумата е преведена на 01.04.2014 г. – до 31.12.2014 г. На 29.01.2015 г. между заемодателя, заемателя и солидарния длъжник А.Т. е подписано споразумение, с което заемателят е признал, че е получил посочените три суми, както и че общият му дълг възлиза на 297 044.44 лева, съставляваща 280 000 лева главници и 17 044.44 лева лихви по договора за кредит, начислени до 15.01.2015 г. Споразумели са се за разсрочване на дълга, като са уговорени шест вноски, последната дължима на 20.07.2015 г. Прието е, че до пълното погасяване на дълга заемателят ще заплаща и лихва в размер на 6.5% годишно върху всяка разсрочена главница, на падежа на съответната вноска. При просрочие на вноска е уговорена наказателна лихва в размер на 11.5% годишно.

Въз основа на заповед за изпълнение по гр.д. № 27140/2015 г. на СРС е издаден изпълнителен лист, с който ПФК Ц... АД е осъдено да заплати на „Т.-С.“ ЕАД, солидарно с А.Т.Т., въз основа на споразумение от 29.01.2015 г., 280 000 лева – главница, възнаградителна лихва в размер на 17 044.44 лева за периода до 15.01.2015 г., възнаградителна лихва в размер на 6 218.33 лева за периода 16.01.2015 г. до 18.05.2015 г., неустойка за забава в размер на 1512.97 лева и съдебни разноски в размер на 10 495.51 лева.

Издадената заповед за изпълнение няма данни да е влязла в сила, поради което не може да бъде зачетена в настоящото производство. Установи се обаче, че заемните суми са реално предадени и при елементарни математически изчисления, съобразно уговорените в договорите условия, се установяват претендираните размери на лихва и неустойка за забава.

Съдът намира, че така събраните доказателства установяват съществуването на предявеното вземане изцяло, с изключение на разноските за събиране на вземането в размер на 226 лева, за което не са представени доказателства за възникването му.

Тъй като вземанията са необезпечени, същите подлежат на удовлетворяване с поредността по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Постъпило е възражение вх. № 10818/27.01.2016 г. от адв. И.В.К. срещу включването на предявеното от него вземане с вх. № 134706/04.11.2015 г. в списъка на неприетите вземания. Адв. К. е предявил вземане в размер на 3000 лева, произтичащо от Договор за правна защита и съдействие № **********/22.01.2015 г., като същото не се ползва с привилегии и обезпечения.

Синдикът е изразила становище по реда на чл. 690, ал. 2 ТЗ, което поддържа и в проведеното открито съдебно заседание, че възражението е неоснователно, тъй като в договора е посочено, е договорената сума е внесена.

Длъжникът е изразил становище за неоснователност на възражението.

Съдът, след като обсъди направените възражения и изложените доводи, съобразно събраните писмени доказателства, намира следното: Възражението е депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано лице, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, предвид следното: С молбата за предявяване на вземането е представен препис от типов Договор за правна защита и съдействие № **********/22.01.2015 г. (от кочан), сключен между ПФК Ц... АД и адв. И.К. с предмет „Правни консултации във ръзка с изготвяне на касационна жалба по адм.д. № 1653/14 г. на Варненски АС“ и с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. Посочено е, че същите са платими в брой, както и че в брой е внесена сумата от 3000 лева. Този договор е подписан само от адвоката, поради което не може да се приеме, че същият е сключен – липсват доказателства за постигане на съгласие с клиента за сключването му при посочените в него условия. Дори същият да е сключен при тези условия, адв. К. е подписал изявление, че уговореното възнаграждение в размер на 3000 лева е изплатено. В тази си част договорът има характер на разписка и като частен свидетелстващ документ, съдържащ признание на неизгодни за издателя си факти, е доказателство за плащане на сумата (така и т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), като липсват доказателства, че изявлението за получено плащане е невярно.

Депозирано е възражение вх. № 2984/11.01.2016 г. от „Д.“ ООД, ЕИК ********, срещу включване в списъка на неприетите вземания на предявеното от него вземане с вх. № 134733/04.11.2015 г. при размер на вземането 58 674.90 лева – неустойка за неизпълнение на задължението на ПФК Ц... АД да заплати възнаграждение по Договор от 01.08.2012 г. и Анекс от 01.08.2012 г. Вземането е предявено като необезпечено.

Синдикът е дала становище за неоснователност на възражението както в срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ, така и в съдебно заседание.

Длъжникът е поддържал становища за неоснователност на възражението.

Съдът, след като разгледа представените с молбата за предявяване на вземане, както и с възражението писмени доказателства, намира, че възражението е допустимо, като депозирано в срока по чл. 690 ТЗ от процесуално легитимирано лице, но по същество е неоснователно, предвид следното: Предявено е вземане за неустойка поради неизпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение по Договор от 01.08.2012 г., чийто предмет е извършване на правни и фактически действия по събиране на вземане за трансфер на футболист от турския футболен клуб „М.“. За да възникне вземането за неустойка трябва да са налице елементите на следния фактически състав: валидно уговорено задължение за заплащане на неустойка при настъпване на определени факти; уговаряне на определен или поне определяем размер на неустойката; настъпване на фактите, от които задължението за заплащане на неустайка е уговорено да възникне. В случая не се установява в договора от 01.08.2012 г. да е уговорено задължение за заплащане на неустойка от възложителя ПФК „Ц...“ АД при неизпълнение на задължението му за заплащане на възнаграждение по договора. Уговорена е неустойка в претендирания размер, но за действия или бездействия на възложителя, довели до обективна невъзможност на изпълнителя да изпълни договора. Следователно, никога не е възниквало задължение на „ПФК Ц...„АД да заплати претендираната неустайка за неизпълнение задължението за изплащане на възнаграждение. Не може да се приеме, че възражението е основателно и при съобразяване представеното с възражението Споразумение от 18.06.2015 г. за изплащане на неустойка, в което е прието от страните по него, че постъпването на дължимата от трето лице сума по сметка не на изпълнителя, а на Ц... И., осъществява фактите, при които задължението за заплащане на неустойка по договора възниква. Липсват каквито и да е действия или бездействия на възложителя, довели до невъзможност за изпълнение на договора от изпълнителя, напротив, извършеното плащане от третото лице установява постигане на целения с договора резултат. Това плащане не е и в причинна връзка с неизпълнение задължението за заплащане на възнаграждение за посредничество. Дори да приемем, че в резултат на споразумението за ПФК Ц... АД възниква задължение за заплащане на неустойка поради неплащане на възнаграждение, при предявяване на вземането кредиторът не се е позовал на това споразумение като източник на вземането си. Позоваването на него извън сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, прави разглеждането му недопустимо на новото основание.

Постъпило е възражение от „З.А.С.“ ЕООД, ЕИК *******, с вх. № 3687/13.01.2016 г., депозирано по пощата на 11.01.2016 г., срещу включване на част от предявеното от него вземане с вх. № 134736/04.11.2015 г. в списъка на неприетите вземания до размер на 211 765 лева.

Постъпило е и възражение вх. № 2831/11.01.2016 г. от ПФК „Ц...“ АД срещу включена част от предявеното от „З.А.С.“ ЕООД вземане в списъка на приетите вземания, в размер на 75 600 лева – по фактури за 2015 г. и 200 лева по договор за защита и съдействие.

Вземането на „З.А.С.“ ЕООД е предявено като необезпечено в размер на 287 565 лева с основание: 1/ Договор от 25.07.2013 г., Анекс от 01.01.2015 г., фактури – 28 броя: ф-ра № 1163/ 06.04.2015г. за м. 12,2013г.; ф-ра № 1164/06.04.2015г. за м. 01.2014г.; ф-ра № 1245/03.06.2015г. за м. 02.2014г.; ф-ра № 1167/17.04.2015г. за м. 02.2014г. ;ф-ра № 1168/17.04.2015г. за м. 03.2014г.; ф-ра № 1399/02.10.2015г. за м. 05.2014г.; ф-ра № 1400/02.10.2015г. за м. 06.2014г.; ф-ра № 1401/02.10.2015г. за м. 07.2014г.; ф-ра № 1402/02.10.2015г. за м. 08.2014г.; ф-ра № 1403/02.10.2015г. за м. 09.2014г.; ф-ра № 1404/02.10.2015г. за м. 10.2014г.; ф-ра № 1405/02.10.2015г. за м. 11.2014г.; ф-ра № 1406/02.10.2015г. за м. 12.2014г.;

2/ ф-ра № 1390/ 01.10.2015г. за м. 09.2015г., П.;ф-ра № 1360/31.08.2015г. за м. 08.2015г., П.; ф-ра № 1325/ 03.08.2015г. за м. 07.2015г., П.;ф-ра № 1250/22.06.2015 г. за м. 06.2015г., П.;ф-ра № 1246/03.06.2015г. за м. 05.2015г., П.; ф-ра № 1248/03.06.2015г. за м. 04.2015г., П..

3/ Разноски по гр.д. № 5297/2015 г. на СГС в размер на 3 705 лева.

Синдикът е депозирала становище за неоснователност на възражението на кредитора „З.А.С.“ ЕООД и за основателност на възражението на ПФК Ц... АД, като е приела, че липсват доказателства за реално извършване на услугата по договора за охрана.

В съдебно заседание длъжникът и синдикът поддържат становищата си, а процесуалният представител на кредитора моли да бъде включено вземането в списъка на приетите вземания в пълен размер.

Съдът, след като разгледа събраните писмени доказателства, намира следното: Възраженията са допустими като депозирани в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирани лица, а разгледА.По същество, са частично основателни предвид следното:

На 25.07.2013 г. „ПФК Ц...“ АД е сключил със „З.А.С.“ ЕООД Договор за организиране и осъществяване на физическа охрана на обекти на „ПФК „Ц...“ АД: „С.Б.А.“ – ул. „******** и „Спортна база П.“, гр. София, като договорът е влязъл в сила на 25.07.2013 г. Уговорена е цена за охраната в размер на 14 700 лева с ДДС месечно, платима по банков път до 25-то число на текущия месец. Договорът е сключен със срок от 1 година, като е договорено, че ако при изтичане на срока не е открита нова поръчка по възлагане на охраната или откритата не е приключила, договорът запазва действието си. С Анекс № 1 от 01.01.2015 г. договорът за охрана от 25.07.2013 г. на обект Стадион „Б.А.“ – бул. „******** се продължава за срок от една година при същите условия, като общата месечна цена на услугата, предмет на договора е уговорена в размер на 8 400 лева с ДДС. Анексът влиза в сила на 01.01.2015 г.

Представени са протоколи за приемане на извършената работа за всеки месец, двустранно подписвани на първо число на месеца следващ този, за който се отнасят. Представени са и описаните по-горе фактури. Представен е протокол за предаване на пост 1 на база П. от ПФК Ц... АД на „З.А.С.“ ЕООД.

Представено е още платежно нареждане по сметка на САС със задължено лице „З.А.С.“ АД, за 125 лева – държавна такса по жалба по т.д. № 5297/2015 г. на VІ-6 състав на СГС, както и договор за правна защита и съдействие, сключен между „З.А.С.“ ЕООД и адв. М.Н. за изготвяне на жалба против определение на СГС № 5588/02.09.2015 г., като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 580 лева, от които платени 580 лева.

Синдикът е представила разходен касов ордер (РКО), с който от името на „ПФК Ц...“ АД и „Ц... И.“ ЕООД са изплащани суми на „З.А.С.“ ЕООД в общ размер на 64 000 лева, от които 30 000 лева са платени от „Ц... И.“ ЕООД.

Съдът намира, че при така събраните доказателства следва да се приеме за основателно възражението на кредитора „З.А.С.“ ЕООД до размер на 187 900 лева, представляващи незаплатено възнаграждение за охрана по издадените фактури за м. 12.2013 г. и за цялата 2014 г. От представения договор се установява възникване на задължение на „ПФК Ц...“ АД да заплаща месечно възнаграждение за охрана в посочения размер и в посочения период. Не се установява договорът да е противоречи на Закона за охранителната дейност, както твърди длъжника, а несвоевременното издаване на фактурите не може да бъде основание за неприемане на вземането, след като същото е възникнало – фактурите не са източник на задължението, нито условие за възникването му. От представените двустранно подписА.Приемо-предавателни протоколи се установява, че работата е приемана от представители на длъжника. В настоящото производство не могат да бъдат разглеждани възраженията на длъжника и синдика, че подписалите ги лица нямат представителна власт по отношение на длъжника. Върху протоколите е положен и печат на длъжника, който потвърждава, че подписалото ги лице е негов служител.

Възражението на „З.А.С.“ ЕООД е неоснователно по отношение невключването 20 160 лева по фактури за охрана на база П. за месеците април – септември. От представения Анекс № 1 от 01.01.2015 г. се установява, че договорът за охрана е продължен само за обект С.Б.А. на бул. „********, липсват доказателства , че за периода е договорена охрана и на обект П. при месечна цена от 3360 лева, колкото е фактурирата. Ето защо, не се установява посоченото вземане да е възникнало и съответно да е дължимо.

Неоснователно е възражението на кредитора и по отношение неприемането на сумата от 3 705 лева, представляващи разноски по т.д. № 5297/2015 г. От представените доказателства по никакъв начин не се установява тези разноски да са дължими от ПФК Ц... АД – нито става ясно дали то е страна по посоченото дело, нито че тези разноски са присъдени на кредитора и са платими от длъжника.

Възражението на длъжника срещу приетата част от вземането е неоснователно. Частта от това вземане в размер на 75 600 лева представлява цена по договора за охрана на обект „С.Б.А.“, за който се установи, че договорът е продължен с Анекс от 01.01.2015 г., като е начислявана именно договорената цена от 8400 лева с ДДС месечно. Не се установява от представените от синдика РКО плащанията, удостоверени с тях да са в погашение на предявените вземания, още повече, че сумата от 30 000 лева по вносна бележка от м. 07.2014 г. са платени от „Ц... И.“ ЕООД.

Сумата от 200 лева пък се установява, че са направени разноски в производството след датата на открИ.е на производството по несъстоятелност във връзка с участието на кредитора в производствоно (чл. 616, ал. 1, т. 4 ТЗ).

Предвид изложеното, в списъка на приетите вземания следва да бъдат включени допълнително 187 900 лева, представляващи незаплатено възнаграждение за охрана по издадените фактури за м. 12.2013 г. и за цялата 2014 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Депозирано е възражение вх. № 2965/11.01.2016г. от „Р.Е.БГ“ ЕООД, ЕИК ********, против включването на част от предявеното от него вземане с вх. № 134749/04.11.2015 г., в списъка на неприетите вземания. Неприетото вземане е предявено под №№ 3-8 в молбата за предявяване на вземания, с размер на 4 821,31 лева и представлява Разноски по заповедни производства пред СРС и изпълнително дело, които кредиторът твърди, че образувал, за събиране на вземанията си срещу ПФК Ц... АД по договор за охрана, като за тези разноски е издал фактури.

В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ синдикът е депозирала становище за неоснователност на възражението, което поддържа и в съдебно заседание.

Ддлъжникът е изразил становище за неоснователност на възражението, а процесуалният представител на кредитора моли да бъде включено вземането в списъка на приетите вземания в пълен размер.

Съдът, след като разгледа възраженията и доводите на страните и събраните доказателства, намира следното: Възражението е допустимо като депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано лице, а разгледано по същество е частично основателно, предвид следното:

За установяване на вземането си кредиторът е представил платежни нареждания в полза на СРС за платени държавни такси, както и удостоверение от ЧСИ И.Ч. по изп.д. № 20127830400119 относно размера на заплатените от взискателя такси и разноски в изпълнителното производство. С възражението са представени допълнително преписи от заявления по чл. 410 ГПК, Удостоверения от СРС относно внесените държавни такси по гр.д. № 26711/2014 г., по гр.д. № 281/2014 г., по гр.д. № ********** г., гр.д. № 28082014 г., изпълнителен лист по гр.д. № 42812/2009 г. и искова молба до СРС от 03.01.2014 г.

Според така представените доказателства възражението е основателно по отношение предявените разноски по изп.д. № 20127830400119 на ЧСИ И.Ч. в размер на 1671 лева, тъй като от ЧСИ е удостоверено, че разноски в такъв размер действително са заплатени от кредитора, а длъжник по изпълнителното дело е ПФК Ц... АД. Неоснователно е обаче възражението, че това вземане е обезпечено. Обезпечени по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ са тези вземания, за които има учредени залог или ипотека, или са вписани запор или възбрана по реда на Закона за особените залози. В случая имаме представено доказателство за налагане на възбрана по изп.д. № 20127830400119 от ЧСИ, която не попада в посочените случаи.

Основателно е възражението и по отношение вземането за разноски в размер на 428.52 лева по гр.д. № 40554/2013 г., тъй като от представеното заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано делото и искова молба по чл. 415, ал. 1 ГПК се установява, че тези дела са водени за събиране вземането за охрана за м. 08.2010 г., което синдикът е включил в списъка на приетите вземания и за което в двете производства е заплатена държавна такса в размер на 428.52 лева. Същите се дължат от ответника по двете дела, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Посочените вземания следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

В останалата част възражението е неоснователно, защото от представените писмени доказателства не се установява гр.д. № 40553/13 г., гр.д. № 45736 и гр.д. № 41360/2013 г. да са водени точно срещу ПФКА Ц... АД, нито с какъв предмет са, как са приключили, а ако не са – дали вземанията, които са техен предмет, са предявени и приети от синдика, за да се приеме, че кредиторът има право да получи направените разноски от длъжника.

Депозирано е възражение вх. № 2982/11.01.2016 г. от „М.П.И.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу включването на предявеното от него вземане с вх. № 134777/04.11.2015 г. в списъка на неприетите вземания. Вземането е предявено първоначално в размер на 52 000 лева, а в съдебно заседание процесуалният представител на кредитора го поддържа до размер на 50 900 лева. Същото се твърди да е възникнало по договор за заем от 21.03.2015 г. и Анекс от същата дата.

Синдикът е изразила становище в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ за неоснователностт на възражението. Допълнила е в съдебно заседание, че това вземане не е включено и в търговските книги на длъжника.

Длъжникът е изразил становище за неоснователност на възражението.

В съдебно заседание процесуалният представител на кредитора „М.П.И.“ ЕООД е пояснила, че сумата от 50 900 лева е платена на три части, като два транша са направени по банков път по сметка на „Ц... И.“ ООД, а третото плащане в размер на 13 900 лева е направено на каса от управителя К.П., за което му е издаден ПКО, като тази сума той е предявил и като лично вземане в производството.

Съдът, след като обсъди възраженията и доводите на страните и съобрази събраните писмени доказателства, намира следното: Възражението е допустимо като депозирано от легитимирано лице и в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, а разгледано по същество същото е неоснователно, предвид следното:

Претедрира се връщане на дадена в заем сума в размер на 50 900 лева. За да бъде основателно възражението срещу включване на вземането в списъка на неприетите вземания от синдика, кредиторът трябва да докаже, че е предоставил заем на длъжника ПФК Ц... АД в посочения размер и че вземането за връщане на заемната сума е възникнало и е изискуемо. Тъй като договорът за заем е реален, сключването му се установява с предаването *** заемната сума, а не с подписването на писмен договор между страните. В случая е представен писмен договор от 21.03.2015 г., с който кредиторът се е задължил да предостави в заем на ПФК Ц... АД сумата от 52 000 лева изцяло или на части, след поискване, като се е задължил да превежда сумите в 3-дневен срок. Заемателят се е задължил да върне заетата сума в срок до 20.12.2015 г. Представен е Анекс от същата дата, в който страните са се съгласили, че две суми, преведени от „М.П.И.“ ЕООД по банкова сметка на „Ц... И.“ ЕООД съответно на 28.08.2014 г. сума в размер на 22 000 лева и на 05.09.2014 г. в рамер на 15 000 лева, са получени в заем за нуждите на ПФК Ц... АД, а друга сума в размер на 15 000 лева ще бъде изплатена в брой за нуждите на ПФК Ц... АД. Представени са две платежни за посочените два банкови превода, като и в двете е посочено основание на плащането : „гаранция по плащане по закупуване на акции". Така представените писмени доказателства не установяват по категоричен начин, че сумата от 37 000 лева е получена реално от ПФК Ц... АД, като е използвана за нуждите на дружеството. Установява се, че е преведена на Ц... И. ЕООД с посочените по-горе банкови преводи, но няма данни, че впоследствие сумите са предоставени на ПФК Ц... АД или са отишли в негова полза. Няма доказателства и, че за Ц... И. ЕООД е възникнало задължение да върне преведените му като гаранция за закупуване на акции суми, (а не като изпълнение поето задължение по заем), след което да ги е предоставило ги е на ПФК Ц... АД, поради което и е сключен процесния договор за заем с М.П.И. ЕООД. След като не се установява сключване на договор за заем за посочените суми предвид изложеното за липсата на реално предадена сума, то липсва и задължение за връщане на суми по него. Не може да се приеме и, че сумата от 13 900 лева, за чието връщане е предявил вземане вх. № 134780/04.11.2015 г. и управителя на „М.П.И.“ ЕООД, е платена от него за сметка на дружеството, нито че изобщо е платена по заемно правоотношение, при обсъждане на представения от него ПКО с основание „финанс“. Освен това, плащането е направено на 05.03.2015 г., а в Анекс № 1 към договора за заем от 21.03.2015 г. е уговорено бъдещо плащане на сумата от 15 000 лева. Горните изводи се подкрепят и от липсата на отразяване в счетоводството на длъжника на задължение към „М.п.И.“ ЕООД.

Съмнение за реалното предаване на суми в полза на длъжника въвежда и обстоятелството, че договорът за заем от 21.03.2015 г. и Анекса от 21.03.2015 г. са напечатани с два съвсем различни печатни шрифта, макар да са от една и съща дата, което създава вероятност Анексът да е съставен по-късно и за целите на настоящото производство. Предвид изложеното, възражението е неоснователно.

Депозирано е възражение вх. № 2980/11.01.2016 г. от К.Т.П. против включвенето на предявено от него вземане с вх. № 134780/04.11.2015 г. в списъка на неприетите вземания, в размер на 13 900 лева, с посочено основание договор за заем, като вземането е необезпечено.

Синдикът е депозирала становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ с мнение за неоснователност на възражението.

В съдебно заседание длъжникът и синдикът поддържат посоченото становище си, а процесуалният представител на кредитора моли да бъде включено вземането в списъка на приетите вземания в пълен размер.

Съдът, след като разгледа твърденията и възраженията на кредитора, длъжника и синдика, и събраните доказателства, намира следното:

Възражението е допустимо като депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано лице, а разгледано по същество е неоснователно, предвид следното: К.П. твърди, че предоставил в заем на ПФК Ц... АД в размер на 13 900 лева, за което му е издаден ПКО. Представил е такъв, от които се установява, че на 05.03.2014 г. ПФК Ц... АД е получило 13 900 лева с основание „финанс“. Договорът за заем е реален договор, сключването на който се осъществява с предаването на заемната сума. С него заемодателят предоставя заемната сума на заемателя за временно ползване, а последният се задължава да я върне. От представения ПКО се установява предаване на посочената сума пари. Не се установява обаче това да е станало по договор за заем. Думата „финанс“, вероятно съкращение от „финансиране“, може да означава даване в заем, но може да означава и дарение или спонсорство, а не непременно заем, по който възниква задължение за връщане на заемната сума. Поради липса на категорични доказателства за предоставянето на сумата, вземане на основание заем, при каквото основание вземането е предявено, не се доказва, поради което възражението е неоснователно.

Депозирани са възражения с вх. № 11054/27.01.2016 г. и вх. № 2886/11.01.2016 г. от кредитора С.С., против включването в списъка на неприетите вземания на предявеното от него вземане с вх. № 135173/05.11.2015 г. Двете възражения са идентични, като по-ранното е депозирано преди да бъде обявен списъка на приетите вземания в търговския регистър. Второто е депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ.

С.С. е предявил вземане в размер на 9 779.15 лева - главница и 1 113.61 лева - мораторна лихва за периода 01.10.2013 г. - 14.11.2014 г. Като основание на вземането е посочил Договор за посредничество за привличането на професионалния футболист Х.К., сключен на 18.07.2013 г. Вземането е пердявено като необезпечено.

Синдикът е депозирала становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ с мнение за неоснователност на възражението.

Длъжникът е изразил мнение за неоснователност на възражението.

Съдът, след като разгледа възраженията и доводите на страните, при съобразяване на събраните писмени доказателства, намира следното: Възражението е допустимо като предявено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано лице, а разгледано по същество същото е неоснователно, предвид следното:

Предявеното вземане е за възнаграждение за посредничество и произтича от Договор за посредничество за привличането на професионалния футболист Х.К., сключен на 18.07.2013 г. В приложените към молбата за предявяване на вземане писмени доказателства, както и към възражението, съдът не откри посочения договор. Синдикът не е оспорила съществуването му при изразяване на становището й, поради което следва да се приеме, че такъв е подписан. Представен е и Договор за наемане на П.футболист между ПФК Ц... АД и Х.К. на 18.07.2013 г. При липса на договора за посредничество, на който се позовава кредиторът, не може да бъде установено обаче възникването на вземането за посредническо възнаграждение. Достатъчно е и обстоятелството, че договорът за посредничество и договорът за наемане на П.футболист се сочи да са подписани на една и съща дата, за да се породи основателно съмнение за наличието изобщо на основание за сключване на договор за посредничество, съответно – за неговата действителност, в това число и за възникването на задължение за заплащане на посредническо възнаграждение. Такова задължение не фигурира и в търговските книги на длъжника.

Депозирано е възражение вх. № 1276/06.01.2016 г. от И.Л.В. срещу включване на предявеното от него вземане с вх. № 135403/05.11.2015г., в списъка с неприети вземания. Предявеното от него вземане е в размер на 134 463.31 лева, представляващи неизплатено трудово възнаграждение и 5% лихва на годишна база върху главницата, считано от 28.10.2014 г. Като основание на вземането е посочен Трудов договор от 24.01.2013г., сключен на 24.01.2013 г. за срок от 5 месеца, считано от 30.01.2013 г. и Решение от 11.06.2015 г. на Камарата за разрешаване на спорове на ФИФА. Посочил е, че нетният размер на месечната му заплата е 13 750 евро, като за 5 месеца възлиза общо на 68 750 евро. Възнаграждението било дължимо месечно, до 25-то число на следващия месец. Тъй като не му било плащано редовно, кредиторът сезирал Камарата за разрешаване на спорове при ФИФА и с решение от 11.06.2015 г. му били присъдени 68 750 евро и лихва в размер на 5%, считано от 28.10.2014 г. до окончателно плащане на задължението. Във възражението си И.В. е посочил, че неправилно предявеното от него вземане не е включено в списъка на приетите вземания, като се позовава на вече представените с предявяване на вземането си доказателства и моли предявеното вземане да бъде включено в списъка на приетите вземания.

Синдикът е депозирала становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в което е посочила, че вземането на И.В. е включено в списъка по чл. 678 ТЗ, тъй като произтича от трудово правоотношение, но предвид наличните данни в счетоводството на длъжника, че вече са изплатени две месечни трудови възнаграждения, същото е включено в общ размер на 107 572 лева – главница и 25 255.99 лева – лихва до датата на открИ.е производството по несъстоятелност, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Длъжникът е изразил становище за неоснователност на възражението.

Съдът, след като взе предвид направените възражения и изложените доводи, както и събраните писмени доказателства, намира следното: възражението е допустимо като депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано лице, а по същество е неоснователно, предвид следното: И.В. е предявил вземане на основание трудов договор и решение на Камарата за разрешаване на спорове на ФИФА от 11.06.2015 г. Трудов договор кредиторът не е представил, а посоченото от него решение е представено само на английски език в нарушение на чл. 185 ГПК. Синдикът е установила обаче наличието на трудов договор с кредитора, както и задължения по него в търговските книги на длъжника, както и данни за заплатени две трудови възнаграждения от общо дължими пет, като е включила, съобразно задължението си по чл. 687 ТЗ, вземанията на И.В. в служебния списък на приетите вземания в размер на 107 572 лева – главница, която сума е левовата равностойност на четири от твърдените месечни възнаграждения от по 13 750 евро. Синдикът изготвя служебния списък по чл. 687 ТЗ въз основа на записванията при длъжника, а ако съответният кредитор претендира по-висок размер на вземането си, той трябва да го докаже. Такива доказателства в случая не са представени – решението на Камарата (Комисията) за разрешаване на правни спорове към ФИФА не е такова доказателство, предвид следното: Кредиторът нито излага твърдения, нито представя доказателства относно статута на Комисията за разрешаване на спорове при ФИФА, нито пък е представил арбитражното споразумение, съобразно което претенциите му са разгледани от този орган, което би било достатъчно основание неговото решение да бъде прието като ирелевантно, тъй като не се доказва от кредитора това да е постоянно действаща арбитражна институция или създадентакава ад хок за разрешаване на конкретен спор арбитраж, съобразно чл. 3 ЗМТА. За да има сила на пресъдено нещо едно решение по отношение на разрешения с него спор и същото да е задължително за страните по него, както и за всички органи в страната ,(чл. 298 ГПК), същото следва да е постановено или от компетентния съд, или от арбитраж, при отчитане ограниченията по чл. 19 ГПК. За пълнота следва да бъде посочено и доколкото на съда е известно, че посочената Комисия е създадена към ФИФА и нейната юрисдикция и правилата, по които разглежда спорове са уредени в Правилник, изработен по правилата, предвидени в Устава на ФИФА. Съгласно чл. 1 от Правилника на Комисията за разрешаване на спорове Комисията може да разглежда спорове между клубове и играчи, свързани с наемането им и изпълнението на договорите, какато и във връзка с тренировъчните компенсации и компенсациите между отделните клубове, принадлежащи към една асоциация. В чл. 66 от Устава на ФИФА е предвидено, че споровете между ФИФА, членове, конфедерации, лиги, Клубове, Играчи, Посредници и Лицензирани агенти ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд за спорт (CAS) със седалище в Лозана. Този арбитражен съд разглежда жалби срещу актове на органите на ФИФА, разглеждащи различни спорове, каквато е и посочената Комисия и неговите актове са задължителни за страните. Следователно, според приетите от ФИФА правила, предвижда се двустепенен арбитраж във връзка със спорове между клуб, който е член на съответната асоциация – членка (в случая БФС) и играч. По принцип българското право предвижда възможност страните да изберат имуществените спорове помежду им да бъдат разгледани от арбитражен съд, освен ако са свързани с права върху недвижими имоти или владение, издръжка или трудови спорове. Арбитражният съд може да бъде със седалище в чужбина, ако поне едната страна има обичайно местопребиваване или седалище в чужбина – чл. 19 ГПК.Решението на чуждестранен арбитражен съд, каквото може да се приеме, че е решението на Комисията по разрешаване на спорове, може да бъде признато на територията на Република България по реда на Конвенцията за признаване и допускане до изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. Съгласно чл. 3 от Конвенцията всяка договаряща страна ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат на територията, където се иска признаването и изпълнението, при посочените в Конвенцията условия. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат международните договори, а съгласно ал. 3 от същия член за разглеждането на исковете се прилагат чл. 118 до чл. 122 от Кодекса на международното частно право (КМЧП).

Съгласно чл. 118 КМЧП решението се признава от органа, пред който се представя, включително от съда, освен ако няма спор относно условията за признаване. Когато обаче това решение ще бъде изпълнявано на треторията на Република България, то следва да бъде допуснато до изпълнение по реда на чл. 119 КМЧП в нарочно исково производство. Производството по признаване на чуждестванното съдебно или арбитражно решение цели да бъде призната силата му на пресъдено нещо, а производството по допускане до изпълнение – неговата изпълнителна сила. Настоящият съд може да извърши преценка относно наличие на предпоставките за признаване на решенията на Комисиите при ФИФА и Арбитражния съд за спорта. Разпоредбата на чл. 5 от Конвенцията съдържа отрицателни предпоставки, които ако са налице компетентният орган на държавата, в която се иска признаване и изпълнение на арбитражното решение. Посочените в чл. 5, т. 1 отрицателни предпоставки се изследват от съда ако е направени възражение от ответната страна, а за наличието на изброените в чл. 5, т. 2 от Конвенцията предпоставки компетентния орган следи служебно. Съгласно тази норма компетентният орган може да откаже да признае и допусне изпълнението на арбитражното решение ако съгласно Закона на съответната държава предметът на спора не подлежи на разрешаване от арбитраж или че признаването или изпълнението на решението не противоречи на обществения ред на тази държавата. Решенията, касаещи трудовото възнаграждение на И.В. не може да бъде признато, тъй като противоречи на българския обществен ред – чл. 19 ГПК предвижда, че не подлежат на арбитраж трудови спорове. Освен това, доколкото производството по несъстоятелност е производство по универсално принудително изпълнение, то за да бъде зачетена изпълнителната сила на решението и същото да бъде прието за изпълнение в това производство, то най-напред следва да е проведено производството за допускане до изпълнение по реда на Конвенцията и КМЧП и тъй като същото е исково производство, не е възможно такова да бъде проведено инцидентно в производството по чл. 692 ТЗ.

Следователно, представеното решение на Комисията за разрешаване на спорове няма обвързваща настоящия съд установителна и изпълнителна сила, поради което също установените с него вземания не могат да бъдат приети за изпълнение в производството по несъстоятелност без наличие на други доказателства за съществуването им.

Синдикът е включила задължение за лихва в списъка на служебно приетите вземания, а съдът не може служебно, без възражение, да го изменя, макар да липсват каквито и да било други доказателства за съществуването му, освен решението на Комисията.

Предвид посоченото, не може да бъде прието за установено задължение на ПФК Ц... АД към И.В. за по-висок размер на приетата главница, нито за заплащане на друга лихва – липсват каквито и да е данни кога вземането е станало изискуемо и кога длъжникът е изпаднал в забава.

Изложеното прави възражението на И.В. неоснователно.

Депозирано е Възражение вх. № 2995/11.01.2016 г. и вх. 11012/27.01.2016 г., като второто препраща към първото, от четирима кредитори – С. Ф. Д.Р., Н.А. В.Б., Б. Д. М.Д.К.С.Т. и Х.Ф. М.Р., срещу включването на предявените от тях вземания в списъка на неприетите вземания, обявен на 21.01.2016 г., под №№ 49-52.

С. Ф. Д.Р. е предявил вземане с вх. № 135114/04.11.2015 г. и вх. № 135415/05.11.2015 г., като двете са идентични. Размерът на вземането му е 214 945.71 лева, от които: 73 539.21лева - дължимо възнаграждение и 141 406.50 лева - обезщетение на нарушаване на договор. Като основание на вземането е посочено Решение на Камарата по разрешаване на спорове към ФИФА от 25.09.2015 г. по дело № 13-02961/pam

Н.А. В.Б. е предявил вземания с вх. № 135114/04.11.2015г., № 135124/04.11.2015г. и № 135413/05.11.2015г., всички идентични. Предявеното вземане е с размер 559 365,42 лева, от които: 48 893,79 лева- дължимо възнаграждение и 510 475,54 лева-обезщетение за нарушаване на договор. Като основание на вземането е посочено Решение на Арбитражен съд за спорта от 08.09.2015г. по дело № CAS 2014/А/3740.

Б. Д. М.Д.К.С.Т. е предявил вземания с вх. № 135129/04.11.2015г. и 135409/04.11.2015г., и двете идентични, с размер на вземането 30 510.95 лева - дължимо възнаграждение и 462 536.19 лева - обезщетение за нарушаване на договор. Като основание на вземането е посочено Решение на Арбитражен съд за спорта от 08.09.2015г. по дело № CAS 2014/А/3741.

Х.Ф. М.Р. е предявил вземане с вх. № 135411/05.11.2015г. и № 135411/05.11.2015г., и двете идентични по съдържание. Вземането е с размер на 185 594.57 лева, която сума е съставена от две пера: 156 466.40лева и 29 128.17 лева Като основание на вземането е посочено Решение на едноличен състав на Комисията по статус на играчите към ФИФА от 13.10.2015 г. по дело № 13-00470.

С възраженията е пояснено, че вземанията на първите трима кредитори са за трудово възнаграждение, съответно за С.Р. – 73 539.21 лева по договор за наемане на П.футболист от 03.08.2012 г.; за Н. Б. – 48 893.79 лева по договор за наемане на професионален футболист от 22.06.2012 г. и за Б. Т. – 30 510.95 лева по договор за наемане на професионален футболист от 13.07.2012 г. Уточнено е още, че на С.Р. са присъдени 72 300 евро, равни на 141 406.50 лева – обезщетение за нарушаване на договор плюс 5% годишна лихва върху посочената сума, считано от 13.07.2013 г., с решение на Спортен арбитражен съд от 25.09.2015 г.; на Н. Б. да присъдени още 261 000 евро, равни на 510 475.54 лева – обезщетение за предсрочно прекратяване на трудовия договор, с решение на Спортен арбитражен съд от 08.09.2015 г., а на Б. Т. са присъдени още 236 859 евро, равни на 462 536.19 лева – обезщетение за предсрочно прекратяване на трудов договор, с решение на Спортен арбитражен съд от 08.09.2015 г. за Х. Р. е посочено, че има вземания, признати с решение на съдия на Комитета по статуса на играчите от 28.10.2015 г., декларация на ПФК Ц... АД от 12.07.2012 г. и Спорзумение за предоставяне на консултантски услуги по отношение на Н. Б. и Б. Т..

Представени са писмени доказателства – три броя трудови договори, на първите трима кредитори, цитиранит е решения на Спортен арбитраж, решение на съдия на Комитета постатуса на играчите от 28.10.2015 г., декларация на ПФК Ц... АД от 12.07.2012 г. и Спорзумение за предоставяне на консултантски услуги.

Синдикът е изразила становище п очл. 690, ал. 2 ТЗ за неоснователност на възаженията, което поддържа и в съдебно заседание. Длъжникът е изложил становище за неоснователност на възраженията.

Съдът, след като обсъди направените възражения и изложените доводи, и съобрази събраните писмени доказателства, намира следното: възраженията са депозирани в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирани лица, поради което са допустими. РазгледА.По същество, същите са неоснователни, предвид следното:

Кредиторите не са направили твърдения, нито са представили някакви доказателства относно статута и юрисдикцията на Камарата (Комисията) за разрешаване на спорове, Комисията за статуса на играчите или Арбитражния съд по спорта, нито са представили арбитражните споразумения, съобразно които претенциите им са разгледани от тези органи, което би било достатъчно основание техните решения да бъдат приети като ирелевантни, тъй като не се доказва от четиримата кредитори това да са постоянно действащи арбитражни институции или създадени за разрешаване на конкретен спор арбитражи, съобразно чл. 3 ЗМТА. По отношение същността на тези институции и възможността техните решения да бъдат признати и допуснати до изпълнение на територията на Република България важи посоченото по-горе, изложено по възражението на И.В.. Тези решения в частта им, касаещи трудовото възнаграждение на футболистите, не могат да бъдат признати, тъй като противоречат на българския обществен ред – чл. 19 ГПК предвижда, че не подлежат на арбитраж трудови спорове. Освен това, както бе посочено, доколкото производството по несъстоятелност е производство по универсално принудително изпълнение, то за да бъде зачетена изпълнителната сила на решението и същото да бъде прието за изпълнение в това производство, то най-напред следва да е проведено производството за допускане до изпълнение по реда на Конвенцията и КМЧП и тъй като същото е исково производство, не е възможно такова да бъде проведено инцидентно в производството по чл. 692 ТЗ. Следователно, представените решения на Комисията за разрешаване на спорове и Комисията за статута на играчите към ФИФА, както и на Арбитражния съд за спорта нямат обвързваща настоящия съд установителна и изпълнителна сила, поради което също установените с тях вземания не могат да бъдат приети за изпълнение в производството по несъстоятелност.

Съдът намира обаче, че може и следва да разгледа предявените вземания такива, каквито може да се установи, че са били заявени пред арбитражните органи на ФИФА и към чиито решения се препраща в молбите за предявяване на вземания, при обсъждане на останалите писмени доказателства, представени с възраженията.

Видно от молбата за предявяване на вземане, възражението и представеното Решение на Арбитражния съд за спорта КАС 2014/А/3740 Н.А. Де В.Б. е претендирал 24 999 евро с левова равностойност 48 893.79 лева – дължимо трудово възнаграждение за месеците октомври, ноември и декември 2012 г., съгласно трудов договор с ПФК Ц... АД от 22.12.2012 г. и 261 002 евро – неустойка за прекратяване на същия договор. Представен е договор за наемане на професионален футболист от 22.06.2012 г., сключен между Н. Б. и ПФКА Ц... АД със срок до 30.06.2015 г., по силата на който футболистът приема да упражнява състезателни права за клуба срещу възнаграждение. Уговорено е приложението на КТ и Правилника на БФС в отношенията между страните. Уговорена е 5-дневна работна седмица при сумарно изчисляване на работното време. По отношение на дължимото трудово възнаграждение за сезон 2012/2013 г. е уговорено същото да бъде в месечен размер на 8 333 евро, платимо на 25-то число на следващия месец. Прекратяването на договора става по правилата на КТ.

Съдът намира, че от така представения договор се установява валидно възникване на трудово правоотношение между Н. Б. и ПФК Ц... АД и няма данни същото да е било прекратено до края на 2012 г. Установява се още, че за месеците октомври, ноември и декември 2012 г. за клуба е възникнало задължение да заплати на играча трудово възнаграждение в размер на 24 999 евро или 48 893.79 лева. След като няма данни това възнаграждение да е изплатено (липсата на вписване на задължението в търговските книги на длъжника не доказва погасяването му чрез плащане), то следва да бъде прието, че посоченото вземане е валидно възникнало в претендирания размер и същото следва да бъде включено в списъка по чл. 687 ТЗ.

Не така стои въпросът по отношение претенцията за неустойка в размер на 261 002 евро – същата не е вземане, произтичащо от трудовото правоотношение, нейно основание е договор, различен от трудовия, такъв не е представен, за да се установи валидно уговорено задължение за неустойка в посочения размер, поради което възражението в тази му част следва да бъде оставено без уважение.

Видно от молбата за предявяване на вземане, възражението и представеното Решение на комисията за разрешаване на спорове от 25.09.2015 г. С. Ф. Д.Р. е претендирал дължимо възнаграждение в размер на 37 600 евро с левова равностойност 73 539.21 лева – дължимо възнаграждение по договор за наемане на професионален футболист от 03.08.2012 г. и 72 300 евро – обезщетение за нарушаване на договора. Решението е представено само в неговия диспозитив, където двете суми са индивидуализирА.По посочения начин. Представен е договор за наемане на професионален футболист без дата, сключен между с. Ф. Д.Р. и ПФКА Ц... АД, с вх. № 03.08.2012 г. на БФС, със срок до 30.06.2014 г., по силата на който футболистът приема да упражнява състезателни права за клуба срещу възнаграждение.

Съдът намира, че от така представения договор се установява валидно възникване на трудово правоотношение между С.Р. и ПФК Ц... АД и няма данни същото да е било прекратено предсрочно. Предвид липсата обаче на каквито и да е указания в решението на Арбитражния съд, към което молбата за предявяване на вземане препраща, че възнаграждението е именно по този договор, както и въобще за какъв период се дължи, не може да се приеме, че представения трудов договор е относим към претендираното възнаграждение от 37 600 евро, посочено като такова по решението на арбитражния съд. От друга страна, в трудовия договор изобщо липсва уговорка за изплащане на обезщетение за нарушаването му от работодателя, поради което не може от този договор да се направи извод, че такова вземане в претендирания размер изобщо е възникнало. Предвид изложеното, възражението на С.Р. е изцяло неоснователно.

Видно от молбата за предявяване на вземане, възражението и представеното Решение на Арбитражния съд за спорта КАС 2014/А/3741 от 08.09.2015 г. Д. Б. Т. е претендирал 15 699 евро с левова равностойност 30 510.95 лева – дължимо трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2012 г., съгласно трудов договор с ПФК Ц... АД от 13.07.2012 г. и 236 859 евро – обезщетение за предсрочно прекратяване на същия договор. Представен е договор за наемане на професионален футболист от 13.07.2012 г., сключен между Б. Д. М.Д.К. Т. и ПФКА Ц... АД със срок до 30.06.2015 г., по силата на който футболистът приема да упражнява състезателни права за клуба срещу възнаграждение. Уговорено е приложението на КТ и Правилника на БФС в отношенията между страните. Уговорена е 5-дневна работна седмица при сумарно изчисляване на работното време. По отношение на дължимото трудово възнаграждение за сезон 2012/2013 г. е уговорено същото да бъде в месечен размер на 7800 евро, платимо на 25-то число на следващия месец. Прекратяването на договора става по правилата на КТ.

Съдът намира, че от така представения договор се установява валидно възникване на трудово правоотношение между Б. Д. Т. и ПФК Ц... АД и няма данни същото да е било прекратено до края на 2012 г. Установява се още, че за месеците ноември и декември 2012 г. за клуба е възникнало задължение да заплати на играча трудово възнаграждение в размер на 15 600 евро или 30 510.95 лева. След като няма данни това възнаграждение да е изплатено (липсата на вписване на задължението в търговските книги на длъжника не доказва погасяването му чрез плащане), то следва да бъде прието, че посоченото вземане е валидно възникнало в претендирания размер и същото следва да бъде включено в списъка на приетите вземания.

Не така стои въпросът по отношение претенцията за обезщетение за предсрочно прекратяване на трудовия договор в размер на 236 859 евро – същото не е вземане, произтичащо от трудовото правоотношение, тъй като съгласно КТ при срочните договори се дължи само обезщетение за неспазено предизвестие до 3 заплати или в случая до 26 600 евро, а очевидно се претендира друг вид обезщетение и негово основание е договор, различен от трудовия, такъв не е представен, за да се установи валидно уговорено задължение за обезщетение в посочения размер, поради което възражението в тази му част следва да бъде оставено без уважение.

Видно от молбата за предявяване на вземане, възражението и представеното извличиние от диспозитива на Решение на едноличен съдия от Комисията за статута на играчите от 25.09.2015 г. Х.Ф. М.Р. е претендирал сумата от 80 000 евро с левова равностойност 156 466.40 лева и 14 893 евро, с левова равностойност 29 128.17 лева. Поясил е във възражението, че същите произтичат от споразумения за предоставяне на консултантски услуги по отношение на Н. Б. и Б. Т., както и Декларация на ПФКА Ц... АД от 12.07.2012 г. Представена е Декларация, подписана на 12.07.2012 г. от името ПФКА Ц... АД, както и от Х.Ф. М.Р., в която клубът е декларирал, че са сключени професионални трудови договори с Н. Б. и Б. Т., като клубът е възложил на Ф. Морено и наемането на трети футболист – Г.Д.В.. Признати са разходи по пътуване, свързани със сключените два договора в размер на 14 893 евро, като клубът приел, че дължи да възстанови на агента посочените разходи, направени във връзка с възложената му поръчка, до 31.08.2012 г.

Представени са две споразумения за консултантски услуги – от 22.06.2012 г. по наемането на Н. Б. и от 12.07.2012 г. по наемането на Б. Т.. И по двете е договорено възнаграждение от по 80 000 евро, платими с падежи още през 2012 г. Предвид липсата обаче на каквито и да е указания в решението на едноличен съдия от Комисията за статута на играчите от 25.09.2015 г., към което молбата за предявяване на вземане препраща, че претендираните суми са именно по някой от тези два договори и в какма част (тъй като общото вънаграждение по двата е в размер на 160 000 евро), както и въобще за какъв период се дължи, не може да се приеме, че представените два посреднически договори или декларацията са относими към претендираното вземане. Като недоказано, депозираното възражение е неоснователно.

Депозирано е възражение вх. № 3179/12.01.2016 г. от К.С.С. срещу списъка на неприетите вземания, в който не било прието предявеното от него вземане с вх. № 135484/05.11.2015 в размер на 30 000 без да е посочен вида на валутата. Тази сума била част от присъдено му с решение на СРС, 68 състав по гр.д. № 25766/2013 г. възнаграждение по трудов договор, като имало и последващо споразумение с длъжника за разсрочване, частично изпълнено. Сочи, че своевременно е предявил вземането си и синдикът неоснователно не го е приела, а била длъжна дори служебно да стори това.

Синдикът е изразила становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, като е посочила, че вземането на К.С. в размер на 30 000 лева – главница и 1043.48 лева – лихва върху главницата, начислена до датата на решението за открИ.е производство по несъстоятелност, е включено в списъка на служебно вписаните от синдика вземания по чл. 687, ал. 1 ТЗ с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,т. 4 ТЗ, поради което подаденото възражение е неоснователно.

В съдебно заседание длъжникът е изложил становище за неоснователност на възражението, а кредиторът не е изпратил представител.

Съдът, след като разгледа възраженията и доводите на страните и съобрази събраните доказателства, намира, че възражението е допустимо, като депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, а по същество е неоснователно, предвид следното: Синдикът е длъжен да включи служебно в списъка по чл. 687 ТЗ вземанията по трудови правоотношения, фигуриращи в търговските книги на длъжника, без да е необходимо предявяването им и тя е сторила това, като в списъка по чл. 687 ТЗ е включено изцяло вземането, до размер на което кредитърът намира, че същото не е прието. Действително, в списъка на неприетите предявени вземания, обявен в търговския регистър на 21.01.2016 г., под № 66 е вписано вземането на К.С.. Мотивът обаче е единствено обстоятелството, че същото вземане е включено в списъка на служебно приетите вземания по чл. 687 ТЗ. Т.е., вземането е прието, но е включено не в основния списък на приетите вземания, а предвид произхода на вземането – в списъка по чл. 687 ТЗ, който е обявен в търговския регистър на 21.01.2016 г. Предвид изложеното, възражението е изцяло неоснователно.

Постъпили са възражение вх. № 2835/11.01.2016 г. на ПФК Ц... АД и възражение вх. № 3699/13.01.2016 г. на „Л. И. С.А.“ против включеното в списъка на приетите вземания част от вземане на „С.И.П.“ ЕООД, ЕИК *******, вх. № 136731/09.11.2015г., в размер на 123 676. 82 лева, включващо вземания по фактура № 2226/13.05.2013 г., № 2274/13.05.2013 г. и по част от вземания по Фактури с поредни номера от **********/29.08.2013 г. до № 2397/29.08.2013 г., издадени по Договор за управление на строително-ремонтни дейности в преустройство на стадион „Б.А.“ от 05.11.2012 г.

Длъжникът твърди, че договорът, от който се претендира да е възникнало приетото вземане е нищожен, защото не е подписан от представляващите дружествата или техни пълномощници и липсва съгласие за сключването му. Същото се твърди и по отношение на представените протоколи за извършена работа. На следващо място се твърди неизвършване на възложената работа както и липса на нейното приемане.

Кредиторът „Л.И. С.А.“ твърди, че сумите по фактури и протоколите за извършени СМР са многократно завишени спрямо пазарните.

Постъпило е и възражение вх. № 2312/08.01.2016 г. от „С.И.П.“ ЕООД срещу включването в списъка на неприетите вземания на част от предявеното от него вземане с вх. № 136731/09.11.2015г. Вземането е предявено като необезпечено с основание Договор за управление на строително-ремонтни дейности в преустройство на стадион „Б.А.“ от 05.11.2012 г. и издадени фактури и проформа фактури, в общ размер на 792 253,48 лева, от които неприети са следните вземания:

1/ 1 192 лева по Фактура № **********/01.08.2013 г.

2/ 355 774,44 лева по Фактури с поредни номера от **********/29.08.2013 г. до № 2397/29.08.2013 г.

3/ 435 287,04 лева по 12 проформа-фактури, като 11 с поредни номера от 636 до 646, издадени на 10.12.2013 г. и една с № 648 е издадена на 28.10.2014 г.

Синдикът е депозирала становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в което излага доводи за неоснователност на възраженията. Според нея, договорът и представените фактури установяват изцяло предявеното прието вземане, но не и вземанията по Фактури с поредни номера от **********/29.08.2013 г. до № 2397/29.08.2013 г. без начисления по тях ДДС, поради декларирането от представляващия кредитора, че има вземане по тези фактури само за ДДС в общ размер на 114 932.27 лева. За останалите неприети вземания липсвали протоколи за приемане на извършената работа

Кредиторът „С.И.П.“ ЕООД също намира възраженията на „Л.И..С С.А“ и ПФК Ц... АД за неоснователни, като поддържа депозираното от него възражение.

Съдът, след като резгледа възраженията и доводите на странте, съобразно представените доказателства, намира следното: възраженията са депозирани в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирани лица, поради което са допустими, а по същество са неоснователни, предвид следното: От представения Договор за управление на строително-ремонтни дейности в преустройство на стадион „Б.А.“ от 05.11.2012 г. се установява, че ПФК Ц... АД е възложило на „С.И.П.“ ЕООД преустройство, реконструкция и ремонт на стадион „Б.А.“ и открити спортни игрища. Според чл. 15 от договора сроковете за извършване на СМР и предаването на отделните етапи ще се определят от страните двустранно с анекси към договора. В чл. 18 от договора е уговорено, че точната цена по договора се определя на база всички извършени мероприятия и реконструкции, опредЕ. на база двустранно подписани количествено-стойностни сметки и издадени фактуи от изпълнителя. ОпредЕ. е приблизителна цена от 800 000 лева, от които 300 000 лева за първи етап. В чл. 21 от договора е уговорено, че първите 300 000 лева се заплащат на три транша по 100 000 лева, съответно до 15.01.2013 г., до 31.01.2013 г. и до 10.02.2013 г. Стойността от 500 000 лева за втория етап от СМР се заплаща въз основа на двустранно подписани КСС и фактури, като плащане по фактурите се извършва до 7 дни след получаването им.

По своя характер сключеният договор е двустранен неформален договор за изработка и когато същият е валидно сключен за изпълнителя възниква задължение да изработи възложеното, а за възложителя възниква задължение за заплащане на уговореното възнаграждение – чл. 258 ЗЗД. С постигането на съгласие между страните по предмета на договора, същият е сключен и насрещните задължения възникват. В конкретния случай задължение за заплащане на възнаграждение за възложителя за 300 000 лева е възникнало авансово и е било платимо в посочените три дати. След това обаче вземане за възнаграждение у изпълнителя, според уговореното, е могло да възникне след осъществяването на допълнителни фактидвустранно подписана КСС и издадена фактура от изпълнителя, като същата е била платима до 7 дни след получаването й от възложителя.

Представеният договор установява, че за кредитора е възникнало задължение да извърши СМР на обект С.Б.А., а за възложителя ПФК Ц... АД – да заплати уговореното възнаграждение. От представените доказателства – двустранно подписани фактури с поредни номера от **********/29.08.2013 г. до № 2397/29.08.2013 г. и двустранно подписА.Протоколи за извършена работа се установява, че е възникнало вземане в полза на изпълнителя за заплащане на извършената работа, отразена в тях и по цените, посочени във фактурата, съобразно клаузите на чл. 18 и 21 от договора. Задължението по тях е в общ размер на 716 643.22 лева, от които се претендират като неплатени 480 643.22 лева. В същото време обаче по делото е приета декларация от управителя на кредитора – Г.К.И. от 30.08.3013 г., че няма претенции по посочените фактури, освен за ДДС, което е в размер на 114 932.27 лева. Тази декларация съдържа признание за погасяване на вземането по фактурите, с изключение начисленото ДДС по тях. Следователно, по тези фактури се установява да съществува само вземане в посочения размер, за ДДС.

Представено е заявление до НАП вх. № 2553-06-207/18.10.2013 г., с което П. Д., Главен счетоводител на ПФК Ц... АД е отговорил на запитване на НАП по отношение задължение към „С.И.П.“ ЕООД, че към 15.10.2013 г. дългът възлиза на 116 124.27 лева. Този размер е равен на сбора от задълженията за ДДС по посочените фактури плюс задължението за ДДС по фактура № 47/01.08.2013 г., като именно такова вземане за ДДС е декларирано пред НАП и от кредитора на 04.10.2013 г., видно от приетото писмо с вх. № 2553-06-207/0410.2013 г.

Представен е Протокол от среща между кредитора и длъжника от 31.10.2014 г., на която среща е прието, че „С.И.П.“ ЕООД ще редстави справка за задълженията си към подизпълнители във връзка с Договора за СМР и преустройство на С.Б.А. от 05.11.2012 г., а ПФК Ц... АД ще предложи да замести изпълнителя в задължението му към тях. ПФК Ц... АД се е задължило да плати до 31.12.2014 г. сумата от 117 000 лева (ДДС по издадените фактури), ведно със законната лихва, като част от неразплатените задължения. Уговорено е да се проведе следваща среща до 28.02.2015 г. за уточняване на задълженията към подизпълнители.

С предявеното вземане са представени 12 проформа фактури на стойност 435 287.07 лева и 12 протокола за извършена работа, подписани само от изпълнителя. С възражението същите протоколи са представени подписани и от страна на възложителя.

Представени са две фактури за продадено обзавеждане и техника фактура № 2267/13.05.2013 г. и фактура № 2274/13.05.2013 г., двустранно подписани.

По търговските сниги на длъжника вземането на „С.И.П.“ ЕООД е в размер на 134 829.88 лева.

Съдът намира, че от съвкупна преценка на така събраните писмени доказателства несъмнено се установява възникване и съществуване на вземане за ДДС по фактури с поредни номера от **********/29.08.2013 г. до № 2397/29.08.2013 г. в размер на 114 932.27 лева; вземане за ДДС в размер на 1192 лева по фактура № 47/01.08.2013 г., както и вземанията по фактура № 2267/13.05.2013 г. в размер на 6 513.94 лева и фактура № 2274/13.05.2013 г. в размер на 13 383.67 лева. Посочените вземания са възникнали при осъществяване на фактическия състав, уговорен от страните в договора от 05.11.2012 г., за тях има признания на страните (Декларацията на Г.И., отговора на ПФК Ц... АД до НАП, Протокола от среща) и същите задължения няма данни да са погасени. Този размер на задължение приблизително е равен и на задължението по търговските книги на длъжника.

Съдът намира още, че представените с възражението протоколи за приета работа по издадените проформа фактури не следва да бъдат кредитирани като доказателство за действително извършена работа на първо място, защото е необяснимо защо с предявяване на вземането същите са представени подписани само от кредитора-изпълнител, ако са били налични подписани и от двете страни и на следващо място – защо не са издадени фактури въз основа на тях, ако са били двустранно подписани, така, както е уговорено в договора и е правено за предходни извършени работи. Посочените две обстоятелства създават основателно съмнение относно автентичността на протоколите, съответно – не се установява по отношение на описаните в тях работи да е осъществен уговорения от страните фактически състав, от който възниква вземане за възнаграждение в полза на изпълнителя.

Предвид изложеното, възраженията на „Л.И..“ С.А. и ПФК Ц... АД са неоснователни, а възражението на „С.И.П.“ ЕООД е основателно само по отношение вземането за ДДС по фактура № 47/01.08.2013 г. в размер на 1192 лева, което следва да бъде включено в списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Следва да бъде посочено, че подписването на договора от лица без представителна власт не води до нищожност на същия, както смята длъжникът, а действието му е висящо до потвърждаването му от представляващия изрично или с конклудентни действия. В случая е приложима нормата на чл. 301 ТЗ, тъй като фактури, издадени по процесния договор от „С.И.П.“ ЕООД са отразени в търговските книги на длъжника без противопоставяне и дори да има действия без представителна власт, то те са потвърдени. От посочения договор се установява възникване на задължение за ПФК Ц... АД да заплати възнаграждение в уговорените срокове, като няма доказателства същото да е погасено. Ирелевантни в настоящото производство са възраженията на длъжника за неизпълнен договор, тъй като съдът преценява единствено възникването и съществуването на задължението, като в случая липсват твърдения или доказателства за разваляне на договора поради неизпълнение, при упражняване на което потестативно право на длъжника би отпаднало задължението за заплащане на възнаграждение при неизпълнение от страна на кредитора. а възражението за неизпълнен договор може да бъде противопоставено на кредитора само в исковото производство. Ето защо възражението по отношение на приетото вземане за главница е неоснователно.

Неоснователно е и възражението срещу приемането вземане за лихва до датата на решението за открИ.е производство по несъстоятелност и лихва, дължима след това – задължението не е платено на падежа, поради което за длъжника е възникнало задължение за обезщетяване на забавата в размер на законната лихва, съобразно чл. 86, ал. 1 ТЗ.

Постъпило е възражение с вх. № 3769/13.01.2016 г. от кредитора „ПФК Б. ****-П.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК *******, срещу включването на вземането му с вх. № 136808/09.11.2015г., в списъка на неприетите вземания, като същото е депозирано в срока по чл. 690 ГПК. Предявеното вземане е необезпечено и е в размер на 1 487 385.21 лева, от които:

1/ 342 270,25 лева – главница по договор за продажба на трансферни и състезателни права на Й.М.М. по договор от 06.01.2009 г.; 225 288.92 лева – законна лихва от 01.06.2009 г. до 02.10.2015 г. и законна лихва върху главницата от 03.10.2015 г. до окончателното им изплащане. Основание на това вземане е договор за покупко-продажба на трансферни и състезателни права на футболист от 06.01.2009 г.

2/ 586 749 лева – главница по договор за продажба на трансферни и състезателни права на Д.С.С. по договор от 06.12.2008 г; 333 077.04 лева – законна лихва до 02.10.2015 г. и законна лихва върху главницата от 03.10.2015 г. до окончателното им изплащане. Основание на това вземане е договор за покупко-продажба на трансферни и състезателни права на футболист от 06.12.2008 г.

В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът е депозирала становище за неоснователност на възражението.

В съдебно заседание кредиторът не е изпратил представител, а синдикът и длъжникът са изразили становища за неоснователност на възражението.

Съдът, след като разгледа възраженията и доводите на участниците в производството, при съобразяване на събраните писмени доказателства, намира следното: Възражението е депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 Т€ от процесуално легитимирано лице, поради което е допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно, предвид следното: От събраните писмени доказателства не се установява задълженията по посочените два договора изобщо да са възникнали, доколкото в чл. 3 и по двата договора е вписана уговорка, че договорът влиза в сила след сключване на трудов договор от ПФК Ц... АД със съответния футболист. Доказателства за такива трудови договори не са представени. Следователно, не може да се приеме, че договорите са влезли в сила и вземането на кредитора за цена на трансферни права е възникнало, съотв. – че длъжникът е изпаднал в забава за заплащане на в претендираните главници, да която да дължи претендираната мораторна лихва.

Предвид изложеното, възражението е неоснователно.

Постъпило е възражение с вх. № 2913/11.01.2016 г. от кредитора К.П. срещу списъка на неприетите вземания, в който е включено предявеното от нея вземане вх. № 148408/01.12.20105 г. с размер 1 290 847.80 лева и с основание на вземането: Решение № 1 от 22.12.2009 г. на Комисията за лицензиране на дейността на агенти и играчи на БФС. Вземането е предявено като необезпечено.

В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът е депозирала становище за неоснователност на възражението.

В съдебно заседание процесуалният представител на кредитора моли да бъде уважено възражението, а синдикът и длъжникът поддържат становища за неоснователност на възражението.

Съдът, след като разгледа възраженията и доводите на кредитора, длъжника и синдика, съобразно събраните писмени доказателства, намира следното: Възражението е депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирано лице, поради което е допустимо, но разгледано по същество същото е неоснователно, предвид следното:

К.П. е предявила свое парично вземане в размер на 660 000 евро, прието за основателно от Комисия за лицензиране и за дейността на агентите на играчи с решение № 01/22.12.2009 г. Посочила е, че това решение е отменено от Арбитражния съд при БФС с решение от 22.06.2010 г. по арб. дело № 05/2010 г., но на 03.05.2012 г. САС постановил решение по т.д. № 3488/2011 г., с което отменил решения на БФС от VІ Конгрес, проведен на 30.01.2009 г. за избор на членове на ИК и на Президент на БФС, а арбитрите, постановили решението по арб.дело № 05/2010 г. били одобрени от заличения ИК, избран незаконно, което водело до незаконност на сформирания състав на АС при БФС. Намира, че предвид изложеното, е налице меродавно решение, установяващо вземането й.

В случая е налице арбитражно решение на арбитражен съд, създаден по реда на Закона за физическото възпитание и спорта, с което е отречено съществуването на предявеното от К.П. вземане. Арбитражното решение представлява волеизявление с частноправен характер, но то има публичноправни последици по силата на законова делегация – чл. 19 ГПК. Тези последици се състоят в сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила, които произтичат от правораздавателната функция на арбитража. Влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката - чл. 297 ГПК, като обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право - 298, ал. 1 ГПК. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение. С връчване на арбитражното решение на ответника същото влиза в сила и не подлежи на обжалване. То може да бъде оспорвано единствено по реда на чл. 47 ЗМТА пред ВКС, чрез иск за отмяната му. Само в това производство може да се оспорва законността на състава арбитри, разгледал делото. Нито в исковото производство, а още по-малко в настоящото производство, съдът може да извършва такава преценка. Докато арбитражното решение не бъде отменено, то произвежда своето действие и съдът, включително в настоящото производство, е обвързан от постановеното с него отричане претенцията на кредитора. След като предявените вземания са признати с влезли в сила арбитражни решения, които не са отменени по надлежния ред, същите не могат да бъдат преценявани инцидентно в настоящото производство, дори да са порочни. (така Решение № 151/19.06.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 553/2011 г.)

Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че заличаването на вписванията в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел има действие занапред, поради което в периода от вписването на ИК на БФС до заличаването му, същият обвързва с действията си БФС.

Постъпило е възражение: вх. № 3167/12.01.2016 г., подадено по пощата на 11.01.2016 г., от Н.А. за П., с което се възразява против поредността на удовлетворяване, която е предвидена за приетото предявено вземане с вх. № 126225/20.10.2015 на И.Д.К. в размер на 24 000.64 лева, представляващи сбора от неизплатени възнаграждения по договор за управление за периода м.12.2014 г. - м. 05.2015 г., включително. Приетото вземане произтича от Договор за възлагане на управление на член на управителния съвет от 25.07.2013 г. и Споразумение от 12.06.2015 г. и е необезпечено.

Кредиторът сочи, че поредността на удовлетворяване е по чл. 722, ал. 1, т. 8, а не по т. 4 ТЗ, тъй като това не е вземане по трудово правоотношение.

Синдикът е изразила становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ с мнение за основателност на възражението и признание, че посочената от нея поредност на удовлетворяване по чл. 722, т. 4 ТЗ е техническа грешка.

Длъжникът е изразил становище за основателност на възражението.

Оспореният кредитор И.К. е изразил становище за неоснователност на възражението, с твърдения, че възнагражденията по договор за управление, каквото е неговото, са приравнени за данъчни и осигурителни цели на трудовите, поради което вземането му следва да бъде с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Съдът, след като разгледа възраженията и доводите на страните и съобрази представените писмени доказателства, намира следното: Възражението е допустимо, като депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ (по пощата на 11.01.2016 г.) от процесуално легитимирано лице. Съобразно задължителната практика на ВКС допустимо е още на този етап от производството да се оспорва поредността на удовлетворяване, която създава привилегия за даден кредитор – така Определение № 120/26.01.2011 г. по т.д. № 854/2010 г. на ВКС, II т.о .

Разгледано по същество, възражението е основателно, предвид следното: Трудовото правоотношение е такова, което възниква във връзка с предоставяне на работна сила въз основа на трудов договор, избор или конкурс, и при което работникът или служителят са длъжни да изпълняват възложената работа и да спазват трудова дисциплина – чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 100 КТ. Договорът за управление няма характер на трудов договор, по него не се предоставя работна сила, а се поема задължение за постигане на определени организационни и икономически резултати. Същият е вид договор за поръчка. Макар действително същият да е приравнен на трудовия договор по §1, т. 26, б. „з“ от ЗДДФЛ например, това приравняване е единствено за целите на този закон и същото не може да бъде приложено в хипотезата на чл. 687 ТЗ, където законът има предвид трудово правоотношение в хипотезите на КТ.

Предвид изложеното, възражението е основателно и вземането на И.Д.К. за неизплатени възнаграждения по договор за управление за периода м.12.2014 г. - м. 05.2015 г. следва да бъде включено в списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ

Депозирано е възражение с вх. № 3719/13.01.2016 г., изпратено по пощата на 11.01.2016 г., от „Л.И..С“ С.А срещу включването в списъка на приетите вземания на предявеното от кредитора „Л.Г.“ ООД, ЕИК ********, вземане с вх. № 133108/02.11.2015 г., с размер на вземането 170 000 лева, произтичащо от Споразумение от 13.02.2014 г. Срещу това вземане е депозирано възражение и от длъжника ПФК Ц... АД с вх. № 2828/11.01.2016 г.

Кредиторът „Л.И..С“ С.А. твърди, че Споразумението от 13.02.2014 г. не е влизало в сила поради наличие на други споразумения, които го отменят. Освен това по т.д. № 604/2013 г. на СГС, при изслушаното заключение на вещо лице било определено задължение към „Л.Г.“ ООД в размер на 52 254.52 лева и лихви в размер на 20 037.75 лева, като тези размери били отразени и в съдебното решение по делото от 22.12.2014 г.

Длъжникът оспорва валидността на споразумението с твърдения, че същото не е подписано от законните представители на страните и липсва съгласие, а на следващо място, „Л.Г.“ ООД не изпълнило дължимата насрещна престация по него.

Синдикът е изразила становище по възражението в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, с мнение за основателност, тъй като по посоченото дело било установено, че от м. януари 2007 г. до юли 2009 г. по договора с „Л.Г.“ ООД са начислени вземания в общ размер на 608 683.42 лева, а дължима е сума в размер на 52 254.52 лева – главница по издадените фактури за месеците юни и юли 2009 г., а лихвите към 08.02.2013 г. са в размер на 20 037.75 лева. Според нея „Л.Г.“ ООД следва да бъде включен в списъка с приети вземания с общо вземане от 72 292.27 лева, а сумата от 97 707.73 лева следва да бъде включена в списъка с неприети вземания.

Процесуалният представител на оспорения кредитор „Л.Г.“ООД е изразил становище за неоснователност на възраженията с твърдения, че сумата от 170 000 лева е форимирана от главница и лихви, като е представил справка за включените в нея суми. Според справката, по четири фактури за м. юни и юли 2012 г. са дължими общо 52 254.52 лева, а по всички издавани фактури от м. февруари 2007 г. до м. юли 2009 г. са начислени лихви за забава в общ размер на 125 523.26 лева, като общото задъление е в размер на 177 777.78 лева.

Съдът, като разгледа възраженията и изложените доводи, съобразно приетите писмени доказателства, намира следното: Възраженията са допустими като депозирани в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирани лица, а разгледА.По същество са частично основателни, предвид следното:

При предявяване на вземането си кредиторът „Л.Г.“ ООД е твърдял, че сключил договор за охрана с ПФК Ц... АД на 20.12.2006 г., изменян и допълван със седем последващи споразумения, последното от които от 25.04.2012 г. Длъжникът ПФК Ц... АД спрял да плаща задълженията си от 01.02.2007 г., поради което се подписали множество споразумения за разсрочване на натрупаните задължения. На 13.02.2014 г. било сключено Споразумение, с което клубът признал за задължение в размер на 170 000 лева, като се задължил да изплати сумата на три вноски до 10.04.2014 г., а в случай че спази уговорените срокове, кредиторът опрощава 20 000 лева от задължението. Не била изплатена обаче нито една вноска.

Видно от посоченото Споразумение, същото е подписано за уреждане отношенията на страните във връзка със сключения между тях Договор за охрана от 20.12.2006 г. и последващите седем споразумения към него, последното от 25.04.2012 г., както и по т.д. № 604/2013 г. на СГС, VI-5 състав и т.д. № 702/2013 г. на СГС, VI-14. Страните са декларирали намерението си да уредят окончателно своите отношения чрез взаимни отстъпки и да прекратят всякакви бъдещи спорове, обезсилили са всички предходни споразумения по договора за охрана от 20.12.2006 г. Длъжникът е признал, че към 31.01.2014 г. дължи на „Л.Г.“ ООД 170 000 лева, която сума е съставена от остатъка от неизплатени фактури по договора за охрана и предходните споразумения към него, както и лихви, разноски, такси, хонорари по т.д. № 604/2013 г. на СГС, VI-5 състав и т.д. № 702/2013 г. на СГС, VI-14.

Уговорили са, че сума в размер на 150 000 лева ще бъде заплатена на три вноски до 10.04.2014 г., в който случай ще бъдат опростени 20 000 лева. Кредиторът се е задължил при плащане на първата вноска, дължима на 10.02.2014 г., да депозира молба за оттегляне на молбите по посочените по-горе две дела. В случай, че плащане на постъпи по коя да е от вноските, уговорено е че цялото вземане от 170 000 лева става незабавно изискуемо.

Представено е заключение по ССЕ, изготвено по т.д. № 604/2014 г. на СГС, VI-5 състав по задачи, поставени с определение на съда от 26.06.2014 г. Според него, към 31.03.2014 г. сред осчетоводените по сметка „Доставчици“ задължения на ПФК Ц... АД е включено задължение към „Л.Г.“ ООД в размер на 52 254.52 лева. Изчислени са лихви върху съставената по четири задължения сума от 52 254.52 лева към 08.02.2013 г. (датата, на която е депозирана молба за открИ.е производство по несъстоятелност на длъжника), които са в размер на 20.037.75 лева. От Решението по т.д. № 604/2013 г. от 22.12.2014 г. се установява, че делото е образувано по чл. 625 ТЗ от двама кредитори на ПФК Ц... АД, като „Л.Г.“ ООД е присъединен кредитор. С решението са отхвърлени молбите на кредиторите по чл. 625 ТЗ и същите са осъдени да заплатят на ПФК Ц... АД разноски.

По търговските книги на „Л.Г.“ ООД съществува вземане в размер на 52 254.52 лева.

При така събраните доказателства могат да бъдат направени следните правни изводи: Споразумението от 13.02.2014 г. представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. ЗЗД. Същото съдържа установителна част, в която между страните се установява безпротиворечиво какво е фактическото състояние на отношенията им, включително размера на задълженията помежду им, както и преобразуваща част, в която страните преуреждат отношенията си, включително чрез взаимни отстъпки и приемат в бъдеще да приемат задълженията си такива, каквито са преуредени със споразумението, но от момента на възникането им. Подписването на споразумението от длъжника съдържа неговото признание, отправено към кредитора, за задълженията му. По принцип признанието на задълженията в отношенията длъжник-кредитор съставлява пълно доказателство за това задължение. В производство по несъстоятелност обаче и особено в производството по чл. 692 ТЗ, признанието не следва да се приема като такова пълно доказателство, тъй като в него участват и останалите кредитори на длъжника и признанието засяга техните права. Същото не може да бъде игнорирано, но следва да бъде преценявано с оглед всички събрани доказателства, включително отразяването на задължението в търговските книги на длъжника.

Следва да бъде отбелязано, че възраженията на длъжника за липса на съгласие при подписване на споразумението и неизпълнение на насрещни задължения на кредитора са ирелевантни в настоящото производстов, тъй като съдът преценява възникването и съществуването на вземането при формална проверка на събраните писмени доказателства, а възражението за неизпълнен договор може да бъде противопоставяно само в исковото производство. При липса на твърдения и доказателства за разваляне на споразумението поради неизпълнение, при възникнало вземане на кредитора, насрещното негово неизпълнение не е основние за изключване на вземането от списъка на приетите вземания.

В настоящия случай се установява, при сравнение между твърденията на кредитора „Л.Г.“ ООД и записите в счетоводството на длъжника, (които са били такива още към 2013 г., което се установява от посоченото по-горе заключение на ССЕ, изготвено по т.д. № 604/2014 г.), че ПФК Ц... АД има непогасено задължение към „Л.Г.“ ООД по фактури за м. юни и юли 2009 г., издадени по договор за охрана. При отчитане направеното изчисление на мораторната лихва към 08.02.2013 г. в размер на 20 037.75 лева и изчисление на мораторната лихва върху тази сума от съда за периода от 09.02.2013 г. до 10.02.2014 г. с помощта на електронния калкулатор на НАП, която е в размер на 5 339.30 лева, се установява дължима лихва към датата на споразумението от 10.02.2014 г. общо в размер на 25 377.05 лева.

Не може да се установят други задължения за лихви във връзка с плащания по предходни фактури, поради липса на доказателства за размера на отделните вземания и момента на плащанията по тях, още повече, че се твърдят поне седем изменения в размера и падежите на задълженията чрез подписване на седем допълнителни споразумения преди процесното. Такива задължения не се установяват и по търговските книги на длъжника, нито са установявА.По т.д. № 604/2014 г. на СГС. Макар предмет на това дело да е евентуалната неплатежоспособност на длъжника ПФК Ц... АД, а не вземанията на кредиторите, включително „Л.Г.“ ООД, поради което същото няма сила на пресъдено нещо по отношение съществуването и размера на вземането на този кредитор, то установеното по него относно задълженията към „Л.Г.“ ООД може да служи за проверка и установяване на обстоятелства, пораждащи основателни съмнения в съществуването на предявеното вземане, включително евентуално последващо антидатиране на документи.

Не се установяват и задължения на ПФК Ц... АД за такси и разноски по двете търговски дела (т.д. 702/2014 г. е присъединено към т.д. № 604/2014 г.), тъй като молбите на кредиторите по чл. 625 ТЗ са отхвърлени и разноски са присъдени точно обратно – на длъжника. Сумата по Споразумението няма как да бъде формирана и от такива разноски, както е посочено в него.

Следователно, към 10.04.2014 г. в настоящото производство несъмнено се установява задължение на ПФК Ц... АД към „Л.Г.“ ООД по договор за охрана от 2006 г. в общ размер на 77 631.57 лева, от които 52 254.52 лева по фактури за м. юни и юли 2009 г., издадени по договор за охрана и 25 377.05 лева – лихви към 10.02.2014 г., включени в Споразумение от 10.02.2014 г., поради което вземането следва да бъде прието до този размер, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, а за горницата до 170 000 лева следва да бъде изключено от списъка на приетите вземания.

Депозирано е възражение вх. № 2710/11.01.2016 г. от „Л.И..С“ С.А., регистрирано и действащо съгласно законите на Л., със седалище и адрес на управление:***, L-***, Л., срещу включване на предявеното от него вземане с вх. № 134648/04.11.2015 г. в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Вземането е първоначално предявено в размер на 4 586 008.57 лева и е посочено като неизпълнено парично задължение по Анекс от 30.06.2015 г. към Споразумение за окончателно уреждане на финансови взаимоотношения от 30.03.2015 г., както и лихви в размер на 158 281.08 лева за периода 01.07.2015 г. до 01.11.2015 г.

С молба от 15.04.2016 г. кредиторът е изменил възражението си, като е посочил, че след направени допълнителни счетоводни справки и преизчисления, начислени лихви, опростени суми и предадени суми, послужили за попълване на заявен, но невнесен капитал, поддържа предявеното вземане до размер на 3 998 045.57 лева и лихви в размер на 568 003.42 лева. Като правно основание на изменението е посочен чл. 214, ал. 1 ГПК, но в случая този текст е неприложим, тъй като производството не е исково, а молбата следва да се приеме като оттегляне на възражението в частта му за сума над 3 998 045.57 лева - главница и над 568 003.42 лева за лихвите.

Синдикът е депозирала становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в което поддържа, че възражението е неоснователно, включително в съдебно заседание.

Длъжникът е изразил становище, че възражението не неоснователно.

Доколкото кредиторът е посочил като основание на вземането си Анекс от 30.06.2015 г. към Споразумение от 30.03.2015 г., следва да се приеме, че вземанията са предявени такива, каквито са индивидуализирани в този Анекс и свързаното с него Споразумение.

Видно от представеното Споразумение от 30.03.2015 г. и Анекс към него от 30.06.2015 г., със споразумението „Л.И..с“ С.А. и ПФК Ц... АД са приели за установено, че „Л.И..с“ С.А. има вземане към ПФК Ц... АД по следните договори за заем: Нотариално заверено споразумение за разсрочено плащане от 30.09.2013 г. в размер на 933 882,20 лева ( 477486.39 евро) и нотариално заверен Договор за цесия от 21.09.2010 г.; Договор за заем от 19.12.2013 г. в размер на 195 883 лева (100 000 евро); Договор за заем от 04.01.2014 г. в размер на 36 000 лева; Договор за заем от 17.01.2014 г. в размер на 137 352.70 лв.; Договор за заем от 30.01.2014 г. в размер на 150 000 евро; Договор за заем от 13.02.2014 г в размер на 34 600 лева.; Договор за заем от 26.03.2014 г в размер на 442 661 лева; Договор за заем от 27.03.2014 г в размер на 596 000 лева; Договор за заем от 09.04.2014 г. в размер на 300 071 лева.; Договор за заем от 10.05.2014 г в размер на 395 600 лева; Договор за заем от 16.05.2014 г в размер на 159 996 лева; Договор за заем от 05.06.2014 г в размер на 88 232 лева; Договор за заем от 17.06.2014 г. в размер на 481 090 лева; Договор за заем от 12.09.2014 г. в размер на 40 900 лева; Договор за заем от 22.09.2014 г. в размер на 280 479 лева; Договор за заем от 17.10.2014 г. в размер на 991 667 лева; Договор за заем от 05.11.2014 г. в размер на 20 500 лева; Договор за заем от 21.11.2014 г. в размер на 49 450 лева; Договор за заем от 20.12.2014 г. в размер на 1 022 623 лева и Договор за заем от 27.03.2015 г. в размер на 175 000 лева.

Към датата на подписване на споразумението е установено, че общият размер на вземането по посочените договори за заем е в размер на 4 586 008.57 лева. Страните са констатирали още, че на 30.09.2014 г. между тях има подписано споразумение за опрощаване на задължение в размер на 1 089 910.24 лева, като ПФК Ц... АД се е задължило да заплати дължимия данък дарение в полза на общината. Такъв не е заплатен, поради което страните се съгласяват да прекратят споразумението за опрощаване на задължение и посочената сума става дължима. Страните са уговорили, че така установените задължения на ПФК Ц... АД ще бъдат погасени посредством даване вместо плащане, като ПФК Ц... АД ще отстъпи на „Л.И..с“ С.А. правото за прехвърляне състезателните и трансферни права по отношение на петима футболисти и получи изцяло сумите по трансферите на тези футболисти вместо плащане по зазените в заем суми. Страните са приели, че с изпълнение на уговорените условия, ще считат финансовите си взаимоотношения за напълно уредени.

С Анекс от 30.06.2015 г. страните са прекратили споразумението от 30.03.2015 г., като ПФК Ц... АД е потвърдило задължението си в размер на 4 586 008.57 лева, а „Л.И..“ С.А. отново е приела да опрости сумата от 1 089 910.24 лева. Страните са декларирали, че нямат други претенции една към друга, освен упоменатите в Анекса.

Или, предявената главница следва да се счита формирана от вземания по описаните в Споразумението от 30.03.2015 г. договори за заем, потвърдени с Анекс от 30.06.2015 г. Същите са представени с възражението. Договорите за заем са с напълно идентично съдържание, изключая датата на сключване, размера на заемната сума и падежа на задължението за връщането й. Във всеки договор има чл. 2.1., в който е посочено, че средствата по заема се предоставят на датата на подписване на този договор и договорът служи за разписка, удостоверяваща получаването на заемната сума. Посочено е, че заемателят предоставя сумата при условие, че са изпълнени посочените по-долу условия, а именно, че заемателят е издал запис на заповед за размера на заема. Следователно, страните са договорили предоставяне на заема в деня на подписване на договора, но след издаване на запис на заповед от страна на заемателя. Грматическото тълкуване на клаузата води до извод, че плащането следва подписването на договора и издаването на запис на заповед, тъй като, въпреки уговорката, че договорът служи за разписка за платената заемна сума, не е използвано минало време по отношение на плащането („предоставена“), а сегашно историческо време („се предоставя“), което се използва за означаване на бъдещ момент. Договорът за заем е реален договор и същият се сключва с предаване на заемната сума. За да възникне вземане на заемодателя по него за връщане на заемната сума от заемателя, последният най-напред трябва да я е получил реално, отделно от подписването на писмен договор. Посоченото противоречие в текста на чл. 2.1. от договорите за заем (от една страна договорът служи за разписка относно предаване на сумата, а от друга – уговорено е изпълнение на условие, след което сумата подлежи на предаване) лишава от достоверност удостоверяването посредством договора, че заемната сума е платена.

От друга страна, признанието на задължението, каквото се съдържа във всяка разписка за получена сума, каквото значение страните са придали на договора, е доказателство за получаване на сумата, но само в отношенията с кредитора. В отношенията с трети лица, каквито са останалите кредитори в производството по несъстоятелност, това признание на длъжника не доказва категорично вземането. Производството по несъстоятелност служи за справедливо удовлетворяване на всички кредитори, поради което вземането на всеки от тях трябва да е несъмнено доказано по отношение на тях.

Като доказателства за предявеното вземане с възражението са представени и множество извлечения от банкови сметки на „Л.И..“ С.А. в ТБ „И.“ АД и „Ю.Б.“ АД за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г., (************ в лева за периода 01.01.2013г. - 31.12.2013 г. издадено от клон „Ц.“ на И. АД на 04.01.2016 г.; ************ в лева за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., издадено от клон „Ц.“ на И. АД на 04.01.2016 г.; ************ в лева за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015 г., издадено от клон „Ц.“ на И. АД на 04.01.2016 г.; ************ в евро за периода 01.01.201 Зг. - 31.12.2013 г., издадено от клон „Ц.“ на И. АД на 04.01.2016 г.; ************ в евро за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. издадено от клон „Ц.“ на И. АД на 04.01.2016 г.; ************ в лева за периода 12.10.2015г - 31.12.2015 г., издадено от Ю.Б. АД на 07.01.2016 г.), в които кредиторът е подчертал в по-тъмен цвят относимите според него към вземанията плащания. Сред тях фигурират такива с основание „заплащане на глоба от ФИФА“, „Лагер деца ПФК Ц...“, „Задължения на ПФК Ц... АД“, „заплата“ и „премия“ по отношение на множество физически лица, като на места е посочено „заплата ПФК Ц...“, „Лагер на ПФК Ц...“, „Плащане по споразумение с ПФК Ц...“ в полза на БТК, „плащане за сметка на ПФК Ц...“ АД, „трудови възнаграждения за сметка на ПФК Ц...“ АД, „по договор с ПФК Ц...“, „прехвърляне на средства за погасяване на просрочие“, като последните плащания са правени в полза на „Ц... И.“ ЕООД; правени са плащания към адвокатски дружества за сметка на ПФК Ц... АД; плащана е групова застраховка в „Булстрад за ПФК Ц...; заплащани са задължения на ПФК Ц... към физически и юридически лица, като е посочено в основанието включително, че плащането е по споразумение с ПФК Ц..., има плащания към футболисти по решение на Арбитражния съд на ФИФА (напр. на П.А. са платени 220 000 евро). От сметката в „Ю.Б.“ АД през м. март 2015 г. са превеждани суми по договор за заем с „Ц... И.“ ЕООД.

В изготвените от кредитора справки, тези плащания са посочени като такива във връзка със заемни отношения с ПФК Ц... АД. В нито едно от основанията по преводите обаче не е посочено, че същият се прави по договор за заем с ПФК Ц... АД. Липсва каквато и да е индиция, че чрез посочените плащания за сметка на ПФК Ц... АД кредиторът е изпълнявал задълженията си да предостави заемна сума по някой от договорите за заем по споразумението от 30.03.2015 г. В тези договори за заем липсва и уговорка, че заемодателят предоставя заемната сума чрез превод по сметка на трети лица и/или в изпълнение задължения на ПФКА Ц... АД към трети лица.

Представени са и 67 броя Приходни касови ордери (ПКО), с които според кредитора той е предоставял в заем суми на ПФК Ц... АД. Действително, от тях се установява, че в периода 2013 г. – 2015 г. ПФК Ц... АД е приемало на каса парични суми от „Л.И..“ С.А. В повечето от тях обаче изобщо не е посочено основание на плащането. Основание е посочено само в следните ПКО: от 27.09.2013 г. с основание „финансиране – продажба акции“ за 1000 лева; от 30.08.2013 г. с основание „финансиране“ за 20 000 лева; от 22.08.2013 г. с основание „финансиране“ за 2000 лева; от 19.06.2014 г. с основание „заем“ за 17 200 лева; от 18.06.2014 г. с основание „заем“ за 38 361 лева; от 25.02.2014 г. с основание „финанс“ за 94 600 лева; от 22.11.2014 г. с основание „финанс“ за 23 650 лева и от 26.03.2015 г. с основание „финанс“ за 5 000 лева. Очевидно е, че думата „финансиране“ не е използвана от длъжника непременно като синоним на заем – аргумент от посоченото основание „финансиране – продажба акции“.

Представено е извлечение от счетоводен дневник на ПФК Ц... АД по партида на „Л.И..“ С.А. за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. От него се установяват като осчетоводени получените като „финансиране“ и „заем“ суми по посочените ПКО.

Не може обаче да се направи ясна връзка между никой от посочените ПКО с основание „заем“, а дори и с основание „финансиране“ и някой от договорите за заем, описани в споразумението от 30.03.2015 г., т.е, не се установява представените ПКО да удостоверяват плащане именно по тези заемни договори – освен, че няма как при повечето плащания да се установи като основание заемно правоотношение, плащанията не съответстват на договорите за заем нито като дати, нито като суми.

Липсват и доказателства за възникване и съществуване на цедираното вземане във връзка с което е подписано Споразумение за разсрочено плащане на дълг от 30.09.2013 г. и Договор за цесия от 21.10.2009 г.

След като събраните писмени доказателства не установяват предаване на заемните суми по договорите за заем, описани в споразумението от 30.03.2015 г., то не може да се приеме съответно за установено възникване на задължение на ПФК Ц... АД да върне заемните суми по тези договори.

От събраните писмени доказателства несъмнено се установява, че „Л.И.нвесмънтс“ С.А. е заплащало множество задължения на ПФК Ц... АД или е плащало суми на касата на длъжника и вероятно има вземания към него във връзка с тези плащания, включително по някакви заемни правоотношения. По справка на самия кредитор сумите, преодставени на ПФК Ц... АД са в размер на 7 477 392.68 лева, т.е., съществуват и други договори, извън тези по Споразумението от 30.03.2015 г., по които „Л.И..с“ С.А. твърди да има вземания, като не може да се изключи възможността събраните писмени доказателства да са относно плащания по някои от тези други договори. Както синдикът, така и съдът са обвързани от предявеното вземане такова, каквото кредиторът го е индивидуализирал чрез посоченото в молбата за предявяване на вземане основание и размер. В случая посоченото основание са договорите за заем по Анекс № 1 от 30.06.2015 г. и свързаното с него споразумение от 30.03.2015 г., а събраните писмени доказателства не установяват по несъмнен начин, че сумите по тях са реално предоставени на заемателя ПФК Ц... АД със събраните писмени доказателства. Кредиторът има възможност да установи реалното предаване на сумите по посочените договори за заем с по-широките възможности за събиране на доказателства на исковия процес.

Изложеното обосновава извод, че възражението на „Л.И..с“ С.А. като недоказано, е неоснователно.

Депозирано е Възражение вх. № 3705/13.01.2016 г. П.К. 11.01.2016 г., от „Л.И..С“ С.А, както и възражение вх. № 2829/11.01.2016 г. на ПФК Ц... АД против включването в списъка на приетите вземания на предявеното от Н.А. ЗА П., вземане с вх. № 135151/05.11.2015 г.

Кредиторът „Л.И..С“ С.А. възразява само срещу приетите лихви с твърдения, че същите са неправилно начислени, включително, че са начислявани лихви върху лихви.

Длъжникът ПФК Ц... АД възразява, че не дължи приетие вземания, включително прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение някои от вземанията, без да ги конкретизира.

Предявеното от НАП вземане в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е със следните основания и размери:

1/ Публични вземания за данъци:

- 4 064 660.62 лева – главници;

- 2 084 734.35 лева – лихви, възникнали до 02.10.2015 г.

- 32 799.28 лева – лихви, начислени за периода 03.10.2015 г. до 31.10.2015 г.

2/ Публични вземания за задължителни осигурителни вноски:

- 3 556 526.91 лева – главници, възникнали до 02.10.2015 г.

- 1 389 622.59 лева - лихви, възникнали до 02.10.2015 г.

- 11 679.29 лева – главници, възникнали след 02.10.2015 г.

- 28 719.97 лева – лихви, начислени за периода 03.10.2015 г. до 31.10.2015 г.

3/ Публични вземания за имуществени санкции и глоби:

- 56 411.15 лева – главници, възникнали до 02.10.2015 г.

- 9 403.54 лева - лихви, възникнали до 02.10.2015 г.

- 16.84 лева – лихви, начислени за периода 03.10.2015 г. до 31.10.2015 г.

- 4/ Публични вземания за държавни такси:

- 42 535.78 лева – главници, възникнали до 02.10.2015 г.

- 13 148.38 лева - лихви, възникнали до 02.10.2015 г.

- 343.32 лева – лихви, начислени за периода 03.10.2015 г. до 31.10.2015 г.

Основание на вземането: 1/ Публични вземания за данъци:

1.1 Ревизионен акт № **********/26.05.2009 г., издаден от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П.;

1.2 Ревизионен акт № **********/22.08.2014 г., издаден от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П.;

1.3 Ревизионен акт № Р-22222515001784-091-01/13.07.2015 г., издаден от Териториална дирекция

1.4. Справка-декларация, вх. № 22251026730/13.05.2013 г.;

1.5. Справка-декларация, вх. № 22251029502/12.06.2013 г.;

1.6. Справка-декларация, вх. № 22251032493/10.07.2013 г.;

1.7. Справка-декларация, вх. № 22251044464/12.11.2013 г.;

1.8. Справка-декларация, вх. № 22251047314/10.12.2013 г.;

1.9. Справка-декларация, вх. № 22251056432/11.03.2014 г.;

1.10. Справка-декларация, вх. № 22251059517/10.04.2014 г.;

1.11. Справка-декларация, вх. № 22251065694/11.06.2014 г.;

1.12. Справка-декларация, вх. № 22251059005/11.07.2014 г.;

1.13. Справка-декларация, вх. № 22251070816/12.08.2014 г.;

1.14. Справка-декларация, вх. № 22251073445/11.09.2014 г.;

1.15. Справка-декларация, вх. № 22251077352/14.10.2014 г.;

1.16. Справка-декларация, вх. № 22251082126/15.12.2014 г.;

1.17. Справка-декларация, вх. № 22251086752/16.02.2015 г.;

1.18. Справка-декларация, вх. № 22251091453/14.04.2015 г.;

1.19. Справка-декларация, вх. № 22251096297/15.06.2015 г.;

1.20. Справка-декларация, вх. № 22251098571/14.07.2015 г.;

1.21. Справка-декларация, вх. № 22251103464/14.09.2015 г.;

1.22. Декларация по чл. 92 от ЗКПО, вх. № 2900И0003733/31.03.2011 г.;

1.23. Декларация по чл. 92 от ЗКПО, вх. № 2225И0023330/18.03.2014 г.;

1.24. Декларация по чл. 92 от ЗКПО, вх. № 2225И0033569/31.03.2015 г.;

1.25. Декларация, Образец 6, вх. № 22002080176407/15.01.2009 г.;

1.26. Декларация, Образец 6, вх. № 22002080176398/15.01.2009 г.;

1.27. Декларация, Образец 6, вх. № 22002080176675/15.01.2009 г.;

1.28. Декларация, Образец 6, вх. № 22002081501044/18.03.2009 г.;

1.29. Декларация, Образец 6, вх. № 220020912361027/04.11.2009 г.;

1.30. Декларация, Образец 6, вх. № 220020912359703/04.11.2009 г.;

1.31. Декларация, Образец 6, вх. № 220020913474897/28.12.2009 г.;

1.32. Декларация, Образец 6, вх. № 220020913474422/28.12.2009 г.;

1.33. Декларация, Образец 6, вх. № 290020919870915/26.11.2010 г.;

1.34. Декларация, Образец 6, вх. № 290021019953403/30.11.2010 г.;

1.35. Декларация, Образец 6, вх. № 290021019922023/30.11.2010 г.;

1.36. Декларация, Образец 6, вх. № 290021019922200/30.11.2010 г.;

1.37. Декларация, Образец 6, вх. № 290021019923822/30.11.2010 г.;

1.38. Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020754725/14.01.2011 г.;

1.39. Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020754775/14.01.2011 г.;

1.40. Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020754804/14.01.2011 г.;

1.41. Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020754833/14.01.2011 г.;

1.42. Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020755772/14.01.2011 г.;

1.43. Декларация, Образец 6, вх. № 290021005300939/05.10.2011 г.;

1.44. Декларация, Образец 6, вх. № 29002105300971/05.10.2011 г.;

1.45. Декларация, Образец 6, вх. № 29002105301109/05.10.2011 г.;

1.46. Декларация, Образец 6, вх. № 290021105301143/05.10.2011 г.;

1.47. Декларация, Образец 6, вх. № 290021105301163/05.10.2011 г.;

1.48. Декларация, Образец 6, вх. № 290021105450619/12.10.2011 г.;

1.49. Декларация, Образец 6, вх. № 290021105450699/12.10.2011 г.;

1.50. Декларация, Образец 6, вх. № 290021105450861/12.10.2011 г.;

1.51. Декларация, Образец 6, вх. № 290021106793679/21.12.2011 г.;

1.52. Декларация, Образец 6, вх. № 290021106793728/21.12.2011 г.;

1.53. Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833057/03.05.2012 г.;

1.54. Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833085/03.05.2012 г.;

1.55. Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833160/03.05.2012 г.;

1.56. Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833166/03.05.2012 г.;

1.57. Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833200/03.05.2012 г.;

1.58. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021204801506/15.08.2012 г.;

1.59. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021204801617/15.08.2012 г.;

1.60. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021204801685/15.08.2012 г.;

1.61. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021204801815/15.08.2012 г.;

1.62. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021204801856/15.08.2012 г.;

1.63. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021300051732/08.01.2013 г.;

1.64. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021300220280/17.01.2013 г.;

1.65. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021300220345/17.01.2013 г.;

1.66. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021300220387/17.01.2013 г.;

1.67. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021301976464/04.04.2013 г.;

1.68. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021301976489/04.04.2013 г.;

1.69. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021301976503/04.04.2013 г.;

1.70. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021409499642/13.11.2014 г.;

1.71. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021409575132/17.11.2014 г.;

1.72. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021409576007/17.11.2014 г.;

1.73. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021409641318/19.11.2014 г.;

1.74. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021409641393/19.11.2014 г.;

1.75. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021409641463/19.11.2014 г.;

1.76. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021400851469/12.02.2014 г.;

1.77. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021400851501/12.02.2014 г.;

1.78. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021400851516/12.02.2014 г.;

1.79. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021400851527/12.02.2014 г.;

1.80. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021402664278/26.03.2014 г.;

1.81. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021402782726/01.04.2014 г.;

1.82. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021407252983/21.08.2014 г.;

1.83. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021407285655/22.08.2014 г.;

1.84. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021409460594/12.11.2014 г.;

1.85. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021407294244/22.08.2014 г.;

1.86. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021409468835/12.11.2014 г.;

1.87. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021409469402/12.11.2014 г.;

1.88. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021410211183/04.12.2014 г.;

1.89. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021500438321/20.01.2015 г.;

1.90. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021505448534/18.06.2015 г.;

1.91. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021505415608/17.06.2015 г.;

1.92. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021505506139/19.06.2015 г.;

1.93. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021505402191/17.06.2015 г.;

1.94. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021506081736/09.07.2015 г.;

1.95. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021506081914/09.07.2015 г.;

1.96. Декларация по 17 от ЗМДТ, вх. № 25/25.03.2009 г.;

1.97. Декларация по 17 от ЗМДТ, вх. № 26/25.03.2009 г.;

1.98. Акт за установяване на задължение по декларация № 11/31.07.2013 г., издаден от Община Б. – влязъл в сила.

2/ Публични вземания за задължителни осигурителни вноски:

2.1. Ревизионен акт № **********/26.05.2009 г., издаден от Териториална дирекция, гр. София;

2.2. Декларация, Образец 6, вх. № 22002075611385/05.06.2008 г.;

2.3. Декларация, Образец 6, вх. № 22002071849327/30.08.2007 г.;

2.4. Декларация, Образец 6, вх. № 22002075611639/05.06.2008 г.;

2.5. Декларация, Образец 6, вх. № 22002083905208/22.10.2008 г.;

2.6. Декларация, Образец 6, вх. № 22002089317824/20.11.2008 г.;

2.7. Декларация, Образец 6, вх. № 22002089864532/17.12.2008 г.;

2.8. Декларация, Образец 6, вх. № 22002080323644/21.01.2009 г.;

2.9. Декларация, Образец 6, вх. № 22002090854211/17.02.2009 г.;

2.10. Декларация, Образец 6, вх. № 22002091611196/24.03.2009 г.;

2.11. Декларация, Образец 6, вх. № 22002092339824/23.04.2009 г.;

2.12. Декларация, Образец 6, вх. № 22002093258095/25.05.2009 г.;

2.13. Декларация, Образец 6, вх. № 22002094724614/23.06.2009 г.;

2.14. Декларация, Образец 6, вх. № 220020907209090/28.07.2009 г.;

2.15. Декларация, Образец 6, вх. № 220020909682616/28.08.2009 г.;

2.16. Декларация, Образец 6, вх. № 220020911592771/29.09.2009 г.;

2.17. Декларация, Образец 6, вх. № 220020912182550/27.10.2009 г.;

2.18. Декларация, Образец 6, вх. № 220020912768790/25.11.2009 г.;

2.19. Декларация, Образец 6, вх. № 220020913474422/28.12.2009 г.;

2.20. Декларация, Образец 6, вх. № 290020913978344/26.01.2010 г.;

2.21. Декларация, Образец 6, вх. № 290021014644174/26.02.2010 г.;

2.22. Декларация, Образец 6, вх. № 290021015302293/31.03.2010 г.;

2.23. Декларация, Образец 6, вх. № 290021016008406/27.04.2010 г.;

2.24. Декларация, Образец 6, вх. № 290021016589792/19.05.2010 г.;

2.25. Декларация, Образец 6, вх. № 290021017177663/21.06.2010 г.;

2.26. Декларация, Образец 6, вх. № 290021017698267/20.07.2010 г.;

2.27. Декларация, Образец 6, вх. № 290021018354271/31.08.2010 г.;

2.28. Декларация, Образец 6, вх. № 290021018820788/29.09.2010 г.;

2.29. Декларация, Образец 6, вх. № 290021019207927/18.10.2010 г.;

2.30. Декларация, Образец 6, вх. № 290021019852833/26.11.2010 г.;

2.31. Декларация, Образец 6, вх. № 290021020285275/17.12.2010 г.;

2.32. Декларация, Образец 6, вх. № 290021020664527/11.01.2011 г.;

2.33. Декларация, Образец 6, вх. № 290021100609600/18.02.2011 г.;

2.34. Декларация, Образец 6, вх. № 290021102802014/20.05.2011 г.;

2.35. Декларация, Образец 6, вх. № 290021102802416/20.05.2011 г.;

2.36. Декларация, Образец 6, вх. № 290021102800673/20.05.2011 г.;

2.37. Декларация, Образец 6, вх. № 290021103425645/21.06.2011 г.;

2.38. Декларация, Образец 6, вх. № 290021103959852/20.07.2011 г.;

2.39. Декларация, Образец 6, вх. № 290021104449455/17.08.2011 г.;

2.40. Декларация, Образец 6, вх. № 290021104865307/12.09.2011 г.;

2.41. Декларация, Образец 6, вх. № 290021105418757/11.10.2011 г.;

2.42. Декларация, Образец 6, вх. № 290021106077410/15.11.2011 г.;

2.43. Декларация, Образец 6, вх. № 290021106753013/20.12.2011 г.;

2.44. Декларация, Образец 6, вх. № 290021200188779/12.01.2012 г.;

2.45. Декларация, Образец 6, вх. № 290021201007322/22.02.2012 г.;

2.46. Декларация, Образец 6, вх. № 290021201676068/23.03.2012 г.;

2.47. Декларация, Образец 6, вх. № 290021202517402/25.04.2012 г.;

2.48. Декларация, Образец 6, вх. № 22250021300055590/09.01.2013 г.;

2.49. Декларация, Образец 6, вх. № 290021203269771/28.05.2012 г.;

2.50. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021300059412/09.01.2013 г.;

2.51. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021203681114/15.06.2012 г.;

2.52. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021300059426/09.01.2013 г.;

2.53. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021300059449/09.01.2013 г.;

2.54. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021204381478/26.07.2012 г.;

2.55. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021204954205/28.08.2012 г.;

2.56. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021300059466/09.01.2013 г.;

2.57. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021205478932/26.09.2012 г.;

2.58. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021300059484/09.01.2013 г.;

2.59. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021205878736/15.10.2012 г.;

2.60. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021206364699/12.11.2012 г.;

2.61. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021206966023/12.12.2012 г.;

2.62. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021300433000/24.01.2013 г.;

2.63. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021301242575/28.02.2013 г.;

2.64. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021301663077/22.03.2013 г.;

2.65. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021302502469/24.04.2013 г.;

2.66. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021303233242/22.05.2013 г.;

2.67. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021303635265/17.06.2013 г.;

2.68. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021304263578/19.07.2013 г.;

2.69. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021304802667/20.08.2013 г.;

2.70. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021305614362/30.09.2013 г.;

2.71. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021305949815/23.10.2013 г.;

2.72. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021306430166/19.11.2013 г.;

2.73. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021307191124/20.12.2013 г.;

2.74. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021400540503/27.01.2014 г.;

2.75. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021401355338/24.02.2014 г.;

2.76. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021402285090/21.03.2014 г.;

2.77. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021402565258/25.03.2014 г.;

2.78. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021402977562/09.04.2014 г.;

2.79. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021405043159/04.06.2014 г.;

2.80. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021405319335/17.06.2014 г.;

2.81. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021406312604/21.07.2014 г.;

2.82. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021407186845/20.08.2014 г.;

2.83. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021407873618/17.09.2014 г.;

2.84. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021502104886/11.03.2015 г.;

2.85. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021409188985/27.10.2014 г.;

2.86. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021410099856/26.11.2014 г.;

2.87. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021410481464/16.12.2014 г.;

2.88. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021500532905/22.01.2015 г.;

2.89. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021503955994/27.04.2015 г.;

2.90. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021501638168/24.02.2015 г.;

2.91. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021501628921/24.02.2015 г.;

2.92. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021503686677/23.04.2015 г.;

2.93. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021503957595/27.04.2015 г.;

2.94. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021503995733/27.04.2015 г.;

2.95. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021505061432/29.05.2015 г.;

2.96. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021505577118/22.06.2015 г.;

2.97. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021506388515/20.07.2015 г.;

2.98. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021507167369/18.08.2015 г.;

2.99. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021508203457/23.09.2015 г.;

2.100. Декларация, Образец 6, вх. № 222250021508627634/09.10.2015 г.

3/ Публични вземания за имуществени санкции и глоби:

3.1. Наказателно постановление № ДФР/НП-8/17.07.2008 г., издадено от Държавната агенция „Национална сигурност“;

3.2. Наказателно постановление № ДФР/НП-9/17.07.2008 г., издадено от Държавната агенция „Национална сигурност“;

3.3. Наказателно постановление № 0051197/11.06.2009 г., издадено от Териториална дирекция, гр. Р. на Н.А. за П.;

3.4. Наказателно постановление № 0051198/11.06.2009 г., издадено от Териториална дирекция, гр. Р. на Н.А. за П.;

3.5. Наказателно постановление № 0051199/11.06.2009 г., издадено от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П.;

3.6. Наказателно постановление № 0051200/11.06.2009 г., издадено от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П.;

3.7. Наказателно постановление № 0051201/11.06.2009 г., издадено от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П.;

3.8. Наказателно постановление № 0051202/11.06.2009 г., издадено от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П.;

3.9. Наказателно постановление № 0051203/11.06.2009 г., издадено от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П.;

3.10. Наказателно постановление № 0051204/11.06.2009 г., издадено от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П.;

3.11. Наказателно постановление № 0051205/11.06.2009 г., издадено от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П.;

3.12. Наказателно постановление № 0051206/11.06.2009 г., издадено от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П.;

3.13. Наказателно постановление № 0051207/11.06.2009 г., издадено от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П.;

3.14. Наказателно постановление № 142/10.08.2010 г., издадено от Столична община;

3.15. Наказателно постановление № 9312-0010736/18.08.2010 г., издадено от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П.;

3.16. Наказателно постановление № С-1-ДНСК-106/11.03.2011 г., издадено от Министерството на регионалното развитие и благоустойството, Дирекция за национален строителен контрол;

3.17. Наказателно постановление № С-1-ДНСК-107/11.03.2011 г., издадено от Министерството на регионалното развитие и благоустойството, Дирекция за национален строителен контрол;

3.18. Наказателно постановление № 2626-F002590/27.03.2012 г., издадено от Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ на Н.А. за П.;

3.19. Електронен фиш, Серия К, № 0330176/12.07.2012 г., издаден от ОДМВР Търговище;

3.20. Електронен фиш, Серия К, № 0251536/21.06.2012 г. г., издаден от ОДМВР Перник.

3.21. Електронен фиш, Серия К, № 0330194/24.08.2012 г., издаден от ОДМВР Търговище;

3.22. Електронен фиш, Серия К, № 0233524/22.05.2012 г., издаден от ОДМВР Р.;

3.23. Електронен фиш, Серия К, № 0081490/27.08.2011 г., издаден от ОДМВР Ловеч;

3.24. Електронен фиш, Серия К, № /0231844/30.05.2012 г., издаден от СДВР;

3.25. Електронен фиш, Серия К, № 0296088/22.05.2012 г., издаден от ОДМВР Плевен;

3.26. Електронен фиш, Серия К, № 0518901/16.02.2013 г., издаден от СДВР.

4/ Публични вземания за държавни такси:

4.1. Изпълнителен лист по гр. д. № 47772/2009 г., издаден от СРС;

4.2. Изпълнителен лист по т. д. № 2431/2009 г., издаден от СГС;

4.3. Изпълнителен лист по гр. д. № 23690/2013 г., издаден от СРС;

4.4. Изпълнителен лист по гр. д. № 3210/2013 г., издаден от СРС;

4.5. Изпълнителен лист по гр. д. № 28608/2012 г., издаден от СРС;

4.6. Изпълнителен лист по гр. д. № 19213/2011 г., издаден от СРС;

4.7. Изпълнителен лист по гр. д. № 25766/2013 г., издаден от СРС;

4.8. Изпълнителен лист по гр. д. № 15745/2010 г., издаден от СРС;

4.9. Изпълнителен лист по гр. д. № 15745/2010 г., издаден от СРС;

4.10. Изпълнителен лист по гр. д. № 11783/2015 г., издаден от СРС;

4.11. Изпълнителен лист по гр. д. № 950/2012 г., издаден от СРС;

4.12. Изпълнителен лист по гр. д. № 950/2012 г., издаден от СРС;

4.13. Изпълнителен лист по гр. д. № 54529/2011 г., издаден от СРС;

4.14. Изпълнителен лист по гр. д. № 36336/2010 г., издаден от СРС;

4.15. Изпълнителен лист по гр. д. № 25761/2010 г., издаден от СРС;

4.16. Изпълнителен лист по гр. д. № 46339/2011 г., издаден от СРС;

4.17. Изпълнителен лист по гр. д. № 5969/2010 г., издаден от СРС;

4.18. Изпълнителен лист по в. гр. д. № 2117/2012 г., издаден от СГС;

4.19. Изпълнителен лист по гр. д. № 33030/2010 г., издаден от СРС;

4.20. Изпълнителен лист по гр. д. № 16031/2010 г., издаден от СРС;

4.21. Изпълнителен лист по гр. д. № 21512/2010 г., издаден от СРС;

4.22. Изпълнителен лист по гр. д. № 37421/2013 г., издаден от СРС;

4.23. Изпълнителен лист по гр. д. № 43172/2009 г., издаден от СРС;

4.24. Изпълнителен лист по гр. д. № 48489/2009 г., издаден от СРС;

4.25. Изпълнителен лист по гр. д. № 54330/2010 г., издаден от СРС;

4.26. Изпълнителен лист по гр. д. № 13327/2014 г., издаден от СРС;

4.27. Изпълнителен лист по гр. д. № 68435/2014 г., издаден от СРС;

4.28. Изпълнителен лист по гр. д. № 45253/2014 г., издаден от СРС.

Обезпечения: 1. Постановление, изх. № 0250-000066/20.08.2012 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при Териториална дирекция, гр. София на НАП, са наложени запори върху правата върху три броя комбинирани марки с регистрационни номера в Патентното ведомство № 00049578, № 00060418 и № 00043204, вписано под № 2015070101890 в ЦРОЗ и в Държавния регистър на марките, с Решение от 12.09.2012 г. на Патентното ведомство и 2. Постановление, изх. № 0250/2012/000260/03.08.2015 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при Териториална дирекция, гр. София на НАП, са наложени запори върху 45 000 броя поименни акции с номинална стойност 1 лев всяка една от тях на обща стойност 45 000 лева в дружеството „Ф.Ц.“ АД, с ЕИК ********, вписано в Централния регистър на особените залози под № 2015081400590.

Депозирано е и възражение от Н.А. ПО П. с вх. № 31161/08.03.2016 г. срещу включване в допълнителния списък на неприетите вземания по чл. 688, ал.1 ТЗ на част от предявеното от Агенцията вземане с вх. № 1013/06.01.2016 г. с общ размер на включеното вземане 9 260 187.56 лева - главница и лихви – публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и вземане в размер на 1090.95 лева по Декларация Образец 6 с вх. № 22250021510583833/16.12.2015 г., по Ревизионен акт № Р-22222515002362-091-001/23.11.2015 г., поправен с Ревизионен акт №П-22222515215011-003-001/09.12.2015 г. на ТД на НАП, гр. София.

Предявеното с молба вх. № 1013/06.01.2016 г. вземане на НАП в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ е следното:

1. Публични вземания за данъци за 7 560 193,83 лв., в т.ч. главници - 5 506 056.19 лева и лихви, изчислени към 23.11.2015 - 2 054 137,64 лева, с основания следните ревизионни актове и декларации, подадени от длъжника по реда на Закона за местните данъци и такси:

1.1. Ревизионен акт № Р-22222515002362-091-001/23.11.2015 г., поправен е Ревизионен акт № П-22222515215011-003-001/09.12.20415 г., издадени от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П., връчени и на синдика на дружеството по електронен път съответно на 01.12.2015 г. и на 10.12. 2015 г.;

1.2. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № Т113220/22.10.2002 г.;

1.3. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № Т113221/22.10.2002 г.;

1.4. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № Т113222/22.10.2002 г.;

1.5. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № Т113223/22.10.2002 г.;

1.6. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № 01-06-2502/22.10.2002 г.;

1.7. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № 01-06-2501/22.10.2002 г.;

1.8. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № 01-06-2561/28.10.2002 г.;

1.9. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № Т114392/11.02.2003 г.;

1.10. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № Т114393/11.02.2003 г.;

1.11. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № Т114394/11.02.2003 г.;

1.12. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № Т114395/11.02.2003 г.;

1.13. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № Т114391/11.02.2003 г.;

1.14. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № 01-06-1063/24.03.2003 г.;

1.15. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № 01-06-322/29.01.2003 г.;

1.16. Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № 01-06-1245/25.06.2002 г.

Публичните вземания за данъци по това предявяване се разделят на:

възникнали до датата на съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност -.7 479 263.53 лева, в т.ч. главници - 5 505 035.13 лева и лихви - 1 974 228.40 лева;

възникнали след датата на съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност, изчислени в периода от 03.10.2015 г. до 23.11.2015 г. - 80 930.30 лева, в т.ч. главници - 1 021.06 лева и лихви - 79 909.24 лева

2. Публични вземания за задължителни осигурителни вноски за 4 664 174.69 лева, в т.ч. главници - 3 271 008,69 лева и лихви, изчислени към 23.11.2015 г. - 1 393 166.00 лева, с основания следните ревизионни актове и декларации, подадени от длъжника по реда на Кодекса за социално осигуряване:

2.1. Ревизионен акт № Р-22222515002362-091-001/23.11.2015 г., поправен с Ревизионен акт № П-22222515215011-003-001/09.12.20415 г., издадени от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П., връчени и на синдика на дружеството по електронен път съответно на 01.12.2015 г. и на 10.12. 2015 г.;

2.2 . Декларация, Образец 6, вх. № 22250021510437929/11.12.2015 г.;

2.3 . Декларация, Образец 6, вх.№ 22250021510439612/11.12.2015 г.;

2.4 . Декларация, Образец 6, вх.№ 22250021510440004/11.12.2015 г.;

2.5 . Декларация, Образец 6, вх.№ 22250021510880023/22.12.2015 г.

Публичните вземания за задължителни осигурителни вноски по това предявяване се разделят на:

- възникнали до датата на съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност - 4 614 101.51 лева, в т.ч. главници - 3 267 903.62 лева и лихви - 1 346 197.89 лева;

- възникнали след датата на съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност, изчислени в периода от 03.10.2015 г. до 23.11.2015 г. - 50 073.18 лв., в т.ч. главници - 3 105.07 лв. и лихви - 46 968.11 лв.

- Лихви, дължими до датата на окончателното погасяване на главниците на вземанията за данъци и осигурителни вноски.

3. Вземания на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ за 143 520.43 лв., главници, с основания следните разпореждания, издадени от Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“:

Разпореждане №4505-40-198/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-199/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-200/30.11.2015 г.; Разпореждане№4505-40-201/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-202/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-203/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-204/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-205/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-206/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-207/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-208/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-209/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-210/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-211/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-212/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-213/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-214/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-215/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-216/30.11,2015 г.; Разпореждане №4505-40-217/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-218/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-219/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-220/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-221/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-222/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-223/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-224/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-225/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-226/30.11.2015 г.;Разпореждане № 4505-40-227/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-228/30.11.2015 г.;Разпореждане № 4505-40-229/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-230/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-231/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-232/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-233/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-234/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-235/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-236/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-237/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-238/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-239/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-240/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-241/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-242/30.11.2015 г.; Разпореждане №4505-40-243/30.11.2015 г.; Разпореждане № 4505-40-245/15.12.2015 г.

заедно и с начислените на основание чл. 21, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, във връзка с чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване лихви, дължими до датата на окончателното погасяване на г лавниците на вземанията.

4. Публични вземания за държавни такси за 4 581.37 лв., в т.ч, главници - 4 215.97 лв. и лихви, изчислени към 30.12.2015 г. – 365.40 лв. с основания следните изпълнителни листове, издадени въз основа на подлежащи на изпълнение съдебни актове: Изпълнителен лист по гр. д. № 40078/2010 г. на СРС; Изпълнителен лист по гр. д. № 44830/2013 г. на СРС; Изпълнителен лист по гр. д. № 13327/2014 г. на СРС; Изпълнителен лист по гр. д. № 4017/2014 г. на СРС; Изпълнителен лист по гр. д. № 37423/2013 г. на СРС.

Публичните вземания за държавни такси по това предявяване се разделят на:

- възникнали до датата на съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност - 3 227,14 лв., в т.ч. главници - 2 964.71 лв. и лихви – 262.43 лв.;

- възникнали след датата на съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност, изчислени в периода от 03.10.2015 г. до 30.12.2015 г. - 1 354,23 лв., в т.ч. главници - 1 251,26 лв. и лихви - 102,97 лв. и с начислените по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания лихви, дължими до датата на окончателното погасяване на главниците на вземанията.

Кредиторът НАП е посичил, че за обезпечаване на публичните вземания са наложени следните мерки:

А/ с Постановление, изх. № 0250-000066/20.08.2012 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при Териториална дирекция, гр. София на НАП, са наложени запори върху правата върху три броя комбинирани марки с регистрационни номера в Патентното ведомство № 00049578, № 00060418 и № 00043204, собственост на длъжника, подробно описани в постановлението. Запорите са вписани в Централния регистър на особените залози под № 2015070101890, както и в Държавния регистър на марките, с Решение от 12.09.2012 г. на Председателя на Патентното ведомство и обезпечават частично вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски, установени с Ревизионен акт № Р-22222515002362-091-001/23.11.2015 г. и Ревизионен акт за поправка № П-22222515215011-003-001/09.12.20415 г., издадени от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П., който обхваща публичните взмания по следните декларации: Декларация, Образец 6, вх. № 22002080176407/15.01.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22002080176398/15.01.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22002080176675/15.01.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22002081501044/18.03.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020912361027/04.11.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020912359703/04.11.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020913474897/28.12.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020913474422/28.12.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290020919870915/26.11.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021019953403/30.11.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021019922023/30.11.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021019922200/30.11.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021019923822/30.11.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020754725/14.01.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020754775/14.01.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020754804/14.01.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020754833/14.01.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020755772/14.01.2011 г. Декларация, Образец 6, вх. № 290021005300939/05.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 29002105300971/05.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 29002105301109/05.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021105301143/05.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021105301163/05.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021105450619/12.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021105450699/12.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021105450861/12.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021106793679/21.12.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021106793728/21.12.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833057/03.05.2012. г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833085/03.05.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833160/03.05.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833166/03.05.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833200/03.05.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020913474422/28.12.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290020913978344/26.01.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021014644174/26.02.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021015302293/31.03.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021016008406/27.04.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021016589792/19.05.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021017177663/21.06.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021017698267/20.07.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021018354271/31.08.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх.,№ 290021018820788/29.09.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021019207927/18.10.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021019852833/26.11.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021020285275/17.12.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021020664527/11.01.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021100609600/18.02.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021102802014/20.05.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021102802416/20.05.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021102800673/20.05.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021103425645/21.06.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021103959852/20.07.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021104449455/17.08.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021104865307/12.09.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021105418757/11.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021106077410/15.11.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021106753013/20.12.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021200188779/12.01.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021201007322/22.02.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021201676068/23.03.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021202517402/25.04.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021203269771/28.05.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021203681114/15.06.2012 г.

Б/ с Постановление, изх. № 0250/2012/000260/03.08.2015 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при Териториална дирекция, гр. София на НАП, са наложени запори върху 45 000 броя поименни акции с номинална стойност 1 лев всяка една от тх на обща стойност 45 000 лв. в дружеството „Ф.Ц.“ АД, с ЕИК: ********, притежавани от длъжника. Запорите са вписани в Централния регистър на особените залози под № 2015081400590 и обезпечават частично вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски, установени с Ревизионен акт № Р-22222515002362-091- 001/23.11.2015 г. и Ревизионен акт за поправка № П-22222515215011-003-001/09.12.20415 г издадени от Териториална дирекция, гр. София на Н.А. за П., който обхваща публичните взмания по следните декларации: Справка-декларация, вх. № 22251026730/13.05.2013 г. Справка-декларация, вх. № 22251032493/10.07.2013 г. Справка-декларация, вх. № 22251044464/12.11.2013 г. Справка-декларация, вх. № 22251047314/10.12.2013 г. Справка-декларация, вх. № 22251056432/11.03.2014 г. Справка-декларация, вх. № 22251059517/10.04.2014 г. Справка-декларация, вх. № 22251065694/11.06.2014 г. Справка-декларация, вх. № 22251059005/11.07.2014 г. Справка-декларация, вх. № 22251070816/12.08.2014 г. Справка-декларация, вх. № 22251073445/11.09.2014 г. Справка-декларация, вх. № 22251077352/14.10.2014 г. Справка-декларация, вх. № 22251082126/15.12.2014 г. Справка-декларация, вх. № 22251086752/16.02.2015 г. Декларация по чл. 92 от ЗКПО, вх. № 2225И0023330/18.03.2014 г. Декларация по чл. 92 от ЗКПО, вх..№ 2225И0033569/31.03.2015 г. Декларация, Образец 6, вх. № 22002080176407/15.01.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22002080176398/15.01.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22002080176675/15.01.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22002081501044/18.03.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020912361027/04.11.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020912359703/04.11.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020913474897/28.12.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020913474422/28.12.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290020919870915/26.11.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021019953403/30.11.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021019922023/30.11.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021019922200/30.11.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021019923822/30.11.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020754725/14.01.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020754775/14.01.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020754804/14.01.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020754833/14.01.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 2900210020755772/14.01.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021005300939/05.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 29002105300971/05.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 29002105301109/05.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021105301143/05.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021105301163/05.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021105450619/12.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021105450699/12.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021105450861/12.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021106793679/21.12.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021106793728/21.12.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833057/03.05.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833085/03.05.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833160/03.05.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833166/03.05.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021202833200/03.05.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22250021300220280/17.01.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22250021300220345/17.01.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22250021300220387/17.01.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22250021301976464/04.04.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22250021301976489/04.04.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22250021301976503/04.04.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22250021402664278/26.03.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22250021407285655/22.08.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22250021409460594/12.11.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22250021407294244/22.08.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22250021409468835/12.11.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22250021409469402/12.11.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22250021410211183/04.12.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22002089317824/20.11.2008 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22002089864532/17.12.2008 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22002080323644/21.01.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22002090854211/17.02.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22002091611196/24.03.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22002092339824/23.04.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22002093258095/25.05.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22002094724614/23.06.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020907209090/28.07.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020909682616/28.08.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020911592771/29.09.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020912182550/27.10.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020912768790/25.11.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 220020913474422/28.12.2009 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290020913978344/26.01.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021014644174/26.02.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021015302293/31.03.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021016008406/27.04.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021016589792/19.05.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021017177663/21.06.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021017698267/20.07.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021018354271/31.08.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021018820788/29.09.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021019207927/18.10.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021019852833/26.11.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021020285275/17.12.2010 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021020664527/11.01.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021100609600/18.02.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021102802014/20.05.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021102802416/20.05.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021102800673/20.05.2011 г.; . Декларация, Образец 6, вх. № 290021103425645/21.06.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021103959852/20.07.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021104449455/17.08.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021104865307/12.09.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021105418757/11.10.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021106077410/15.11.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021106753013/20.12.2011 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021200188779/12.01.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021201007322/22.02.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021201676068/23.03.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021202517402/25.04.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 22250021300055590/09.01.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 290021203269771/28.05.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021300059412/09.01.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021203681114/15.06.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021300059426/09.01.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021300059449/09.01.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021204381478/26.07.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021204954205/28.08.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021300059466/09.01.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021205478932/26.09.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021300059484/09.01.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021205878736/15.10.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021206364699/12.11.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021206966023/12.12.2012 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021300433000/24.01.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021301242575/28.02.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021301663077/22.03.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021302502469/24.04.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021303233242/22.05.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021303635265/17.06.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021304263578/19.07.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021304802667/20.08.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021305614362/30.09.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021305949815/23.10.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021306430166/19.11.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021307191124/20.12.2013 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021400540503/27.01.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021402285090/21.03.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021402565258/25.03.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021402977562/09.04.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021405043159/04.06.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021405319335/17.06.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021406312604/21.07.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021407186845/20.08.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021407873618/17.09.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021409188985/27.10.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021410099856/26.11.2014 г.; Декларация, Образец 6, вх. № 222250021410481464/16.12.2014 г.

5. Парично вземане в размер на 1 710.00 лв., представляващо платени от Н.А. за П. разноски по образуваното в Териториална дирекция, гр. София на НАП изпълнително дело № 250/2012 г. /такса за вписване подновяване на регистрацията на комбинираната търговска марка на „Ц... ****“ под № 60418 в Патентното ведомство, притежание на длъжника/. Основание за паричното вземане за разноски е Платежно нареждане от 16.12.2015 г.

Мотивът на синдика за неприемане на частта от това вземане, представляващо задължения за данъци и осигуровки, ведно с лихвите бил, че същите са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ с молба вх. № 135151/05.11.2015 г. по декларации и са включени в списъка на приетите вземания. НАП възразява, че неприемайки установени с ревизионен акт, влязъл в сила, публични вземания, синдикът е нарушила закона. Възразява и срещу неприемането на вземане в размер на 1090.95 лева по Декларация образец 6 с вх. № 22250021510583833/16.12.2015 г., тъй като, независимо от посоченото от синдика, че това задължение е платено, в НАП вземането стои осчетоводено като дължимо.

НАП възразява и срещу приемането на публичните вземания на ГВРС с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 6 ТЗ с твърдения, че съгласно чл. 28, ал. 2 ЗГРВРСНП след изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите Фондът има вземане към масата на несъстоятелността с привилегията на изплатените трудови възнаграждения, поради което тези вземания следва да бъдат включени с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Във връзка с горните три възражения синдикът е депозирала становища по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в които излага доводи за тяхната неоснователност, с изключение възражението за поредността на удовлетворяване вземанията на ГВРС, което възражение намира за основателно. Поддържа становищата си и в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание кредиторите Л.И..“ С.А. и НАП, както и длъжникът поддържат възраженията си, а длъжникът намира възраженията на „Л.И..“ С.А. и НАП за неоснователни.

Съдът, след като разгледа депозираните възражения и изложените доводи, съобразно събраните писмени доказателства и след собствени изчисления по лихвата с помощта на електронния калкулатор на НАП, намира следното: И трите посочени възражения във връзка с предявените от НАП вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ са депозирани от легитимирани лица и в срока по чл. 690, ал. 1 ГПК. По същество на възраженията съдът намира следното:

От събраните доказателства, включително представените от НАП справки се установява, че действително, голяма част от вземанията за данъци и осигуровки с основания декларации на задълженото лице, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, са обхванати от ревизионното производство, по което е издаден Ревизионен акт № Р-22222515002362-091-001/23.11.2015 г., поправен с Ревизионен акт № П-22222515215011-003-001/09.12.2015 г., издадени от Териториална дирекция на НАП, гр. София и Ревизионен акт № П-22222516000134-003-001/04.01.2016 г., издадени от Териториална дирекция на НАП , гр. София, като по тях са доначислени установени от НАП главници и лихви. Това са следните описани в молбата за предявяване на вземане по чл. 685, ал. 1 ТЗ декларации: от т.1.4. до т. 1.17., т.т. 1.23. и 1.24., от т. 1.29. до т. 1.89. и от т.2.9. до т. 2.88, описА.По-горе.

Необхванати от ревизионното производство следователно остават следните вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ:

За данъци по: