Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 14.03.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на десети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр. дело №10027/2018год. и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Ищецът Е.М., чрез законния си представител Х.А.Ч., назначена за
попечител, излага в исковата молба,
че на 23.06.2017г. около 07,10часа на път II-48, км.11+000, община Омуртаг,
настъпило ПТП между лек автомобил марка "Рено", модел
"Меган" с рег № ******* и лек автомобил "Дачия", модел
"Коган" с рег. *******вследствие
от което починали неговите родители-М.Е.М., като пътник в лек автомобил "Дачия" и А.А.М.,
като водач на същия автомобил. Произшествието настъпило по вина
на водача на лек автомобил "Рено” Ф.Б.Ш., роден на ***г. в Р Турция, който се
движел в прав участък, но поради отвличане на вниманието му, навлязъл в
насрещната лента за движение и
реализирал ПТП, като се ударил челно с движещия се в своя лента лек автомобил
"Дачия", управляван от бащата на ищеца. Отговорността на виновния водач се покрива от
застрахователна полица № ТР-**********, издадена
от турска застрахователна компания "AXA -SIGORTA", а на основание
чл.511, ал.2, т.2 от КЗ от ответника. По
повод настъпилото ПТП е образувано ДП № 232/2017г.
по описа на РУ-Омуртаг, което поради заболяване на Ф.Шенел е спряно към датата
на исковата молба.
Ищецът твърди, че родителите му имали българско и турско
гражданство, а към датата на ПТП бил на 14-годишна възраст, поради което му е
назначен попечител в Р Турция. Във връзка с ПТП е подадено заявление за
заплащане на обезщетение при ответника, по което са образувани две щети с
№2-4767 и №2-4768 от 29.08.2017г. с претенция за заплащане обезщетение, по
които липсва произнасяне от страна на ответника срока, определен в чл.496, ал.1
от КЗ.
В резултат от смъртта на
родителите си ищецът претърпял болки и
страдания, изразяващи се в това, че живеел с тях и получавал дължимото
възпитание, обич, подкрепа и издръжка.
След смъртта им останал сам, в период когато тяхното възпитание следва
да го формира като личност, останал без подкрепа на крехка възраст и все още не
може да се възстанови от шока, предизвикан от загубата им. Неочакваната им
смърт довела до негативна промяна във всички аспекти от неговия живот, започнал
да изпитва постоянно безпокойство и страх от пътуване с автомобили, загубил
съня си, станал тревожен, започнал да се усамотява и избягвал контакти с хора,
сънува кошмари и изпитва постоянна паника.
Поради загубата на родителите си бил лишен от издръжка, което
представлява пропусната полза в причинно-следствена връзка с ПТП за периода от
датата на ПТП до навършване на пълнолетие в размер на 542,00лева месечно или 26
000лева общо за периода от 23.06.2017г.
до 27.05.2021г.
Предвид изложеното предявява искове за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 250 000лева за претърпените болки и
страдания от смъртта на всеки един от родителите му и 26 000лева имуществени
вреди, представляващи дължима месечна
издръжка в размер на 542,00лева от двамата родители за периода от 23.07.2017г.
до 27.05.2021г., ведно със законната лихва от 14.03.2018г. до окончателното
плащане, направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал1, т.2 от ЗА.
Ответникът Сдружение "Н.Б.НА Б.А.З." в писмения отговор
излага съображения за неоснователност на исковете. Оспорва наличието на виновно
противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил "Рено", поради
липсата на доказателства за механизма на ПТП и неговата вина. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на
починалите, тъй като не са използвали обезопасителни колани, което довело до настъпване
на телесните увреждания, причинили тяхната смърт. Счита, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно.
Оспорва претенцията за имуществени вреди, тъй като не е установено каква
издръжка е получавал ищеца от своите родители, както и по какъв начин е
определена пропуснатата полза, за която се претендира обезщетение. Оспорва исковете за присъждане на лихва
поради акцесорният им характер.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Представени са писмени доказателства,
събрани по пр.пр.№1813/2017г. на ОП Търговище и ДП№232/2017г. на РУП-Омуртаг.
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица№Т9/23.06.2017г., в
който се съдържат данни за механизма на
настъпване на произшествието, участниците и последиците от него, които са взети
предвид от вещите лица по приетата експертиза, както и останалите
доказателства, събрани в досъдебното производство.
Изслушана е комплексна съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза, по която са дадените следните отговори на
постановените въпроси:
-Описани са травмите, получени от всеки
един от родителите на ищеца, като е направен извод, че дори при незабавна
медицинска намеса, смъртта би настъпила в резултат от същите.
-Направен е категоричен извод за наличие
на причинно-следствена връзка между получените травми и смъртта на родителите
на ищеца.
- При описаните травматични увреждания, съпоставени с
механизма на ПТП, е направен извод, че при двамата няма данни за въздействие на
предпазен колан към момента на ПТП.
-Ако те са били с поставени
обезопасителни колани с голяма
вероятност биха били предотвратени тежки, животозастрашаващи увреждания, а с
това и настъпване на смърт.
- Направен е извод за настъпване на ПТП
на прав пътен участък , с настилка от едрозърнест асфалт, сух и незапрашен към
момента на ПТП, с две ленти за движение, по една в посока, разделение с
надлъжна хоризонтална маркировка, с налична вертикална сигнализация, със знак
"А27" - "Кръстовище с път
без предимство отдясно". Широчината на двете ленти за движение е
3,80м/3,90м.
-Налице са данни за това, че въздушната
възглавница на водача се е отворила. Мястото на удара се намира изцяло в
лентата, предназначена за движение на лек автомобил "Дачия", като
ударът е настъпил в резултат от навлизане на автомобил "Рено" в
лентата за насрещно движение, в която в същия времево-пространствен момент на
същото място е бил автомобил "Дачия".
-Предотвратяването на ПТП от лек
автомобил "Дачия" би могло да настъпи
при спиране с цел намаляване на скоростта, за да се избегне, какъвто и
да било удар, при завой с цел избягване на критичната конфликтна точка, както и
чрез спиране и завой едновременно. Направен е извод, че в конкретния случай произшествието
е било непредотвратимо от водача на този автомобил поради липсата на достатъчно
време за реакция с цел избягване на конфликтна зона.
-Направено е заключение, че лек автомобил
"Дачия" е снабден с предпазни колани, но след анализ движението на тялото
на М. М. следва да се направи извод, че същото е извършвало свободно движение
напред след удара, неограничено от поставен предпазен колан.
-Според вещото лице въздушните
възглавници и предпазните колани са в единна система и е възможно, когато не са
поставени коланите, въздушните възглавници да не сработят.
- Направен е извод за липса на технически
причини за настъпване на ПТП, като причините за настъпването са изцяло от
субективен характер, свързани с действията на водача на л.а."Рено", който е допуснал
навлизане на управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение, в
която се е намирал л.а."Дачия".
Приета е повторна съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице Н., по която е направено заключение, че травматичните
увреждания на А. М. са в лявата част на главата, гръдния кош и лявата ръка,
като водеща причина за смъртта е тежката гръдна травма. От писмените
доказателства вещото лице констатира,че е описана гръдна травма в предна и лява
част на гръдния кош с различна форма и
големина, но не е посочено нейното разположение, поради което не може да се
направи категоричен извод за причината, поради която е настъпила-дали е от
действието на предпазен колан или удар и притискане от волана.
Относно М. М. е направен извод, че причина за смъртта й е
тежка черепно-мозъчна травма, като не са констатирани други увреждания, поради
което е направен категоричен извод, че не е била с поставен предпазен колан.
Според вещото лице при правилно поставен
предпазен колан получените травматични увреждания биха били по-леки особено в областта на
главата, но поради недостатъчни данни не е направен категоричен извод за това
дали А. М. е бил с предпазен колан.
Събрани са гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля А.Х., братовчед на
починалия А. М.. Разбрал за ПТП, при което починали родителите на ищеца в
болницата. Те пътували за погребение на дядо им, но не успели да стигнат. Когато свидетелят отишъл
в болницата, за да вземе починалия дядо за погребението, в коридора на спешното
се засякъл с Е., която била на носилка. След това пристигнала линейка с чичо му
и след това починалите. Тогава разбрал за произшествието. Е. бил на 14 години,
когато загубил родителите си, а след една седмица починала и сестра му Е.. След смъртта им поведението му се променило,
станал затворен. Те живеели в Одрин, но след инцидента Е. не посещавал къщата
две години, тъй като имал спомени със семейството си там. Баща му бил винаги
усмихнат, помагал на всички, цялото село го познавало. Е. и сега живее при леля
си в Истанбул, посещавал психолог за известно време, след това отказал да ходи,
но с години не искал да говори по тази тема.
Те живеели в Турция от 1989г., но се връщали на всички празници в България,
имали двойно гражданство. Работели в Турция, а Е. учи там. В деня на произшествието Е. не дошъл с тях,
тъй като му бил изтекъл срока на паспорта.
Два дена след инцидента закарали телата им в Турция, където ги
погребали. Тогава той бил в Турция и не
е идвал оттогава в България. Разбрал за смъртта на родителите си от неговата
леля, която му съобщила, а след това посещавали психолог. Сега контактуват с Е. по интернет, тъй като
Истанбул е далече.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Според чл. 511, ал. 1, т.
2 от Кодекса за застраховането в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на
виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се
намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията
се обработва, когато бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за
територията на Република България на застрахователя на виновния водач или
когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя
на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е
приело решение да ликвидира щетата. Предвидено е, че претенцията на
пострадалото лице може да бъде предявена пред съд само, ако бюрото не се е
произнесло по подадената претенция, отказало е плащане или пък увредения не се
е съгласил с размера на претенцията съгласно чл. 511, ал. 3 от
Кодекса за застраховането. В конкретния случай НББАЗ е сезирано с
искане за обезщетение, по което са образувани две щети, по които липсва
произнасяне. По делото не са въведени твърдения, че застрахователят на виновния
водач е определил кореспондент за уреждане на претенциите в България, поради
което това обстоятелство не е спорно между страните. НББАЗ е сезирано с искане
за определяне на обезщетение като компенсационен орган на 29.08.2017г., като не
е определено и изплатено обезщетение. Следователно предявените искове са
допустими и по тях процесуално и материално легитимиран да отговаря е НББАЗ.
Основателността на
предявените искове е поставена в зависимост от установяване настъпването на
ПТП, причинно-следствена връзка между деяние на водач на МПС, по отношение на
когото има действие задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в системата "Зелена карта" в
държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение и
причинените на ищеца вреди.
Не е спорно между страните
и от доказателствата се установя настъпването на ПТП на 23.06.2017г. За
установяване на неговия механизъм са представени писмени доказателства, събрани
в рамките на досъдебното производство, между които са констативен протокол за
ПТП с пострадали лица№Т9/23.06.2017г. и протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие, в които са описани
участниците, мястото на настъпване, доказателствата, открити на
местопроизшествието, описание на труповете, намерени на същото, както и на
допълнителните пътни-транспортни средства.
Според относимата към
разглеждания спор съдебна практика, обективирана в решение № 85 от 28.05.2009
г. на ВКС по т.д. № 768/2008 г., ТК, ІІ Т.О., неоспореният в процеса
констативен протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР, съставлява официален
свидетелстващ документ, който се ползва не само с формална, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление с уточнението, че
съдът не е освободен от задължението да изследва механизма му и с други
доказателствени средства.
Вземайки предвид посочената съдебна
практика следва да се направи извод, че механизма на процесното ПТП е установен
както от горепосочените протоколи, така и останалите събрани в досъдебното
производство доказателства, които са взети предвид от вещите лица по приетата
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, която следва да се
кредитира като обективна и обоснована. От посочените доказателства съдът приема за установено по делото, че причините
за настъпване на процесното ПТП са изцяло от субективен характер, свързани с действията
на водача на л.а."Рено", който
е допуснал навлизане на управлявания от него автомобил в лентата за насрещно
движение, в която се е намирал л.а."Дачия", в който са пътували
родителите на ищеца.
Не е спорно между
страните, че застрахователят на виновния за настъпване на ПТП водач не е
назначил представител за уреждане на претенции в Република България, поради
което са възникнали законоустановените предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за
вредите, настъпили в резултат от процесното ПТП.
Следва да се вземе предвид
че ищецът, като син на починалите, е сред лицата имащи право на обезщетение при
смърт , настъпила в резултат от ПТП, съобразно Постановление № 4/25. V. 1961г.
на Пленумът на ВС, според който правилното прилагане на закона изисква за
неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия -
неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се
установи, че действително са претърпели вреди.
Съгласно чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица
от увреждането. От заключението на вещото лице по основната съдебно-медицинската
експертиза се установява, че родителите на ищеца са претърпели травматични
увреждания, довели до смъртта им, в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Установява се, че ищецът е син на
починалите и към датата на смъртта им е бил на 14-годишна възраст.
От показанията на свидетеля А.Х., братовчед на починалия А. М., се установява, че след смъртта на родителите си ищецът
станал затворен, поведението му се променило, посещавал психолог за известно
време, с години не искал да говори по
тази тема. След смъртта им живее при леля си в Истанбул, който е много далече,
поради което не се виждат често. След ПТП не е идвал в България.
От събраните доказателства се установява,
че ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди в резултат
от смъртта на двамата му родители, когато е бил на 14-годишна възраст, тъй като се
затворил в себе си, изпитвал постоянно безпокойство, станал тревожен
започнал да се усамотява. Посочените последици са напълно житейски обосновани и
установени от събраните доказателства, тъй като ищецът е живеел със своите
родители в едно домакинство и те са се грижели за него. След смъртта им той е
останал без най-важните хора в живота си на един ранен етап от своето развитие
и в период на силна емоционалност и нужда от сигурност, подкрепа и закрила.
След смъртта им грижите за него са поверени на неговата леля, поради което е
принуден да промени своето местожителство, като отишъл да живее при нея в друг
град. След заминаването си не е имал възможност да се вижда със своите роднини
в България, тъй като е отишъл да живее по-далече. Напълно се променил живота му
и бил принуден да приеме загубата на своите родители и разрушаване на
семейството, в което е израснал и е имал
спокоен и сигурен живот.
При определяне размера на обезщетението
съдът взема предвид задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
За установените в настоящото
производството силни и продължителни болки и страдания от загубата на двамата
родители на ищеца следва да се присъди обезщетение за смъртта на всеки един от
родителите в размер на по 150 000лева.
Направено е възражение за съпричиняване с твърдения, че починалите не са били с поставен или правилно поставен
обезопасителен колан. При преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да се
вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по
т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №
596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о.
и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва
да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако
по време на произшествието пострадалият не е
извършил нарушение в правилата за движение по пътищата.
От събраните в настоящото производство доказателства, а
именно съдебно-медицинска и
авто-техническата експертиза се установява, че автомобилът, в който са пътували
родителите на ищеца е бил оборудван с обезопасителни колани, както и че
починалите са пътували без поставени обезопасителени колани. В тази връзка
всички вещи лица са категорични, че с оглед вида на получените от М. М. травматични
увреждания е налице основание да се приеме, че тя не е имала поставен
обезопасителен колан, какато и че ако е ползвала такъв е възможно травматичните
увреждания да не са толкова тежки и да
се избегне настъпването на смърт от тях.
По отношение на починалия А. М. вещото лице Н. приема, че
не може да се направи категоричен извод за
това, че не е бил с поставен предпазен колан, тъй като е получил гръдна
травма, но поради непълното й описание в
протокола за аутопсия не може да се направи извод дали е настъпила
от действието на предпазния колан или от
удара във волана на автомобила. Вещите лица по комплексната експертиза са
категорични, че няма данни за получена коланна травма при А. М., както и че
видът на уврежданията дава основание да се приеме, че не е бил с предпазен
колан. Вещите лица са категорични, че при поставени обезопасителни колани не
биха настъпили толкова тежки увреждания при починалите, които да доведат до
смъртта им.
Поради установените факти съдът приема, възражението за
съпричиняване за основателно, като взема предвид и съдебната практика, обективираната
в решение № 117/ 29.07.2016 г. По т.д.№ 3806/2014г. На ВКС , ТО, решение
№ 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от
24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил
без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано
наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан.
Вземайки предвид
посочената съдебна практика и събраните в настоящото производство доказателства,
съдът приема за доказано възражението за съпричиняване, тъй като от приетите експертизи се установява, че
травматичните увреждания при родителите на ищеца, довели до смъртта им,
не биха настъпили, ако те са ползвали предпазен колан. С оглед на това
присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали с 20% и да
се присъдят по 120 000лева за смъртта на всеки един от родителите на ищеца или
240 000лева общо.
Съгласно чл. 496, ал.3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е представен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, какъвто е приложен към заявлението на ищеца.
Следва да се има предвид, че в ал. 4 от
същата разпоредба на КЗ предвижда, че когато документите по ал. 3 са
недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства, във връзка с
настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква
представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни
органи или лица. Ответникът не се е
възползвал възможността за изискване на допълнителни доказателства, но
представените от ищцата са били достатъчни, за да се произнесе по
основателността на преписката, което не е направено. Поради това дължи лихва за
забава съобразно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ -изтичането на 15 работни дни от
подаване на заявлението с приложените
доказателства за настъпило застрахователно събитие. Съдът приема, че
заявлението е подадено на 29.08.2017г. и е изтекъл на 13.09.2017г., от която
дата ответникът дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
до окончателното му плащане, но с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес следва да се присъди такава от посочената от ищеца дата 14.03.2018г.
По иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, съдът приема следното:
Лицата, легитимирани да
претендират такова обезщетение, са посочени неизчерпателно в Постановление №
4/1961 г. на Пленума на ВС /раздел ІІІ т. 1/. В същото са дадени разяснения, че
право на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в случай на
смърт на пострадалия имат неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и
други близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани или
имат право на издръжка по закон. Задължителна предпоставка за да бъде
причислено едно лице към кръга на "близките, които поради
нетрудоспособност действително са били издържани" по смисъла на
Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС, е то да е получавало издръжка, а не
само грижи и морална подкрепа от пострадалия / решение 143 от 29.04.2015 Г. по
т. д. 3504/2013 г. на Първо ТО на ВКС/. Ищецът като непълнолетно дете на
починалите, към датата на тяхната смърт, е от кръга на легитимираните лица.
В тази връзка настоящият
съдебен състав приема, че след смъртта
на неговите родители, в резултат от процесното ПТП, ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, изразяващи се в лишаването му от
издръжка, на каквато е имал право по закон съгласно чл. 143, ал. 2 от СК. Тези
имуществени вреди се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
осъщественото ПТП, при което са загинали родителите му и същите на общо
основание подлежат на репарация от страна на ответника. След смъртта на родителите
си непълнолетното дете е загубило възможността да получава следващата му се по
закон издръжка до навършване на своето пълнолетие. В този смисъл е т. 1 от ППВС
№ 4/68 г., съгласно която на обезщетяване подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. Неполучаването на издръжка по смисъла на чл. 143, ал.
2 от СК представлява пропуснати ползи, които следва да бъдат обезщетени от
застрахователя по риска "Гражданска отговорност" на деликвента ( в
този смисъл решение № 158/28.12.2011 г. на ВКС, ТК, І отд. по т. дело №
157/2011 г.; решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т. дело №
762/2010 г.; решение № 100/28.07.2010 г. на ВКС, ТК, І отд. по т. дело №
645/2010 г. и др.).
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право
на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Последователно
застъпваното в практиката на ВКС /решение по търг. дело 157/2011 г. на Първо ТО
и решение по търг. дело 645/2010 г. на Първо ТО на ВКС/ становище е, че тази
имуществена вреда е вид пропусната полза, която подлежи на обезщетяване в
границите на действително понасяните вреди, съобразно получаваната издръжка,
когато загубата не може да бъде покрита от наследствената пенсия, при
съобразяване на правилото на чл. 142, ал. 2 от СК като крайната преценка на
съда досежно размера на обезщетението може да се основава на нормата на чл. 162
от ГПК /решение 163/04.10.2016 г. по търг. дело 3456/2015 г. на Първо ТО на
ВКС/. При определяне на размера на претърпените от ищеца вреди настоящият
съдебен състав приема, че следва да съобрази минималния размер на издръжката –
25% от минималната работна заплата на страната съгласно чл. 142, ал. 2 от СК,
както и ноторно известните статистически данни на НСИ, установяващи сума около
500 лв. месечно, необходима за издръжка на човек с оглед задоволяване на
всичките му битови, социални и културно-развлекателни интереси през процесния
период. При липсата на други ангажирани от ищеца доказателства настоящият
съдебен състав приема, че сумата от 542,00лева месечно, посочена в исковата
молба, е достатъчна за неговата издръжка, като се вземе предвид, че ищецът е
лишен от издръжката на двамата си родители. От събраните доказателства се
установява, че ищецът е родена на ***г. и навършва пълнолетие на 27.05.2021г.,
поради което е основателна претенцията за заплащане на обезщетение за
неполучена издръжка през процесния период. Общият размер на дължимата издръжка
за периода от 23.06.2017г. до 27.05.2021г. съдът определя по реда на чл. 162 от ГПК на 26 016лева или по 542 лева месечно за 48 месеца. Посоченият размер следва да се намали с 20%
поради приетото за основателно възражение за съпричиняване, като искът следва
да се уважи за 20 812,80лева и да се
отхвърли до пълния предявен размер. Следва да се присъди законната лихва върху
посочената сума от 14.03.2018г. до окончателното й плащане по съображенията, изложени по-горе.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците направените по делото разноски,
но такива не са направени, тъй като ищецът е освободен от заплащането им.
Направено е искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се
уважи и да се присъди възнаграждение съобразно
наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и уважената част от исковете, която е в размер на 6746,26лева
и 1349,25лева ДДС, общо 8095,51лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да
бъде осъден ответника да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата за държавна такса и разноски, от които е освободен ищеца,
съобразно с уважената част от исковете в размер на 260 812,80лева, от които
10432,51лева държавна такса и 650,00лева възнаграждение за вещи лица.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска за 1/2. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 18 955,00лева, от които
следва да се присъдят 9477,50лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Б.НА Б.А.З. с ЕИК ******** да заплати на Е.М. с ЕГН**********,
чрез законния си представител Х.А.Ч. с ЕГН**********, назначена за попечител, на
основание чл.511, ал.1, т.2 от КЗ/ обезщетение за неимуществени вреди в размер
на по 120 000лева за претърпените болки и страдания от смъртта на всеки един от
родителите му или общо 240 000лева, ведно със законната лихва от
14.03.2018г. до окончателното плащане, както и
20 812,80лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи дължима месечна издръжка от двамата родители
за периода от 23.07.2017г. до 27.05.2021г., ведно със законната лихва от
14.03.2018г. до окончателното плащане, като отхвърля исковете до пълните предявени размери за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от 240 000лева до 500 000лева,
както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен
размер от 20 812,80 до 26 000лева.
ПРИСЪДЕНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ следва да бъде заплатено по следната
банкова сметка: *** ***,
BIC ***.
ОСЪЖДА Н.Б.НА Б.А.З. с ЕИК ******** да заплати на Адвокатско
дружество „В.,У.и П.“ с БУЛСТАТ ****** на
основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 8095,51лева с ДДС.
ОСЪЖДА „Н.Б.НА Б.А.З. с ЕИК ******** на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 10432,51лева.
ОСЪЖДА Е.М. с ЕГН**********, чрез законния си представител Х.А.Ч.
с ЕГН**********, назначена за попечител, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати „Н.Б.НА Б.А.З. с ЕИК ******** направените
разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, в размер на 9477,50лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: